Решение по дело №319/2021 на Районен съд - Габрово

Номер на акта: 91
Дата: 25 юни 2021 г. (в сила от 14 юли 2021 г.)
Съдия: Пламен Пантев Денев
Дело: 20214210200319
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 април 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 91
гр. Габрово , 25.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на тридесет и първи
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен П. Денев
като разгледа докладваното от Пламен П. Денев Административно
наказателно дело № 20214210200319 по описа за 2021 година
Жалбоподателя И.А. като управител на „ВИВА 09” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Габрово, ул. „**********” № 23, е обжалвал
Наказателно постановление № 07-001358, издадено на 22.03.2021 г. от Директор на
Дирекция “Инспекция по труда” Габрово към Изпълнителна агенция “Главна инспекция по
труда”, с което за нарушение по чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, на представляваното
от него дружество в качеството на работодател е наложена имуществена санкция в размер
на сумата от 2000 лева, на осн. чл. 414, ал. 3 от КТ. По съображения, изложени в подадената
жалба и развити чрез процесуален представител, който е упълномощил съобразно
предвидения за това ред, жалбоподателя е счел това постановление за незаконосъобразно,
като го е обжалвал в качеството на такова с искания за неговата отмяна заедно с всички
законни последици, които произтичат от това. В същите са включени и разноски, заплатени
на този процесуален представител, чието присъждане се иска въз основа на чл. 63, ал. 3 от
ЗАНН.
Ответната по жалба страна чрез свой процесуален представител, упълномощен по
предвидения за това ред, оспорва твърденията и искането в подадената жалба, като застъпва
становище за оставяне на последната без уважение, и за потвърждаване на атакуваното чрез
нея постановление като правилно и законосъобразно. От тази страна също е направено
искане за разноски във връзка с осъществено процесуално представителство при
разглеждането на делото, които се претендират въз основа на указаното в чл. 63, ал. 5 от
ЗАНН.
След като съпостави събраните при производството писмени и гласни
доказателствени материали, съдът намери за установено следното от фактическа страна:
1
Жалбоподателя И.Х.А. е управител на дружеството „ВИВА 09” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Габрово, улица „**********” № 23. Към
месец януари 2021 година същото е наемало самостоятелно работници и служители на
трудово правоотношение, като във връзка с това обстоятелство е представлявало
работодател по смисъла на указаното в & 1 т.1 от ДР на КТ.
Свид. Д.Г., Б.Т. и Р.С. са служители на Дирекция „Инспекция по труда” Габрово.
През периода 14,20 – 15,20 часа на 20.01.2021 година посочените по-горе свидетели
осъществили проверка по работни места в обект – цех за производство на плетен трикотаж,
който се намирал на улица „**********” № 23 в град Габрово и бил стопанисван от
санкционираното дружество. При започване на проверката те установили в цеха лице –
Н.Д.Ц. от гр. Габрово, ЕГН **********, което извършвало дейност като „оператор на шевна
машина” и работело на такава към нея. По искане на проверяващите в 14,28 часа на
20.01.2021 година това лице собственоръчно попълнило декларация, в която отразило, че:
работи във „Вива 09” ООД като „оператор на шевна машина” от 04.01.2021 година с
работно място – обект, находящ се на ул. „**********” № 23; с работно време – от 08,00 до
17,00 часа и почивни дни – събота и неделя; както и че не е сключило трудов договор, а има
граждански договор, по който за срок от 04.01.2021 г. е наето да извърши услуга – работа на
прав шев, срещу възнаграждение в размер на 510 лева. В декларацията лицето е отразило и
това, че не е получило копие от заверено уведомление и екземпляр от сключен трудов
договор.
На 28.01.2021 г., въз основа на допълнително представена писмена документация, е
било установено, че между „Вива 09” ООД Габрово, в качеството му на „възложител” и
посоченото физическо лице в качеството на „изпълнител”, е бил сключен граждански
договор № 1/04.01.2021 г., въз основа на който възложителя е възложил, а изпълнителят е
приел да извърши следната поръчка: „полагане на 10 000 м. прав шев”. С този договор
възложителя се е задължил в срок до 5 дни след приемане на извършената поръчка да
изплати в брой на изпълнителя сумата от 510 лева, а последният – да изпълни отговорно и
качествено поръчката.
Като са отчели изложените по-горе обстоятелства проверяващите са заключили, че
отношенията, които са възникнали между дружеството и посоченото физическо лице при
предоставянето на работна сила като „оператор на шевна машина” от него, не са били
уредени като трудови правоотношения въпреки небходимите условия за съществуването на
такова правоотношение, тъй като лицето е предоставяло работната си сила в условия с
определено работно място – цеха за производство на трикотаж, находящ се на упоменатия
адрес в гр. Габрово; регламентирано работно време – от 07,00 до 17,00 часа; регламентирани
почивни дни – събота и неделя, уговорено възнаграждение в размер на 510 лева, и се е
намирало в йерархическа зависимост с „Вива 09” ООД за спазване на трудовата дисциплина,
в т.ч. спазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труд. Във връзка с това
2
те са приели, че след като в 14,28 часа на 20.01.2021 г. е допуснало същото физическо лице
да преодоставя работната си сила, извършвайки трудова дейност като „оператор на шевна
машина” в условия с определено работно място, регламентирано работно време, уговорено
възнаграждение и спазване на трудовата дисциплина, без наличие на сключен в писмена
форма трудов договор с него, на тази дата дружеството-работодател е допуснало нарушение
по чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ. Въз основа на направените констатации на
28.01.2021 г. е било издадено и постановление (приложено на л. 23-24), с което на осн. чл.
405а от КТ е обявено съществуването на трудово правоотношение между дружеството и
въпросното физическо лице, а на работодателя е дадено предписание за сключване на
трудов договор с него, считано от 20.01.2021 година.
Резултатите от извършената проверка са отразени в протокол за извършена проверка
Изх. № ПР2102333 от 16.02.2021 година. Във връзка с тях до „ВИВА 09” ООД е изпратено
писмо Изх. № 21008048 от 17.02.2021 (л. 26 от НАХД 319/2021 г.), с което дружеството е
било поканено да се яви в Дирекция „ИТ” Габрово на 18.02.2021 г. за съставяне на актове за
установяване на нарушения на трудовото законодателство, свързани с нарушения по чл. 62,
ал. 1 във вр. с чл. 2, ал. 1 от КТ. Писмото (според съдържащата се в него разписка) е връчено
на 17.02.2021 г. на управителя И.А., който не се е явил и не е изпратил друго упълномощено
лице да представлява дружеството на тази дата. Поради това на 19.02.2021 година актът за
установяване на нарушението (под № 07-001358) е бил съставен в отсъствието на
представляващо „ВИВА 09” ООД лице, чиито управител се е запознал с отразените в него
констатации и го е подписал на 23.02.2021 г., на която дата на същият е бил връчен и препис
от самия акт. Въз основа на този акт и останалите материали по административно-
наказателната преписка е издадено и посоченото постановление, което се явява предмет на
обжалване по настоящото дело.
При изложената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
От данните, които са отразени в приложените (на гърба на л. 39) писмени материали,
е видно, че обжалваното наказателно постановление е било връчено на управителя на
санкционираното дружество на 05.04.2021 година. Жалбата против това постановление е
постъпила в Районен съд Габрово на 09.04.2021 г., или в рамките на определения с чл. 59 от
ЗАНН 7 дневен срок, започнал (съобразно указаното в чл. 84 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2 от
НПК) да тече от деня, следващ този за неговото получаване. С оглед на изложеното и
поради обстоятелството, че е подадена от правоимащо лице, тя следва да се приеме за
процесуално допустима, а разгледана по същество – и за основателна по отношение на
искането за отмяна на постановлението, макар и не изцяло въз основа на съображенията,
които се поддържат във връзка с него.
Законосъобразността на всяко едно НП се предпоставя от тази на акта за
установяване на нарушението, което се санкционира чрез него. Той следва да отговаря на
определени изисквания, посочени в чл. 42, т. 1-10 от ЗАНН, между които се включват и тези
3
за описание на нарушението и обстоятелствата, при които е осъществено. Актът е съобразен
с тези изисквания, като съдържа необходимите данни не само за това, в което се е изразило
самото нарушение, но и за датата и мястото, на които е прието, че е било извършено то.
Следва да се отбележи, че лицето Н.Ц. е установено да работи на шевна машина в цеха не на
друга, а именно на отразената в акта и постановлението дата 20.01.2021 година. Наличието
на работна сила, предоставяна на тази дата при липсата на сключен трудов договор с него,
осъществява и изпълнителното деяние на нарушението, за което дружеството е
санкционирано. Поради това не би могло да се счита, че датата е неправилно определена,
както процесуалния представител на жалбоподателя твърди, още повече при липсата на
доказателства, които да установяват, че въпросното физическо лице действително е полагало
труд през периода, изтекъл от момента за сключване на гражданския договор и датата, на
която е осъществена проверката от служителите на Дирекция „Инспекция по труда”.
Нарушението е установено чрез акт, съставен от компетентно за това лице, преди изтичане
на тримесечен срок от деня за откриване на нарушителя. Управителя на „Вива 09” ООД е
бил надлежно уведомен за датата и часа, на които е следвало да се яви в ДИТ Габрово за
съставяне на акт за установяване на приетото за извършено нарушение, и след като не се е
отзовал на отправената покана, той законосъобразно е е съставен в отсъствието на
представляващо дружеството лице, в съгласие с предвиденото в чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. След
съставяне на акта са били предприети действия за неговото връчване и подписване от
управителя на това дружество, които също са документирани според изискванията за това.
Наказателното постановление (което по отношение на съдържанието си кореспондира на
предвиденото в чл. 57 от ЗАНН) също е издадено от компетентно лице, преди изтичане на
визирания (в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН) шестмесечен срок от датата за съставяне на акта.
В жалбата и при воденото съдебно производство се твърди, лицето Н.Ц. е
изпълнявала дейност въз основа на сключен граждански договор, поради която нарушението
не е осъществено от обективна страна. Въпросния договор (под № 1/04.01.2021 г.) е
приложен на л. 22, като от него е видно, че в същият липсват: уговорена продължителност за
времетраене на самия договор; срок и способи за изпълнение (с машини на дружеството или
по друг начин) на описаната в него дейност; както и конкретни количествени или
качествени параметри, по които тя следва да бъде оценявана след нейното изпълнение. При
естеството на отбелязаните по-горе елементи, които са липсвали от този договор, може да се
приеме, че наказващия орган обосновано е заключил, че същият съдържа в себе си
характеристики на едно трудово правооотношение, и то не само с оглед на изложеното и
мястото (в производствения цех на дружеството), където лицето е работело като оператор на
шевна машина, но и поради наличието на уговореното възнаграждение за нея. От
показанията на разпитаните свидетели Б.Т., Д.Г. и Р.С. се установява, че преди проверката
не само физическото лице Н.Ц., но и останалите работещи в цеха, са ползвали почивка, след
чието приключване (и започване на работната дейност от тях) е проведена и самата
проверка. Безспорно е, че това твърдение би могло да се подложи на съмнение заради
обстоятелството, че свидетелите са служители на административно -наказващия орган. То
4
обаче не е предмет на спор между страните, а при липсата на такъв не би могло да се счита,
че има причини за съмнение в неговата истинност независимо от факта, че обстоятелствата
във връзка с тази почивка не фигурират в констатациите, които се съдържат в съставения
протокол за проверката. То също сочи за трудово правоотношение, след като води за извод
за спазена трудова дисциплина, която се явява елемент от него.
Макар и да намери нарушението за извършено и установено по надлежния ред, съдът
прие, че искането за отмяна на постановлението следва да се уважи. Съдържанието на абз. 1
от неговата обстоятелствена част сочи, че то е издадено въз основа на административно-
наказателна преписка по акт за установяване на административно нарушение под № 07-
001358. Последния е приложен на л. 35-36 и от него е видно, че всички обстоятелства, които
имат отношение към това нарушение, са свързани с лицето Н.Д.Ц., ЕГН **********, за
което е прието, че е било допуснато да осъществява трудова дейност в 14,28 часа на
20.01.2021 г. без наличие на сключен писмен трудов договор с него. Наказателното
постановление не съответства на тях, тъй като изложеното в абз. 2-ри на стр. 2-ра от него
води до заключение, че чрез същото отговорността на дружеството е била ангажирана за
това, че в 14,35 часа на 20.01.2021 година е допуснало до работа различно лице - Н.В.З., ЕГН
**********, което е извършвало дейност като „кетелист” без сключен писмен трудов
договор, т.е. за обстоятелства, които изобщо не са отразени в съставения акт № 07-001358.
Доколкото това е така, а въз основа на изложеното може да се твърди, дружеството
очевидно е санкционирано във връзка с обстоятелства, които (щом като не фигурират в акта)
не са били установени по надлежния ред, НП се явява незаконосъобразно и като такова
следва да се отмени. Факта, че към момента на проверката лицето Нина Зехирова също е
била заварена да работи без сключен писмен трудов договор с нея, не би могъл да окаже
влияние върху това заключение, тъй като се касае за съществено нарушение, допуснато при
издаване на НП, което не би могло да бъде санирано в рамките на образуваното съдебно
производство във връзка с неговото обжалване.
Предвид изложените съображения съдът прие, че обжалваното наказателно
постановление следва да се отмени. Въз основа на това, с оглед на изрично направеното
искане и представените в негова подкрепа писмени доказателства, намери, че съобразно
предвиденото в чл. 63, ал. 3 от ЗАНН ответната по жалба страна следва да бъде осъдена да
заплати на жалбоподателя стойността на съответните разноски – възлизащи на сумата от 300
лева, които (според приложения на л. 47 договор за правна защита и съдействие Серия А, №
015898, сключен на 28.05.2021 г.) дружеството действително е заплатило за
упълномощаване на адвокат от Адвокатска колегия Габрово, който е осъществявал
процесуално представителство по отношение на него в рамките на производството по
настоящото дело.
Воден от горното, и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3-то от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 07-001358, издадено на 22.03.2021
година от Директор на Дирекция “Инспекция по труда” Габрово към Изпълнителна агенция
“Главна инспекция по труда”, с което за нарушение по чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от
КТ, на „ВИВА 09” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Габрово, ул.
„**********” № 23, в качеството на работодател е била наложена ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в РАЗМЕР на сумата от 2000 (две хиляди) лева – на основание чл. 414, ал. 3 от
КТ, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, гр. София, бул.
„Княз Ал. Дондуков” № 3, ДА ЗАПЛАТИ на „ВИВА 09” ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Габрово, ул. „**********” № 23, сума в размер на 300 (триста)
лева, представляваща направени от дружеството разноски по делото за адвокат, на
основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Административен съд – Габрово по
реда на Глава ХІІ-та от АПК, в 14 (четиринадесет) дневен срок от датата за получаването на
съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
6