№ 10
гр. Средец, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА
ИВАНОВА
при участието на секретаря Костадинка Т. Лапова
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА ИВАНОВА
Административно наказателно дело № 20212170200162 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред РС-Средец е по реда на чл. 58д-63 от ЗАНН и е образувано по
жалба на Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ –гр.София,
чрез пълномощника Т. Ч. –старши юрисконсулт в Областна служба „Изпълнение на
наказанията“ гр.Бургас, срещу Наказателно постановление /НП/ № 91/03.12.2021г., издадено
от Директора на РИОСВ -Бургас, с което на основание чл.200, ал.1, т.2 от Закон за водите на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 2000лв./две хиляди лева/ за нарушение по чл.46, ал.1,
т.3, б.Б от Закона за водите.
Във въззивната жалба се излагат основания за материална и процесуална
незаконосъобразност на наказателното постановление и се претендира цялостната му
отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от старши
юрисконсулт Т. Ч.. Същият поддържа жалбата, претендира възнаграждение за юрисконсулт.
За административнонаказващия орган се явява пълномощника адв.Д.С, който счита
жалбата за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от заинтересовано да обжалва лице
и съдържа необходимите реквизити, поради което е допустима.
Районен съд - Средец, след като анализира събраните по делото доказателства и
съобрази закона, намира за установено следното от фактическа страна:
Административно-наказателното производство е започнало със съставянето на акта
за установяване на административно нарушение № 91 от 03.09.2021 г., с който съгласно
1
констативен протокол № 019605/К-8-42 от 23.06.2021 г. при проверка, извършена по жалба,
от представител на РИОСВ-гр.Бургас на обект Затворническо общежитие от закрит тип към
Затвор-Бургас , находящ се в поземлен имот № 295 (нов№ 20273.38.20) , землище на
с.Дебелт, общ.Средец, е било установено, че ГДИН зауства отпадъчни води в р.Средецка,
без изискващото се съгласно чл.46, ал.1, т.3, б.Б от Закона за водите разрешително за
ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води. На
проверката е присъствал представител на ГДИН. Представителят на РИОСВ-Бургас е
посочил, че е установил, че на площадката се формират битово-фекални отпадъчни води от
санитарните помещения и кухненския блок за нуждите на общежитието. За отвеждане на
формираните отпадъчни води е изградена площадкова канализационна инфраструктура,
която по данни на присъствалите на проверката е заварена, съществуваща при изграждането
през 70-те години на миналия век. Същата е смесена за дъждовни битово-фекални отпадъчни
води. Липсват документи за съществуващата канализационна мрежа. Изградената
канализационна мрежа е обща за затворническото общежитие и територията, стопанисвана
от „Дебелтинженеринг“ АД. Терените и сградите на „Дебелт инженеринг“ АД били
необитаеми, не се формират отпадъчни води и основен ползвател на канализационната
мрежа се явява ЗОЗТ. Отпадъчните води , генерирани на територията на общежитието се
отвеждали към канализационния колектор, преминаващ през площадката. Същият след
границите на затворническото общежитие преминавал през съседен имот и достигал до
територия , собственост на „Дебелт инженеринг“ АД. При извършения обход на трасето се
установило, че неговата проводимост е нарушена, изградените ревизионни шахти са
заличени, една част от непричистените битово-фекални отпадъчни води преливат и изтичат
към прилежащите терени на „Дебелтинженеринг“, а друга протичат по трасето и след
последна ревизионна шахта с описани географски координати се заустват непречистени във
воден обект река Средецка. За констатираното заустване на отпадъчни води в река Средецка
към настоящия момент нямало издадено разрешително за заустване на отпадъчни води в
повърхностни водни обекти, изискващо се съгласно чл.46, ал.1, т.3 б.Б от Закона за водите.
Посочените по-горе констатации са отразени в АУАН и в атакуваното НП. В него е
прието, че нарушителят при описаната фактическа обстановка е осъществил нарушение
по чл.46, ал.1, т.3, б.Б от Закона за водите и на основание чл. 200, ал.1, т.2 от Закана за
водите му е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 (две хиляди) лева.
От показанията на разпитаните по делото свидетели е видно, че актосъставителката
Ш.Х.-Х. е присъствала лично на извършената проверка на 23.06.2021г като единствен
представител на РИОСВ-Бургас, а другите посочени две свидетелки по АУАН са
присъствали само при съставянето на АУАН. Видно от показанията на св.Г.С.- командир на
отделение в ЗО-Дебелт, същият е присъствал на проверката на 23.06.2021г. и не е видял да
има отпадъчни води, които да се вливат в река Средецка, както твърди свид. Х.-Х.. Предвид
същественото противоречие между показанията на свидетелите и по изрично искане на
процесуалния представител на жалбоподателя е назначена СТЕ.
Видно от депозираното заключение на вещото лице от представените строителни
2
книжа и констатациите в експертизата е установено, че отпадъчните води от територията на
общежитието, посредством изградена дворна канализационна мрежа се отвеждат с
канализационно отклонение заустено към съществуващ общ канализационен колектор
преминаващ през площадки с учреден от общински съвет ОУП в съответствие с
реализираното нормативно одобрено техническо решение за извършване дейностите по
реализацията на инвестиционното предложение. Този съществуващ канализационен
колектор след границите на затворническото общежитие продължава през съседен имот и
достига и преминава през територия собственост на „Дебелтинженеринг“ АД. Тези имоти
към настоящият момент са с учреден от Общинският съвет ОУП. От приложената
хидравлична схема, фиг.1 е видно, че този съществуващ канализационен колектор е заустен
в коритото на р. Средецка. В НП и АУАН отвеждащият канал от т.6 до т.7, с който се
отвеждат водите по линията 6-7 е описан хипотетично, по посока към реката без да се
направи оглед на контактната точка 7 с отбелязаните кординати. Не е описано мястото на
заустване във вътрешната пета на земнонасипната дига и това, че излятите води попиват в
речните наноси между т.7 и потока 7а, на реката където се самопречистват, а не се вливат
директно в речният поток 7а отбелязан на схемата. Речното корито между точката на
заустване и движещият се речен поток е покрито с дървесна, тревна и блатна растителност.
При приемането на обекта, с протокол обр.16, ДПК се обосновава със становището на
РИОСВ от 2014 г., което е спазено при изготвянето и одобряването на проектната
документация и разрешението за строеж. В съответствие с нормативно спазените изисквания
и при изпълнение на строежа ДПК приема строежа и предлага на Началника на ДНСК да
издаде Разрешение за ползване. Въпросното заустване е в коритото на р. Средецка
ограничено от две земно-насипни диги. Дигите, коритото на реката и водата в коритото са
публична държавна собственост. Собствеността, оградната линия на „Дебелтинженеринг“
АД е извън зоната на външната пета на дясната земно-насипна дига.Това заустване е
изградено около 1983-1984 год, когато е застроявана територията на бившият Металургичен
комбинат. Разрешението за заустване влиза в сила около 1988 год.. Това заустване не е
възможно да е извършено през 2014г и след нея. Неможе да се твърди по категоричен начин,
че ГДИН е заустила отходните си води в р. Средецка и това се е случило през 2021 год. Чрез
реализиране на инвестиционното си предложение, ГДИН е заустила отходните си води в
ревизионна шахта /РШ/ извън собственият си УПИ 1-295. Тази РШ е началната шахта
елемент от съществуваща площадкова канализация. В разрешението за ползване е записано,
че строежът е изпълнен в съответствие с одобрените инвестиционни проекти, Разрешение за
строеж №60/18.12.2014г. и Заповед № 03/14,12.2014г. От протокола на ДПК е видно, че
строителството е продължило от месец юни 2015г. до края на месец август 2016г.
Заустването на отходните води в р. Средецка, не е било предмет на строителните дейности,
съответно изпълнение на строителни и монтажни работи /СМР/. За изпълнението на СМР е
необходим производствен процес, при който се изразходва работно време, материални,
технически, трудови и парични ресурси. Такъв процес е извършван само на територията на
УПИ 1-295 за периода м.юни 2015г. до м. септември 2016г. и е финансиран от ГДИН-
София. Село Дебелт е разположено от северозопадната част на р. Средецка със собствен
регулационен план, Процесната площадкова канализация е в имоти разположени от южната
страна на р. Средецка граничещи с десния й бряг с друг регулационен план-ОУП, приет
м.ноември 2021г. Село Дебелт няма канализация, съответно разрешително за ползване" по
смисъла на чл. 46, ал.1, т.З б Б от Закона за водите.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите
разпитани в хода на съдебното следствие и от прочетените и приети в съдебно заседание
писмени доказателства, съдържащи се в административно-наказателната преписка и
заключението на вещото лице по СТЕ.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи в кръга на правомощията им по
3
закон. Същите от формална страна съдържат задължителните законови реквизити. При
съставянето на АУАН, респ. издаването на НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения.
Според чл.46, ал.1, т.3, б.Б от Закона за водите, разрешително за ползване на воден
обект се издава за заустване на отпадъчни води в повърхностни води за експлоатация на
съществуващи обекти, в т.ч. канализационни системи на населени места, селищни и
курортни образувания.
Според санкционната разпоредба на чл. 200, ал.1 т.2 от Закона за водите, наказва се с
глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание,
физическо или юридическо лице, което ползва водни обекти, водностопански съоръжения и
системи или изгражда такива без необходимото за това основание и в отклонение от
предвидените условия в разрешителното.
Съгласно §1, ал.1, т.23 от ДР на Закона за водите "повърхностни води" са водите на сушата,
с изключение на подземните води, както и преходните води и крайбрежните морски води,
освен по отношение на химичното състояние, в който случай се включват и вътрешните
морски води и водите на териториалното море.
От легалната дефиниция на понятието "повърхностни води", може да се направи обоснован
извод, че река Средецка като воден обект попада в понятието "повърхностни води".
По делото са събрани категорични писмени и гласни доказателства, от които се
установява, че на 23.06.2021г. при извършената проверка от РИОСВ Бургас е установено
заустване на отпадъчни води на ЗОЗТ с.Дебелт във воден обект р.Средецка, без изискващото
се по чл.46, ал.1, т.3, б.Б от Закона за водите разрешително за ползване на воден обект за
заустване на отпадъчни води в повърхностни води. Обстоятелството кой и кога е изградил
процесното заустване в случая е ирелевантно при установяване на констатираното
нарушение, тъй като същото видно от ангажираната правна квалификация е за ползване на
воден обект- р.Средецка за заустване на отпадъчни води без необходимото по закон
разрешение. В случая е безспорно, че отпадъчните води от ЗОЗТ с.Дебелт се отвеждат
посредством изградена канализационна мрежа към канализационен колектор, заустен в
коритото на р.Средецка и съответно ГДИН следва да носи отговорност за извършеното
нарушение. Без значение е дали през тръбата постъпват отпадъчни води и от други обекти,
след като е безспорно установено, че и отпадъчните води от ЗОЗТ се оттичат в реката през
същата тръба. Изтичането на отпадъчните води от ЗОЗТ е в нарушение на режима за
ползване на водни обекти по ЗВ, налагащ издаването на разрешително – чл. 46, ал. 1, т. 3, б.
"б" ЗВ. В случая ГДИН се явява ползвател на воден обект – р. Средецка по см. на § 1, ал. 1,
т. 25 от ДР на ЗВ, чрез обекта си, чиито отпадъчни води се заустват в реката, без основание
за това – без издадено разрешително за заустване на отпадъчни води в повърхностни води.
Макар и словесно деянието да се описва по различен начин в АУАН и НП, то смислово сочи
на описание на деяние по чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите вр.чл.46, ал.1, т.3, б.Б от
същия закон. В този смисъл и възражението за неспазване на срока по чл.34 от ЗАНН е
неоснователно.
4
.
Не е и налице основание за приложимост на чл. 28 от ЗАНН. Със Закона за
водите се уреждат обществени отношения, при които предвиденият контрол е засилен,
съответно и отговорността за нарушения по ЗВ е по-строга. Законът определя висока степен
на обществена опасност на деянията, изразяващи се в нарушаване на неговите норми и в
съответствие с тази отчетена от законодателя висока степен на обществена опасност, са и
предвидените относително високи размери на наказанията - глоба и имуществена санкция,
високият минимален праг на същите, както и императивът този размер да бъде налаган като
наказание. Следователно, съобразно специфичния характер на извършеното деяние, то не
може да се определи като маловажно. С оглед горепосоченото, настоящият състав намира, че
не е налице, , маловажен случай" по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, съгласно който текст,
"маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на нарушение от съответния вид.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложените наказания с тежестта
на нарушенията, съдът намери, че съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закона за
водите, за същото нарушение на юридическите лица по чл. 46, ал. 1, т. 3, буква "б" се налага
имуществена санкция в размер от 2 000 до 10 000 лв.
Съдът отчита, че в административно-наказателната преписка не се съдържат данни
юридическото лице да е санкционирано за подобни нарушения, което мотивира съда да
приеме, че нарушението е извършено за първи път, което от своя страна налага извода за
едно като цяло отговорно и правилно отношение на жалбоподателя към законоустановения
ред в страната, поради което и в съответствие с чл. 27, ал. 2 ЗАНН определената
имуществена санкция в минималния размер от 2000 лв. се явява справедлива и напълно
съответстваща на целите, предвидени в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН. Наложеното
наказание е съответно на извършеното нарушение.
Съдът като съобрази изложеното, предвид изхода на делото, следва да присъди в
полза на РИОСВ-Бургас разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер
от 80 лв., тъй като делото не представлява фактическа и правна сложност. В случая защита
по дела по ЗАНН чл. 27 е от Наредбата за изплащане на правната помощ предвижда
възнаграждение от 80 до 150 лв.
Предвид изхода на делото, съдът следва да постанови в тежест на жалбоподателя
направените разноски от бюджета на съдебната власт за възнаграждение на вещото лице по
СТЕ в размер на 444,00 лв.
По изложените съображения, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Средецкият
районен съд
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 91/03.12.2021г., издадено от
Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите -Бургас, с което на
основание чл.200, ал.1, т.2 от Закон за водите на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
2000лв./две хиляди лева/ за нарушение по чл.46, ал.1, т.3, б.Б от Закона за водите.
.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“- гр.София да заплати на
Регионална инспекция по околната среда и водите -Бургас сумата от 80.00 /осемдесет/ лева,
представляваща сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“- гр.София да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-Средец сумата от 444.00
/четиристотин четиридесет и четири/ лева, за изплатено възнаграждение на вещото лице по
СТЕ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Средец: _______________________
6