Р Е Ш Е Н И Е
№ 140
гр.
Велико Търново, 15.03.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, V-ти състав, в
публично заседание на пети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря с.м.разгледа
докладваното от съдия Данаилова адм.
дело № 650/2017г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.
Образувано
е по жалба от И.Р.Х. *** против Заповед № РД 22-1309/31.07.2017г. на кмета на Община
Велико Търново, с която е разпоредено премахването на незаконен строеж
„Двуетажна пристройка в западна посока към съществуваща сграда“ с
административен адрес гр. Велико Търново, ****, намираща се в имот УПИ ХІ-2713,
кв. 32 по плана на гр. Велико Търново.
В
жалбата се твърди, че оспорения акт е незаконосъобразен.
Твърденията на служителите на общинската администрация, изложени в констативния
акт не почивали на обективната фактическа обстановка и в същия неточно и
неправилно били посочени правното и фактическо основание, без да е изяснена
напълно фактическата обстановка по случая. Изложени са подробни съображения за
липсата на нов строеж. Твърди се наличието на извършване на ремонтни работи в
съществуваща сграда по реда на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗУТ. Моли се за отмяна
на оспорения административен акт и присъждане на сторените разноски.
Ответната
страна кмета на Община Велико Търново, чрез ***В., изразява становище за
неоснователност на същата, като моли за отхвърлянето. Намира, че заповедта представлява
законосъобразен административен акт, издадена в съответствие с правилата
на процесуалния закон, във връзка с правилата за констатиране на незаконно
строителство и спирането му. Счита за безспорно, че е налице незаконен строеж –
неговият извършител, както и времето на извършване. Намира оспорването на
практика за бланкетно, без в действителност да се сочат конкретни пороци на
оспорения административен акт. Подробни съображения, доразвива в писмена защита
вх. № 1247/07.03.2019г. Претендира разноски, за които представя списък.
Предмет
на настоящото съдебно производство е Заповед № РД 22-1309/31.07.2017г. на кмета на Община
Велико Търново, с която е разпоредено премахването на незаконен строеж
„Двуетажна пристройка в западна посока към съществуваща сграда“ с
административен адрес гр. Велико Търново, ****, намираща се в имот УПИ ХІ-2713,
кв. 32 по плана на гр. Велико Търново с индификатор 10447.504.407 по КК и КР на
гр.В.Търново.
След като
разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото,
становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК,
административния съд приема за установено от фактическа страна следното:
И.Р.Х. е собственик на имота, находящ се в гр. Велико Търново, ул. “България“
№ 12, съгласно нотариален акт № 148, том І, рег. № 2553, дело № 97/2010г. по
описа на Служба по вписванията.
Съсобственик на недвижимия имот и сградата е Ш.С.Х., съгласно нотариален
акт № 135, том 1, рег. № 2337, дело 85/2010г. по описа на Служба по
вписванията.
С Уведомление вх. № 944-654-1 / 30.05.2017г. собствениците на имота
уведомяват Кмета на Община Велико Търново за предстоящото извършване на текущи
ремонтни дейности по чл.151, ал.1, т.1 от ЗУТ в имота.
На 22.06.2017г. е извършена проверка в имота от служители на Община Велико
Търново, при която е констатирано изграждане на строеж – двуетажна пристройка в
западна посока към съществуваща сграда, намираща се в УПИ ХІ-2713 от кв. 32 по
плана на гр. Велико Търново, с административен адрес ул. България № 12. Същият
представлява двуетажна монолитна пристройка, долепена от запад към съществуваща
двуетажна сграда в УПИ ХІ-2713, кв. 32 по плана на В. Търново. Изградени са
ограждащите стени от тухлена зидария и излята стоманобетонова плоча над
приземния етаж. Начертана е окомерна скица на разположението на строежа в имота
със схематичен вертикален поглед от юг. Приложен е снимков материал, от който
се вижда степента на извършване на СМР за строежа към 22.06.2017г.
За този строеж от възложителите не
са представени строителни книжа. Установеното от контролните органи е
обективирано в Констативен акт № ВТ-2198-447/22.06.2017г., връчен на
жалбоподателя. В законоустановения срок е подадено възражение от Х., със
заповед на кмета е сформирана комисия, чийто извод е за наличие на незаконен
строеж и въз основа на констатациите й е издадена и процесната заповед за премахване
незаконен строеж.
По делото е прието без оспорване заключение на вещото лице по
съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно,
обективно и безпристрастно дадено. Съгласно същото в извадката от плана за кв.
32 на гр. Велико Търново, одобрен със Заповед № 300-4-17/03, 2333/58г.
двуетажната масивна жилищна сграда е без пристройка на запад. Съгласно
частичното изменение на ЗРП за кв. 32 със Заповед № РД 22-192/17.03.2000г. на
кмета на Община Велико Търново, влязла в сила с Решение № 4335/13.05.2004г. на
ВАС по адм. дело І 365/2004г. по описа на ВАС, двуетажната масивна жилищна
сграда в УПИ ХІ – 2713, кв. 32 по плана на гр. Велико Търново е без пристройка
на запад. В кадастралната карта също е отразено, че сградата с този
идентификатор е без пристройка в западната посока към съществуваща сграда. Към
12.02.2019г. – датата на извършения оглед на името от вещото лице, същото
установява, че процесния строеж е завършен напълно, видимо използваем за жилищни
нужди и представлява двуетажна пристройка, долепена по западната фасада и по
част от северната фасадна стена на съществуваща двуетажна сграда в УПИ ХІ –
2713, кв. 32 по плана гр. Велико Търново. Към датата на огледа дължината на
южната фасадна стена на сградата е 14.10м., в това число за частта на западната
пристройка – 2.05м. и за частта на източната, пристройка – 2.05м. Застроената
площ на западната пристройка – 42.00кв.м. Етажност – на два етажа Разгъната
застроена площ на западната пристройка – 84.00 кв.м. Конструкцията е носеща,
масивна, с изградени външни оградни стени от тухлена зидария и външна
топлоизолация, с между етажна стоманобетонова плоча и носещи колони. Покривната
конструкция е дървена, носеща, новоизградена, в това число и тази на западната
пристройка. Покривно покритие е цигли. Водоотвеждането е изпълнено,
тенекеджийските работи, изпълнена е дървена обшивка на стрехите. По данни от
материалите по делото западната пристройка е изградена в периода м. юни 2017г.
до м. юли 2017г.
Към датата на огледа, извършен от
вещото лице на 12.02.2019г. съществува като напълно завършен, с описание на конструкция, състояние и степен на
завършеност, подробно описани в пункт ІV.4.1 от експертизата.
За строежа няма одобрени инвестиционни проекти, няма издадено разрешение за
строеж и няма други строителни книжа, издадени от Община Велико Търново.
За строежа не са изпълнени изискванията на чл. 183, ал. 1 от ЗУТ- Няма
искане от страна на извършителите на строежа за съгласие от съсобственика на
имота, както и няма данни за учредявано право на строеж.
Вещото лице е категорично, че реализирания строеж не представлява текущ
ремонт, тъй като не отговаря на условията на § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ.
По данни на Община Велико Търново няма преписка и налични материали във
връзка с намерения на жалбоподателя за премахване на строежа. От състоянието на
процесния строеж към датата на огледа от вещото лице 12.02.2019г. към тази дата
няма предприети физически действия във връзка с премахване на същия строеж.
Вещото лице счита, че строежът „Навес в южна посока към съществуваща
сграда“ не е търпим по смисъла на ЗУТ. Не е изпълнено условието
строежът да бъде изграден от 07.04.1987г. или до 31.03.2001г. Тъй като
процесният строеж не е изграден в срока по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и § 127,
ал. 1 от ПЗР на ЗУТ и изграждането му не е предвидено в ПУП, действал към
момента на изграждането му не е предвидено в ПУП, действал към момента на
изграждането двуетажната пристройка в западна посока към съществуваща сграда,
към момента на издаване на процесната заповед или към момента на изготвяне на
експертизата.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
След извършване
на служебна проверка, съдът установи, че обжалвания акт е издаден от
компетентен орган, в писмена форма, и при спазване на процесуалните правила и
материалния закон.
При издаване на
заповедта са спазени процесуалните правила, като на лицето е дадена възможност
да се запознаес канстатациите на органите, да изрази становище по тях. Заповедта
на Кмета на общината е издадена след разглеждане от нарочна комисия на всички
факти и възражения, като е достигнато да крайния извод за наличие на незаконен
строеж и необходимостта от премахването му.
Основният
спорен въпрос между страните е дали е налице ремонтни дейности във вече
съществуващ и въведен в експлоатация обект. Твърденията на жалбоподателя могат
да се докажат единствено с представянето на строителни книжа за строежа. Такива
не се представят нито пред органа при извършената проверка, нито пред съда,
поради което съдът намира заявеното от Х. за защитна теза, неподкрепена от
доказателствата по делото.
Съгласно
заключението на вещото лице по СТЕ, което съдът кредитира като компетентно и
безпристрастно дадено двуетажната масивна жилищна
сграда в УПИ ХІ – 2713, кв. 32 по плана на гр. Велико Търново е без пристройка
на запад.
Към датата на огледа, извършен от вещото лице на 12.02.2019г. съществува
като напълно завършен, с описание на
конструкция, състояние и степен на завършеност, подробно описани в пункт ІV.4.1
от експертизата. За строежа няма одобрени инвестиционни проекти, няма издадено
разрешение за строеж, с което са нарушени разпоредбите на чл. 142, ал. 1 и чл.
148, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, поради което основание е определен за незаконен
съгласно нормата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. За строежа не са изпълнени и изискванията
на чл. 183, ал. 1 от ЗУТ - няма искане от страна на извършителите на строежа за
съгласие от съсобственика на имота, както и няма данни за учредявано право на
строеж.
Вещото лице е категорично, че реализирания строеж не представлява текущ
ремонт, тъй като не отговаря на условията на § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ. По данни
на Община Велико Търново няма преписка и налични материали във връзка с
намерения на жалбоподателя за премахване на строежа. От състоянието на
процесния строеж към датата на огледа от вещото лице 12.02.2019г. към тази дата
няма предприети физически действия във връзка с премахване на същия строеж.
Строежът „Двуетажна пристройка в западна посока към
съществуваща сграда“ не е търпим по смисъла на ЗУТ, в
който смисъл е заключението на вещото лице по СТЕ. Не са налице доказателства
обосноваващи становището в жалбата. На
жалбоподателя е указано, че следва да
докаже наличието на факти и обстоятелства, посочени в жалбата, от които
черпи благоприятни за себе си правни последици, включително да ангажира
доказателства за твърдението си, че спреният с оспорената заповед строеж е
такъв по чл. 151 от ЗУТ, вкл. че същият представлява текущ ремонт на сгради,
постройки, съоръжения и инсталации и/или текущ ремонт и поддържане на
елементите на техническата инфраструктура по чл. 64, ал. 1,
с който не се променят трасето и техническите характеристики и за него по тази
причина не се изисква строително разрешение.
От заключението
на вещото лице по категоричен начин се установяват не само констатациите на
контролните органи, но и се установява неприложимостта на института на
търпимост по отношение на процесния строеж. Вещото лице установява същите по
вид дейности, квалифицира ги като „строеж” и след като липсват строителни книжа
за този строеж, то той се явява незаконен. При този категоричен извод на вещото
лице, заповедта се явява постановена при спазване на материалния закон и следва
да бъде потвърдена.
С оглед изхода
на спора основателно се явява искането на ответника за присъждане на разноски
съобразно представения списък с разноските.
Възнаграждението следва да се
определи съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК /ред. ДВ бр. 8/24.01.2017 г./ във
връзка с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ в минималния размер на 100 лева.
Водим
от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК,
Административният съд – В. Търново, пети състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Р.Х. *** против
Заповед № РД 22-1309/31.07.2017г. на
кмета на Община Велико Търново, с която е разпоредено премахването на незаконен
строеж „Двуетажна пристройка в западна посока към съществуваща сграда“ с
административен адрес гр. Велико Търново, ****, намираща се в имот УПИ ХІ-2713,
кв. 32, по плана на гр. Велико Търново, с административен адрес ****, гр.
Велико Търново.
ОСЪЖДА И.Р.Х., ЕГН: **********,*** да заплати на
Община Велико Търново сумата от 100лв. /сто лева/ представляващи разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: