Р Е Ш Е Н И Е
Номер……………. 03.01.2018г. Град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯ РАЙОНЕН СЪД ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на седми ноември година 2017
в публичното заседание в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Александър ГЕОРГИЕВ
Секретар : РОСИЦА Д.
Прокурор :
като разгледа докладваното от съдията ГЕОРГИЕВ
гражданско дело № 2840 по описа за 2017 година.
Предявен е иск с правно
основание чл. 422 ал.1 ГПК.
Делото е образувано по иск с
правно основание чл.422 ГПК за установяване на вземане на ищеца „В и
К”ЕООД-Стара Загора, против Д.Г.Н. *** за признаване за установено сумата от
382,87лева главница за неплатена питейна и отведена канална вода за периода
02.01.2014г. до 01.08.2015г. както и мораторна лихва от 49,13лева – за периода
02.01.2014г. – 24.09.2015г., както и законната лихва върху главницата, за което
има издадена заповед по ч.гр.д.№ 2/2017г. на Старозагорски районен съд, като
търсят и заплащане на направените разноски в заповедното и настоящото
производство.
В срока по чл.131 ГПК е
представен писмен отговор, в който ответника моли исковете да бъдат отхвърлени,
като неоснователни. Претендира за присъждане на разноски.
В исковата молба
ищцовото дружество „ВиК” ЕООД гр.Стара Загора излага твърдения, че на името
на ответника Д.Г.Н. имало открита партида във "В и К" ЕООД гр. Стара Загора,
район Стара Загора с номер 401 14 за имот, находящ се в гр. Стара Загора, ул. Ген. Гурко" № 28, вх. А, ет.
1, ап. 30. Партидата била открита по заявено желание от абоната и с открИ.ето й
между експлоатационното предприятие и абоната възникнали договорни отношения,
по силата на които „В и К" ЕООД се задължавали да доставят питейна вода и
да отвежда и пречиства отпадъчната такава до и от имота на абоната, а той се
задължавал да заплаща консумираната и отчетената от инкасатора вода през
месеца, следващ този на засичането. За това свое задължение абонатите били
уведомявани по надлежния ред както от длъжностните лица на дружеството, така и
са задължени с чл.33, ал. 2 от Общите условия за предоставянето на В и К услуги на
потребителите от В и К оператор. При закъснения се начисляват лихви съгласно
чл.40, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията п реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. За периода от 02.01.2014год. до 01.08.2015год.
ответникът дължал на дружеството сумата в размер на 382.87лева/триста осемдесет
и два лева и 87стотинки/, представляваща
изконсумираната от домакинството му вода за горепосочения период от време. Поради
закъснялото плащане ответникът дължи и мораторна лихва за периода от
02.01.2014г. до 24.09.2015г. в размер на 49.13лева/четиридесет и девет лева и
тринадесет стотинки/.Поради обстоятелството, че в срока, определен в чл.33,
ал.1 и ал.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от
ВиК оператор - 30 дни от датата на изготвяне на квитанция за задължението,
ответникът не е заплатил задълженията си, подали до РС - Стара Загора Заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Образувано бе ч.гр.д. №
2/2017 год. по описа на РС - Стара Загора и бе издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК
ответникът е подал до РС – Стара Загора възражение, в което посочвал, че не
дължал изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение и възразявал
срещу претендираното вземане по основание и размер. С оглед на посоченото, за
тях бил налице правен интерес да предявяли иск за установяване на вземането си,
произтичащо от незаплатено парично задължение за консумирана питейна вода и
отведена и пречистена отпадна вода, както и мораторна лихва, представляваща
обезщетение за забавено изпълнение на задължението.Молят да бъде постановено
решение, с което да се признае за установено, че Д.Г.Н. дължи на "В и К” ЕООД гр.Стара Загора сума в
размер на 382.87лева/триста
осемдесет и два лева и 87стотинки
/представляваща цената на доставената и изконсумирана питейна вода по партида №
40114 на имот, находящ се в гр. Стара Загора, ул."Ген.
Гурко" № 28, вх.А, ет. 1, ап.30 за периода от 02.01.2014год. до
01.08.2015год., за което задължение са издадени 10 квитанции, както и законната
лихва върху присъдените суми, считано от датата на завеждане на Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК на Старозагорския районен съд по
ч.гр.дело №2/2017година до окончателното и изплащане. Да бъде признато за установено, че Д.Г.Н. *** сума в размер на 49.13 лева/четиридесет и девет лева и
13 стотинки/, представляваща обезщетение за
забавено изпълнение на паричното му задължение за периода от 02.01.2014год. до
24.09.2015год. Молят да им бъдат присъдени направените по делото съдебни и деловодни
разноски, както и направените от ищеца разноски в заповедното производство по
ч.гр.д. 2/2017г. по описа на Старозагорския районен съд.
На основание чл.131 от ГПК е представен писмен отговор от ответника Д.Г.Н.
в който твърди, относно допустимостта на иска: В исковата молба на ВИК не била
уточнена обстоятелствената част и петитума на исковете, като не бил
конкретизиран размера и периода на всеки един от обективно съединените искове
за главница, както и периода на обективно съединените искове за лихва. Не е
уточнено в петитума и обстоятелствената част на исковата молба коя фактура за
коя измервателна точка бил и за кой период. Ищеца се бил задоволил единствено
да изброи измервателните точки и квитанции, да сумира общ сбор от дължима сума
без да зададе твърдения за определен период, през който е изразходвана тази
вода. Не става ясно как сумите са калкулирани и коя квитанция за кой период на
потребление отговаря. Тъй като исковата молба не отговаряла
на изискванията на чл. 127, ал.1, т.4 от ГПК, а именно не били изложени
обстоятелствата на които се основавал искът, молят същата да бъде върната като
нередовна.Относно основателността на иска:Ответникът оспорвал изцяло
предявения иск като неоснователен и недоказан и моли да бъде отхвърлен и да му
бъдат присъдени разноските по делото. Оспорвал твърдените факти и обстоятелства
в исковата молба, оспорвал факта, че били налице правоотношения между ищцовото
дружество и ответника. Не било представено нито заявление за откриване на
партида, нито договор с ВИК за предоставяне на питейна вода. Фактът, че ВИК
Стара Загора бил монополист при този тип услуги в града, не изключвал
задължението да бъде доказано от ищеца възникналото правоотношение между
страните, съгласно възложената му доказателствена тежест в процеса. Ако все пак
се докажело, че ответникът ползвал услугите на ВИК Стара Загора, правел
следните възражения: Първото му основно възражение било за сумите начислени на
02.01.2014г.- общо за сумата от 216,72лв., както и лихва в размер на 36,26 лв. Това били стари задължения, които не ставало ясно как били зачислени към
месец януари 2014г. Моли ВИК Стара Загора да поясни поради каква причина било
станало това. КАК ПЕНСИОНЕР НА ТАЗИ ВЪЗРАСТ ИЗРАЗХОДВА 216.72лева ВОДА ЗА 1
МЕСЕЦ? Отговор на този въпрос ще се опитал да даде: С протокол от 16.12.2011г.,
при извършена периодична проверка била констатирана повреда на водомера, като
за същия било констатирано следното: „НЕ РАБОТИ", /представял препис от
протокола/. Спрямо него не били приложени правилата за таксуване при повреден
водомер. Успоредно с този протокол представял копие от карнетата (не извлечение
от програма) по партида №40114, в която било отбелязано, че имало теч, а
истината била, че водомерът е бил повреден.Ответникът писал множество жалби до
ВИК Стара Загора относно това неразбирателство, но не му е било обърнато
внимание, а са продължавали да му изпращат покани за доброволно изпълнение от
ВИК да заплати суми по партидата му, които той не бил изразходвал. Възразявал,
че задълженията от 216,72лв., както и лихва в размер на 36,26 лв. са стари задължения
натрупани много преди 2014г., погасени по давност. Друг бил въпросът, че те
изобщо не се дължали, нещо което ще докажел по-долу. В представеното копие на карнетата било видно, че отчитането не било
станало в негово присъствие, тъй като подписите на потребителя не били негови,
а на места въобще нямало подписи. Това поставяло под съмнение дали въобще е
направено това отчитане и доколко са акуратни показанията. Той сигнализирал в
прокуратурата, тъй като е счел, че е подправен неговия подпис и е извършена
фалшификация в карнетата. (представя екземпляр от множеството жалби писани до
различни институции). Представя опис на партидата, заверен вярно с оригинала,
от който ясно се виждало отчетените показания на партидата, Виждало се, че
сумите по квитанции **********; **********; ********** са по задължения от 16.10.2011г.,
26.10.2011г., които са отдавна погасени по
давност, тъй като плащанията са периодични и за тях важала специалната 3
годишна давност. През цялата 2014г. той буквално бил измъчван с непосилно
големи фактури, които тогава бил плащал, въпреки, че е знаел, че не е
изразходвал фактурираното количество вода, но поради липсата на алтернатива и
монополното положение на ВИК на пазара, нямал друг избор. Сумите били стряскащи
за пенсионер на тази възраст, (в приложенията). Още повече, че от паричен салон
са отказвали да му вземат пари за новите задължения, докато не изплатял старите
задължения, натрупани вследствие на разваления водомер, именно затова той не
бил в забава и за последващите задължения описани в лихвения иск. Това щял да
докажел със свидетелски показания. Не ставало ясно от изложените доказателства
в исковата молба, как било отчетено това потребление. За да се начисли
определено количество вода, било логично то да бъде отчетено правилно и в
присъствието на представител на апартамента, в който се отчита вода. Това
гарантирало, че показанията били действителни и автентични. В този случай това
не било на лице. Писани били едни огромни показания на водомера, при които не е
присъствал нито той, нито негов представител. По делото ищцовото дружество не
ангажирало доказателства, от които можело да се направи извод, че отчитането на
потребеното количество се е водило ежемесечно, съгласно приетите Общи условия
на ответното дружество. По никакъв начин не можело да се направи извод, как е
отчетена питейна и отведена канална вода за периода 01.01.2014 г. до
01.08.2015г. и как тази сума се била образувала. От представените доказателства
не можело да се установи дали са правени ежемесечни отчитания от съответния
инкасатор и по какъв начин е натрупана такова количество вода. Ищецът не
ангажира никакви данни по делото относно обстоятелството по какъв начин
ищцовото дружество, чрез свои упълномощени представители, е начислявало
съответните количества вода по партидата му. Не било достатъчно да съществувала
облигационна връзка между страните, а било необходимо изразходваното количество
вода да бъде доказано по начина описан в общите условия. Представените
доказателства за дължими суми, а именно: Лихвен лист е изцяло извадени от
програмата за обслужване на ВИК Стара Загора и тъй като са частни документи,
нямат никаква доказателствена стойност относно количеството изразходвана вода,
тъй като те се програмират от дружеството ищец и могат да бъдат сътворени по
всякакъв един начин.. Правели възражение и за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, считал, че същото е несъобразено със сложността на делото и е
завишен, както и че същият не е изплатен реално на процесуалния представител.
По делото липсвали основните доказателства на ищеца за начисляване на изразходвано
количество вода, а именно фактури и квитанции. Тъй като това са доказателства
от особена важност за решаването на спора, а въобще не се представени, а и вече
не могат да бъдат, тъй като за ищеца е преклудирана тази възможност, моля съда
да отхвърли иска като недоказан. Съгласно принципът за концентрационното
начало, ищецът бил длъжен да посочи всички факти, доказателства и
доказателствени искания още в исковата молба.Моли съдът да прецени внимателно
доказателствената стойност на документите, представени от ищеца. Твърденията на
ВИК Стара Загора били абсурдни. Начислена била сумата от 216,72 лв. и лихва за
потребена вода за 1 месец на пенсионер на 82години. Не било представено нито
едно доказателство, което да констатира отчитането на това безумно количество
вода. Ответникът се чувствал, леко казано, подведен и оскърбен от отношението
на ВИК. Същият от притеснение идвал всеки ден в кантората му и ме пита как това
било възможно. Моли, поради всички посочени по-горе от него факти и правни
основания, да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлен предявения
иск като неоснователен и недоказан. Моли да бъде осъден ищеца да му заплати
всички направени по делото разноски, в това число адвокатски хонорар. Считал,
че ще бъдат намерят уважителни всички направени от него по-горе възражения.
В съдебно заседание ищецът е
представляван от процесуалния си представител адв.Д., която подържа исковата
молба и моли за присъждане на направените по делото разноски, претендира и за
тези по заповедното дело.
В съдебно заседание
ответникът, представляван от пълномощника си адв.Н., оспорва изцяло претенциите
и поддържа изложеното в писмения отговор. Моли да бъдат присъдени направените
по делото разноски.
След
като обсъди събраните в хода на производството доказателства съдът намери за
установено следното :
По заявление
на ищцовото дружество от 23.12.2016г. и на осн. чл. 411 ал. 3 ГПК
Старозагорският районен съд е издал по ч.гр.дело № 2/2017г. /приложено към
настоящото дело/, заповед № 54/06.01.2017г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК, с която разпоредил длъжника Д.Г.Н. да заплати на „Водоснабдяване
и канализация” ЕООД гр. Стара Загора сумата 382,87лв. – главница,
представляваща неплатена цена на доставена питейна и отведена вода за периода
от 02.01.2014г. до 01.08.2015г., както и сумата 49,13лв. – мораторна лихва от 02.01.2014г.
до 24.09.2015г., ведно със законната лихва върху главницата от 23.12.2016г. до
изплащането й, както и сумата 225лв. – разноски по делото.
В срока по
чл.414 ал.2 от ГПК е депозирано писмено възражение от длъжника. С разпореждане на
заявителя е указано в едномесечен срок да предяви иск относно вземането си. В
законоустановения срок заявителят е предявил иск относно вземането си, като е
образувано настоящото гражданско дело.
Не се спори, че
ответникът е собственик на имота на ул.Генерал Гурко № 28, вх.А, ЕТ.1, ап.30, като с
протокол № 23452 от 16.12.2011г.
Представени са
извлечения от карнета за партида № 40114 – открита на името на ответника Д.Г.Н.
за процесния имот, като за периода са начислени суми на ответника – по
представените 10броя квитанции по горепосочената партида 40114 за периода от 02.01.2014г.
до 01.08.2015г., като общия размер на задължението по тази партида за посочения
период е идентичен с претендирания от ищците – 382,87лева.
Карнетите за
отчитане на потреблението на вода не са подписани от ответника, но са подписани
от потребител, осигурил достъп до водомера за сравняване на показанията му за
изразходвана вода. В процесния период според обясненията на ответника същият е
давал жилището под наем, като оспорва полагането от него на подпис под
засичането на показанията на водомера за процесния период – но не се възползва
и изрично се отказва от дадената му възможност за назначаване на
съдебно-почеркова експертиза. Видно от показанията на свидетеля Господина
Стойнова Христова /живее с ответника/ през 2014г. и 2015г. последният е живял
при нея – на адрес ул.И.Вазов № 5, като в процесния имот на ул.”Генерал Гурко”
№ 28 е имало наематели.
Съгласно общите условия
до промяна на партидата е следвало да бъде начислявана дължима сума на абоната,
представил документ за собственост в ищцовото дружество – т.е. –
ответника.
При така установеното от
фактическа страна съдът намира, че предявения иск е основателен. Между страните
е сключен договор за доставка на питейна и отвеждане на канална вода. По силата
на създаденото правоотношение ищцовото дружество е разкрило на ответника
партида за имота му, по която да се отчитат консумираните от ответника
количества вода. Основното задължение на ответника по този договор е да заплаща
ежемесечно извършените от ищеца доставки, като в случай че не стори това,
дружеството ищец разполага, съобразно чл. 79, ал.1 от ЗЗД с правото да иска цената
да му бъдат заплатена. От гореизложеното следва, че „ВиК” ЕООД е доказало
сключването на договора и факта, че е доставяло определени количества вода до
имота на ответника за процесния период, посочен в исковата молба. В тежест на
ответника е да докаже, че е изпълнил задължението си по договора за заплащане
на цената на доставената питейна и отведена канална вода.
"ВиК"ЕООД гр.Стара
Загора е оператор на водоснабдителни и канализационни услуги и в това си
качество доставя водоснабдителни и канализационни услуги на потребителите на ВиК
услуги на територията на гр.Стара Загора, като е налице обвързваща сила на Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от оператора - "ВиК"
ЕООД гр.Стара Загора. Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от оператора - "ВиК" ЕООД гр.Стара Загора са
общоизвестни и публикувани на сайта на дружеството в интернет и обвързват
всички абонати. Редът, начинът и формата за установяване на облигационните
отношения по доставката на питейна вода и пречистването на отпадна такава за
конкретните имоти и начинът на плащане и разпределение на дължимите суми от
абонатите се определят съобразно правилата, предвидени в посочените Общи
условия.
Съгласно чл. 65, ал.1 от
Общите условия на ВиК ЕООД – Стара Загора, ако предишният собственик или
ползвател не закрие партидата си, ВиК операторът събира дължимите суми от него
до датата на откриване на партида на новия собственик или ползвател, съобразно
представения акт за собственост или вещно право на ползване. По делото липсват
доказателства, установяващи, че след продажбата на процесния имот, въззивникът
е изпълнил задълженията си по чл. 64, ал.1 и чл. 65, ал.1 от Общите условия,
поради което като предишен собственик на имота дължи всички суми за
предоставените услуги до момента на закриване на партидата му в обекта на
потребление. Ответникът не установи да е закрил партидата на негово име за
ползвани ВиК услуги за периода от време, за което са начислени суми,
представляващи цената на ползуваните услуги или пък да е погасил задълженията
си към ищцовото дружество. Това се потвърждава и от приетото заключение на
вещото лице, което съдът възприема изцяло като компетентно и добросъвестно
изготвено.
С оглед
основателността на иска за главница, доказан по основание се явява и иска за
заплащане на обезщетение за забавено плащане /мораторна лихва/, изчислена
съобразно чл. 40, ал.1 от Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. Лихвата по фактурите, издадени през горепосочения
период, за забава на плащането на всяка една от неплатените фактури, изчислена
от датата на падежа на всяка една фактура до 01.12.2015г./датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение/, е в размер на 49,01лв. След
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
ответника няма извършени плащания.
Следва да бъдат уважени изцяло претенциите на
ищцовото дружество по отношение на ответника в размера на посочените дължими
суми, както следва – за използвана и незаплатена вода за посочения в заповедта
за изпълнение период - в общ размер на 382,87лева и лихва за забава за периода
– в общ размер на 49,01лева, като в останалата част до 49,13лева следва да бъде
отхвърлен.
Следва да
бъдат присъдени и направени разноски на ищцовото дружество – 445лева в настоящото
производството – 25лева ДТ и 300лева – адвокатски хонорар, 120лева –
възнаграждение за вещо лице - и направените 225лева по заповедното производство
– 25лева ДТ и 200лева адвокатски хонорар - общо по девет дела - 670лева
направени разноски.
Предвид
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на Д.Г.Н. ЕГН ********** ***,
представляван от адв.И.Н. ***, съществуването на вземането на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление Стара
Загора, ул. Христо Ботев №62, представлявано от управителя Румен Тенев Райков,
чрез адв.Д. за сумата 382,87лева главница, представляваща неплатена цена за
доставена питейна и отведена вода за периода от 02.01.2014г. до 01.08.2015г. за
имот на адрес ул.”Генерал Гурко” № 28, вх.А, ЕТ.1, ап.30, с открита партида № 40114,
ведно със законната лихва върху главницата от 23.12.2016г. до изплащането на
вземането, както и сумата 49,01лв. – лихва за забавено плащане от 02.01.2014г.
до 24.09.2015г., за което е издадена заповед № 54/06.01.2017г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 2/2017г. по описа на Районен
съд – Стара Загора, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за признаване за
установено на дължимостта на мораторна лихва за периода от 02.01.2014г. до 24.09.2015г.
над признатите за установени 49,01лева до общо търсените 49,13лева като
неоснователно и недоказано.
ОСЪЖДА Д.Г.Н. ЕГН ********** ***, представляван от адв.Иван Н. ***, ДА ЗАПЛАТИ
на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление Стара Загора, ул. Христо Ботев № 62, представлявано от управителя
Румен Тенев Райков, чрез адв.Д.Д. сумата от 445 /четиристотин четиридесет и
пет/лева направени по настоящото дело разноски, както и 225/двеста двадесет и
пет/лева разноски по заповедното производство.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Старозагорския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: