Р Е Ш Е Н И Е
№ 115/20.2.2020г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на двадесети януари, две хиляди и двадесета година в състав:
|
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
|
при секретар |
Янка Вукева |
и с участието |
|
на прокурора |
изслуша
докладваното |
|
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
по адм. дело № 1109 по описа на съда за 2019 г. |
||
Производството
е по реда на чл. 68, ал. 1 от Закон за защита от дискриминация и е образувано
по жалба на Регионална инспекция по околна среда и водите гр. Пазарджик /РИОСВ/
против Решение № 467/02.09.2019 г. на Комисията за защита от дискриминация гр.
София.
С оспореното решение е установено, че при осъществяване
на своята дейност РИОСВ гр. Пазарджик е поддържало и продължава да поддържа
архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до и в
административната сграда, в която се помещава на адрес гр. Пазарджик, ул. ''Г.
Г.'' № ., ет. ., което представлява нарушение на чл. 5 от Закона за защита от
дискриминация, във вр. с чл. 37 от същия, по признак ''увреждане“. С
обжалваното решение е направено предписание на ответната страна в 3-месечен
срок от постановяване на решението да предприеме действия за изграждането на
достъпна архитектурна среда, осигуряваща свободен достъп на лица, вкл. и с
ограничена подвижност до и в сградата, в която се помещават.
Оспорващата страна навежда доводи за това, че е неправилен изводът
направен в решението, че РИОСВ гр. Пазарджик не е изпълнила задължението си по
чл. 5 от ЗЗДискр., а именно да не затруднява достъпа на лица с увреждания до
публични места. Счита се, че така както понастоящем е уредено обслужването на
такива лица, те не срещат пречки или затруднение и дори се обслужват с
предимство. Към 2008 г. са предприети действия за осигуряване на достъп до
Инспекцията на хора с увреждания в изпълнение на изискванията на Закона за
защита от дискриминация на хората с увреждания (ЗИХУ) и Наредбата за
административното обслужване. Изграждането на асансьор или платформа е било
невъзможно към момента, поради непоемане на съответните ангажименти от другите
собственици и ползватели в сградата и поради това на 19.08.2008 г. на основание
чл. 4, ал. 5 от Наредбата РИОСВ гр. Пазарджик е въвела в експлоатация система
за разговор и видеонаблюдение, монтирана на средния вход на сградата на ул.
''Г. Г.'', за което е поставена указателна табела. Според жалбоподателя тази
система работи и до момента и редовно се проверява нейната изправност. Навеждат
се доводи и че горепосочените възражения са направени пред Комисията за защита
от дискриминация, но съвсем формално са отбелязани в мотивите на решението и не
е отчетена фактическата невъзможност на сградата, в която се помещава Инспекцията, за изграждане
на подемно съоръжение – асансьор до 4-тия етаж. Също така погрешно е прието, че
цялата сграда е публична държавна собственост. Счита се, че Комисията поставя
РИОСВ гр. Пазарджик в по-неблагоприятно и неравностойно положение спрямо
другите държавни институции, помещаващи се в сградата. Иска се от съда да
постанови решение, с което да отмени оспореното решение на КЗД. Моли се да бъде
присъдено минимално юрисконсултско възнаграждение в полза на РИОСВ гр.
Пазарджик.
Ответната
страна – Комисия за защита от дискриминация, в приложени по делото писмени
бележки с вх. № 368/17.01.2018 г. от юриск. Борисова, оспорва като
неоснователна и недоказана жалбата на РИОСВ гр. Пазарджик против Решение № 467/02.09.2018
г. на Комисията. Изразява се становище, че Комисията за защита от дискриминация
е осигурила пълно и всестранно разкриване на обективната истина в образуваното
пред нея производство и е обсъдила всички представени по преписката
доказателства. Решението е издадено от компетентен орган в рамките на неговата
власт, спазени са изискванията за форма и съдържание в съответствие с чл. 66 от
ЗЗДискр и не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Счита се, че в
решението са изложени подробни мотиви, обосноваващи постановения от Комисията
правен резултат. КЗД е проверила и преценила събраните по преписката
доказателства поотделно и в съвкупност и е установила, че е извършено нарушение
на чл. 5 от ЗЗДискр., съгласно който поддържането на недостъпна архитектурна
среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места е
дискриминация.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На 22.05.2018 г. е извършена проверка от представител на
КЗД на състоянието на архитектурната достъпност, в присъствието на Ремзи Яшар
Хюсеин и Атанаска Райчева Дерменджиева и е констатирано, че за обект –
Регионална инспекция по околната среда и водите гр. Пазарджик, находяща се на
адрес гр. Пазарджик, ул. ''Г. Г.'' № ., ет. ., липсва изградена достъпна
архитектурна среда за лица с двигателни увреждания. Съставен е Констативен
протокол с вх. № 12-11-641/26.05.2018 г. по описа на КЗД.
Направен е извод за налични данни за евентуално допуснато
нарушение на ЗЗДискр., с оглед на което на основание чл. 50, т. 2 от ЗЗДискр.,
във вр. с чл. 7 от Правилата за производство пред Комисията за защита от
дискриминация, е предложено да се образува производство по реда на Глава IV от
Раздел I на ЗЗДискр., в рамките на което да бъде установено нарушение на
ЗЗДискр. по признак „увреждане“, да се постанови преустановяването му до
установяване на положение на равно третиране, както и да се наложат
предвидените в закона санкции и/или принудителни административни мерки.
Проведено е проучване по реда на чл. 55-59 от ЗЗДискр., в
хода на което становища, документи и информация по случая са изискани от РИОСВ
гр. Пазарджик, представлявана от директора К
Г.
Производството пред КЗД е образувано с Разпореждане №
863/30.07.2018 г. на председателя на КЗД, издадено въз основа на Решение №
12/11.07.2018 г. на КЗД по доклад с вх. № 11-11-1539 от 09.07.2018 г. изготвен
от доц. д-р А. Д. – Председател на КЗД, в рамките на кампания ''Достъпна
България'', относно изграждането и поддържането на архитектурна среда, която
затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места и Констативен
протокол с вх. № 12-11-894 от 28.05.2019 г. за извършена проверка на обект
Регионална инспекция по околната среда и водите гр. Пазарджик, ул. ''Г. Г.'' №
., ет. ., по което е образувана преписка под № 398 по описа на КЗД за 2018.
Предвид изложените обстоятелства за по-неблагоприятно
третиране по смисъла на чл. 5 във вр. с § 1, т. 7 и т. 8 от Закона за защита от
дискриминация по признак ''увреждане'' и на основание чл. 48, ал. 2, т. 3 от
Закона за защита от дискриминация, преписката е разпределена за разглеждане AD
HOC заседателен състав на КЗД.
В отговор на поисканото в качеството му на ответна страна
становище по преписката с вх. № 15-00-18 от 28.09.2018 г., представляващият
РИОСВ К. Г. заявява, че РИОСВ гр. Пазарджик е със седалище и адрес гр.
Пазарджик, ул. ''Г. Г.'' №., ет. .. Отбелязва се, че сградата, в която се
помещава РИОСВ не е собствена, а публична държавна собственост. Етаж 4-ти е
предоставен за безвъзмездно ползване на РИОСВ гр. Пазарджик съгласно Акт №
3920/07.02.2002 г., както и ¼ ид. части от източното стълбище и
съответно 21% ид. части от покрива на сградата. Посочва се постройката е стара
и без изграден асансьор.
Пояснява се, че през 2008 г. в изпълнение на изискванията
на Закона за защита от дискриминация на хората с увреждания (ЗИХУ) и Наредбата
за административното обслужване от Инспекцията са предприети действия за
осигуряване на достъп на хора с увреждания. Изграждането на асансьор към
посочения момент било невъзможно поради непоемане на съотвените ангажименти от
другите съсобственици и ползватели в административната сграда.
На 19.08.2008 г. на основание чл. 4, ал. 5 от Наредбата
от РИОСВ гр. Пазарджик е въведена в експлоатация система за разговор и
видеонаблюдение, монтирана на средния вход на сградата на ул. ''Г. Г.'', за
което е поставена указателна табела. Тази информация е оповестена и на
официалната страница на Инспекцията в рубрика ''Контакти''.
Пояснява се, че чрез посочената система се обезпечава
достъпът на хора с увреждания до административното обслужване на Инспекцията и
се преодоляват комуникативните бариери във връзка с това обслужване. При
подаване на звуков сигнал дежурният за деня експерт потвърждава визуално
сигнала на монитора и при действителен клиент незабавно слиза на входа, за да
го обслужи. Посочената система работи до момента и редовно се проверява нейната
изправност.
Според изразеното в становището, отразеното в Констативен
протокол с вх. № 12-11-894/28.05.2018 г. не отговаря на действителното
положение, тъй като изготвения снимков материал е направен единствено на
западния вход на сградата, по който също се стига до 4-тия етаж на сградата,
където е приемната на РИОСВ гр. Пазарджик. Отбелязва се, че посоченият вход не
е на ул. „Г. Г.“, а отстрани на сградата, където е входът към автомобилния
паркинг, на което място липсва тротоарно пространство, т.е няма никаква
възможност за преминаване на гражданин ползващ помощни средства, освен ако не
се движи по автомобилното платно. Поставянето на каквито и да било съоръжения
на това място би създало реална опасност от инцидент – падане или ПТП. Заявява
се, че посочените особености са отчетени и поради това системата за разговор и
видеонаблюдение е монтирана на средния вход на сградата, към който е най-лесен
достъпът по прилежащ тротоар.
Отбелязва се, че при проверката на 22.05.2018 г. от
служителя на КЗД не е посетен средният/централен вход на сградата. На
приложения снимков материал е заснета само вратата на западния вход и от
снимката не е видно реалното местоположение на този вход.
Отбелязва се също, че в административната сграда са
настанени и редица други държавни учреждения.
Предвид изложеното, се желае да се приеме, че от страна
на РИОСВ гр. Пазарджик не е извършено нарушение на чл. 5, предложение последно
по признак „увреждане“ във вр. с § 1, т. 7 и т. 8 от ДР на ЗЗДискр., като е
предприела необходимите действия, предвид местоположението, собствеността на
сградата и реалните архитектурни и технически възможности.
С писмо изх. № 12-11-2618/05.10.2018 г. от докладчика по преписката е дадено указание
до регионалния представител на КЗД в гр. Пазарджик да се извърши оглед на място
и изготви констативен протокол, с цел да се констатира изградена ли е достъпна
архитектурна среда за лица с увреждания до и в посочения Констативен протокол с
вх. № 12-11-894 от 28.05.2018 г. от извършена проверка на обект РИОСВ гр.
Пазарджик, ул. „Г. Г.“ № ., ет. ., а именно: за достъп за лица с увреждания до
източен, среден и западен вход на административната сграда, в която се помещава
РИОСВ гр. Пазарджик, вкл. монтирана ли е система за разговор и видеонаблюдение
на средния вход на сградата.
На 17.10.2018 г. е извършена проверка в присъствието на
П. Д. – служител РИОСВ, Д.Г. – РДСП гр. Пазарджик. Р. Я. Х., представител на
КЗД в Констативен протокол № 20/2018 г., е констатирал, че за обект РИОСВ гр.
Пазарджик, ул. „Г. Г.“ № , ет. след
извършените от КЗД проверки от РИОСВ са взети мерки за технически достъп и
обслужване на лица с увреждания. На западния вход е поставена указателна
информация за обслужване на лица с увреждания. На средния вход е инсталирана
камера за видеонаблюдение и домофон предназначен за лица с увреждания. Дадена е
заявка за радиовръзка на източния вход. На източния вход е налице указателна
информация за лица с увреждания, за които е осигурена радиовръзка чрез домофон.
Към протокола е изготвен и приложен 3 бр. снимков материал.
На 12.03.2019 г. AD HOC състав на КЗД провежда открито
заседание по разглеждане на преписка № 398 по описа КЗД за 2018 г. и в резултат
КЗД се произнася с Решение № 467/02.09.2019 г., което е обжалвано в
законоустановения срок от РИОСВ гр. Пазарджик пред Административен съд гр.
Пазарджик.
По делото е приложена молба с вх. № 6953/26.11.2019 г. от
Г. Г. Ч., в качеството на процесуален представител на РИОСВ гр. Пазарджик, с
която са приложени писмени доказателства и снимков материал, от които е видно,
че от РИОСВ гр. Пазарджик е изпратено писмо до Гл. Архитект на Община Пазарджик
с изх. № РД-172216-(4) от 11.10.2019 г., с което се моли да бъде открита
процедура по отстъпване на право на строеж за изграждането на външен асансьор
на подходящо, предложено от главния архитект място, към сградата, в която се
помещава Инспекцията в гр. Пазарджик, ул. „Г. Г.“ № .. В отговор е получено
писмо от Гл. архитект на Община Пазарджик до РИОСВ гр. Пазарджик с изх. № 417
от 01.11.2019 г. В него главният архитект заявява, че сградата, в която се
помещава РИОСВ гр. Пазарджик на 4-тия етаж с идентификатор 55155.503.419.1 по
КККР с административен адрес ул. „Г. Г.“ № . граничи от всички страни с улици,
които са публична общинска собственост. Изразява становище, че изграждането на
външен асансьор за осъществяване на достъпна среда до помещенията на РИОСВ означава
заемане на публично пространство – тротоар към улица или улица, което е
недопустимо предвид ограничаване предвижването на пешеходци по тротоара или
автомобили, както и ограниченията за строителство в терени публична
собственост. Намеренията на РИОСВ могат да бъдат осъществени единствено, ако
асансьорът бъде изпълнен в обема на сградата.
От РИОСВ гр. Пазарджик е изпратено писмо до „Сечков 1“
ЕООД с изх. № РД-11-2216-(5) от 11.10.2018 г., в което се моли г-н С. да изрази
неговото професионално становище относно възможностите за изграждане на
вътрешен асансьор в сградата на Инспекцията в гр. Пазарджик, ул. „Г. Г.“ № .
към един от прилежащите входове.
В отговор от „Сечков 1“ ЕООД е изпратено писмо до РИОСВ
гр. Пазарджик с вх. № РД-17-2216-6 от 23.10.2019 г. с приложени към него
Конструктивно становище от И. Д. П. – инженер – конструктор във фирмата и
Удостоверение за пълна проектантска правоспособност. Задачата на становището е
да се произнесе от конструктивна гледна точка по възможностите за изпълнение на
вътрешен асансьор до 4-ти /последен/ етаж на съществуваща сграда на ул. „Г.Г.“
№ ., гр. Пазарджик. Заключението е, че от конструктивна гледна точка не е
възможно изпълнението на вътрешен асансьор до 4-ти /последен/ етаж на сградата
без да се наруши механичното съпротивление, както и локалната и обща
устойчивост на сградата. Нарушава се чл. 169 на Раздел III – Изисквания към
строежите от Закона за устройство на територията.
От РИОСВ е приложен и по 2 бр. снимков материал на
източен, среден /централен/ и западен вход.
По делото е разпитан като свидетел П.И.Д., чийто
показания съдът възприема като последователни, достоверни, непротиворечиви на
събраните по делото писмени доказателства. В отговор на поставените му въпроси
свидетелят заявява пред съда, че не помни точната дата на проверката с
представители на КЗД. Обяснил е, че е от 1992 г. на работа и поради обективни
причини не може да се направи външен асансьор за работа с хора с увреждания.
Проверяващият е казал, че решението, което е взето от РИОСВ е много добро.
Сградата има три входа. Единият абсолютно не позволява да се изгради
съоръжение, защото е път за спиране на колите. На другите два входа е сложено
видеонаблюдение. От 1992 г. насам не е имало сигнали или жалби.
Видеонаблюдението е за това, че ако някой не може да се изкачи до четвъртия
етаж, тъй като РИОСВ е на 4-тия етаж, като свидетелят отбелязва, че сградата не
е на Инспекцията, натиска един бутон, на екрана се вижда кой трябва да подаде
документи, слиза се вземат се документите, лицето се обслужва и му се дава
това, което следва. Служителят слиза долу на входа. Навсякъде има указателни
табели. Даже и на този вход, който е откъм пътя, има указателни табели за
другите два входа, на които е монтирано видеонаблюдението.
Досега не е имало случай, в който да се използва
видеоналюдението.
Свидетелят заявява, че видеонаблюдението е изпробвано по
време на проверката в присъствието на проверяващите. Всичко е работело
нормално. От страна на проверяващите е нямало никакви забележки, дори напротив,
казали са, че това, което е направено е идеално за хората. Не си спомня името
на проверяващия, той е бил с жена си. Не може да каже дали е извършена проверка
и на другите институции в сградата.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
От доказателствата
по делото във връзка с оплакванията в жалбата, съдът намира същата за
допустима, като подадена в законовия срок и от лице имащо правен интерес, срещу
акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по
същество същата се явява основателна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на
административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това
орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която
преследва закона. Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността
на административния акт.
Решението е постановено от компетентен орган - Комисия за
защита от дискриминация, конституиран съгласно разпореждане № 863/2018г. на
председателя на КЗД за образуване на преписка и последващо разпределяне в
изпълнение на нормата на чл. 54 от ЗЗДискр.
Оспореното решение е издадено при спазване на
установената от закона писмена форма, съдържа предписаните в чл. 66 ЗЗДискр.
реквизити, като не са извършени съществени нарушения на административно
производствените правила. Посочен е издателят на решението, сезирането на
Комисията, извършените действия по проучването, становищата на ответната страна
в производството, какво е установил органа от фактическа и правна страна и
какво е решението му същество. Изложени са фактическите и правни основания за
издаването му. Мотиви се съдържат в самото решение. При издаването му са
спазени специалните административно-производствени правила, установени в чл. 50
– чл. 70 ЗЗДискр.
В
изпълнение на чл. 55 ЗЗДискр. КЗД е реализирала предвидената в специалния закон
процедура по проучване, като е изискала и приложила по преписката становищата
на участващите в производството страни. Съгласно чл. 59, ал. 3 ЗЗДискр. на
страните е предоставена възможност да се запознаят с доказателствата по
преписката и да изразят своето становище. Процедурата по проучване и събиране
на доказателства е приключила с доклад-заключение на докладчика по преписката,
след което е насрочено заседание на решаващия състав, за датата на което
страните са били редовно уведомени. Проведено е едно открито заседание, за
което РИОСВ е била редовно уведомена, но не е изпратила представител, с което
производството е приключило и въз основа на събраните доказателства е
постановен оспорваният административен акт. С оглед на изложеното не се
установява нарушение на административнопроизводствените правила.
В случая жалбоподателят е санкциониран за извършено
нарушение на чл. 5 от Закона за защита от дискриминация, във вр. с чл. 37 от
същия, по защитен признак ''увреждане''.
На
26.01.2012 г. българската държава е ратифицирала ''Конвенцията за правата на
хората с увреждания'', която посочва основните принципи, върху които следва да
се опира българският законодател за защита на правата на хората с увреждания,
както и при създаването на условия за интеграцията и изравняване на
възможностите на тези хора.
Съгласно
чл. 2 от Конвенцията ''дискриминация по признак на увреждане“ означава всяко
правене на разлика, всякакви ограничения или изключения, основаващи се на
увреждане, имащи за цел или последица нарушаване или отменяне на зачитането,
признаването или равноправното упражняване на всички права на човека и основни
свободи.
Изискването за достъпност на архитектурната среда е въведено с чл. 9 от
Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. Държавите, ратифицирали
конвенцията, са длъжни да предприемат мерки, които да идентифицират и премахват
всякакви пречки и прегради пред достъпността по отношение на: а/ сгради,
пътища, транспортни и всякакви други открити и закрити съоръжения, включително
училища, жилищни постройки, здравни заведения и работни места; б/
информационни, комуникационни и други услуги, включително информационни системи
и услуги за спешна помощ.
Нормата
на чл. 4 от ЗЗДискр. забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана
на признак "увреждане".
Разпоредбата на чл. 5 от ЗЗДискр. определя като дискриминация
изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на
лица с увреждания до публични места. Законът не дава дефиниция какво се разбира
под публично място. Това понятие следва да се тълкува, изхождайки от целта на
ЗЗДискр. и в съответствие с чл. 9 от Конвенцията за правата на хората с
увреждания. Съгласно цитираната норма от Конвенцията целта е да се даде
възможност на хората с увреждания да живеят самостоятелно и да участват
пълноценно във всички аспекти на живота, като имат достъп до всички удобства и
услуги, отворени или предназначени за широката общественост, както в градските,
така и в селските райони. Следователно сградата, в която се предоставят
предлаганите услуги от жалбоподателя, може да се определи като публично място.
Забраната
по чл. 5 ЗЗДискр. е абсолютна, което означава, че не може да бъде оправдана с
аргументи за собствеността върху сградата. Адресат на забраната са всички
правни субекти, които осъществяват контрол върху публичното място – независимо
дали тези субекти са публични или частни. Това задължение произтича и от
нормите на чл. 2 от Наредба № 4 от 01.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и
поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда на
населението, включително за хората с увреждания във връзка с чл. 169, ал. 2, т.
4 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Адресата
на задължението за изграждане на достъпна среда са всички собственици и наематели,
които осъществяват експлоатация на обществени обекти.
"Достъпна среда" съгласно § 1, т. 2 от Наредба № 4 от
01.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в
съответствие с изискванията за достъпна среда на населението, включително за
хората с увреждания, е среда в урбанизираните територии, сградите и
съоръженията, която всеки човек с намалена подвижност, със или без увреждания,
може да ползва свободно и самостоятелно.
За
жалбоподателя като доставчик на обществени услуги и съсобственик на сградата, в
която се намира процесното помещение, съществува задължение за осигуряване на
достъпна среда, включително за лица със затруднена двигателна подвижност.
В конкретния случай от приложените писмени и гласни
доказателства по делото е видно, че жалбоподателят е направил всичко възможно,
за да осигури достъпна среда за всички граждани. През 2008 г. Инспекцията е
въвела в експлоатация система за разговор и видеонаблюдение и чрез нея е
обезпечила достъпа на хора с увреждания до административното обслужване и е
преодоляла комуникационните бариери във връзка с това обслужване. Освен това
РИОСВ, в опита си да изпълни предписанието на КЗД, е изпратила запитване до
главния архитект на Община Пазарджик, както и е поискано експертно мнение от
инженер-конструктор. От становищата им се прави категоричен извод, че не е
възможно изграждането нито на външен, нито на вътрешен асансьор в сградата, в
която се помещава РИОСВ гр. Пазарджик. Изграждането на външен асансьор би
завзело публично пространство, което е недопустимо, а изграждането на вътрешен
асансьор би нарушило механичното съпротивление и локалната и обща устойчивост
на сградата, с което ще се нарушат разпоредбите на ЗУТ. Следователно с оглед
характеристиките на сградата въведената от Инспекцията система за разговор и
видеонаблюдение е най-рационалното решение, което да осигури достъпност до
услугите на РИОСВ гр. Пазарджик от всички граждани.
С оглед
гореизложеното, съдът счита, че РИОСВ гр. Пазарджик е изпълнила задължението си
по чл. 5 от ЗЗДискр. да не затруднява достъпа на лица с увреждания до публични
места. Не е налице и специалния състав на пряка дискриминация по чл. 37 от
ЗЗДискр., тъй като предоставянето на услуги не е осъществявано в
по-неблагоприятни условия спрямо признак ''увреждане''. Хората с увреждания
получават дължимия достъп до публични услуги, който им позволява да бъдат
ефективни при защита на своите права и интереси.
Сред
правомощията на КЗД, регламентирано в чл. 47, т. 4 от ЗЗДискр., е и това да
дава задължителни предписания по спазването на закона. Волеизявлението на
органа има властнически характер, тъй като е с обвързващо действие по отношение
на жалбоподателя, поради което за разлика от препоръките по т. 6 от същия член
подлежи на съдебно обжалване. Предвид изложеното по-горе относно задължението
на жалбоподателя да поддържа достъпна среда, съдът приема, че дадените
задължителни предписанията са незаконосъобразни, тъй като не съответстват на
установените факти и на материалния закон.
Предвид изложеното, оспореното решение на
Комисията за защита от дискриминация се явява постановено при несъблюдаване на
материалния закон и неговата цел, поради което следва да бъде отменено
като незаконосъобразно.
С оглед изхода на
делото и предвид направеното искане от оспорващата страна, на основание чл.
143, ал. 1 от АПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателя сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
Предвид гореизложеното Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 467/02.09.2019 г. на Комисията за защита от дискриминация гр. София.
ОСЪЖДА Комисия за защита от дискриминация гр. София да
заплати на Регионална инспекция по околната среда и водите гр. Пазарджик
направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
/сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ:/П/
Решение
от 20.7.2020г. по Административно дело 5957/2020 Върховен административен съд
РЕШЕНИЕ № 9921 от 20.07.2020 г. на ВАС София, Пето отд. по адм. д. № 5957/2020
г - ОСТАВЯ В СИЛА решение №115 от 20.20.2020г. по административно дело
№1109/2019 г. на Административен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА Комисията за защита от дискриминация да заплати на Регионална инспекция
по околна среда и водите - Пазарджик деловодни разноски в размер на 100(сто)
лева.
Решението е окончателно.