Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 05.02.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV-Б състав, в публичното заседание на
дванадесети декември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 1331 по описа за 2019г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С Решение № 397616/30.04.2018г. по гр.д. № 38417 по описа за 2017г. на Софийски
районен съд, 81-ви състав е: отхвърлен като неоснователен иска на М.Г.Г., ЕГН ********** с адрес: ***
срещу „Е П.В.”ЕООД, ЕИК *******със
съдебен адрес: адв. А.П.,*** с правно основание чл. 344, ал.1, т. 4 от КТ за поправка на основанието за уволнение,
вписано в трудовата й книжка; „Е П.В.”ЕООД,
ЕИК *******е осъдено да заплати на М.Г.Г.,
ЕГН ********** на основание на чл. 128
от КТ сумата от 10 677лв.,
ведно със законната лихва от 13.12.2016г. до изплащането й, представляващи
неплатено трудово възнаграждение за
април, май, юни, юли, август и септември 2016г.; на основание на чл. 224, ал.1 от КТ сумата от 930,72лв., ведно със законната лихва от 13.12.2016г. до
изплащането й , представляващи неизплатено обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за 8 дни; като
неоснователен е отхвърлен иска за заплащане на трудово възнаграждение от
556,92лв. като левова равностойност на 285,60 евро за работа през официални празници- Великден на
29.04.2016г.; 01.05.2016г.; 06.05.2016г.; 23.05.2016г.; 24.05.2016г. и
06.09.2016г., М.Г.Г. е осъдена да заплати на „Е П.В.”ЕООД на основание на чл.
78, ал. 3 от ГПК съдебни разноски от 750лв., „Е П.в.”ЕООД е осъдено да заплати
по сметка на СРС разноски за държавна такса и възнаграждение за вещи лица от 777,08лв.
и 5лв. за издаване на изпълнителен лист.
С Определение №485416/11.09.2018г. районният съд е отхвърлил молбата на М.Г.Г.
по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските
Срещу така постановено решение са
депозирани:
1. въззивна жалба вх.№ 5112943/04.07.2018г.
от ищеца М.Г.Г., ЕГН ********** в
частта, в която иска й по чл. 344, ал.1,
т. 4 от КТ е отхвърлен. Изложила е съображения, че решението е неправилно,
постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон.
Посочила е, че била поискала изменение на иска по чл. 344, ал.1, т. 4 от КТ на
иск по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ неправилно това било отказано от съда и по този
начин била лишена от защита. Искането и за прекратяване на правоотношението
било поради неплащане на трудовото възнаграждение и това било основанието за
прекратяване на правоотношението, а не посоченото в трудовата книжка. Не била
получила уволнителната заповед . При конкуренция на две изявления за прекратяване на правоотношението
конститутивно действие имало това, което е осъществено по-рано. В случая с
получаване от работодателя на изявлението й по чл. 327, т.2 от КТ правоотношението
било прекратено , последващата уволнителна заповед съставена от ответника
нямала правен ефект. Без правно значение били изпратените от ответника
уведомления до НАП. Оспорила е поради прекомерност претенцията на въззиваемия
за разноски по делото. Претендирала е разноски
Въззиваемият- ответник по исковете -„Е П.В.”ЕООД,
ЕИК *******е оспорило жалбата. Навело е твърдения, че решението на районния
съд в тази част е правилно, съответстващо на събраните доказателства. Претендирало
е разноски.
2.Въззивна
жалба вх. № 5083278/17.05.2018г. от ответника по исковете Е П.В.”ЕООД, ЕИК *******в частта, в която иск по чл. 128 и чл. 224, ал.1
от КТ са уважени. Изложило е съображения, че решението е недопустимо
и неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на
материалния закон. Посочило е, че исковете не били индивидуализирани. Не дължал
плащане на „дневни пари”. Това били специфични добавки, свързани с
командироване, те са част от минималната работна заплата, на ищцата било заплащано
възнаграждение в размер на минималната работна заплата за времето й на работа в
германия, поради което и допълнителни плащания за „дневни пари” не се дължали..
Страните били постигнали съглашение за сумарно изчисление на работното време и
за полагане на труд от ищеца не повече от 2 часа на ден , ответникът не бил
давал съгласие за работа повече от 2 часа на ден и не дължал плащане на суми за
положен труд повече от 2 часа на ден, не бил подобрил представените от ищеца
документи за същото, представени му едва с исковата молба. Не било установено
ищцата да е работила повече от 2 часа на ден. Дори и да се приемело
обратното възнаграждение за 8 часа
работа на ден било платено, като се съобрази че не се дължат „дневни пари”.
Едва с уточнителна молба ищцата предявила иск по чл. 224, ал.1 от КТ но това
било недопустимо. Последният отработен
месец на ищеца с повече от 10 работни дни бил септември 2016г. и обезщетението
по чл. 224, ал.1 от КТ следвало да се определи от възнаграждението за този месец, така обезщетение
се дължало за не повече от 14.30,60лв. Претендирало е разноски.
Въззиваемият – ищец М.Г.Г., ЕГН ********** е оспорил
жалбата. Посочила е, че решението било допустимо и правилно в тази част,
съответстващо на събрани доказателства, правилно било кредитирано заключението
по съдебно-счетоводната експертиза. Оспорила е поради прекомерност претенцията
на въззиваемия за разноски по делото. Претендирала е разноски
Срещу Определение от №485416/11.09.2018г. е депозирана частна жалба вх. №
5155900/03.10.2018г. от М.Г.Г., ЕГН **********.
Посочила е, че определението е неправилно. По делото било установено че била
платила 1000лв. за възнаграждение за адвокат и следвало да й се присъдят
разноски. Претендирала е разноски.
Ответникът по частната жалба Е П.В.”ЕООД, ЕИК *******е оспорил частната жалба като неоснователна. По делото
не били представени своевременно доказателства за направени от ищеца разноски
по делото.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх. № 65360/13.12.2016г. по регистъра на СРС изпратена по
подсъдност на СРС уточнена с молба от 09.01.2017г. и от 03.04.2018г. на М.Г.Г., ЕГН ********** съ съдебен
адрес: адв. Х.,***, офис 3 срещу Е П.В.”ЕООД,
ЕИК *******с която е поискала от съда: на основание на чл. 344, ал.1, т. 4 от КТ да осъди ответника да поправи вписаното в
трудовата й книжка и в други документи за прекратяване на правоотношението
уволнително основание на такова по чл.
327, ал.1, т.2 от КТ, а не както е записано чл. 327, ал.1, т.1 от КТ ; да осъди
ответника да й заплати сумите, както следва : на основание на чл. 128 и чл. 215 от КТ сумата от
10 677лв. нетно, представляващи неплатено трудово възнаграждение и
командировъчни за периода от 01.04.2016г. до септември 2016г. включително; на
основание на чл. 224, ал.1 от КТ 1326лв. представляващи обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 10 дни за 2016г.; сумата от 556,92лв.,
представляващи неплатено възнаграждение за работа по време на официални
празници. Претендирала е разноски, както и лихва от подаване на исковата молба.
Посочила е работила при ответника от 07.04.2016г. като „домашен помощник” била
командирована в Германия срещу месечно брутно
възнаграждение от 2972,16лв., услугата била „24 часова грижа”, като се
грижела за болния, ядяла и спяла в къщата му, трудовото правоотношение било за
8 часов работен ден. Дължимо за периода възнаграждение било нетна сума от
11 455,90лв., дължими командировъчни били нетна сума от 7228,75лв.,
платено й било общо 8007,67лв. и така непратена сума била нетно 10 677лв.
Командировката й приключила на 07.09.2016г., когато се завърнала в България,
ползвала 10 дни платен годишен отпуск, а след това 2-3 пъти отпуск поради временна
нетрудоспособност. Възнаграждението й за август 2016г. не било платено , не
били внесени и социалните й осигуровки и на изплатила по куриер молба за
напускане на работа на основание на чл. 327, ал.1, т.2 от КТ ,правоотношението
било прекратено на това основание на 11.10.2016г. Въпреки това на 17.10.2016г.
управителят на ответника й се обадил по телефона и я уведомил, че прекратява
правоотношението, ищцата била в болница на 18.10.2016г., на 19.10.2016г.
получила по електронна поща от ответника неподписани документи за прекратяване
на правоотношението по взаимно съгласие, уволнителна заповед с такова основание
не й била връчена по правилата на КТ, такава била съставена едва след
прекратяване на правоотношението от ищеца на основание на чл. 327, ал.1, т.2 от КТ и вписани от ответника в документи за прекратяване на правоотношението друго
основание било незаконно. Не й били платени процесните суми. Установените в
Германия със Закон за минималната работна заплата суми като минимална работна
заплата били по 8,50 евро на час и това било минималното възнаграждение, което
следвало да й се плаща. Не била подписвала декларацията , отчетите била
изпращала по електронен път съгласно уговореното с ответника, те били представени
от ответника пред ИА”Главна инспекция по труда”. Представените от ответника
отчетни форми не били изготвени от нея
Ответникът Е П.В.”ЕООД, ЕИК *******предоставения му срок за отговор е оспорил
исковете. Посочило е, че исковете не са индивидуализирани , с искова молба не
бил предявен иск по чл. 224, ал.1 от КТ, а и са неоснователни.Действително през
процесния период минималното брутно почасово
възнаграждение в Германия било по 8,50 евро на час, нетното такова било по 5,95
евро на час, като точно тази часова ставка обвързвала страните и била взета
предвид при определяне на полагаемото се на ищеца възнаграждение. Ищцата,
обаче, не работела по 8 часа дневно, а до 2 часа на ден при сумарно изчисление
на работното време, за което било постигнато споразумение между страните. Не
бил се съгласявал ищцата да полага труд повече от 2 часа на ден и не дължал
възнаграждение за горница над 2 часа на ден. Не бил одобрявал изготвени от
ищеца графици, такива не му били представяне преди образуване на делото. Не било вярно, че ищцата полагала труд повече
от 2 часа на ден. Приложими били правилата на Директива № 96/71 на Европейския
парламент и на съвета от 16.12.1996г., с Решение от 12.02.2015г. на Съда на
Европейския съюз по преюдициално запитване било определено, че дневните пари”
са част от минималната работна заплата и плащане на допълнителни такива не се
дължат. В същия смисъл било и тълкуването на МТСП по чл. 121, ал. 4 от КТ в
приложимата му към 2016г. редакция. Бл платил на ищеца полагаемото се
възнаграждение, дори бил платил повече от дължимото –ищцата за периода била
работила 32 часа през април 2016г.; 56 часа през май 2016г.; 44 часа през юни
2016г.; 42 часа през юли 2016г.; 46 часа през август 2016г. и 6 часа през
септември 2016г., платено й било повече от полагаемото се. Дори да се приемело,
че ищцата била работила по 8 часа дневно, то и в този случай дължимото й било
платено. Обезщетението по чл. 224, ал.1 от КТ следвало да се определи на база
възнаграждение за септември 2016г. Ищцата не била работела през официални
празници, а и посочените дни от ищеца не било установено, че са били такива в
Германия. Нямало основание за
прекратяване на правоотношението поради неплащане на трудови възнаграждения и
иск на ищеца по чл. 344, ал.ц1, т. 4 от КТ бил неоснователен, отделно трудовата
книжка не била на разположение на ответника . Декларацията не била подписана от
ищеца, но същата била получена от ищеца и била представена от ищеца по делото,
което означавало, че тя била запозната с изискването на ответника ищец да
работи до 2 часа дневно. Ищцата не била възразила срещу това искане на
работодателя, поради което и същото обвързвало страните. Претендирало е разноски.
По делото е приет неоспорен от
страните трудов договор № 96/04.04.2016г.,, съгласно който М.Г.Г. и „Е П.В.”ЕООД са сключили трудов договор за
неопределен срок със срок за изпитване не по дълъг от 6 месеца в полза на
работодателя, по който ищцата се е задължила да работи като „домашна помощница” с продължителност на
работното време от 8 часа при основно възнаграждение от 420лв. , платимо от
5-то до 15-то число на месеца; 20 дни
платен годишен отпуск , сумарно изчисляване на работното време за период от не
повече от 6 месеца, като страните са се съгласили, че разменените писма по
електронната поща на адреси на ищеца : *****@abv.bg и на ответника: ****@*******.*** включително и заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение, предизвестия, молби и др. ще имат
официален характер, място на работа е посочено като гр. София, ул. Проф. *******
По делото е прието неоспорено от
страните допълнително споразумение № 125/04.04.2016г. към трудов договор о №
125/04.04.2016г., съгласно което
основната заплата на ищеца е уговорено да е 2792,16лв.
По делото е прието неоспорено от
страните допълнително споразумение № 125/04.04.2016г. към трудов договор о №
125/04.04.2016г., съгласно което
страните са се съгласили мястото на работа на ищеца да не е в България гр.
София, ул. Проф. *******, а да е друга държава член на ЕС, посочена в заповед
за командироване, месечната заплата от 2792,16лв. да важи само ако има престой
в чужбина над 30 дни, а при предсрочно прекратяване на командироването – по
420лв. месечно, продължителността на работния ден, почивните дни, размер на
полагаем се платен годишен отпуск да са съгласно законодателството на
държавата, в която работник е командирован, извънредния труд да се заплаща
двойно, продължителността на работа да е
съгласно заповедта за командироване.
По делото е приета неоспорена от
страните длъжностна характеристика за длъжността „домашен помощник”, съгласно
която длъжността се изпълнява при пълно работно време при 5-дневна работна
седмица за не по-малко от 90 дни, основни задължения са да организира,
осъществява ежедневни дейности, осигуряващи социални условия, необходими за
нормалния живот на потребителя на услуги( предоставяне на почасова услуга за
лична помощ, свързана с лична хигиена, хранене, придружаване и др.;
предоставяне на почасови услуги за комунално-битови дейности, свързани с
пазаруване, домашна хигиена, п.храна и др.; предоставяне на социални услуги,
свързани с придружаване в социалния живот на обгрижвани лица; съобразява и
изпълнява изисквания на потребители на социални услуги; съдейства за социална интеграция на
потребители, като ги насърчава и подпомага да водят активен и независим начин
на живот в рамките на специфичните им възможности; при спешен случай информира
личен лекар и посочено лице за контакт; предлага мерки за намаляване рискове в
домашна среда;
По делото е приета неоспорена от
страните заповед № 165/27.04.2016г. съгласно която ответникът е командировал
ищеца в Германия, град Равенсбург считано от 07.04.2016г. за изпълнение на
задълженията по длъжностна характеристика при трудово възнаграждение и дневни
пари от 1125 евро месечно при осигурен пълен пансион, като доклад за работа се
представи в срок от 10 дни от приключване на командировката, дните на заминаване и връщане се броят за половин
работен ден.
Приет е подписан от ищеца,
неподписан от ответника отчет да работа с календар, съгласно който ищцата е
заминала за германия на 07.04.2016г., на 06.04.2016г. е пристигнала в Солинген,
на 20.04.2016г. е пристигнала във Фридрисхоф, на 07.09.2016г. се е върнала в
България. В календара е посочено, че е работила по програма „24 часова грижа за
дома”, като отработени часове .са конкретно посочени и са между 7 часа и 19 часа и 55 минути дневно, освен през
дните на пътуване.
Приета е молба от ищеца до
ответника от 16.08.2016г. за ползване на платен годишен отпуск от 10 дни.
По делото е приета молба от ищеца
до ответника с дата на съставяне 10.10.2016г. носеща подпис за ищеца, с която
ищцата е посочила, че отправя изявление за напускане на работа по чл. 327, т.2
от КТ без предизвестие поради неплащане на заплата и командировъчни за август
2016г. , както и неплащане на осигурителен пакет, като е поискала да й се
изплати възнаграждение за 7 дни от септември 2016г., неизползван платен годишен
отпуск от 10 дни, както и непратени суми за време на отпуск поради болест по
болнични листове от 20.09.2016г. и от 30.09.2016г., като е поискала да й се
оформи трудовата книжка, предадат фишове за заплати, УП-2 и УП – 3, удостоверения
за получен доход, извлечение то разплащателни ведомости.
Приет е опис на документи,
съставен от ищеца, съгласно който е изпратила на ответника молба от
10.10.2016г., болнични листове от 20.09.2016г. и от 30.09.2016г., билети пътуване
с влак от 07.09.2016г.
Прието е известие за доставяне ,
фискален бон издадени от „Еконт
Експрес”, съгласно които ищцата на
11.10.2016г. е изпратила писмо на ответника с документи, получено от управителя
му Д.П.на 14.10.2016г.
Приети са 3 страници от писмо изх. № 16227924/21.11.20 без подпис, съгласно което при направена проверка
ответникът е представил заповед №90/11.10.2016г. за прекратяване на
правоотношението между страните считано от 11.10.2016г. по чл. 71, ал.1 от КТ –
едностранно от работодател преди изтичане на срока за изпитване, която не е
връчена срещу подпис на работника, както и отчетни форми за периода
април-септември 2016г., платежни нареждания , за писмото на работника от
11.10.2016г. по известие от 14.10.2016г. работодателят е заявил, че е не е
получавал такова. В Германия дневните пари при командироване били по 35 евро,
но при пълен пансион в натура, то дневните са 30 % от тях
Приета е декларация, неподписана
от ищеца, съгласно която е следвало да полага не повече от 2 часа труд по време
на командировката й в Германия.
Приети са справки за осигурителен доход на ищеца за периода
януари-октомври 2016г., за актуално състояние на трудови договори от регистър
на НАП, съгласно които от
април до септември 2016г. декларирани данни за ищеца са , че има
работодател ” Е П.В.”ЕООД при 8 часов работен ден , но отработени за периода са
съответно: 136 часа; 56 часа; 44 часа; 42 часа; 46 часа; 22 часа. През периода
май-септември 2016г. за ищеца има декларирани данни и от работодател „Ей Ем Ел”
при 6 часов работен ден и отработени
съответно 96 часа; 132 часа; 126 часа; 138 часа; 66 часа. Трудовия
договор с Е Пе Ве”ООД е деклариран с начало 04.04.2014г. и прекратен на
11.10.2016г.
По делото е приета Заповед №
90/11.10.2016г. съгласно която считано от 11.10.2016г. правоотношението между
страните се прекратява по взаимно съгласие
на основание на чл. 327, ал.1, т.1 от КТ по депозирано искане от
работника.
Представени са документ на чужд език без превод, който не
може да се цени от съда като доказателство съобразно чл. 185 от ГПК.
Приет е фиш за заплати на ищеца
при ответника, отчетна форма за периода май-септември 2016г., съгласно които
начислени суми на ищеца са за основна
месечна заплата в брутен размер от
924,46лв. при работен ден от 2 часа.
Прието е Решение на Съда от
02.02.2015г. по преюдициално запитване по дело С-396/13 по Директива 96/71/ЕО,
съгласно което Директивата се прилага за предприятия в държава-член, които
командироват работници по § 3 на територията на държава член, като държавите
следва да осигурят командироващите предприятия
да заплащат на командирования
минимални ставки за заплащане определени от националното законодателство или практика на държавата –член,
на чиято територия се командирова работещия. Посочено е, че специфичните
добавки свързани с командироването, които не са предвидени като компонент на
минимална работна заплата в
законодателството на държавата-член, в която е командироването и които
добавки променят съотношение между престирано от работник и получена
заплата не могат да се приемат за компонент на минималната работна заплата.
Дневните разходи, които се плащат като компенсация за неудобства в следствие на
отдалечаване от обичайното обкръжение са
специфични добавки , свързани с командироването по смисъла на чл. 3, пар. 7 от
Директивата. Във Финландия са предвидени в колективни трудови договори, че
следва да се плащат такива дневни при командироване и те са във фиксиран
размер, поради което и когато полски работници бъдат командировани във
Финландия то и на тях следва да им се плащат такива командировъчни, като те
следва да се ценят като част от минималната заплата, която се дължи. Не са
такива разходи тези, които са изплатени като възстановяване на разходи ,
направени във връзка с командироването, като пътни, храна, квартирни.
Приети са книжа от преписка на
НАП за проверка на ответника за 2016г., съгласно които по ведомости за заплати
на ответника ищцата е отработила 17 дни през април 2016г.; 7 дни през май
2016г.;6 дни през юни 2016г.; 5 дни през юли 2016г.; 6 дни през август 2016г.;
1 ден през септември 2016г., когато е ползвала и 2 дни платен годишен отпуск,
за ищцата е декларирано че е имала трудов договор с ответника от 04.04.2016г.
до 11.10.2016г., съставения протокол за проверка сочи, че не били представени
заповеди за командироване на работещи в Германия и всички други съотносими
документи.
С прието по делото заключение по
съдено-счетоводната експертиза вещото лице след запознаване с документи по
делото и проверки при ответника е посочило, че по представените му от ответника
заповеди за командироване № 165/07.04.2016г., № 165-2/20.04.2016г., ищцата била
командирована от ответника да работи като домашна помощница 8 дни в Равенсбург
Германия, считано от 07.04.2016г.; 141 дни
считано от 20.04.2016г. в Равенсбург , Германия, с право да получава дневни
пари съгласно стандартния размер по Наредба за служебни командировки и
специализации в чужбина. Със Заповед № 165/27.04.2016г. командироването било за
Равенсбург, Германия с възнаграждение и дневни от общо 1125 евро месечно, при
ответника отчетни форми били за по 2
часа труд дневно през процесния период. На ищцата за процесния период като
трудови възнаграждения и като командировъчни били платени общо 8007,67лв., ищецът бил начислявал на ищеца
суми за командировъчни от 7228,85лв. ( по 10,50 евро на ден за всеки
календарен ден от командироването ) и
суми за трудово възнаграждение брутно 4127,35лв., нетно 3231,53лв. определено при 2 часов работен ден. Общото
начислено като дължимо за командировъчни и за трудови възнаграждения като нетна
сума било 10 460,28лв. , платено било 8007,67лв., неплатен нетен остатък бил 2452,61лв. Начисленията за
командировъчни били за всеки календарен месец, но трудовото възнаграждение било
начислено за общо 230 часа. Вещото лице
е посочило, че дневните пари за командировка са за храна и за транспортни
разходи, за обяд били 35% от тях, за вечеря били 30% от тях останалото било за
други разходи в Германия дневните били по 35 евро на ден, а при осигурен
пансион 30 % от тях – по 10,50 евро на ден. Посочило е, че правилно бил
начислил за плащане на ищеца дневните за 154 дни престой в Германия на 3696
евро левова равностойност на 7228,75 лева. Вещото лице е посочило, че ако се
приеме, че през посочените във ведомости за заплати работни дни ищцата е
работила по 8 часа на ден, то тогава нетна сума за трудово възнаграждение била 11 455,90лв., стойността на
командировъчните оставала същата – 7228,75лв., но неплатена сума била 10 677лв. Тези суми били изчислени
при брутно месечно възнаграждение от
2792,16лв. и така за всеки месец се дължало по 2792,16лв. освен за
септември, който не бил пълен отработен месец, както и за април, който също не
бил пълен отработен месец. Вещото лице е посочило, че при уговорен платен
годишен отпуск от 20 дни за периода от 07.04.2016г. до 11.10.2016г. на ищеца се
полагат 10 работни дни платен годишен отпуск. По ведомости на ответника ищцата
била ползвала 2 дни платен годишен отпуск и така неизползван бил 8 дни. Ако се
вземело предвид че за август за 6 работни дни на ищеца било начислено
възнаграждение от 698,04 дни. При съобразяване на уговореното възнаграждение по
договора при осем часов работен ден, то тогава обезщетението за 8 дни
неизползван отпуск било 930,72лв. Плащания
частично били извършени за задължения, възникнали от април до юли 2016г.
включително, не били платени изцяло сумите за август и за септември 2016г.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо. Неоснователни са възраженията на ответника,
че исковете не са индивидуализирани и не са били предявени с исковата молба. Основанието
и размер на претенция са достатъчно прецизирани включително и след приемане на
заключението по съдебната експертиза, ответникът е могъл да организира защитата
си по така предвените искове. Неоснователно е възражението че иск по чл. 224 от КТ бил недопустим защото не бил предявен с исковата молба. Действително в
исковата молба не е бил прецизно формулиран петитум по този иск, но с
уточнителната молба ищецът в изпълнение на указания на съда е посочил период,
основание и размер на тази претенция и това е достатъчно, за да се приеме че
иск е допустим.
По правилността на решението в обжалваната част:
По исковете по чл. 128 и чл. 215, ал.1, пр. 2 от КТ вр. с
чл. 15 и чл. 18 от Наредбата за служебните командировки и специализации в
чужбина:
Съдът приема за установено по делото от приети
трудов договор, допълнителни споразумения, заповед за командировка, заключение
по съдебно-счетоводната експертиза, че
на 04.04.2016г. страните са сключили валиден
писмен трудов договор съгласно който ищцата е следвало да изпълнява
длъжността „домашна помощница” при 8 часов работен ден при възнаграждение от 2792,16лв. основно месечно трудово
възнаграждение при сумарно изчисляване на работно време , като на 07.04.2016г.
ищцата е била командирована да изпълнява задълженията си в Германия до
07.09.2016г. Неоснователни са доводите на ответника, че съглашението било за 2
часов работен ден. Доказателства, че такова съглашение е постигнато между
страните не са ангажирани по делото. Приетата по делото декларация не носи
подпис за ищеца и не доказва изявление в тази насока, а изменения на трудовия
договор могат да се постигнат само при съглашение между страните по него.
Връчването от ответника на ищеца на образец от декларация, в която се сочи, че ищецът е съгласен с 2
часов работен ден, липсата на възражение срещу начислено във ведомости за
заплати възнаграждение за 2 часов работен ден не може да се приравни на
съгласие на ищеца за такова изменение на договора. Това е така, защото тези
действия не съдържат в себе си изявления на ищеца за съгласие за изменение на
договора. Действително, работодателят може съгласно чл. 138 а от КТ и чл. 9 от
Наредбата за работното време, почивките и отпуските в редакциите им към процесния период от
2016г. да въведе намалено работно време. Същото обаче не може да бъде по-малко
от половината от законоустановената
продължителност на работния ден като следва да са налице специфични
условия, за да е допустимо въвеждане на такова намалено време – намален обем на
работа, консултации със синдикални организации, не повече от 3 месеца за 1
календарна година, мотивирана заповед на работодателя, сочеща срок и работни
места с намалено работно време. По делото не са ангажирани доказателства за
осъществяване на тези обстоятелства, поради което и съдът приема, че
едностранно въвеждане от работодателя на намалено работно време на ищеца и то
на 2 часа не е валидно направено. В подкрепа на извода на съда, че съглашението
на страните е било за командироване за работа при 8 часов работен ден при 5
–дневна седмица е и приета заповед за командироване, сочеща изрично че
задълженията по дължностна характеристика следва да се изпълняват в Германия, а
длъжностната характеристика сочи , че условията на работа са за заетост на
пълно работно време при петдневна работна седмица.
Съдът приема, че уговореното и
обвързващо страните месечно възнаграждение е това, което е посочено в
допълнителното споразумение – 2792,16лв.
По делото не се спори, че минималната часова ставка за работа в Германия
е възнаграждение от по 8,50 евро на час. За 8 часов работен ден тази часова
ставка сочи дневно възнаграждение от 68
евро и при средно 21 работни дни в месеца това е 2792,16 лева . Така установеното обосновава
извод, че уговорено възнаграждение за месец от страните съответства на минималното
възнаграждение за процесния период в Германия и същото следва да се
съобрази при предявените искове и по чл.
128 от КТ и по чл. 224 от КТ.
При иск по чл. 128 от КТ в тежест
на ищеца е да ангажира доказателства по делото, че е изпълнявал точно
задълженията си по договора като е престирал труд в уговореното работно време
от 8 часа. Съдът приема, че такова доказване не е проведено от ищеца по делото,
а е било необходимо с оглед на твърденията на ответника, че полаган труд е бил
2 часа. Представените от ищеца графици за отработено време не е установено да
са представени на ответника, нито да са утвърдени от ответника. Тези графици
представляват частен документ съставен от ищеца, сочещ изгодни за него
обстоятелства, поради което и съдът приема, че този документ нито обвързва съда
с материална доказателствена сила нито е противопоставим на ответника за
сочените с него обстоятелства. Неоснователни са доводите на ищеца, че
ответникът е получил тези отчети. Доказателства за това обстоятелства не са
ангажирани. Действително, в съставените писма от Инспекция по труда, документи
представени пред НАП се установява, че отчети за положения от ищеца труд са
представени. Тези отчети, обаче, от събраните доказателства се установи, че са
съставените от ответника такива за положен от ищеца труд от по 2 часа на ден.
Тези обстоятелства изрично са посочени и в справката на НАП, представена от
ищеца, както и във ведомостите съставени от ответника , аналитичните му и
платежни ведомости. Следва да се посочи, че толкова отработени часове са
отразявани и във фишовете за заплати на ищеца и са служили за основание за
плащане на такова през време на правоотношението между страните и възражения
срещу същото не се установява да е отправяно от ищеца. При така установеното и
като съобрази доказателствената тежест на ищеца за установяване престиране на
работна сила за 8 часа дневно, неангажирането на доказателства за това
обстоятелство, признание на ответника, че ищцата е работила по 2 часа дневно,
то съдът приема, че по делото е установено , че ищецът има право на
възнаграждение определено съобразно отработените по 2 часа дневно през периода.
Представените документи на немски език не могат да се ценят от съда, защото не
са представени с превод на български език.
С оглед гореизложеното и като
съобрази заключението на вещото лице съдът приема, че по делото е установено
валидно възникнало вземане на ищеца към ответника за заплащане на брутно
трудово възнаграждение в размер на
4127,35лв., нетна сума от 3231,53лв.
Съдът приема, че по делото е
установено, че ответникът е следвало да заплаща на ищеца по 10,50 евро на ден
за „дневни” командировъчни пари. Тези суми се дължат съгласно Наредбата за служебните
командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ), такива са посочени изрично като
дължими в заповедта за командировка, такива са начислявани от ответника
ежемесечно на ищеца. Последното е установено от прието по делото заключение по
съдебно счетоводната експертиза. Този размер на командировъчните съдът приема,
че е доказан от прието по делото заключение по счетоводната експертиза,
установило че в Германия командировъчните за „дневни пари” са по 35 евро на
ден, а при осигурен пансион, какъвто е случая съгласно заповедта за
командироване, полагаемите се дневни по 10,50 евро на ден. В подкрепа на този
извод на вещото лице е и прието по делото писмо от „Главна инспекция по труда”.
Неоснователни са доводите на ответника за недължимост на такива дневни пари
, обосновани с Решение на Съда от
02.02.2015г. по преюдициално запитване по дело С-396/13 по Директива 96/71/ЕО.
С това решение по преюдициално запитване Съдът се е произнесъл за командировани
работници от Полша във Финландия. С това решение изрично е посочено, че при
такива командировки на командированите се дължат установените минималните
плащания на работещите от законодателството
или практиката на държавата , на територията
на която е командироването. Такива са минималната работна заплата, както
и онези задължителни плащания, които са свързани с командироването, включително
и дневни пари за командироване. Това
решение не сочи, че задължително се плаща само минималната работна заплата.
Напротив, с това Решение се сочи, че се дължи минималната работна заплата и минималните размери на дневните пари за командироване,
които са задължителни за страната на командироването. С това решение Съдът е
посочил, че целта е да не се нарушават правилата на конкуренцията между
работещите в страната и командированите в нея, поради което и всички
гарантирани минимални плащания на работещи в страната на командироване се
дължат и на командированите в нея работници. В случая ищцата е била
командирована на пълен пансион и затова не се дължат „дневните пари” в пълен
размер, а само част от тези суми, които са за останалите разходи, за които са
предвидени тези дневни пари. Разходите, които тези дневни пари при
командироване се дължат съгласно решението на съда по преюдициалното запитване
са компенсацията за неудобствата, понесени
в следствие на командироването . В случая по делото е установено, че в Германия
законодателно е уредено при
командироване да се дължат минимални суми за дневни при командироване от 35
евро, а при пансион – 10,50 евро и съдът приема, че тази сума е била дължима на
ищеца и правилно ответникът е начислил такава като дължима във ведомостите за
заплати. Следва да се посочи, че дължимостта на тази сума се установява и при
съобразяване на предназначението на „дневните пари” при командироването по
НСКСЧ и относителния дял на компонентите им. По делото е установено, че за
процесните 154 дни на ищеца се дължат
7228,75лв. и правилно районният съд е приел, че вземане за плащане на
такава сума е възникнало в полза на ищеца срещу ответника.
По делото не се спори и се
установява от заключението на вещото лице, че ответникът е погасил чрез плащане
задълженията си към ищеца за трудово възнаграждение и за командировъчни –дневни,
за процесния период до размер от 8007,70лв.,
поради което и съдът приема че неплатен остатък е в размер на общо 2452,61лв. (7228,75+3231,53лв. –
8007,70). По делото не е установено погасяване на това задължение и
правилно районният съд е уважил иск за тази сума. Решението на СРС в частта в
която е уважил иска за горницата над
2452,61лв. до 10 677лв. е неправилно и следва да се отмени.
По иска по чл. 224, ал.1 от КТ
Съгласно разпоредбата на чл. 224
вр. с чл. 177 от КТ обезщетението за неизползван платен годишен отпуск при
прекратяване на трудовия договор се
определя от подневното брутно месечно възнаграждение за последния месец, през
който работника има 10 отработени дни, а при липса на такъв месец - от уговорения
в трудовия договор основно и допълнително възнаграждение с постоянен характер.
В случая по делото е установено
от приети трудов договор и допълнителни споразумения, че уговорения размер на
платения годишен отпуск на ищеца е бил 20 дни годишно, че припадащия се на
ищеца такъв отпуск за срока на действие
на трудовия договор е 10 дни. Установи се по делото от неоспорените в тази част
ведомости за заплати, че ищцата е ползвала през време на срока на трудовия
договор 2 дни платен годишен отпуск. По делото не се спори, че правоотношението
между страните е прекратено, поради което и съдът приема, че за ищеца е
възникнало право на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 8 дни.
Съдът приема за установено по делото, че обезщетението следва да се изчисли на
база брутно месечно възнаграждение за август 2016г. от 2792,16лв. Неоснователни са доводите на
ответника, че релевантно било възнаграждението за септември 2016г. През този
месец ищцата не е имала 10 отработени дни и това се установява от ведомостите
за заплати на ищеца и от прието неоспорено в тази част заключение на вещото
лице по счетоводната експертиза. В тази част съдът кредитира заключението на вещото
лице като неопровергано от другите доказателства по делото. С оглед гореизложеното
и като съобрази заключението на вещото лице, то правилно районният съд е приел,
че полагаемото се обезщетение на ищеца за 8 дни неизползван платен годишен отпуск е 930,72лв. По делото не е
установено погасяване на това вземане на ищеца и правилно районният съд е
уважил иска за тази сума.
По иска по чл. 344, ал.1, т. 4 от КТ:
Искът е конститутивен и с
предявяването му ищецът иска настъпване на промяна на вече вписаното основание
за прекратяване на правоотношението, защото вписаното е неправилно и неточно. С
такъв иск разполага само работник /служител който не е оспорил законността на
уволнението по реда на чл. 344, ал.1, т.1 от КТ. При предявяване на иск по чл.
344, ал.1, т.1 от КТ за работника липса правен интерес от иск по чл. 344, ал.1,
т.4 от КТ защото при отмяна на уволнението работодателят е длъжен да впише в
трудовата книжка, че извършеното уволнение е незаконно по реда на чл. 346 от КТ.
При иск по ч. 344, ал.1, т. 4 от КТ се оспорва вписаното основание за
прекратяване на правоотношението с твърдения, че коректното основание е друго,
тоест твърди се, че фактическите обстоятелства
по прекратяване на правоотношението сочат друга правна квалификация на
уволнението, а не отразената в документа от работодателя. При тази хипотеза
не се твърди, че уволнението е незаконно и не се търси защита срещу незаконно
уволнение, а се иска установяване на правната квалификация на действителното
правно основание при което е извършено уволнението. (В този смисъл Решение №
31/19.03.2019г. по гр.д. № 2008/2018г на ВКС, ІІІ-то Г.О.; Решение №
193/16.07.2014г. по гр.д. № 5948/2013г. на ВКС, ІV-то Г.О.; Решение № 193/04.12.2015г.
по дело № 7197/2014г. на ВКС, ІІІ-то Г.О).
В случая ищецът твърди, че
правоотношението между страните е прекратено с негово едностранно изявление
поради неплащане на заплатата му , не
било давано съгласие от ищеца или отправяне на искане за прекратяване на
договора по взаимно съгласие, поради което и няма ло основание за уволнение на
основание чл. 325, ал.1, т.1 от КТ по заповед № 90/11.10.2016г. Така наведените твърдения обосновават извод,
че ищецът оспорва законност на уволнение, извършено от работодателя, защото
твърди, че фактическите основания за прекратяване на правоотношението, посочени
от работодателя, не са верни. Ищецът не повдига спор за правната квалификация на
уволнението без да оспорва посочени от работодателя факти по осъществяването му.
Доколкото дори да се установят фактите, посочени от ищеца, то това не би могло
да доведе до уважаване на иск по чл. 344, ал.1,т. 4 от КТ то съдът приема, че
иск е недопустим. Ищецът не разполага с правен интерес от предявяване на иска
по чл. 344, ал.1, т.4 от КТ, решението на СРС по него следва да се обезсили и
производството по него следва да се прекрати.
По частната жалба:
Съдът приема, че с оглед изхода
на делото пред СРС правилно районния съд е приел, че разноските следва да се
разпределят между страните съобразно уважената и отхвърлената част от исковете
по правилото на чл. 78 от ГПК. Ищецът е
претендирал разноски за адвокат от 1000лв. Договорът, представен в хода на делото пред
РС-Пловдив носи подписи на страните, но не съдържа съглашения за конкретни суми
за възнаграждение, поради което и не може да служи за доказателство, че такива
са направени. Представения пред СРС договор не носи подпис на ищеца, носи подпис за адвокат и съдържа изявления на
адвоката че му е платено възнаграждение от 1000лв. по делото. Неполагането на
подпис на договора от ищеца не позволява извод, че съглашение за такова
възнаграждение е постигнато от страните, посочени в този договор. Съдът приема
че и представените с частната жалба платежни нареждания не установяват плащане
на сума от 1000лв. от ищеца като възнаграждение за адвокат по делото пред първа инстанция. Това е така, защото
платежното за 100лв. е с основание „пътни разходи” на адвокат, а това са
разходи, които не попадат в п.хипотезата на чл. 78 от ГПК. Платежното нареждане
за 500лв. сочи плащане на 500лв. от ищеца на адв. Х., но то е с основание
„защита по граждански дела – І-ва вноска”. Отделно договора, представен пред
СРС (на лист 9 от делото) е с дата 09.10.2017г.
Платежното нареждане за 500лв. е съставено преди това – на 10.04.2017г., което е допълнително основание да се приеме, че това
платежно нареждане не е с основание представения договор от 09.10.2017г. Следва
да се посочи и че употребения в основанието платежното нареждане израз „…по
граждански дела“ навежда на извод, че се плаща за защита по множество дела, а
не по процесното дело. Отделно, сумата от 500лв. по платежното нареждане като първа вноска не позволява извод за връзка
на това плащане с представения пред СРС договор, защото този договор не съдържа съглашение за плащане на вноски. При
така възприето съдът приема, че по делото не е установено по несъмнен начин, че
ищец е платил на адвокат 1000лв. възнаграждение за представителство пред СРС и
частната жалба е неоснователна.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът
приема, че решението на СРС в частта, с която ответникът е осъден да заплати по
сметка на СРС държавна такса и възнаграждение за вещо лице от 492,42лв.
На ответника по исковете следва
да се присъдят разноски за адвокт в производство пред СРС за сумата от още 288,86лв. При определяне на това
възнаграждение съдът съобрази определеното от СРС припадащо се възнаграждение
за адвокат по този иск, възражение срещу което не е било подадено по реда на л.
248 от ГПК в срок. За производство пред СГС ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника по исковете сумата от 164,49в. разноски за държавна такса
и сумата от 288,86лв. разноски за адвокат. Последното е определено по начина,
определен и от СРС, който не е оспорен от страните и е съобразен с представен
договор за уговорени и платени 750лв. по двата иска, и съдът приема, че следва
да се съобрази и във въззивното дело. Възражението за прекомерност на същото е
неоснователно, доколкото не надхвърля минималния размер по Наредба № 1/2004г.
Ищецът не е ангажирал
доказателства за направени в производство пред СГС разноски и съдът приема, че такива не му се
следват.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение № 397616/30.04.2018г. по гр.д. № 38417 по описа за 2017г.
на Софийски
районен съд, 81-ви състав в частта, с която е отхвърлен като неоснователен иска
на М.Г.Г., ЕГН ********** с адрес: ***
срещу „Е П.В.”ЕООД, ЕИК *******със
съдебен адрес: адв. А.П.,*** с правно основание чл. 344, ал.1, т. 4 от КТ за поправка на основанието за уволнение,
вписано в трудовата й книжка и в другите документи и ПРЕКРАТЯВА производството по иска като недопустимо.
ОТМЕНЯ Решение
№ 397616/30.04.2018г. по гр.д. № 38417 по описа за 2017г. на Софийски
районен съд, 81-ви състав в частта която „Е П.В.”ЕООД, ЕИК *******е осъдено
да заплати на М.Г.Г., ЕГН **********
на основание на чл. 128 и чл. 215, ал.1 от КТ сумата от 8224,39лв. (горница
над 2452,61лв. до 10677лв), ведно
със законната лихва от 13.12.2016г. до изплащането й, представляващи неплатено
трудово възнаграждение и дневни за командировъчни за април, май, юни, юли, август и септември
2016г. и в частта, с която „Е П.в.”ЕООД е осъдено да заплати по сметка на СРС разноски за държавна
такса и възнаграждение за вещи лица от 492,42лв.
разноски за държавна такса и възнаграждение за вещо лице и вместо това
постановява:
ОТХВЪРЛЯ
исковете на М.Г.Г., ЕГН **********
срещу „Е П.В.”ЕООД, ЕИК *******с
правно основание чл. 128 и чл. 215,
ал.1, пр. 2 от КТ вр. с чл. 15 и чл. 18 от Наредбата за служебните командировки
и специализации в чужбина за заплащане на сумата от общо 8224,39лв., ведно
със законната лихва от 13.12.2016г. до изплащането й, представляващи неплатено
трудово възнаграждение и дневни пари при командироване за април, май, юни, юли, август и септември
2016г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 397616/30.04.2018г. по гр.д. № 38417 по описа за
2017г. на Софийски
районен съд, 81-ви състав в останалата обжалваната част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 5155900/03.10.2018г. от М.Г.Г., ЕГН **********.
ОСЪЖДА М.Г.Г., ЕГН ********** с адрес: *** срещу „Е
П.В.”ЕООД, ЕИК *******със съдебен адрес: адв. А.П.,*** на основание на чл. 78, ал.3 от ГПК
сумата от 742,21лв.
( седемстотин четиридесет и два лева и 0,21лв), представляващи съдебни разноски
за производството пред СРС и СГС.
Решението по иска по чл. 224 от КТ е окончателно. В останалата част решението може да се обжалва пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл. 280
от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.