Решение по дело №417/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производство по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/.

На касационна проверка е подложено Решение № 65/15.04.2024 г., постановено по АНД № 20234120200513/2023 г., с което състав на Районен съд – Горна Оряховица е потвърдил Наказателно постановление №23-0268-001055/25.09.2023г. на Н. С. „Охранителна полиция“ в РУ – Г. О. при ОДМВР - Велико Търново, с което на С. В. И. от [населено място], общ. Стражица, за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ [рег. номер]. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 (дванадесет) месеца.

Така постановеното Решение е обжалвано в законния срок с касационна жалба, подадена от името на С. В. И., чрез упълномощения адвокат от ВТАК. Според касатора решението на въззивния съд е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Навеждат се оплаквания за нарушение на изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване на концентрация на алкохол в кръвта. Твърди се недоказаност на нарушението, тъй като санкционирано лицето не е отказал изрично даването на кръвна проба за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта, а не се е явил поради обективна невъзможност за придвижване от негова страна до най - близкия указан в талона медицински център за вземане на кръв и отказ от съдействие за това на полицейските служители. В представеното от пълномощника становище вх. №2787/20.06.2024г. поддържа жалбата с аналогични на изложените в същата доводи. Претендира се отмяна на решението на районния съд и постановяване на друго по същество от касационната инстанция, с което да бъде отменено обжалваното наказателно постановление. Не се претендират разноски.

Ответникът по касационната жалба – Н. С. „Охранителна полиция“ в РУ – Г. О. при ОДМВР - Велико Търново, уведомен за оспорването, не представя отговор и не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира за правилно установена фактическата обстановка и въз основа на същата правилно изведени праните изводи на РС. Счита че няма основания за отмяна на съдебния акт и предлага същият да бъде оставен в сила.

Оплакванията в жалбата съдът квалифицира като такива за неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила– касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.2 от НПК, във връзка с чл. 348, ал. 2 и ал.3 от НПК, вр. чл. 63 от ЗАНН.

Съдът, в качеството на касационна инстанция, на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебно провери валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Като прецени оплакванията в жалбата, във връзка с доказателствата по делото, запозна се с доводите на страните, съдържанието и реквизитите на проверявания съдебен акт, касационната инстанция приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, участвала в производството пред РС, за която решението е неблагоприятно, против съдебен акт, подлежащ на касация, пред местно компетентния съд, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

От фактическа страна по делото е прието за установено, че на 10.09.2023 г., около 23.39 часа, в [населено място] на ул. „Първи май“, лицето С. В. И. управлявал на лек автомобил „....“ с рег. №[рег. номер], когато бил спрян за проверка от контролните органи при РУ – Горна Оряховица, участък – [населено място]. Контролните органи извършили проверка с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабр. № ARBA-0151 за установяване употребата на алкохол в издишания въздух, който отчел 0,97 промила. Издаден е талон за медицинско изследване № 118306/10.09.2023г., връчен му в 23:55 часа, в който е отбелязано, че С. В. И. следва да се яви във ФСМП-[населено място] за клиничен анализ в срок от 60 минути от връчване на талона и подпис на лицето. По делото липсват доказателства да е било извършено химическо лабораторно изследване за установяване концентрация на алкохол в кръвта. Съставен е АУАН серия GA № 967673 от 11.09.2023г., в присъствието на св. С. К., връчен на нарушителя на същия ден и подписан без възражения. Въз основа на този АУАН е издадена заповед за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, буква „б“ от ЗДвП №23-0268-000248/11.09.2023г., както и НП №23-0268-001055 от 25.09.2023г., издадено от Н. С. – РУ – Г. О. към ОД на МВР - Велико Търново, с което е ангажирана и административнонаказателната отговорност на С. В. И. за нарушение на чл. 5, ал.3, т. 1 от ЗДвП и на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. НП е връчено на лицето на 27.09.2023г., което в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН го е оспорило пред РС – Г. О..

Въззивният съд извършил дължимата служебна проверка за законосъобразност, като установил, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган, отговарят на изискванията за форма и съдържание по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до отмяна на НП. Преценено е, че нарушението е безспорно доказано и правилно е ангажирана отговорността на нарушителя за това, че е управлявал лек автомобил на посочена в НП дата и час с концентрация на алкохол над допустимата, установена надлежно с годно техническо средство – дрегер. ГОРС не е намерил нарушения на регламентирания в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. ред за установяване на концентрация на алкохол в кръвта. За неоснователно е прието оплакването за наличието на затруднения да се яви в медицинския център в указания в талона срок предвид късния час и липсата на обществен транспорт. Въззивният съд е приел, че след като нарушителят е имал работещ мобилен телефон, след като част от неговите познати не са се отзовали да го транспортират до [населено място], същият е можел да се обади да други свои приятели или да използва таксиметрови услуги, за да се придвижи до указаното място. Прието е, че нарушителят е бил надлежно уведомен за възможността да избере начин на изследване, тъй като негов подпис фигурира под текста за избор за това в бланката, при което не е нарушено правото му на защита. Изложени са мотиви, че правилно АНО е възприел показанията на уреда след като от нарушителя не е дадена кръвна проба за изследване на съдържанието на алкохола в кръвта. Прието е, че дадената правна квалификация е правилна, а наложените наказания са съответни на нарушението и са определени в предвидения от закона абсолютен размер. Изложени са мотиви за неприложимост на чл.28 и чл.58г от ЗАНН поради изричната разпоредба на чл.189з от ЗДвП. Направен е окончателен извод за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление.

Настоящата касационна инстанция намира така постановеното решение за правилно. Изводите на районния съд съответстват на доказателствата по делото и на приложимото право. В обжалваното решение от състава на РС – Горна Оряховица са обсъдени всички направени пред него възражения, които са идентични с тези, наведени и пред настоящия състав, като правилно същите са преценени за неоснователни. Правилни са изводите на ГОРС, че при издаване на НП не са допуснати съществени нарушения, които да водят до неговата отмяна, и е спазена процедурата, предвидена в ЗАНН. Не са допуснати съществени нарушения, които да водят до ограничаване на правото на защита на наказаното лице или да са от такова естество, че ако не бяха допуснати, резултатът от административнонаказателното производство би бил различен. Съставът на АСВТ споделя мотивите на РС и поради това на основание чл.221, ал.2, изр. последно от АПК препраща към тях.

От събраните доказателства пред районния съд безспорно се установява, че на посочените в АУАН и НП дата и място С. В. И. е управлявал процесния автомобил с концентрация на алкохол в издишания въздух 0,97 промила, отчетена чрез техническо средство, в нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Спазен е редът за установяване концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства, регламентиран с Наредба № 1 от 19.07.2017 г. и наведените в касационната жалба възражения са неоснователни. В съответствие с изискването на разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от цитираната наредба е бил издаден талон за медицинско изследване на 10.09.2023г. и в този талон действително липсва подпис на касатора, удостоверяващ избора му на способ за изследване за употреба на алкохол, но от писмените и гласни доказателства се установява, че изборът на И. първоначално е бил да му бъде извършено химико-токсикологично изследване, което няма как да се осъществи след като не се е явил за извършването му. След като нарушителя не е изпълнил предписанието за медицинско изследване да даде кръвна проба за анализ, правилно на основание чл. 6, ал. 10 (Изм. – ДВ, бр. 81 от 2018 г., предишна ал. 9, бр. 81 от 2023 г.) от Наредба № 1 от 19.07.2017г. административнонаказателната отговорност на нарушителя е ангажирана въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта. Всички документи, свързани с нарушението, в т.ч талона за кръвно изследване, са били връчени на нарушителя, който видно от положения подпис във всеки един от тях, е бил запознат със съдържание им и не е налице оспорване относно авторството на положения от името на С. И. подпис.

Настоящият състав не може да приеме тезата, че касаторът е бил обективно възпрепятстван да се яви в посочения в талона за изследване времеви период от 60 мин. в най – близкото лечебно заведение. Предоставеното от органите на МВР фактическо време, необходимо за предвижване на И. от мястото на нарушението в [населено място] до ФСМП – [населено място], е напълно достатъчно предвид разстоянието между двете населени места и е съобразено с изискванията на чл.6, ал. 6 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. Всъщност, ако касаторът е искал да даде кръвна проба и той самият е знаел, и е бил убеден, че не е употребил алкохол, и че техническото средство показва грешен резултат, то със сигурност щеше да намери начин, чрез който да се придвижи до лечебното заведение в [населено място] за даване на кръв, било то и чрез използването на таксиметрова услуга, след като никой от близките му приятели не се е отзовал. По никакъв начин касаторът не е бил лишен от възможността да извърши кръвно изследване за опровергаване резултата от техническото средство, напротив, от данните по делото безспорно се установява липсата на желание да направи това, при което не е нарушено правото му на защита да осъществи това свое право чрез явяване в най – близкото лечебно заведение. Кръвното изследване е една възможност, която е предоставена на самия водач, а контролните органи са длъжни единствено да му издадат талон и да съобразят времето, което е нужно на водача да се придвижи до мястото за вземане на пробата. Противно на наведените в жалбата възражения, полицейският орган не е бил задължен да съпроводи лицето до медицинския център за вземане на кръвна проба, тъй като подобно изискване е вменено единствено в хипотезата на установена концентрация на алкохол над 1,2 промила, съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017г., какъвто не е настоящият случай.

Установеното количество концентрация на алкохол попада в границите, определени с нормата на чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Проверката от контролните органи е извършена с годно и изправно техническо средство „Дрегер 7510“ с фабр. № ARBA0151, преминало успешно проверка в лаборатория за проверка на анализатори на алкохол в дъха и радар скоростомери, видно от изготвения протокол рег. №3286р-22589/14.05.2023г. Правилно е определен размерът на наложените кумулативно наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС, като са определени в минималните такива, заложени в санкционната норма.

Нарушението е по ЗДвП и на основание чл. 189з от ЗДвП по отношение на него не намира приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

В заключение, по изложените мотиви, настоящата инстанция не намери основания за касиране на решението. Касационните оплаквания не са подкрепени с доказателства, а служебната проверка на постановеното от РС решение сочи, че същото е валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Независимо от изхода на спора, от ответника по касация не се претендират разноски, при което такива не следва да му бъдат присъдени.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 65/15.04.2024 г., постановено по АНД № 20234120200513/2023 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.