Р Е Ш Е Н И Е
Номер
341 Година 09.03.2020
Град Стара
Загора
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На петнадесети януари Година
2020
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 4022 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
Ищецът „В.” Е. твърди в
исковата си молба, че на името на наследодателя на ответника - М.И.Г., имало
открита при ищеца партида с номер -, за имот в -, която се откривала по заявено
желание от абоната и с открИ.ето й между него и експлоатационното предприятие
възниквали договорни отношения, по силата на които ищецът се задължавал да
доставя питейна вода и отвежда и пречиства отпадъчната такава до и от имота на
абоната, а той се задължавал да му заплаща консумираната и отчетената от
инкасатора вода през месеца, следващ този на засичането. За това свое
задължение абонатите били уведомени по надлежния ред от длъжностните лица на
ищеца и задължени с чл. 33, ал. 2 от Общите му условия. При закъснения се
начислявали лихви съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. След смъртта на титуляра на
партидата, наследниците му, съгласно чл. 61 от Общите условия, в 30-дневен срок
се задължавали да подадат заявление за промяна титуляра на партидата, което
ответникът, като наследник, не бил направил. За периода 24.01.2018 г. до
14.12.2018 г. наследодателят му дължал на ищеца сума в размер на 686.42 лева,
която представлявала изконсумираната от домакинството му вода за горепосочения
период от време, за което задължение били издадени 10 броя квитанции, приложени
като доказателства към исковата молба. За закъснялото плащане от 01.03.2018 г.
до 28.01.2019 г., наследодателят му дължал и лихва от 30.21 лева. Поради
обстоятелството, че в срока, определен в чл. 33, ал. 1 и 2 от Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - 30 дни от датата
на изготвяне на квитанция за задължението, титулярят на партидата не бил
заплатил задълженията си, била направена проверка в имота и установено, че
титулярят на партидата - М.И.Г., била починала, като по сведения, дадени от
наследник, същата оставила петима наследника, един от които бил ответникът по
делото. Ищецът подал до PC Стара Загора заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу петимата наследници. Образувано било ч.гр.д. №
911/2019 г. на СтРС и издадена заповед № 573 по чл. 410 ГПК на 14.02.2019 г., с
която било разпоредено петимата наследници да заплатят разделно дължимите,
посочени по-горе суми. Заповедта била връчена на ответника при условията на чл.
47, ал. 5 ГПК, поради което за ищецът бил налице правен интерес да предяви иск
за установяване на вземането си, произтичащо от незаплатено парично задължение
за консумирана питейна вода и отведена и пречистена канална вода, както и
мораторна лихва, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на
задължението. Искането е да се признае за установено по отношение на ответника,
че дължи на ищеца сумата от 137.29 лева за главница, представляваща 1/5 от
цената на неплатената доставена и изконсумирана питейна и отведена и пречистена
канална вода по партида № -, за имот в -, за периода от 24.01.2018 г. до
14.12.2018 г., с 6.05 лева обезщетение за забава от 01.03.2018 г. до 28.01.2019
г. и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда до
изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 911 по описа за
Ответникът С.Г.Ж.,
редовно призован, не е подал писмен отговор, като в съдебно заседание, в
дадения му от съда срок по чл. 51, ал. 1, изр. 2 ЗН, заяви отказ от
наследството на своята майка М.И.Г., който, съгласно чл. 51, ал. 3 ЗН, е вписан
в книгата, предвидена в чл. 49, ал. 1 ЗН, а в хода на делото по същество заема
становище за уважаване на иска.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането,
възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване
на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено
следното:
На съдът е служебно
известно по смисъла на чл. 155 ГПК, че на 12.02.2019 г. ищецът е подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу наследниците на М.И.Г.,
сред които и ответникът. За разглеждането му е образувано ч.гр.д. № 911/2019 г.
на СтРС, по което на 14.02.2019 г. е издадена исканата заповед, която е връчена
на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на 02.08.2019 г.,
в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, ищецът е предявил срещу него по делото
процесните искове, които поради това се смятат предявени на 12.02.2019 г.,
когато е подал заявлението си за издаване на заповедта за изпълнение срещу
ответника (чл. 422, ал. 1 ГПК).
Страните не спорят, че наследодателката
М.И.Г. е била собственик на процесния водоснабден имот в - и като такъв е била
потребител, и е имала открита при ищеца партида с № - за доставка на питейна и отвеждане
и пречистване на канална вода до и от този й имот (л. 5). На
--- г. същата е починала (л. 36).
За свои наследници по закон е оставила петте си деца, сред които и ответникът,
неин син (чл. 5, ал. 1 ЗН). В даденият му с
определението по чл. 140 ГПК, в хода на делото, срок по чл. 51, ал. 1, изр. 2 ЗН, същият заяви в съдебно заседание, че се отказва от наследството на тази си
наследодателка, който му отказ е вписан съгласно чл. 51, ал. 3 ГПК в особената
за това книга по чл. 49, ал. 1 ЗН по ч.гр.д. № 220/2020 г. на Старазагорския
районен съд, което е служебно известно на съда по смисъла на чл. 155 ГПК (л.
53). При това положение обаче, доколкото съгласно чл. 60, ал.
1 ЗН, само наследниците, които са приели наследството, отговарят за
задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават, за
процесните задължения, предмет на исковете по делото, ответникът не отговаря
само на това основание, защото не е приел, а се е отказал от наследството на
своята майка М.И.Г., с които то е обременено (чл. 60, ал. 1, чл. 52 и
чл. 53 ЗН). Поради това, като недоказани още в своето основание,
предявените от ищеца искове по чл. 422, ал. 1 ГПК по делото за признаване за
установено по отношение на ответника, че му дължи разделно сумата от 137.29 лева
за главница от неплатената цена на доставената за периода от 24.01.2018 г. до 14.12.2018
г. питейна и отведена и пречистена канална вода до процесния водоснабден наследствен
горепосочен имот, с 6.05 лева мораторна лихва от 01.03.2018 г. до 28.01.2019
г., и законна лихва върху тази главница от 12.02.2019 г. до изплащането й,
следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни, без преди това да бъде обсъждани
и останалите предпоставки за уважаването им, както и по отношение на техния
размер, защото това се явява безпредметно.
Неоснователни са
доводите за противното на пълномощника на ищеца в хода на делото по същество.
Вярно е, че отказът на ответника от наследството на неговата майка е произвел
действие от деня на вписването му в особената за това книга на съда в хода на
делото, а процесните задължения, с които то е обременено, са възникнали преди
това. Но също е така е вярно, че за тях отговорят само наследниците й, които са
приели наследството й, а по делото няма данни ответникът да е приел същото, за
да отговаря за тези й задължения, с които то е обременено (чл.
60, ал. 1 ЗН). Вярно е също така, че в хода на делото по същество
ответникът заема становище за уважаване на иска. Но също така е вярно, че това
не може да се приеме за негово признание на предявените по делото искове,
защото не е заявявал, че са основателни (л. 55). А
дори и да бе такова, както признанието на факти, така и признанието на иска, не
обвързва съда, понеже чрез него не само може да бъде проведен симулиран процес,
но и то да се отнася до права, отречени от нашия правен ред или произтичащи от
нищожна правна сделка. Поради това спрямо съда признанието на иска, подобно на
това на факти, е само доказателствено средство (обяснение на ответника), от
което поради това съдът не е обвързан, а преценява по свое вътрешно убеждение
(Р 549-88-I г.о.).
При този изход на
делото, само ответникът има право да иска да му бъдат присъдени сторените по
делото и в заповедното производство разноски (чл. 78, ал. 3 ГПК и т. 12 от ТР 4-2014-ОСГТК).
В делото обаче няма данни същият да е сторил разноски, нито е налице негово
искане за присъждането им, поради което такива не му се присъждат (чл.
78, ал. 3 ГПК и т. 12 от ТР 4-2014-ОСГТК).
Воден
от горните мотиви, Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни предявените от „В.” Е., с ЕИК ---, със седалище и адрес на
управление ---, искове по чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено по
отношение на С.Г.Ж., с ЕГН **********, с адрес ***, че му дължи разделно сумата
от 137.29 лева за главница от неплатена цена на доставена питейна и отведена
канална вода по партида № 20373 за периода от 24.01.2018 г. до 14.12.2018 г., с
6.05 лева мораторна лихва от 01.03.2018 г. до 28.01.2019 г., и законна лихва
върху тази главница от 12.02.2019 г. до изплащането й, за изпълнение на които
парични задължения е издадена заповед № 573/14.02.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 911 по описа за 2019 г. на
Старозагорския районен съд.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: