Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 29.10.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети октомври две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
6883 по описа за 2019година на
Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Л.И.С., ЕГН ********** с адрес *** срещу „Г.з.” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***
иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищеца
сумата от 140,99лева /след
допуснато изменение в размера й с протоколно определение от 14.10.2019г./,
представляваща обезщетение за забава начислено за периода 29.11.2017г. до 27.03.2018г.
върху главница от 4264,99лева, представляваща присъдено с влязло в сила решение
по гр.д. № 4457/2018г. по описа на ВРС застрахователно обезщетение за
имуществени вреди на л.а «Рено клио», с рег. № В 3605
ВК причинени по вина на водача на л.а. „Форд фиеста“ с рег. № СА 1635 НК
застрахован при ответника по сключен договор за застраховка «Гражданска
отговорност», полица № BG/26/117002677558 вследствие
настъпило застрахователно събитие на 29.11.2017г.
Ищцата основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения изложени в обстоятелствената част на
сезиралата съда искова молба: Собственик е на л.а «Рено клио», с рег. № В 3605 ВК. На 29.11.2017г. в гр. Варна е
настъпило ПТП по вина на водача на л.а. „Форд фиеста“ с рег. № СА 1635 НК
застрахован при ответника по сключен договор за застраховка «Гражданска
отговорност», полица № BG/26/117002677558. За настъпилото
застрахователно събитие уведомил застрахователя. Извършен бил опис по щета. На
28.03.2018г. предявил иск с правно основание чл. 432 КЗ в РС- Варна. С решение
№ 4035/10.10.2018г. по гр.д. № 4457/2018г. по описа
на ВРС му било присъдено застрахователно обезщетение в размер на 4264,99лева
ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба-
28.03.2018г. до окончателното погасяване на задължението. Твърди, че
застрахователят е изпаднал в забава в плащането на застрахователното
обезщетение считано от датата на увреждането. Ето защо понастоящем претендира
обезщетение за забава за периода от датата на увреждането- 29.11.2017г. до
27.03.2018г. - датата предхождаща подаване на исковата молба, по която е било
образувано гр.д. № 4457/2018г. на ВРС. Искането е за уважаване на исковата
молба и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който се
оспорва претенцията относно началния момент на дължимост на обезщетението за
забава. Твърди, че е бил уведомен от увредения на 04.12.2017г., поради което и
моментът на изпадането му в забава сочи да настъпва с изтичане на тримесечния
срок по чл. 497, ал.1, т. 2 КЗ, т.е от 05.03.2018г. Отправя искане за
присъждане на разноски.
В с.з. исковата молба се поддържа. Ответникът
редовно уведомен не е изпратил представител. С писмено становище поддържа
отговора си и представя писмени доказателства.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени
доказателства и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от
фактическа страна и достигна до следните правни изводи:
Фактическият състав на
така предявения осъдителен иск е очертан от нормата на чл. 86 ЗЗДвр. чл. 429, ал. 3 КЗ. За да бъде уважен искът и предвид
правилата за разпределянето на доказателствената тежест по настоящия спор,
нужно е ищецът да докаже при условията на пълно и главно доказване, наличие на
главен дълг, настъпил падеж на задължението за плащане на застрахователно
обезщетение и размер на лихвата за забава.
Ангажирани са писмени
доказателства, от които се установява, че: С влязло в сила решение по гр.д. № 4457/2018г.
по описа на ВРС, ответникът е бил осъден да заплати на ищеца застрахователно
обезщетение в размер на 4264,99лева, частичен иск от целия в размер на 10406,21
лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на собствения на
ищцата лек автомобил „Рено Клио”, рег. № В 3605 ВК,
настъпили в резултат на реализирано на 29.11.2017г., около 18:30часа, ПТП в гр.
Варна, на кръстовището между бул. „Ян Палах“ и ул.
„Прилеп“, причинено по вина на водача на лек автомобил „Форд Фиеста”, ДК № СА
1635 НК, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното
дружество, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба- 28.03.2018г. до окончателното изплащане на задължението. За така
настъпилото застрахователно събитие, ответното
дружество като застраховател по полица Гражданска отговорност на виновния водач
е било уведомено писмено от застрахования на 04.12.2017г. и е образувало щета.
Този факт не е оспорен от ищцата.
Процесният застрахователен
договор по застраховка „Гражданска отговорност“
е сключен при действието на КЗ /Обн., ДВ, бр.
102 от 29.12.2015г., в сила от 1.01.2016г./. В хипотезата на непозволено
увреждане началният момент на обезщетението за забава е разпореден
от законодателя с нормата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, като лихвите имат компенсаторен
характер и по силата на закона вземането към деликвента
става изискуемо и без покана- от деня на настъпилото увреждане. В този случай лихвите се явяват компенсаторни, а не
мораторни и се дължат като допълнение на
обезщетението от деня на увреждането, поради което същите са част от
обезщетението за обезвреда. Ответното дружество е
твърдяло, че не следва да се присъжда законна лихва от увреждането, предвид по-
късния момент на уведомяването му за настъпилото застрахователно събитие. Отговорността
на застрахователя за обезщетяване вреди причинени от застрахования е производна
от тази на делинквента. Разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ изрично регламентира, че
застрахователното покритие включва и лихвите по чл. 429, ал.
2, т. 2 КЗ, т. е. застрахователят отговаря за лихвата за забава,
когато застрахованият отговаря за нея пред увреденото лице, което в хипотезата
на деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Въпреки това, в чл. 429, ал.
3 КЗ е регламентирано, че лихвите за забава на застрахования по ал.
2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя
само в рамките на застрахователната сума /лимита на отговорност/. В този случай
от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал.
1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най- ранна. Или, отговорността на прекия причинител за лихви,
считано от датата на непозволеното увреждане съществува, но тя по силата на
самия кодекс се поема от застрахователя от един по- късен момент, този, в който
му е станало известно настъпването на застрахователното събитие. Затова в
случая отговорността на застрахователя е възникнала считано от датата на
уведомяването му от застрахования за процесното застрахователно събитие, т.е от
04.12.2017г., по който факт страните не спорят. И на основание чл. 429, ал.2,
т. 2 КЗ, това обезщетение за забава е част от дължимото застрахователно
обезщетение. В
разпоредбата на чл. 497, ал. 1 КЗ е регламентирана дължимостта от застрахователя на законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок считано от по- ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни
дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането
на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. Тази норма
обаче касае собствената забава на застрахователя по повод определяне и
изплащане на застрахователното обезщетение и тя не е свързана със забава на
застрахования. Разпоредбата на чл. 497 КЗ определя обема на отговорност
на застрахователя с оглед вътрешните му отношения с делинквента
и обема регресни права, и не е свързана с
отговорността към третото лице, на което са причинени вредите /така решение по т.д. № 3137/2014г. на ВКС, Първо ТО/. Така,
следва да се приеме, че ответникът е бил в забава, поради което и законната
лихва се дължи, но считано от 04.12.2017г. Крайният
момент на начисляването й е 27.03.2018г., доколкото считано от 28.03.2018г.
такава е присъдена с влязлото в сила решение по гр.д. № 4457/2018г. по описа на
ВРС. Или изчислено от съда чрез Апис финанси върху присъдения
размер на дължимото обезщетение по прекия иск от 4264,99лева за периода от 04.12.2017г.
до 27.03.2018г.вкл, обезщетението за забава е в
размер на сумата от 135,06лева. Исковата претенция следва да се уважи до този
размер и за разликата до пълния заявен размер от 140,99лева и за периода
29.11-03.12.2017г. вкл. се отхвърли като неоснователна.
По разноските:
Съобразно изхода на
спора, разноски се дължат в полза на ищеца и ответника.
Ищецът е представил
списък по чл. 80 ГПК, съобразно който размерът на претендираните разноски
възлизат на сумата от 410лева, от които 50лева- платена ДТ и 360лева платено
адв. възнаграждение с ДДС, съобразно представен договор за правна помощ от 08.10.2019г.,
което е в минималния размер по чл.7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004г. за минималните
адв. възнаграждения. Предвид изхода на спора, в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски в размер на 392,76лева съобразно уважената част на исковата
претенция.
На основание чл.78, ал.
3 ГПК съобразно отхвърлената част на исковата претенция се дължат разноски в
полза на ответника. Поискано е присъждане на юк.възнаграждение,
което съдът определя в размер на 100лева на основание чл. 78,
ал.8 ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017г./ и чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ. Съобразно отхвърлената част от исковата
претенция в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер
на 4,21лв.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Г.з.” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Л.И.С., ЕГН ********** с адрес ***
сумата от 135,06лева, представляваща обезщетение за забава начислено за периода 04.12.2017г. до
27.03.2018г. върху главница от 4264,99лева, представляваща присъдено с влязло в
сила решение по гр.д. № 4457/2018г. по описа на ВРС застрахователно обезщетение
за имуществени вреди на л.а «Рено клио», с рег. № В
3605 ВК причинени по вина на водача на л.а. „Форд фиеста“ с рег. № СА 1635 НК
застрахован при ответника по сключен договор за застраховка «Гражданска
отговорност», полица № BG/26/117002677558, вследствие
настъпило застрахователно събитие на 29.11.2017г., като отхвърля иска за разликата до пълния заявен размер от 140,99лева
и за периода 29.11-03.12.2017г.
вкл., на основание чл. 86 ЗЗД вр. чл. 429 КЗ.
ОСЪЖДА „Г.з.” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Л.И.С., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 392,76лева, представляваща сторени по
делото съдебно- деловодни разноски, съобразно уважената част на иска, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Л.И.С., ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Г.з.” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** сумата от 4,21лева, представляваща сторени по
делото съдебно- деловодни разноски, съобразно отхвърлената част на иска, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението може да
бъде обжалвано пред Окръжен съд Варна в двуседмичен срок от връчване препис на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: