Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260231
гр. Пловдив, 28.03.2022 г.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ХІХ гр. с., в публично съдебно
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година
Председател:
Димитрина Тенева
при секретаря Марияна Михайлова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 9524 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 422 от ГПК вр. с чл. 415 от ГПК, по искова молба на “Топпофикация-Перник"
АД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Перник,2303, кв.
Мошино, ТЕЦ” Република”, чрез ...... М.против К.Г.Н.
с адрес ***, за признаване за установено,
че ответника дължи на ищеца
сумата от 508,33 лв.-главница за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. ведно със законната лихва
върху нея от 08.10.2018 г. до окончателното плащане, както и законна в размер на 82,38 лв. за периода от 10.07.2016 г. до 25.09.2018 г. Притендира разноски.
В исковата молба се твърди, че
ищеца доставя на ответника топлинна
енергия при публичноизвестни ОУ. Дължимите суми за начислената
му такава се заплащат на 11 прогнозни месечни вноски и една 12 изравнителна или на ежемесечен реален
отчет, в зависимост от договора подписан
между СЕС и ФДР. Заплащането
на месечните дължими суми е в 30 дневен срок след
изтичане на периода, за който
се отнасят. Срокът за плащане
е до края на текущия месен,
следващ месеца на доставката на
топлинна енергия. С изтичане на последния
ден от месеца,
дължимата сума изпада в забава. Задължението не е заплатено. Вземанията са притендирани по чл. 410 от
ГПК – ч.г.д. №17086/2018 г. по описа на
Районен съд-Пловдив. Заповедта е връчена по чл. 47 от
ГПК.
В предоставения срок за отговор особения
представител на ответинка адв. У.-К. оспорва иска.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
От представените писмени доказателства-молба декларация от 13.07.1998 г. ;
НА ..., том .., дело № .../1994 г. е видно, че ответинка
е собственик на имота от 1994 г. и същия е отправил искане за откриване на
партида за потребление в имота на топлинна енергия доставяна от ищеца.
От представената справка (лист 4 от делото) и карнета, индивидуална
справка, известие за доставяне(лист 63-66 от делото) е видно, че ищеца е
начислил на ответника задължения за имота за периода 05.2016-04.2017 г. в
размер от 508,33 лв. –главница и 82,38 лв.-лихва. След постъпило плащане на
сума от 153,96 лв. задължението е 436,75 лв. За посочения период не е налице
отчет на измервателните прибори, монтирани в имота. Задължението е определено
от топлинния счетоводител на 27.10.2017
г. на база разлика между отчет на общ водомер и общо количество по отчетени
водомери и начислен разход за ползвана ТЕ за отопление в предходен период,
както и разпределена ТЕ отдадена от сградната
инсталация. начисленото задължение за топла вода е 296,48 лв. за 53,48 куб. м., ТЕ за отопление 201,30 лв.
за 1289,91 Мвтч и 160 Мвтч
за сградна инсталация.
От приложеното гр. д. 17086/2018 г. на ПРС е видно, че за притендираното
задължение ищеца се е снабдил със заповед за изпълнение, която е връчена по
реда на чл. 47 от ГПК.
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Поради начина на връчване на заповедта за изпълнение, съдът намира, че е налице
правен интерес от предявяване на настоящия положителен установителен иск чл.
422, ал. 1 ГПК от страна на заявителя –ищец в настоящето производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия. С оглед събраните по делото писмени документи, които се кредитират от
съда изцяло се установява, че ответника е собственик на процесния
имот в заявения период, следователно се явява потребител на предоставяни от
ищеца услуги за апартамент, намиращ се в сграда-етажна собственост, която е топлоснабдена с вертикална отоплителна инсталация. Предвид
това, същия е клиент на топлинна енергия по смисъла на закона, доколкото
съгласно цитираната разпоредба качеството на потребител/клиент на топлинна
енергия се придобива ex lege
- по силата на закона, с придобиването на право на собственост или ограничено
вещно право върху индивидуален обект, находящ се в сграда, за която вече е
сключен договор за топлоснабдяване, без да е необходимо сключването на
индивидуален договор за покупко-продажба между тях. В разпоредбата на чл. 150
ЗЕ е предвидено, че продажбата на топлинна енергия на физически лица за битови
нужди се осъществява въз основа на общи условия, като по делото не е спорно
обстоятелството, че общите условия за продажба на ТЕ за битови нужди на ищцовото дружество са били одобрени и публикувани по
предвидения в закона ред, както и че техните условия не са оспорени от
ответника, предвид на което предвидените в тях правила относно продажбата на ТЕ
обвързват валидно страните в настоящото производство. Съгласно разпоредбата на
чл.142, ал. 2 ЗЕ, топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост,
се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите, като съгласно чл.143, ал.3 от ЗЕ - топлинната енергия отдадена от
сградна инсталация и топлинната енергия за отоплението на общите части на
сградата се разпределят между всички потребители пропорционално на отопляемия
обем на отделните имоти по проект. По делото се установява, че начисленото
задължение на ответника е формирано от потребена ТЕ
чрез отоплителни тела, БГВ и отдадена от сградната
инсталация, която е разпределена служебно от топлинния счетоводител. Предвид
липсата на ангажирани доказателства изключващи ползването на БГВ и ТЕ за
отопление в имота, съдът намира, че размера на задължението е определен
правилно с оглед одобрената Методиката за дялово разпределение.
С оглед изложеното вземания за главница от 508,33 лв. за
периода 05.2016-04.2017 г. се преценят като установени.
Дължимостта на
главницата, срочността на месечното задължение за
заплащане на топлинна енергия и правилото, че срокът кани вместо човека, както
и липсата на доказателства за заплащане на дължимите суми в определения срок,
обосновават дължимост и на мораторна
лихва върху главницата за периода на забава.
С оглед подадената молба от представителя на ищеца от 18.10.2021 г. сочеща
начина на възникване на вземанията за притендираната
сума за главница и лихва по месеци и посочването на извършено плащане, след
определяне на процесните задължения, на сума от
153,96 лв. съдът намира, че същата е погасила вземанията за главница и лихва за
периода м. 05.2016-м. 10.2016 г. вкл. както и част от притендираната
сума за главница за периода м. 11.2016 г., като дължима е останала сумата от
387,58 лв. за периода м.11.2016-м.04.2017 г. както и сумата от 59,31 лв. за
лихва от 08.01.2017 г. до 25.09.2018 г.
Предвид изложеното съдът намира, че иска е основателен и следва да се уважи
до размера от 387,58 лв. –главница за периода м.11.2016-м.04.2017 г. както и мораторна лихва от 59,31 лв. за периода 08.01.2017 г. до 25.09.2018 г., като за разликата над тях до пълния притендиран размер за да се отхвърли.
С оглед изхода на делото на ищеца се дължат разноски съразмерно на
уважената част от иска и съобразно представения списък и доказателства за
такива, или сумата от 359,35 лв. за държавна такса, възнаграждение на особен
представител и юрисконсултско възнаграждение.
На ответника разноски не се дължат поради липса на отправено искане и
представени доказателства за сторени такива.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че К.Г.Н. с адрес *** дължи на “Топпофикация-Перник" АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр.
Перник,2303, кв. Мошино,
ТЕЦ” Република”, сумата от 387,58 лева (триста осемдесет и
седем лева и 58 ст.)- главница за доставена ТЕ за периода м.11.2016-м.04.2017
г.; ведно със законната лихва от
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК- 08.10.2018 до окончателното плащане; сумата от 59,31 лева (петдесет и девет лева и 31
ст.) – лихва за забава за периода 08.01.2017
г. до 25.09.2018 г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч. г. д. 17086/2018 г. на
ПРС.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от “Топпофикация-Перник"
АД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Перник,2303, кв.
Мошино, ТЕЦ” Република”, чрез ...... М.против К.Г.Н.
с адрес ***, иск за признаване за установено,
че ответника дължи на ищеца
сумата над 387,58 лева (триста
осемдесет и седем лева и 58 ст.)- главница за доставена ТЕ за периода м.11.2016-м.04.2017
г. до 508,33 лв.(петстотин и осем
лева и 33 ст.) -главница за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва
върху нея от 08.10.2018 г. до окончателното плащане, както и законна лихва над сумата от 59,31 лева (петдесет и девет лева и
31 ст.) – лихва за забава за периода 08.01.2017
г. до 25.09.2018 г. до 82,38 лв.(осемдесет и два
лева и 38 ст.) лихва за периода
от 10.07.2016 г.
до 25.09.2018 г.
ОСЪЖДА К.Г.Н. с адрес *** да заплати на “Топпофикация-Перник"
АД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Перник,2303, кв.
Мошино, ТЕЦ” Република”, сумата от 359,35 лв. (триста петдесет и девет лева и 35
ст.) разноски за настоящето производство.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок
от датата на връчване на страните.
СЪДИЯ: /п./ ДИМИТРИНА ТЕНЕВА
Вярно с оригинала!
ММ