№ 63
гр. Варна , 30.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на седми
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско
дело № 20213000500213 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена
от СЮЛБ. М. С. чрез процесуалния й представител адв.Г.Х. въззивна жалба
против решение №260016/11.12.2020г., постановено по т.д.№26/20г. по описа
на РОС, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от СЮЛБ. М. С.
против ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“АД иск в частта му за
разликата над 40 000лв. до претендирания размер от 60 000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие
на настъпило ПТП на 28.09.2019г. с участието на л.а.“Мерцедес МЛ 230“ с
рег.№ РР 2377 ВМ, управляван от Е.А. и застрахован при ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“АД, ведно със законната лихва върху неуважената
част от иска над размера от 40 000лв. до 60 000лв.В жалбата се твърди, че
решението в обжалваната му част е неправилно, като постановено в
противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в
същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен и за разликата над
40 000лв. до 60 000лв., ведно със законна лихва, считано от
1
20.03.2020г./датата на подаване на исковата молба/ до окончателното
изплащане.Претендират се разноски.
Въззиваемото дружество ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“АД,
гр.София, редовно уведомено, не е депозирало отговор по въззивната жалба в
срока по чл.263, ал.1 от ГПК.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното.
В исковата си молба и допълнителната си искова молба ищцата СЮЛБ. М.
С. излага, че на 28.09.2019г. на пътя Разград-Дянково се движил л.а.
“Мерцедес“, модел „МЛ 230“ с рег.№РР 2377 ВМ, управляван от Е.А.А. със
скорост от около 130 км/ч.Водачът на л.а “Мерцедес“, модел „МЛ 230“ с рег.
№РР 2377 ВМ забелязал друго превозно средство в лентата му за движение,
вследствие което предприел рязко спиране, при което движението на лекия
автомобил е станало неконтролируемо, автомобилът е изгубил напречна
устойчивост, пресякъл е непрекъснатата разделителна линия и е навлязъл
изцяло в лентата за насрещно движение, където се е движил товарен
автомобил марка “Мерцедес“, модел „1517“ с рег.№РР 3068 АС, управляван
от И.Ф.Н..При така създалата се ситуация е възникнал челен удар между
двата автомобила изцяло в лентата за движение на т.а.В резултат от удара
пострадала ищцата, возеща се на предна дясна седалка в л.а. “Мерцедес“,
модел „МЛ 230“ с рег.№РР 2377 ВМ, с поставен предпазен колан.Откарана е
непосредствено след инцидента в МБАЛ „Св.Иван Рилски-Разград“АД,
където са установени следните травматични увреждания: травматичен шок,
съчетана травма на глава, гърди и долен крайник, мозъчно сътресение,
полифрагментна фрактура на лява бедрена кост с фрактурни линии дистално
през кондилния масив вътреставно към колянната става.На 07.10.2019г. й е
извършена оперативна интервенция, изразяваща се в открито наместване на
фрактурата на бедрената кост с вътрешна фиксация с преконтурирана
ъгловостабилна плака и винтове, поставен е дренаж.Изписана е на
21.10.2019г. Първите няколко месеца е била изцяло на легло, обгрижвана от
близките си за елементарни битови и хигиенни нужди, изпитвала е силни
болки, не можела да спи нормално, приемала обезболяващи.На 20.02.2020г. е
постъпила отделение по физикална и рехабилитационна медицина в УМБАЛ
„Медика-Русе“ООД за извършване на рехабилитационни процедури, където
2
били констатирани ограничена подвижност, контрактура на ставата и
намалена подвижност.Изписана е на 27.02.2020г.Понастоящем се придвижва
с патерици, т.к. оплакванията в областта на фрактурата и намалена мускулна
сила продължават.Инцидентът се отразил, както на физическото й състояние,
така и на психичното такова.Вследствие изживения шок страда от нарушения
на съня, понижено настроение и връщане към спомена от катастрофата,
чувства се непълноценна, притеснява се, че няма да се възстанови напълно, а
получените белези по тялото й няма да се заличат.
Към датата на ПТП за л.а. “Мерцедес“, с рег.№РР 2377 ВМ е имало
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ със ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“АД с полица №BG/03/119002498347, валидна от
28.08.2019г. до 27.08.2020г.Предявила застрахователна претенция по реда на
чл.380, ал.1 от КЗ пред застрахователното дружество, но то отказало
изплащане на обезщетение поради непредставяне на документи.
Предвид гореизложеното претендира ответникът ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“АД да бъде осъден да й заплати сумата от 60 000лв.,
представляваща обезщетение за претърпените в резултат от ПТП
неимуществени вреди - физически болки и страдания и негативни психически
изживявания, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане.Претендира и ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от
2 104, 30лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди
- закупени медицински изделия, медикаменти и потребителски такси за
престой в болнични заведения
Ответникът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“АД в депозирания
писмен отговор в срока по чл.367, ал.1 от ГПК и допълнителен отговор в
срока по чл.373, ал.1 от ГПК оспорва предявените искове и моли да бъдат
отхвърлени.Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение,
възникнало от договор по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите за л.а. “Мерцедес“ с рег.№ РР 2377 ВМ към
настъпването на описаното в исковата молба ПТП, както и обстоятелството,
че е получил отправената от ищцата писмена извънсъдебна застрахователна
претенция.Оспорва наличието на всички твърдени в исковата молба вреди,
3
както и, че вина за настъпване на ПТП е имал водачът на л.а. Евентуално
твърди, че вина е имал водач на неизвестен л.а., който се е движил с ниска
скорост в разрез с разпоредбата на чл.22 от ЗДвП, който и предприел маневра
в последния момент, с което отнел предимството на застрахования при
ответника водач.Подържа, че претендираната от ищцата сума в размер на
60 000лв. е изключително завишена, неотговаряща на действително търпените
като следствие от ПТП вреди и на съдебната практика по аналогични
случаи.Прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалата поради
неизползване от същата на обезопасителен колан.Оспорва претенцията за
имуществени вреди като твърди, че същите не са относими към получените от
ищцата травми, както и, че претендираните суми не са реално заплатени.
С влязлата в сила в тази му част първоинстанционно решение искът за
присъждане обезщетение за претърпени неимуществени вреди е уважен до
размера от 40 000лв., както и изцяло е уважен искът за присъждане
обезщетение за претърпени имуществени вреди.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и
приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна
следното.
Предявен е иск с пр.осн. чл.432, ал.1 от КЗ.
С постановление от 24.04.2020г. на РП-Разград е прекратено
наказателното производство по ДП №330-ЗМ-196/19г. по описа на ОД на
МВР-Разград, било образувано за това, че на 28.09.2019г. по път Разград-
Дянково джип марка “Мерцедес“, с рег.№РР 2377 ВМ, управляван от Е.А.А.,
движейки се в участък с непрекъсната осева линия, излизайки от дясна крива
с несъобразена с пътните условия скорост, навлиза в насрещната лента за
движение и се блъска в управлявания от И.Ф.Н. т.а.“Мерцедес“ с рег.№РР
3068 АС, управляван от И.Ф.Н., вследствие което е причинена средна телесна
повреда-фрактура на подбедрена кост на СЮЛБ. М. С. - престъпление по
чл.343, ал.1, б.“б“, вр. чл.342, ал.1 от НК.Прекратяването е поради упражнено
право на пострадалата по чл.343, ал.2 от НК да поиска прекратяване на
наказателното производство.
Съгласно заключението на комплексната КСМАвТЕ от 28.10.2020г. на в.л.
4
д-р Д.В. и инж.П.Пеев, изслушано пред първоинстанционния съд,
кредитирано от настоящата инстанция като обективно и компетентно дадено,
механизмът на процесното ПТП е следният: на 28.09.2019г., около 16, 20ч., по
път Разград-Дянково се движил л.а./джип/ “Мерцедес“, с рег.№РР 2377 ВМ, с
водач Е.А.А. със скорост от 111, 6 км/ч.При достигане до км.12+560
автомобилът се движел в дясната лента за движение по наклон надолу около
2, 9% по дясната крива на платното за двупосочно движение в участък с
непрекъсната осева линия.Водачът на л.а. “Мерцедес“, с рег.№РР 2377 ВМ
възприел в своята лента за движение бял микробус попътно движещ се в
същата посока.Предприел аварийно спиране, при което след появата на
спирачни следи продължил да се движи по първоначалната си траектория, т.е.
в права посока.След това автомобилът пресякъл непрекъсната осева
разделителна линия и навлязъл в изцяло в насрещната лента за движение,
където срещуположно се движел т.а.“Мерцедес“ с рег.№РР 3068 АС,
управляван от И.Ф.Н., който току що навлязъл в платното за движение от
черен път и се движел със скорост от 15, 3 км/ч.Двата автомобила се ударили
с предните си челни части, като ударът е бил изцяло в лентата за движение на
т.а.Основната причина за настъпване на ПТП е движението на л.а. с
несъобразена спрямо пътните условия скорост - ако той се е движил с
разрешената за движение извън населени места скорост-90 км/ч., би имал
възможността да предотврати удара, защото опасната зона за спиране в този
случай би била 79, 20 м.Водачът на л.а. е възприел опасността от разстояние
от 104, 70м. и е задействал незабавно спирачки, но с избраната от него
скорост от 111, 6 км/ч. опасната зона за спиране е 113, 40м.Пред л.а. се е
движил микробус, който поради височината си е бил своевременно възприет
от водача на л.а., но поради по-голямата подбрана скорост от него,
произшествието не е могло да бъде избегнато.Съгласно заключението на
СМЕ от 28.09.2020г. на в.л. д-р Д.В. и обясненията на в.л. в о.с.з. на
13.10.2020г. получените от С.С. травми - полифрагментно закрито счупване
на долния край на лява бедрена кост, дифузни охлузвания на дясна
подбедрица, както и травматичен шок и мозъчно сътресение са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
Предвид така установеното от неоспореното от страните заключение на
СМАвТЕ съдът приема, че водачът на “Мерцедес“, с рег.№РР 2377 ВМ не е
5
съобразил поведението си с императивните разпоредби на чл.16, ал.1, т.1 от
ЗДвП забраняваща на пътно платно с двупосочно движение на водача на
ППС, когато платното за движение има две пътни ленти, да навлиза и да се
движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или
заобикаляне/каквито в случая не са били налице/, както и на чл.20, ал.2 от
ЗДвП, изискваща водачите на ППС при избиране скоростта на движението да
се съобразяват и с релефа на местността, състоянието на пътя, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, както и на
чл.21 от ЗДвП, забраняващ на водача на ППС при избиране скоростта на
движение да превишава посочените в нормата стойности на скоростта, които
в случая/за път в извън населено място/ са 90 км/ч.С оглед гореустановеното
и следва да бъде прието, че от страна на водача на л.а. е извършено
противоправно деяние, като на осн.чл.45 от ЗЗД в гражданското производство
неговата вина се предполага.Установената форма на вина е непредпазливост.
Установява се от представените доказателства, че към 28.09.2019г. за л.а.
“Мерцедес“ с рег.№РР 2377 ВМ е имало сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите с полица
№BG/03/119002498347 с начална дата на покритие 28.08.2019г. и крайна дата
27.08.2020г. с ответника ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“АД.На осн.
чл.432, ал.1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахователят е
отговорен, има право да иска обезщетение пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност” при спазване изискванията на чл.380
от КЗ.Въззивницата е отправила писмено към въззиваемото дружество своята
застрахователна претенция /за заплащане обезщетение за претърпени
неимуществени и имуществени вреди/, получена с вх.
№5055/25.10.2019г.Страните не спорят, че обезщетение от ответника не е
било изплащано.
Съгласно разпоредбите на чл.429 от КЗ с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, като застрахователят заплаща обезщетение,
включително за пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен
6
резултат от непозволено увреждане, и за лихви за забава/при определени
условия/, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице.Обект на застраховане по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, съгласно чл.493 от КЗ, е
гражданската отговорност на застрахованите лица за причинените от тях на
трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в
движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или
използването на моторно превозно средство по време на движение или
престой, вкл. неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно
увреждане или смърт.
От заключението на цитираната СМЕ от 28.09.2020г. и обясненията на в.л.
в. о.с.з. на 13.10.2020г., както и от представената по делото медицинска
документация, се установява, че на 28.09.2019г. в резултат от ПТП като
пътник на предна дясна седалка С.С. е получила следните увреждания:
травматичен шок/реакция на организма към остра травма, придружено със
загуба на кръв и силна болка/, съчетана травма: глава, гърди, долен крайник,
комоцио церебри, контузио торацис, фрактура фемрис синистра.Приета е в
болнично заведение на 28.09.2019г. с престой в ОАИЛ до 01.10.2019г., след
което приета от 01.10.2019г. в отделение по ортопедия и травматология с
обективни данни за полифрагментно закрито счупване на лява бедрена кост в
долна 1/3, където на 07.10.2019г. й е извършена оперативна интервенция -
открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация с преконтурирана
ъгловостабилна плака и винтове, изписана на 14.10.2019г. от това отделение и
приета на същата дата в това отделение с диагноза реконвалесценция
/възстановяване/ след хирургична намеса, изписана на 21.10.2019г.Постъпила
е за лечение и на 20.02.2020г. поради оплаквания от болки, подуване на
лявото бедро и лявата колянна става, ограничена подвижност, мускулна
слабост на ляв крак, нестабилна походка в отделение по физикална и
рехабилитационна медицина с престой до 27.02.2020г.
Обичайният оздравителен период при фрактура като получената от
ищцата /полифрагментно закрито счупване на лява бедрена кост с фрактурни
линии дистално/към далечния край/ през кондилния масив/най-долната
задебелена и разширена в напречна посока/ вътреставно към колянната става/
е около 3 - 3, 5 месеца, а работоспособността се възстановява след 4-6
7
месеца.Този период при нея е удължен, като и към датата на изготвяне на
СМЕ здравето й не е възстановено.Налице са данни за постоянен болков
синдром и обективно значителен дефицит в обема на движение на лява
колянна става, което налага ограничения в двигателния режим и в
ежедневните дейности, като влошава качеството й на живот.Налице е била
високо енергийна травма, като счупването е засегнало не само долната трета
на бедрената кост, но и е поразило ставните повърхности на колянната става,
от където допълнително се усложнява възстановяването и лечението на
ищцата.Към момента на изготвяне на СМЕ се наблюдават ограничен обем на
движение в лява колянна става във всички равнини-за разгъване, сгъване и
ротация, по външностраничната повърхност на долните две трети на ляво
бедро и колянна област се наблюдава оперативен белег с дължина 27 см.,
видима асиметрия в масата на долните части на двете бедра.
Съгласно показанията на св.Г.А./майка на ищцата/ след инцидента видяла
дъщеря си в болницата, където свидетелката работи.Ищцата плачела,
треперела, откарали я в ОАИЛ.Престояла в болницата повече от месец, имала
силни болки. След като я изписали свидетелката и съпругът й се грижили за
дъщеря си в дома им.Не можела да става, да ходи до тоалета, ползвали
тоалетен стол вътре.Няколко месеца била на легло, после се движила с
количка, след това с патерици, в началото по 2-3 стъпки.Все още ползва
патерици, трудно се движи, не може да си сгъва крака, който е и подут, не
може да се обслужва сама в банята. Неспокойна е, плаче, не може да спи, не
може да си гледа детето/тя е самотна майка на 5 годишно дете/, не може да
ходи на работа, чака освидетелстване от ТЕЛК, затворила се е в себе си
Предвид цитираното заключение и свидетелски показания съдът приема,
че търпените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се във физически
болки и психични страдания, установени с тези доказателства, са в пряка
причинно -следствена връзка с осъщественото от застрахованото по см. на
чл.477, ал.2 от КЗ лице виновно противоправно деяние, за които вреди има
право на обезщетение.
Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.Понятието "справедливост" по смисъла на
чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица
8
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид при определяне на размера на обезщетението - ППВС
№4/23.12.1968г.При определяне на справедливото обезщетение за
неимуществени вреди, следва да се вземат предвид във всеки конкретен
случай установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с
характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на
претърпените физически и емоционални болки и страдания, а така също и
икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на
което е и минималната застрахователна сума по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите за неимуществени и
имуществени вреди в следствие увреждане или смърт.Като паричен
еквивалент на претърпените болки и страдания справедливите обезщетения
за неимуществени вреди изискват съобразяване на конкретните икономически
условия, чийто обективен белег са и посочените лимити, макар да нямат
самостоятелно значение по отношение на критерия за справедливост.От своя
страна икономическите условия в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие се влияят от множество фактори, като минимална
работна заплата/към момента на деликта 560лв./, инфла- ционни процеси/3,
1% за 2019г./, нарастване на цените и др.
На първо място съдът съобразява броя и вида на травматичните
увреждания.В настоящия случай те се изразяват в: полифрагментно закрито
счупване на долния край на лява бедрена кост, дифузни охлузвания на дясна
подбедрица, както и травматичен шок и мозъчно сътресение.Счупването на
долния крайник е наложило оперативно лечение с престой в болнично
заведение от 24 дни с проведена оперативна интервенция за открито
наместване на фрактурата на бедрената кост и поставяне на вътрешна
фиксация с метална остеосинтеза с винтове, която и понастоящем, поради по-
трудното, зарастване, не е извадена, впоследствие е провеждана
рехабилитация и физиотерапия.Счупването на крака е наложило трайни
затруднения в ежедневието на ищцата за срок от над 6 месеца.Изпитвала е в
началото изключително силни физически болки, докато започне да се
консолидира фрактурата.В рамките на повече от месец е била обездвижена на
легло, зависима от чужда помощ за ежедневните си нужди - тоалет, къпане,
обличане, подпомагана от близките си.Търпяла е обичайните за това
9
състояние значителни по обем неудобства със сериозни ограничения в
бита.Не е протекъл обаче обичайният за този вид травми оздравителен
процес, като и понастоящем анатомичната цялост и функциите на крайника
не са възстановени в пълен обем.Според представените по делото до
приключване на устните състезания пред РОС болнични листи, поради
фрактурата на долния край на бедрената кост ищцата е била във временна
нетрудоспособност, съответно са и издавани ежемесечно болнични листи, в
периода от 28.09.2019г. до 18.09.2020г.Преминавала е и през ЛКК комисии,
изпращана на ТЕЛК за освидетелстване поради временната
нетрудоспособност.Според представените експертни решения на ТЕЛК,
съответно от 03.04.2020г., 29.05.2020г. и 21.08.2020г. същата е
освидетелствана като временно нетрудоспособна с водеща диагноза
„счупване на бедрената кост“.В анамнезите след прегледи по експертните
решения на ТЕЛК, вкл. и това от м.08.2020г., е посочвано, че продължават
оплакванията от болки и ограничени движения на ляв долен крайник със
затруднения в самостоятелната походка, същата е накуцваща, за придвижване
се ползват две патерици, лявата колянна става е болезнена и леко
оточна.Според обясненията на в.л.Д.В. по СМЕ, дадени в о.с.з. на
13.10.2020г., вероятно след изчерпване на нормативните възможностите за
удължаване на тази временна нетрудоспособност от специализираната
лекарска комисия с оглед обективното състояние, описано в решенията на
ТЕЛК и установеното от в.л. при прегледа, ще се достигне до определяне на
трайно намаление на работоспособността, защото здравето на ищцата не е
възстановено и изгледите за неговото подобряване са минимални.Съобразява
се възрастта на пострадалата - на 38 години при настъпване на ПТП и до
настъпването му работоспособна и без данни за влошено здравословно
състояние.Съобразява се начинът, по който събитието, с произтеклите
физически травми, се е отразило на психичното й състояние - установени в
производството понижено настроение, чувство за непълноценност, вкл. при
отглеждане на детето й, изолация.
Съобразявайки всички горепосочени обстоятелства, както и обществено-
икономическите условия в страната и лимита на застрахователно
обезщетение към датата на ПТП, съдът приема, че обезщетение в размер на
50 000 лв. представлява справедлив еквивалент на претърпените от
10
въззивницата неимуществени вреди, вкл. и предвид недобрата все още
прогнозност за окончателното възстановяване пълните функции на крайника,
но и без данни за ново експертно решение на ТЕЛК след 21.08.2020г.
Направено е от въззиваемото дружество в срок възражение за
съпричиняване с твърдения, че С.С. е била без поставен обезопасителен колан
при настъпване на ПТП.Според заключението на цитираната КМСАвТЕ от
28.10.2020г. пострадалата се е возила на предна дясна седалка на л.а.
„Мерцедес“, с рег.№РР 2377 ВМ, който е бил оборудван с обезопасителни
колани на всички места. Предвид деформациите в предната част на част на
л.а., причинени от удара, в.л. сочат, че пострадалата е била с поставен
обезопасителен колан, като, ако не е била с такъв, при настъпилия удар
травмите й биха били много повече и още по-тежки, вкл. с
напускане/изпадане/ от купето на автомобила.Предвид така установеното от
цитираното заключение, неоспорено от страните, съдът приема, че
направеното възражение за съпричиняване се явява неоснователно.
Предвид частичното несъвпадане изводите на настоящата инстанция с
тези на първоинстанционния съд, решението на РОС в частта му, с която
исковата претенция за присъждане обезщетение за неимуществени вреди е
отхвърлена за разликата над 40 000лв. до 50 000лв. следва да бъде отменено и
вместо него постановено друго, с което в тази част искът се уважи, като се
присъди и законна лихва така, както се претендира - от датата на подаване на
исковата молба, която е подадена по пощата на 20.03.2020г. На въззивницата
следва да се присъдят още разноски за първа инстанция според уважената от
настоящата инстанция част от претенцията/общо направените пред РОС
разноски са в размер на 6 536, 97лв., присъдени са 4 431, 81лв./ или още
сумата от 1 052, 58лв.В частта, с която претенцията за неимуществени вреди е
отхвърлена за разликата над 50 000лв. до 60 000лв. решението следва да бъде
потвърдено.
Въззивницата претендира присъждане на разноски, сторени пред
настоящата инстанция, а именно адв.възнаграждение в размер на 1 360лв. с
ДДС съгласно представения договор за правна защита и съдействие от
28.06.2021г. и вносна бележка от 30.06.2021г. и д.т. за въззивно обжалване в
размер на 400лв.От сторените разноски - общо 1760лв., според материалния
11
интерес пред настоящата инстанция/20 000лв./ и приетата за основателна част
от този интерес се следва сумата от 880лв., а общо за двете инстанции следва
да се присъди сумата от 1 932, 58лв. на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
Въззиваемото дружество не претендира разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260016/11.12.2020г., постановено по т.д.№26/20г. по
описа на РОС, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от СЮЛБ. М. С.
против ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“АД иск в частта му за
разликата над 40 000лв. до 50 000лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие на настъпило ПТП на
28.09.2019г. с участието на л.а.“Мерцедес МЛ 230“ с рег.№ РР 2377 ВМ,
управляван от Е.А.А. и застрахован при ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“АД, ведно със законната лихва върху неуважената част от иска над
размера от 40 000лв. до 50 000лв., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“АД, ЕИК *********, да
заплати на СЮЛБ. М. С., ЕГН **********, сумата, представляваща разликата
над 40 000лв. до 50 000лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие на настъпило ПТП на 28.09.2019г. с
участието на л.а.“Мерцедес МЛ 230“ с рег.№ РР 2377 ВМ, управляван от
Е.А.А. и застрахован при ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“АД, на осн.
чл.432, ал.1 от КЗД, ведно със законната лихва върху главницата/разликата
над 40 000лв. до 50 000лв./, считано от 20.03.2020г./датата на подаване на
исковата молба/ до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260016/11.12.2020г., постановено по т.д.
№26/20г. по описа на РОС, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от
СЮЛБ. М. С. против ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“АД иск в частта
му за разликата над 50 000лв. до претендирания размер от 60 000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие
на настъпило ПТП на 28.09.2019г. с участието на л.а.“Мерцедес МЛ 230“ с
рег.№ РР 2377 ВМ, управляван от Е.А.А. и застрахован при ЗАД „Булстрад
12
Виена Иншурънс Груп“АД, ведно със законната лихва върху неуважената
част от иска над размера от 50 000лв. до 60 000лв.
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“АД, ЕИК *********, да
заплати на СЮЛБ. М. С., ЕГН **********, сумата от 1 932, 58лв.,
представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред първа и въззивна
инстанция, съразмерно с основателната част от иска, на осн. чл.78, ал.1 от
ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280,
ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред
Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13