Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 443                        11.02.2020 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На единадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

 

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 4020 по описа за 2019 година.

 

         Предявеният иск намира основание в чл. 422 ГПК във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86,  ал.1 ЗЗД.

Ищецът „ЕВН България Топлофикация“  твърди, че ответникът има открита партида в топлофикационното дружество относно недвижим имот. Поддържа се, че не е изпълнено задължението за плащане на стойността на топлинна енергия, която е разпределена за имота за периода 01.10.2016г. – 30.04.2018 г., която възлизала на 190,91 лева. Върху нея се дължало и обезщетение за забава за периода 02.12.2016г. – 15.01.2019г. в размер на 25,94 лева. За тези суми е било подадено заявление по чл.410 ГПК и издадена заповед за изпълнение. Поради подаване на възражение се иска да бъде установено съществуването на вземането.

Ответникът Й.К.Х. не е подал отговор на исковата молба. В съдебно заседание чрез пълномощник взема становище за неоснователност на претенцията, обосновано с твърдения, че в жилището няма топлоподаване, включително и по преминаващите през него щранг лири.

Съдът намери за установено следното:

            Ответникът по делото Х. има открита в дружеството партида с клиентски номер ************* за жилище с административен адрес гр. П.********************* / лист 10/. Установява се, че въпросният е имот е деклариран от ответника като негова собственост /лист 25/.

На 16.01.2019г. „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД подало против ответника заявление за издаване на заповед по чл.410 ГПК за начислени за обекта суми, както следва: 190,91лева, представляващи стойност на топлинна енергия, доставена за периода 01.10.2016г. – 30.04.2018г.; 25,94 лева обезщетение за забавено плащане на главницата за времето от 02.12.2016г. – 15.01.2019г. ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на постъпване на заявлението в съда до окончателното заплащане. По заявлението било образувано приложеното гр.дело №676/2019г. на Пловдивския районен съд и издадена заповед за изпълнение за горепосочените суми, ведно с деловодни разноски, възлизащи на 75 лева.

Установява се от заключението на съдебно-техническата експертиза, че през процесния период 01.10.2016г. – 30.04.2018г. абонатната станция на сградата е работила, като е подавала топлоенергия. Отоплителните тела в жилището на ответника през същия период не са били съединени с топлопреносната мрежа, а през имота не преминава щранг лира. Поради това не е начислявана топлоенергия за отопление. Разпределено за имота количество топлоенергия е за сградна инсталация и битова гореща вода. Вещото лице установява, че начинът на разпределяне и начисляване на потребената от ответника топлинна енергия съответствува на утвърдената за това методика /лист 50/.

Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза по партидата на ответника за времето от 01.10.2016г. – 30.04.2018г. е налице задължение за доставена топлинна енергия в размер на 190,91лв. Като върху него се дължи законна лихва възлизаща на  25,94 лв. /лист 57/.

В проведеното по делото последно заседание ищецът признава, че след завеждане на настоящото дело задълженията за главницата и лихвите относно които е издадена заповедта за изпълнение са били погасени. Предвид това претендира само присъждане на разноските.

            При така установеното се налагат следните правни изводи:

            Безспорно е, че ищецът е дружество, извършващо топлофикационни услуги, чийто абонат за посочения в исковата молба имот е ответницата по делото.

Според нормата на чл. 150 от Закона за енергетиката, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Следователно, за възникване на правоотношението по покупко-продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона. Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Тази норма и неоспореното обстоятелство, че имотът на ответницата е в топлоснабдена сграда, пораждат основание за дружеството ищец да начислява суми за топлинна енергия.

            Заплащането на топлинната енергия е следвало да става периодично, като при незаплащане на сумите по всяка отделна фактура в определения срок ответникът е изпадал в забава. Това е така, защото за изпълнение на задължението има точно определен срок, което означава, че в случая не се прилага чл.84, ал.2 ЗЗД и покана не е нужна. Поради това той дължи обезщетение в размер на законната лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД, което е установено по размер от заключението на счетоводната експертиза.

            С оглед признанието на ищеца, че главницата и лихвите са заплатени предявеният иск относно установяване на вземането следва да бъде отхвърлен, предвид новонастъпилото обстоятелство.

                        По разноските:

Тъй като плащането е било осъществено след завеждане на настоящото дело, следва да се приеме, че ответникът е станал причина за завеждане на делото и следва да заплати на ищеца разноски, независимо от отхвърлянето на иска. Съобразно това ответникът дължи на ищеца деловодни разноски по настоящото исково дело в размер на 375 лв. от които: 75 лв. държавна такса, 200 лв. депозити за експертиза, както 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

За заповедното производство разноските следва да се определят на 25 лв. за внесената държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение. Така за заповедното производство ответникът дължи общо 75 лева разноски.

Водим от горното, съдът

 

                                               Р   Е   Ш   И :

 

ОТХВЪРЛЯ иска „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 против Й.К.Х. ЕГН: **********, с адрес: *** относно установяване, на осн. чл.422 ГПК вр. чл.79, ал. 1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, съществуването на вземането на ищеца за сумите: 190,91 лв. /сто и деветдесет лева и 91 ст./ стойност на доставена за периода 01.10.2016г. – 30.04.2018г. топлинна енергия, както и 25,94 лв. /двадесет и пет лева и 94ст./ - обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата за периода 02.12.2016г. – 15.01.2019г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 16.01.2019г. до окончателното заплащане, за което вземане е издадена заповед №415/17.01.2019г. по ч.гр.дело № 676/2019г. на Пловдивски районен съд, КАТО ПОГАСЕН ПОРАДИ ПЛАЩАНЕ.

 

ОСЪЖДА Й.К.Х. да заплати на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 375 лв./триста седемдесет и пет лева/ деловодни разноски по настоящото исково производство, както и сумата 75лв. /седемдесет и пет лева/, представляваща разноски в производството по ч.гр.дело № 676/2019г. по описа на Пловдивския районен съд.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивски окръжен съд.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./Ж.Желев/

 

Вярно с оригинала

ВД