РЕШЕНИЕ
№
………...2020 г.
гр.
София,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание
на трети януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ
ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
ИВА НЕШЕВА
като разгледа
докладваното от младши съдия НЕШЕВА въззивно частно гражданско дело № 15942 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 278 и сл. от ГПК, във връзка с чл. 437, ал. 4 от ГПК.
Образувано е по частна
жалба на „Т.С.“ ЕАД срещу Разпореждане от 07.10.2019 г. на Частен съдебен
изпълнител /ЧСИ/ М.П., с рег. № 851 към Камарата на ЧСИ и район на действие
Софийски градски съд по изпълнително дело №
20198510402061,
с което е намален размера на адвокатското възнаграждение в полза взискателя от 350 лева на 300 лева.
В частната жалба се
излагат оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане. Излагат се
доводи, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде намален до
минималния предвиден размер по Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения за образуване и процесуално представителство в хода на
изпълнителното дело – а именно 230 лева. В тази връзка се сочи, че
изпълнителното производство не е с особена фактическа и правна сложност,
вземането, предмет на изпълнението е едва 50 лева.
Препис от жалбата е
връчен на взискателя Л.М.Н., чрез адв.
Б., която в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК се е възползвала от възможността да
подаде отговор на жалбата, като счита същата за неоснователна. Според взискателя подадената жалба следва да се върне като
просрочена, тъй като възражението срещу разноските е депозирано след изтичане
на едноседмичния срок за обжалване на разноските. Излагат се и доводи за
неоснователност на подадената жалба.
Постъпило е и становище
на ЧСИ Петков, според което жалбата е
неоснователна. Като доводи за това са изтъкнати, че определеното
възнаграждение не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото
и активното процесуално поведение на взискателя.
Съдът
намира следното за установено от фактическа страна:
Изпълнителното
производство е образувано на 12.09.2019 г. въз основа на изпълнителен лист,
издаден на 01.08.2019 г. на основание съдебно решение по гр.д. № 45832 от 2018
г. на СРС, 142 състав, с което „Т.С.“ ЕАД е осъдена да заплати сумата от 50 лева на Л.М.Н.. В молбата за
образуване на изпълнителното производство, депозирана от Л.Н., чрез адв. Б., се моли за налагане за запор на движимите вещи,
вземанията на длъжника спрямо трети лица и възбрана на имоти. Към молбата е
приложено пълномощно и договор за правна помощ, видно от който страните са
уговорили възнаграждение за процесуално представителство по изпълнителното дело
в размер на 350 лева. В договора е посочено, че сумата е заплатена по банкова
сметка ***.
На 12.09.2019 г. на
длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение. Същата е получена на
17.09.2019 г. В поканата за доброволно изпълнение е посочен размерът на
претендиралото и приетото за събиране адвокатско възнаграждение.
На 13.09.2019 г. взискателят е депозирал молба, в която сочи, че оттегля
посочените способи за събиране на вземането и моли да бъде наложен запор на
банковите сметки на дружеството, без да сочи конкретни банкови сметки.
На 30.09.2019 г.
длъжникът е депозирал възражение за прекомерност на приетото за събиране
адвокатско възнаграждение, с искане същото да бъде намалено на 230 лв., от
които 200 лв. за образуване на изпълнителното дело на основание чл. 10, т. 1 и
30 лева възнаграждение на основание чл. 10, т. 2 във връзка е чл. 7, ал. 2, т.
1 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
С Разпореждане от
07.10.2019 г. ЧСИ е намалил размера на приетите за събиране адвокатски
възнаграждения от 350 лв. на 300 лв. Препис от разпореждането е получен от длъжника
на 09.10.2019 г.
След депозирането на
частната жалба е подадена молба от взискателя за
намаляване на адвокатското възнаграждение до 280 лева, въз основа на която приетото адвокатско възнаграждение е
намалено до 280 лева, за което е съобщено на взискателя.
След получаване на съобщение - на 07.11.2019 г. от името дружеството е
депозирана молба, с която е отстранило нередовностите
по жалбата и е заявено, че същата се поддържа.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира жалбата за основателна
поради следното:
При служебна проверка
за допустимост на жалбата настоящият съдебен състав намира, че същата е
допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване акт от страна по делото,
която има интерес да обжалва акта, и е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК.
При служебната проверка
за редовност на жалбата се установява, че същата отговаря на изискванията на
чл. 436, ал. 4 от ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.
Съгласно чл. 437, ал. 3
от ГПК, съдът разглежда жалбата въз основа на данните в изпълнителното дело и
представените от страните доказателства. В тази връзка и след осъществената
проверка съдът намира, че оспореният акт на съдебния изпълнител е валиден и
допустим.
Съгласно чл. 435, ал.
2, т. 7 от ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. Според
установената практика на ВКС длъжникът разполага и с процесуалното право да
претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност /така решение № 393/15.05.2015 г.-гр.д. 5473/2014 г.-ВКС ІV г.о./.
Предпоставка за
уважаване на искането за присъждане на разноски в производствата по ГПК винаги
е представянето на доказателство за реално извършване на тези разноски. Такова
може да бъде разписка за плащане в брой или банков документ /така т. 1 от
Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/. В случая по делото е
представен договор за адвокатско възнаграждение, видно от който е уговорено за процесуалното
представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело да се заплати
възнаграждение в размер на 350 лева. Представена е разписка вносна бележка от
10.09.2019 г. като доказателство за реалното плащане на възнаграждението.
По делото молби от
името на взискателя е депозирала адв.
Б., упълномощена с пълномощно от дата 04.09.2019 г.
По повод релевираното от жалбоподателя възражение, съдът следва да
прецени дължимостта на това възнаграждение и дали
същото е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Тази
преценка следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и
сложността на оказаната по делото правна помощ; с оглед извършените процесуални
действия и други обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност на
делото – така и ТР № 6/2013 г. на ОСГКТ на ВКС.
В хода на
изпълнителното производство освен първоначалната молба, с която е сезиран ЧСИ от
12.09.2019 г., е подадена и молба от 13.09.2019 г., с която пълномощникът на взискателя е оттеглил изпълнителните способи, посочени в
молбата за образуване и е направил искане за извършване на изпълнителни действия
– запор на банкови сметки. Следва да се подчертае, че в молбата за образуване
на изпълнително дело бланкетно са посочени три
различни способа за изпълнение – а именно моли се за налагане на възбрани на
имоти, запор на дружествени дялово и запор на движими вещи. Допълнително самият
факт, че още на следващия ден взискателят решава да
„оттегли“ изпълнителните действия и да насочи изпълнението към банковите сметки
на дружеството е индиция за злоупотреба с процесуални
права от страна на процесуалния представител на взискателя.
Допълнителната молба следва да се разглежда по-скоро като уточнителна
молба, с която се отстраняват нередовности на молбата
за образуване. Следва да се подчертае и, че депозирането на становища по
въпроса за разноските, в частност адвокатския хонорар, който е седем пъти
по-голям размер от признатото вземане, не следва да бъде вземано предвид,
доколкото не представлява искане за предприемане на изпълнителни действия.
Поради това настоящият
състав намира, че следва да се определи възнаграждение единствено за образуване
на изпълнително дело по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. в размер на
200 лева. Доколкото обаче съдът е обвързан от искането на страната с оглед
основният принцип на диспозитивното начало в
гражданския процес, следва да се намали адвокатското възнаграждение до
посочената от жалбоподателя сума в размер на 230 лева.
Поради всичко изложено
настоящата инстанция намира частната жалба за основателна, като размерът на
адвокатското възнаграждение следва да се намали до сумата от 230 лева.
По разноските:
Предвид характера на
спора – а именно спор по повод разноските в изпълнителното производство - не
следва да се присъждат разноски в полза на жалбоподателя в настоящото
производство.
Така
мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане от
07.10.2019 г. на Частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ М.П., с рег. № 851 към
Камарата на ЧСИ и район на действие Софийски градски съд по изпълнително дело №
20198510402061, с което е намален размера на адвокатското възнаграждение в
полза взискателя от 350 лева на 300 лева и вместо
това постановява:
НАМАЛЯВА размера на адвокатското възнаграждение, което
длъжникът „Т.С.“ ЕАД следва да заплати на взискателя
по изпълнително дело № 20198510402061 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 в
Камарата на ЧСИ, до сумата от 230 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.