Решение по дело №5831/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 507
Дата: 16 май 2022 г.
Съдия: Мартин Рачков Баев
Дело: 20212120205831
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 507
гр. Бургас, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20212120205831 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на * с ЕИК: *, чрез пълномощник – адв.
Р.О. – БАК, с посочен съдебен адрес – гр. Бургас, *, против Наказателно постановление
108/03.12.2021 г., издадено от Директор на Регионална инспекция по околната среда и
водите – Бургас /РИОСВ/, с което за нарушение на чл. 95, ал. 1, вр. с чл. 81, ал. 1, т. 2 от
Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ и на основание чл. 162, ал. 1 от същия закон на
жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 5000 лева.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно,
издадено при съществени нарушения на производствените правила и в противоречие с
материалноправните разпоредби. Посочва се, че в НП липсват констатации, относно точно
местонахождение на процесните обекти и техните характеристики, което пък според
жалбоподателя води до неяснота относно вмененото нарушение. На следващо място се
застъпва, че липсва нарушение на чл. 95, ал. 1 ЗООС, като констатациите на длъжностните
лица в тази насока се намират за необосновани. Излагат се подробни съображения в защита
на наведените възражения, като се иска отмяна на НП и присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв.
О. – БАК, която поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Допълва, че не е изследвана
годината на реализация на обектите, респективно не е установено кога е било довършено
нарушението и дали са били спазени сроковете по ЗАНН за реализиране на отговорността на
нарушителя. Пледира за отмяна на НП и присъждане на разноски.
1
В допълнително депозирано писмено становище адв. О. – БАК още веднъж допълва и
развива съображенията си за незаконосъобразност на санкционния акт, поддържайки
искането си за неговата отмяна.
За административнонаказващия орган се явява адв. * - БАК, надлежно упълномощена,
която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на наказателното постановление, като
правилно и законосъобразно, както и за присъждане на разноски. Моли за предоставяне на
14-дневен срок за писмени бележки, но въпреки това до изтичането му на 05.05.2022 г. – не
депозира такива.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване по
чл. 59, ал. 2 ЗАНН, доколкото АНО, който носи доказателствената тежест за установяване на
този факт, не е ангажирал доказателства, от които да може да се направи извод, кога точно
НП е било връчено на представител на дружеството – жалбоподател. При това положение
съдът няма друга възможност, освен да приеме, че срокът за обжалване е спазен. Жалбата е
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
и основателна по следните съображения:
На 26.08.2021 г. в РИОСВ – Бургас бил получен сигнал с вх. № С-393 (л. 47-48) от
командира на военно формирование 54950-Бургас, в който се посочвало, че в близост до
военноморска база „Атия“ в земеделски имоти е разположен къмпинг * В сигнала се
твърди, че разполагането на ваканционното селище в такава близост до стратегическия
обект създава пряка опасност за функционирането на военната база, поради което и се иска
държавните органи да предприемат съответните действия.
Въз основа на сигнала била образувана проверка в хода, на която на 02.09.2021 г.
служители на РИОСВ-Бургас, сред които и св. Ш.Х.-* – гл. експерт в РИОСВ – Бургас,
извършили проверка на място. Констатирали, че в имоти с идентификатори * по КК на гр.
Черноморец, собственост на дружеството-жалбоподател, има реализирано ваканционно
селище със ситуирани 8 броя жилищни контейнери, 2 боря каравани с дървен подиум и
навес, както и сондаж за водоснабдяване, площадкова канализационна и водопроводна
мрежа, система за отвеждане на отпадъчните води – събирателна шахта и резервоар и други.
Свидетелката констатира също така, че за изграждането на обекта и сондажа няма заявени в
РИОСВ-Бургас инвестиционни предложения и съответно не е била проведена процедура по
ЗООС и по ЗБР, която да е завършила с краен административен акт.
На база на тези факти св. Ш.Х.-* преценила, че дружеството-жалбоподател е
извършило нарушение на чл. 95, ал. 1, вр. с чл. 81, ал. 1, т. 2 от ЗООС, поради което и на
25.10.2021 г. съставила срещу него АУАН с № 108/25.10.2021 г. Препис от акта бил връчен
на представител на жалбоподателя срещу подпис, като в предоставения срок по чл. 44, ал. 1
ЗАНН били депозирани писмени възражения.
След връчване на АУАН административнонаказващият орган, сезиран с преписката
по акта, пристъпил към издаване на НП, като не дал вяра на изложеното във възражението, а
2
също счел фактическите констатации за безспорно установени, поради което и издал
обжалваното постановление.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид
така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като
чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма
степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН.
В конкретния случай съдът счита, че наказателно постановление е издадено от
компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице. Въпреки това, съдът
счита, че при издаването на НП са допуснати съществени нарушения, които са опорочили
производството и са довели до издаването на незаконосъобразно наказателно
постановление. Това е така по следните причини:
С нормите на чл. 42, т. 3, предл. 1 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5, предл. 2 от ЗАНН е
въведено изрично задължение на актосъставителя и АНО да посочат датата на извършване
на нарушението. Посочването на датата на извършване на административното нарушение е
от значение не само като индивидуализиращ белег на нарушението, но и с оглед съдебната
проверка за спазване сроковете по чл. 34 от ЗАНН в административнонаказателното
производство. Времето на извършване на административното нарушение е определящо и за
приложимия материален и процесуален закон, съгласно чл. 3 от ЗАНН. В конкретния
случай актосъставителят е посочили, че деянието е извършено на 02.09.2021 г. В
действителност обаче това е датата, на която контролните органи са извършили проверка на
място и са констатирали ваканционното селище и сондажа – т.е. 02.09.2021 г. е датата на
констатиране на нарушението, но категорично не може да се приеме и за датата на
извършване на самото нарушение. Това е така, доколкото видно от сигнала, дал основание за
започване на проверката, ваканционното селище е било реализирано в по-ранен момент и
вече е било налично към датата на подаване на сигнала. По мнение на настоящия състав -
подходът за очертаване на датата на деянието, посредством обвързването й с датата на
проверката, е порочен и незаконосъобразен, доколкото цели заобикаляне на задължението
на АНО да установи точният момент на извършване на нарушението, респективно цели
отбягване на задължението за иницииране и провеждане на производството в сроковете по
чл. 34 ЗАНН. В конкретния случай не се касае до деяние, което да може да се окачестви като
т.нар. „продължено противоправно поведение” (примерно - държане на акцизни стоки без
3
бандерол и пр.), когато нарушението се извършва непрекъснато във времето, докато не бъде
преустановено от съответните органи или по волята на дееца. В случай реализирането
(изграждането) на въпросното ваканционно селище и сондаж, без проведена процедура по
закон, е изпълнено (довършено) в точно определен момент от действителността – т.е. на
точно определена дата или период от време (който може да бъде установен), като в тежест
на актосъставителя и АНО е било да проведат разследване (ако преценят - да разпитат
свидетели, ако е нужно да ангажират експертно мнение, да използват сателитните снимки,
цитирани в сигнала и т.н.) и да установят кога точно се е случило това. Посочването само на
датата на констатиране на нарушението, без да се посочи датата на извършването му, в
случаите когато това обективно е възможно, по мнение на настоящия състав следва да се
приравни на липса на посочване на такава дата. Това е налагало провеждането на
разследване на спорните моменти от страна на АНО (чл. 52, ал. 4 ЗАНН), а не механично и
самоцелно издаване на НП при неизяснена фактическа обстановка. Изрично в този смисъл е
и практиката на касационната инстанция – Решение № 761/17.04.2019г. по к.н.а.х.д. №
654/2019г. на АдмС-Бургас, постановено по сходен казус, където също се приема, че
безспорно към датата на проверката строежът е бил завършен, поради което е било
възможно да бъде установен точният момент, когато е изпълнен, респективно когато е
допуснато изпълнението му в имота, без съответните съгласувания. Касационната инстанция
също е приела, че волята на законодателя е пределно ясна - датата на извършване на
административното нарушение следва да е установена безспорно и посочена точно в АУАН
и в НП. Това императивно и абсолютно задължение на административнонаказващия орган
важи и за случай като разглеждания. Между датата на констатиране на нарушението и
датата на неговото действително извършване има съществена разлика, която АНО не е
отчел, приемайки, че датата на проверката е и дата на извършване на нарушението.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че в хода на производството са били
допуснати съществени и неотстраними нарушения на закона, които са довели до там, че
незаконосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се отмени
изцяло, без да е необходимо да се обсъждат останалите наведени доводи.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д ЗАНН,
съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда
разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна
препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане
на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В
конкретния случай, с оглед изхода на правния спор, разноски се дължат в полза на
жалбоподателя, който своевременно е депозирал искане за присъждането им. По делото са
налични доказателства за реално заплатен адвокатско хонорар в размер на 650 лева, като не
е направено възражение за прекомерност от АНО, поради което и така претендираната сума
следва да се присъди изцяло на жалбоподателя.

4
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 108/03.12.2021 г., издадено от Директор на
Регионална инспекция по околната среда и водите – Бургас, с което за нарушение на чл. 95,
ал. 1, вр. с чл. 81, ал. 1, т. 2 от Закона за опазване на околната среда и на основание чл. 162,
ал. 1 от същия закон на * с ЕИК: * е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 5000
лева.
ОСЪЖДА РИОСВ - гр.Бургас да заплати на * с ЕИК: * съдебно-деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 650 (шестстотин и петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5