№ 44
гр. ****, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ****, II СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Георги Т. Добрев
при участието на секретаря Веска Р. Христова
като разгледа докладваното от Георги Т. Добрев Гражданско дело №
20202130100649 по описа за 2020 година
УСТАНОВИ:
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от от
Г. Й. Ал. от гр. **** и ЕВГ. Г. К. от гр. ***, с която същите са предявили иск
за делба на недвижими имоти-земеделски земи по реда на чл. 34, ал.1 от ЗС и
чл. 341 и сл. от ГПК против Р. Г. К. от гр. ***, който иск е за делба на
съсобствени на страните по делото недвижими имоти-земеделски земи,
находящи се в землището на село Сигмен, Община ****, обл. Бургаска, а
именно: поземлен имот с идентификатор 66408.43.41 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на с. Сигмен, община ****, област Бургас,
одобрена със заповед № РД-18-656 / 09. 03. 2018г. на Изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в местността „Малката мера", с площ от 87
249 кв. м., /осемдесет и седем хиляди двеста четиридесет и девет квадратни
метра/, с начин на трайно ползване: НИВА, 3-та категория, с трайно
предназначение: земеделска, с номер по предходен план: 043041, при граници
и съседи: 66408.43.72, 66408.43.488, 66408.43.70, 66408.43.97, 66408.43.98,
66408.43.40 и поземлен имот с идентификатор 66408.27.303 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Сигмен, община ****,
област Бургас, одобрена със заповед № РД-18-656 / 09. 03. 2018г. на
Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в местността „Кайряка", с
1
площ от 40 786 кв. м, /четиридесет хиляди седемстотин осемдесет и шест
квадратни метра/, с начин на трайно ползване: НИВА, 4-та категория, с
трайно предназначение: земеделска, с номер по предходен план: 027303,
при граници и съседи:51202.46.80, 66408.27.119, 66408.27.123, 66408.27.126,
66408.27.124, 66408.27.118, 66408.27.431, 66408.27.120, при квоти: по 1/3
ид. ч. за всяка една от страните.
В исковата молба ищците са посочили, че са придобили собствеността по
силата на наследствено правоприемство от общият им наследодател Г.П. К.а,
починала на 06. 05. 1981 г., което е видно от приложеното удостоверение за
наследници, при равни квоти по 1/3 идеална част за всяка една от страните и
при тези идеални части ищците молят съда да допусне и да извърши
фактически делбата на процесните недвижими имоти. Представят
доказателства.
Съдът е проверил исковата молба и е намерил, че същата е редовна и
допустима за разглеждане, съобразно разпоредбите на чл. 129 и чл. 130 от
ГПК, за което е изпратил препис от нея с приложенията към същата, на
ответната страна по делото по реда на чл. 131 и сл. от ГПК, на която е указал
да даде писмен отговор в едномесечен срок, като й е указал задължителното
съдържание на отговора по чл. 131, ал. 2 от ГПК и последиците от
неподаването на отговор по чл. 133 от ГПК, както и за възможността й да
ползва правна помощ ако има необходимост и право на това.
В едномесечният преклузивен срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответната
страна по делото е подала писмен отговор по исковата молба, в който взема
становище по така предявения иск за съдебна делба, като счита иска за
допустим, не оспорва твърденията в исковата молба, че посочените имоти са
съсобственост между страните, изразява готовност земеделската земя да бъде
разделена помежду им доброволно. Оспорва, че страните притежават равни
идеални части от имота. Твърди, че той е собственик на 4/6 идеални части от
земеделските земи на основание общо /универсално/ завещателно
разпореждане- саморъчно завещание, оставено от В.Р. К.а в негова полза и
наследствената идеална част от баща му Г.Р. К.. Твърди, че по силата на
саморъчното завещание оставено от В.Р. К.а правото на ½ ид. ч. от
земеделските имоти е преминало към него от момента на откриване на
наследството на 07. 12. 1999 г., а другата 1/6 ид. ч. е придобил от баща си по
2
наследство. Твърди, че ищците притежават по 1/6 ид. ч. от наследствените
имоти, чиято подялба желаят. Представя доказателства- нотариален акт № 42,
том III, рег. № 2934, дело № 227 от 2020 г. на нотариус Н.С., вписана под №
570 в регистъра на НК, с район на действие района на КРС, протокол за
обявяване на саморъчно завещание.
В открито съдебно заседание ищците не се явяват, явява се техен
процесуален представител, който представя възражение, с което оспорва
твърдението, изложено в отговора на исковата молба, че ответника Р. Г. К. е
собственик на 4/6 ид. ч. от земеделските земи, предмет на производството за
делба, както и заявеното право да получи съответната квота от делбените
имоти, над размера от 1/3 ид. ч.. Оспорва истинността на представеното с
отговора на исковата молба собственоръчно завещание на В.Р. К.а, с ЕГН
**********, обявено с протокол за обявяване на собственоръчно завещание
от 10. 08. 2020г. на Нотариус Н.С., с рег. № 570 на НК, вписано в Служба по
вписванията при Районен съд - гр. ****, с вх. № 2341 от 11. 08. 2020г., Акт №
147, том 3, дело № 898 и желае да бъде открито производство по оспорването
му.
Твърди, че завещанието не е написано и подписано от лицето, което се
сочи за негов автор, а именно: В.Р. К.а, поради което оспорва неговата
автентичност- авторството на съдържанието и подписа лицето.
Твърди, че завещание е нищожно, на основание чл. 42, б. „б" от ЗН,
понеже при съставянето му не са били спазени изискванията на чл. 25, ал. 1 от
ЗН и същото не е написано ръкописно изцяло от самия завещател, не съдържа
означение на датата, когато е съставено и не е подписано от него. От
представения препис не било видно завещателката да е изписала
собственоръчно трите си имена, да е положила подписа си след
завещателните разпореждания и да е поставила дата в текста. Затова се
оспорва наличието на посочените реквизити в текста на документа: дата,
подпис и собственоръчно изписване на трите имена на завещателката. Твърди
се, че не е спазено изискването подписа на завещателката да е поставен
след завещателните разпореждания, включително и след датата на
завещанието. Твърди се, че противно на посоченото в протокола по обявяване
на завещанието в представения по делото препис се забелязват поправки и
добавки в текста на документа. Освен това листа, на който е написано бил
3
прегъван и целостта му е нарушена.
Твърди се, че завещанието е нищожно и на основание чл. 42, б. „в" от
ЗН, понеже изразеният в завещанието мотив, поради който единствено е
направено разпореждането, е противен на закона и добрите нрави. Сочи се, че
ответника не е полагал никакви грижи за общата им наследодателка. Той
постоянно живеел в гр. ***, и едва след 1994г. започна да престоява през
непродължителни периоди от време в гр. ****. Твърди се, че същия не е
осигурявал нито средства, нито грижи за В. К.а, като до деня на смъртта й
през 1999г. за нея са полагали грижи единствено М. К.а, починала на 10. 04.
2009г. и Б.Й., починала на 01. 06. 2017г. , която е майка на първата ищца, и са
живеели в същия имот. По тази причина полагането на грижи, като единствен
мотив за завещанието противоречало на добрите нрави, тъй като такива не са
били полагани от страна на ответника, още по-малко „в продължение на
десетилетия".
Сочи се, че В. К.а е дарила на ответника собствеността върху 1/2 ид. ч.
от дворно място, с площ от 480 кв.м., съставляващо УПИ XVI - 946, в кв. 97
по плана на гр. ****, ведно със северната масивна жилищна сграда, построена
в описания имот, съгласно нотариален акт за дарение на недвижим имот и
запазване право на ползване № 52, том II, дело № 508 / 1993г. по описа на
Районен съд- ****. Следователно дори и същия да е полагал някакви
минимални грижи за В. К.а, то той бил възнаграден от нея чрез извършеното
в негова полза дарение.
Твърди се, че от друга страна бил нарушен принципа на безвъзмездност
на завещателното разпореждане, поради това, че мотива на завещанието
касаел „полагане на грижи", т.е. същото касаело и бъдещи грижи, поради
което завещанието нищожно и на това основание.
Сочи се, че изписването на текста в завещанието: „Правя Р.К. мой
единствен наследник" противоречи на Закона за наследството, където се
съдържа правната уредба на наследяването, съответно частите на
наследниците. Ето защо, в тази си част завещанието също противоречало на
закона.
В условията на евентуалност, се претендира, в случай, че се установи,
че завещанието не е нищожно на посочените по-горе основания, че същото е
унищожаемо, на основание чл. 43, ал. 1, пр. 1 от ЗН поради грешка на
4
завещателя по отношение на предмета на завещанието, както и на основание
чл. 43, ал. 2 от ЗН, поради грешка в мотива, поради което е извършено, като е
посочено, че земеделските имоти, предмет на делбеното производство са
възстановени с Решение № 24 / 13. 05. 1998г. на ОСЗ - гр. **** по преписка
№ СН433 от 26. 09. 1991г., образувана по молба на М.В. К.а. Към посочената
дата на завещанието, В. К.а не била знаела, че описаните земеделски имоти са
възстановени на наследниците на Г.П. К.а и съответно, че е собственик на
тези имоти. Тя не е имала воля и съзнание, че извършва завещателно
разпореждане с възстановени земеделски земи. Грешката в мотива бил
причина за унищожение на завещателното разпореждане, понеже мотива,
изразен в самото завещание, а именно: полагането на грижи от страна на
ответника не бил налице. Завещателят бил изпаднал в грешка по отношение
на лицето, което е полагало грижи за него, поради нереалните си представи,
вследствие на преклонната си възраст - на 90 години, при това броени дни
преди смъртта си.
Твърди се, че за истинността на завещанието и безкористната цел на
ответника възникват съмнения и от факта, че завещанието е обявено повече
от 30 години след откриване на наследството. До този момент той по никакъв
начин не бил афиширал правата си на собственик по отношение на 4 / 6 ид. ч.
от делбените имоти, нито се позовавал на завещанието, а напротив, след
смъртта на общата им наследодателка Г.П. К.а и В.Р. К.а, наследниците
извършили редица разпореждания с наследствени недвижими имоти при
равни квоти. Такива били разпорежданията, обективирани в нотариален акт
№ 168, том II, рег. № 1718, дело № 150 от 2020г. на нотариус Т.В., вписан под
№ 323 в регистъра на НК, в нотариален акт № 143, том I, рег. № 544, дело №
77 от 2013г. на нотариус Т.В., вписан под № 323 в регистъра на НК, както и в
нотариален акт № 192, том XV, рег. № 8297, дело № 1831 от 2011г. на
нотариус Т.В., вписан под № 323 в регистъра на НК.
Сочи се също така, че оспореното завещание представлява акт на
разпореждане на сънаследник с отделни наследствени предмети, а съгласно
чл. 76 от ЗН тези актове били недействителни, ако тия предмети не се падат в
негов дял при делбата и завещанието било недействително и на това
основание.
Твърди се, че по отношение на земеделските земи, предмет на делбата,
5
в продължение на повече от 30 години, наследниците са упражнявали правата
си на собственици при равни квоти, като извършвали действия по управление
на земеделските имоти, като сключвали договори за отдаването им под наем с
„Агро Симен" ООД, както със „Сигмен 2012" ЕООД, по които са им
заплащали наемни вноски, равни на частта на всеки един от тях по 1/ 3 част.
Действали са със съзнанието на собственици по силата на наследственото
правоприемство от родителите ни, при равни квоти. На това основание,
владели делбените земеделски имоти спокойно, необезпокоявано и
непрекъснато в размера от 1 / 3 ид. ч., поради което придобили собствеността
върху тях и на основание давностно владение и присъединено владение на
преките им наследодатели, считано от изтичане на срока по чл. 79, ал. 1 от
ЗС, изтекъл през 2009 г., като през посочения период, ответникът
бездействал и не демонстрирал пред останалите наследници собственически
права над размера от 1 / 3 ид. ч. по отношение на делбените имоти и по
отношение на наследствените имоти, с които се разпоредили.
С оглед посочените съображения, се твърди, че е неверен и констативен
нотариален акт за собственост на недвижим имот № 42, том III, рег. № 2934,
дело № 227 от 2020г. на нотариус Н.С., вписан под № 570 в регистъра на НК,
в частта, с която Р. Г. К. е признат за собственик на описаните в същия
недвижими имоти /предмет на делото за делба/ над размера от 1/3 ид. ч.,
поради което същия се оспорва в тази част. Желае се съдът да прогласи за
нищожно универсално собственоръчно завещание на В.Р. К.а, с ЕГН
********** в полза на Р. Г. К., обявено с протокол за обявяване на
собственоръчно завещание от 10. 08. 2020г. на Нотариус Н.С., с рег. № 570 на
НК, вписано в Служба по вписванията при Районен съд - гр. ****, с вх. №
2341 от 11. 08. 2020г., Акт № 147, том 3, дело № 898 на изложените по горе
основания, както и при условията на евентуалност същото да бъде
унищожено по посочените по горе основания. Желае се съдът да обяви
завещанието за недействително по отношение на ищците Г. Й. Ал., ЕГН
********** и Е.Г. К.а- Р., ЕГН **********, поради недопустимост на
извършеното разпореждане с отделни наследствени предмети, на основание
чл. 76 от ЗН.
Желае се съдът да отмени констативен нотариален акт за собственост
на недвижим имот № 42, том III, рег. № 2934, дело № 227 от 2020г. на
нотариус Н.С., вписан под № 570 в регистъра на НК, в частта, с която Р. Г. К.
6
е признат за собственик на описаните в същия недвижими имоти на
основание оспореното завещание, а именно над размера на 1 / 3 ид. ч..
В съдебно заседание ответника К. се явява лично и с ангажиран
процесуален представител. Поддържа отговора на исковата молба и
представените с него доказателства. Оспорва направените възражения
относно нищожност на завещанието, желае назначаване на графологическа
експертиза.
Делото са назначени две съдебно почеркови експертизи- единична и
двойна. И при двете експертизи заключенията на изготвилите ги вещи лица са
категорични, че буквено- цифровия ръкописен текст , посочен като обект на
експертизата е изписан от В.Р. К.а ЕГН **********, както и подписа положен
срещу текста завещателка и положен от В.Р. К.а ЕГН **********.
След поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Не се спори между страните по настоящото дело, а е и видно от
представените първоначално и в последствие, Решение № 24 от 24. 09. 1995 г.
и Решение № 24 / 13. 05. 1998 г. и двете на Общинска служба по земеделие гр.
****, че с посочените решения е възстановено правото на собственост на
наследниците на Г.П. К.а бивш жител на гр. ****, област Бургас, съгласно
плана за земеразделяне в землището на с. Сигмен. От представеното
удостоверение за наследници изх. № 422 / 12. 05. 2020 г. на Община **** е
видно, че Г.П. К.а, починала на 06. 05. 1981 г. е оставила наследници- В.Р.
К.а- дъщеря, починала на 07. 12. 1999 г. без да остави низходящи и Г.Р. К.-
син, починал на 01. 06. 1988 г., който от своя страна е наследен от Е.Г. К.а- Р.-
дъщеря, втората ищца, Р. Г. К.- ответник по делото и Б.Г.Й.- дъщеря,
починала на 01. 06. 2017 г., наследена от своя страна от първата ищца Г. Й.
Ал..
От представените протокол за обявяване на саморъчно завещание от 10.
08. 2020 г. съставен от нотариус Н.С.- рег. № 570 , с район на действие
района на РС- **** е видно, че на същата дата в канцеларията на посочения
нотариус се е явил ответника Р. Г. К., който е поискал да се обяви саморъчно
завещание на В.Р. К.а с ЕГН **********, б. ж. на гр. ****, починала на 07. 12.
1999 г., акт за смърт 0227 / 08. 12. 1999 г. издаден от Община ****. В
7
протокола нотариуса е описал подробно представеното завещание- не е
поставено в плик, написано на кариран лист- формат А4, като хартията на
която е написано не е нагъвана. Посочил е, че завещанието е изписано със син
химикал на български език и в същото няма зачерквания, добавки или
прибавки. Посочено, че същото е датирано под текста на завещанието с дата
09. 11. 1999 год., както и че е подписано. Изрично е посочено, че под датата и
подписа няма други разпореждания. Посочено е, че същото завещание е
прочетено и подписано от молителят и нотариуса на всяка страница.
На 17. 08. 2020 г. от нотариус Н.С.- рег. № 570 , с район на действие
района на РС- **** е издаден Нотариален акт за собственост на недвижими
имоти- констативен № 42, том ІІІ, рег. № 2934, дело № 227/2020 г., с вх. Рег.
№ 2416 от 17. 08. 2020 г. акт № 184, том 7, дело 939 / 20 г. на служба по
вписвания ****. От представеният от ответника К. Нотариален акт е видно, че
същия е придобил по наследство и завещание общо 4/6 идеални части от
земеделски имоти находящи се в землището на с. Сигмен , община ****,
възстановени с решение на ОСЗ **** № 24 от 24. 09. 1995 г. и Решение № 24
/ 13. 05. 1998 г., а именно: Поземлен имот с идентификатор 66408.43.41 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Сигмен, община ****,
област Бургас, одобрена със заповед № РД-18-656 / 09. 03. 2018г. на
Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в местността „Малката мера",
с площ от 87 249 кв.м. /осемдесет и седем хиляди двеста четиридесет и девет
квадратни метра/, с начин на трайно ползване: НИВА, 3-та категория, с
трайно предназначение на територията - земеделска, с номер по предходен
план: 043041, при граници и съседи: 66408.43.72, 66408.43.488, 66408.43.70,
66408.43.97, 66408.43.98, 66408.43.40 и Поземлен имот с идентификатор
66408.27.303 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Сигмен,
община ****, област Бургас, одобрена със заповед № РД-18-
656/09.03.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в
местността „Кайряка", с площ от 40 786 кв.м. /четиридесет хиляди двеста
седемстотин осемдесет и шест квадратни метра/, с начин на трайно ползване:
НИВА, 4-та категория, с трайно предназначение: земеделска, с номер по
предходен план: 027303, при граници и съседи:51202.46. 80, 66408. 27.119,
66408.27.123, 66408.27.126, 66408.27.124, 66408.27.118, 66408.27.431,
66408.27.120.
От ищците по делото е оспорена истинността на представеното
8
саморъчно завещание на В.Р. К.а и съдът е открил производство по
оспорването му на основание чл. 193 и следващите от ГПК. Понеже е оспорен
частен документ, каквото е саморъчното завещание и същото не носи подпис
на страната, която го оспорва, тежестта за доказване е била възложена на
ответника Р. Г. К.. От проведеното пълно и главно доказване съдът счита, че
ответника е доказал, че документа е истински, като в тази насока са
заключенията на три вещи лица, на които е било възложено извършването на
съдебно почеркова експертиза. И при двете експертизи /единична и двойна/
заключенията на изготвилите ги вещи лица са категорични, че буквено-
цифровия ръкописен текст , посочен като обект на експертизата е изписан от
В.Р. К.а ЕГН **********, както и подписа положен срещу текста завещателка
и положен от В.Р. К.а ЕГН **********. Съдът приема и цени заключенията
на вещите лица, като задълбочени, професионално съставени , изчерпателни
и непротиворечиви.
От своя страна ищците, чрез процесуалният си представител са
направили възражения за нищожност и унищожаемост по почти всички
законови текстове, които съдът счита за неоснователни и абсолютно
недоказани и като такива следва да ги отхвърли, както следва:
Съгласно съдебната практика изложена в Решение № 90 от 27. 06. 2014
г. на ВКС по гр. д. № 3433 / 2013 г., II г. о. „Саморъчното завещание
представлява частен диспозитивен документ. Съгласно чл. 180 ГПК
подписаните частни документи доказват, че съдържанието им представлява
изявление на лицата, които са ги подписали. В това се състои формалната
доказателствена сила на тези документи и при установяване, че подписът е
неистински, то и документът е неистински. Затова оспорването на
истинността на частния диспозитивен документ всъщност е оспорване, че
волеизявлението изхожда от посоченото за автор лице. Същевременно,
саморъчното завещание представлява едностранна сделка, за
действителността на която законът поставя специални изисквания - да е
написано изцяло ръкописно от завещателя, да е датирано и да е подписано от
него - чл. 25, ал. 1 ЗН. Неизпълнението на тези изисквания води до
нищожност на саморъчното завещание като едностранна сделка - чл. 42, б. "б"
ЗН. Ето защо, оспорването на истинността на документа саморъчно
завещание покрива и фактическия състав на материалноправно възражение за
нищожност на саморъчното завещание като сделка.“ В тази връзка:
9
По възражението за нищожност на основание чл. 42, б. „б“ от ЗН-
възражението е неоснователно, понеже са спазени при съставянето на
завещанието всички изисквания на чл. 25, ал. 1 от ЗН- завещанието е
написано ръкописно, изцяло написано от самия завещател, съдържа
означение на датата, когато е съставено и е подписано от самия
завещател, а подписа на завещателя е поставен след завещателните
разпореждания. В това са категорични заключенията на вещите лица по
назначените съдебно-почеркови експертизи. Никъде в закона не е
посочен като реквизит, който следва да се съдържа, собственоръчното
изписване на трите имена на завещателя, както и не са налице
твърдените от процесуалния представител на ищците, поправки, добавки
в текста на завещанието. Отново никъде в закона няма изискване
завещанието да не се прегъва. Освен това извън твърденията за
нищожност, ищците не са провели каквото и да било доказване, че
използвания при експертизата сравнителен материал не е изхождал от
завещателката, напротив, въпреки, че е приет представения от тях
сравнителен материал, отново заключението на експертизата е било
еднозначно, че завещанието е изпълнено от завещателката К.а и подписа
е неин- в тази насока е Решение № 123 от 7.04.2014 г. на ВКС по гр. д. №
2393/2013 г., IV г. о., ГК, както и Решение № 65 от 5.03.2013 г. на ВКС
по гр. д. № 906/2012 г., II г. о., ГК- относно датата на завещанието и
нейното място.
По възражението за нищожност на чл. 42,б. „в“ от ЗН. Със същото се
твърди, че завещанието и изразеният в него мотив , поради който
единствено е направено разпореждането са противни на закона и добрите
нрави. След което се развива твърдението, че ответника не е полагал
грижи за завещателката К.а, не е осигурявал средства и грижи и по тази
причина полагането на грижи, като единствен мотив на завещанието
противоречало на добрите нрави. Съдът намира това възражение отново
за неоснователно. Никъде в закона не се съдържа изискване
завещателното разпореждане да е мотивирано, а единствено същото
завещателно разпореждане и мотивите на същото, не следва да са
противни на закона, на обществения ред и на добрите нрави;същото важи
и когато условието или тежестта са невъзможни. Изразените в
завещанието мотиви „Това завещание направих в знак на благодарност
10
за големите грижи, внимание, гледане и други грижи“, не е в
противоречие със закона, обществения ред и добрите нрави, както и не
нарушава принципа на безвъзмезност, както се излага в следващото
възражение, а единствено посочва благодарствен мотив, който не
съдържа каквито и да било бъдещи тежести или условия, за да бъде
приет за възмезден . Дали ответника е получил и друго имущество от
завещаталката е без значение, след като същата ясно и недвусмислено е
изразила волята си да го възнагради за възприетите от нея грижи,
внимание и т. н.
Неоснователно е и направеното възражение относно частите на
наследниците, с което явно се претендира за нарушена запазена част.
Завещателката В. К.а към датата на смъртта си не е оставила низходящи,
родители или съпруг, които съгласно нормата на чл. 28, ал. 1 от ЗН имат
запазена част. Останалите наследници не могат да претендират за такава
запазена част, тъй като ищците се явяват нейна племеници същите нямат
право на запазена част и съответно не могат да претендират за
противоречие на закона на това основание.
Относно направените възражения за унищожаемост- същите са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Такова е възражението по
чл. 43, ал. 1, т. 1 от ЗН /както е посочено във възражението л. 62/, като
вероятно се е имало предвид чл. 43, ал. 1, б. б от ЗН- поради грешка на
завещателя в предмета на завещанието или грешка в мотива на
завещанието. Твърдението, че В. К.а не е знаела, че описаните в ИМ
земеделски имоти са били възстановени на наследниците на Г.П. К.а и
съответно тя е собственик на тези имоти и, че не е имала волята за
разпореждане с тези имоти е безпочвено и недоказано. В завещанието е
посочено именно, че се завещават притежаваните от завещателката
земеделски имоти и по никакъв начин ищците, не са доказали, че това се
дължи на незнание, грешка и т. н. Твърдението за грешка на
завещателката по отношение на лицето, което е полагало грижи за нея
остана недоказано и даже опровергано от показанията на свидетелите
Н.П.И. и М.Х.Х., които съдът цени като последователни,
незаинтересовани и непротиворечиви. С въпросните показания
свидетелите посочват, че завещателката К.а е била адекватна до смъртта
си, както и че ответника е полагал грижи за същата.
11
Не е основателно и възражението, че завещателката се е разпоредила с
отделни предмети, които не се падат в неин дял при делбата.
Възражението е неоснователно, понеже завещателката К.а не се е
разпоредила с отделни конкретно посочени предмети, а е записала, че
завещава всичките си недвижими имоти, без същите да са
конкретизирани като номера, местонахождение и квота.
Неоснователно и недоказано е и възражението за придобивна давност
направено от ищците- същите не са владели въпросните имоти и не са
манифестирали намерение, че ги ползват като собствени с намерение да
ги завладеят, а единствено са извършвали управление на съсобствени
вещи, свързано с ползването на вещите- отдаване под аренда или наем.
Предвид изложените аргументи съдът следва да отхвърли искането на
ищците по поставените преюдициални въпроси: да прогласи за нищожно
универсално собственоръчно завещание на В.Р. К.а, с ЕГН ********** в
полза на Р. Г. К., обявено с протокол за обявяване на собственоръчно
завещание от 10. 08. 2020г. на Нотариус Н.С., с рег. № 570 на НК, вписано в
Служба по вписванията при Районен съд - гр. ****, с вх.2341 от 11. 08.
2020г., Акт № 147, том 3, дело № 898, на основание чл. 42, б. „б" от ЗН,
поради неспазване на изискванията за форма, предидени в чл. 25, ал. 1 от ЗН
и на основание чл. 42, б. „в" от ЗН, поради това че завещанието и мотивът,
поради който единствено е направено са противни на закона и на добрите
нрави. Както и да отхвърли алтернативното искане за унищожаване на
завещанието, на основание основание чл. 43, ал.1, пр.1 от ЗН, поради грешка
на завещателя по отношение на предмета на завещанието, както и на осн. чл.
43, ал.2 от ЗН, поради грешка в мотива, поради което е извършено, както и да
обяви завещанието за недействително по отношение на ищците Г. Й. Ал.,
ЕГН **********, с адрес: гр. ****, обл. Бургас, ул. „******* № 7 и Е.Г. К.а-
Р., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, кв. ***, бл. 8, вх. Б, ет.4, поради
недопустимост на извършеното разпореждане с отделни наследствени
предмети, на основание чл. 76 от ЗН.
В тази връзка следва да бъде отхвърлено искането за отмяна на
констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 42, том III,
рег. № 2934, дело № 227 от 2020г. на нотариус Н.С., вписан под № 570 в
регистъра на НК, в частта, с която Р. Г. К. е признат за собственик на
описаните в същия недвижими имоти /предмет на делото за делба/ на
12
основание оспореното завещание, а именно над размера на 1/3 ид.ч..
С оглед установената по действителност на универсалното
собственоръчно завещание на В.Р. К.а, с ЕГН **********, съдът счита, че
следва да допусне до делба съсобствените наследствени имоти на ищците и
ответника, съответно при квоти по 1/6 идеална част за ищците Г. Й. Ал., ЕГН
********** и Е.Г. К.а- Р., ЕГН ********** и 4/6 идеални части за ответника
К..
Съгласно Решение № 270 / 19. 2. 2015 г. по гр. д. № 7175 / 2013 г., IV г.
о. на ВКС „Ако не се е поизнесъл с нарочен акт преди даване ход на устните
прения, съдът коментира този въпрос в мотивите на своето решение, като
заключението му не намира отражение в диспозитива на акта по същество.“,
поради което съдът не следва да се произнася с нарочен диспозитив относно
направените възражения за нищожност, унищожаемост и обявяване на
завещанието на В.Р. К.а, с ЕГН **********.
Относно направеното искане за заплащане на разноските от
процесуалният представител на ищците и направеното във връзка с него
възражение за прекомерност на разноските от процесуалният представител на
ответника, съдът намира, че предвид двуфазността на производството и
липсата на присъединени искове в първата фаза на делбеното производство,
съгласно чл. 355 от ГПК, следва да се произнесе по разноските след
определянето на стойността на всеки един дял на съделителите, поради което
направеното искане следва да бъде отхвърлено.
Мотивиран от гореизложените си съображения, ****ският районен съд
РЕШИ:
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между Г. Й. Ал., ЕГН
**********, с адрес: гр. ****, обл. Бургас, ул. „******* № 7, Е.Г. К.а- Р., ЕГН
**********, с адрес: гр. ***, кв. ***, бл. 8, вх. Б, ет.4, двете със съдебен
адрес: гр. ****, област Бургас, ул. ******* № 7 и Р. Г. К., с ЕГН **********,
с адрес: гр. ***, ж. к. ***, бл. ***, вх. 3, ет. 4, ап. 128, на следните недвижими
имоти находящи се в землището на с. Сигмен, общ. ****, обл. Бургас, а
именно:
1. Поземлен имот с идентификатор 66408.43.41 по кадастралната карта и
13
кадастралните регистри на с. Сигмен, община ****, област Бургас,
одобрена със заповед № РД-18-656 / 09. 03. 2018г. на Изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в местността „Малката мера", с площ от
87 249 кв. м., /осемдесет и седем хиляди двеста четиридесет и девет
квадратни метра/, с начин на трайно ползване: НИВА, 3-та категория, с
трайно предназначение: земеделска, с номер по предходен план: 043041,
при граници и съседи: 66408.43.72, 66408.43.488, 66408.43.70,
66408.43.97, 66408.43.98, 66408.43.40, с данъчна оценка 11543 лева.
2. Поземлен имот с идентификатор 66408.27.303 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. Сигмен, община ****, област Бургас,
одобрена със заповед № РД-18-656 / 09. 03. 2018г. на Изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в местността „Кайряка", с площ от 40 786
кв. м, /четиридесет хиляди седемстотин осемдесет и шест квадратни
метра/, с начин на трайно ползване: НИВА, 4-та категория, с трайно
предназначение: земеделска, с номер по предходен план: 027303, при
граници и съседи:51202.46.80, 66408.27.119, 66408.27.123, 66408.27.126,
66408.27.124, 66408.27.118, 66408.27.431, 66408.27.120, с данъчна
оценка 4735, 30 лева.
Допуска делбата на горепосочените недвижими поземлени имоти при
следните идеални части от правото на собственост върху тях за всяка една от
страните както следва:
За Г. Й. Ал., ЕГН **********- 1/ 6 ид. ч.; за Е.Г. К.а- Р., ЕГН
********** - 1/ 6 ид. ч.; за Р. Г. К., с ЕГН **********- 4/ 6 ид. ч.
Отхвърля искането на адвокат Ж.А., процесуален представител на
ищците Г. Й. Ал., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, обл. Бургас, ул.
„******* № 7, Е.Г. К.а- Р., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, кв. ***, бл. 8, вх.
Б, ет.4 за заплащане на разноските в производството по допускане на делбата,
като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред БОС в 14-дневен срок,
считано от датата на съобщаването му на страните по делото.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
14
15