РЕШЕНИЕ
№ 219
гр. Бургас, 31.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:АСЕН Т. РАДЕВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело №
20222120102038 по описа за 2022 година
Делото е образувано по исковата молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД –
гр.Бургас против А. Ф., за осъждането й да заплати на ищцовото дружество сумата от 102.41
лв. - сбор от стойността на предоставени ВиК услуги - доставена, отведена и пречистена
вода в периода от 22.05.2018 год. до 20.09.2018 год., ведно с мораторна лихва в размер на
28.45 лв., начислена за периода от 30.06.2019 год. до 29.03.2022 год. и законната лихва,
начиная от 30.03.2022 год. до окончателното плащане.
Така предявени, исковете са с правно основание в чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от
ЗЗД.
В съдебно заседание се поддържат от процесуалния представител на
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД, който ангажира доказателства и претендира
деловодните разноски.
Особеният представител на ответницата поддържа становище за
неоснователност на исковете.
Бургаският районен съд, въз основа на събраните по делото доказателства,
приема за установени следните факти, относими към спора:
Ответницата е собственик на водоснабдения имот - апартамент № ....,
находящ се в гр.... ..., собствеността по отношение на който е придобила на 26.03.2008 год.,
посредством покупко-продажба, извършена във формата на нот. акт № .../2008 год. на
нотариус с рег. № ...на НК.
1
Съгласно заключението на вещото лице по съдебно – техническата
експертиза, работило единствено с дА.и, предоставени от ищцовото дружество,
водоснабденият имот е отчитан по партида с аб. № ...и за същия в исковия период е
начислено количество „от разпределение“, което е съпоставено с издадената от ищцовото
дружество фактура на стойност 102.41 лв.
По заявление от домоуправителя на етажната собственост в к-с „......“, към
която се числи имотът на ответницата, водният оператор е извършил разпределение на
количеството вода, отчетено от общия водомер и явяващо се разлика над сбора от
отчетените по индивидуалните водомери количества.
Представено е извлечение от карнета за отчет с мобилно устройство, в който
показанията за периода са от „видян“ отчет, т.е. реално отчетен. За същия период е
начислено и количество от 37.53 куб.м. „от разпределение“, чиято стойност е предмет на
настоящото дело.
На съда за известни решенията на ДКЕВР за утвърждаване цената на
предоставяните от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД услуги, както и действащите
Общи условия за предоставяне на ВиК услуги, обнародвани и одобрени от ДКЕВР.
При така обсъдените доказателства, исковете се явяват неоснователни.
По повод възникнало по силата на изрично предвиждане в нормативен акт
(Наредба № 4/14.09.2004 год.) и съществувало в процесния период облигационно
правоотношение между страните, ищцовото дружество - воден оператор, е начислило на
ответницата - собственик на водоснабден имот, количество вода от 37.53 куб.м.
То не е отчетено от /преминало през/ водомера на ответницата, а е „от
разпределение“, извършено по реда на глава VI от Наредба № 4 / 2004 год., в резултат на
разлика между сбора от показанията по индивидуалните водомери и показанията на общия
водомер. За стойността на разпределеното количество, независимо от причините, довели до
формиране на разликата, в общия случай би се дължало заплащане, при доказване на
следните предпоставки, изводими от разписан в посочения нормативен акт алгоритъм -
наличие на количество от реален отчет по индивидуалния водомер на ответницата за
периода, за които е отчетен общият водомер; наличие на реален отчет на общия водомер;
наличие на разлика между отчетеното количество вода по общия водомер и сбора от
отчетените количества на индивидуалните водомери; наличие на искане от оправомощен
представител на етажната собственост за извършване на разпределение.
В конкретния случай, обаче, липсват годни доказателства, че ищецът, по
съществуващото между страните правоотношение, през процесния период е доставил
количество вода в имота на ответницата, възлизащо на 12 куб.м., което да послужи за основа
на извършеното разпределение.
Водоснабденият имот е отчитан с електронен карнет, а представените
справка-извлечение и фактура са частни документи. Независимо, че съгласно Наредба № 4 и
чл.23, ал.4 от ОУ, за електронния карнет няма изискване да е подписан от потребителя или
2
негов представител, при изричното оспорване от ответната страна на всички количества,
ищецът следваше и с други, допустими по ГПК доказателства, да установи, че отразяванията
в карнета са действителни (напр. показания към датата на огледа на вещото лице, показания
при предходни отчети, сборни отчети и пр.), от които да се заключи, макар и по косвен път,
че такова количество вода е преминало през водомера на ответницата или общия такъв. Едва
тогава би следвал и изводът, че въз основа на това действително отчетено показание и по
начина, описан от вещото лице по техническата експертиза, разпределението е извършено
надлежно.
Т.е. твърденията, на които обляга исковата си претенция, се подкрепят
единствено от изходящи от него частни документи, въз основа на които, пак от него, е
извършено разпределение на разлика, за която няма дА.и по какъв начин е установена. Но
водният оператор е икономически по-силния в правоотношението субект - монополист, а
това не дава основание на съда да подхожда безкритично към твърденията му, приемайки ги
за доказани. Само за пълнота - за да е редовна една фактура, няма изискване тя да е
подписана от издателя или от получателя на услугата – чл.114, ал.1 от ЗДДС, но това
изключение е за счетоводни и фискални нужди, не и за нуждите на доказването (Р - 20 - 2013
І т.о.).
Ето защо, предявеният главен иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД, а оттам - и
акцесорния по чл.86, ал.1 от ЗЗД, са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
Водим от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският
районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, с ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление в гр. .......”, представлявано от Г..Т.., предявени против А. Ф., гражданка
на Република ..., род. на 24.03.1962 год., адрес: гр..... за осъждането й, на основание чл.79,
ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, да заплати на ищцовото дружество сумата от 102.41 лв. -
сбор от стойността на предоставени ВиК услуги - доставена, отведена и пречистена вода в
периода от 22.05.2018 год. до 20.09.2018 год., ведно с мораторна лихва в размер на 28.45 лв.,
начислена за периода от 30.06.2019 год. до 29.03.2022 год. и законната лихва, начиная от
30.03.2022 год. до окончателното плащане.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3