№ 195
гр. Бургас, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20252120200626 по описа за 2025
година
Производството е образувано по жалба на М. И. И., ЕГН: **********, с адрес:
*******, против Наказателно постановление №434 а- 255/06.12.2024г. на началника при
Второ РУ- гр.Бургас, с което за извършени нарушения на чл.8, ал.3 от Закона за закрила на
детето (ЗЗДет), и на основание чл.45, ал.16 от ЗЗДет, на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева.
С жалбата се моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление, като се
излагат доводи в тази насока. В съдебно заседание жалбоподателката – редовно уведомена,
се явява лично, като заявява, че поддържа жалбата.
За административнонаказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание не се
явява представител.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна
следното:
При извършена проверка на 21.11,2024г около 02,10 часа в гр.Бургас,
ж.к.“Славейков“ бл.10, игрална зала „Фортуна“, е установено от служители на Второ РУ-
гр.Бургас присъствието на непълнолетия С. Х. П., ЕГН:**********. Същият не е бил
придружавана от родител или друг дееспособен пълнолетен придружител след 22:00 часа.
Свидетелят А. Я. К. - ПИ при Второ РУ- гр. Бургас, съставил в тази връзка на
жалбоподателката АУАН № 434а- 255/22.11.2024г., Серия АД, бл.№789203.
Административнонаказващият орган счел фактическите констатации за безспорно
1
установени и издал обжалваното постановление, като приел и още, че жалбоподателката не
е придружила на обществено място - гр.Бургас, ж.к.“Славейков“ бл.10, игрална зала
„Фортуна“, непълнолетния си син след 22,00 часа, с което виновно нарушила разпоредбите
на чл.8, ал.3 от ЗЗДет, и на основание чл.45, ал.16 от ЗЗДет е наложил на същата глоба в
размер на 300 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от материалите по
АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство,
които съдът кредитира изцяло.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН /НП е връчено на жалбоподателя на 04.02.2025г., а жалбата е депозирана
на 17.02.2025г./, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата се явява и основателна по следните съображения:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като
чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма
степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр. с чл.14, ал.2 от НПК и т.7 от
Постановление №10 от 28.09.1973г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон.
Наказателното постановление и АУАН са издадени от компетентни органи, на
основание чл.46, ал.1 ЗЗДет. Административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл.34 ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.
Въпреки това, съдът счита, че са налице основания за отмяна на наказателното
постановление, поради следните причини:
Видно от диспозитива на атакуваното НП жалбоподателят е санкциониран на
основание чл.8, ал.3 от ЗЗДет, съгласно която разпоредба: „Който допусне нарушение на
чл.5б, ал. 4, се наказва с глоба от 300 до 500 лв., съответно с имуществена санкция от 2000
до 4000 лв“. На свой ред чл.5б, ал.4 ЗЗДет забранява употребата от деца на алкохолни
напитки, тютюневи и свързани с тях изделия, изделия, различни от тютюневи изделия,
бездимни тютюневи изделия, нови тютюневи изделия, нагреваеми тютюневи изделия и
диазотен оксид (райски газ). Посочването на тази санкционна разпоредба обаче е
неправилно, тъй като АНО е приел, че са нарушени разпоредбите на чл.8, ал.3 ЗЗДет, а след
това на основание чл.45, ал.16 ЗЗДет е наложил санкцията от 300 лв. за нарушение на друга
разпоредба - чл.5б, ал.4 ЗЗДет. Изложеното навежда към извода за неправилно съотнасяне
2
на нарушението към съответната му санкционна норма, което влече на свой ред отмяна
на обжалваното НП.
Отделно от горното БРС намира нарушението и за несъставомерно по чл.8, ал.3
ЗЗДет. В тази хипотеза субект на наказуемо деяние е не самото непълнолетно лице, а
неговият родител, настойник, попечител или друго лице, които полагат грижи за него.
Деянието се осъществява чрез бездействие при установено в закона задължение за родителя
да придружава на обществени места след 22,00 ч. детето си. БРС обаче намира, че с оглед
заявеното от жалбоподателката в съдебно заседание наличие на сериозни междуличностни
проблеми със сина й, именно във връзка с неговите излизания от дома извън
регламентираните за това часове, същата обективно не е могла да предотврати и настоящото
такова. В тази връзка следва да се има предвид, че след проверка в ЕИСС се констатира, че
действително в БРС е било образувано НЧД, по което е проведен разпит на
жалбоподателката именно във връзка с осъществен спрямо нея, от страна на сина й, акт на
домашно насилие и нанесена в условията на същото лека телесна повреда. Констатира се
също така, че повод за възникналия между тях конфликт са били именно късните излизания
без придружител от страна на Стилиян Пехливанов. Очевидно жалбоподателката И. е
положила всички възможни усилия за осъществяване на контрол спрямо сина й, което
обстоятелство изключва противоправността на поведението й. В конкретния случай
очевидно липсва субективния елемент във връзка с извършване на нарушението,
доколкото липсва умисъл за извършването му /в нито една от неговите форми/. В
заключение следва да се има предвид, че целта на ангажирането на административно –
наказателната отговорност е превъзпитаване на членовете на обществото и възпирането им
от осъществяване на административни нарушения, която цел по никакъв начин не може да
се постигне посредством ангажиране отговорността на жалбоподателката. Очевидно АНО е
възприел в случая твърде формален подход, като не е съобразил конкретната фактическа
обстановка.
С оглед всичко гореописано, настоящият състав счита, че са допуснати нередовности,
които са довели до незаконосъобразно издаване на наказателното постановление, поради
което и то следва да се отмени изцяло.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №434 а- 255/06.12.2024г. на началника при
Второ РУ- гр.Бургас, с което за извършени нарушения на чл.8, ал.3 от Закона за закрила на
детето (ЗЗДет), и на основание чл.45, ал.16 от ЗЗДет, на жалбоподателя - М. И. И., ЕГН:
**********, с адрес: ***********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 300 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
3
съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4