Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 784 11.06.2018 година гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ХV наказателен състав
На шести юни
2018 година
В открито съдебно заседание, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Георги Грънчев
Секретар: Мариана
Колева
като
разгледа докладваното от съдия Грънчев НАХД
№ 1323 по описа за
2018 година, за да се произнесе намира следното :
Производството
пред БРС е по реда на чл.59-63 от ЗАНН и е образувано по жалба на К.Г.Р., ЕГН: **********,***-0769-007175/16.02.2018
г., издадено от началник група към Сектор „Пътна полиция” („ПП”) при ОД на МВР
– Бургас, с което на основание чл. 182, ал.4, вр.ал. 1, т. 6 от ЗДвП на
жалбоподателя са наложени административни наказания – глоба в размер на 1400
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца за нарушение на
чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
Във въззивната жалба се излагат основания за
материална и процесуална незаконосъобразност на наказателното постановление и
се претендира цялостната му отмяна.
Жалбоподателят редовно призован се явява лично.
Административнонаказващият орган не изпраща
представител. В съпроводителното писмо към административно наказателната
преписка изразява становище за неоснователност на жалбата и потвърждаване на
наказателното постановление.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от
заинтересовано да обжалва лице и съдържа необходимите реквизити, поради което е
допустима.
Районен съд - Бургас, след като анализира събраните по
делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 22.11.2017 г. около 13:59
часа, система за видеоконтрол ATCC TFR-1M №510/07 заснела лек автомобил марка „МЕРЦЕДЕС
МЛ 320“ с peг. № А****КТ, движещ се в град Бургас на ПП I-9 км.245+100 в посока
от пътен възел "Юг" към кв.“Крайморие“, с превишена скорост 132 км/ч.
при разрешена в населено място с пътен знак В-26 – 80км/ч. Участъкът бил
сигнализиран с пътен знак Е-26.
По делото е представена клип
№71, снет от паметта на системата, от която са видни координатите, където е бил
засечен и заснет автомобилът, и самият автомобил.
След снемането на заснетия
видеоматериал от радарната система, служител в Сектор „ПП” при ОД на МВР –
Бургас изготвил справка за собствеността на автомобила, от която се установило,
че засеченият и заснет автомобил е собственост на К.Г.Р.. На К.Р. била предявена
декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл. 188
от ЗДвП, в която той отразил, че същата дата и час автомобилът е бил управляван
от него. Тези обстоятелства дали основани на мл. автоконтрольор към сектор ПП към ОДМВР –Бургас В.П. да
състави срещу жалбоподателя К.Г.Р. АУАН .
Описаната фактическа
обстановка се приема въз основа на акта за установяване на административно
нарушение, който съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП има законна
доказателствена сила, справка от база данни на КАТ, декларация по чл.188 от ЗДвП.
На основание съставения акт
началник-група в сектор ПП към ОДМВР - Бургас издал, атакуваното наказателно
постановление, с което санкционирал нарушителя за извършеното от него нарушение
на чл. 182, ал.4, вр.ал. 1, т. 6 от ЗДвП.
При съставянето на акта и
издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Актосъставителят и административно-наказващият орган
са спазили разпоредбите, съответно на чл.40-44 и чл.57,58 от ЗАНН. Акт за
установяване на административно нарушение АУАН Т349575/ 25.04.2014 г. е
съставен и препис от него е връчен на нарушителя, според изискванията на чл.40
и 43 от ЗАНН. Актът съдържа всички необходими елементи, посочени в чл.42 от ЗАНН. Наказателното постановление, издадено на основание акта за установяване
на административно нарушение е съобразено с изискванията на чл.53 и 57 от ЗАНН.
Въз основа на приетите факти
по делото съдът прави следните правни изводи:
Жалбоподателят е осъществил
от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 182, ал. 1, т. 6
от ЗДвП.
С допустимото от закона
техническо средство – система за видеоконтрол TFR-1M №510/07, заснемаща и
записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство е изготвено годно веществено доказателствено
средство – клип №71, с който е констатирано административното нарушение.
Деянието осъществява от обективна и субективна страна състава на нарушението.
Установена е скорост на движение, надхвърляща с над 50 км/ч, разрешената в този
участък на пътя и това деяние е извършено виновно от нарушителя при форма на
вината пряк умисъл. За формата на вината извода се извежда от скоростта на
движение на автомобила, а именно 132 км/ч, надвишаваща с 52 км/ч разрешената
скорост за движение в населено място.
Не се споделят възраженията, изложени в жалбата и в
съдебното заседание. Редовно съставеният акт по ЗДвП има доказателствена сила
до доказване на противното. Пред съда не бяха представени убедителни
доказателства, които да оборят доказателствената сила на акта за установяване
на административно нарушение.
Налице са материалноправните
и процесуалноправните предпоставки за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Същият е управлявал
автомобила, с който е извършено нарушението.
Фактически и юридически обвинението в АУАН е
формулирано ясно и точно. Правото на защита на жалбоподателя не е нарушено. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН. От това следва,
че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Наказателното постановление е законосъобразно издадено.
Жалбоподателят възразява, че фактите досежно
повторността не са посочени в АУАН, а за първи път са описани в наказателното
постановление, с което му се нарушава правото на защита.
АУАН има в административнонаказателния процес
функцията на обвинителен акт. В него трябва да бъдат посочени ясно и точно
фактическото и юридическо обвинение срещу нарушителя - чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН. Пределите на административнонаказателната отговорност на правните субекти
се формулират от АУАН. С наказателното постановление не може да се наложи
наказание за нарушение, за което не е повдигнато обвинение с акта за
установяване на административно нарушение. В настоящия случай с АУАН жалбоподателя
е обвинен за движение с превишена скорост, но това обвинение не е за повторно
извършване на нарушението. Следователно АНО няма правомощията да накаже
жалбоподателя за по-тежко квалифицирано нарушение от това, в което е обвинено с
АУАН.
Правото на защита на жалбоподателя да узнае всички
факти и обстоятелства, които се отнасят до административно наказателната му
отговорност не е ограничена от наказателното постановление, тъй като то няма
обвинителна функция. Наказателното постановление е акт на орган, който има
функциите на първа инстанция в административнонаказателния процес.
Административнонаказващият орган не обвинява, а решава въпроса за вината и
отговорността на нарушителя, съобразявайки се с разпоредбата на чл.53 от ЗАНН.
Обвинителната функция в процеса е предоставена на длъжностни лица, оправомощени
да съставят актове за установяване на
административни нарушения. Актът обвинява лицето в извършването на
административно нарушение и той трябва да съдържа всички факти и обстоятелства,
касаещи административнонаказателната отговорност на нарушителя.
Установените по делото факти налагат друга правна
квалификация. В АУАН е описан фактическия състав на нарушението по чл. 182, ал.
1, т. 6 от ЗДвП. Нарушителят следва да се оправдае само, когато извършеното от
него деяние не съставлява нарушение въобще, а не, когато деянието не отговаря
на правната квалификация, възприета от административнонаказващият орган. В този
смисъл е постоянната практика на ВКС по НПК, касаеща отговорността на лицата за
извършени престъпления, застъпена с решение № 16 по н.д. №479/2003 г. І-во нак. отд.,
решение № 452 по н.д. № 407/2002 г. на І-во нак. отд., решение № 433 по н.д. №
373/2001 г. на І-во нак. отд., решение № 409 по н.д. № 304/2002 г. на ІІ-ро
нак. отд., решение №273 по н.д.№221/2000 г., ІІІ н.о./стр.185 от Сб./, решение
№ 447 от 13.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 335/2008 г., II н. о., НК, докладчик
председателя Гр. И., решение № 214 от 14.ХI.1995 г. по н. д. № 99/95 г.,
I н. о., докладчик съдията Пл. Т., решение № 209 от 4.07.2013 г. на ВКС по н. д. №
487/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Пл. П., както и
решение № 119 от 7.06.2006 г. на ВтАС по в. н. о. х. д. № 67/2006 г.,
наказателно отделение, докладчик председателят З. Тр..
Съдът, като въззивна инстанция в административнонаказателното
производство разполага с правомощията да измени наказателното постановление и
да приложи спрямо нарушителя закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
нарушение. Правомощията на съда произтичат от разпоредбата на чл.84 от ЗАНН,
във вр. с чл.337, ал.1, т.2 от НПК. Извършеното от жалбоподателя деяние следва
да се преквалифицира от нарушение по чл. 182, ал. 4, вр. ал.1, т. 6 ЗДвП в
нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП и спрямо него да се приложи закон за
по-леко наказуемо нарушение. Съответно на
К.Г.Р. следва да се
наложи санкцията, предвидена в чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП. Според тази разпоредба за превишаване над 50
km/h наказанието е глоба 700 лв. и три
месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки
следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв.
Следователно наказанието, което следва да изтърпи жалбоподателя е глоба в
размер на 700 лева и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно
средство.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.
1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно
постановление НП №17-0769-007175/16.02.2018
г. на началник група в сектор
„Пътна полиция" към ОДМВР Бургас, с което за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, на осн. чл. 182, ал. 4, вр. ал.1, т. 6 ЗДвП на К.Г.Р., ЕГН: **********,*** е наложено административно наказание
глоба в размер на 1400 (хиляда и четиристотин) лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от три месеца КАТО
ПРЕКВАЛИФИЦИРА нарушението по чл.
182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП и НАМАЛЯ глобата от 1400 лева на 700/седемстотин/ лева
.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление НП №17-0769-007175/16.02.2018
г. на началник група в сектор „Пътна полиция" към ОДМВР Бургас, в частта, в което за нарушение на чл. 21, ал.
2 от ЗДвП на К.Г.Р. е наложено и административно лишаване от право да
управлява МПС за срок от три месеца.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /
Вярно с оригинала!
Секретар: М.К.