№ 97
гр. Дупница, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Маргарита Алексиева
при участието на секретаря Росица К. Кечева
като разгледа докладваното от Маргарита Алексиева Административно
наказателно дело № 20221510201313 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. Б. О., ЕГН ********** с постоянен адрес: с. С., общ.С., с
адрес за призоваване гр.С., ул."м. Б." №***чрез адв. Д.А.. против Наказателно
постановление № 22-5310-001237/28.09.2022 г., издадено от Началник група в ОДМВР
Кюстендил, Група КПДГПА Кюстендил, с което на жалбоподателя на основание чл. 174, ал.
1, т. 2 от ЗДвП за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 1000 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от
12 (дванадесет) месеца.
Жалбоподателят, редовно призован не се явява в съдебно заседание.
Представлява се от адв. А., който изразява становище за незаконосъобразност на
наказателното постановление и моли да бъде отменено п съображения изложени в жалбата и
в пледоарията по същество.
Въззиваемата страна чрез процесуален представител юрк. Л. в писмено становище по
делото моли за отхвърляне н жалбата като неоснователна и за потвърждаване на
наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане в полза на ОДМВР на юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство пред настоящата инстанция. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на представителя на жалбоподателя и моли
за присъждане на минимално такова в случай, че жалбата бъде уважена.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
1
следното от фактическа страна:
На 08.09.2022г. в 07:19 часа, на А3 Струма при км. 53.950 в посока гр. София, Г. О.
управлявал влекач "В...." с рег. №****** с прикачено полуремарке "д......" с рег. № ******
след употреба на алкохол. Водачът бил спрян от полицейските служители А. Г. и С. Н., след
което извършили проверка на водача за употреба на алкохол с техническо средство
Алкотест дрегер 7510 с фабр. № ARBA 0176, чиято индикация отчела положителна проба
1,08 промила в издишания от водача въздух. Резултатът бил показан на водача, след което е
бил издаден талон за изследване № 094665 от мл. автоконтрольор А. Г., в който провереното
лице е отбелязало, че желае да бъде изследвано за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта чрез медицинско и химическо изследване. Съставен е протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и8или
наркотични вещества или техни аналози. Видно от протокол № 385 от 15.09.2022 г. на
експерт-химик в НТЛ в ОД на МВР Кюстендил, е извършен изследване на проба кръв иззета
от лицето Г. О. и в резултат от изследването е доказано наличие на етилов алкохол в
концентрация 1,17 промила. Лицето е направило искане на осн. чл. 27 от Наредба №
1/19.07.2017 г. за назначаване на повторен химически анализ и такъв е извършен, като видно
от Протокол за повторно химическо изследване рег. № И-9883/24.11.2022 г. в изпратената за
изследване кръвна проба се установява наличие на алкохол /етанол/ в концентрация 1,02
промила на хиляда. Издадена е Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 22-5310-000136/08.09.2022 г. за временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Съставен е акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ против
жалбоподателя за нарушение на чл.5, ал.3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП. Актът е подписан от
актосъставителя, свидетеля при установяване на нарушението и нарушителя и е връчен на
датата на съставянето му - 08.09.2022 г.
Въз основа на АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление /НП/ № 22-
5310-001237/28.09.2022 г., издадено от Началник група в ОДМВР Кюстендил, Група
КПДГПА Кюстендил. Нарушението е описано в обстоятелствената част на НП аналогично
на АУАН, като е възприета от административно наказващия орган /АНО/ същата правна
квалификация.
Наказателното постановление е връчено на 25.10.2022 г. Жалбата е депозирана чрез
АНО в законоустановения срок.
В хода на съдебното следствие са разпитани актосъставителя А. Г. и свидетелят по
установяване на нарушението и съставяне на акта – С. Н., които поддържат изцяло
установената фактическата обстановка, отразена в АУАН.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели тъй като същите са ясни,
логични и последователни и кореспондират с останалия събран доказателствен материал.
Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са
приобщени по предвидения в НПК ред, не са оспорени от страните в хода на съдебното
2
следствие и установяват приетите за установени фактически обстоятелства.
При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана от санкционираното лице в законоустановения срок и е
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните
съображения:
Актосъставителят и АНО, видно от заповедта приложена на л. 14-15 от делото, са
родово и местно компетентни да изготвят АУАН и НП за нарушения по Закона за движение
по пътищата.
При съставяне на АУАН и издаването на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че в АУАН и в НП са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване на правото му
на защита. В съдържанието на АУАН и НП са вписани реквизитите по чл. 42 и чл. 57, ал.1
от ЗАНН. Фактическите обстоятелства, относими към процесното деяние, както и към
съставомерните елементи на нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, са посочени ясно в
акта и в наказателното постановление. Посочените обстоятелства съответстват на правната
квалификация на нарушените правила за поведение от водача на МПС. Налице е пълна
корелация между обвинението и наложените за него административни наказания. Вписаната
в съдържанието на НП концентрация на алкохол в кръвта от 1,08 промила е установена при
първоначалното измерване на място от контролните органи посредством техническо
средство Алкотест дрегер 7510 с фабр. № ARBA 0176.
От събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни
доказателствени средства не е опровергана презумптивната доказателствена сила на АУАН
по смисъла на чл. 189, ал.2 от ЗДвП. Техническото средство е годно да измерва валидни
стойности, тъй като е преминало последваща проверка на 25.05.2022 г., обективирана в
списък рег. № 3286р-26885/02.06.2022 г.
Водачът е нарушил забраната по чл. 5, ал.3, т.1, пр. 1 от ЗДвП, поради което
санкционния състав на чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДвП е правилно приложен. Водачът е бил
изпробван за употреба на алкохол с техническо средство и след като техническото средство
отчело положителен резултат, на нарушителя е издаден талон за изследване. Съобразно
установеното в чл.174, ал.1 от ЗДвП, концентрацията на алкохола в кръвта се установява с
медицинско изследване и/или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол
в кръвта, чрез измерването му в издишвания въздух. Конкретния ред, по който се определя
употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС, е регламентиран
в издадената на основание чл.174, ал.4 от ЗДвП наредба на министъра на здравеопазването,
министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието.
Съгласно чл. 3, ал. 2 от Наредба № 1/19.07.2017 г., при съставянето на акт за
установяване на административно нарушение за установена с техническо средство
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и при попълване на протокол за
3
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози контролният орган
попълва и талон за изследване по образец съгласно приложение № 1.
Съгласно чл. 6, ал. 2 от Наредбата, в акта за установяване на административно
нарушение и в протокола за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози по чл. 5, ал. 2 контролният орган вписва часа и начина на извършване на
проверката, вида, модела, фабричния номер и показанията на техническото средство или
резултата от теста и номера на талона за изследване. Показанията на техническото средство
се вписват в акта за установяване на административното нарушение и в талона за изследване
до втория знак след десетичната запетая включително.
Цитираните дотук норми от Наредбата сочат ясно, че при отчетено с техническо
средство надвишение на концентрацията на алкохол в кръвта /над 0,5 ‰ и до 1,2 ‰/, в
АУАН се вписва именно стойността, показана от техническото средство. Талонът за
медицинско изследване се издава, за да може обвиненото с акта в извършване на нарушение
по чл.174, ал.1 от ЗДвП лице, при желание да извърши и медицинска проба, която да
потвърди дали действително концентрацията на алкохол в кръвта е над 0,5 ‰, т.е. дали
деянието е наказуемо с административно наказание. Резултатите от това лабораторно
изследване обаче, следва да се отчетат единствено в случаите, когато концентрацията на
алкохол в кръвта е под 0,5 ‰, т.е. когато деянието не съставлява нарушение, или над 1,2 ‰,
при които стойности следва да се ангажира вече наказателната отговорност на извършителя.
В разглеждания случай, концентрацията на алкохол в кръвта на О., установена чрез
изследване на дадената от лицето редовна кръвна проба, не сочи промяна в правната
квалификация на деянието, доколкото концентрацията на алкохола в кръвта на нарушителя
отново е над 0, 5 ‰ и под 1,2 ‰. Ето защо, данните от съставеният АУАН, не се
опровергават чрез медицинското изследване, респ. с пренасянето на идентична фактическа
обстановка от АУАН и НП, няма допуснато нарушение, което да доведе до
незаконосъобразност на постановлението. Допълнителен аргумент в подкрепа на този
правен извод може да се извлече и от обхвата на правомощията на АНО, който извършва
преценка по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН въз основа на описаните в АУАН обстоятелства,
съобразявайки възраженията на нарушителя и събраните доказателства. Издателят на НП не
може да изменя изложените в акта фактически установявания, тъй като това води до
посочване на различна фактическа обстановка, спрямо тази визирана в АУАН досежно
стойностите на нивата на алкохол в кръвта, т.е. ще е налице разлика между изнесените в
акта и постановлението релевантни факти, която вече предпоставя извод за
незаконосъобразност на последното, доколкото ще са налице два различни резултата,
получени по законово уредените, респ. годни начини – чрез техническо средство и чрез
медицинско изследване изследване. Както се посочи по-горе, пробата, изпитана в
лабораторни условия, следва да се отчита дотолкова, доколкото променя изводите,
изградени въз основа на резултата, получен от техническото средство за съставомерност на
извършеното от водач на МПС деяние, с нарушението по чл. 174, ал. 1 от ЗДвП.
Ето защо, въззивната инстанция намира, че отразяването в НП на идентични с
4
отчетените с техническото средство „Алкотест 7510” резултати относно концентрацията на
алкохол в кръвта на наказаното лице, не следва да се възприема за недоказано с оглед
представения по делото Протокол за химическа експертиза, доколкото при случаите на
редовно извършена проба с техническо средство, отчетената при медицинското изследване
следва да се съобразява, само когато е със стойност под 0,5‰ или над 1,2‰. Изводът е, че
идентично описаните в АУАН и в НП факти са доказани, респ. по несъмнен начин се
установява извършеното деяние от наказаното лице, съставомерно на нарушението,
визирано в чл. 174, ал. 1 от ЗДвП.
Административнонаказващият орган е наложил на нарушителя административно
наказание „глоба” в размер на 1000 лв. и кумулативно предвиденото наказание „Лишаване
от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца в предвидения от закона размер, който е
фиксиран, поради което наказателното постановление се явява правилно и законосъобразно
и следва да бъде потвърдено.
Предвид характера на нарушението и обществените отношения, които то засяга, не се
касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
При този изход на спора и съобразно разпоредбите на чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН,
основателно е искането на ответната страна по жалбата за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Съгласно чл.63, ал.5 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Последната
норма предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената
дейност. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност на делото, счита че в полза
на ОДМВР Кюстендил следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
предвидения в чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ минимум, а именно в
размер на 80.00 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-5310-001237/28.09.2022 г.,
издадено от Началник група в ОДМВР Кюстендил, Група КПДГПА Кюстендил, с което на
Г. Б. О., ЕГН ********** с постоянен адрес: с. С., общ.С., с адрес за призоваване гр. С.,
ул."М. Б." № *** на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от
ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000 (хиляда) лв. и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 (дванадесет) месеца, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Г. Б. О., ЕГН ********** с постоянен адрес: с. С., общ.С., обл. Благоевград
да заплати в полза на ОДМВР Кюстендил сумата в размер на 80.00 (осемдесет) лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
5
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
Кюстендил, в 14-дневен срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
6