Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1698
гр. Пловдив, 04.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен
съд, ХХІV н.с., в публичното заседание на двадесет и пети септември през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при участието на секретаря
ВИОЛИНА ШИВАЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията АНД №4627/2018 г. по описа на ПРС, ХХІV н.с., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 18-0273-000225 от 16.05.2018 г. на К.Р.Р.- Началник РУП към ОД на МВР Пловдив, РУ Хисаря, с което
на М.Х.Д., ЕГН ********** е било наложено административно наказание глоба в размер на 30 лева на основание
чл.186, ал.3, т.6 от ЗДвП за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
С жалбата се прави
искане за отмяна на наказателното постановление, като се сочи, че същото е
противозаконно и неправилно, излагат се подробни аргументи за неизвършване на
нарушенията, визират се допуснати съществени процесуални нарушения и се иска
отмяна на наказателното постановление.
Жалбоподателят М.Х.Д.
се явява в съдебно заседание, представлява се от адв.Г.П.,
който излага аргументи за отмяна на наказателното постановление. Жалбоподателят
в лично становище също излага аргументи за отмяна на наказателното
постановление.
Въззиваемата страна – РУ на МВР Хисар при ОД на МВР Пловдив,
редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по делото.
Съдът като съобрази и
прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за
установено следното:
Жалбоподателят М. Д.бил
правоспособен водач на МПС. На 04.05.2018 г., същият управлявал лек автомобил „Дачия Логан” с рег. № **,
собственост на „Сожелиз България” ЕООД, като около 11.10 часа се движил в района на км
14, посока на движение от с.Песнопой към гр.Баня. Същият извършвил
маневра изпреварване на друго МПС, движещо се пред него, като пресякъл
маркировка М1, забраняваща изпреварването. Действията му били забелязани от **
при РУ на МВР Хисар св.И.С. и И.В., които по това време изпълнявали служебните
си задължения по контрол безопасността на движението по пътищата. Те спрели за
проверка управлявания от жалбоподателят лек автомобил. Св.С. съставил на жалб.Д. акт за установяване на административно нарушение за
нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, в който посочил че управляваният автомобил е
товарен. Копие от съставения АУАН бил връчен на нарушителят, който го подписал
с отбелязване, че има възражения. В законоустановения срок не били представени
такива. Въз основа на съставения АУАН било издадено процесното
НП.
Горната фактическа
обстановка съдът приема за установена от
приобщените по делото писмени доказателства – НП, АУАН, оправомощителна заповед, както и от показанията на св.И.С.,
които съдът кредитира изцяло.
Като прецени
изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на
акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84
от ЗАНН, настоящият състав достигна до следните правни изводи:
Жалбата се преценява
като ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок от лице, което има правен интерес от
това.
Разгледана по
същество, жалбата се преценя като ОСНОВАТЕЛНА.
При така изяснената
фактическа обстановка и с оглед на приложените по делото доказателства съдът
намира, че е доказано осъществяването на нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП,
доколкото съдът приема за доказано, че Д. е осъществил изпреварване в сочения в
НП и АУАН пътен участък при забранителна маркировка на пътя затова. В
случая от страна на жалбоподателя не са
ангажирани и каквито и да било
доказателства, че същият не е осъществил изпреварване в нарушение на
пътната маркировка на соченото място. Ето защо и съдът счита, че е доказано по
безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил нарушение на чл.6,т.1 от ЗДвП.
Следва да се отбележи,
че не може да се счита за съществено нарушение обстоятелството, че в АУАН
управляваният автомобил се сочи като товарен, а в НП се приема, че е лек
автомобил. Това е така, тъй като автомобилът е индивидуализиран по еднакъв начин
с посочване на марка и модел, както и на регистрационен номер. Поради това и
соченото обстоятелство е несъществено и не се отразява на преценката дали е
осъществено нарушение или не, както и дали е дадено точно описание на същото.
Същевременно обаче от даденото
описание на нарушението не може да се прецени дали правилно е приложена
санкционната норма за същото, доколкото не се сочи в АУАН дали с предприетата
забранена маневра е създадена опасност за движението или не. Това обстоятелство
от своя страна е от съществено значение за преценката дали правилно наказващия
орган е наложил наказанието или не, тъй като са предвидени различни санкции за
случаите, в които е създадена, респ. не е създадена опасност за движението от
неправилното изпреварване. В единия случай /несъздадена опасност за движението/
приложената санкционна разпоредба е точната и наложеното наказание би се явило
законосъобразно. В другия случай обаче /при създадена опасност/ санкционната
разпоредба е следвало да бъде 179, ал.1, т.5 от ЗДвП, която предвижда и
по-висока санкция – 150 лева. Тази неяснота в АУАН не може да бъде запълнена по
тълкувателен път, поради което и съдът приема, че не е дадено пълно, точно и
ясно описание на допуснатото нарушение както в АУАН, така и в НП, с което пък
са нарушени и разпоредбите на чл.42, т.4 от ЗАНН и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Същевременнно следва да се посочи, че наказващият
орган е имал задължението съгласно чл.52, ал.4 от ЗАНН, с оглед сочената липса на достатъчно данни за
преценка коя санкционна разпоредба да приложи да събере доказателства във
връзка с тези обстоятелства и едва след това да прецени дали и каква санкция да
наложи. Доколкото това обаче не е сторено и в наказателното постановление са
пренесени пороците от съставения АУАН, то същото се явява издадено при
съществени процесуални нарушения и следва да бъде отменено.
С оглед изложените
съображения обжалваното НП следва да бъде отменено.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 18-0273-000225 от 16.05.2018 г. на К.Р.Р.- Началник РУП
към ОД на МВР Пловдив, РУ Хисаря, с което на М.Х.Д., ЕГН ********** е било
наложено административно наказание глоба
в размер на 30 лева на основание чл.186, ал.3, т.6 от ЗДвП за нарушение на
чл.6, т.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му
пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.