Решение
№
/…….. 10. 2020 г., гр. Варна,
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Варна, ХVІ-ти
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и
двадесета година, в състав:
Административен съдия: Красимир
Кипров
при
секретаря Камелия Александрова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело
№ 1013 по описа на Административен съд – гр. Варна за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Делото е образувано по жалба на Н.В.С.
с ЕГН **********, срещу Ревизионен акт № Р-03000319001172-091-001/10.12.2019
г., потвърден с Решение №3/05.03.2020 г. на директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/, с който за жалбоподателя са определени
задължения за данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/
за данъчни периоди както следва: за 2013 г. – 758,45 лв. главница и лихва в
размер на 432,22 лв ;
за 2014 г. – 951,00 лв. главница и лихва в размер на 445,31 лв. ; за 2015 г. - 2317,70 лв. главница и
лихва в размер на 849,29 лв.; за 2016 г.
– 4793,30 лв. главница и лихва
в размер на 1270,33 лв. и за 2017 г. – 519,45 лв. главница и лихва в размер на
84,99 лв., както и задължения за ДДС по Закона за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/ за данъчни периоди м. юни 2016 г. – 108,47 лв. главница и лихва
в размер на 37,49 лв.; м. юли 2016 г. – 501,95 лв. главница и лихва в размер на
169,14 лв.; м. август 2016 г. – 1332,68 лв. главница и лихва в размер на 437,60
лв.; м. септември 2016 г. – 517,40 лв. главница и лихва в размер на 165,58 лв.;
м. октомври 2016 г. – 285,32 лв. главница и лихва в размер на 88,85
лв.; м. ноември 2016 г. – 450,08 лв. главница и лихва в размер на 136,41 лв. и за
м. декември 2016 г. – 1180,30 лв. главница и лихва в размер на 347,56 лв. Общият размер на установените с РА задължения
възлиза на 18180,87 лв., от които по ЗДДФЛ – главница в размер на 9339.90 лв. и
лихви в размер на 3082.14 лв., а по ЗДДС
– главница в размер на 4376,20 лв. и лихви в размер на 1382,63 лв. С жалбата
ревизионният акт се оспорва като незаконосъобразен, поради допуснати нарушения
на административно-процесуалните правила в хода на проведеното преди издаването
му ревизионно производство и поради противоречието му с приложимите материално-правни
разпоредби. Според оспорващия, РА е немотивиран, а констатациите на ответника
не кореспондират с фактите и обективната истина. Твърди се, че изводите на
ответника за установени данъчни задължения са недоказани, поради което оспореният
РА е и необоснован. На изложените основания до съда е отправено искане за пълна
отмяна на оспорения РА.
В съдебно заседание жалбоподателят Н.В.С.,
редовно призован, не се явява и не се представлява. Не излага допълнителни доводи
в подкрепа на защитната си теза.
Ответната страна - Директорът на Дирекция
ОДОП- Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител – гл. юрисконсулт Е.
В. , оспорва жалбата като неоснователна. По същество пледира, че ревизията законосъобразно
е проведена по особения ред на чл.122 от ДОПК при наличието на достатъчно
предпоставки за това, съответно правилно са определени задълженията по ЗДДФЛ и ЗДДС за посочените в
РА данъчни периоди. Моли съда да отхвърли жалбата. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника в размер на 1075,43 лева.
По допустимостта на жалбата:
Решение № 3/05.03.2020 г. на директора на
дирекция ОДОП-Варна е съобщено на жалбоподателя Н. В. С. на 23.04.2020 година,
видно от приложената на лист 7 от делото разписка. Жалбата е депозирана пред
ответника по пощата с клеймо на приемащата пощенска станция от 07.05.2020
година. С оглед последното, жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК от лице с правен интерес, пред
местно и родово компетентния съд, срещу подлежащ на обжалване по съдебен ред
административен акт, поради което съдът намира същата за процесуално допустима.
След като разгледа изложените в жалбата
оплаквания, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на
задължителната проверка по чл. 160 от ДОПК, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Ревизионното производство по обжалвания РА
е образувано съгласно чл. 112, чл. 113 и
чл.114 от ДОПК със заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-03000319001172-020-001/26.02.2019 г., изменена със
Заповед за изменение на ЗВР № Р-03000319001172-020-002/06.06.2019 г., първата
от които издадена от Н.И.Б.на длъжност началник сектор в качеството й на заместник на С.С.А., изпълняваща същата длъжност
в ТД – Варна на НАП, а втората е издадена от титуляра С.С.А..
Видно от съдържанието на ЗВР и ЗИЗВР,
ревизията има за свой предмет и обхват задълженията на физическото лице Н.В.С.
за: 1/ данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода от
01.01.2013 г. до 31.12.2017 г. и 2/ данък върху добавената стойност за периода
от 29.06.2016 г. до 30.04.2017 година.
Всички съставени в хода на ревизионното
производство документи и заповеди са връчени на данъчнозадълженото лице по
електронен път, за което свидетелстват приложените към ревизионната преписка
удостоверения за извършено връчване по електронен път, като по отношение на тези обстоятелства липсва спор между страните в настоящото
съдебно производство. Представени са доказателства от ответника, от които се
установява, че ЗВР, РД и РА са подписани с електронен подпис от лица,
които към момента на подписването им са притежавали валидни квалифицирани
електронни подписи.
Ревизионен доклад № 03000319001172-092-001
от 26.08.2019 г./л. 548-588 от преписката/ е съставен
в срока по чл. 117, ал. 1 ДОПК. Докладът е връчен на ревизираното лице по
електронен път на 12.11.2019 г., за което свидетелства приложената на л. 548 от
преписката разписка за извършвано връчване по електронен път на електронен адрес: ***. В
срока по чл.117, ал.5 от ДОПК не е постъпило възражение срещу РД.
В законоустановения срок, материално компетентните
орани по чл. 119, ал. 2 ДОПК – С.С.А. на длъжност началник сектор „Ревизии“ в
дирекция „Контрол“ при ТД- Варна на НАП /възложил ревизията/ и Р.М.С. на
длъжност главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/, са издали
оспореният в настоящото съдебно производство Ревизионен акт №Р-03000319001172-091-001/10.12.2019
г. /л. 593–626 от преписката/.
При ревизията е установено, че ревизираното
лице Н.В.С. е местно физическо лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ, с постоянно
местоживеене в Република България. Същият не е регистриран като едноличен
търговец и за ревизирания период от 01.01.2013 г. до 31.12.2017 г. няма
подадени годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Във връзка с провежданото ревизионно производство
, до Н. В. С. е изпратено Искане за предоставяне на документи и писмени
обяснения от задълженото лице /ИПДПОЗЛ/ №
Р-03000319001172-040-001 /08.03.2019г. /л. 14-16 от преписката/, получено
от адресата на 10.03.2019г. Изисканите обяснения и документи не са представени
от жалбоподателя до приключване на ревизията, което не е спорно между страните в съдебното
производство.
С
Протокол Кд-73 е № Р-ОЗОООЗ19001172-ППД- 001/19.03.2019г. /л. 315-316 от
преписката/, към преписката са приобщени доказателствата /л. 106-319/, събрани
в хода на извършена предходна проверка на Н.В. С. за установяване на факти и
обстоятелства досежно наличие или липса
на основания за регистрация по ЗДДС на физическото лице, приключила с Протокол
№ 03183802633104/27.12.2018 г. /л.
310-314 от преписката/.
В ревизионната преписка се съдържат извлечения
от сметки на ревизираното лице Н. С. в „Алианц Банк България“ АД /л. 224-298 от
преписката/, договор за потребителски кредит от същата банка /л. 219-223 от
преписката/, банкови извлечения от сметки в ПИБ АД /л. 202-216 от преписката/.
Преписката съдържа данни за извършени
насрещни проверки на трети лица за установяване на факти, релевантни към
предмета на ревизията, както следва:
От „С.Ф.“ АД,
във връзка с възложени софтуерни проекти по сключени договори с Н.В.С., в
качеството на изпълнител, удържани данъци и изплатени суми на лицето/л. 106-121
от преписката/;
От „Р.БГ“ ООД,
относно регистрация и поддръжка на домейни на името на Н.С.: detski-igrachki.bg
- регистриран на 28.06.2013г. със Заявка № 100815/06.05.2013г. и прекратена
регистрация на 18.06.2014г.; gsmi.bg - регистриран на 26.10.2011г. със Заявка №
78284/10.10.2011г. и изтекла регистрация на 10.10.2018г./л. 122-137 от
преписката/;
От Сдружение „Ч.И.Ц.“,
във връзка с получени хонорари по граждански договори от Н.В.С. , удържани
данъци и изплатени суми на лицето /л.
138-167 от препискта/;
От „С.БГ“ ООД,
относно регистрация и поддръжка на домейни на името на Н.С.: detski-igrachki.bg
- за срок от една година от 01.05.2013г. до 01.05.2014г. ; blackseacenter.eu -
за срок от една година от 01.07.2014г. до 01.07.2015г.; dron-bg.eu - дата на
изтичане на домейна : 07.06.2019г. ; drone-ro.eu - дата на изтичане на домейна:
30.03.2019г. ; dron-gr.eu - дата на изтичане на домейна : 17.01.2019г./л.
168-189/;
От „Е.Е.“ ООД,
ЕИК ***, документирана с ПИНП № ПО- 29002918087427-141-001 от 26.11.2018г. с
писмо вх. № 631 15/27.1 1.2018 г., във вид на файлове на електронен носител ,
подписан с електронен подпис (CD-R) са представени: файл „Изпратени пратки“ ,
файл „Получени наложени платежи“ , файл „Получени парични преводи“ ; SR-
65688_22.11.2018 ZIP файл - снимки на документи , показващи изплащането в брой
на наложен платеж - Папка rko и парични преводи - Папка post_dc , изтеглени от
електронната система на „Е.Е.“ ООД , с информация за периода от м.11.2015г. до
м.03.2017г. вкл. В представената от третото лице Таблица „Получени наложени
платежи“ е налична информация за всички пратки с наложен платеж , като при
пратки , изпратени от офис в Р.България сумата е в лева, ако е от офис в
Р.Гърция - в евро, а ако е от офис в Р.Румъния - в лея. При колетни пратки
сумата от наложения платеж се изплащала с РКО , като в посочената таблица се
съдържа и информация за: „Време на изплащане на CD“ и „Офис
на изплащане на CD“. При пощенски колет сумата от наложения платеж е била изплащана
с приемо-предавателен протокол /ППП/, като мястото и датата на изплащане е посочено
в Таблица „Получени парични преводи“, колони: „Офис на изплащане“ и „Дата на
изплащане“. При посочен офис „Управление Русе“ сумата е изплатена по банков път, а във всички
останали случаи е изплатена в брой. Таблица „Получени парични преводи"
включва всички пощенски услуги за периода от м.11.2015г. до м.03.2017г. вкл. ,
както и парични преводи по пратки пощенски колет и чисти парични преводи,
изпратени в предходен период, но изплатени през цитирания по-горе период.
Видно от Протокол Кд-73 с №
1328168/04.06.2019г. /л. 364 от преписката/, към ревизионната преписка са
приобщени справки от информационните регистри на НАП, относно ревизираното лице
Н. В. С. , както следва:
Справка актуално състояние на всички
трудови договори по ЕГН на лицето с установени трудови правоотношения с: 1/ „З.и.“
ЕООД за периода от 01.04.2008 г. до 16.01.2017 г., 2/ „С.Ф.“ АД за
периода от 30.03.2017 г. до 21.11.2017 г. и 3/ „Т.К.“ ЕООД , считано от 24.04.2018
г. /л. 363 от преписката/.
За нуждите на ревизионното производство е
направена справка досежно всички подадени уведомления по чл.62, ал.3 от КТ за
ревизираното лице Н. С. /л. 359 – 362 от преписката/. В преписката се съдържа справка - данни за осигуряването по ЕГН за Н.В.С.
за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2017г. , от която се установяват подадени декларации обр.1 /л. 323-358 от преписката /
както следва:
• от
м. 01/2013 г. до м. 01/2017г. вкл. - от „З.и.“ ЕООД , ЕИК ***- за доходи
от трудово правоотношение;
• м.
01/2014г. - от Сдружение „Ч.И.Ц.“ , ЕИК ***- за доходи от извънтрудови
правоотношения;
- от м. 09/2015г. до м. 05/2016г. вкл. -
от „Н.Ф.2013“ ЕООД, ЕИК ***- за доходи от трудово правоотношение;
• от
м. 04/2017г. до м, 11/2017г. вкл. - от „С.Ф.“ АД, ЕИК ***- за доходи от
трудово правоотношение.
Въз основа на горните справки ревизиращият
екип е установил, че ревизираното лице Н. В. С. не е подавал декларация за
самоосигуряващо се лице и няма подавани годишни декларации обр.6 за ревизирания
период - от 01.01.2013г. до 31.12.2017 година.
От информация , получена от централизирана
база данни „Справки по чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатени суми от фирми“ на Н. В. С.
са установени подадени справки по чл. 73 от ЗДДФЛ от следните дружества /л.
322-323 гръб от преписката/:
-
вх. № 03000143108485/11.04.2014 г. от Сдружение
,,Ч.И.Ц.“, ЕИК ***за изплатени на Н. С. 3442,22 лв. през 2013 г.;
- вх.
№ 03000153105424/03.04.2015 г. от Сдружение „Ч.И.Ц.“, ЕИК ***за
изплатени на Н. С. 3440,00 лв. през 2014
г. и удържан данък в размер на 255,45лв.;
- вх.
№ 29000183011656/15.03.2018 г. от „С.Ф.“ АД, ЕИК ***за изплатени на Н. С.
9200,00 лв. през 2017 г. и удържан данък в размер на 660,00 лева.
За нуждите на ревизионното производство са
изискани справки от банкови институции за наличие на банкови сметки и сейфове
на името на ревизираното лице /стр.3 от РД/.
След анализ на събраните доказателства ,
органите по приходи са формирали извод , че от Н. В. С. през периода 2013г. - 2017г. са получени възнаграждения от извънтрудови
правоотношения с предмет: софтуерни услуги по сключени договори с възложители:
Сдружение „Ч.И.Ц.“ ЕООД, ЕИК ***и „С.Ф.“ АД, ЕИК ***и приходи от други
източници с предмет: електронна търговия със стоки. Установено е, че за периода
от м. 11/2015 г. до м. 03/2017 г., попадащ в обхвата на ревизията, ревизираното
лице Н. В. С. системно реализира доходи от продажба на стоки /дронове и части
за тях/ чрез регистрирани електронни сайтове в интернет:
<detski-igrachki.bg>, <dron-bg.eu>,< dron-gr.eu> и
<dron-ro.eu> , като за тази цел са използвани куриерските и пощенски
услуги на „Е.Е.“ ООД, а получените суми са следните:
За 2015 г. задълженото
лице е получило наложни платежи в общ размер на 3864,86лв. и парични преводи в
общ размер на 4668,80лв. , разпределени по месеци : м. 11/2015 г. в размер на
1148,46лв. и м. 12/2015 г. в размер на 7385,20лв. /л. 576-578 гръб от преписката/;
За 2016 г. задълженото лице е получило наложни платежи в
общ размер на 22103,30лв. и парични
преводи в общ размер на 17740,75лв. , разпределени по месеци в Таблица на стр.
41 от РД /л. 568-575 гръб от преписката/;
За 2017 г.
задълженото лице е получило наложни платежи в общ размер на 2485,20лв. и парични
преводи в общ размер на 1409,40лв. , разпределени по месеци м. 01/2017 г. в
размер на 1871,00лв. , м. 02/2017 г. в
размер на 799,70лв. и м. 03/2017 г. в размер на 1223,90лв. /л. 576-578 гръб от
преписката/.
От извлечения по банкова сметка **** АД с титуляр Н.С. /л. 224-298 от преписката/ ревизиращите са
установили редовно получавани преводи от физически лица с основание „захранване
на сметка“ за 2013 г. , за 2014 г., за 2015 г. , за 2016 г. и за 2017 г. В тази връзка са извършени насрещни
проверки на физическите лица, които са наредили извършените преводи , и за
които се съдържат необходимите идентификационни данни - Е.Г.М. , Г.Я.Г. , А.О.И.
, В.Н.У., Е.И.М.- ОЮГО/л. 503-508/ , А.В.К., А. Ю. А.
При анализа на доказателствата ,
ревизиращите са приели обясненията на Е.Г.М. , Г.Я.Г. , А.О.И. и А.Й.А., в които те твърдят, че
преведените от тях суми са им предоставени от бащата на ревизираното лице и представляват получени или върнати
заеми.
От лицата А.В.К., В.Н.У., Е.И.М.- ОЮГО, от
които не са представени обяснения относно основанието за превеждане на сумите,
както и от лицата без посочени идентификационни данни /П.В.П.
и Й.И.А./, преведените суми са приети от ревизиращите за други облагаеми
доходи на Н.С. по см. чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ.
Ревизиращият екип е установил, че придобитите
доходи не са декларирани от задълженото лице с годишни данъчни декларации по
чл. 50 от ЗДДФЛ , респективно – за тях не е определен и внесен данък.
Въз основа на горните факти и данни , органите на приходната администрация формирали
извод за наличие на достатъчно обстоятелства за провеждане на ревизията по
особения ред на чл.122 от ДОПК – т.1/ до започването на ревизията не са
подадени годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ, когато задължението се
определя по декларация и т.2 / през
периода от 01.01.2013г. до 31.12.2017г. са налице данни за укрити приходи /доходи
от икономическа /стопанска/ дейност с предмет
: софтуерни услуги по сключени договори с възложители и извършване на
електронна търговия чрез регистрирани електронни сайтове в интернет.
Лицето е уведомено за горното обстоятелство
, а от страна на ревизиращите са
извършени необходимите процесуални действия по чл.124, ал.1 от ДОПК. С отправено
от данъчната администрация ИПДПОЗЛ № Р- 03000319001172-040-002/04.06.2019 г. ,
от Н.В. С. е изискано да представи декларация по чл.124, ал.3 от ДОПК за имущественото си състояние , а така също и
декларация за наличните парични средства в началото и в края на всяка от
ревизираните години. Исканите декларации не са представени. Представено е
обяснение от Н.С. , в което същият твърди, че паричните средства преведени по банковата му сметка в Алианц Банк
България АД от физически лица , са заеми които баща му е предоставил на същите лица. С
обяснението е направено искане за признаване на разходите на лицето за
поддръжка на различни сайтове в интернет браузъри , както и на кражба от
дома му в гр. София на „дрони“ на стойност 8000-9000лв. Твърди в обяснението си до ревизиращите , че цялата
му дейност за проверявания период е на кръгла 0 и дори
на загуба /л. 527 от преписката/.
Въз основа на анализа на горните
доказателства, събрани в хода на ревизионното производство, ревизиращите са
достигнали до следните изводи
По ЗДДФЛ
При съпоставка на имущественото състояние
на Н. В. С. въз основа на доказателствата събрани в ревизионното производство, органите
на приходната администрация установили, че за целия ревизиран период – 2013 г.,
2014 г. , 2015 г. , 2016 г. и 2017 г. не е налице превишение на разходите над
приходите на ревизираното лице.
След подробен анализ на събраните
доказателства органите по приходите са определили данъчната основа
за облагане по периоди /след приспадане на 25% признати разходи /, както
следва:
2013 година
|
25689,50 |
|
|
Годишна данъчна
основа за доходи от извънтрудови правоотношения |
2581,66 |
|
Годишна данъчна основа
за доходи от други източници |
5003,00 |
|
Сума от
годишните данъчни основи по чл.17 от ЗДДФЛ |
33274,16 |
|
Обща годишна
данъчна основа |
33274,10 |
|
Данък върху
общата годишна данъчна основа /10%/ |
3327,40 |
|
Удържан авансово
данък, подлежащ на приспадане |
2568,95 |
|
Дължим данък за
довнасяне |
758,45 |
Върху посочената по-горе
сума на основание чл.175 от ДОПК във вр. с чл.67, ал.5 от ЗДДФЛ са начислени
лихви в размер на 432,22 лв., изчислени от датата на изискуемост – 01.05.2014
година.
2014 година
|
11257,40 |
|
|
Годишна данъчна
основа за доходи от извънтрудови правоотношения |
2565,00 |
|
Годишна данъчна
основа за доходи от други източници |
9500,00 |
|
Сума от
годишните данъчни основи по чл.17 от ЗДДФЛ |
23322,40 |
|
Обща годишна
данъчна основа |
23322,40 |
|
Данък върху
общата годишна данъчна основа /10%/ |
2332,20 |
|
Удържан авансово
данък, подлежащ на приспадане |
1381,20 |
|
Дължим данък за
довнасяне |
951,00 |
Върху посочената по-горе
сума на основание чл.175 от ДОПК във вр. с чл.67, ал.5 от ЗДДФЛ са начислени
лихви в размер на 445,31 лв., изчислени от датата на изискуемост – 01.05.2015
година.
2015 година
|
23714,60 |
|
|
Годишна данъчна
основа за доходи от извънтрудови правоотношения |
19486,89 |
|
Годишна данъчна
основа за доходи от други източници |
14033,66 |
|
Сума от
годишните данъчни основи по чл.17 от ЗДДФЛ |
57235,15 |
|
Обща годишна
данъчна основа |
57235,10 |
|
Данък върху
общата годишна данъчна основа /10%/ |
5723,50 |
|
Удържан авансово
данък, подлежащ на приспадане |
3405,80 |
|
Дължим данък за довнасяне |
2317,70 |
Върху посочената
по-горе сума на основание чл.175 от ДОПК във вр. с чл.67, ал.5 от ЗДДФЛ са
начислени лихви в размер на 849,29 лв., изчислени от датата на изискуемост –
01.05.2016 година.
2016 година
|
16005,50 |
|
|
Годишна данъчна
основа за доходи от други източници |
47932,85 |
|
Сума от
годишните данъчни основи по чл.17 от ЗДДФЛ |
63938,35 |
|
Обща годишна
данъчна основа |
63938,30 |
|
Данък върху
общата годишна данъчна основа /10%/ |
6393,85 |
|
Удържан авансово
данък, подлежащ на приспадане |
1600,55 |
|
Дължим данък за
довнасяне |
4793,30 |
Върху посочената по-горе сума на основание
чл.175 от ДОПК във вр. с чл.67, ал.5 от ЗДДФЛ са начислени лихви в размер на 1270,33
лв., изчислени от датата на изискуемост – 01.05.2017 година.
2017 година
|
Годишна
данъчна основа за доходи от трудови правоотношения |
27872,40 |
|
Годишна
данъчна основа за доходи от извънтрудови правоотношения |
6900,00 |
|
Годишна
данъчна основа за доходи от други източници |
4894,60 |
|
Сума
от годишните данъчни основи по чл.17 от ЗДДФЛ |
39667,00 |
|
Обща
годишна данъчна основа |
39667,00 |
|
Данък
върху общата годишна данъчна основа /10%/ |
3966,70 |
|
Удържан
авансово данък, подлежащ на приспадане |
3447,25 |
|
Дължим данък за довнасяне |
519,45 |
Върху посочената по-горе сума на основание
чл.175 от ДОПК във вр. с чл.67, ал.5 от ЗДДФЛ са начислени лихви в размер на 84,99
лв., изчислени от датата на изискуемост – 01.05.2018 година.
ПО ЗДДС
Анализирайки доказателствата събрани в хода на ревизионното производство ,
ревизиращият екип установил, че ревизираното лице Н.В.С. е извършвал независима
икономическа дейност по смисъла на чл. 3 от ЗДДС, редовно срещу възнаграждение
- предоставяне на софтуерни услуги по сключени договори и търговия със стоки
чрез регистрирани електронни сайтове в интернет. За електронната търговия на стоки са използвани куриерските и пощенски услуги на „Е.Е."
ООД. Получените парични средства по разплащателната сметка на лицето с наредители
: физически лица и с основание: „Захранване - вноска на каса“, за които липсват
доказателства за основанието на преводите, също са обвързани при ревизията със
стопанската дейност на лицето , т.е. прието е , че те представляват облагаем
оборот по смисъла на чл, 96, ал. 2 от ЗДДС.
Месечният размер на получените от
ревизираното лице приходи от облагаеми
доставки за целия ревизиран период е определен като сбор от постъпили : 1. По
банков път суми с наредители различни физически лица, за които липсват доказателства
за основанието на преводите и от
юридически лица - възложители по договори за софтуерни услуги; 2. Изплатени в
брой - софтуерни услуги от Сдружение „Ч.И.Ц.“-
12191,48 лв., в т.ч. : на 10.10.2015г. - 11734,80 лв. , на 28.10.2015г. - 456,68
лв. ; 3. Получени приходи чрез услугите на „Е.Е.“ ООД. Същите са представени в
табличен вид на л.55 и 56 от РА. В
последната колона на таблицата е посочен оборот с натрупване в рамките на 12
последователни месеца /л. 599 от преписката/.
Съобразявайки данните в посочената таблица,
ревизиращите са стигнали до извод, че към 31.05.2016г. , реализираният от Н.С. облагаем
оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС е в размер на 55 762,60 лв. , т.е. е над
прага от 50000,00 лв. , поради което съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС в
актуалната към онзи момент редакция , лицето е следвало да подаде заявление за задължителна
регистрация по ЗДДС най-късно до 14.06.2016г. , съответно съгласно процедурата за регистрация би следвало да е регистрирано по ЗДДС, считано
от 29.06.2016 год. .
Установено е също , че към 31.01.2017г.
облагаемият оборот за последните 12 месеца преди текущия месец е в размер на 47
760,78 лв. , т.е. под прага от 50 000,00 лв. и до края на м. 12/2017г. оборотът за последните 12-месеца преди текущия
е намаляващ , което било основание за дерегистрация по избор на
лицето съгласно чл. 108, ал. 1, т. 1 от ЗДДС , поради отпадане на основанието за
задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС.
При проверка за наличие или липса на
основание за регистрация на лицето по ЗДДС , ревизиращият екип установил, че
към 31.12.2017г. , както и през 2018г. , лицето не реализира облагаем оборот от
50 000,00 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни
месеца преди текущия месец , поради което Н.В.С. не подлежи на задължителна регистрация по чл.
96, ал. 1 от ЗДДС.
Независимо от това органите на приходната
администрация приели, че при отпаднали основания за регистрация е приложима разпоредбата на чл. 102, ал. 3, т.
2 от ЗДДС, съгласно която за определяне на данъчните задължения на лицето в
случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок ,
се приема , че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и
облагаеми вътреобщностни придобивания и
за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от
получателя, за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде
издаден Актът за регистрация, ако лицето е подало Заявлението за регистрация в
срок, до датата на която са отпаднали
основанията за регистрация. Посочено е в обжалвания РА , че задълженията по ал.
3 се определят с ревизионен акт по реда на ДОПК , по аргумент от чл. 102, ал. 4
от ДОПК.
На основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС
във връзка с чл. 96, ал. 1, чл. 102, ал. 3, т. 2 и ал. 4 и чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, с РА е
установен дължим ДДС от Н.В.С. за данъчни периоди от 29.06.2016г. до
30.06.2016г. в размер на 108,47 лв., м. 07/2016 г. в размер на 501,95лв. , м.
08/2016 г. в размер на 1332,68лв. , м
.09/2016 г. в размер на 517,40лв. , м.
10/2016 г. в размер на 285,32 лв. , м. 11/2016 г. в размер на 450,08 лв. и м. 12/2016 г. в размер на 1180,30лв. , върху
месечна данъчна основа определена в размер на приходите от облагаеми доставки
на стоки /дронове/ и софтуерни услуги, установени по дати от органите по
приходите.
За определяне размера на дължимия ДДС е
приложен чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, съгласно който , когато при договаряне на доставката
не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, се приема, че той е включен
в договорената цена.
За невнесения в срока установен ДДС в общ
размер от 4376,20 лв. са начислени лихви в общ размер на 1382.63 лева.
РА е оспорен по административен ред. При
проведения административен контрол, решаващият орган изцяло е възприел
изложените в Ревизионния акт фактически констатации и правни изводи и с Решение
№ 3/05.03.2020 г. е потвърдил същият.
В производството пред съда са представени
доказателства на електронен носител – диск /л.33 от делото/, от който се
установява, че Ревизионният акт, Ревизионният доклад и Заповедта за възлагане
на ревизия, както и изменящата я заповед са документи , подписани с валидни електронни
подписи на съответните органи по приходите към датите на издаването на горните
документи. Доказателството е прието без
оспорване.
При така установената фактическа
обстановка , съдът осъществявайки пълна служебна проверка за валидността и
законосъобразността на РА, намира от правна страна следното:
І. Относно валидността на РА :
С приложената на л. 1 от ревизионната
преписка заповед № Д-2273/20.12.2018 г. на директора на ТД на НАП-Варна са
определени органите по приходите , които да издават заповеди за възлагане на
ревизии , като в т. 6 е посочена С.С.А. на длъжност
"началник сектор Ревизии“. В същата
заповед са определени и лицата, които за заместват титулярите в случай, че те
отсъстват. В т.5 Н.И.Б.е посочена като лице, което замества
титуляра С.С.А. , когато тя отсъства от
работа. В настоящия случай ЗВР № Р-03000319001172-020-001/26.02.2019 г. е
издадена от Н.И. Б.при отсъствие на титуляра С.С.А. , а Заповед за изменение на
ЗВР № Р-03000319001172-020-002/06.06.2019 г. е издадена от титуляра С.
Ст. А.. От изложеното следва, че ревизионното производство е образувано от
компетентен орган, който в рамките на предоставените му правомощия е определил
обхвата на ревизията и ръководителя на същата – главния инспектор по приходите Р.М.С..
В съответствие с разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК , оспореният ревизионен
акт е издаден от органа възложил
ревизията – началник сектора С.С.А. и от ръководителя на ревизията – главния инспектор
по приходите Р.М.С.. По делото няма спор относно положените от компетентните органи електронни подписи.
Предвид изложеното, съдът намира оспореният РА за валиден. Същият не страда от
пороци, водещи до извод за неговата нищожност.
ІІ. Относно формата на РА:
Съдържанието на ревизионния акт съответства
на реквизитите, регламентирани с разпоредбата на чл. 120, ал. 1 от ДОПК , а
съставляващият неразделна част от него ревизионен доклад има съдържание в
съответствие с разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ДОПК.
ІІІ. По процесуалната законосъобразност на
РА :
При извършване на задължителната проверка
по чл. 160, ал. 2 от ДОПК , съдът констатира , че ревизията е приключила в
определения срок – 09.08.2019 год. , а РД е съставен извън 14- дневния срок по
чл. 117, ал. 1 от ДОПК , считано от същата дата - на 26.08.2019 г. , т.е. 3 дни след изтичане на
срока, но доколкото този срок е инструктивен и като такъв не засяга правата на
РЛ , то неспазването му не се възприема от настоящата съдебна инстанция като съществено
нарушение на административно-производствените правила , влечащо след себе си
отмяна на акта като незаконосъобразен. РД е връчен на ревизираното лица по
електронен път на 12.11.2019 г. , видно от приложената на лист 548 от преписката
разписка. Оспореният РА е издаден на 10.12.2019 г. , т.е. спазен е 14-дневния
срок по чл. 119, ал. 2 от ДОПК.
Ревизията е проведена по особения ред,
установен в чл.122, ал.1 от ДОПК при който органът по приходите може да приложи
установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда
на ал. 2 основа, когато е налице едно от обстоятелствата, изчерпателно изброени
в посочената законова разпоредба в точки от 1 до 8. Наличието на която и да е
от посочените предпоставки е основание ревизията да бъде проведена по този особен ред. В настоящия случай, за да
преминат към провеждане на ревизията по чл.122 от ДОПК , ревизиращите са приели
за доказано наличието на предпоставките по смисъла на чл.122 , ал.1, т.1 и т.2 от ДОПК. Съгласно т.1 от
цитираната разпоредба , към този особен ред за извършване на ревизия може да се
пристъпи, когато до започването на
ревизията не е подадена декларация , когато задължението се определя по
декларация. Според т.2 от същата разпоредба , основание за провеждане на ревизията
е и когато са налице данни за укрити
приходи или доходи. От съпоставката на двата текста е видно, че т. 2 е приложима само в случаите , когато са налице
данни за укрити приходи или доходи , но които не подлежат на деклариране по
специален закон . Настоящият състав на съда счита , че разглежданият случай не
попада в приложното поле на т. 2 , тъй като доходите за които ревизиращите органи приемат че са укрити са същите ,
които Н. С. е
следвало да декларира по реда на ЗДДФЛ,
но не е сторил това. В подкрепа на този извод са приетите в РА факти , че през всички обследвани периоди разходите
на РЛ не превишават приходите му . Същевременно
, безспорен е факта за липсата на подавани декларации по чл.50 от ЗДДФЛ , което
налага извод за наличието на хипотезата на т.1 от чл.122, ал.1 от ДОПК,
т.е. в крайна сметка законосъобразно ревизията е проведена по особения ред.
Видно от приложените към административната
преписка доказателства , до ревизираното лице Н. В. С. по електронен път е
връчено ИПДПОЗЛ № Р-03000319001172-040-001/08.03.2019г. /л. 14 – 16 от
преписката/, с което от него са изискани документи и други доказателства. Представено
е единствено „обяснение“ /л.527 от преписката/, което не може да замести по
съдържание изисканите документи и декларации. Доказателства, които да оборват
констатациите на ответника не са
представени и в хода на настоящото съдебно производство. От горното следва, че
оспорващият Н. С. не е бил лишен от възможност активно да участва в ревизионното
производство , приключило с издаване на процесния РА.
Предвид изложеното, съдът намира РА за издаден при липсата на съществени нарушения на
административно-производствените правила.
ІV. По приложението на материалния закон :
По ЗДДФЛ :
Съгласно чл.2 от ЗДДФЛ , обект на облагане
по този закон са доходите на местните и чуждестранните физически лица . В
съдебните производства по обжалване на ревизионни актове издадени след извършване на ревизия по реда на
чл.122 от ДОПК , какъвто е процесният случай , в тежест на оспорващия е да
обори с всички допустими от закона средства фактическите констатации на данъчната администрация . Както се посочи и
по-горе в изложението , нито в хода на
ревизионното производство , нито в хода на настоящото съдебно производство, не
са представени от жалбоподателя въпреки дадените му от съда указания , доказателства
оборващи изложените в РА фактически констатации за получени доходи от трудови правоотношения и от извънтрудови правоотношения по смисъла на
пар.1,т.30 от ДР на ЗДДФЛ - такива относно дейност с предмет софтуерни
услуги по сключени договори с възложители и относно електронна търговия чрез
регистрирани електронни сайтове в интернет , както и за доходи получени от други източници неупоменати
в ЗДДФЛ – парични преводи от физически
лица по банковата сметка на ревизирания, за които липсват доказателства за
основанието на преводите. Фактите
относно последните са квалифицирани в РА
като облагаем доход по смисъла на чл.35,
т.6 от ЗДДФЛ, т.е. отнасят се към всички
други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с
окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на
Закона за корпоративното подоходно облагане. В настоящият случай , жалбоподателят не се е справил с доказателствената
тежест за оборване на така приетите с РА фактически констатации относно основанието , периода и
размера на получените от него суми, поради което и при наличието по гореизложените съображения на
основанието по чл.122,ал.1,т.1 от ДОПК за провеждане на ревизия при особени
случаи, съдът приема същите за верни. Към
така установените факти, съдът намира материалния закон за правилно приложен с
оспореният РА. Установява се въз основа
на надлежно събраните в ревизионното производство доказателства , че сумите по
договорите за софтуерни услуги и тези от
електронна търговия чрез регистрирани в интернет сайтове са системно и редовно получавани от страна на
жалбоподателя през проверяваните периоди от 2013 г. до 2017 г. , които обстоятелства определят извършваната от него дейност като такава целяща икономически резултат . Независимо от последното, получените от тази дейност доходи
са квалифицирани с РА като облагаем доход по чл.29,ал.1 от ЗДДФЛ – доход от
стопанска дейност на ФЛ, които не са търговци по смисъла на ТЗ , като размерът на
същия е определен по правилото на т. 3 –
след приспадане на разходи в размер на
25 на сто. Съобразно тези обстоятелства, определена е годишна данъчна основа по реда на чл.30 от ЗДДФЛ, за която правилно е установена
липсата на извършвани от жалбоподателя вноски по КСО и ЗЗО. Включването на тази
годишна данъчна основа в общата годишна данъчна основа по реда на чл.17 от ЗДДФЛ не следва да бъде коментирано с оглед правилото на чл.160,ал.5 от ДОПК – евентуалното
квалифициране на така извършваната от
жалбоподателя дейност като такава на ЕТ , би обусловило формиране на данъчна основа по реда
на чл.28 от ЗДДФЛ и съответно прилагане на по-тежката в сравнение с приетата в РА
данъчна ставка по чл.48,ал.2 от ЗДДФЛ в размер на 15 на сто. Сумите получени от жалбоподателя,
за които не са установени данни относно основанието за получаването им , правилно
са квалифицирани с РА като облагаем доход
по чл.35,т.6 от ЗДДФЛ – при категорично установеният факт
на получаване на сумите, жалбоподателят е следвало да установи благоприятните за него юридически факти , сочещи на наличието
на необлагаем доход по смисъла на чл.13 от ЗДДФЛ. Такива доказателства не само ,
че не са представяни от него, но и
такава теза същият никога не е изразявал – направеното в ревизионното
производство негово възражение за получаване на част от сумите като заем е било уважено от страна на ревизиращите органи, като за останалата част квалифицирана като доход по чл.35,т.6 от ЗДДФЛ
, жалбоподателят не е изразил каквото и да било становище. Годишната данъчна
основа за тези доходи правилно е била определена за всеки един данъчен период
съобразно разпоредбата на чл.36 от ЗДДФЛ – не са установени по делото данни за направени от
жалбоподателя вноски по чл.40,ал.5 от ЗЗО. Установените с РА доходи от трудови правоотношения по смисъла на
пар.1,т.26 от ДР на ЗДДФЛ правилно са
квалифицирани като облагаем доход по чл.24,ал.1 от ЗДДФЛ, като годишната данъчна основа за тях
правилно е определена по реда на чл.25 от ЗДДФЛ – след приспадане на удържаните
осигурителни вноски. Общата годишна данъчна основа е правилно определена по
реда на чл.17 от ЗДДФЛ чрез сбора от годишните данъчни основи по чл. 25 , чл.30 и
чл.36 от ЗДДФЛ , като след прилагане на ставката по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ правилно е определен размера на дължимият данък за всеки един
данъчен период. След приспадане на авансово удържания данък върху получените от
жалбоподателя доходи от трудови правоотношения, правилно е определен размера на
данъка, който не е внесен в срока по
чл.67, ал.4 от ЗДДФЛ за данъчни периоди
2013 г., 2014 г. , 2015 г. и 2016 г. , съответно срока по чл.67, ал.5 от ЗДДФЛ за данъчен период 2017 год. По
тези съображения, съдът намира, че при правилно приложение на материалния закон са установени с оспорения РА основанието и размерите на
посочените в него главница и лихва за всеки един данъчен период, съответно в
тази част жалбата е неоснователна.
По ЗДДС :
Както бе посочено в изложението по-горе , прието е от ревизиращите органи, че Н. С. е реализирал облагаеми доходи по чл.29, ал.1 и чл. 35, т.6 от ЗДДФЛ – от предоставяне на софтуерни услуги и
електронна търговия по интернет и такива с неизвестен източник. При
проследяване на паричните потоци е направен в РА извод, че към 31.05.2016 г. е достигнат от РЛ оборот от 50000 лв., което по аргумент
от чл.96, ал.1 от ЗДДС представлявало основание лицето да депозира заявление за
регистрация по ЗДДС най-късно до 14.06.2016 год., съответно - да бъде
регистрирано по този закон не по-късно
от 29.06.2016 година. Прието е също, че към 31.01.2017 г. са отпаднали
основанията за регистриране по смисъла на чл.96, ал.1 от ЗДДС. В тази връзка е
приложена разпоредбата на чл.102, ал.3, т.2 от ЗДДС, съгласно която за
определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно,
но не е подало заявление за регистрация
в срок, се приема , че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми
доставки и облагаеми вътреобщностни придобивания и за получените облагаеми доставки
на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя, за периода от изтичането
на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е
подало заявлението за регистрация в
срок, до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация. Установени са
данъчни задължения, както следва : 1/ от 29.06.2016г. до 30.06.2016г. в размер
на 108,47 лв. ; 2/ м. 07/2016 г. в размер на 501,95лв. ; 3/ м. 08/2016 г. в
размер на 1332,68лв. ; 4/ м .09/2016 г. в размер на 517,40лв. ; 5/ м. 10/2016
г. в размер на 285,32 лв.; 6/ м. 11/2016 г. в размер на 450,08 лв. и 7/ м.
12/2016 г. в размер на 1180,30лв., върху месечна данъчна основа определена от
сбора на горепосочените доходи, които ревизиращите органи са квалифицирали като
облагаем оборот по смисъла на чл.96, ал.2 от ЗДДС, посочен в таблицата на
стр.55 - 56 от РА.
Независимо от това, че производството е
проведено по особения ред, установен в чл.122 от ДОПК, съдът намира, че
презумпцията на чл.124 ,ал.2 от ДОПК
простира правното си действие единствено върху фактите в ревизионното
производство , но не и върху направените от органите на приходната
администрация тяхна правна квалификация.
В този смисъл, като са приели в оспореният РА , че сумите получени от ревизираното лице по разплащателна сметка с наредители физически
лица и основание : „ Захранване - вноска на каса“ , за които липсват
доказателства за основанието на преводите, също са свързани със стопанска
дейност и поради това представляват
облагаем оборот по смисъла на чл.96,ал.2 от ЗДДС , ревизиращите органи са
допуснали нарушение на материалния закон – при неустановено основание за получаване
сумите , органът необосновано приема наличието на извършени от РЛ облагаеми
доставки по смисъла на чл.96, ал.2 от ЗДДС. Дефинициите за доставка на стока и доставка на услуга са дадени съответно
в чл.6 и чл.9 от ЗДДС, но РА не съдържа съответстваща на тях фактическа констатация ,
а направеният извод, че получените от неизвестен източник суми също били свързани
с извършвана от РЛ лице стопанка дейност, представлява само едно предположение,
но не и обхванат от презумпцията на чл.124,ал.2 от ДОПК факт – посоченият в РА
факт е такъв единствено за наличието на получена от РЛ парична сума, но няма изложение на факти, че получаването на сумата се явява пряк резултат от извършена от жалбоподателя престация към наредителя на сумата, чийто
характеристики да дават правната възможност за квалифициране на престацията
като доставка по смисъла на горецитираните разпоредби от ЗДДС . Последното се потвърждава от самата констатация
на ревизиращите органи за липсата на
доказателства за основанието на преводите . При така съществуващата в РА липса на изложение на релевантните за доставката факти , то за
жалбоподателят не съществува
доказателствена тежест за оборване на приетата с РА
правна квалификация на получените с неустановено основание суми като
резултат от облагаем оборот по чл.96, ал.2 от ЗДДС. По тези съображения , съдът намира изведеният в тази връзка извод на ревизиращите органи за наличието на облагаем оборот по чл.96,ал.2 от ЗДДС за
изцяло необоснован , поради което правилното приложение на материалния закон
предполага въпросните суми да бъдат изключени от колоната „Приходи с натрупване“
от таблицата на стр. 55 – 56 от РА. Касае се за сумите ,
които в раздела от РА по ЗДДФЛ са
квалифицирани като облагаем доход по чл.35,т.6 от ЗДДФЛ и са включени в колона
втора „ Получени приходи по банков път“ от таблицата на стр. 55-56 от РА. След извършване на приспадането, промяна
търпят следните данни от втората колона на таблицата :
-м.02.2013 г. - 0,00 лв.
-м. 07.2013 г. – 00,00 лв.
-м.08.2013 г. – 0,00 лв.
-м.09.2013 г. – 0,00 лв.
-м.11.2013 г. – 3 442,21 лв.
-м.07.2014 г. – 0,00 лв.
-м.08.2014 г. – 0,00 лв.
-м.10.2014 г. – 0,00 лв.
-м.11.2014 г. – 0,00 лв.
-м.12.2014 г. – 0,00 лв.
-м.01.2015 г. – 0,00 лв.
-м.04.2015 г. – 0,00 лв.
-м.05.2015 г. – 0,00 лв.
-м.05.2016 г. – 0,00 лв.
-м.08.2016 г. – 0,00 лв.
-м.11.2016 г. – 0,00 лв.
-м.04.2017 г. – 0,00 лв.
За останалите данъчни периоди, данните от втората колона на таблицата правилно са квалифицирани като облагаем оборот
по чл.96,ал.2 от ЗДДС, но при така
наложената от правилното приложение на материалния закон промяна в колона втора , промяна търпи и последната
колона „ Приходи с натрупване“. Съобразно последното, съдът констатира, че оспорващият
е достигнал оборот от 50 000,00 лв. не към посочената в РА дата 31.05.2016 г., а към датата 30.06.2016 г. , когато е достигнат оборот в
размер на 52 819,50 лв. Следователно,
именно към тази дата е възникнало задължението на жалбоподателя да подаде заявление
в компетентната ТД на НАП за регистрация по ЗДДС, т.е. не по-късно от
14.07.2016 година. Съответно регистрацията е следвало да бъде факт най-късно на
29.07.2016 г. Видно е обаче от таблица „ Получени наложени платежи“
/стр.21 от РА/ и таблица „ Получени парични преводи“ /стр.28 от
РА/, че за периода от 29.07.2016 г. до 31.07.2016 г. ревизираният не е
извършвал сделки, т.е. липсва облагаема доставка, поради което ДДС не се дължи.
След извършване на прости математически
операции /събиране и изваждане/, съдът установи, че за всеки от следващите
данъчни периоди, изчислявайки натрупването за предходните 12 месеца без текущия,
оборотът на жалбоподателя е под 50 000
лв., а именно :
За д.п. 07.2016 г. – 43 074,49 лв.
За д.п. 08.2016 г. – 46 070,59 лв.
За д.п. 09.2016 г. – 36 983,51 лв.
За д.п. 10.2016 г. – 38 695,41 лв.
За д.п. 11.2016 г. – 40 147,45 лв.
За д.п. 12.2016 г. – 39 844,05 лв.
При тези установявания, налага се извода , че за посочените данъчни периоди е
отпадало основанието за регистрация по ЗДДС, поради
което и за тях не се дължи ДДС. Обратно
приетото с РА е в
нарушение на материалния закон, поради което в частта за установени задължения
за ДДС по ЗДДС, оспореният РА следва да бъде отменен за всички посочени в
него данъчни периоди.
При този изход на делото и при размер на
спорния материален интерес от 18 180,87 /главница + лихви/, уважената част на
жалбата е за 5 758,83 лв., а отхвърлената – за 12 422,04. С оглед на изложеното и като се има предвид, че
от страна на жалбоподателя няма искане за присъждане на разноски, то претенцията
на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение при осъщественото от юрисконсулт Е. В. процесуално представителство, се явява частично
основателна и следва съгласно чл.161, ал.1
от ДОПК да бъде определена съобразно с отхвърлената част от жалбата. След прилагане на разпоредбата на чл.8,ал.1,т.4
от Наредба №1/ 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения , на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 734,78
лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ издаденият от органи по приходите
при ТД на НАП-Варна Pевизионен акт № Р-03000319001172-091-001/10.12.2019 г. в
частта, с която за Н.В.С. с ЕГН ********** са
установени задължения за ДДС по ЗДДС за данъчни периоди от м.06.2016 г. до
м.12.2016 г. включително, в общ размер на 5 758,83 лв., от които 4 376,20 лв.
главница и лихви в размер на 1 382,63 лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.В.С. с ЕГН **********
в останалата част на същият Ревизионен
акт , с която за данъчни периоди 2013 г. , 2014 г. , 2015 г. , 2016 г. и 2017 г. са установени задължения за данък върху
годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ в общ размер на главницата от 9 339,90
лв. и общ размер на лихвата от 3 082,14
лв.
ОСЪЖДА Н.В.С. с ЕГН ********** да
заплати на Дирекция "ОДОП" – Варна при ЦУ на НАП юрисконсултско
възнаграждение в размер на 734,78 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на
страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :