РЕШЕНИЕ
№ 796
гр. Пловдив, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20225300501115 по описа за 2022 година
Въззивно производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ Йеттел България“ЕАД с ЕИК ********* /с
предишно наименование „Теленор България“ЕАД/, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Младост, ж.к.”Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6,
чрез пълномощника по делото адвокат В.Г., подадена против Решение № 36 от
21.02.2022 г. постановено по гр.д.№ 747 по описа за 2021 г. на Районен съд -
Асеновград, IV гр.с., с което се отхвърля предявеният иск от жалбоподателя да се
признае за установено вземането му по отношение на А.П.М. ЕГН **********, в
размер на 242,49 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент
от ***г, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното
изплащане на сумата.
Във въззивната жалба се релевират оплаквания, че решението е неправилно и
постановено в противоречие с приложимия материален закон. Оспорват се изводите на
районния съд, че не са настъпили предпоставките за заплащане на неустойката.
Позовава се на датата на фактуриране на ползваните услуги и задължението за
заплащане на същите в 18 - дневен срок от датата на издаване на фактурата, с
изтичането на който се сочи, че настъпва изискуемостта на задължението. Поддържа
се, че сключеният абонамент е прекратен едностранно от оператора, съгласно
договорната обвързаност на абоната по т.11 от договора, при условията на чл.75, във
1
вр. с чл.19б в) от Общите условия, а именно по вина на абоната да не заплати дължими
месечни плащания. Позовава се на чл.19б и чл.19 д от Общите условия и се поддържа,
че същите в съвкупност обосновават прекратяване на договора с последици
равносилни на разваляне без предизвестие поради неизпълнение, тъй като цели да
освободи занапред оператора от задължението му да гарантира достъпа на клиента до
далекосъобщителните услуги. Намира, че с уговорката за едностранно и без
предизвествие прекратяване на договора не се накърняват правата на потребителя и
същата валидно дерогира общото правило по чл.87, ал.1 ЗЗД. Поддържа, че
волеизявлението на оператора за прекратяване на договора може да бъде конклудентно
- с предприети от оператора действия по ограничаване на ползваните услуги.
Договорът на абоната бил прекратен едностранно автоматично от мобилния оператор.
При наличието на неплатени месечни задължения на абоната, операторът го бил
уведомил по реда на чл.31 от ОУ и след изтичане на срока на плащане, указан във
втората издадена фактура от *** г. при нерегистрирани плащания на дължимата
сума,номерът бил двустранно спрян като оператора пращал нееднократно
напомнителни СМС. За ищеца възникнало потестативното право едностранно да
развали договора за мобилни услуги, при това без необходимост да волеизявява
изрично пред ответника намерението си да прекратява договора. Излага доводи, че
клаузата за неустойка не излиза извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функция и като такава не е нищожна като противоречаща на добрите
нрави, както и че обезщетението не е прекомерно и необосновано високо. Моли да се
отмени първоинстанционното решение и да се постанови решение, с което да се
признае вземането на ищеца. Моли за присъждане на разноските по делото.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна А.П.М. ЕГН **********, чрез назначения в производството
особен представител адвокат Т.Н., с който се взема становище за нейната
неоснователност. Поддържа се, че предвиденото обстоятелство в чл.19б в ОУ на
оператора за едностранно прекратяване на договора не го освобождава от
задължението му да съобщи това на длъжника. Намира, че жалбоподателят не е взел
отношение по съображенията на РС за отхвърляне на иска, както и че не е доказал
изпълнението на задълженията си в ОУ като лизингодател. Приема, че претендираната
неустойка ще доведе до неоснователно обогатяване на оператора. Моли за оставяне на
жалбата без уважение.
Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на
обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е
насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно и допустимо,
като същевременно въззивният съд при служебната си проверка не констатира
нарушения на императивни материално правни правила, които е длъжен да коригира и
без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните
указания, дадени с ТР 1/2013 ОСГТК.
Първоинстанционното производство е образувано по предявени обективно
2
съединени искове с правна квалификация чл. 422, вр. с чл. 415 и чл. 124, ал. 1 от ГПК,
вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.
В исковата молба са изложени твърдения, че по повод договор за мобилни услуги
от дата 06.12.2018 г., сключен с мобилния оператор „Теленор България“ЕАД,
ответникът А.П.М. е абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги с клиентски
номер № ***и титуляр на мобилен номер ***, със срок на действие 24 месеца до ***г
по избран абонамент Тотал 26,99. Твърди се, че абонатът е сключил и договор за
лизинг от същата дата *** г., по силата на който на ответника е предоставено за
ползване устройство марка SAMSUNG Galaxy J4 Dual Black за период от 23 месеца
срещу заплащане на месечна лизингова вноска в размер на 8,79лв., съгласно
погасителен план по лизинговия договор, както и с право на абоната след изтичане на
23-месечния срок на договора срещу заплащането на допълнителна сума от 8, 79 лева
да придобие собствеността върху лизинговата вещ. Посочва се, че стандартната цена
на мобилното устройство /в брой, без абонамент/ е 509, 90 лева, а общата лизингова
цена с избраната от абоната програма е 268, 46 лева. Отстъпката, която абонатът
получил възлизала на сумата от 241, 44 лева. Позовава се на чл.26 от Общите условия
на мобилния оператор /ОУ/ за задължението на абоната да заплаща ползваните
мобилни услуги въз основа на издавана ежемесечно фактура. Твърди се, че за отчетния
период *** г. - *** г. ответникът не изпълнил задължението си да заплати на ищеца
дължимите месечни абонаменти, съобразно ползваните от него услуги в общ размер на
160,13 лв. Неизпълнението на задължението за заплащането на сумата от 160, 13 лева
ангажирало договорната отговорност на ответника по т.11 от договора за услуги, като
във връзка с чл.75, във вр. с чл.19б в) от ОУ на мобилния оператор, ищецът прекратил
едностранно индивидуалните договори на ответника за ползваните абонаменти и издал
крайна фактура № *** с начислена неустойка в размер на 242, 49 лева. Излага
твърдения, че за мобилния оператор е възникнало потестативното право едностранно
да прекрати договора за мобилни услуги без да е необходимо да волеизявява изрично
пред абоната намерението си за прекратяване предвид неколкократните напомняния
чрез смс-известия за задълженията му. Посочва, че датата на деактивация на процесния
абонамент се генерирала автоматично в системата на оператора при нерегистрирано
плащане в срок. С уточняваща молба посочва, че тази дата е *** г. С оглед на
изложеното ищецът твърди, че ответникът е в неизпълнение на договорите си като не е
спазил крайния срок за заплащане на абонаментите, както следва: Тотал 26,99 за
мобилен номер *** до *** г., съгласно Договор от дата 06.12.2018 г. Твърди се, че
посоченото неизпълнение от ответника е обусловило е правото на ищеца да начисли
претендираната неустойка от 242, 49 лева, която е формирана по следния начина:
неустойка в размер на 67,47 лв, представляваща стойността на 3 месечни абонаментни
такси без ДДС /или 22,49 лева x 3/. Към абонаментния план е начислена и неустойка за
ползването на предоставеното устройство SAMSUNG Galaxy J4 Dual Black, в размер на
175, 02 лева, представляваща такава част от разликата между стандартната цена на
устройството / в брой, без абонамент/, съгласно действащата към момента на
сключване на договора ценова листа, и заплатената от абоната при предоставянето му /
в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг/, съответстваща на оставащия
срок на договора.
Ето защо, с предявения установителен иск ищецът моли да бъде постановено
решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника А.П.М.,
че към нея съществува изискуемо вземане на ищеца, в размер на 242, 49 лева -
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата ***г. за
3
мобилен номер ***, ведно със законната лихва от забавата от подаването на
заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на сумата, въз основа на
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК
по ч.гр.д.№ 2315/2020 г. по описа на Районен съд Асеновград.
Ответникът, чрез назначения особен представител адвокат Т.Н., намира
предявеният иск за допустим, но за неоснователен като оспорва същия по основание и
размер с искане да се остави без уважение.
От фактическа страна по делото се установява и няма спор, че "Йеттел
България"/"Теленор България"/ЕАД и А.П.М. са се намирали в договорни отношения с
предмет предоставяне на мобилни услуги и на мобилно устройство на лизинг. На ***.
между страните е сключен договор за мобилни услуги със стандартен месечен
абонамент от 26. 99 лева на месец, с предпочетен номер *** и срок на договора от 24
месеца, с абонаментен план „Тотал 26, 99 с неограничени национални минути и
роуминг в зона ЕС". Във връзка с последния, между страните е сключен и договор за
лизинг от същата дата ***г., съгласно който мобилният оператор е предоставил за
временно и възмездно ползване на А.П.М. мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J4
2016 Plus Dual Black, получено от ответника, срещу заплащане на 259. 67 лева- обща
лизингова цена платима на 23 броя месечни лизингови вноски, както следва: 57,50 лв
първоначална вноска и 23 месечни вноски, всяка на стойност от 8,79 лв. с включен
ДДС.
По делото няма спор, че ищецът е изправна страна по договорите. Не са
ангажирани доказателства за погасяване от ответника на задължението в размер на 160,
13 лв. за предоставените му мобилни услуги за отчетен период на потребление от ***
г. - *** г., фактурирани с издаването на 5 броя фактури с дати на данъчни събития ***
г.; *** г.; *** г.; *** г; *** г.
С оглед неизпълнението от ответника на горепосоченото задължение, ищецът
претендира заплащането на процесната неустойка като санкция за прекратяване на
договора преди изтичане на срока му по вина на ответника, съответно поради
неизпълнение на задълженията му по договора за предоставяне на мобилни услуги.
Претенцията за неустойка се основа на разпоредбата на т.11 от договора за
мобилни услуги, според която в случай на прекратяване на договора за мобилни
услуги преди изтичане на срока по вина на потребителя или при нарушение на
задълженията му по договора, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение
на която е налице прекратяване: (1) неустойка в размер на всички стандартни месечни
абонаменти за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения срок,
като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратният размер
на стандартните месечни абонаменти без ДДС; (2) а в случай, че е предоставена
отстъпка от цената на месечния абонамент, потребителят дължи и възстановяване на
част от стойността на ползваните отстъпки, съответстващи на оставащия срок на
договора; (3) в случаите, в които на абоната е предоставено мобилно устройство за
ползването на услугите, съгласно посоченото в подписания договор или по предходно
подписани документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи такава част от
разликата между стандартната цена на устройството / в брой и без абонамент/ съгласно
ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него
при предоставянето му / в брой или съответно обща лизингова цена по договор за
лизинг/, каквато съответства на оставащия срок на договора.
С оглед на изложеното неустойката от 242, 49 лева като включваща стойността
4
на три месечни абонаментни такси без ДДС от 67,47 лв / или 22,49 лева x 3/ и част от
разликата между стандартната цена на устройството и заплатената от абоната при
предоставянето му, съответстваща на оставащия срок на договора от 175, 02 лева, се
претендира на осн. чл.11, т. 1 и т.3 от индивидуалния договор за мобилни услуги.
Както се посочи, процесното вземане за неустойка се претендира като санкция за
прекратяване на договора за мобилни услуги и в случая спорният по делото въпрос се
заключава в упражняване на потестативното право от мобилния оператор за
прекратяване на договора, съобразно разпределената му от районния съд
доказателствена тежест с доклада по чл.146 ГПК.
В договора за мобилни услуги не е посочено начинът за предсрочно прекратяване
/разваляне/ на договора, поради неизпълнение на задълженията на абоната по него,
нито редът за уведомяване на абоната за упражняване на това потестативно право от
мобилния оператор. Налице е препращане към Общите условия на мобилния оператор
за взаимоотношенията с потребителите на електронни съобщителни услуги /ОУ/, на
които се позовава въззивникът.
Съгласно разпоредбата на чл. 75 от Общите Условия /ОУ/, мобилният оператор
има право да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя при
условията на чл. 19б “б“ и чл. 19 б „в“. В чл. 19б „в“ от ОУ общите е предвидено право
на доставчика да прекрати едностранно договор с потребител, в случай, че не е платил
дължими суми след изтичане на сроковете за плащане по индивидуалния договор.
Съгласно чл. 19 б „в“ операторът има право да прекрати индивидуалния договор с
едномесечно писмено предизвествие при посочен неверен адрес за получаване на
фактури; използването на устройства, които не са оценени; при кредитна оценка,
според която не би могъл да покрива задълженията си; е нарушил ОУ. В чл. 19 б „д“ е
посочено, че след прекратяване на индивидуалния договор операторът има право да
предостави мобилния номер за ползване от друг потребител. В разпоредбата на чл.31
от ОУ е регламентирано правото на потребителя да оспори месечната си сметка и е
уредена процедурата за това.
Въззивникът счита, че така разписаните правила обосновават правото му да
прекрати едностранно и без предизвестие индивидуалния договор за мобилни услуги с
ограничаване на ползваните услуги от абоната. Според въззиникът тези негови
действия следва да се ценят като волеизявление до абоната за прекратяване на
договора, доколкото и клаузите в ОУ не предвиждат особена форма за уведомяването
на абоната. Така и се поддържа, че волеизявлението на мобилния оператор до абоната
за предсрочно прекратяване на договора се е осъществило със сочените конклудентни
действия.
Изложените доводи са неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 20а от ЗЗД
договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по
взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. В случая
твърдението е за едностранно разваляне на договора за мобилни услуги, поради
виновно неизпълнение от страна на ответника – абонат на мобилни услуги. Както вече
се каза, в индивидуалния договор и в ОУ не са разписани конкретни правила относно
уведомяването на абоната за едностранното прекратяване на договорите при условията
на чл.19б от ОУ. Въззивният съд намира, че след като се касае за писмен договор, то
изявлението за прекратяването му следва да е в писмена форма, което да е достигнало
до другата страна – чл. 87, ал. 1 от ЗЗД. В тази връзка следва и да се съобрази, че този
ред за прекратяване на индивидуалните договори е предвиден и в следващата се
разпоредба на чл. 19б „в“ от ОУ, регламентираща правото на оператора да прекрати
5
индивидуален договор с едномесечно писмено предизвестие. По аргумент от
изложеното изпращаните напомнителни съобщения до абоната за изпълнение на
задълженията му по договора не обосновават уведомяването му за прекратяване на
договора, както и като такива не следва да се ценят сочените от въззивника
конклудентни действия по аргумент от чл. 87, ал. 1 от ЗЗД
По делото няма данни, а и не се твърди, ищецът да е отправил писмено
изявление, което да е достигнало до длъжника за предсрочно прекратяване /разваляне/
на договора. Изложеното налага извода, че за ищеца не е възникнало право да
реализира имуществена отговорност/ неустойка по чл.11 от договора за мобилни
услуги въз основа на която се претендира процесното вземане.
Ето защо, въззивният съд намира въззивната жалба за неоснователна, поради
което същата следва да се остави без уважение. Обжалваното първоинстанционно
решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото на въззивника не се следва присъждането на
разноските по делото, а въззиваемата страна не претендира
разноски.
Водим от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 36 от 21.02.2022 г. постановено по гр.д.№ 747 по
описа за 2021 г. на Районен съд - Асеновград, IV гр.с.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6