Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ … …

 

град Кърджали, 25.01.2021 год.

 

                                       В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

Кърджалийският административен съд, …..… в публично заседание .……..……..

на трети декември ……….....................................................................................................................

през 2020/две хиляди и двадесета/ година, в състав:

 

                                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВИКТОР  АТАНАСОВ

                                                                       

при секретар …………………………… Мелиха Халил, ……….......………..….……….

като разгледа докладваното от .................... съдията Виктор Атанасов ...................................... 

административно дело №295 по описа за ......................... 2020 година ......................................

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба от А.Д.М., с посочен в жалбата адрес ***, против Ревизионен акт №Р-16000919007378-091-001 от 12.06.2020 год. на ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение №416 от 28.08.2020 год. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП, с който ревизионен акт е ангажирана отговорността на жалбодателя по реда на чл.19, ал.1 от ДОПК, за установени и невнесени задължения на „***” ЕООД ***, с ЕИК ***, за периода от 01.01.2014 год. до 28.02.2017 год., през който период жалбодателят е бил управител на посоченото дружество, в т.ч. задължения за ДДС, корпоративен данък, данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения, ДОО – за осигурители, вноски за ЗО – за осигурители, вноски за УПФ – за осигурители и за данък върху доходите на ФЛ – свободни професии, граждански договори и др., възлизащи общо в размер на ***/*** лв. и *** ст./ лева и лихви върху тях, възлизащи общо в размер на ***/*** лв. и *** ст./ лева.

Жалбодателят заявява в жалбата си, че не е доволен от така постановеното решение и потвърдения РА, поради което в определения му от закона срок ги обжалва, с молба да се отмени атакуваното решение, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, вместо което да бъде постановено друго решение по съществото на спора, с което да се отмени изцяло Ревизионен акт №Р-16000919007378-091-001 от 12.06.2020 год., издаден от П. Д. С. - *** и К. Г. Д. - ***, като постановен при неправилно приложение на материалния закон и необоснован, ведно с всички законни последици от това, като му бъдат присъдени  и направените по делото разноски. Излага подробни съображения, като твърди, най-напред, че при извършване на ревизията са допуснати нарушения на императивни разпоредби на ДОПК, т.к. в нарушение на разпоредбата на чл.117, ал.4 от ДОПК, РД е съставен на 24.04.2020 год., а му е връчен на 19.05.2020 год. или с други думи, след като са били изтекли повече от три дни от съставянето му. На следващо място жалбодателят сочи, че в хода на ревизията се установило по безспорен и категоричен начин, че „***” ЕООД е учредено на 21.02.2011 год. от него, със седалище и адрес на управление – ***, с капитал *** лева, както и че с договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 13.06.2017 год. е прехвърлил притежаваните от него дялове от капитала на дружеството, на М. С. Я. от ***, с ЕГН **********, който бил вписан като едноличен собственик на капитала и управител на „***” ЕООД, а така също, била вписана и промяна в седалището и адреса на управление на дружеството в ***, като тези промени били вписани в ТР на 21.06.2017 год. Освен това се установило, че дружеството е с регистрация по ДДС от 05.04.2011 год. и дерегистрирано на 22.11.2017 год., след като жалбодателят вече не бил едноличен собственик на капитала. Твърди, че в хода на ревизията не се доказал фактическия състав на отговорността по чл.19, ал.1 и ал.2 от ДОПК, която му била вменена с атакувания ревизионен акт и както неправилно се приело, че е налице, в мотивите на атакуваното решение.

Твърди, че съгласно трайната съдебна практика, разпоредбата на чл.19 от ДОПК съдържа две самостоятелни основания за ангажиране на солидарна отговорност на управителния орган (съгласно ал.1 и ал.2 на чл.19 ДОПК), като било необходимо доказването на всеки един елемент от съдържащите се в ал.1 или ал.2 предпоставки от ревизиращия орган. Сочи, че отговорността му е ангажирана в качеството му на управител на „***” ЕООД, за задължения на дружеството, съгласно влязъл в сила РА и че от приетите по ревизията писмени доказателства е доказано, че задълженията на дружеството, за които е ангажирана отговорността му, са установени с РА. Сочи също, че относно задължителния елемент от фактическия състав на отговорността по чл.19, ал.1 от ДОПК, за съзнателно, волево укриване на факти и обстоятелства, които по закон лицето е длъжно да обяви в качеството му на орган на управление, се приемало от съдебната практика, че поведението на ревизираното лице по прехвърляне на дружествените дялове под номинална стойност са действия, които навеждат на неговата недобросъвестност и поради това се приемало, че е доказан и осъществен този елемент от фактическия състав на отговорността по чл.19, ал.2 от ДОПК, когато дружествените дялове са прехвърлени под номинална стойност, но в конкретния случай, това обстоятелство не било налице при извършеното прехвърляне на дружествените дялове на „***” ЕООД. Жалбодателят счита, че в този смисъл, изводите на директора на Дирекция „ОДОП” - Пловдив, според които не бил изпълнил задължението си като управител на дружеството да обяви определени факти и обстоятелства пред органа по приходите или пред публичния изпълнител, с цел да укрие тези обстоятелства, бил неправилен. Твърди, че е налице противоречие в мотивите на решението, тъй като от една страна се сочело, че е укрил данни и факти, а от друга страна се твърдяло, че като ревизирано лице - управител на „***” ЕООД, е изпълнил задълженията си, информирайки приходната администрация чрез подаване на съответните декларации - стр.18 от решението. Според жалбодателя, неправилно и необосновано се приемало още в атакуваното решение, че не се е възползвал от възможността да обжалвам РА №Р-16000917003192-091-001 от 03.05.2018 год. по административен или по съдебен път, в които производства да докаже невинността си и евентуално незаконосъобразното определяне на данъчни задължения, без да се отчете обстоятелството, че след 13.06.2017 год. не е бил едноличен собственик и управител на дружеството, поради което не е бил във възможност да представлява „***” ЕООД, респ. да депозира жалби или да извършва други действия от негово име и за негова сметка, тъй като друго лице е било избрано за управител на дружеството. От друга страна твърди, че липсвала причинна връзка между фактите, които се твърдят за укрити и твърдяната невъзможност да се съберат задълженията на юридическото лице, поради което на това основание счита за недоказан съществен елемент от фактическия състав на отговорността му по чл.19, ал.1 от ДОПК - умишлено укриване на факти и обстоятелства, които управителят по закон е бил длъжен да обяви пред орган по приходите и причинната връзка между това му поведение и невъзможността да се събират задълженията на юридическото лице.

Жалбодателят сочи на следващо място, че с  разпоредбата  на  чл.19  от ДОПК е създаден особен случай на лична имуществена отговорност на лица, управляващи задължени за данъци и осигурителни вноски субекти - задължени лица по чл.14, т.1 и т.2 от ДОПК и че кумулативно необходимите предпоставки за това са лицето да има качеството на орган на управление или управител на задължено лице, към момента за който са установени публичните задължения за последното; да е налице поведение на това лице, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител (ал.1) и/или да са извършени недобросъвестно плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото юридическо лице (ал.2); вследствие на това поведение да не могат да бъдат събрани задълженията за данъци или задължителни осигурителни вноски на лицата по чл.14, т.1 и т.2 от ДОПК. Сочи, че е безспорно по делото, че е бил управител на търговското дружество и че по силата на чл.141, ал.2 от ТЗ, управителят на търговското дружество го представлява, организира и ръководи дейността му, както и че не е спорно, че като ревизирано лице е имал качеството управител на „***” ЕООД в периода на възникване на задълженията, но твърди, че не било доказано недобросъвестното му поведение, описано от проверяващия екип в РД и в РА, свързано с продажбата на дружествените дялове. Излага довод, че съставомерното поведение по чл.19, ал.1 от ДОПК изисква лицето не просто да не изпълни задължението си по обявяване на факти и обстоятелства, които по закон е длъжно да направи, а да стори това умишлено - да е наясно със смисъла на действията си, да предвижда последиците им и съзнателно да иска или да допуска настъпването им. Жалбодателят счита, че в хода на ревизията не е доказана и причинно-следствена връзка между поведението му и несъбраните публични вземания, като сочи, че константно се възприемало в съдебната практика на ВАС, че разпоредбата на чл.19 от ДОПК изисква уникалност на каузалната връзка между поведението на управителя и несъбирането на данъчните задължения на представляваното дружество, т.е. посоченото поведение на управителя следва да е единствената причина за обсъжданата несъбираемост на публичните вземания и че в доказателствена тежест на приходните органи било да установят по безспорен начин, че са предприели всички необходими процесуални действия за събиране на вземанията от основния длъжник - задълженото ЮЛ, каквото в случая не било извършено, както и че съдебната практика била константна в становището си, че органите по приходите следва да са предприели всичко необходимо за събиране на вземанията от основния длъжник. Сочи, че обективната невъзможност да се съберат задълженията за данъци в резултат на това поведение на ръководен орган на съответното юридическо лице е предвидена в състава на правната норма, която не може да се тълкува разширително, нито да се свързва със затрудняване или с ограничаване на възможността за принудително събиране на задължението. Във връзка с изложеното, жалбодателят счита, че незаконосъобразно е приложена разпоредбата на чл.19 от ДОПК спрямо него при констатиране на задължение на дружеството и че в конкретния случай не са изложени никакви аргументи, защо задължението е квалифицирано като такова, не била изяснена изобщо фактическата обстановка по изследване на тази „необезпеченост”, респ. несъбираемост на задълженията, доколкото въобще можело да се твърди, че такава действително е налице в конкретния случай. В тази връзка счита също, че ревизиращият екип не е бил лишен от възможност за предварителни обезпечителни мерки, както и от изпълнително основание, въз основа на което да наложи своевременно обезпечение и да проведе принудително изпълнение срещу дружеството - длъжник „***” ЕООД.

Поради изложеното, жалбодателят счита, че по отношение на него не са налице всички кумулативно изискващи се предпоставки за ангажиране на отговорността му като ревизирано лице по чл.19, ал.2 от ДОПК, като независимо от този извод твърди, че в хода на ревизията неправомерно е разширен законовоопределения размер на отговорността му с вменяването му на отговорност и за законова лихва за забава, т.к. задължението на третото лице за лихви е извън обхвата на солидарната отговорност по чл.19 от ДОПК. Излага довод, че отговорността по този текст е частен случай на отговорност за чужди задължения, поради което разпоредбата следва да се тълкува стриктно, като сочи, че в нея е предвидена отговорност за несъбрани задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, до размера на несъбраните задължения, но не и на лихвите върху тях и че след като не е предвидено изрично, че отговорността по чл.19, ал.1 от ДОПК обхваща и лихвите върху установените, но несъбрани публични вземания за данъци, такава отговорност спрямо него била незаконосъобразно ангажирана. В този смисъл счита, че изводът на директора на Дирекция „ОДОП” - Пловдив, че отговорността на третото лице по чл.19 от ДОПК е и за лихвата, дължима от законовия падеж на данъчното задължение, до датата на погасяването му е, като при ревизия същата се изчислявала до датата на издаване на РА на лицето, е в противоречие с материалния и процесуалния закон, тъй като не съм носител на данъчното задължение.

В този смисъл жалбодателят счита, че неправилно е ангажирана отговорността му за заплащане на лихви за забава, както следва: за дължим и невнесен корпоративен данък за периода 01.01.2014 год. до 31.12.2016 год. на „***” ЕООД, в размер на *** лева; за дължим и невнесен данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения по чл.42 от ЗДДФЛ, в размер на *** лева; за дължими и невнесени данъчни задължения по декларация по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ и чл.201, ал.1 от ЗКПО и лихви за второ и трето тримесечие на 2015 год., в размер на *** лева; за дължими и невнесени данъчни задължения по ЗДДС, в размер на *** лева; за дължими и невнесени вноски за ДОО в общ размер на *** лева; за дължими по задължения за ДЗПО за осигурители в размер на *** лева и за дължими и невнесени задължения за ЗЗО в размер на *** лева.

Жалбодателят най-сетне отново твърди, че е налице недоказаност на съставомерно поведение от негова страна по чл.19, ал.1 и ал.2 от ДОПК, както и на причинно-следствената връзка между поведението му и невъзможността да се съберат публичните задължения от дружеството. С оглед на изложените съображения, моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното Решение №416 от 28.08.2020 год. по жалба срещу ревизионен акт на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - Пловдив при ЦУ на НАП, с което е потвърден Ревизионен акт №Р-16000919007378-091-001 от 12.06.2020 год., издаден от П. Д. С. - *** и К. Г. Д. - ***, с който, на основание чл.19, ал.1 и ал.2 от ДОПК, като трето лице му е вменено, както следва: отговорност за дължим и невнесен корпоративен данък за периода 01.01.2014 год. до 31.12.2016 год. на „***” ЕООД, в общ размер на *** лева и следващите се лихви за забава, в размер на *** лева; отговорност за невнесен данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения по чл.42 от ЗДДФЛ, в общ размер на *** лева и следващите се лихви за забава, в размер на *** лева; отговорност за дължими и невнесени данъчни задължения по декларация по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ и чл.201, ал.1 от ЗКПО и лихви за второ и трето тримесечие на 2015 год., в размер на *** лева и следващите се лихви в размер на *** лева; отговорност за установени и невнесени данъчни задължения по ЗДДС, в размер на *** лева и лихви в общ размер на *** лева; отговорност за невнесени вноски за ДОО, в общ размер на *** лева и дължими лихви, в общ размер на *** лева; отговорност по задължения за ДЗПО за осигурители в размер на *** лева и следващите се лихви, в размер на *** лева и отговорност за дължими и невнесени задължения за ЗЗО, в размер на *** лева и лихви в размер на *** лева, подробно описани по-горе и в самия РА, като необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, вместо което да постанови друго решение по съществото на спора, с което да отмени изцяло Ревизионен акт №Р-16000919007378-091-001 от 12.06.2020 год., издаден от П. Д. С. - *** и К. Г. Д. - ***, като постановен при неправилно приложение на материалния закон и необоснован, ведно с всички законни последици от това, като и моли да му бъдат присъдени и направените по делото разноски, като заявява, че подробни съображения ще изложи в съдебно заседание.

В съдебно заседание, редовно призован, жалбодателят А.Д.М. от ***, не се явява лично, представлява се от редовно упълномощения си процесуален представител - адв.Н.М. от АК-***, чрез който поддържа жалбата по изложените в нея подробни съображения и моли съда да я уважи. Сочи, че подробни съображения са изложени в жалбата и моли съда да ги има предвид. Счита че в хода на ревизията не се доказал фактическият състав за ангажиране на отговорността по чл.19, ал.1 и ал.2 от ДОПК, която била вменена на жалбодателя с атакувания ревизионен акт. Сочи, че безспорно се установило, че същият действително е учредил „***” ЕООД, като собственик и управител, но също така, от представените писмени доказателства било видно, че А.М. е прехвърлил с договор за покупко-продажба на дружествени дялове, с нотариална заверка на подписа от 13.06.2017 год., притежаваните от него дялове от капитала на дружеството, на М. С. Я. и че в случая не се касае за прехвърляне на дружествени дялове под номинална стойност, каквото се изисква, за да бъде налице една от предпоставките за ангажиране отговорността на третото лице по смисъла на чл.19 от ДОПК. Счита също, че в конкретния случай е налице и противоречие в мотивите на решението, тъй като не се установявало жалбодателят да е укрил определени факти и обстоятелства пред органа по приходите и публичния изпълнител, тъй като на стр.18 от решението изрично било посочено, че А.М., като управител на „***” ЕООД, е изпълнил задълженията си, информирайки приходната администрация чрез подаване на съответните декларации и че с оглед прекратяване на участието си в дружеството и освобождаването му като управител, той не е могъл да обжалва по съдебен или административен ред РА, с който са били определени данъчни задължения на „***” ЕООД, който РА бил издаден на 03.05.2018 год. или приблизително една година след извършеното прехвърляне на дружествените дялове. От друга страна твърди, че липсва причинна връзка между фактите, които се твърдят за укрити и твърдяната невъзможност да се съберат задълженията на юридическото лице, поради което на това основание счита за недоказан съществен елемент от фактическия състав на отговорността на жалбодателя по чл.19, ал.2  от ДОПК, а именно, умишлено укриване на факти и обстоятелства, които управителят по закон е бил длъжен да обяви пред орган по приходите и причинната връзка между това поведение и невъзможността да се събират задълженията на юридическото лице. По отношение на задължението, което му е вменено за заплащане на лихви, счита, че е разширен текстът на закона от страна на данъчната администрация и че жалбодателят не може да носи отговорност за лихви на юридическото лице, тъй като в разпоредбата на чл.19 от ДОПК не е предвидена отговорност за несъбрани задължения за данъци, но не и за лихвите върху тези суми, поради което счита, че неправилно му е вменено и задължението за заплащане на следващите се лихви върху дължимите данъчни и осигурителни задължения, в размер *** лева. Моли съда да постанови решение, с което да отмени Ревизионен акт №Р-16000919007378-091-001 от 12.06.2020 год., потвърден с Решение №416 от 28.08.2020 год. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”- Пловдив при ЦУ на НАП, като постановен при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като бъдат присъдени на жалбодателя и направените по делото разноски, които били съобразени с размерите на минималните адвокатски възнаграждения, съгласно подзаконовия нормативен акт, регламентиращ техния размер, ведно с всички законни последици от това.

Ответникът по жалбата – директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява и не се представлява. От редовно упълномощен процесуален представител на същия – гл.юрк.Й. Б., по електронна поща, е постъпила преди съдебното заседание молба, в която заявява, че оспорва жалбата като неоснователна. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалвания РА, като правилен и законосъобразен, предвид подробно изложените съображения в решението на директора на Дирекция „ОДОП” - Пловдив. При постановяване на посочения резултат, моли, на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, да бъде присъдено в полза на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - Пловдив юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на Наредба №1 от 09.07.2004 год. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а в случай, че бъде отменен РА и им бъдат възложени разноските по делото, моли съда да има предвид, че ако се претендира възнаграждение за един адвокат над минимума по Наредба №1/2014 год., то на основание чл.78, ал.5 от ГПК и чл.161, ал.2 от ДОПК, същото да бъде намалено до минимално определения размер по наредбата, като настоящото се счита за възражение за прекомерност на възнаграждението.

От същия упълномощен процесуален представител на ответника - гл.юрк.Й. Б., е депозирана впоследствие и писмена защита, в която отново моли да бъде оставена без уважение подадената жалба от А.Д.М. срещу РА №Р-16000919007378-091-001 от 12.06.2020 год., издаден от ТД на НАП – Пловдив, относно обжалваните публични задължения, произтичащи от установена отговорност по чл.19, ал.1 и ал.2 от ДОПК, за задължения на „***” ЕООД, като неоснователна и недоказана. Сочи, че по делото не са били ангажирани никакви доказателства, които да променят констатациите в РА и че фактическата обстановка е изложена подробно в акта и потвърждаващото го решение на директора на Дирекция „ОДОП” - Пловдив, които заявява, че поддържа изцяло. В писмената защита са развити подробни доводи и съображения в подкрепа на оспорения ревизионен акт, включително и по отношение задълженията за лихви. С оглед всички изложени обстоятелства и факти, разгледани в тяхната съвкупност и подробните съображения в решението на директора, потвърждаващо акта, в писмената защита моли съда да приеме, че са налице кумулативно свързаните обстоятелства, визирани в хипотезата на чл.19, ал.1 и 2 от ДОПК и да бъде оставена без уважение жалбата, като бъде постановено решение, с което да бъде оставен в сила, като правилен и законосъобразен, издаденият РА. Отново моли, при постановяване на посочения резултат, да бъде присъдено в полза на Дирекция „ОДОП” – Пловдив  юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, в размера, определен съгласно Наредба №1 на ВАдвС от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях, съгласно чл.168, ал.1 от АПК, извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Съгласно разпоредбата на чл.152, ал.1 от ДОПК, ревизионният акт може да се обжалва изцяло или в отделни негови части в 14-дневен срок от връчването му, като съгласно ал.2 на същия текст, решаващ орган е съответният директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” при Централното управление на Националната агенция за приходите, който решаващ орган, съгласно чл.155, ал.1, предл.І/първо/ от ДОПК, разглежда жалбата по същество и се произнася с мотивирано решение в 60-дневен срок от изтичане на срока по чл.146, съответно от отстраняване на нередовностите по чл.145 или от одобряване на споразумението по чл.154. Съгласно разпоредбата на чл.156, ал.1, предл.І/първо/ от ДОПК, ревизионният акт в частта, която не е отменена с решението по чл.155, може да се обжалва чрез решаващия орган, в 14/четиринадесет/-дневен срок от получаването на решението. В случая, препис от Решение №416 от 28.08.2020 год. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП, постановено по повод жалба от А.Д.М. против Ревизионен акт №Р-16000919007378-091-001 от 12.06.2020 год. на ТД на НАП – град Пловдив, е изпратен на жалбодателя по пощата, със съпроводително писмо с Изх.№20-32-15 от 28.08.2020 год. на Дирекция „ОДОП” – Пловдив/л.10/, като видно от приложеното по преписката известие за доставяне с баркод *** на куриерска фирма „М и БМ Експрес” ООД/л.9/, същото е получено на датата 11.09.2020 год., като за получател се е подписала съпругата на жалбодателя – М. М. Жалбата против ревизионния акт е подадена чрез директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП, до Административен съд – Кърджали, на датата 23.09.2020 год., регистрирана в деловодството на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП с Вх.№9400-6315/23.09.2020 год., видно от положения върху същата щемпел/л.4/. От изложеното следва, че жалбата е подадена на 12-ия/дванадесетия/ ден след получаването на Решение №416 от 28.08.2020 год. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП, т.е. спазен 14-дневният преклузивен срок за обжалване на ревизионния акт, регламентиран в чл.156, ал.1 от ДОПК, като жалбата е подадена от ревизираното лице, т.е. от лице с правен интерес, по установения в закона ред, в писмена форма и с изискуемото се съдържание. Ето защо съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът след като съобрази становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания ревизионен акт, приема за установено от фактическа страна следното:

Началото на ревизионното производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №Р-16000919007378-020-001 от 19.11.2019 год./л.310/, по отношение на жалбодателя А.Д.М. от ***, с ЕГН **********, за установяване на отговорността му за задълженията на „***” ЕООД, с ЕИК ***, с адрес по чл.8 от ДОПК – ***,  с обхват на ревизията по видове задължения и по периоди, както следва: 1. Отговорност за корпоративен данък – от 01.01.2014 год. до 31.12.2016 год.; 2. Отговорност за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения - от 01.02.2015 год. до 28.02.2017 год.; 3. Отговорност за данък върху доходите на ФЛ - свободни професии, граждански договори и др. – от 01.07.2015 год. до 30.09.2015 год.; 4. Отговорност за Данък върху добавената стойност – от 01.01.2015 год. до 31.07.2017 год.; 5. Отговорност за ДОО – за осигурители – от 01.03.2015 год. до 28.02.2017 год.;  6. Отговорност за вноски за здравно осигуряване – за осигурители – от 01.05.2016 год. до 28.02.2017 год.; 7. Отговорност за Универсален пенсионен фонд – за осигурители – от 01.03.2015 год. до 28.02.2017 год., като е определено ревизията да бъде извършена от екип от ревизори: 1. К. Г. Д. - *** (ръководител на ревизията) и 2. М. И. П. - ***, с краен срок за приключване на ревизията до три месеца, считано от датата на връчване на посочената заповед, което е сторено на 10.12.2019 год. лично на ревизираното лице, видно от приложената към заповедта разписка за връчване/л.311/. Последвало е издаването на Заповед за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) №Р-16000919007378-020-002 от 09.03.2020 год./л.305/, с която срокът на ревизията е удължен до 10.04.2020 год., която заповед, видно от приложената към същата разписка за връчване/л.306/, е връчена лично на ревизираното лице, на 19.05.2020 година.

В хода на производството, на основание чл.117 от ДОПК, от ревизиращия екип е издаден Ревизионен доклад (РД) №16000919007378-092-001 от 24.04.2020 год./л.60-л.84/, който е бил връчен по реда на чл.32 от ДОПК, тъй като при извършени двукратни посещения на постоянния адрес на ревизираното лице от служители на НАП, за връчване на ревизионния доклад, същото не е било открито, нито пък пълнолетен член на домакинството му или упълномощено лице, което да го получи, видно от изготвените протоколи с №1550252 от 29.04.2020 год./л.57-л.58/ и №1550253 от 12.05.2020 год./л.55-л-56/. Предвид това е било изготвено Съобщение за връчване по чл.32 от ДОПК с №Р-16000919007378-С32-002 от 13.05.2020 год./л.52/, поставено на определеното за целта място в ТД на НАП – Пловдив, както и е било публикувано на интернет страницата на НАП, в раздел „Бюлетин на съобщенията по чл.32 от ДОПК”/л.51/. В указания в съобщението 14-дневен срок ревизираното лице А.Д.М. се е явил в ТД на НАП - Пловдив офис - Кърджали и е получил екземпляр от изготвения Ревизионен доклад (РД) №16000919007378-092-001 от 24.04.2020 год., срещу подпис, видно от оформената разписка за връчване от 19.05.2020 год./л.84/.

Срещу констатациите, изложени от ревизионния екип в ревизионния доклад, в срока по чл.117, ал.5 от ДОПК не е било подадено възражение и така, впоследствие, на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, е издаден и оспореният в настоящото производство Ревизионен акт (РА) №Р-16000919007378-091-001 от 12.06.2020 год. на ТД на НАП – Пловдив/л.27-л.43/, като видно от оформената и подписана разписка, екземпляр от този ревизионен акт е бил получен от ревизираното лице на датата 17.06.2020 год./л.43/. С този Ревизионен акт №Р-16000919007378-091-001 от 12.06.2020 год. на ТД на НАП – Пловдив, на жалбодателя А.Д.М. от ***, с ЕГН **********, са били определени задължения, на основание чл.19 от ДОПК, за дължими и невнесени задължения на „***” ЕООД, с ЕИК ***, по видове и периоди, както следва:

1. Задължения за данък върху добавената стойност/ДДС/, за периода 01.01.2015 год. – 31.07.2017 год., в размер на *** лева и следващи се лихви за забава, в размер на *** лева;

2. Задължения за корпоративен данък/по ЗКПО/, за периода 01.01.2014 год. – 31.12.2016 год., в размер на *** лева и следващите се лихви за забава, в размер на *** лева;

3. Задължения за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения по чл.42 от ЗДДФЛ, за периода 01.02.2015 год. – 28.02.2017 год., в общ размер на *** лева и следващите се лихви за забава, в размер на *** лева;

4. Задължения за вноски по ДОО – за осигурители, за периода 01.03.2015 год. – 28.02.2017 год., в размер на *** лева и следващи се лихви за забава, в размер на *** лева;

5. Задължения за вноски за здравно осигуряване – за осигурители, за периода 01.05.2016 год. – 28.02.2017 год., в размер на *** лева и следващи се лихви за забава, в размер на *** лева;

6. Задължения за вноски за ДЗПО - Универсален пенсионен фонд - за осигурители, за периода 01.03.2015 год. – 28.02.2017 год., в размер на *** лева и следващите се лихви за забава, в размер на *** лева;

7. Задължения за данък върху доходите на ФЛ – свободни професии, граждански договори и др./по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ/, за периода 01.07.2015 год. – 30.09.2015 год., в размер на *** лева и следващите се лихви за забава, в размер на *** лева.

Общият размер на задълженията по главниците възлиза на *** лева, а за задълженията за следващи се лихви за забава – *** лева, като посоченият размер на лихвите, по отделните видове задължения, е бил изчислен към датата на издаване на оспорения ревизионен акт – 12.06.2020 година.

Против този РА №Р-16000919007378-091-001 от 12.06.2020 год. на ТД на НАП – Пловдив е била подадена в срок жалба от ревизираното лице, регистрирана с Вх.№9400-4060 от 23.06.2020 год. на ТД на НАП Пловдив офис – Кърджали и с Вх.№20-25-15 от 26.06.2020 год. на ТД на НАП – Пловдив/л.24-л.26/. По повод тази жалба, директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” /ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП се е произнесъл в срок с Решение №416 от 28.08.2020 год./л.11-л.22/, с което е потвърдил изцяло обжалвания ревизионен акт.

По делото между страните не се спори, че на „***” ЕООД е била извършена ревизия, с обхват ДДС за периодите от 01.01.2015 год. до 31.12.2016 год. и корпоративен данък за 2015 год. и 2016 год., приключила с Ревизионен акт №Р-16000917003192-091-001 от 03.05.2018 год., като са били установени задължения за ДДС, в размер на *** лева и лихви - *** лева и корпоративен данък, в размер на *** лева и лихви – *** лева. Не е спорно, също така, че този РА е бил връчен на 27.06.2018 год., чрез прилагане към преписката по реда на чл.32, ал.6 от ДОПК, като същият не е бил обжалван и е влязъл в сила на 12.07.2018 год. Ревизионен акт №Р-16000917003192-091-001 от 03.05.2018 год., неразделна част от който е Ревизионен доклад/РД/ №Р-16000917003192-092-001 от 22.01.2018 год. и събраните в хода на ревизията документи са присъединени към настоящото производство с Протокол №1550826 от 10.01.2020 година.

Ревизията на „***” ЕООД е била възложена със ЗВР №Р-16000917003192-020-001 от 26.05.2017 год., за връчването на която са извършени посещения на декларирания адрес за кореспонденция на дружеството - ***, при които не е открит представляващия или упълномощено от него лице. В хода на предприетите действия за връчване е установено, че дружествените дялове са прехвърлени на друго лице и е сменен адреса за кореспонденция. Извършени са били посещения и на новия адрес за кореспонденция - ***, при които отново не е бил открит управител или упълномощено от него лице. Констатирано е било, че на посочения адрес се намира къща, видимо необитаема, на която е бил изписан №**, без обозначителна табела или офис на дружеството. Поради това заповедта за възлагане на ревизия е била връчена на дружеството по реда на чл.32 от ДОПК. Ревизията, приключила с горния РA, е извършена по реда на чл.122 от ДОПК, тъй като са били установени обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК - налице са били данни за укрити приходи. В хода на ревизията на ,,***” ЕООД, с Протокол №1352768 от 02.11.2017 год. са били присъединени протоколи от извършени проверки в стопанисвания от дружеството обект: кафе-аперитив, с адрес - ***, с номера: №*** от *** год. (за извършена оперативна проверка); №*** от *** год. и №*** от *** год. (за извършена оперативна проверка и предприети действия за обезпечаване на доказателства). Проверките на 21.12.2016 год. са били извършени със съгласието и съдействието на управителя, като на 21.12.2016 год. лично на А.М. е било връчено искане за представяне на писмени обяснения относно внедряването и използването на програмен продукт „Мистрал” и до края на проверката, завършила на 22.12.2016 год., от лицето са били представени изисканите обяснения. С Протокол №1026120 от 28.04.2017 год. е бил документиран анализа на обезпечените данни от програмен продукт за управление на продажбите „Мистрал”, чрез копиране на информация от и на технически носители и съпоставка с декларираните от дружеството данни. Въз основа на посочените протоколи, в констативната част на РД е била описана подробно информацията от базата данни за извършените продажби и отчетените суми от продажби. Посочено е, че ревизираното лице има едно фискално устройство, което е въведено в експлоатация в обекта на дружеството: кафе-аперитив, като отчетените от дружеството продажби са изведени в таблици. Данните от ФУ са били съпоставени с установените при ревизията извършени продажби по отчетените на програмен продукт „Мистрал” (по месеци) и са били установени разлики (неотчетени приходи). Формиран е бил извод, че фактически реализираните продажби от обект кафе-аперитив, находящ се в ***, надхвърлят значително размера на отчетените от дружеството приходи на ФУ, регистрирано в обекта. Констатирано е било също, че за периода 01.10.2015 год. - 21.12.2016 год., задълженото лице не е отчело приходи от този обект, в размер на *** лева.

При   ревизията  допълнително   е   бил начислен   и   ДДС за  периодите  от 01.01.2015 год. до 31.12.2016 год., в резултат на непризнато право на данъчен кредит, на основание чл.71, т.1 от ЗДДС, поради непредставени фактури, отговарящи на изискванията на ЗДДС и ЗСч. На основание чл.122, ал.1, т.2 и ал.2 от ДОПК е бил направен анализ на всички относими към лицето обстоятелства от т.1 до т.16 на ал.2, подробно описани в мотивната част на РД. Въз основа на изготвения анализ, събраните доказателства в хода на ревизията, декларираното от ревизираното лице, установеното при проверките и съставените таблици по периоди, са били определени задълженията на лицето за ДДС, корпоративен данък и следващите се лихви. Към РД е бил присъединен и Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №F219398 от 27.06.2016 год., съставен срещу Т. Г. С., на длъжност „***”, с който е било документирано нарушение на чл.185, ал.3 от ЗДДС, който АУАН е бил получен на 27.06.2016 год. от А.Д.М., като същият се е подписал и за нарушител, по силата на пълномощно, подписано от Т. С. от 24.06.2016 год. От органите по приходите е бил формиран извод, че тези действия потвърждават установеното при анализа на базата данни от програмния продукт „Мистрал”, за укриване на приходи от извършени продажби в обекта, по които плащането е получено в брой, като същите не са били регистрирани чрез фискално устройство и не са били отчетени в счетоводството на дружеството. За целите на разглежданото ревизионно производство, посоченият РА, ведно с РД и приложените към него доказателства, издаден на „***” ЕООД, е присъединен като доказателство с Протокол №1550826 от 10.01.2020 година.

Установените с РА задължения, имащи отношение към обхвата на разглежданото ревизионно производство и в размерите, посочени по-горе, не са били внесени към момента, не са били установени и данни за обжалване на РА №Р-16000917003192-091-001 от 03.05.2018 година. Установените декларирани и невнесени от „***” ЕООД задължения за дължими данъци и осигурителни вноски, за периодите на управление на дружеството от ревизираното лице, са подробно описани по вид, документ, период и размер на стр.20 - стр.22 от РД (за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения и данък върху доходите на ФЛ - свободни професии, граждански договори и др.), на стр.22 (за ДДС), на стр.19 от РД (за корпоративен данък), на стр.24 - стр.25 от РД (за осигурителните вноски). Така установените задължения/с РА или декларирани със СД по ЗДДС, ГДД по чл.92 от ЗКПО, декларации обр.6 и декларация по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ и чл.201, ал.1 от ЗКПО/ не са внесени от дружеството, като същото не притежава и имущество, което да послужи за обезпечаване на задълженията. В хода на разглежданото ревизионно производство органите по приходите са изискали информация от Дирекция „Събиране” при компетентната ТД на НАП София (предвид промяна на седалището и адреса на управление на дружеството) за предприети действия по обезпечаване на вземанията от „***” ЕООД по РА №Р-16000917003192-091-001 от 03.05.2018 год., декларирани задължения за ДДС и КД за периоди, които не са в обхвата на РА и задължения за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения, данък върху доходите на ФЛ - свободни професии, граждански договори и др., вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО – УПФ, за периоди от м.01.2015 год. до 28.02.2017 год. Изискано е било да се представят документи относно начина на връчване на издадените документи и лицето, на което същите са връчени. С писмо с Вх.№Рев.119 от 08.01.2020 год., от Дирекция „Събиране” при ТД на НАП – София е било отговорено, че за „***” ЕООД има образувано производство по принудително изпълнение - ИД №***/*** год., за задължения в размер на: главница – *** лева, лихви – *** лева, нелихвоносна главница – *** лева, за фишове/глоби и че няма наложени обезпечителни мерки върху ДМА на длъжника, има запор на банкови сметки, както и че задължението не е разсрочено, отсрочено или със спряно изпълнение. В писмото е посочено също, че във връзка с връчването на постановления и разпореждания, издадени от публичния изпълнител, са били извършени посещения на адреса за кореспонденция на „***” ЕООД в ***, при които не е бил открит представляващия дружеството, поради което документите са били връчени по реда на чл.32 от ДОПК. В справка за проучено имуществено състояние и категоризация на задължено лице за „***” ЕООД, издадена от публичен изпълнител при ТД на НАП - София, е посочено, че са били предприети действия по пълно проучване за активи на задълженото лице, като са били изпратени запитвания до всички институции в страната, като на база на събраните доказателства е било констатирано, че дружеството не притежава имущество, включително авоари по банкови сметки, които да послужат за обезпечение на публичните му задължения, както и е било посочено също, че по данни от електронна справка в ИКАР, дружеството е отчуждило недвижимо имущество през 2016 год. „***” ЕООД е било категоризирано като задължено лице с несъбираем дълг, а размерът на дълга към 13.11.2019 год. е бил в размер на *** лева, включващ задължения за ДДС, корпоративен данък, ДДФЛ, ДОО, ЗО и УПФ, за посочените в РД периоди и лихви. Изпратен е бил протокол с Изх.№С190022-026-0036794 от 28.10.2019 год. за оповестяване в интернет по чл.182, ал.3, т.2 и чл.221 от ДОПК. В резултат на изложеното е било установено, че за „***” ЕООД са налице публични задължения, за които публичният изпълнител не може да проведе успешно производство по събиране на вземането, а същевременно дружеството не притежава имущество, срещу което да се насочи изпълнението.

С цел събиране на данни, относно поведението на лицето, в качеството му на управител на „***” ЕООД, в хода на разглежданото ревизионно производство са били изискани по надлежния ред информация и документи от А.Д.М. относно дружеството, в т.ч. всички първични и вторични счетоводни документи, формиращи документооборота на „***” ЕООД, за периода 01.01.2014 год. - 21.06.2017 год.; заверени копия на ГФО за 2014 год., 2015 год. и 2016 год., съдържащ счетоводен баланс към 31.12. на всяка година, справка за парични потоци, собствен капитал, дълготрайни активи на дружеството; заверени копия на счетоводен и данъчен амортизационен план за периода, инвентаризационни описи на наличните активи за същия период; заверени копия на ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2014 год. - 2016 год.; документи, свързани с определяне на задълженията за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения, данък върху доходите на ФЛ - свободни професии, граждански договори и др., вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО за осигурител, за ревизирания период; документи, с които са установени наличните активи, включително финансови на дружеството към датата на вписване на новия собственик на капитала на дружеството - 21.06.2017 год.; приемо-предавателен протокол/опис за предаване и приемане на счетоводни и търговски документи на „***” ЕООД между предишния и настоящия управител и собственик на дружеството към 21.06.2017 год., изискано е било да се посочи кога и къде са предадени документите, както и лицата, присъствали при приемане/предаване на документите; информация за лицето, извършвало счетоводното обслужване на дружеството; информация за титулярите на КЕП за подаване на данни към НАП и ТР; справки за наличните недвижими имоти, МПС и вземания от банки и трети лица, с приложение към тях документи - нотариални актове, свидетелства за регистрация на МПС и др. Изискани са били също писмени обяснения относно предмет на дейност на дружеството и обекти, в които е осъществявана; данни за лицето, пряко свързано с осъществяването на дейността; лицето, договаряло доставките и сключвало договори с клиенти и доставчици; лицето, съставяло и подписвало документи от името на дружеството; лицето, получавало документи; лицето, което се е разпореждало с активите на дружеството, извършвало е разплащания с контрагентите и е оперирало с банковите сметки на „***” ЕООД; лицето, съставяло счетоводни документи и подавало декларации; информация за упълномощени лица; начин на организиране на документооборота на дружеството; място на съхранение на търговски и счетоводни документи и парични средства. За връчване на съставеното ИПДПОЗЛ е бил осъществен контакт с А.М. на посочен в РД телефонен номер, но лицето не се е явило за получаване на искането, поради което са били предприети подробно описаните в констативната част на РД процесуални действия и искането е било връчено по реда на чл.32 от ДОПК. След изтичане на указания в него срок, както и към датата на съставяне на РД, документи, справки и обяснения не са били представени от РЛ. Освен от ревизираното лице, органите по приходите са предприели действия по събиране на информация и от трети лица: от „***” ЕООД и представляващия го М. С. Я. и до „***” ЕООД, с ЕИК ***, обслужвало счетоводно дружеството. С изпратеното ИПДСПОТЛ до „***” ЕООД, представлявано от М. С. Я., са били изискани документи и информация, подробно описани на стр.7-стр.8 от РД, като искането е било изпратено до адреса за кореспонденция на дружеството, но известието е било върнато обратно, неполучено от адресата. Изпратено е било също и на постоянния адрес на представляващия дружеството, където е било получено от него, за което върху известието е положен и подпис от лицето, но в определения в искането срок и към датата на издаване на РД, изисканите документи не са били представени. С изпратеното до „***” ЕООД и връчено по електронен път искане е бил изискан договор за счетоводно обслужване за ревизираните периоди, пълномощното, с което е било предоставено правото на лицето А. Т. Г. да представя пред НАП документи от името на „***” ЕООД; документи, съставени от „***” ЕООД за предоставените услуги; налични първични търговски документи за ревизирания период, като е било изискано, при условие, че не разполагат с такива, да се посочи - на кого и кога са предадени документите, съответно да се представи документ за това обстоятелство. Изискана е била още информация, в какво се е изразявало счетоводното обслужване; ако е имало договор - по какъв начин е прекратено действието му след смяната на собственика и управител на дружеството, респ. продължило ли е действието на договора. Изискана е била информация, как са предавани документите, кое е лицето, изготвяло платежни документи за - извършени плащания, за направени вноски и други действия, свързани с паричните средства по банковата сметка; кое е лицето, съставяло първичните счетоводни документи, въз основа на които са извършвани записвания по счетоводните сметки; по какъв начин са установяване наличните парични средства в брой в края на всеки отчетен период. От А. Т. Г., представляваща „***” ЕООД не са били представени изисканите документи и обяснения.

Предвид обстоятелството, че не е бил получен достъп до оригиналните първични документи, търговската кореспонденция, банкови/касови и други документи на „***” ЕООД, изискани от настоящия управител М. Я., от предходния управител – жалбодателя А.М. и от лицето А. Г., представляваща „***” ЕООД, извършвало счетоводното обслужване на дружеството, ревизиращият екип е извършил преглед на наличната информация в базата данни на HAП, като с Протокол №1550832 от 24.02.2020 год., за целите на разглежданото ревизионно производство, са били присъединени разпечатки на справки и данни от ПП и информационните системи, използвани в НАП - Система за управление на приходите/СУП/, БИДИС, Управленска информационна система /УИС/, ИС „Фискални устройства с дистанционна връзка”, ИС „Контрол”, Търговски регистър, Имотен регистър, ИС „Бизнес статистика” на НСИ. Установено е било, че дължимите ДДС и корпоративен данък, определени с посочения по-горе РА, не са внесени, като са били установени и публични задължения за декларирани данъци и ЗОВ, подробно описани на стр.9-стр.10 от РД по вид документи, период, номер и дата на документа и размер, които не са били внесени в определения от съответния закон срок, както и до започване на ревизията. При изследване на имущественото и финансово състояние на „***” ЕООД е било констатирано, че дружеството не притежава имущество, което да послужи за обезпечаване на неговите задължения. Установено е също, че по данни от счетоводен баланс на дружеството, публикуван в Търговския регистър, към 31.12.2014 год. и 31.12.2015 год., в част „Актив”, група „Нематериални активи”, са били отразени „Концесии, патенти, лицензни, търговски марки, програмни продукти и други подобни”, на стойност *** лева, в група „ДМА” са били отразени „Машини, производствено оборудване и апаратура”, на стойност *** лева и „Съоръжения и други”, на стойност *** лева към 31.12.2014 год. и *** лева към 31.12.2015 год., общо „Нематериални активи” и „ДМА”, на стойност *** лева към 31.12.2014 год., респ. *** лева към 31.12.2015 год. В група „Материални запаси” към 31.12.2014 год. са били отразени „Продукция и стоки”, на стойност *** лева, а към 31.12.2015 год. „Стоки”, на стойност *** лева. В група „Парични средства” към 31.12.2014 год. и 31.12.2015 год. са били отразени „Касови наличности в лева”, в размер на *** лева. По данни от счетоводния баланс към 31.12.2015 год., в група „Вземания” са били отразени „Други вземания”, в размер на *** лева. В справка за нетекущите (дълготрайни) активи на дружеството, към 31.12.2015 год. са били отразени активи с балансова стойност в края на периода, в размер на *** лева. В публикуваните ГФО на „***” ЕООД за 2014 год. и 2015 год., като съставител е била посочена А. Г., а като ръководител – жалбодателят А.М., положени са били подписи от лицата и са били поставени печати на „***” ЕООД и „***” ЕООД, а като дати на съставяне са били посочени, съответно 18.03.2015 год. и 26.02.2016 год. За периодите след 2015 год. не са били публикувани ГФО на дружеството в ТР към Агенция по вписванията. В ИС „Бизнес статистика” на НСИ е установено, че от дружеството са били подадени ГФО за 2014 год., 2015 год. и за 2016 год., като за периодите след 2016 год. не са били попълвани и предавани ГФО. При преглед на данните в ГФО на „***” ЕООД за 2015 год., публикуван в ТР и подадения в НСИ, са били установени различия: Счетоводният баланс/СБ/ към 31.12.2015 год., публикуван в ТР, съдържа данни за налични активи на дружеството, вкл. и парични средства в брой, в размер на *** лева, а подадения и наличен в ИС на НСИ е съдържал данни само за парични средства в брой, в размер на *** лева; различия са били установени и в данните на част „Пасив” на СБ, ОПР, Отчет за паричните потоци, Отчет за собствения капитал. Установено е било наличие на два различни ГФО за 2015 год. на дружеството, съставени от счетоводител и подписани от управителя А.М.. В ИС на НСИ е бил наличен ГФО на дружеството за 2016 год., от дата 23.02.2017 год., съдържащ СБ към 31.12.2016 год., Отчет за паричните потоци по прекия метод и Отчет за собствения капитал за 2016 год., в който, като съставител и лице за контакт е била посочена А. Т. Г., а за ръководител – А.М.. В част „Актив” на СБ са били направени записвания само в част „Парични средства”, като са били отразени „Касови наличности”, в размер на *** лева, а в част „Пасив” са били отразени записвания само в група „Записан капитал”, в размер на същата сума, а отчетите съдържали само данни с нулеви стойности. От анализа на данните в счетоводните баланси е било установено, че през периода 2014 год. - 2016 год. има намаление на активите, като към 31.12.2016 год. няма налични активи, освен парични средства в брой, в размер на *** лева, а за 2017 год. не е бил подаван и публикуван ГФО.

При направена справка за извършени вписвания, отбелязвания и заличавания по партидата на дружеството в Агенция по вписванията са били установени данни за вписвания в Служба по вписванията - Хасково. Изпратено е било ИПДСПОТЛ, с което е изискано представяне на информация за периода от 01.01.2014 год. до датата на представяне на информацията, както и представяне на копия на нотариалните актове. С писмо с Вх.№Рев.206-1 от 03.04.2020 год. са били получени документи за извършени покупко-продажби, както следва: 1. На поземлен имот, площ 1.998 дка, в местност „***”, ***, вписана с вх.рeг.№**/** год., Акт № **/*** год. и страни по сделката, вписани в нотариалния акт: „***” ЕООД - като купувач и М. Т. М., ЕГН ******, като продавач и 2. На поземлен имот, площ 1.998 дка, в местност „***”, ***, вписана с Вх.рeг.№***/*** год., Акт №**/*** год. и страни по сделката, вписани в нотариалния акт: „***” ЕООД, като продавач и „***” ЕООД, с ЕИК ***, като купувач. От представените копия на тези нотариални актове е било установено, че при покупката на имота на 22.10.2015 год. е била заплатена сумата от *** лева, а при продажбата на 28.12.2016 год. от дружеството „***” ЕООД е получена сумата от *** лева. Закупеният недвижим имот не е бил заведен в счетоводството на дружеството като ДМА, не са били установени данни за недвижими имоти на дружеството и при извършена проверка в ИС на НАП - ПП БИДИС „Местни данъци”. Продажбата на имота не е била отразена в отчетните регистри по ЗДДС на дружеството, като същата е била осъществена няколко дни след извършената на 21.12.2016 год. проверка в търговския обект: кафе-аперитив, при която са били копирани данни от ПП „Мистрал”, с който се отчитат продажбите в обекта.

Предвид горното е бил формиран изводът, че жалбодателят А.М. е знаел, че при съпоставката ще бъдат установени неотчетени продажби от дейността в търговския обект и се е разпоредил с имота, като го е продал на свързано лице - „***” ЕООД, на което той е едноличен собственик и представляващ/управител/. След извършената проверка в обекта на посочената дата и преди приключването й на 28.04.2017 год., А.М. е регистрирал ново дружество - „***” ЕООД с ЕИК по Булстат ***, капитал ** лева и адрес на управление - ***. Декларираната от дружеството дейност е същата като на „***” ЕООД, а от 02.02.2017 год. „***” ЕООД извършва дейността си в обекта, стопанисван преди това от „***” ЕООД, със същото ФУ, което е било пререгистрирано на новото дружество. На 02.02.2017 год. са били прекратени и трудовите договори на Т. Г. С. - *** и М. Т. М. - ***, като за същите лица са били подадени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ за сключени трудови договори с „***” ЕООД, на 27.01.2017 година. В резултат на така констатираните факти е формиран извод, че още в хода на извършваната проверка на „***” ЕООД, когато са установени укрити приходи от продажби в търговския обект, от РЛ са били предприети действия за прехвърляне на дейността на дружеството на новообразуваното „***” ЕООД, регистрирано на същия адрес, със същия предмет на дейност и обект, същия персонал и със същото фискално устройство.

Установено е било също така, че от дружеството сa подадени ГДД по чл.92 от ЗКПО, СД по ЗДДС, декларации обр.6 и декларации по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ и чл.201, ал.1 от ЗКПО, за периода от 01.01.2014 год. до 28.02.2017 год., с които са били декларирани задължения, които не са били внесени. Органите по приходите са счели, че към 02.02.2017 год. А.М. е знаел за изискуемите и непогасени задължения, както и че ще бъдат установени допълнителни такива, поради укрити приходи, но вместо да ги погаси като управител на дружеството, целенасочено е прекратил дейността в обекта, трудовите договори на персонала, регистрацията на ФУ на дружеството, а впоследствие се е разпоредил и с дяловете на „***” ЕООД. От дружеството е била подадена СД по ЗДДС с декларирани данни за м.02.2017 год., а след това до м.06.2017 год., за който последно е била подадена справка - декларация, са били подавани с нулеви данни. Поради установени обстоятелства по чл.176 от ДОПК, регистрацията на дружеството по ЗДДС е била прекратена на 22.11.2017 год., а след вписването на новия управител, предприятието от действащо се превръща в нефункциониращо. От ревизиращите органи е отбелязано също, че на новия адрес на управление и адрес за кореспонденция не може да бъде открит представител на дружеството и предвид факта, че представляващия дружеството е открит на постоянния си адрес като ФЛ, са наведени доводи, че дружеството е регистрирано на адрес, на който не може да бъде открит негов представител и по този начин спрямо дружеството не могат да бъдат предприети и действия за обезпечаване на задълженията, а освен това, е било установено, че новият собственик и управител на дружеството „***” ЕООД - М. Я., е собственик и на други дружества, регистрирани на този адрес в ***.

По делото между страните не е спорно, също така, че за периодите, за които са определени публични задължения на „***” ЕООД, за периодите от 01.01.2014 год. до 28.02.2017 год., за които са установени задължения по ЗДДС и ЗКПО с РА №Р-16000917003192-091-001 от 03.05.2018 год. и декларирани задължения по ЗКПО, ЗДДС, ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО, жалбодателят А.Д.М. е представляващ и управител на това дружество, т.е. същият има качеството на субект на отговорност за задълженията му, доколкото при действието на чл.141, ал.1 и ал.2 от ТЗ, представлява дружеството, организира и ръководи дейността му. Безспорно е установено също, че непосредствено след възлагането на ревизията на „***” ЕООД и предприетите действия от органите по приходи за връчване на ЗВР №Р-16000917003192-020-001 от 26.05.2017 год. и изготвеното ИПДПОЗЛ №Р-16000917003192-040-001 от 29.05.2017 год. до представляващия „***” ЕООД, от жалбодателя А.Д.М., на 21.06.2017 год. е извършена продажба на дружествените му дялове от дружеството, на лицето М. С. Я., срещу сумата от *** лева, като към тази дата липсва информация за имущественото и финансовото състояние на ЮЛ-длъжник.

Предвид изложеното, органите по приходите са формирали извод, че жалбодателят А.М., като управител на дружеството до 21.06.2017 год., е предприел недобросъвестни действия, целящи установените задължения да не бъдат внесени в бюджета, както и освобождаването му от отговорност за действията му като управител, като е прехвърлил дружествените си дялове на лице, което не може да бъде   открито на посочения адрес за кореспонденция на дружеството и че по този начин РЛ е възпрепятствало събирането на задълженията на „***” ЕООД и всички събрани в хода на ревизионното производство доказателства установяват трайно поведение на А.М. и действия, целящи избягване плащането на дължимите данъчно-осигурителни задължения. Органите по приходите са приели, че са налице всички кумулативно необходими предпоставки за ангажиране отговорността по реда на чл.19, ал.1 и ал.2 от ДОПК на жалбодателя А.Д.М., в качеството му на управител на „***” ЕООД, за установените с посочения Ревизионен акт/РА/ №Р-16000917003192-091-001 от 03.05.2018 год., задължения на дружеството за корпоративен данък и ДДС, както и за декларираните и невнесени задължения за корпоративен данък, ДДС, осигурителни вноски, данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения и данък върху доходите на ФЛ - свободни професии, граждански договори и др. за посочените в настоящото решение периоди.

Ревизиращите органи са приели в оспорения РА, че в периодите, за които са определени публични задължения на „***” ЕООД, жалбодателят А.Д.М. е представляващ и управител на това дружество, т.е. има качеството на субект на отговорност за задълженията му, доколкото при действието на чл.141, ал.1 и ал.2 от ТЗ представлява дружеството, организира и ръководи дейността му. Като управител на „***” ЕООД за разглеждания период, А.Д.М. е организирал, ръководил и представлявал дейността на дружеството и като такъв е укрил факти и обстоятелства, които по закон лицето е било длъжно да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител, като данните за укриване са били констатирани при извършената ревизия на дружеството. Въз основа на извършени проверки със съгласието и съдействието на РЛ е било установено, че сумата на фактически реализираните приходи от продажби превишават значително размера на декларираните, като ЗЛ не е отчело приходи от стопанисвания от дружеството търговски обект в размер на *** лева. В резултат на констатираното са определени допълнително задължения за ДДС и корпоративен данък, които се явяват укрити, тъй като приходната администрация не е могла да узнае за тях преди издаването на РА, с което е изпълнен и вторият задължителен елемент от фактическия състав на ал.1 на чл.19 от ДОПК. Ревизиращите органи са приели, че към съответните моменти на подаване на всяка ГДД по ЗКПО и СД по ЗДДС, представляващият А.Д. е знаел, че получените парични средства от неотчетените продажби на стоки, не са отчетени като приход /респ. облагаеми доставки/ по законния ред, но независимо от това, че декларациите са били подадени от упълномощено лице, това е станало със знанието на управителя, който е упълномощил това лице и който е представил първичните счетоводни документи, необходими за тяхното съставяне.

По отношение на декларираните и невнесени данъчни и осигурителни задължения, за които не е било извършено контролно производство, информирането на приходната администрация се извършва именно с подаването на съответните декларации за конкретните отчетни периоди. Същевременно обаче, с подаването на тези декларации управителят М. е бил наясно с обстоятелството за законовите срокове, в които съответно дължимите данъци и осигурителни вноски следва да се внесат, но това не е било извършено от задълженото лице. От органите по приходите е изследвано поведението на управителя, свързано със събирането на така установените задължения (с РА и/или декларирани със съответните декларации по ЗДДС, ЗКПО, ЗДДФЛ и КСО), които не са били внесени от дружеството. За събиране на задълженията на дружеството, вкл. по РА и декларирани такива, е било образувано изпълнително дело/ИД/, но поради това, че същото вече не е притежавало имущество и авоари по банковите сметки, публичният изпълнител не е могъл да проведе успешно производство по събиране на вземането/или поне на част от него/ и след като са били изчерпани всички изпълнителни способи, дружеството е било категоризирано като ЗЛ с несъбираем дълг. Счетено е, че несъбираемостта на установените задължения на дружеството се явява в резултат на поведението на РЛ и извършените от него недобросъвестни действия, безспорно установени в хода на ревизионното производство, с които действия съзнателно са укрити факти и обстоятелства от приходната администрация. От ревизиращите органи е бил формиран извод, че е налице конкретно лично участие на жалбодателя А.М., изразяващо се в отклоняване на парични средства, получени в резултат на укритите приходи от продажби, които са активи на дружеството, като това е породило последици във вреда на фиска. Наведени са доводи за знание от страна на РЛ, че след извършената на 21.12.2016 год. оперативна проверка в търговския обект на дружеството, ще бъдат установени неотчетени продажби, което е било повод за предприетите от лицето недобросъвестни действия: продажба на собственост на дружеството, която не е била заведена счетоводно, на свързано лице „***” ЕООД; недеклариране на продажбата в съответните отчетни регистри по ЗДДС; прехвърляне на дейността на „***” ЕООД на новообразувано дружество „***” ЕООД, което е със същия адрес на управление и същия предмет на дейност, осъществяван в същия търговски обект, със същия персонал и със същото ФУ; намаление на активите на дружеството по данни от счетоводните баланси за разглеждания период, като към 31.12.2016 год. дружеството е нямало налични активи, освен посочените парични средства в брой, в размер на *** лева, за които не е ясно дали са били налични и към 31.12.2017 год., тъй като е нямало публикуван ГФО; продажбата на дружествените дялове непосредствено след връчване на заповедта за възлагане на ревизия/ЗВР/. От ревизиращите органи е прието, че при знание за съществуващите изискуеми задължения на дружеството и наличието на парични средства, с които тези задължения могат да бъдат погасени, А.Д.М. недобросъвестно се е разпоредил с имуществото на „***” ЕООД и в резултат от неговите лични действия, за дружеството е възникнала невъзможност да погаси изискуемите публични задължения. Предвид всички тези констатации е счетено, че е налице и причинно-следствена връзка между поведението на управителя М. и несъбирането на данъчните и осигурителни задължения на представляваното и управлявано от РЛ дружество „***” ЕООД.

Аргументите, изложени от органите по приходите, относно проявление и на обстоятелствата, визирани в хипотезата на ал.2 на чл.19 от ДОПК, се изразяват в това, че физическото лице, чиято отговорност се търси, е притежаващо качеството на управител/което не е спорно/, недобросъвестно се е разпоредило в своя полза с получените суми от установените укрити приходи от продажби, които не са били отчетени в дружеството. Предвид това е формиран извод, че в дружеството са осъществени стопански операции, които може да се класифицират като недобросъвестни плащания от имуществото на дружеството, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, в полза на неговия управител или на трети лица, како разпореждането на ревизираното лице с активи на дружеството (недвижим имот и парични средства) недобросъвестно води до тяхното намаляване до степен, която не позволява изпълнението на възникналите задължения на дружеството.

Предвид установените в хода на ревизията обстоятелства и факти, от ревизиращите органи е прието, че е изпълнен фактическия състав на чл.19, ал.1 и ал.2 от ДОПК и с оспорения РА е определена отговорността на жалбодателя А.Д.М., за дължим и невнесен ДДС, установен с РА и деклариран по СД по ЗДДС в размер на *** лева, с прилежащи лихви в размер на *** лева; корпоративен данък, установен с РА и по ГДД по чл.92 от ЗКПО – *** лева, с прилежащи лихви в размер на *** лева; вноски за ДОО, ЗО, УПФ - за осигурители по декларации обр.6, в общ размер от *** лева, с прилежащи лихви в размер на *** лева; данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения по декларации обр.6, в размер на *** лева, с прилежащи лихви в размер на *** лева; данък върху доходите на ФЛ - свободни професии, граждански договори и др. по декларации по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ и чл.201, ал.1 от ЗКПО, в размер на *** лева, с прилежащи лихви в размер на *** лева. Посочено е, че прилежащите лихви по повод задълженията, установени с ревизионния акт, включват освен начислените в РА лихви и допълнително начислените от органите по приходите такива към датата на издаване на оспорения акт – 12.06.2020 година.

По повод подадена в срок жалба срещу този РА е било постановено и Решение №416 от 28.08.2020 год. на директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив към ЦУ на НАП, като от подробните мотиви към решението е видно, че решаващият орган напълно е споделил констатациите на органите по приходите, че са изпълнени фактическите състави на чл.19, ал.1 и ал.2 от ДОПК по отношение на ревизираното лице, в качеството му на управител и представляващ „***” ООД и е изложил доводи и аргументи за това. Изведен е изводът, че причинно-следствената връзка, обусловеността на несъбираемостта на публичните задължения от укриването на фактите и обстоятелствата, е абсолютно необходима предпоставка за възникване на отговорността по ал.1 на чл.19 от ДОПК и че алтернативно, умишленото намаляване на имуществото на задълженото лице, което да е причина да не са изплатени съответните задължения и чрез което да се възпрепятстват впоследствие действията по принудително изпълнение от публичен изпълнител, обосновава в случая приложението на ал.2 от същия текст. Въз основа на това, от решаващия орган е прието, че обжалваният ревизионен акт за установена отговорност по чл.19 от ДОПК, на жалбодателя А.Д.М., следва да се потвърди и съответно, с решението е потвърдил изцяло Ревизионен акт №Р-16000919007378-091-001 от 12.06.2020 год. на ТД на НАП – Пловдив.

При така установената по делото фактическа обстановка и след проверката за допустимост на жалбата, при извършената, на основание чл.168, ал.1 от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, съдът намира, че по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

Началото на ревизията на жалбодателя А.Д.М., за установаване на отговорността му, като управител, за задължения на „***” ЕООД, с ЕИК ***, е сложено със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №Р-16000919007378-020-001 от 19.11.2019 год., издадена от П. Д. С., на длъжност „***” при ТД на НАП - Пловдив, като в заповедта е посочен точния обхват на ревизията по видове задължения и по периоди, посочени по-горе. Последвало е издаването на Заповед за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) №Р-16000919007378-020-002 от 09.03.2020 год., от същия „***” при ТД на НАП – Пловдив - П. Д. С., с която срокът на ревизията е удължен до 10.04.2020 год., като и двете заповеди са били връчени лично на ревизираното лице.

В хода на ревизията, на основание чл.117 от ДОПК, от ревизиращия екип, в състав: К. Г. Д. - *** в ТД на НАП - Пловдив (ръководител на ревизията) и М. И. П. - *** в ТД на НАП  - Пловдив, е съставен Ревизионен доклад (РД) №Р-16000919007378-092-001 от 24.04.2020 год. на ТД на НАП - Пловдив, съобщен по реда на чл.32 от ДОПК и връчен лично на ревизиранато лице на 19.05.2020 год., като въз основа на него и на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, от П. Д. С., на длъжност „***” при ТД на НАП - Пловдив, възложил ревизията и  К. Г. Д. - *** в ТД на НАП – Пловдив, ръководител на ревизията, е издаден оспореният в настоящото производство Ревизионен акт №Р-16000919007378-091-001 от 12.06.2020 год. на ТД на НАП - Пловдив, като този РА отговаря на изискванията за форма и съдържание, регламентирани в чл.120, ал.1 от ДОПК и също е връчен лично и срещу подпис на ревизираното лице. От страна на А.Д.М., както бе посочено и по-горе, е предприето в срок обжалване по административен ред на този ревизионен акт, като в срок е последвало и издаването на Решение №416 от 28.08.2020 год. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - град Пловдив при ЦУ на НАП, с което е потвърден изцяло ревизионният акт, издаден на жалбодателя А.Д.М. относно отговорността му по чл.19 от ДОПК, за невнесените задължения на „***” ЕООД, с ЕИК *** и за лихвите за просрочие върху така установените задължения.

Всички посочени по-горе актове са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно от приложените по делото Заповед №РД-09-1 от 03.01.2017 год., издадена от директора на ТД на НАП - град Пловдив, на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП, във вр. с чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК и Приложения №1 и №2 към нея/л.126-л.128/, Заповед №РД-09-1801 от 28.09.2018 год., издадена от директора на ТД на НАП - град Пловдив, на основание чл.11, ал.1, т.1 от ЗНАП/л.113-л.114/ и Заповед №РД-09-427 от 15.03.2019 год., издадена от директора на ТД на НАП - град Пловдив, на основание чл.11, ал.1, т.1 от ЗНАП и Приложение №1 към нея – неразделна част от заповедта/л.104-л.107/, Заповед №РД-09-2428 от 13.12.2019 год., издадена от директора на ТД на НАП - град Пловдив, на основание чл.11, ал.1, т.1 от ЗНАП и Приложение №1 към нея – неразделна част от заповедта/л.96-л.103/ и Заповед №РД-09-2433 от 16.12.2019 год., издадена от директора на ТД на НАП - град Пловдив и Приложения №1 и №2 към нея/л.92-л.95/.

Извършените процесуални действия и събраните доказателства са допустими по ДОПК и са осъществени по реда, предвиден в същия кодекс, спазени са и основните принципи на ДОПК. Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени в сроковете по чл.117, ал.1 и чл.119, ал.2 от ДОПК и от компетентните органи по смисъла на чл.7, ал.1, т.4 от ЗНАП, в кръга на определените им правомощия по чл.119, ал.2 от ДОПК, определящ материалната компетентност на лицата, които следва да издават ревизионния акт и предвиждащ, че той се издава от органа, възложил ревизията (определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция) и ръководителя на ревизията (определен със заповедта за възлагане на ревизия), което изискване в случая е спазено. Изложеното налага извода, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които да обосновават незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт само на това основание. Жалбодателят е инвокирал оплакване, че при извършване на ревизията са допуснати нарушения на императивни разпоредби на ДОПК, т.к. в нарушение на разпоредбата на чл.117, ал.4 от ДОПК, РД бил съставен на 24.04.2020 год., а му бил връчен на 19.05.2020 год. или с други думи, след като са били изтекли повече от три дни от съставянето му. Нормата на чл.117, ал.4 от ДОПК действително регламентира, че ревизионният доклад, заедно с приложенията, се връчва на ревизираното лице в тридневен срок от съставянето му. В случая обаче, както бе описано и по-горе, при извършени двукратни посещения на постоянния адрес на ревизираното лице от служители на НАП, за връчване на ревизионния доклад, същото не е било открито, нито пък пълнолетен член на домакинството му или упълномощено лице, което да го получи, видно от изготвените протоколи с №1550252 от 29.04.2020 год./л.57-л.58/ и №1550253 от 12.05.2020 год./л.55-л-56/. Предвид това е било изготвено Съобщение за връчване по чл.32 от ДОПК с №Р-16000919007378-С32-002 от 13.05.2020 год./л.52/, поставено на определеното за целта място в ТД на НАП – Пловдив на същата дата – 13.05.2020 год, както и е било публикувано на интернет страницата на НАП, в раздел „Бюлетин на съобщенията по чл.32 от ДОПК”, като в същото е било указано на ревизираното лице, че следва в 14-дневен срок от поставянето на съобщението, т.е. до 27.05.2020 год. вкл., да се яви в ТД на НАП - Пловдив Офис – Кърджали, ***, стая ***, за връчване на ревизионния доклад. В указания в съобщението 14-дневен срок – на 19.05.2020 год., ревизираното лице А.Д.М. се е явил в ТД на НАП - Пловдив Офис - Кърджали и е получил екземпляр от изготвения Ревизионен доклад (РД) №16000919007378-092-001 от 24.04.2020 год., срещу подпис, видно от оформената разписка за връчване от 19.05.2020 год., поради което съдът намира, че в случая не е налице допуснато нарушение на императивна разпоредба на ДОПК, т.е. нарушение на разпоредбата на чл.117, ал.4 от ДОПК и това оплакване е неоснователно.

Следва да се отбележи, също така, че от приобщените по делото доказателства се установява, че заповедта за възлагане на ревизията, заповедта за изменение на заповедта за възлагане на ревизията, ревизионния доклад и ревизионният акт, са надлежно подписани с валидни електронни подписи, положени в съответствие със Закона за електронния документ и електронния подпис към момента на подписването на електронния документ, като всъщност, в тази част жалбодателят не е развил съображения в жалбата си и така изложените установявания не са спорни по делото.

По отношение материалната законосъобразност на оспорения ревизионен акт, съдът намира следното:

Настоящият съдебен състав намира възраженията и доводите, развити в жалбата, относно допуснати нарушения на материалния закон, за неоснователни.

Отговорността на жалбодателя А.Д.М. е ангажирана на основание чл.19 от ДОПК, с която разпоредба е създаден особен случай на лична имуществена отговорност на лицата, управляващи задължени за данъци или осигурителни вноски субекти - задължени лица по чл.14, т.1 и т.2 от ДОПК, като са предвидени са няколко хипотези, при които възниква отговорността. Отговорността по чл.19, ал.1 от ДОПК е особен вид отговорност за физическите лица - членове на органи на управление или управители на задължени юридически лица, която възниква, ако е изпълнен фактическият състав, предвиден в посочената разпоредба. Същността на отговорността се състои във възникване на задължение за едно лице да заплати задълженията за данъци на друго лице. Разпоредбата на чл.19 от ДОПК определя две хипотези, при които възниква отговорност за членовете на органите на управление на юридическите лица: - първият случай, в който възниква отговорността, е по чл.19, ал.1 от ДОПК - ако член на орган на управление или управител на задължено лице по чл.14, т.1 и т.2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред орган по приходите или публичния изпълнител и вследствие на това не могат да бъдат събрани задълженията за данъци или задължителни осигурителни вноски, той отговаря за несъбраното задължение; - втората хипотеза, в условията на която възниква отговорността, е съгласно чл.19, ал.2 от ДОПК - ако управител или член на орган на управление, който недобросъвестно извърши плащане в натура или в пари от имуществото на задължено юридическо лице, представляващи скрито разпределение на печалба или дивидент, или отчужди имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, вследствие на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски, отговаря за задължението до размера на извършените плащания, съответно до размера на намаленото имущество.

В конкретния случай органите по приходите са изследвали и двете хипотези по чл.19, като са достигнали до извода, че са налице основания за прилагане и на ал.1, и на ал.2 от чл.19 от ДОПК.

Относно наличието на предпоставките и елементите на фактическия състав на чл.19, ал.1 от ДОПК:

Реализирането на отговорността по чл.19, ал.1 от ДОПК изисква кумулативното наличие на няколко предпоставки: субект на отговорността да е физическо лице, имащо качеството на член на орган на управление или управител на задължено лице по чл.14, т.1 и т.2 от ДОПК; това лице да е укрило факти и обстоятелства, които по закон е било длъжно да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител; като резултат, вследствие от поведението на лицето по укриването на фактите и обстоятелствата да е налице състояние на невъзможност да бъдат събрани задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски. Първият елемент на фактическия състав на отговорността по чл.19, ал.1 от ДОПК е лесно установим, предвид регистрационния режим, установен за органите на управление на юридическите лица. По качеството на жалбодателя Д. като субект на отговорност по чл.19, ал.1 от ДОПК не се спори и в настоящето производство то е категорично установено от събраните доказателства. Безспорно се установява, че за периода, за който е ангажирана отговорността на А.Д.М., лицето е управител на „***” ЕООД. Същият, и не само за ревизирания период, в качеството си на управител на посоченото дружество, е организирал и ръководел дейността на дружеството и е осъществявал ефективно дейност от името на дружеството, доколкото няма данни за друго лице, което да е осъществявало дейността на дружеството за този период. Вторият задължителен елемент от фактическия състав на ал.1 на чл.19 от ДОПК, е наличие на укриване на факти и обстоятелства, които по закон лицето е било длъжно да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител. Укриването на факти и обстоятелства, като проявна форма на поведението на субекта на отговорността, предполага активно, съзнателно действие. При наличието на законово задължение за лицето, в качеството му на член на орган на управление или управител, да обяви определени факти и обстоятелства пред органа по приходите или пред публичния изпълнител, нормата на ал.1 на чл.19 от ДОПК изисква това лице не просто да не изпълни задължението си за заявяване на фактите и обстоятелствата, но да ги укрие. Субект на укриването е управителят, доколкото при действието на чл.141, ал.2 от ТЗ, той представлява дружеството, организира и ръководи дейността му/съгл. чл.141, ал.1 от ТЗ/. Информирането на приходната администрация за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък, за извършените и получените облагаеми доставки, както и за дължимия данък върху доходите на ФЛ - свободни професии, граждански договори и др., за начислени осигурителни вноски и данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения, се извършва под формата на ГДД по чл.92 от ЗКПО, респ. декларация по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ и чл.201, ал.1 от ЗКПО, СД по ЗДДС, декларации обр.6, като разминаването между декларираното и действителното задължение, съставлява укриване. Несъответствието между действително проявените факти и обстоятелства, установени с РА, и тези, отразени в ГДД по чл.92 от ЗКПО и СД по ЗДДС, следва да бъде квалифицирано като укриване по смисъла на чл.19, ал.1 от ДОПК, доколкото управителят представлява дружеството, а и същият, в качеството му на управител, лично е подписвал първичните и вторични счетоводни документи (доколкото няма данни за упълномощено от него лице), ГДД по чл.92 от ЗКПО, отчетите и т.н., поради което е бил наясно, че процесните сделки, респ. тези действия/или бездействия/ са били насочени към укриването на правнозначими факти и обстоятелства, отразявани в подаваните по реда на ЗКПО декларации, респ. в СД по ЗДДС. За останалите невнесени задължения, за които е определена солидарна отговорност по този ред, в хода на ревизията не са установени доказателства за наличие на неверни данни, за разминаване на декларираното с действителното състояние в резултат на недобросъвестността на жалбодателя А.Д.М.. Ревизираното лице, като управител на „***” ЕООД, е изпълнило задълженията си, информирайки приходната администрация чрез подаване на съответните декларации/СД по ЗДДС, ГДД по чл.92 от ЗКПО, декларация по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ и чл.201, ал.1 от ЗКПО или декларация обр.6/ и данните в тях не са укрити. В случая, за декларираните от дружеството и невнесени задължения, които не попадат в обхвата на ревизионното производство на дружеството, не е налице укриване на факти и обстоятелства, т.е. разминаване между декларираното и действителното, в резултат на което да е невъзможно да бъдат събрани въпросните задължения на търговското дружество.

На следващо място, органите по приходите са изследвали поведението на управителя, свързано със събирането на установените на дружеството задължения. Видно от данните по преписката, несъмнено са били предприети всички възможни действия за принудително събиране на просрочените публични задължения на юридическото лице, но в крайна сметка е установена невъзможност за събиране на изискуемите задължения, тъй като „***” ЕООД не притежава имущество, както и авоари по банкови сметки, които да послужат за обезпечение на публичните му задължения към момента на установяване на задължения с РА №Р-16000917003192-091-001 от 03.05.2018 год. и дружеството е категоризирано като ЗЛ с „несъбираем дълг”. Декларирането на неверни данни с подадените за 2015 год. и 2016 год. ГДД по чл.92 от ЗКПО е причина администрацията да не предяви своите претенции за заплащането на дължимото от имуществото, налично към срока за деклариране. Несъбираемостта към момента на установяване на задълженията с последващи актове на органите по приходите е една от възможните последици от липсата на навременна информация относно задълженията. Установяването на знанието на жалбодателя А.М. е пряко свързано с факта на неотчитане на приходи, както и с факта на извършените плащания или разпределение на парични суми към себе си, в качеството си на едноличен собственик на дружествения капитал. Освен това, като представляващо дружеството лице през ревизирания период, А.М. е имал възможност да съдейства на новия управител като ангажира доказателства за отмяна на установените задължения, но това не е било направено, но това не е било сторено и този ревизионен акт не е бил обжалван, както по административен, така и по съдебен път, в което производство по обжалване има възможност да се докаже незаконосъобразно определяне на допълнителните данъчни задължения по ЗКПО и ЗДДС, различни от декларираните за съответните периоди. Предвид изложеното по-горе следва да се приеме, че укриването на факти и обстоятелства по отношение на задълженията на дружеството „***” ЕООД по ЗКПО за 2015 год. и 2016 год. и по ЗДДС, за периода 01.01.2015 год. - 31.12.2016 год., е доказано, а декларираните от А.М., в качеството му на управител на „***” ЕООД, обстоятелства, е съзнателно действие, неотразяващо факти, които са част от обективната действителност.

С оглед факта на неначисляване на корпоративен данък и на ДДС по получени, но укрити приходи, то съдът намира за правилен извода за доказана и предпоставката - поведение на лицето при установяване на отговорност по чл.19, ал.1 от ДОПК в настоящото производство. Това е така, тъй като управителят е бил наясно с обстоятелството, че в резултат на това негово поведение, за дружеството ще възникне задължение за довнасяне за посочените данъци. Доказателства, както за причинна   връзка между укритите от управителя данни и неудовлетвореното вземане, така и за това, че органите по приходите не са могли да съберат установените с РА публични задължения на дружеството, в случая са налице. От тези доказателства по безспорен начин се установява, че дружеството „***” ЕООД не притежава имущество, прекратило е търговската си дейност, няма авоари по банковите сметки и е пределно ясно, че публичният изпълнител не може да проведе успешно производство по събиране на вземането, тоест налице е невъзможност за събиране на установените задължения. Посоченото поведение на управителя е причина за обсъжданата несъбираемост на публичните вземания на „***” ЕООД, като органите на приходната администрация са предприели всички необходими процесуални действия за събиране на вземанията от основния длъжник.

Причинно-следствената връзка, обусловеността на несъбираемостта на публичните задължения от укриването на фактите и обстоятелствата, е абсолютно необходима предпоставка за възникване на отговорността по ал.1 на чл.19 от ДОПК. Предвид обсъдените по-горе писмени доказателства и техния анализ може да бъде направен основателен извод, че е налице причинно-следствена връзка между поведението на физическото лице – жалбодателя А.Д.М., като управител и невъзможността за събиране на задълженията. Този извод се налага и от обстоятелствата, че дружеството на практика е прекратило дейността си, като същевременно, дружествените дялове са продадени на лице, което не може да бъде открито на регистрирания нов адрес на управление, който е и адрес за кореспонденция на дружеството. С тези си действия физическото лице - жалбодателят А.М. е направил невъзможно събирането на установените с ревизионния акт задължения. С оглед наличието на горните обстоятелства, следва да се приемат за правилни и законосъобразни изводите на ревизиращите органи в тази насока, като съдът намира също, че от очевидните управленски, формални и неформални функции на задълженото лице, се налага изводът за безспорното знание от страна на жалбодателя А.М. за последиците от действията и/или бездействията му, в качеството му на управител и представляващ „***” ЕООД през процесния период, като е налице връзка между това знание, действията и поведението му и възпрепятстването на публичния изпълнител за реализиране на способи и мерки за погасяване на публичните задължения на дружеството, т.е. съдът намира за правилни и доказани изводите на ревизиращите органи, че е изпълнен фактическият състав и на чл.19, ал.1 от ДОПК.

Относно наличието на предпоставките и елементите на фактическия състав на чл.19, ал.2 от ДОПК:

Видно от анализа на действащата редакция на нормата на чл.19, ал.2 от ДОПК за процесния период, за да се вмени отговорност по този текст, следва да са изпълнени кумулативно необходимите предпоставки: - лицето да има качеството на управител или член на орган на управление на задължено лице по чл.14, т.1 и т.2 ДОПК; - лицето да извърши плащания в пари или в натура от имуществото на задължено лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент; - плащането да е извършено недобросъвестно; - имуществото на задълженото лице да е намаляло; -  в резултат на плащането, да не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски.

Както бе посочено и по-горе, качеството на РЛ като управител и едноличен собственик на капитала на „***” ЕООД за процесните периоди, когато са декларирани задълженията за корпоративен данък, ДДС, осигурителни вноски, данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения по декларации обр. 6, както и данък върху доходите на ФЛ - свободни професии, граждански договори и др., е безспорно установено. Безспорно е установено, също така, че в този период, като едноличен собственик и управител, жалбодателят М. е извършил плащания или разпределяне на парични суми от имуществото на дружеството, получени от установените с РА неотчетени/укрити/ приходи. А.М. не е предприел действия в насока, щото декларираните задължения на дружеството „***” ЕООД да бъдат погасени, а напротив - дори е отчуждил недвижим имот, като е продал същия на свързано дружество, а впоследствие, като едноличен собственик на капитала, е прехвърлил дружествените си дялове, т.е. цялото търговско дружество, на трето лице, като така фактически е прекратил е дейността на „***” ЕООД и по този начин е възпрепятствал събирането на публичните задължения на дружеството. В данъчното законодателство няма определение на понятията „добросъвестност” и „недобросъвестност”, като най-общо, според правната теория и съдебна практика, недобросъвестното поведение на РЛ се състои в неговото знание относно наличието на данъчни задължения и такива за задължителни осигурителни вноски, като въпреки това знание, то е предприело действия по разпореждане с имуществото на задълженото юридическо лице, водещи до намаляване на това имущество, с което е възпрепятствало изпълнението на възникналите задължения. За недобросъвестно следва да се приеме поведение, когато действието е извършено след деклариране и/или установяване на задълженията или след започнат контрол по спазване на данъчното и/или осигурителното законодателство. Действието по разпореждане със сумите в негова полза или в полза на трети лица, предвид неотчитането им в дружеството, представляват незаконосъобразно действие. В случая обаче, обект на анализ е поведението на управителя, който е предприел тези действия, след като е бил наясно, че дружеството, в резултат на тези действия, ще генерира задължения, както и че имуществото на дружеството не може да послужи за удовлетворяване вземането на държавата. Въпросът в случая се свежда до обосноваване на тези действия именно като недобросъвестни и умишлени, насочени към несъбиране на формираните публични задължения на дружеството и така в случая, умишленото намаляване на имуществото на задълженото лице, което е причина да не са изплатени съответните задължения и чрез което се възпрепятстват впоследствие действията по принудително изпълнение от публичен изпълнител, обосновава приложението и на ал.2 от същия чл.19 от ДОПК. Предвид изложеното по-горе, съдът в настоящия състав намира за правилни и доказани изводите на ревизиращите органи, че е изпълнен фактическият състав и на чл.19, ал.2 от ДОПК, т.е. налице е недобросъвестно препятстване събирането на данъци, като това препятстване се състои в извършването на разпореждане/плащания или отчуждителни сделки/ с имуществото на задълженото юридическо лице, водещи до намаляване на това имущество до степен, непозволяваща изпълнението на възникналите задължения.

Тук следва да бъде отбелязано, че по делото, от страна на жалбодателя А.М. не са ангажирани абсолютно никакви писмени или гласни доказателства, нито пък са направени някакви доказателствени искания, които да опровергаят или да разколебаят или поне да променят констатациите в оспорения ревизионен акт, а оттам и направените изводи от ревизиращите органи, потвърдени в решението на директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП, които изводи в пълна степен се споделят и от настоящия съдебен състав.

Съдът намира за неоснователни също така, и доводите и съображенията в жалбата, развити в насока, че отговорността по чл.19 от ДОПК е частен случай на отговорност за чужди задължения, поради което разпоредбата следва да се тълкува стриктно и че в нея е предвидена отговорност за несъбрани задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, до размера на несъбраните задължения, но не и на лихвите върху тях и че след като не е предвидено изрично, че отговорността по чл.19, ал.1 от ДОПК обхваща и лихвите върху установените, но несъбрани публични вземания за данъци, отговорността на жалбодателя за лихви върху тези вземания била незаконосъобразно ангажирана. Съгласно разпоредбата на чл.16, ал.3 от ДОПК, отговорността на третото лице по чл.19 от ДОПК обхваща задължението за данъци и задължителни осигурителни вноски, лихвите и разноските за събирането им. Отговорността на третото лице по чл.19 от ДОПК е и за лихвата, дължима от законовия падеж на данъчното задължение до датата на погасяването му, като при ревизия, същата се изчислява до датата на издаване на ревизионния  акт на лицето, а относно лицето,  към което е насочена отговорността, задължението следва точно параметрите, които има главния дълг и към датата на погасяване на главния дълг от основния длъжник се погасява и задължението на отговорното лице, а при частично погасяване - например погасяване на главницата, отговорното лице остава задължено за лихвата по дълга. В случая, отговорното лице не става носител на ново данъчно задължение, върху което следва да се начисляват лихви за негово собствено закъснение, а отговаря за чужд дълг в размерите, които дългът има до пълното му погасяване, като след погасяване на главницата на дълга, без значение кое лице го е погасило, задължението за лихви спира да се увеличава, но остава дължимо и подлежи на събиране, съответно, при цялостно погасяване на главницата и лихвата, независимо от кое лице, отпада изцяло отговорността на отговорното лице.

Така, всичко изложеното до тук, според настоящия съдебен състав, налага извода, че оспореният в настоящото производство Ревизионен акт №Р-16000919007378-091-001 от 12.06.2020 год. на ТД на НАП – град Пловдив, потвърден с Решение №416 от 28.08.2020 год. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП, е законосъобразен, т.к. е издаден от компетентен орган, при спазване изискванията за форма и процедура, т.е. без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимия материален закон и правните принципи и като такъв, следва да остане в сила, а подадената срещу него жалба се явява неоснователна и недоказана и като такава, с решението по настоящото дело, същата следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора, с решението по делото съдът следва да присъди деловодни разноски в полза на ответника по жалбата, т.к. искане за присъждането им е своевременно направено в представената преди съдебното заседание молба от процесуалния представител на ответника/л.494/, както и в представената писмена защита. Като взе предвид, че съгласно разпоредбата на чл.160, ал.1, предл.ІІ/второ/ и ІІІ/трето/ от ДОПК, на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата и че на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат, както и че съгласно ал.2 на същия чл.160 от ДОПК, при прекомерно възнаграждение за адвокат без оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата, съдът намира, че на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – град Пловдив при ЦУ на НАП следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която наредба е приета с решение на Висшия адвокатски съвет от 9.VII.2004 год. и е издадена на основание чл.121, ал.1, във връзка с чл.36 и 38 от Закона за адвокатурата. Общият размер на задълженията, за които е ангажирана отговорността на жалбодателя с оспорения РА възлиза в размер общо на *** лева, в т.ч. главница, в размер на ***  лева и лихви, общо в размер на *** лева, като в този общ размер от *** лева се определя и материалния интерес в настоящото съдебно производство. При това положение и съобразно нормата на чл.8, ал.1 (нова - ДВ, бр.68 от 2000 год.), т.5 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес от 100000 до 1000000 лева, възнаграждението е 3530 лева плюс 1% за горницата над 100000 лева, то този минимален размер на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определен на 3629.05/три хиляди шестстотин двадесет и девет лв. и 05 ст./ лева. Така, предвид горното, съдът намира, че в полза на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/„ОДОП”/ - град Пловдив при ЦУ на НАП, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, съобразно цитираните по-горе разпоредби, възлизащо в размер на минималното възнаграждение за един адвокат, а именно – в размер на 3629.05/три хиляди шестстотин двадесет и девет лв. и 05 ст./ лева. 

Ето защо, по изложените по-горе съображения и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, Административният съд

 

Р     Е    Ш     И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Д.М., с посочен адрес ***, с ЕГН **********, против Ревизионен акт №Р-16000919007378-091-001 от 12.06.2020 год. на ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение №416 от 28.08.2020 год. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП, с който ревизионен акт е ангажирана отговорността на жалбодателя по реда на чл.19, ал.1 от ДОПК, за установени и невнесени задължения на „***” ЕООД ***, с ЕИК ***, за периода от 01.01.2014 год. до 28.02.2017 год., през който период, А.Д.М., с ЕГН **********, е бил управител на посоченото търговско дружество, както следва:

1. Отговорност за задължения за данък върху добавената стойност/ДДС/, за периода 01.01.2015 год. – 31.07.2017 год., в размер на 62180.71 лева и следващи се лихви за забава, в размер на 26171.90 лева;

2. Отговорност за задължения за корпоративен данък/по ЗКПО/, за периода 01.01.2014 год. – 31.12.2016 год., в размер на 6025.95 лева и следващите се лихви за забава, в размер на 2414.47 лева;  

3. Отговорност за задължения за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения по чл.42 от ЗДДФЛ, за периода 01.02.2015 год. – 28.02.2017 год., в общ размер на 2263.61 лева и следващите се лихви за забава, в размер на 992.87 лева;

4. Отговорност за задължения за вноски по ДОО – за осигурители, за периода 01.03.2015 год. – 28.02.2017 год., в размер на 4457.75 лева и следващи се лихви за забава, в размер на 1905.53 лева;      

5. Отговорност за задължения за вноски за здравно осигуряване – за осигурители, за периода 01.05.2016 год. – 28.02.2017 год., в размер на 723.44 лева и следващи се лихви за забава, в размер на 261.33 лева;

6. Отговорност за задължения за вноски за ДЗПО - Универсален пенсионен фонд - за осигурители, за периода 01.03.2015 год. – 28.02.2017 год., в размер на 1520.45 лева и следващите се лихви за забава, в размер на 667.34 лева;   

7. Отговорност за задължения за данък върху доходите на ФЛ – свободни професии, граждански договори и др./по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ/, за периода 01.07.2015 год. – 30.09.2015 год., в размер на 216.00 лева и следващите се лихви за забава, в размер на 104.62 лева  

 или, задължения за главници, възлизащи общо в размер на 77387.91/седемдесет и седем хиляди триста осемдесет и седем лв. и 91 ст./ лева и задължения за лихви върху тях, възлизащи общо в размер на 32518.06/тридесет и две хиляди петстотин и осемнадесет лв. и 06 ст./ лева.

ОСЪЖДА А.Д.М. от ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – град Пловдив при ЦУ на НАП, сумата в размер на 3629.05/три хиляди шестстотин двадесет и девет лв. и 05 ст./ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Препис от настоящото решение, на основание чл.138, ал.3, във връзка с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на РБългария, чрез Административен съд – Кърджали, в 14/четиринадесет/ - дневен срок от съобщаването или връчването му на страните.

 

 

 

 

                                                               С Ъ Д И Я: