№ 276
гр. Габрово, 31.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на девети май през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Боян Хр. Косев
при участието на секретаря Елисавета Б. Илиева
като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело №
20244210100114 по описа за 2024 година
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по искова молба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ №
260, предявена срещу М. Й. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул.
„************” № 10 за установяване съществуването на права на вземания, за които е
снабден със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Ищецът излага, че на 02.08.2022 г. между "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България" като кредитор и М. Й. К., като кредитополучател е сключен договор за
потребителски кредит № PLUS - 19460147 от 02.08.2022 г., в съответствие с
разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Въз основа на договора кредиторът
предоставил на ответника заем в размер на 11000 лева, който кредитополучателят се
задължил да върне заедно с уговорената възнаградителна лихва на месечни анюитетни
вноски в срок до 15.08.2027. Ответникът дължал и съответното обезщетение за забава
върху непогасената главница. Поради неизпълнението на задълженията на ответника
по кредита, кредиторът обявил същия за предсрочно изискуем на 15.01.2023 г., за
което до кредитополучателят била изпратена покана. Твърди, че на 01.06.2023 г.
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ********* придобило търговското предприятие на
"БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България", при което правата и
задълженията по процесния договор за кредит преминавали върху приемащото
дружество.
Поради неизпълнението на задълженията на ответника по кредита ищецът
депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата
10788.70 лева – главница по сключен с "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България" договор за потребителски кредит № PLUS - 19460147 от 02.08.2022 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 29.09.2023 г. до погасяването й,
1
сумата 4891.57 лева – възнаградителна лихва за периода от 15.12.2022 г. до 15.08.2027
г., сумата 890.02 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода от
15.01.2023 г. до 29.09.2023 г., както и за направените по делото разноски - държавна
такса и адвокатско възнаграждение. По предявеното заявление било образувано ч. гр.
дело № 1475/2023 г. по описа на ГРС и била издадена заповед за изпълнение. В срока
по чл. 414 ГПК длъжникът депозирал възражение срещу заповедта, поради което и в
законоустановения едномесечен срок ищецът предявил искова молба за установяване
със сила на пресъдено нещо, че е носител на правата на вземания за посочените суми.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника не е депозиран отговор на исковата молба.
В подаденото срещу издадената заповед за изпълнение възражение на длъжника по чл.
414, ал. 1 ГПК оспорва да е настъпила предсрочна изискуемост на цялото вземане,
което възражение следва да бъде разгледано от исковия съд, съгласно приетото в т.
11а. от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
намира от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно между страните, а и от представения договор за потребителски
кредит № PLUS– 19460147 от 02.08.2022 г., се установява, че „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България” предоставило на ответника М. Й. К. за временно и
възмездно ползване сума в размер на 11000 лева, която последният следвало да върне
заедно с уговорената възнаградителна лихва и застрахователна премия на 60 месечни
погасителни вноски, всяка с размер от 316.18 лева, първата от които с падеж 15.09.2022
г., а последната – с падеж 15.08.2027 г.. Уговорената възнаградителна лихва била в
размер на 16.76 %, а годишният процент на разходите – 19.46 %. Уговорената такса
ангажимент била в размер на 275 лева, а застрахователната премия – 2554.20 лева.
Договорено е, че от общия размер на кредита кредиторът удържа сумата от 2461.91
лева за погасяване на задълженията на кредитополучателя по договор с номер PLUS –
18836899. Договорено е, че размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита на
плащанията” и/или застраховка „Домашен комфорт” ще бъде платен директно на
застрахователя посочен в застрахователния сертификат, като сумата в поле
„Застрахователна премия” ще е платима от кредитополучателя разсрочено на равни
части и включена в размера на всяка от погасителните вноски. Договорено е, че
кредитополучателят заплаща такса ангажимент срещу което кредиторът сключва
договора при фиксиран лихвен процент, като таксата се заплаща от кредитополучателя
при усвояване на кредита , като кредиторът удържа сумата посочена в поле „Такса
ангажимент” от общия размер на кредита - чл. 2 от договора. Към договора е приложен
договор за застрахователно посредничество и сертификат за сключената във връзка с
договора за кредит застрахователна полица, подписана от страните.
В чл. 5 от договора, страните уговорили, че при забава на една или повече
месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка погасителна
вноска. При просрочие на две или повече месечни вноски и считано от падежната дата
на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в
целия му размер, включително всички определени от този договор надбавки ведно с
2
дължимото обезщетение за забава, без да е необходимо изпращане на съобщение от
кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост.
Представена е покана до длъжника М. Й. К., с която кредиторът съобщава, че
поради неплащането в срок на погасителни вноски по договор за потребителски кредит
№ PLUS– 19460147 от 02.08.2022 г. вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.”, клон България е обявено за предсрочно изискуемо.
Съгласно представена справка за задълженията по процесния договор за кредит
кредитополучателят извършил погасителни плащания по кредита в размер на общо
сумата 949.18 лева, с които били погасени част от дължимите лихви, застрахователни
премии и главница.
Не е спорно между страните, а и се установява от извършена справка в
Търговския регистър, че ищецът „Юробанк България“ АД придобило търговското
предприятие на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България”, при което
правата и задълженията по процесния договор за кредит преминали върху приемащото
дружество.
От приложеното за послужване частно гражданско дело № 1475 по описа за 2023
г. на РС-Габрово, се установява, че ищецът „Юробанк България“ АД се снабдило със
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за процесните суми.
По отношение на установителните искове, с правна квалификация чл. 422 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 9 ЗПК.
На първо място, следва да се посочи, че предявените установителни искове са
допустими, тъй като в производство по чл.410 ГПК, ищецът се е снабдил със заповед за
изпълнение за процесните суми, поради което разполага с изпълнително основание.
При подадено възражение срещу издадената заповед, заявителят следва да предяви иск
за установяване на вземането си в 1-месечен срок от получаване на съобщението с
указанията на съда, който срок в случая е спазен.
Основателността на предявени установителни искове при квалификацията чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 9 ЗПК, се обуславя от кумулативното наличие на
предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение по договор за
заем (потребителски кредит), елемент от съдържанието на което е задължението на
кредитополучателя да върне сумата, предмет на договора със съответната
възнаградителна лихва, настъпила изискуемост на задължението и релевирано от
задълженото лице неизпълнение.
Неизпълнението на задължението на кредитополучателя по договора е по своето
естество отрицателен факт от действителността, поради което същият не стои в
доказателствена тежест на ищеца. За установяването му е достатъчно твърдение на
последния, а задълженото лице следва да установи положителния факт, който го
опровергава, а именно - точно изпълнение на задължението си, за което доказателства
в производството не са ангажирани.
За установяване на валидно правоотношение между страните с типичното за
заема за потребление съдържание, следва да бъде доказан правопораждащия го факт –
сключен договор. Договорът е винаги двустранна правна сделка и по необходимост
3
включва взаимните, припокриващи се волеизявления на страните по нея. Договорът, по
аргумент от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК е формален, като в зависимост от волята
на страните може да е реален или консенсуален (чл. 9 ЗПК). В случая, с подписването
на процесния договор за потребителски кредит № PLUS– 19460147 от 02.08.2022 г.
ответникът е изразил воля в предписаната писмена форма, за поемане на правно
задължение да върне предоставената му сума, на 60 месечни вноски, с размер от 316.18
лева всяка, включващи съответната застрахователна премия, договорна лихва и
разходи, определени на годишна база.
Предаването на сумата не е елемент от фактическия състав на сделката, а
съставлява изпълнение на вече възникналото за кредитодателя правно задължение,
което сочи, че сключеният договор за потребителски кредит, е консенсуален и
пораждането на задължението на потребителя за връщане на сумата чрез внасяне на
уговорените погасителни вноски не се обуславя от факта на предаване на предмета му
на заемателя.
В случая сключването на договора не е спорен между страните факт, като от
представеното платежно нареждане се установява и изпълнението на поетото от
заемодателя задължение да предостави паричната сума, но не в договорения размер от
11000 лева, а в размер на 8263.09 лева, т.е. с 2763.91 лева по-малко от дължимата по
кредита, тъй като от договорената сума е удържана сумата 2461.91 лева за погасяване
на задълженията на кредитополучателя по договор с номер PLUS – 18836899, както и
сумата 275 лева - такса ангажимент. Съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може
да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. В случая не може да се приеме, че уговореното между страните
и поето от кредитора задължение да фиксира лихвения процент за срока на договора и
да не го променя съставлява допълнителна услуга във връзка с договора. Размерът на
лихвения процент и условията за прилагането му са задължителни елементи на
договора за потребителски кредит и съгласието на кредитора да предостави заем при
фиксиран лихвен процент за срока на договора е част от условията, при които е
сключен договора, а не съставлява допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а ЗПК.
Всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Оттук и на основание чл. 21, ал. 1
вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК уговорката за такса ангажимент е нищожна. Вследствие на това
кредиторът е прихванал своето задължение по кредита с несъществуващо задължение
на кредитополучателя за посочената такса. Сумата за такса ангажимент е приспадната
още преди превеждането на главницата по договора. Следователно ответникът
изначално е получил сума в размер на 275 лв. по-малко от дължимата по кредита. Ето
защо, в правната сфера на ответника е възникнало задължение за връщане на
предоставената му парична сума в размер на 10725 лева, заедно с възнаграждение за
ползването ѝ.
С измененията на ГПК, ДВ, бр. 100/2019 г. на съда се вмени служебното
задължение да следи за неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител – чл. 7,
ал. 3 ГПК, а процесният е именно такъв. Измененията въвеждат постановките на
решение от 18.02.2016 г. по дело С-49/14 г. на СЕС, в което изрично е разяснено, че
системата на националното процесуално право трябва да позволява в рамките на
4
заповедното производство или на това по изпълнението на заповед за плащане да се
извърши служебен контрол относно евентуално неравноправния характер на клаузите,
съдържащи се в разглеждания договор. Така в т. 1 на решението по дело С-472-11 е
прието, че за да може да изведе последиците от констатирането на неравноправния
характер на договорна клауза, националният съд, който с направил служебно тази
констатация, не е длъжен да чака потребителят, който е информиран за правата си, да
направи изявление, с което иска отмяна на посочената клауза. А в т. 2 от решение по
дело С-243/08 е прието, че националният съд е длъжен да разгледа служебно
неравноправния характер на договорна клауза, когато са налице необходимите за това
правни или фактически обстоятелства.
Отпуснатият на кредитополучателя М. Й. К. представлява предоставяне на
"финансова услуга" по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на Закона за защита на
потребителите (ЗЗП) и същата има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от
ДР на този закон, според който потребител е всяко физическо лице, което придобива
стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност.
В Закона за защита на потребителите и по-конкретно в разпоредбата на чл. 143 е
дадено определение на понятието "неравноправна клауза" в договор, сключен с
потребител, а именно - всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като различните хипотези
на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени в посочената разпоредба.
Според чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако
не са уговорени индивидуално, а такива са тези, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. Това разрешение
съответства и на възприетото в Директива 93/13/ЕИО. Според чл. 3 от последната,
неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и
които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя
значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от
договора. Не се счита за индивидуално договорена клауза, която е съставена
предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното
съдържание.
Съдът следва служебно да извърши цялостна проверка за наличие на основания
за недействителност на договора за потребителски кредит, която проверка се обхваща
от пределите на чл. 22 ЗПК. Когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен.
В задължителното за националните юрисдикции решение на СЕС, постановено
по преюдициално запитване по дело С-714/22, е прието, че чл. 3, б. "ж" от Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са
уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги
5
потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при
предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага
изплащането на месечните вноски или да се намалява техния размер, попадат в обхвата
на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази
разпоредба, а оттам и на понятието "Годишен процент на разходите" по смисъла на
посочения чл. 3, б. "и", когато закупуването на посочените услуги се оказва
задължително за получаването на съответния кредит или те представляват
конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит - т. 1,
както и че чл. 10, параграф 2, б. "ж" и чл. 23 от Директива 2008/48 трябва да се
тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен
процент на разходите, включващ всички предвидени в чл. 3, б. "ж" от тази директива
разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от
лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до
връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.
Съдът намира, че застрахователната премия следва да се включи към ГПР по
кредита, тъй като се обхваща от легалната дефиниция в пар. 1, т. 1 ДР ЗПК за общ
разход, съгласно която "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия.
Несъмнено заплащането от ответника на застрахователната премия представлява
допълнителна услуга, която произтича от договора за кредит и която е задължително
условие за усвояване на кредита /видно от посоченото в чл. 2 от договора за кредит/.
Този извод следва и от обстоятелството, че в случая застрахователната премия,
представлява част от месечната погасителна вноска по кредита. В частност сумата от
2554.20 лв. не е била отчетена като разход по кредита при формирането на оповестения
ГПР – 19.46 %, въпреки че е включена в общия дълг и месечните погасителни вноски.
Този начин на оповестяване на разходите не е съответен на изискването на чл. 19, ал. 1
ЗПК. При отчитането на тази сума като несъмнен разход действителният ГПР би бил
различен, т. е. по-висок. В този смисъл вписаното в процесния договор не
кореспондира на изискуемото съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Тази част от
сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на
уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да
се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение
на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му
позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите,
вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва
валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК.
6
Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит
е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други разходи по кредита.
От представената справка за задължения, се установява, че общият размер на
извършените от кредитополучателя плащания по процесния договор за кредит
възлизат на сумата от 949.18 лева. Посочената сума е по-малка от чистата стойност на
кредита от 10725 лева (ответникът изначално е получил сума в размер на 275 лв. по-
малко от дължимата по кредита след удръжка на такса ангажимент), поради и което
ответникът дължи сумата в размер на 9775,82 лева /10725 лева - 949.18 лева/,
представляваща главница по сключения договор за кредит. Като носител на вземане в
този размер, вземането е преминало в правната сфера на ищеца като правоприемник на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България.
Поради това предявеният иск се явява основателен и доказан и следва да бъде
уважен до размера от 9775.82 лева - главница, като за разликата до претендирания
размер от 10788.70 лева следва да бъде отхвърлен, както и акцесорните искове с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 4891.57 лв. - възнаградителна лихва за периода от 15.12.2022 г. до 15.08.2027
г. и за сумата 890.02 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода от
15.01.2023 г. до 29.09.2023 г..
Приетата за дължима от ответника сума 9775.82 лева, следва да се заплати
заедно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по повод на което е било образувано гр. дело
№ 1475/2023 год. по описа на РС-Габрово – 29.09.2023 год. до окончателното
изплащане – аргумент от чл. 422, ал. 1 ГПК.
Съгласно указанията, дадени в т.12 на ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство.
С оглед изхода на спора, всяка от страните има право на разноски,
пропорционално на уважената, респ. отхвърлената част от исковете.
В заповедното производство доказаните разноски са в размер на 1687.36 лева,
формирани от внесена държавна такса в размер от 331.09 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 1356.27 лева, от която сума, следва да му се присъдят
995.48 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
За настоящото производство на ищеца следва да бъде присъдена сумата 1642.19
лева – разноски за исковото производство, формирани от заплатената държавна такса
(331.72 лева), адвокатско възнаграждение в размер на 2451.83 лева, пропорционално на
уважената част от исковете.
За настоящото производство ответникът М. Й. К., не претендира разноски и
съответно такива не следва да й се присъждат.
Така мотивиран, СЪДЪТ,
7
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявения от „Юробанк България“ АД, ЕИК
*********, адрес: гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път” № 260, иск, с
правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД и чл. 9
ЗПК, че М. Й. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „************” № 10, вх.
Г, ет. 5, ап. 9, му дължи заплащане на сумата 9775.82 лева – главница по сключен с
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България договор за потребителски
кредит № PLUS– 19460147 от 02.08.2022 г, което вземане е преминало към „Юробанк
България“ АД, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 29.09.2023 г.
до погасяването ѝ, за което вземане в производството по ч. гр. д. № 1475/2023 г. на РС -
Габрово, е издадена заповед за изпълнение, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
сумата от 9775.82 лева до пълния предявен размер от 10788.70 лева, както и исковете с
правна квалификация 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за дължимост на сумата 4891.57 лв. - възнаградителна лихва за периода от
15.12.2022 г. до 15.08.2027 г. и сумата 890.02 лева – обезщетение за забава върху
главницата за периода от 15.01.2023 г. до 29.09.2023 г..
ОСЪЖДА М. Й. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „************”
№ 10, вх. Г, ет. 5, ап. 9, да заплати на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, адрес:
гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път” № 260, на основание чл.78, ал.1
ГПК, сумата от 995.48 лева /деветстотин деветдесет и пет лева и четиридесет и осем
стотинки/ – разноски за заповедното производството и сумата 1642.19 лева /хиляда
шестстотин четиридесет и два лева и деветнадесет стотинки/ – разноски за исковото
производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
8