РЕШЕНИЕ
№111
Стара
Загора, 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският административен съд – III касационен състав,
в публично съдебно заседание на двадесет и шести април през две хиляди и двадесет
и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
ЗЛАТКО МАЗНИКОВ
При
секретаря ПЕНКА МАРИНОВА и с участието на ГРИША МАВРОВ разгледа докладваното от
съдия ЗЛ. МАЗНИКОВ административно дело № 57 по описа за 2023 година и за да се
произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е
по касационна жалба на Г.Р.И. ***, подадена чрез пълномощника му адв. Е. М. от
АК-Разград, против Решение № 25 от
18.01.2023 г., постановено по АНД № 2877/2022 г. по описа на
Старозагорския районен съд, с което е потвърден електронен фиш (ЕФ), серия К, № 5953091 на ОД на МВР гр. Стара
Загора и Г.Р.И. е осъден да заплати на ОД на МВР гр. Стара Загора сумата от 100
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
В жалбата се съдържат
оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно
приложение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т.
1 от Наказателно- процесуалния кодекс (НПК) във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Жалбоподателят поддържа, макар и имплицитно – доколкото същите доводи са били
наведени с представеното писмено становище пред въззивния съд, че последният не
е обсъдил релевираните от него възражения относно незаконосъобразността на ЕФ и
неправилно е приел, че ЕФ е законосъобразен. Направено е искане обжалваното
съдебно решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с
което да бъде отменен като незаконосъобразен ЕФ. Претендира се адвокатско
възнаграждение за процесуалния му представител на основание чл. 38, ал. 2 във
връзка с ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (ЗА) за двете инстанции.
Ответникът – ОД на МВР гр. Стара Загора, редовно призован, не изпраща
представител в касационното производство и не изразява становище по
основателността на касационната жалба.
Представителят на Окръжна
прокуратура Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност
на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила,
като правилно и законосъобразно.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства и оплакванията
на жалбоподателя и извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието
на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна
страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и е процесуално допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Производството пред Старозагорския районен съд се е развило по жалба на Г.Р.И.
*** срещу ЕФ, серия К, № 5953091 на ОД на МВР гр. Стара Загора, с който на
основание чл. 189, ал. 4
във връзка с чл.
182, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на Г.И. е
наложена глоба в размер на 800 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 2
във връзка с ал. 1 от ЗДвП,
изразяващо се в това, че на 31.05.2022 г. в 17:38 часа в гр. Стара Загора, път
І-5, км. 236+100 – на разклона на фирма „Мегатрон“, при ограничение на
скоростта от 50 км/ч, въведено с пътен знак В-26, е установено управление на лек
автомобил „Порше Кайен“ с рег. № ***, собственост на Г.И., със скорост от 86 км/ч,
съответно – превишаване с 36 км/ч на разрешената за движение скорост при
отчетен километров толеранс -3 км, като нарушението е заснето с автоматизирано
техническо средство ARH CAM S1 №
120сса6 и е извършено в условията на повторност – в едногодишния срок от
влизане в сила на ЕФ, серия К, № 4003413.
Въз основа на събраните по
делото доказателства Старозагорският районен съд е приел, че извършването на
вмененото на санкционираното лице нарушение е установено по безспорен и
несъмнен начин, както и че ЕФ отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, а
наложеното с него административно наказание съответства по вид и размер на
предвиденото в чл. 182, ал. 4 от ЗДвП.
Решението на Старозагорския
районен съд е постановено при неправилно приложение на закона.
Съгласно чл.
182, ал. 4 от ЗДвП, когато нарушението по ал. 1, т. 1 – 5, ал. 2 и
ал. 3, т. 1 – 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение
глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 –
предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право
да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца. Следователно разпоредбата
на чл.
182, ал. 4 от ЗДвП е бланкетна и за да бъде изпълнена с конкретно
съдържание, е необходимо да е налице изрично препращане към някое от
нарушенията, посочени в ал. 1, т. 1 – 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 – 5. В оспорения
пред районния съд ЕФ не е посочено при коя от хипотезите, към които препраща
чл.
182, ал. 4 от ЗДвП, е осъществено конкретното нарушение, което
представлява съществено процесуално нарушение, дори от изложената в ЕФ
фактическа обстановка да може да се определи приложимата санкционна норма.
Принципно съдът би могъл да измени основанието за налагане на санкцията при
прилагането на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, но само ако
административно-наказващият орган (АНО) е извършил привръзката на нормата на чл.
182, ал. 4 от ЗДвП със съответната норма на чл. 182, ал. 1,
ал. 2
или ал. 3 от ЗДвП,
към които изрично препраща чл.
182, ал. 4 от ЗДвП. В случая обаче, както беше отбелязано, дадената
от АНО правна квалификация на нарушението е непълна и неконкретна до степен, че
липсва такава, тъй като в ЕФ не е посочено коя от хипотезите на чл. 182, ал. 1,
2, или 3 от ЗДвП
е осъществил водачът, за да му се наложи и съответното наказание по чл.
182, ал. 4 от ЗДвП за повторност на това именно нарушение, т.е. не е
налице хипотеза на неправилно посочена административнонаказателна правна
квалификация на деянието, а липса на посочен в ЕФ приложим закон, определящ
съответното деяние като съставомерно и наказуемо административно нарушение,
който да подлежи на проверка и изменение чрез прилагане на закон за същото,
еднакво или по-леко наказуемо нарушение. С оглед на това липсата на посочване в
ЕФ на приложимия закон се явява съществено нарушение на процесуалните правила,
водещо до ограничаване правото на защита на нарушителя, реализиращо се в
рамките на фактически и юридически формулираното в съдържанието на ЕФ
административнонаказателно обвинение, поради което, тъй като не би могло да
бъде санирано от съда, представлява достатъчно и самостоятелно основание за
отмяна на санкционния акт, без да е необходимо обсъждането на спора по същество.
По изложените съображения
обжалваното съдебно решение, с което ЕФ е потвърден като законосъобразен и Г.И.
е осъден да заплати на ОД на МВР гр. Стара Загора юрисконсултско възнаграждение,
се явява постановено в нарушение и при неправилно приложение на закона и следва
да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което бъде отменен
като незаконосъобразен ЕФ, серия К, № 5953091 на ОД на МВР гр. Стара Загора.
С оглед на изхода от спора и тъй
като касаторът е представляван от адвокат в първоинстанционното и касационното
производство при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА съгласно представен
договор за правна помощ и съдействие – л. 3 от АНД № 2877/2022 г. на РС-Стара
Загора, своевременно направеното от последния, както с жалбата против НП, така
и с касационната жалба, искане за присъждане на възнаграждение за двете
инстанции на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА се явява основателно и следва да
бъде уважено. В случая изявленията на страните по сключения
договор за правна помощ и
съдействие относно наличие на конкретно основание за оказване на безплатна
помощ по чл.
38, ал. 1, т. 3 от ЗА
обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната
хипотеза – определение № 7159 от 10.06.2020 г. по адм. д. №
11735/2019 г. На ВАС, I о., а противната
страна не е твърдяла нито в първоинстанционното производство, нито в
касационното производство, че предпоставките за предоставяне на безплатна
адвокатска помощ не са налице. По тези съображения
и тъй като съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, което съдът определя в размер не по-нисък от предвидения в
наредбата по чл. 36, ал. 2, съдът, изхождайки от
вида и размера на наложеното с ЕФ наказание – глоба от 800 лева, фактическата и
правна сложност на делото, намира, че ОД на МВР гр. Стара Загора следва да бъде
осъдена да заплати на пълномощника на жалбоподателя – адв. Е. М., адвокатско
възнаграждение за всяка една инстанция в минималния размер по чл. 8, ал. 1 във
връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения –
400 лева, или общо за двете инстанции 800 лева.
Водим от
горните мотиви, Старозагорският административен съд на основание чл. 221, ал. 2,
предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 25 от
18.01.2023 г., постановено по АНД № 2877/2022 г. по описа на Районен
съд Стара Загора, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ електронен фиш, серия К, № 5953091 на ОД на МВР гр. Стара Загора.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Стара Загора да заплати на адв. Е.Г.М. от АК – Разград с
адрес на кантора гр. Свиленград, бул. „България“ № 55, сумата от 800 (осемстотин) лева, представляваща адвокатско възнаграждение
по чл. 38, ал. 2 във връзка с ал.1, т. 3 от Закона за адвокатурата за осъществената от нея правна помощ и съдействие по АНД
№ 2877/2022 г. на Районен съд Стара Загора и КАНД №57/2023 г. на
Административен съд Стара Загора.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.