№ 184
гр. София, 31.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мария Митева
Членове:Д. Фикиин
Стефан Милев
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг М.ева
в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от Стефан Милев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20241000600204 по описа за 2024 година
Защитникът на подсъдимия В. И. Б. (ЕГН: **********) – адв. Р. А. (САК), е подал в
срока и по реда на гл. XXI от НПК въззивна жалба срещу постановената по н.о.х.д. №
2421/23 г. на СГС (НО, 16 с.) присъда № 187/23.11.23 г., с която Б. е бил признат за виновен
в посредствено извършени (чрез счетоводителя Т. П. Р.) три деяния (в периода от 14 април
до 16 юни 2014 г.) на продължавано престъпление по чл. 255, ал.3, вр. ал.1, т.т. 2, 6 и 7, вр.
чл. 26, ал.1 НК – избегнато установяване на данъчни задължения (ДДС) на „Лидер Трейд“
ЕООД в особено големи размери (125 688, 90 лв.), чрез потвърдена неистина в справките –
декларации от 14.04.14 г., 14.05.14 г. и 16.06.14 г.; чрез ползване на неверни и неистински
документи (отчетни регистри и фактури) при водене на счетоводството и при представяне
на информация пред НАП/ТД-гр. София; и чрез приспадане на неследващ се данъчен
кредит. Изпълнението на наложеното с обжалваната присъда наказание (три години
лишаване от свобода) е отложено с 5-годишен изпитателен срок по чл. 66 НК, в чиято
продължителност за подсъдимия е постановено включване в програми за обществено
въздействие (като допълнителна мярка по чл. 67, ал.3, вр. чл. 42а, ал.2,т.4 НК).
Жалбата, изцяло поддържана в съдебните прения пред САС, е с приоритетно искане
по чл. 336, ал.1, т.3 НПК, аргументирано с тезата за необоснованост на присъдата
(недоказаност на обвинението).
Защитата твърди, че осъждането на Б. почива на предположения защото: а) няма
доказателства той да е предоставял на фирмения счетоводител Р. за обработка фактурите,
отразяващи несъществуващите сделки с доставчици; б) подсъдимият (също като
свидетелите А., К. и Г.) изобщо не бил наясно с дружествената дейност; в) в нарушение на
чл.127, ал.2 НПК признаването му за виновен се основава главно на издадените от НАП
ревизионен доклад и акт; г) счетоводната експертиза, ползвана за мотивиране на
обвинението, механично е преповторила изводите на ревизионния акт, без вещите лица да
извършат собствена проверка на изследваните документи (фактури, банкови извлечения,
1
протоколи, договори и т.н.). Алтернативното искане на жалбоподателя е делото да бъде
върнато за ново разглеждане от СГС (чл. 335, ал.2 НПК – поради пропуска на първата
инстанция да изслуша приетата от въззивния съд счетоводна експертиза), или наказанието
да бъде намалено (чл. 337, ал.1, т.1 НПК).
Самият подсъдим – в личната си пледоария и в последната си дума, е напълно
солидарен с позицията на своя защитник, а прокурорът от САП намира обжалваната
присъда за правилна.
I.
Независимо от лаконичността на въззивната жалба, втората инстанция извърши
пълна служебна проверка на оспорената присъда (чл. 314, ал.1 НПК) и прецени, че (на първо
място) Градският съд е установил правилно фактите по делото, поради което не се налага
то да бъде попълвано от САС с „нови фактически положения“ (чл. 316 НПК). Частичните
пропуски в доказателствената дейност на СГС (неприетата счетоводна експертиза и
неразпитването на важен свидетел - Е. К., сочена като управител на едно от дружествата –
доставчици на „Лидер Трейд“ ЕООД) бяха преодолени в проведеното въззивно съдебно
следствие, поради което – ако изобщо се е касаело за някакво съществено процесуално
нарушение, както твърди защитата – то вече се явява „отстранено“ по смисъла на чл.335,
ал.2 НПК. Като цяло, инкриминираните събития са били изследвани в детайли, но за
прецизност въззивният съд намери за необходимо да ги подреди хронологично (по тяхната
последователност) и в доста по-стегната форма, като открои само изяснените обстоятелства
с пряко съставомерно значение.
В края на м. февруари и началото на м. март 2014 г. подс. В. Б. станал едноличен
собственик и управител на регистрираното в гр. София дружество „Лидер Трейд“ ЕООД
(ЕИК: *********), което придобил от предходните собственици – О. М. и В. М.. Причината
последните двама да продадат фирмата било виждането им, че планираната стопанска
дейност (внос на ток от Гърция) не била реализирана поради промени в пазарната среда. С
вписването на новия собственик и управител на 13.03.2014 г. било отразено и ново
седалище на дружеството – гр. София, ул. „Хан Аспарух“ № 13, офис 1 – адрес, ползван за
кореспонденция и от още няколко юридически лица, представлявани от подсъдимия. Фирма
„Лидер Трейд“ ЕООД била регистрирана по ЗДДС още през 2010 г., а обявеният й предмет
на дейност бил разнороден (внос и износ на стоки, интернет-търговия, изграждане на
кабелни връзки, транспортна, посредническа и агентска дейност). В трите данъчни (ДДС)
периода, инкриминирани по делото (за месеците март, април и май 2014 г.), дружеството
било ползвано от подс. Б. основно за продажби на внесени от чужбина автомобили, за които
начислявало ДДС и чрез които реализирало оборот. За счетоводното обслужване Б.
продължил да ползва услугите на заварения счетоводител – свидетеля Т. Р., упълномощен
още от предходния управител О. М.. Информацията, въз основа на която св. Р. съставял
месечните данъчни регистри (дневници за покупки и продажби) и справките-декларации по
ЗДДС в периода от м. март до м. юни 2014 г., му била предоставяна единствено от
подсъдимия. Последният уведомявал счетоводителя за подлежащите на отчитане фактури
(или данни от фактури), а въз основа на тях (без да проверява достоверността и истинността
им) самият Р. попълвал отчетните регистри и полетата (т.нар. „клетки“) на справките-
декларации. След депозирано пред органите по приходите на 11.04.14 г. заявление за
подаване на документи с квалифициран електронен подпис (КЕП), в следващите три
поредни месечни периода (предмет на разглеждане по делото) св. Р. изпращал до НАП/ТД-
София (офис „Център“) по електронен път от името на „Лидер Трейд“ ЕООД справките –
декларации по ЗДДС и съпътстващите ги отчетни дневници.
Извършваната чрез „Лидер Трейд“ ЕООД реална дейност по продажба на внесени от
чужбина автомобили (продадени на М. М., „Армира“ ЕАД, „Стройрент Тони“ ЕООД, „ДСК
Ауто Лизинг“ ЕАД, „Чи Ар“ ООД, И. А., „Глобал интертранс“ ЕООД, „Уникредит Лизинг“
ЕООД, „БМ Лизинг“ АД, „ГО 60“ ЕООД и др.) налагала дружеството да начислява за всяка
от сделките 20% данък добавена стойност, който да декларира за съответния месечен период
и да внесе в бюджета, освен ако са налице основания за приспадането му чрез ползването на
2
т.нар. „данъчен кредит“. Именно - за да оправдае ползването на данъчен кредит за отчетните
периоди „март“, „април“ и „май“ 2014 г., а по този начин – и да не декларира като
подлежащо на заплащане задължение част от начисления ДДС от продажбата на
автомобили, подс. Б. предприел действия, чрез които пред фискалните власти да бъдат
декларирани (чрез счетоводителя Р.) извършени спрямо неговото дружество („Лидер Трейд“
ЕООД) доставки, които не съществували в действителност. Целта му била да отрази
фактурите за такива доставки в отчетните регистри (дневници за покупки) към месечните
справки – декларации по ЗДДС (посредством счетоводителя Р.) и по тях да бъде приспаднат
данъчният кредит. Като регистрирано по ЗДДС лице, управляваното от подс. Б. дружество
следвало само да определя резултата си (данък за внасяне в бюджета) за всеки отделен
месечен данъчен период в подавана от негово име справка-декларация по чл. 125 ЗДДС до
14-то число на следващия календарен месец. В отделни части („клетки“) на тази декларация
се отразявали извършените от фирмата доставки и начисления във връзка с тях ДДС,
реализираните спрямо дружеството доставки и начисления за тях ДДС от доставчиците,
размерът на правото на данъчен кредит, данъкът за внасяне или данъкът за възстановяване.
Данъчният кредит в случая представлявал сумата на данъка, която регистрираното лице
можело да приспадне от задълженията си по ДДС за получели от него стоки по облагаема
доставка (чл. 68, ал.1, т.1 ЗДДС). Когато начисленият от дружеството данък (по реализирани
от него услуги и доставки) превишавал размера на данъчния кредит, възниквала разлика,
съставляваща данък за внасяне за съответния месечен период. Колкото по-голям, обаче, бил
размерът на данъчния кредит, с толкова се намалявало и данъчното задължение на
регистрираното лице, като правото на приспадане по чл. 68, ал.1, т.1 ЗДДС възниквало
единствено при реално получени доставки.
Преследвайки целта си да отрази право на данъчен кредит по несъществуващи
доставки към „Лидер Трейд“ ЕООД, в инкриминирания период подс. В. Б. решил да
използва за това две дружества, сочени като доставчици („Биосвят България“ ЕООД и
„Строй инженеринг Тийм“ ЕООД). Те не упражнявали реална търговска дейност; нямали
нает трудов персонал, а формално вписаните им управители – свидетелите Е. К. („Биосвят
България“ ЕООД) и Р. Г. (Строй инженеринг Тийм“ ЕООД), изобщо не били наясно с
фирмената „дейност“; още повече, че самият подсъдим бил писмено упълномощен да ги
представлява пред органите на НАП и на практика контролирал подаваната за тях данъчна
информация.
Общо 3 са инкриминираните по делото месечните данъчни периоди, в които подс. Б.
подал (ползвайки счетоводните услуги на св. Т. Р.) по електронен път пред местно
компетентните органи на НАП справки – декларации по ЗДДС (с отразени в тях неверни
данни за данъчния кредит и дължимия ДДС за внасяне) и съпътстващите ги дневници за
покупки, невярно отразяващи доставки от „Биосвят България“ ЕООД и „Строй инженеринг
Тийм“ ЕООД.
1.
През м. март 2014 г. управляваното от подс. Б. дружество продало на „Строй Рент
Тони“ ЕООД лек автомобил за сумата от 76 000 лв., която сделка била надлежно отразена в
отчетните дневници на двете фирми, и по която доставчикът „Лидер Трейд“ ЕООД
начислил ДДС в размер на 15 200 лв., който трябвало да бъде деклариран и внесен в
бюджета. За да избегне това, по неустановен начин подсъдимият предоставил на
счетоводителя Р. информация за три нереални доставки от „Строй инженеринг Тийм“ ЕООД
спрямо „Лидер Трейд“ ЕООД, по които били издадени три фактури, отразяващи
несъществуващи стопански операции (сделки) - № 4/21.03.14 г. (с данъчна основа – 23 890
лв. и начислен ДДС – 478 лв.), № 6/24.03.14 г. (с данъчна основа – 26710 и начислен ДДС –
5342 лв.) и № 13/31.03.14 г. (с данъчна основа – 25 375 и начислен ДДС - 5 075 лв.). Общият
размер на подлежащия на приспадане ДДС по тези нереални доставки възлизал на 15 195 лв.
Свидетелят Р. обработил информацията от предоставените му от подс. Б. три фактури и ги
отразил (по номер, стойност и размер на ДДС) в дневниците за покупки на „Лидер Трейд“
ЕООД за м. март 2014 г. Така - първата инкриминирана справка – декларация по ЗДДС, с вх.
3
№ 22102223805/14.04.14 г., ведно с дневниците за покупки и продажби, била подадена от св.
Т. Р. и неговия КЕП на 14 април 2014 г. пред НАП/ТД-гр. София (офис „Център“) за
данъчния период от 1 до 31 март 2014 г. В три от нейните графи било отразено следното: в
графа „20“ – 15 200 лв. ДДС за внасяне; в графа „41“ – 15195 лв. ДДС за приспадане; и в
графа „71“ – 5 лв. ДДС за реално внасяне. Като резултат, това довело до невярно
деклариране на окончателното задължение за внасяне на ДДС - 5 лв., вместо действителното
(15 200 лв.), т.е. до неговото намаляване със сумата от 15 195 лв., съставляваща данък,
чието установяване е избегнато.
2.
От продадените през м. април 2014 г. вносни автомобили управляваното от подс. Б.
дружество „Лидер Трейд“ ЕООД начислило спрямо купувачите („Армира“ ЕАД, „ДСК
Аутолизинг“ ЕООД, М. Д. М. и т.н.) ДДС за внасяне в размер на 88 709, 92 лв. За да избегне
установяването на това задължение, по неустановен начин подсъдимият предоставил на
счетоводителя Р. информация за шест нереални доставки (отново от „Строй инженеринг
Тийм“ ЕООД) спрямо „Лидер Трейд“ ЕООД, по които били издадени шест фактури,
отразяващи несъществуващи стопански операции (сделки) – № 14/07.04.14 г. (с данъчна
основа – 61 200 лв. и начислен ДДС – 12 240 лв.); № 15/10.04.14 г. (с данъчна основа – 58
100 лв. и начислен ДДС – 11 620 лв.); № 16/10.04.14 г. (с данъчна основа – 59120 лв. и
начислен ДДС – 11 824 лв.); № 17/17.04.14 г. (с данъчна основа – 58 700 лв. и начислен ДДС
– 11 740 лв.); № 18/28.04.14 г. (с данъчна основа – 64 280 лв. и начислен ДДС – 12 856 лв.); и
№ 19/29.04.14 г. (с данъчна основа – 46 880 лв. и начислен ДДС – 9 376 лв.). Общият размер
на подлежащия на приспадане ДДС по тези нереални доставки възлизал на 69 656 лв.
Свидетелят Р. обработил информацията от предоставените му от подс. Б. шест фактури и ги
отразил (по номер, стойност и размер на ДДС) в дневниците за покупки на „Лидер Трейд“
ЕООД за м. април 2014 г. Така - втората инкриминирана справка – декларация по ЗДДС, с вх.
№ 22102243794/14.05.14 г., ведно с дневниците за покупки и продажби, била подадена от св.
Т. Р. и неговия КЕП на 14 май 2014 г. пред НАП/ТД-гр. София (офис „Център“) за данъчния
период от 1 до 30 април 2014 г. В три от нейните графи било отразено следното: в графа
„20“ – 88 709, 92 лв. ДДС за внасяне; в графа „41“ – 88 705, 78 лв. ДДС за приспадане
(вместо действителната стойност – 19 049, 78 лв.); и в графа „71“ – 4, 14 лв. ДДС за реално
внасяне, вместо действителната стойност – 69 660, 14 лв., като разликата от 69 656 лв.
съставлява данък, чието установяване е избегнато.
3.
От продадените през м. май 2014 г. автомобили управляваното от подс. Б. дружество
„Лидер Трейд“ ЕООД начислило спрямо купувачите (И. А. А., „Чи Ар“ ООД, „МО
Ентърпрайз“ ЕООД, „ЕИС Строителна компания и др.) ДДС за внасяне в размер на 171 194,
98 лв. За да избегне установяването на това задължение, по неустановен начин подсъдимият
предоставил на счетоводителя Р. информация за четири нереални доставки от „Биосвят
България“ ЕООД спрямо „Лидер Трейд“ ЕООД, по които били издадени четири фактури,
отразяващи несъществуващи стопански операции (сделки) – № 10/09.05.14 г. (с данъчна
основа – 61 200 лв. и начислен ДДС – 12 240 лв.); № 15/10.05.14 г. (с данъчна основа – 58
600 лв. и начислен ДДС – 11 720 лв.); № 12/13.05.14 г. (с данъчна основа – 52 820 лв. и
начислен ДДС – 10 564 лв.); и № 16/21.05.14 г. (с данъчна основа – 38 489, 50 лв. и начислен
ДДС – 7 697, 90 лв.). Общият размер на подлежащия на приспадане ДДС по тези нереални
доставки възлизал на 40 837, 90 лв. Свидетелят Р. обработил информацията от
предоставените му от подс. Б. четири фактури и ги отразил (по номер, стойност и размер на
ДДС) в дневниците за покупки на „Лидер Трейд“ ЕООД за м. май 2014 г. Така - третата
инкриминирана справка – декларация по ЗДДС, с вх. № 22102266914/16.06.14 г., ведно с
дневниците за покупки и продажби, била подадена от св. Т. Р. и неговия КЕП на 16 юни
2014 г. пред НАП/ТД-гр. София (офис „Център“) за данъчния период от 1 до 31 май 2014 г.
В три от нейните графи било отразено следното: в графа „20“ – 171 194, 98 лв. ДДС за
внасяне; в графа „41“ – 171 190, 18 лв. ДДС за приспадане (вместо действителната стойност
– 130 352, 28 лв.); и в графа „71“ – 4, 80 лв. ДДС за реално внасяне, вместо действителната
4
стойност – 40 842, 70 лв., като разликата от 40 837, 90 лв. съставлява данък, чието
установяване е избегнато.
За целия инкриминиран 3-месечен период подадените от името на „Лидер Трейд“
ЕООД недостоверни справки – декларации по ЗДДС (ведно с приложените към тях неверни
документи) довели като резултат до това да бъде избегнато установяването на дължим към
държавния бюджет ДДС в общ размер на 125 688, 90 лв.
В края на м. август 2014 г. органите на НАП предприели данъчна ревизия (със
Заповед № Р-2222-**********-020-1/28.08.14 г.) спрямо „Лидер Трейд“ ЕООД, в хода на
която изискали от подс. Б. данъчни, счетоводни, данъчни и търговски документи,
удостоверяващи декларираните сделки. Такива не били представени, поради с което с
Ревизионен акт № Р-2222-**********-020-1/03.04.15 г. не бил признат заявеният данъчен
кредит за целия проверяван период (февруари 2010 г. – юли 2014 г.). Неговият размер
(895 132, 70 лв.) надвишавал този по сега разглежданото обвинение. Междувременно, с
договор от 22.10.14 г. подсъдимият прехвърлил собствеността на дружеството на св. М. А. –
лице от ромски произход, без работа и образование. Той, обаче, упълномощил писмено Б. да
продължи да представлява „Лидер Трейд“ ЕООД в ежедневната фирмена дейност.
II.
Основното оплакване на въззивния жалбоподател касае начина, по който Градският
съд е оценил доказателствената съвкупност, но според САС като цяло то е
неоснователно.
Първата инстанция изрично е очертала кръга от източниците на информация, от
които е извела фактите по делото (л.209-210 от н.о.х.д.) и е мотивирала защо не е подложила
на анализ част от събраните в досъдебното производство документи; защо не е разпитала
някои от сочените в обвинителния акт свидетели; и защо не е изслушала и приела
графическите и счетоводната експертиза, които прокурорът е посочил в подкрепа на
обвинението. Принципно – проявеният процесуален подход има своята логика, защото е
било безпредметно да се събират свидетелски показания за факти, които нямат връзка с
подлежащите на доказване обстоятелства (чл. 102, т.2 НПК) и да се приемат графически
експертизи на документи, които нито са инкриминирани по делото, нито могат косвено да
допринесат за правилното му изясняване. Различно е становището на въззивния съд
единствено относно изготвената от вещите лица А. и К. счетоводна експертиза (т.3, л. 44 и
сл. от д.п.) и разпита на сочения от прокурора свидетел Е. К. (под №4 в списъка-приложение
на ОА), защото се касае за доказателствени материали, които са свързани с предмета на
обвинението. И доколкото СГС е отказал да положи усилия за издирването, призоваването и
непосредствения разпит на св. К., като в същото време е изложил и изрични мотиви (л.213
от н.о.х.д.) защо може да реши делото без счетоводната експертна помощ на посочените
вещи лица, САС прецени, че обективното, всестранно и пълно изясняване на всички
обстоятелства налага провеждането на въззивно съдебно следствие, в чийто рамки тази
експертиза да бъде приета (л.23 от в.н.о.х.д.), а показанията на св. К. – прочетени със
съгласието на всички страни, поради неявяването й, въпреки нейното редовно призоваване
(чл. 281, ал.5, вр. ал.1, т.5 НПК – л. 41 от в.н.о.х.д.).
Обстоятелствата около закупуването на дружествените дялове на „Лидер Трейд“
ЕООД от подс. Б. и причината фирмата да му бъде продадена се изясняват от съпоставката
между прочетените и приети от СГС по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства
(Договор за продажба на дружествен дял от 26.02.14 г. – т.2, л. 74 от д.п., и Решение на ОС
на „Лидер Трейд“ ЕООД от 26.02.14 г. – т.4, л. 251 от д.п.) и показанията на предходния
собственик – св. О. М. (пред СГС – л. 76 от н.о.х.д.; и от приобщените от досъдебното
производство – т.1, л. 74), който е разказал, че неуспешният му проект чрез въпросното
дружество да внася ток от Гърция довело до обявяването му за продажбата през 2014 г. и
неговото придобиване от В. Б. като юридическо лице, чрез което да се извършва внос и
продажба на автомобили. Съпоставката между съдържанието на част от писмените
доказателства (Удостоверение, изд. № 20170615135514/15.06.17 г. – т. 2, л. 64 от д.п.,
5
Протокол за насрещна проверка на „Биосвят България“ ЕООД – т. 3, л. 157 от д.п. и
Протокол за насрещна проверка на „Строй инженеринг тийм“ ЕООД – т.3, л. 164 от д.п.)
разкрива, че вписаното през 2014 г. седалище на „Лидер Трейд“ ЕООД (гр. София, ул. „Хан
Аспарух“ № 13) е било ползвано като адрес за кореспонденция между данъчните власти и
дружествата „Биосвят България“ ЕООД и „Строй инженеринг тийм“ ЕООД, установени по
делото като „фиктивни доставчици“ в трите месечни инкриминирани периода. Това, както и
обстоятелството, че от името на формално вписаните управители на посочените две фирми –
свидетелите Е. К. и Р. Г., са били съставени писмени пълномощни (т.3, л. 162 и л. 170 от
д.п.) към В. Б., потвърждава застъпения от СГС извод, че се касае за дружества, които са
били изцяло под фактическия контрол на подсъдимия. А – че вписаните им управители са
били изцяло „фиктивни“, без никаква ясна представа с какво се занимават, дали извършват
реална търговска дейност, дали имат трудов персонал и производствена база, става ясно от
показанията на Р. Г. (л.137 от н.о.х.д.) и Е. К. (т.1, л. 142 от д.п., прочетени във въззивното
следствие по реда на чл. 281, ал.5, вр. ал.1, т.5 НПК). По абсолютно сходен начин двете
свидетелки описват как са били склонени да подпишат документи, чрез които без изобщо да
са наясно (поради ниското им образование и слабата осведоменост) формално са станали
собственици и управители на „Строй инженеринг тийм“ ЕООД, респ. – на „Биосвят
България“ ЕООД, и са упълномощили подс. Б. да представлява двете дружества.
Чрез свидетелски показания и писмени доказателства се установява също така, че в
разглеждания инкриминиран период (свързан с данъчната отчетност по ДДС за месеците
март, април и май 2014 г.) подс. Б. е ползвал „Лидер Трейд“ ЕООД за продажба на вносни
автомобили на физически и юридически лица, по които реални сделки е бил начисляван
подлежащ на деклариране и внасяне ДДС. В тази насока са наличните по делото договори за
покупко-продажба на МПС между „Лидер Трейд“ ЕООД (продавач) и „Стройрент – Тони“
ЕООД (купувач) от 24.03.14 г. (т. 6, л. 5 от д.п.), М. М. (купувач) от 09.04.14 г. (т.6, л. 23 от
д.п.), „ДСК Ауто Лизинг“ ЕООД (купувач) от 24.04.14 г. (т.15, л. 37 от д.п.), издадените въз
основа на тези договори фактури към получателите на автомобилите: „Стройрент – Тони“
ЕООД (№1/24.03.14 г. – т.6, л. 4 от д.п.) „Армира“ ЕАД (№5/23.04.14 г. – т.6, л. 2 от д.п.), М.
М. (№2/04.04.14 г. – т.6, л. 25 от д.п.), „ДСК Ауто лизинг“ ЕООД (№4/24.04.14 г., вписана на
позиция № 92 в дневника за покупки на „ДСК Ауто лизинг“ ЕООД, т. 15, л. 36 от д.п.),
дневниците за продажби на „Лидер Трейд“ ЕООД за месеците март, април и май 2014 г.,
отразяващи фактурите по сделките (т.3, л. 40, л.44 и л. 48 от д.п.) и т.н. Налице е и
информация за реални разплащания по тези сделки (напр. - извлечение за трансакция с
„ДСК Ауто лизинг“ ЕООД, т.15, л. 39 от д.п.), а разпитаните от СГС свидетели И. А. (л. 73,
гръб от н.о.х.д.), О. Я. (л. 74 от н.о.х.д., вкл. и прочетените показания от д.п. – т.11, л. 108) и
А. П. (л. 75 от н.о.х.д., вкл. и прочетените показания от д.п. – т.11, л. 114) потвърждават, че
от „Лидер Трейд“ ЕООД са били доставяни автомобили.
Обосновани са и изводите на първата инстанция, че включените в дневниците за
продажби на „Лидер Трейд“ ЕООД за месеците март, април и май 2014 г. общо 13 фактури с
издатели (доставчици) „Строй инженеринг тийм“ ЕООД и „Биосвят България“ ЕООД
отразяват сделки, които не са реални, а фиктивното им деклариране е било единствено с цел
да се ползва данъчният кредит по тях, респ. същият да се приспадне и така да се намали
дължимият за внасяне в бюджета ДДС. В тази насока следва да бъдат отчетени няколко
групи косвени доказателства, които в своята съвкупност водят именно до въпросния извод:
първо – безспорно е фиктивното съществуване на двете дружества – доставчици, които не са
развивали никаква стопанска дейност и чиито формално вписани управители (свидетелите Г.
и К.) изобщо не са били наясно, че притежават и управляват „кухи“ фирми; второ – от
наличните като писмени доказателства протоколи за насрещни проверки, извършени в хода
на данъчно-ревизионното производство (т.3, л. 157 и л. 164 от д.п.), е видно, че приходната
администрация е изискала (при това – от адреса на управление, съвпадащ с този на „Лидер
Трейд“ ЕООД) от подс. Б. (като упълномощено лице на „Строй инженеринг тийм“ ЕООД и
„Биосвят България“ ЕООД) документи, потвърждаващи сделките (договори, банкови
извлечения, протоколи, фактури), но същите не са били представени, независимо, че са
отразени в дневниците за продажби на доставчиците; трето – изготвената от вещите лица
6
К. и А. и приета от САС счетоводна експертиза (л.23 от в.н.о.х.д. и т.29, л. 44 и сл. от д.п.),
наред с въпроса за неправомерно приспаднатия ДДС, е анализирала и отразеното движение
по банковите извлечения на „Лидер Трейд“ ЕООД в инкриминирания период и не е
установила реални плащания към дружествата „Строй инженеринг тийм“ ЕООД и „Биосвят
България“ ЕООД – извод, потвърден и при изслушването на експертите във въззивното
съдебно следствие (л. 21 от в.н.о.х.д.); четвърто – включените в обвинението 13 фактури
изобщо не фигурират по делото, защото не са били установени нито от данъчните органи,
нито в хода на досъдебното разследване, но меродавна за тяхното съдържание е
информацията, отразена в наличните като писмени доказателства дневници за покупки на
„Лидер Трейд“ ЕООД в трите отчетни периода - март, април, май 2014 г. (т.3, л. 39а, л.43 и
л. 47 от д.п.); от тях не става ясно какъв изобщо е бил предметът на твърдените сделки и
данни за това не се откриват в останалите счетоводни документи по делото (извод,
потвърден и при разпита на в.л. А. – л. 23 от в.н.о.х.д.); пето – изцяло съответна на
житейската логика е и споделената от СГС теза на обвинението, че декларирането на
несъществуващите сделки е обслужвало единствено целта по същите да бъде заявен и
приспаднат данъчен кредит, чрез който (най-общо казано) размерът на начисленият от
„Лидер Трейд“ ЕООД и подлежащ на внасяне в бюджета ДДС от продажбата на автомобили
да бъде намален; тук Градският съд с основание е изтъкнал, че простите аритметични
изчисления какъв е размерът на въпросния ДДС (по всяка от 13-те инкриминирани фактури;
след сумирането им в рамките на отчетния месечен период и след пресмятане на общата му
стойност – 125 688, 90 лв.) не съставляват „специални знания“ по смисъла на чл. 144, ал.1
НПК (мотиви, л. 213 от н.о.х.д.) и могат да бъдат извършени при самата оценка на
доказателствата, защото става въпрос за аналитична дейност, в рамките на която от
декларирания за приспадане ДДС да се извади общата сума на данъка по фактурите
(125 688, 90 лв.) и така да се установи реалният размер на данъчния кредит, който „Лидър
Трейд“ ЕООД е следвало да упражни. Така е процедирала първата инстанция, разглеждайки
отразените данни в трите инкриминирани по делото справки-декларации (също налични
като писмени доказателства – т.3, л. 41 и сл. от д.п.) и проявеният подход може да бъде
частично споделен. От аритметична гледна точка, въпросът е най-лесно разрешим при
декларираните за м. март 2014 г. (чрез СД, вх. № 22102223805/14.04.14 г.) три доставки от
„Строй инженеринг тийм“ ЕООД, защото общата стойност на заявеният по тях ДДС за
приспадане е 15 195 лв. и декларираният за „Лидер Трейд“ ЕООД данъчен резултат за
периода (ДДС за реално внасяне в бюджета – 5 лв.) е бил изчислен чрез изваждане на
посочената сума от данъка, начислен от „Лидер Трейд“ ЕООД (15 200 лв.) от реалната
продажба на лек автомобил на дружеството „Строй Рент Тони“ ЕООД (15 200 лв. – 15195
лв. = 5 лв.). Но по абсолютно същата логическа конструкция са извършени изчисленията за
месеците април и май 2014 г. Така например, по отразените в дневниците за покупки на
„Лидер Трейд“ ЕООД шест фактури за доставки от „Строй инженеринг тийм“ ЕООД през м.
април 2014 г. е заявен ДДС за приспадане в общ размер на 69 656 лв. Което – съобразно
уредения в чл. 68, ал.1 ,т.1 ЗДДС правен механизъм, означава, че с посочената сума
деклариращото дружество е искало да намали дължимия за внасяне в бюджета ДДС в размер
на 88 709, 92 лв. (начислен при продажбата на внесени автомобили). Следователно, ако
чисто математически декларираният по тези шест фактури ДДС бъде „изваден“ от заявения
за приспадане данък, ще се получат съвсем други стойности на ДДС за реално внасяне,
които „Лидер Трейд“ ЕООД е следвало декларира в този период: защото сумата от 88 705,
78 лв. (графа „41“ на декларацията – ДДС за приспадане) следва да бъде намалена с 69 656
лв. (размерът на ДДС по 6-те фиктивни сделки за доставки от „Строй инженеринг тийм“
ЕООД) и така реалният резултат би бил „ДДС за приспадане – 19 049, 78 лв.). Или – казано
по друг начин – ако от заявения от „Лидер Трейд“ ЕООД размер на начислен ДДС във
връзка с извършените през м. април 2014 г. продажби на леки автомобили (88 709, 92 лв.),
бъде изваден реално следващият се размер на ДДС за приспадане (19 049, 78 лв.), ще се
окаже, че сумата на ДДС за реално внасяне в бюджета е следвало да бъде декларирана в
размер на 69 660, 14 лв. , а не в размер на 4, 14 лв. (в графа „71“), което сочи, че разликата
(69 656 лв.) съставляват укрит данък. Същият алгоритъм на изчисление, но с друга цифрова
7
стойност, е приложим и при отчетния период „май 2014 г.“.
Подходът на СГС да изчисли избегнатия за установяване данък без експертна помощ
(както впрочем е процедирал и прокурорът при внасянето на обвинителния акт) има своето
логично обяснение. При изготвянето на експертизата вещите лица А. и К. са анализирали
много по-широк кръг информация и сделки, водейки се от съставения Ревизионен акт на
„Лидер Трейд“ ЕООД и са стигнали (аналогично на данъчните органи) до изводи за избегнат
ДДС в много по-значителни размери. На фактурите, отразяващи фиктивните сделки със
„Строй инженеринг тийм“ ЕООД и „Биосвят България“ ЕООД, и на техния анализ е
обърнато сравнително лаконично внимание, въпреки че нужната за делото информация е
надлежно проследена (т.29, л. 71-72 от д.п.). Прокурорът, от своя страна, суверенно е решил
в обвинителния акт да инкриминира само избегнатия за установяване данък по 13-те
фактури от посочените като доставчици две дружества, без да претендира наказателна
отговорност по останалите стопански операции, изследвани в експертизата. Следователно -
не е било и нужно първата инстанция да разчита на останалата част от експертните изводи,
защото те са много по-обширни и излизащи извън предмета на делото. Съображенията на
САС да изслуша и приеме коментираната счетоводна експертиза произтичат по-скоро от
необходимостта да се изясни дали вещите лица са проследили банковите извлечения на
„Лидер Трейд“ ЕООД и дали са установили разплащания между това дружество и сочените
в обвинението фиктивни доставчици – въпрос, който беше изяснен при непосредствения
разпит на двамата експерти.
Съществени при анализа на фактите и доказателствата са още два процесуални
въпроса. От една страна, инкриминираните 13 бр. фактури, на данните от които се основава
обвинителната теза за неправомерно приспаднат ДДС, не фигурират по делото като
материален (документален) носител, защото не са били установени. По тази причина изобщо
не е било изследвано дали същите са неистински документи, т.е. дали в действителност са
съставени (подписани) от лицата, сочени като техни издатели (свидетелите Г. и К., като
управители на дружествата-доставчици). В обвинителния акт, обаче, въпросните фактури са
квалифицирани именно като неистински документи (чл. 93, т.6 НК), ползвани при воденето
на счетоводството и предоставяне на информация пред НАП. Очевидно става дума за
голословна теза, която е била възприета безрезервно и от СГС, доколкото в диспозитива на
присъдата дословно е възпроизведен текстът на обвинението (вкл. относно неистинността на
фактурите). Противно на това, в мотивната си част Градският съд е оценил фактурите като
„неверни“ документи (л.214 от н.о.х.д.) с довода, че те „не отразявали реални стопански
операции“ (л. 209 от н.о.х.д.). При така създалата се ситуация, единствената възможност
допуснатото противоречие да бъде преодоляно и правото на защита на подс. Б. по фактите
на обвинението – гарантирано в цялост, е по този квалифициращ признак (чл. 255, ал.1, т.7
НК – в частта относно неистинността на фактурите) деецът да бъде частично оправдан.
Иначе, напълно обоснован остава изводът, че отчетните регистри (дневниците за покупки)
на „Лидер Трейд“ ЕООД за инкриминирания период могат да се разглеждат като документи
с невярно съдържание, защото отразената в тях информация относно 13-те фактури
(сделките и начисления спрямо дружеството ДДС по тях) не отговаря на обективната
действителност. В същото време, за процесуална прецизност следва да се уточни, че
прокурорът сам е ограничил фактическите предели на обвинението до тезата, че с
подаването на трите неверни справки декларации и регистрите към тях и чрез
неправомерното приспадане на данъчен кредит, подс. Б. единствено е избегнал
установяването на данъчни задължения в размер на 125 688, 90 лв. Фактическо и
юридическо обвинение за това да е избегнато плащането на въпросните задължения не е
предявено. Такава е суверенната преценка на държавното обвинение; такива следва да бъдат
и пределите на доказване в съдебната фаза на производството. Ето защо, въззивният съд не
намира за необходимо изобщо да изследва (откъм факти и доказателства) въпроса избегнато
ли е реалното внасяне (плащане) в държавния бюджет на инкриминирания данък, макар
изводите за това да са повече от ясни.
Почти всички възражения на защитата, на които втората инстанция дължи отговор
8
(чл. 339, ал.2 НПК), касаят доказателствата за съпричастността на подс.Б. към
инкриминираните факти.
И пред СГС, и пред САС е поддържана тезата, че няма данни, уличаващи
подсъдимия в това да е предоставял на св. Т. Р. (сочен в обвинението като фактически
подател на трите справки-декларации) счетоводната информация, отразена в отчетните
регистри на „Лидер Трейд“ ЕООД.
Оплакването обаче е неоснователно.
Свидетелят Т. Р. е извършвал счетоводното обслужване на дружеството още от
времето, в което негов управител е бил св. О. М. – обстоятелство, установимо както от
показанията на самия М. (т.1, л. 75 гръб от д.п., прочетени в с.з. на 14.06.23 г., л. 76, гръб от
н.о.х.д.), така и от наличното като писмено доказателство пълномощно от М. към Р. (т.3, л.
32 от д.п.). Счетоводните услуги, които по професия Р. предоставя, са довели до
избледняване на конкретни детайли от спомените му за разглеждания случай, но в
съдебното следствие пред СГС същият е потвърдил няколко съществени обстоятелства, за
които може да му бъде дадено доверие: а) че е обслужвал счетоводно „Лидер Трейд“ ЕООД,
когато дружеството се е занимавало „с коли“ (доколкото данни за такъв вид дейност по
делото обективно съществуват); б) че за подаване на декларациите по ЗДДС и приложените
към тях отчетни регистри е ползвал своя КЕП със сериен номер „******“ (доколкото
писмените доказателства подкрепят това твърдение – вж. Заявление за подаване на
документи по електронен път, вх. № 221-И0145867/11.04.14 г. – т.3, л. 65 от д.п., както и
съпроводително писмо-справка от НАП, ТД-София, изх. № 10-4400-5299/02.10.17 г. относно
обстоятелството, че между месеците март и август 2014 г. справките – декларации са
подавани от Т. П. Р. – т.3, л. 37 от д.п.); в) че от името на това дружество е декларирал лично
пред НАП единствено информация по документи, които подс. Б. (а не друго лице) му е
предоставял (доколкото няма как Р. да е знаел подробности за стопанските операции,
сделки, договори, фактури и т.н., ако те не са му били изрично съобщени от управителя на
фирмата); г) че след като подсъдимият му е носил фактурите, Р. ги е осчетоводявал;
отразявал ги е в регистрите за покупки и продажби и е оформял справките декларации
(което – по своето същество – съставлява счетоводното обслужване и на практика
потвърждава тезата на обвинението, че в случая е налице деклариране на данъчна
информация пред органите по приходите чрез посредствено извършителство).
Голословно е и твърдението на защитата, че подс. Б. не е бил наясно с дружествената
дейност и статусът му е приравнен с този на свидетелите К. и Г.. Веригата от доказателства
опровергава подобна теза защото: св. М. има ясни спомени, че е продал фирмата си на
подсъдимия с идеята последният да развива бизнес с коли; има обективни данни под
управлението на Б. „Лидер Трейд“ ЕООД да е продавало автомобили на физически и
юридически лица; св. Р. е категоричен, че данните, които е осчетоводявал и декларирал пред
НАП, са му предоставяни единствено от подс.Б.; именно подсъдимият е бил „пълномощник“
на фиктивните доставчици „Строй инженеринг тийм“ ЕООД и „Биосвят България“ ЕООД,
които дружества дори са посочили като адрес за кореспонденция седалището на „Лидер
Трейд“ ЕООД; няма извършвани реални банкови разплащания между тези дружества и
„Лидер Трейд“ ЕООД по инкриминираните 13 бр. фактури; формално вписаните управители
на „доставчиците“ (свидетелите Г. и К.) изобщо не познават В. Б. и никога не са имали
отношения с него – все обстоятелства, които мотивират САС да сподели застъпения от
Градския съд извод, че се касае до дейност, която е била извършвана под пълен
организационен контрол на подс. Б. и той е бил с ясното съзнание каква информация
предоставя за осчетоводяване, какво ще бъде декларирано и какъв данъчен резултат ще бъде
постигнат по този начин.
Не може да бъде споделено и виждането на жалбоподателя, че осъдителната присъда
на първата инстанция е основана единствено на съставения спрямо „Лидер Трейд“ ЕООД
Ревизионен акт от 03.04.2015 г. (наличен като документ в т. 3, л. 83 и сл. от д.п.).
Нарушение на чл. 127, ал.2 НПК не е било допуснато.
9
Констатациите на проведената ревизия са за период (04.02.10 г. – 31.07.14 г.), който
далеч надхвърля рамките на инкриминирания по делото и съвпадат с обвинителната теза
единствено относно непризнатия данъчен кредит по 13-те фактури с издатели „Строй
инженеринг тийм“ ЕООД и „Биосвят България“ ЕООД. СГС обаче не е ползвал с
презумптативна сила резултатите на ревизията, а напротив – събрал, проверил и оценил е по
реда НПК всички доказателствени материали (свидетелски показания и документи), които в
своята съвкупност потвърждават обвинителната теза. Обърнал е и специално внимание
(мотиви, л. 210-211 от н.о.х.д.) на правното положение, че регламентирането на
ревизионните доклади и актове като вид писмено доказателствено средство в чл. 127, ал.1
НПК по никакъв начин не им придава задължителна доказателствена сила и не обвързва
решавания орган да приеме за настъпили отразените в тях обстоятелства.
III.
Основавайки се на изяснените по делото факти, въззивният съд, също както първата
инстанция, намери, че тяхната правна оценка в действителност сочи на твърдяното в
обвинителния акт престъпление по чл. 255, ал.3, вр. ал.1, т.т. 2, 6 и 7, вр. чл. 26, ал.1 НК.
Обществените отношения (правилното функциониране на данъчната система на Р.
България), засегнати с описаното поведение на В. И. Б., са именно тези, защитавани от глава
VII (Ос.ч) на НК, а изпълняваната от него функция в процесния период (управител на
„Лидер Трейд“ ЕООД) го превръща и в годен субект на посоченото престъпление (като
„физическо лице, представляващо по закон данъчно задълженото лице – търговско
дружество…“ – т. 3 от Т.р.4/16-ОСНК).
От обективна страна, установени са три отделни изпълнителни деяния, осъществени
при сходни престъпни признаци и касаещи основния състав по чл. 255, ал.1 НК, всяко от
които – с предмет самостоятелен данъчен период. Техен пряк (фактически) автор (доколкото
се касае до подаване на декларации пред орган по приходите) е св. Т. Р., а посредствен
(действителен) извършител – подсъдимият Б., доколкото последният ги е осъществил
последователно, възползвайки се от лице (св. Р.), действало при условията на фактическа
грешка по чл. 14, ал.1 НК (т.е. без знание за обстоятелствата, които принадлежат към
обективната страна на престъплението).
Трите деяния са свързани с подадените от името на „Лидер Трейд“ ЕООД месечни
справки – декларации по чл. 125 ЗДДС пред ТД-НАП/гр. София, офис „Център“: с вх. № №
22102223805/14.04.14 г., 22102243794/14.05.14 г. и 22102266914/16.06.14 г. Във връзка с тях,
на първо място, подсъдимият (при вече посоченото посредствено извършителство) е
реализирал няколко проявни форми измежду посочените в чл. 255, ал.1 НК: а) по т.2 -
потвърдил е неистина в подадена декларация, отразявайки (чрез св. Т. Р.) в клетка „41“ на
отделните декларации неверен размер на данъчен кредит по несъществуващи доставки; б)
по т. 6 – при предоставяне на информация пред органите по приходите (каквито несъмнено
се явяват место компетентните подразделения на НАП, получаващи месечните справки –
декларации и отчетни регистри на търговците) е използвал документи с невярно
съдържание (приложените към трите декларации дневници за покупки, в частта им,
отразяваща 13-те фактури по нереални доставки от „Строй инженеринг тийм“ ЕООД и
„Биосвят България“ ЕООД; и в) по т.7 – като е приспаднал неследващ се данъчен кредит,
чрез заявяването в раздел „ДДС с право на пълен данъчен кредит“ в трите декларации на
твърдение за начислен ДДС (в общ размер на 125 688, 90 лв.) спрямо „Лидер Трейд“ ЕООД,
формиран (като обща сума) по несъществуващи (нереални) доставки, т.е. без да са налице
предпоставките за упражняване на правото по чл. 68, ал.1, т.1 ЗДДС.
Подс. Б. следва да бъде частично оправдан за това – да е ползвал неистински
документи (13 бр. фактури, вече посочени по номер и издател) при предоставяне на
информация пред органите на НАП (един от алтернативните признаци по чл. 255, ал.1, т. 7
НК). Липсата на възможност по делото неистинността на тези фактури (по смисъла на чл.
93, т.6 НК) да бъде фактически доказана (поради тяхната липса) прави невъзможно
обосноваването на това обвинително твърдение, а признаването на подсъдимия за виновен
10
от СГС и по въпросния съставомерен признак почива на предположения, в разрез с
правилото на чл. 303, ал.1 НПК.
Също от обективна страна, подаването на общо инкриминираните три справки-
декларации във всеки от отделните случаи е довело до съставомерния престъпен резултат –
избегнато е било установяването (…). на данъчни задължения на управляваното от подс. Б.
дружество „Лидер Трейд“ ЕООД (с уговорката, че прокуратурата не е ангажирала
наказателната отговорност на дееца за избегнато плащане на самия данък). Както по всяка
от декларациите (за всеки от отчетните периоди), така и като цяло (общ резултат), размерът
на избегнатия за установяване ДДС директно изпълва квалифициращия признак по чл. 255,
ал.3 НК (данъчни задължения „в особено големи размери“, доколкото отговаря на
изискването по чл. 93, т.14 НК да надхвърля прага от 12 000 лв. (тук, разбира се, следва да
бъде отстранена допуснатата в мотивите на СГС грешка „особено големият“ размер на
задължението да се преценява по критериите на Т.р.1/98-ОСНК, защото – както е записано в
цитираното решение – то е приложимо „…ако друго не е посочено в закона“). А
формираната като сбор инкриминирана сума от 125 688, 90 лв. съставлява общ престъпен
резултат (чл. 26, ал.2 НК) на едно продължавано престъпление, чийто три изпълнителни
деяния подсъдимият е реализирал през непродължителни периоди от време, при една и съща
обстановка и еднородност на вината; всяко от тях осъществява отделно състав на едно и
също престъпление (чл. 255 НК) и всяко последващо се явява от обективна и субективна
страна продължение на предшестващите.
От субективна страна, описаните три деяния на продължаваното престъпление Б. е
извършил виновно, с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2, предл. първо НК. Съзнавал е
обществено-опасния им характер (че чрез счетоводителя Р. представя пред данъчните власти
невярна информация, имаща значение за определяне размера на дължимите от дружеството
му данъци); предвиждал е техните последици (възможността чрез невярно декларираните
данни да се избегне установяването и плащането на данъчни задължение в съставомерни
размери) и е искал тяхното настъпване (цел, която дори е постигнал като резултат).
IV.
Наложеното на подс. Б. от СГС наказание лишаване от свобода е било
индивидуализирано по размер в законовите рамки по чл. 255, ал.3 НК, определено е при
условията на чл. 54 НК и е сведено до долната му граница от три години. Което означава, че
първата инстанция е приела превес на смекчаващите случая обстоятелства (макар да е
изтъкнала като такова единствено чистото съдебно минало) – подход, който не е бил
оспорен от прокурора със съответен протест по чл. 337, ал.2, т.1 НПК и поради това няма
как да бъде ревизиран в тежест на дееца. САС, обаче, прецени, че следва да прибави именно
към смекчаващите данни изтеклия почти 10-годишен период между довършване на
престъплението и неговото наказване (забавяне, което не се дължи на поведението на
подсъдимия, а на мудността на досъдебното разследване и невъзможността дълго време
ясно да се дефинира предметът на доказване), както и добросъвестното процесуално
поведение на Б., който – макар и да не направил самопризнания по инкриминираните факти,
все пак, е улеснил (съдействал за) тяхното установяване. Проява на последното е
многократно изразяваното от него съгласие пред СГС, а и пред въззивната инстанция, да
бъдат прочитани досъдебни показания на свидетели (чл. 281, ал.5 НПК), въпреки, че
последиците от това са му били разяснени (чл. 281, ал.7 НПК). А част от тези показания
съдържат уличаващи го факти (например – тези на св. Е. К.), които допринасят за
обосновката на обвинението. Дори в тази си съвкупност, изброените смекчаващи
обстоятелства не могат да се разглеждат нито като „изключителни“, нито като
„многобройни“, за да обуславят размер на лишаването от свобода, който да е по-нисък от
три години (чл. 55, ал.1, т.1 НК). Още повече, че спрямо тях успешно може да се
противопостави по тежест като отегчаващ фактор значителният размер на престъпния
резултат, кумулиран от трите деяния на продължаваното престъпление (125 688, 90 лв.),
защото той драстично надскача съставомерния признак за данъци „в особено големи
размери“ по смисъла на чл. 93, т.14 НК. Други данни с отегчаващо значение в обвинението
11
не са предявени, а и с присъдата на СГС не са приети за налични, поради което няма как
сега, единствено по жалба на осъдения подсъдим, втората инстанция за първи път да ги
изтъква и взема предвид при обосновката на съдебния си акт.
Волята на Градския съд да отложи изпълнението на лишаването от свобода по реда
на чл. 66 НК е закономерна последица от данните за личността за подс. Б., от чистото му
съдебно минало, от невъзможността „ефективната“ санкция да постигне по-благоприятно
целите по чл. 36 НК близо 10 години след разглежданото престъпление. В тази част
присъдата не е протестирана от СГП с искане по чл. 337, ал.2, т.2 НПК, поради което
„условното“ осъждане следва да бъде запазено. Не са, обаче, налице основания в рамките на
въззивната жалба да бъде намалявана продължителността на определения от първата
инстанция максимален изпитателен срок от пет години. Не само – защото размерът му е
преценен на фона на продължителността на самото наказание (3 години), но и поради
виждането на САС, че обществената опасност на санкционираното престъпление и
необходимостта от по-дълъг период, в който деецът внимателно да съобразява своето
поведение (под риска от приложение на чл. 68 НК) налагат в тази част обжалваният съдебен
акт да бъде потвърден.
Ако изобщо са налице някакви предпоставки наказанието на подс. Б. да бъде
смекчавано, те не касаят неговия вид (лишаване от свобода), размер (3 години) и
продължителност на изпитателния срок по чл. 66 НК (5 години), а по-скоро са свързани с
решението на СГС да обвърже дееца през целия този изпитателен срок да бъде включен в
програми за обществено въздействие, съобразно чл. 67, ал.3, вр. чл. 42а, ал.2,т.4 НК. Защото
посочената мярка, макар и да е наречена от самия закон „пробационна“, не е обвързана от
максимално допустимия 3-годишен срок на пробацията (чл.42а, ал.3, т.1 НК), а се явява
задължително приложима през целия изпитателен срок. Подобен подход към подсъдимия в
случая се явява прекомерен и несъответен на значително дългия период от време, изтекъл
след довършване на санкционираното престъпление. Напълно безпредметно е 10 години
след него лицето да бъде подлагано на „трудова интеграция или изграждане на социални
навици и умения за законосъобразно поведение“ (чл. 42б, ал.4 НК), без да е изначално ясно
каква програма за обществено въздействие би упражнила върху него такова поправително
влияние, което да коригира „мирогледа“ му и да „ създаде значителна вероятност занапред
той да се въздържа да участва в невярно деклариране на дължими данъчни задължения“
(цитат от мотиви, л. 215, гръб от н.о.х.д.). В този смисъл, въззивният съд прецени, че
приложението на чл. 67, ал.3 НК следва да бъде отменено по реда на чл. 337, ал.1, т.1 НПК.
Първата инстанция не санкционирала подс. Б. със задължително предвидената в чл.
255, ал.3 НК конфискация на имущество и прокурорът не е оспорил тази част на присъдата
със съответно искане по чл. 337, ал.2, т.1 НПК. Поради това пред САС беше и безпредметно
да се събират доказателства за имущественото състояние на подсъдимия.
Натоварването на подсъдимия да заплати направените по делото разноски в общ
размер на 2995 лв. е закономерна последица от признаването му за виновен (чл. 189, ал.3
НПК), а към тях на същото основание следва да бъдат прибавени и разходите за явяване на
вещите лица А. и К. пред втората инстанция в размер на 360 лв., които да се присъдят
допълнително.
В обобщение: изяснените от СГС и САС факти, относимото към тях материално
право и дължимото наказание, налагат основните части на проверяваната присъда (във
връзка с авторството, деянието и неговата правна квалификация) да бъдат потвърдени. По
изложените вече съображения обаче изменение на тази присъда се налага единствено за
отмяна на един от инкриминираните квалифициращи признаци по чл. 255, ал.1, т.7 НК и
приложената допълнителна пробационна мярка по чл. 67, ал.3 НК, поради което – на
основание чл. 337, ал.1, т.1-2 и чл. 338 НПК, Софийският апелативен съд, Наказателно
отделение, VIII състав,
РЕШИ:
12
ИЗМЕНЯ присъда № 187/23.11.23 г. по н.о.х.д. № 2421/23 г. на СГС (НО, 16 с.), като:
а) оправдава частично подс. В. И. Б., с ЕГН: **********, за това престъплението по чл. 255,
ал.3, вр. ал.1, т.т. 2, 6 и 7, вр. чл. 26, ал.1 НК да е било извършено и чрез използване на
неистински документи (13 бр. фактури) при водене на счетоводството и при предоставяне
на информация пред органите по приходите; б) отменя постановеното от СГС приложение
на 67, ал.3, вр. чл. 42а, ал.2,т.4 НК в определения 5-годишен изпитателен срок по чл. 66, ал.1
НК.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалите й части.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 189, ал.3 НПК, подс. Б. да заплати в полза на Висшия
съдебен съвет направените във въззивното производство разноски в размер на 360 лв.
Решението подлежи на обжалване и протест по касационен ред в 15-дневен срок от
обявяването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13