Решение по дело №2774/2020 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260629

 

гр. Бургас, 22.12.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, LI наказателен състав, в публично съдебно заседание, проведено на 10.12.2020 г., в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ

 

при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа НАХД № 2774 по описа на БРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Б.Б.П., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 20-0769-001238/10.04.2020 г., издадено от началник на група към ОД на МВР - Бургас, сектор ПП, с което за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, на жалбоподателката е наложено наказание „глоба“ в размер на 850 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

Жалбоподателката оспорва наказателно постановление като незаконосъобразно, като прави искане НП да бъде отменено или глобата да бъде намалена.

Жалбоподателката, редовно уведомена, не се явява в съдебно заседание и не се представлява.

Административнонаказващият орган - ОД на МВР - Бургас, сектор "Пътна полиция", редовно уведомени, не изпращат представител. По делото е изразено писмено становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

На 10.08.2018 г., около 16:49 часа, в гр. Бургас, на път I-6 км 488+700, в посока от кв. Ветрен към ПВ Лукойл, автоматизирано техническо средство – мобилна система за контрол над скоростта – TFR1-M № 510/07, засякла и заснела движещ се със скорост от 119 км/ч, автомобил – „Тойота“ с рег. № ОВ 5624 ВМ. Въпросното нарушение било записано на файл с наименование „клип № 3449“, като била приспадната допустима грешка от 3%.

Техническото средство – мобилна система за контрол на скоростта – TFR1-M № 510/07, към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от приложените по делото документи – удостоверение /л. 39/ и протокол от проверка (л. 40-41).

За използването на мобилното техническо средство бил изготвен протокол по реда на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. (л. 42), в който не е отразено да е имало поставен пътен знак ограничаващ скоростта. Посочено е, че важи общото ограничение от 50 км/ч.

Разпитан в съдебно заседание актосъставителят посочва, че когато няма въведено ограничение на скоростта с пътен знак, допустимата скорост е 50 км/ч.

Видно от изисканите и приложени по делото документи – схема и писмо от Община Бургас /л. 64-65/, мястото на контролирания пътен участък попадало в границите на населеното място, но имало и въведено с пътен знак В26, монтиран след ПВ Ветрен, ограничение на скоростта до 90 км/ч.

Установено е, че въпросното МПС е собственост на Ц.С.К. /л. 14/.

За констатираното нарушение се пристъпило към съставяне на АУАН, като била изпратена покана по реда на чл. 40, ал. 1 ЗАНН до собственика на автомобила – Ц.С.К.. На 08.04.2019 г. Ц.С.К. попълнил декларация по реда на чл. 188 ЗДвП, в която декларирала, че на процесната датата и час автомобилът й е бил управляван от жалбоподателката Б.Б.П.. На 24.04.2019 г. Б.Б.П. е подала декларация по чл. 188 ЗДвП /л. 23/, в която е отразила, че на 10.08.2018 г., около 16:49 ч., е била ползвател на л.а. „Тойота“ с рег. № ОВ 5624 ВМ.

След получаване на информацията за нарушителя, на 13.05.2019 г. св. В.П. съставил срещу жалбоподателката АУАН, като квалифицирал нарушението като такова по чл. 21, ал. 1 ЗДвП. АУАН бил съставен в присъствието на двама свидетели, като след подписването му бил изпратен за връчване на нарушителя /л. 26/. На 03.04.2020 г. жалбоподателката била призована и е връчен процесния АУАН /л. 12/, който тя подписала и получила копие от него, заявявайки, че има възражения.

Въз основа на АУАН, на 10.04.2020 г. АНО издал и процесното НП, като възприел фактическата обстановка, описана в акта, поради което и на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП наложил на жалбоподателката наказание „глоба” в размер на 850 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства.

От правна страна:

Жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган – началник Група към Сектор „Пътна Полиция” към ОД на МВР - Бургас, съгласно Заповед с рег. № 8121з-515/14.05.2018 г., издадена от министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор към Сектор „ПП” – ОД на МВР - Бургас, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по този закон.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че нарушението е извършено на 10.08.2018 г. На 08.04.2019 г. собственикът на автомобила е посочил, че на процесната дата и част същият е бил предоставен за управление на жалбоподателката Б.Б.П., която, в своя декларация от 24.04.2019 г., е потвърдила това обстоятелство. АУАН е съставен на 13.05.2019 г., т.е. в тримесечния срок от откриване на нарушителя и в рамките на едногодишния срок от извършване на нарушението. На 14.06.2019 г. административнонаказателното производство е било спряно, поради неоткриване на нарушителя, на основание чл. 43, ал. 6 ЗАНН, а на 11.02.2020 г. е било възобновено. Наказателното постановление е издадено на 10.04.2020 г., т.е. в шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН вр. с чл. 43, ал. 6 ЗАНН. С оглед на това съдът намира, че направените възражения от жалбоподателката за неспазване на срока по чл. 34 ЗАНН, се явяват неоснователни.

Не се спори по делото, че към датата на констатиране на нарушението л.а. „Тойота“ с рег. № ОВ 5624 ВМ е бил управляван от жалбоподателката Б.Б.П.. Жалбоподателката не  навежда възражения, че друго лице е извършило нарушението, а напротив, видно от подписаната декларация на л. 23 от делото, същата признава, че е управлявала автомобила.

По делото не се спори, че процесното нарушението е заснето с преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера - TFR1-M № 510/07. Техническото средство към датата на заснемане на нарушението е било годно и калибрирано, видно от приложените по делото удостоверение и протокол от проверка.

На представения снимков материал (л. 13) ясно се вижда въпросния автомобил и неговия регистрационен номер.

Независимо от горното, съдът констатира, че в административнонаказателното производство са били допуснати съществени нарушения, които обуславят отмяна на обжалвания акт. При описанието на нарушението и на нарушената правна норма, АНО е допуснал нарушения, водещи до невъзможност да се формира по несъмнен начин извод за правилността на правната квалификация на деянието и за приложимата санкционна норма.

Видно от отразеното в АУАН и НП, контролираният пътен участък се намира в населено място – гр. Бургас. Съдът обаче не може да приеме за безспорно установен факта, че на 10.08.2018 г, на път I-6 км 488+700, в посока от кв. Ветрен към ПВ Лукойл, ограничението на скоростта е било до 50 км/ч., доколкото видно от писмото от заместник-кмета по „Строителство, инвестиции и регионално развитие “ на Община Бургас, ведно със схема на пътния участък към 10.08.2018 г., ограничението на скоростта е било до 90 км/ч., въведено с пътен знак В 26, монтиран след ПВ Ветрен. Тоест независимо, че участъкът попада в населено място, в случая е имало пътен знак  и той е позволявал движение с по-висока скорост от тази, допустима по принцип в населените места (50 км. /ч.). Поради което и недоказана по безспорен начин се явява възприетата от АНО фактическа обстановка досежно въведеното ограничение на скоростта в участъка от пътя. В случая скоростта се явява обективен елемент на нарушението и поради наличието на несъответствие между отразеното в НП и данните, предоставени от собственика на пътя – Община Бургас, за ограничението на скоростта  в процесния участък от пътя, съдът намира, че административнонаказателното обвинение се явява недоказано.

На следващо място, съдът констатира, че жалбоподателката е била неправилно санкционирана на основание по чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, което не кореспондира с доказателствата по делото, предвид допустимата скорост от 90 км/ч. Наличието на промяна на фактическите обстоятелства на административното обвинение, срещу които жалбоподателката се е защитавала, обосновава незаконосъобразността на НП и в санкционната му част.

Предвид изложеното, съдът счита, че атакуваното наказателното постановление, следва да се отмени изцяло.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0769-001238/10.04.2020 г., издадено от началник на група към ОД на МВР - Бургас, сектор ПП, с което за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, на жалбоподателката Б.Б.П., ЕГН **********, е наложено наказание „глоба“ в размер на 850 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд –  Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

            Вярно с оригинала: /п/

            КС