№ 215
гр. Бургас, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Таня Д. Евтимова
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело
№ 20222100500092 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Предмет на въззивна проверка е решение № 67/20.10.2021г., постановено от Районен
съд – Малко Търново по гр. д. № 107/2021г. С това решение съдът е приел за установено, че
„ЕОС Матрикс“ ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. София, район Витоша, ж.
к. „Малинова Долина“, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4-6, ЕИК: *********,
представлявано от Р И М - Т, има вземане към П. К. Ш., ЕГН: ********** от гр. М Т, ул.
*** № ** в размер на 4 386,20 лева, от които 3 362,44 лева – главница, представляваща
неизплатено задължение по договор за потребителски кредит с фиксирана лихва от
01.12.2014г.; 1023,76 лева – мораторна лихва за периода от 03.02.2018г. до 02.02.2021г. и
законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от
ГПК до окончателното изплащане. С това решение, съдът е осъдил Ш. да заплати на „ЕОС
Матрикс“ ЕООД съдебни разноски за исковото производство в размер на 292,34 лева и
разноски за заповедното производство в размер на 92,18 лева.
Подадена е въззивна жалба от П. К. Ш. против решение № 67/20.10.2021г.
Жалбоподателят твърди, че районният съд не се е произнесъл по всички негови възражения
и оспорва решаващия извод за липса на изтекла погасителна давност. Според Ш., районният
съд не е съобразил решението си с ТР № 8/02.04.2019г., постановено от ВКС по тълк. дело
№ 8/2017г.
Жалбоподателят иска от съда да отмени първоинстанционното решение и да
отхвърли иска на „ЕОС Матрикс“ ЕООД.
В съдебно заседание въззивната страна не се явява и не се представлява.
Ответната страна представя писмен отговор, в който изразява становище за
неоснователност на жалбата. Дружеството не се представлява в съдебно заседание.
Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
1
Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
І. ФАКТИ:
Производството пред Районен съд – Малко Търново е образувано по искова молба на
„ЕОС Матрикс“ ЕООД П. К. Ш. с правно основание чл.422 от ГПК – за установяване
дължимостта на следните суми: 3 362,44 лева – главница, представляваща неизплатено
задължение по договор за потребителски кредит с фиксирана лихва от 01.12.2014г.; 1023,76
лева – мораторна лихва за периода от 03.02.2018г. до 02.02.2021г. и законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до
окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 260012/03.02.2021г. от Районен съд – Малко Търново по ч. гр. д. № 17/2021г.
Ищецът твърди, че на 01.12.2014г. ответникът е сключил договор за потребителски кредит с
фиксирана лихва с „Обединена Българска Банка“ АД с размер на кредита 3 600 лева,
годишна лихва в размер на 9,95% и ГПР в размер на 13,47%. Според ищеца, Ш. е направил
няколко вноски за погасяване на кредита, след което е преустановил плащанията. Вземането
на банката е прехвърлено на ищеца на 31.01.2018г., за което длъжникът е уведомен
надлежно. Непогасеният остатък от кредита към 01.12.2015г. е 3 362,44 лева., а мораторната
лихва към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 02.02.2021г. е 1 246,43
лева.
В отговор по чл.131 от ГПК П. К. Ш. оспорва исковете и прави възражение за
нередовно осчетоводяване на дълга, за нищожност на договора за кредит на основание
чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.9 и 9а, т.10, т.11 и т.20 от ЗПК и за погасяване на вземанията по
давност.
В хода на първоинстанционното производство е представен договор за предоставяне
на потребителски кредит с фиксирана лихва от 01.12.2014г., от който се установява, че
„ОББ“ АД е отпуснала на ответника кредит при лихвен процент в размер на 9,95%, ГПР в
размер на 13,47%, срок за издължаване-60 месеца и анюитетна вноска в размер на 76,58
лева. По делото е приложен договор за прехвърляне на парични вземания, ведно с
приложение № 1 и № 3, от които е видно, че на 31,01.2018г. кредитодателят „ОББ“ АД е
прехвърлил вземането си на цесионера „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Представено е и
уведомление № 3426/09.07.2020г. до длъжника за извършената цесия.
По делото са приети извлечения от счетоводството на банката за салдото по кредита
към 31.12.2015г. и заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Според заключението,
което е прието без оспорване от страните в процеса, Ш. е усвоил напълно предоставения
кредит в размер на 3 600 лева и в периода от 08.04.2015г. до 22.02.2016г. е погасил 237,56
лева от главницата, 147,44 лева – лихви и 32,65 лева – банкови такси. Към датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, непогасената част от главницата е 3 362,44 лева,
а мораторната лиха за периода от 03.02.2018г. до 02.02.2021г. е 1 023,67 лева.
Въз основа на събраните писмени доказателства, Районен съд – Малко Търново
формира извод за основателност на иска. За да постанови този резултат, съдът приема, че
вземането за главницата е установено и не е погасено по давност, която в конкретния случай
започва да тече от 01.12.2019г. – датата, на която същото е станало изискуемо.
ІІ. ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна
страна, за която решението поражда неблагоприятни правни последици. Поради това,
2
жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Предметният обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от
ГПК. Според правилото на цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивната инстанция
констатира, че обжалваното решение е валидно - постановено е от законен състав в
пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма.
Подписано е и е разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената
защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.
Решение № 67/20.10.2021г. е правилно в частта, в която е установено вземането за
главница за периода от 03.02.2016г. до 02.02.2021г. и за мораторна лихва за периода от
03.02.2018г. до 02.02.2021г. . Този извод се налага по следните съображения:
Възражението на въззивната страна за нищожност на договора за потребителски
кредит, е неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т. 7-12 и т.20 и
ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 – т.9. Според правилото на чл.11, ал.1, т.9, 9а, т.10, т.11 и т.20 от ЗПК
договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа: лихвения
процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент,
който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат
различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени
проценти; методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а;
годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин; условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за
целите на погасяването и наличието или липсата на право на отказ на потребителя от
договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото
упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси
усвоената главница и лихвата съгласно чл.29, ал.4 и ал.6, както и за размера на лихвения
процент на ден. В конкретния случай от приложения по делото договор за потребителски
кредит се установява, че същият съдържа реквизитите, посочени в цитираните императивни
правни норми. Посочен е лихвеният процент, размерът на годишния процент на разходите,
броят и размерът на анюитетните вноски, произведението от който дава общата сума на
кредита. Посочен е и размерът на наказателната лихва, която се прилага при забава на
плащането по главницата. При това положение, не са налице основанията за нищожност на
договора, въведени в отговора на исковата молба по чл.131 от ГПК и във въззивната жалба.
3
Възражението за погасяване на част от вземанията поради изтичане на общата
погасителна давност за главницата, е основателно. Според практиката на ВКС, обективирана
в решение № 45/17.06.2020г., постановено по гр.д. № 237/2019г., началният момент на
течението на давността се свързва с изискуемостта на съответната погасителна вноска и
настъпва в различни моменти. Началният момент, от който започва да тече давностният срок
за вземания за главница по погасителни вноски по договор за банков кредит, е моментът на
изискуемостта на съответната вноска. В конкретния случай, от заключението на съдебно-
счетоводната експертиза се установява, че кредитът е усвоен на 02.12.2014г., а първата
месечна вноска се дължи на 02.01.2015г. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
подадено на 02.02.2021г. При това положение, вземането на кредитора за погасителните
вноски в периода от 02.01.2015г. до 02.02.2016г. се явява погасено, поради изтичане на
общата 5-годишна давност. Общата стойност на това вземане възлиза на 995,54 лева и
представлява произведение от 13 броя погасителни вноски и стойността на всяка една от тях
– 76,58 лева. От тази стойност трябва да се приспаднат вноските, които длъжникът е платил
в размер на 237,56 лева. Разликата от 757,98 лева се явява недължима. При тези данни,
въззивната страна дължи главница в размер на 2 694,46 лева, представляваща разлика между
общата стойност на главницата (3 362,44 лева) и стойността на вноските, погасени по
давност (757,98 лева).
Вземането на кредитора за лихви се погасяване с изтичане на кратката 3-годишна
давност. В конкретния случай заявлението по чл.410 от ГПК е подадено на 02.02.2021г.,
поради което вземането за мораторна лихва в периода от 02.01.2015г. до 02.2018г. е
погасено по давност. Дължат се само лихвите, които са начислени върху погасителните
вноски в периода от 03.02.2018г. до 02.02.2021г. От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че лихвата за периода от 03.02.2018г. до 02.02.2021г. е в размер на
1 023,71 лева – толкова, колкото е установено с първоинстанционното решение.
По изложените съображения, жалбата на П.Ш. се явява основателна за вземане в
размер на 757,98 лева, представляващо разлика между сбора на 13 броя погасителни вноски
в периода от 02.01.2015г. до 02.02.2016г.(995,54 лева) и платените от него вноски (237,56
лева). В останалата част, жалбата е неоснователна.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд, VІ въззивен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 67/20.10.2021г., постановено от Районен съд – Малко Търново
по гр. д. № 107/2021г. в частта, в която прието за установено, че „ЕОС Матрикс“ ЕООД със
седалище и адрес на управление в гр. София, район Витоша, ж. к. „Малинова Долина“, ул.
„Рачо Петков Казанджията“ № 4-6, ЕИК: *********, представлявано от Р И М - Т, има
вземане към П. К. Ш., ЕГН: ********** от гр. М Т, ул. *** № ** в размер на 757,98 лева,
представляващо разлика между сбора на 13 броя погасителни вноски в периода от
02.01.2015г. до 02.02.2016г. (995,54 лева) и заплатените вноски (237,56 лева).
ВМЕСТО ТОВА, СЪДЪТ ПОСТАНОВИ
ОТХВЪРЛЯ исковата молба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД със седалище и адрес на
управление в гр. София, район Витоша, ж. к. „Малинова Долина“, ул. „Рачо Петков
Казанджията“ № 4-6, ЕИК: *********, представлявано от Р И М - Т да се приеме за
установено, че дружеството има вземане от П. К. Ш., ЕГН: ********** от гр. М Т, ул. *** №
4
** в размер на 757,98 лева, представляващо разлика между сбора на 13 броя погасителни
вноски в периода от 02.01.2015г. до 02.02.2016г. (995,54 лева) и заплатените вноски (237,56
лева).
ПОТВЪРЖДАВА решение № 67/20.10.2021г., постановено от Районен съд – Малко
Търново по гр. д. № 107/2021г. в останалата част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5