МОТИВИ към Присъда № 260046 от 04.06.2021 г. по НЧХД № 870/2019 г. по описа на Районен
съд - Дупница
Р.Й.Р., с ЕГН ********** и
адрес: ***,,Св. Иван Рилски” № 62, ет. 2, със съдебен адрес за връчване на
съобщения и книжа гр. Благоевград, ул. ,,Тодор Александров” № 41, ет. 2 –
кантората на адв. Г.Ю. е предявила частни обвинения срещу Т.Л.А. с адрес: ***,,Св.
Иван Рилски” № 62, ет. 1, за престъпления по чл. 148, ал. 1, т. 1 във вр. с чл.
146, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 148, ал. 2, пр. 1 вр. с чл. 148,
ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 147, ал. 1, пр. 2.
В тъжбата се сочи, че около 07:00 ч. на 27.06.2019 г. на
автобусната спирка (на
паметника) в гр.
Бобошево,Т.А. е казала унизителни за честта и достойнството на тъжителката
думи: ,,курва, уличница, парантия, пачавра”. Другото обвинение срещу А. е за
това, че на 03.07.2019 г. вечерта около 19:00 ч. пред магазин за хранителни
стоки (смесен магазин) в гр. Бобошево, ул.
,,Изгрев” № 2 е казала унизителни за честта и достойнството на тъжителката
думи: ,,курва, мръсница, пачавра, уличница”, казани публично в нейно
присъствие. Третото повдигнато обвинение е за това, че на 03.07.2019 г. вечерта
около 19:00 ч. пред магазин за хранителни стоки (смесен магазин) в гр. Бобошево, ул. ,,Изгрев” № 2, А.
е приписала на тъжителката престъпление против собствеността, а именно,
че й е откраднала пари и злато. С тъжбата са предявени граждански искове срещу
подсъдимата, както следва: за сумата от 3 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на първото престъпление,
ведно със законната лихва считано от датата на деянието – 27.06.2019 г. до
окончателното изплащане; за сумата от 5 000 лв., представляващи
обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на второто престъпление,
ведно със законната лихва, считано от датата на деянието – 03.07.2019 г. до
окончателното изплащане; за сумата от 2 000 лв., представляващи
обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на третото престъпление,
ведно със законната лихва, считано от датата на деянието – 03.07.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане на сторените по делото
разноски.
В съдебно заседание на 26.11.2019 г. съдът е приел за
съвместно разглеждане предявените граждански искове и е конституирал
тъжителката Р.Р. като граждански
ищец.
Повереникът на частната тъжителка
- адв. Ю. поддържа
обвиненията, моли гражданските искове да бъдат уважени изцяло.
На 27.09.2019 г. подсъдимата е
подала отговор на тъжбата, в който е обективирала искане да й бъде назначен
служебен защитник предвид здравословното й състояние, което съдът е уважил и е
предоставил правна помощ от вида ,,процесуално представителство”. Назначеният
служебен защитник на подсъдимата – адв. Г. пледира подсъдимата да бъде призната
за невиновна по повдигнатите й обвинения, като счита същите за недоказани. В
случай, че съдът приеме за доказано
престъплениетопо чл. 146, ал. 1 от НК за нанесенавечерта на 03.07.2019
г. обида, пледира за прилагане на института на реторсия, тъй като и двете страни
взаимно са си отправили обидни думи.
Подсъдимата Т.А. е дала
обяснения. Не се признава за виновна, като твърди, че на 27.06.2019 г. не е
била на спирката, както се твърди в тъжбата. От 7-мо до 10-то число всеки месец пътува до гр. Дупница, за да си купува
лекарства.Твърди, че е имало случай – на 08 или 09 юли 2019 г., когато тя е
била на спирката, тъжителката е излязла на терасата и е извикала по неин адрес:
,,Искаш ли да слезнем да те утепам!”. Също така твърди, че на 27.06.2019 г.
свидетелят К., с когото тъжителката живее на съпружески начала, не е бил в България, същият работи като шофьор и
осъществява превози в чужбина. За случая на 03.07.2019 г. твърди, че когато
тъжителката е излязла от магазина е замахнала към нея с чантата с покупките, но
не успяла да я удари, тъй като А. се отместила и чантата я закачила леко по лицето.
Оставила чантата на земята и започнала да я обижда, след което я хванала за
шията, но се намесили присъстващите там свидетели и сина й
. В последната си дума моли да бъде
призната за невиновна.
Съдът като взе предвид събраните
по делото доказателства – обясненията на подсъдимата, показанията на
разпитаните свидетели и писмените такива, преценени поотделно и в съвкупност,
прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимата Т.Л. А. е родена на *** ***, българка, с българско
гражданство, с настоящ адрес ***,,Св. Иван Рилски” № 62, с основно образование,
омъжена, пенсионер по болест, ЕГН **********.
Отношенията между тъжителката и
подсъдимата са влошени повече от година, като Р. живее на втория етаж от жилищната
сграда на ул. ,,Свети Иван Рилски” в гр. Бобошево, а А. на първия етаж в същата
сграда. На 03.07.2019 г. около 19:00 ч. подсъдимата седяла пред магазина за
хранителни стоки на ул. ,,Изгрев” № 2 в гр. Бобошево заедно със сина си – св. . На масата при тях седял и св. Г. Бузаджийн,
а на друга маса седял св. . В този
момент дошла тъжителката заедно с малкия си племенник, която се била отправила
към магазина. Като видяла А. и сина й, Р. се обърнала към тях с думите: ,,като
ви видя ми се повръща от вас”, след което влязла в магазина. При излизането й от
магазина, подсъдимата казала на тъжителката ,,курво, уроспио мъже не ти
стигнаха” и други подобни думи със същото смислово значение, на което последната
отвърнала със същите обиди по адрес на А.. Последвало сдърпване между двете - като
Р. хванала Т. за гушата, а последната я мушела с пръчката, която носела, след
което Р. взела пръчката и я счупила. Виждайки сдърпването между двете и разменените
обиди, свидетелят се намесил и
преустановил конфликта. Свидетелката а пристигнала в момента на излизането на
тъжителката от магазина и също възприела конфликта между двете, както и
размяната на обидни думи.
Съдът е приел като доказателство
по делото преписка вх. № 1766/2019 г. по описа на РП-Дупница, в която се
съдържа постановление, с което прокурорът е отказал да образува досъдебно
производство и прекратил преписката, като е приел, че се касае за влошени
междусъседски отношения, както и за възникнал пореден конфликт между А. и Р. с размяна на обиди и отправена от Р. към А.
закана с побой. По делото са приложени справки от РУ-Дупница и ГД ,,Гранична
полиция” за излизане и влизане в страната на свидетелят К. за периода
01.06.2019 г. – 10.07.2019г.
По делото е приложена справка за
съдимост на подсъдимата, видно от която същата не е осъждана.
Съдът прие горната фактическа
обстановка, като взе предвид писмените доказателства по делото – преписка вх. №
1766/2019 г. по описа на РП-Дупница, справка за съдимост на Т.А., гласни
доказателствени средства - отчасти показанията на свидетелите , , а, изцяло
показанията на св. Бузаджийн и отчасти обясненията на подсъдимата А.. По
обвинението срещу подсъдимата за нанесена обида на 03.07.2019 г. пред магазина
за хранителни стоки в гр. Бобошево се събраха достатъчно доказателства, които
разгледани в последователност и взаимовръзка сочат извършването на това
престъпление. Съдът кредитира показанията на горепосочените свидетели, които
предават лични, а не опосредени възприятия от протеклите събития на
инкриминираната дата, същите се подкрепят и от писмените доказателства по
делото – преписка вх. № 1766/2019 г. по описа на ДнРП, съдържаща сведения
дадени от същите свидетели, възприели събитията на инкриминирната дата, час и
място. Съдът кредитира показанията на св. Бузаджийн, който е възприел
спречкването между двете и взаимните им обиди. Този свидетел посочен от
тъжителката е категоричен, че Т.А. започнала да обижда Р.Р. след излизането й от
магазина, казвайки, че тъжителката ,,била курва, такава, онакава….започнаха да
се обиждат и двете и те така стана всичко. Р. отвърна на Т. със същите неща”. Показанията
на този свидетел са в синхрон и със заявеното от свидетеля , който твърди, че когато
тъжителката излязла от магазина, подсъдимата Т.А. се развикала, казвайки й:
,,курво, уроспио мъже не ти стигнаха”, като според този свидетел обидите от
страна на подсъдимата започнали още преди тъжителката да влезе в магазина и
продължили и след това, повтаряйки същите обиди. Съдът кредитира показанията на
св. а в частта, в която заявява, че тъжителката започнала да обижда подсъдимата
,,накача я на некой мъж. Каза, че Т. ходи при некой мъж две къщи по-надолу от
магазина”. Съдът не кредитира показанията на св. а и св. в частта, в която твърдят, че подсъдимата
казала на тъжителката само ,,скубла”, тъй като не кореспондира с изнесеното от
свидетелите и Бузаджийн, които
категорично сочат какви точно обидни думи и изрази са си разменили подсъдимата
и тъжителката. Съдът не дава вяра на заявеното от св. , че тъжителката не е
предизвикала подсъдимата по никакъв начин, за да я обижда. В тази част
показанията на св. не се подкрепят от заявеното
от св. , който е посочил, че когато Р. ги е видяла - него и майка му пред
магазина, е казала думите: ,,Като ви видя, ми се повръща от вас”, а след
приключване на скандала, тъжителката се обърнала към подс. А. с думите, че
,,гледала малоумници”.
Съдът не кредитира обясненията
на подсъдимата в частта, в която твърди, че не е обиждала тъжителката изричайки
думите цитирани в тъжбата, като единствено й била казала ,,скубла”. Тези обяснения
съдът възприема единствено като защитна теза, която не бе доказана по
убедителен и безспорен начин в настоящото производство и в същото време се
опровергава изцяло от показанията на свидетелите, на които съдът даде вяра в
горното изложение. С оглед на така установеното, съдът счете, че подсъдимата е
осъществила от обективна и субективна страна следното:
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА:
Обект на престъплението ,,обида”
са обществени отношения, осигуряващи неприкосновеността на доброто име на
конкретен човек в обществото и съответно обществената оценка за личността на
това лицe. От обективна страна, на 03.07.2019 г. вечерта
около 19:00 ч. пред магазин за хранителни стоки /смесен магазин/ в гр.
Бобошево, ул. ,,Изгрев” № 2, подсъдимата е казала унизителни за честта и
достойнството на тъжителката думи: ,,курва, мръсница, пачавра, уличница”, казани публично в нейно
присъствие, с което е осъществила състава на престъплението по чл. 148, ал. 1,
т. 1 вр. с чл. 146, ал. 1 от НК.
Изпълнителното деяние на
престъплението ,,обида” по чл. 146 от НК се извършва чрез казване или
извършване на нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово
присъствие. Законът не ограничава обидното действие или бездействие, достатъчно
е чрез него да се унизява честта или достойнството на друго лице и то да е
казано или извършено в негово присъствие, независимо от начина и формата на
казването или извършването, като при обидата е без значение за съставомерността
на деянието, т.е. дали казаните думи са истина или не. Предвид, че обидата е
резултатно престъпление, в случая е постигнат и престъпния резултат, а именно
засягане личното достойнство на тъжителката. Обидите са нанесени публично - в
присъствието на свидетелите , Бузаджийн, а и , което обстоятелство изпълва приетия
в практиката критерий за публичност. Отправените обиди съдържат съзнателно,
целенасочено унизяване на чувството за лично достойнство на пострадалата и
противоречи на добрите нрави. Отправените обиди представляват негативна оценка
за личността на пострадалата, израз на пренебрежителна оценка спрямо нея. Тези
думи изразяват личната негативна оценка на дееца за личността на пострадалата
под формата на епитети, квалификации и сравнения, които по своето съдържание
засягат честта и достойнството на адресата и са произнесени именно с такава цел. Чрез тях
са засегнати общоприети морално етични норми, същите като изразно средство
представляват негативна квалификация и от тях е засегната честта и
достойнството на пострадалата.
Субект на престъплението „обида”
е всяко наказателно отговорно лице, каквото е и подсъдимата. От субективна
страна, деянието на подсъдимата е извършено умишлено - при пряк умисъл.
Подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на деянието и е искала
настъпването на общественоопасните последици, целейки унизяването на
тъжителката пред присъстващите.
Подбудите за извършване на престъплението са: незачитане на законите в
страната, на доброто име на тъжителката.
Предвид така изложеното съдът
призна подсъдимата за виновна в извършване на престъпление по чл. 148, ал. 1,
т. 1 вр. с чл. 146, ал. 1 от НК.
Също така е установено по
делото, че непосредствено след
нанесената от подсъдимата обида, тъжителката й е отвърнала със същата такава
обида, като думите са произнесени в
присъствието на подсъдимата и реално са възприети от нея. Обидата е нанесена от
тъжителката в отговор на вече отправената такава от подсъдимата към нея, по
време на скандала, поради което и може да се приеме, че на обидата е отвърнато
с обида веднага.
При така установеното от
фактическа страна, съдът е приел, че са налице материалноправните предпоставки
за приложението на института на реторсия, като на основание чл. 146, ал. 2 от НК освободи и двете от наказание.
В съдебната практика е прието,че
приложението на института на реторсия не изключва уважаването на гражданския
иск, ако са налице елементите от фактическия състав за уважаването му, а именно
виновно извършеното противоправно поведение предмет на обвинението, да е в
причинно следствена връзка с причинените вреди. По делото са събрани данни –
свидетелски показания /св. К./, че вследствие на отправената обида тъжителката
е изживяла емоционално страдания и стрес. Размерът на обезщетението трябва да
се определи от съда по справедливост, с оглед характерът и интензитетът на
увреждането, начинът и обстоятелствата, при които е осъществено вредоносното
деяние, личността на пострадалия, неговата възраст и обществено положение,
причинените морални страдания. В случая реакцията на подсъдимата и нанесената
от нея обида не е била напълно непредизвикана и безпричинна, предвид репликите
на Р. виждайки подсъдимата и сина й пред магазина: ,,като ви видя, ми се
повръща от вас”. Наред с това преживения стрес, психически и емоционални
страдания не излизат извън рамките на типичните
за такава обида, а и по делото не са представени и доказателства за особено
тежки последици за тъжителката. С оглед на така изложеното, настоящата
инстанция намира, че за компенсиране на така причинените страдания на
тъжителката, следва да й се присъди обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 500 лв., ведно със законната лихва от датата на деянието – 03.07.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата, като искът за разликата над уважения размер
до претендирания от 5 000 лв., съдът отхвърли като неоснователен.
По обвинението за извършено
на 27.06.2019 г. престъпление по чл. 148, ал. 2, пр. 1 вр. с чл. 148, ал. 1, т.
1 във вр. с чл. 147, ал. 1, пр. 2 от НК:
В частната тъжба се твърди, че
на 27.06.2019 г. сутринта около 07:00 ч. на автобусната спирка /на паметника/ в
гр. Бобошево А. е казала унизителните за честта и достойнството на тъжителката
думи: ,,курва, уличница, парантия, пачавра”, казани публично в нейно
присъствие. По отношение на относимите към предмета на доказване факти и обстоятелства
се събраха като доказателства единствено показанията на свидетеля К.. Същият в
показанията си твърди, че на 27.06.2019 г. бил в жилището на тъжителката/с
която живеят на съпружески начала/, последната излязла на терасата, а в това
време подсъдимата се намирала на спирката, която била на разстояние 10 метра по
диагонал от жилището им. От спалнята,
където се намирал, св. К. чул обидните изрази ,,курва, мъже не са ти стигнали”,
отправени от подсъдимата по адрес на тъжителката. К. познал гласа на Т.,
излязъл на терасата и се убедил, че действително подсъдимата е казала обидните
изрази. От друга страна, подсъдимата в обясненията си твърди, че този ден К. не
е бил изобщо в страната, тъй като работи като шофьор, осъществяващ превози в
чужбина и няма как да е присъствал на такъв случай. За проверка истинността на
показанията на свидетеля съдът е изискал справка от неговия работодател, която
да съдържа данни дали на инкриминираната дата 27.06.2019 г. е бил трудово
ангажиран, и ако отговорът е положителен – къде е осъществявал трудовите си
задължения. Такава справка не е постъпила по делото въпреки изпращаните
напомнителни писма до ,,Рома” ЕООД, представлявано от управителя Иванка Натина,
като последното е върнато в РС-Дупница като непотърсено. Изискана е и справка
за излизане, респ. влизане в страната на св. К., като такава е постъпила и
съдът я е приел като доказателство по делото. В същите се съдържат данни за
посоченото обстоятелство за периода 01.06.-10.07.2019 г., но от тях също не
може да се направи категоричен и безспорен извод, че на датата, посочена в
тъжбата - 27.06.2019 г. К. е станал очевидец на нанесената на тъжителката
обида, тъй като видно и от самата справка от ГД ,,Гранична полиция” при МВР,
след 01.01.2007 г. лицата ползващи се от правото на свободно движение, съгласно
правото на Съюза, в това число и българските граждани и ползваните от тях МПС,
не подлежат на задължителна проверка в автоматизираната информационна система
на МВР, поради което във фонда не се съдържат изчерпателни данни за всички
пътувания на тази категория лица и МПС и поради непълнотата на данните след
посочената дата /01.01.2007 г./ фонда не представлява източник на информация
относно местонахождението на лица от посочената категория. Съдът кредитира
обясненията на подсъдимата в частта, в която твърди, че на посочената дата К.
не е бил в страната и няма основание да бъде прието, че е станал свидетел на
случая, твърдян в тъжбата. Поради изложените съображения, съдът изключи от
доказателствения материал по делото показанията на св. К., като прие, че
тъжителката, чиято е доказателствената тежест по дела от частен характер, е да
докаже повдигнатото обвинение по безспорен и категоричен начин, което да доведе
до ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимата, поради което и на
основание чл. 304 НПК съдът я оправда и я призна за невиновна по повдигнатото й
обвинение по чл. 148, ал. 1, т. 1 НК във вр. с чл. 146, ал. 1 НК.
Гражданският иск има акцесорен характер и следва развитието
на наказателното производство. Поради признаването на подсъдимата за невиновна
по това обвинение, съдът отхвърли като неоснователен предявения граждански иск
за заплащане на сумата от3000 лв., представляващи обезщетение за причинени
неимуществени вреди от това престъпление, ведно със законната лихва от датата
на деянието – 27.06.2019 г. до окончателното изплащане на същата.
По обвинението за извършено
престъпление по чл. 148, ал. 2, пр. 1 във вр. чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. с чл.
147, ал. 1, пр. 2 от НК:
В тъжбата се твърди, че на
03.07.2019 г. вечерта около 19:00 ч. пред магазин за хранителни стоки /смесен
магазин/ в гр. Бобошево, ул. ,,Изгрев” № 2 подсъдимата е приписала на
тъжителката престъпление против собствеността, а именно, че й е откраднала пари
и злато. Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 147, ал. 1 от НК, може
да бъде осъществено в две форми – разгласяване на позорно неистинско
обстоятелство за другиго или приписване на престъпление, което лицето не е
извършило. И в двата случая се засягат честта и достойнството на адресата,
защото приписването на престъпление е особен случай на разгласяване на позорно
обстоятелство, неотговарящо на действителността. Несъмнено престъпният състав
на клеветата в двете изпълнителни форми – разгласяване на позорни обстоятелства
или приписване на престъпление се осъществява в момента, в който
клеветническите твърдения станат достояние на трети лица. Нито един от
разпитаните по делото свидетели, очевидци на скандала пред магазина за
хранителни стоки, не установиха твърденията
посочени в тъжбата, че А. е обвинила Р., че й е откраднала пари и злато.
Такива данни не се съдържат и в приетата като доказателство по делото преписка.
В посочените доказателствени източници не се съдържат факти и обстоятелства
относими към така предявеното обвинение. Доказаха се единствено отправените
обидни думи към тъжителката, която от своя страна веднага е отвърнала със
същите обиди по адрес на подсъдимата. Поради недоказаност на обвинението, съдът
на основание чл. 304 НПК призна подсъдимата за невиновна и я оправда по това
обвинение.
Поради признаването й за
невиновна по това обвинение, съдът отхвърли като неоснователен предявения
граждански иск против подсъдимата за заплащане на сумата в размер на 2000 лв.,
представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди от това
престъпление, ведно със законната лихва от датата на деянието – 03.07.2019 г.
до окончателното изплащане на сумата.
По разноските
На основание чл. 189, ал. 3 НПК
съдът осъди подсъдимата да заплати по сметка на Районен съд – Дупница държавна
такса в размер на 50 лв. върху уважения размер на гражданския иск, а на
тъжителката сторените по делото разноски в размер на 1112 лв., от които 1100
лв. адвокатско възнаграждение и 12 лв.
внесена държавна такса по сметка на РС-Дупница.
По горните съображения, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: