Решение по дело №274/2019 на Окръжен съд - Бургас

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №352   

гр. Бургас, 10.12.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаският окръжен съд, в открито съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иво Добрев

 

при секретаря Тодорка Стоянова като разгледа докладваното от съдията Добрев търговско дело № 274 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

 

            Производството е образувано по повод искова молба на „Еврокапитал-България“ЕАД, ЕИК 13048797, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Александровска“ №21, ет.Е срещу „М Лизинг“ЕАД, ЕИК *********/, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Околовръстен път“ №260 с предишно наименование „И Еф Джи Лизинг“ЕАД/ и „България Хотел Мениджмънт“АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Славянска“ №29, ет.2, с която на основание чл.26 ал.1 предл.1-во вр. чл.152 ЗЗД се иска да бъде постановено решение за прогласяване нищожността на договор за лизинг №4572-002 от 25.06.2008г., с който „И Еф Джи Лизинг“ЕАД и „Еврокапитал-България“ЕАД са постигнали съглашение, в което е предвиден различен от посочения в закона начин за удовлетворяване на кредитора, а в  условията на евентуалност на основание чл.26 ал.2 предл. пето ЗЗД обявяване нищожността на същия договор, поради постигнато привидно съглашение между страните, с което се прикривал договор за заем. Предявени са и претенции за прогласяване нищожността на сделката, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот  №***. по описа на нотариус Любка Костадинова на основание чл.26 ал.1 предл. първо вр. чл.152 ЗЗД и в условията на евентуалност за това, че с този договор ищецът привидно е прехвърлил собствеността на процесния имот на „И Еф Джи Лизинг“ЕАД, с която покупко-продажба е прикрито обезпечение по договор за заем на основание чл.26 ал.2 предложение пето ЗЗД, както и за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №8, рег.№210, № от дв.вх.рег.№204, поради това, че продажбата е извършена от несобственик и като резултат не е породила вещно транслативния си ефект.

           В уточняваща молба от 08.10.2020г. се посочва, че претенциите по третия и четвъртия иск са за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба, материализиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот  №111, том II, рег.№2381, дело №289/26.06.2008г. по описа на нотариус Любка Костадинова

          Твърди се в исковата молба, че на 25.06.2008г. между „И Еф Джи Лизинг“, ЕИК *********/ с настоящо наименование „М Лизинг“ЕАД и предишно такова „И Ар Би Лшизинг“ЕАД в качеството му на лизингодател и „Еврокапитал- България“ЕАД, ЕИК130487974, като лизингополучател е сключен договор за лизинг №4572-002 от 25.06.2008г., ведно с Общи условия, по силата на който първото дружество се задължавало да придобие и достави на второто за използване срещу възнаграждение подробно индивидуализирания недвижим имот, представляващ хотелска сграда, находяща се в гр.Бургас, с административен адрес ул. “Александровска“ №21 с РЗП  от 14 175 кв.м., който недвижим имот е апортиран от „Петрол“АД в капитала на „Еврокапитал-България“ЕАД, съгласно устав на последното дружество, вписан в Службата по вписванията  на 23.05.2006г. Лизингодателят издал фактура №34437 от 30.06.2008г. с облагаема стойност- доставна цена на актива 23 799 954.99 лева и ДДС в размер на 4 889 169.06 лева. Съгласно договора за лизинг доставната цена възлизала на сумата от 12 168 723.76 евро.

             Заявява се в исковата молба, че на 26.06.2008г. съгласно клаузата на чл.1 от договора за лизинг, „М Лизинг“ЕАД /с посочените предишни наименования/ в качеството си на купувач придобило от „Еврокапитал- България“ЕАД, в качеството му на продавач лизинговия актив с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №***. по описа на нотариус Любка Костадинова за продажна цена от 12 168 723.76евро, без включен ДДС, изплатена по специална доверителна сметка, така както било посочено в нотариалния акт.

           На същата дата /26.06.2008г./ между „И Еф Джи Лизинг“ЕАД /настоящо наименование „М Лизинг“ ЕАД/, в качеството му на лизингодател и ищеца в качеството му на лизингополучател бил съставен протокол за прихващане на плащания по фактури, издадени между двете дружества. Съгласно чл.2 от него „И Еф Джи Лизинг“ЕАД издавало фактура на „Еврокапитал-България“ЕАД за доставна цена 12 168 723.76 евро, а по фактура в размер на 23 799 954.99 лева и ДДС в размер на 2 449 792.44 евро, а по фактура в размер на 4 889 169.06 лева. Съгласно чл.3 от същия документ „Еврокапитал-България“ЕАД следвало да издаде на „И Еф Джи Лизинг“ЕАД фактура по нотариален акт за покупко-продажба във връзка с договор за лизинг от 25.06.2008г. за доставна цена в размер на 12 168 723.76 евро, а по фактура в размер на 23 799 954.99 лева и ДДС в размер на 2 449 792.44 евро, а по фактура в размер на 4 889 169.06 лева. Член 5 от протокола  предвиждал, че страните се съгласяват размерът на дължимия ДДС по чл.2 и чл.3 в посочения вече размер от 2 449 792.44 евро да бъде прихванат по следния начин- задължението на „Еврокапитал-България“ЕАД, съгласно чл.2.5 с вземането на „Еврокапитал-България“ЕАД, съгласно чл.3.5 от „И Еф Джи Лизинг“ЕАД.

             Горното споразумение, сключено под формата на протокол за прихващане на вземания по фактури между посочените две дружества на практика означавало, че дружеството ищец вместо да получи цената на лизинговия актив с включен ДДС се е съгласило да не получава размера на ДДС, като по този начин го платило авансово за предоставянето на лизинговите средства за период от 180 месеца.

            Посочва се също така, че според уговореното в гл.12-собственост от Общите условия към договора за лизинг, собствеността на вещта не се прехвърляла автоматично по силата на самия договор и със заплащането на всички вноски, а имало опция лизингополучателя да придобие същата. Член 12.6 от Общите условия пък изисквал изрично волеизявление от страна на лизингополучателя, отправено до лизингодателя един месец предварително за нотариално прехвърляне при описани в следващите текстове други условия това да се случи. В тази връзка чл.12.3 от Общите условия препращал към наличието на други предпоставки, които трябвало да са налице след изтичане срока на договора за лизинг, а съгласно чл.2.18.3 изпълнението на последния договор било поставено в зависимост от изпълнението по други договори за лизинг, сключени между страните. Последната цитирана разпоредба предвиждала също така възможност лизингодателят да променя условията по всички или по който и да е от договорите за лизинг, сключени с дружествата, свързани с „Еврокапитал-България“ ЕАД. В чл.2.18.1 от договора за лизинг страните се споразумели, че ще разглеждат същия като предварителен договор за покупко-продажба на лизинговия актив и всяка от тях ще има право да иска обявяването му за окончателен по реда на чл.19 ал.3 ЗЗД. В чл.2.4 от договора за лизинг се предвиждала остатъчна стойност от 6 023 518.26 евро, дължима заедно с последната лизингова вноска. Казаното обуславяло извод, че договорът за лизинг бил с опция за придобиване на лизинговия актив.

            Към договора за лизинг били сключени и две допълнителни споразумения. С първото от тях страните се съгласили, че размерът на остатъчната стойност се променя на сумата от 5 046 000 евро, променили срока на договора-176 месеца и броя на вноските- 163, включително уточнили начина, по който ще се начислява лихвата върху остатъчната главница. С второто допълнително споразумение размерът на изравнителната вноска /остатъчна стойност/ бил променен на 3 548 520.67 евро, а срокът на договора на 105 месеца, считано от 01.12.2014г. Съгласуван бил погасителен план, като включително били уточнени лихвения процент и комисионна за управление. Лизингополучателят се задължил най-късно до 01.04.2015г. да издаде в полза на лизингодателя нов запис на заповед със срок за плащане не по-късно от 01.09.2023г., авалиран от „Петрол Еко Тур Инвест“ ЕООД или М В С ЕГН ********** или друго юридическо лице с минимален размер на активите 5 000 000 евро за размера на цялото оставащо задължение по договора за лизинг към датата на подписване.

          На 19.10.2015г. ищецът уведомил „М Лизинг“ /старо наименование „И Ар Би Лизинг“ЕАД/, че води преговори с международен инвеститор, който да погаси задължението му по договор за лизинг от 25.06.2008г., като в тази връзка били поискани копия от всички, подписани между страните договори, анекси, споразумения, допълнителни такива, погасителни планове и общи условия. Лизингодателят, считайки че полученото писмо от ищеца играе ролята на уведомление за предсрочно прекратяване на договора, с нотариална покана от 30.10.2015г. дал възможност на последния да погаси задълженията си в седмичен срок, като го уведомил, че в случай че това не се случи договорът за лизинг следва да се счита за прекратен от деня, следващ изтичането на срока. На получената нотариална покана „Еврокапитал-България“ ЕАД възразил, че не е искал предсрочно прекратяване действието на договора за лизинг.

            На 24.11.2015г. ищецът депозирал в Окръжен съд гр.Бургас искова молба с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД, по която било образувано гражданско дело №611/2015г. За предявения иск ищецът уведомил „И Ар Би Лизинг“ЕАД, но независимо от това му било съобщено, че лизингодателят счита договора за прекратен, поради което и е издал кредитни известия от 01.12.2015г. В уведомлението до ищеца било направено и изявление за прихващане на част от вземанията на „И Ар Би Лизинг“ЕАД по договора за лизинг в общ размер от 2 042 045.35 евро със задълженията на лизингополучателя по посочените две кредитни известия в размер на 1 679 474.08 евро и 5 056.20 евро до размера на по-малкото.

            Според ищеца към момента на издаване на кредитните известия договорът за лизинг не е бил прекратен, още повече че във връзка с неговия предмет било образувано съдебно производство за титул за собственост. При висящността на последното дело само съдът бил компетентен да преценява съществува ли договор, изпълнен ли е той, дали е прекратен и кога е станало това, както и какви правни последици е произвел.

            На 30.12.2015г. ищецът отправил до лизингодателя изричен писмен отказ да получи издадените кредитни известия с дата 25.06.2008г. като неправомерно съставени и поради тази причина същите не били отразени в дневника за покупки на „Еврокапитал-България“ ЕАД и не били осчетоводени.

            На 22.01.2016г. лизингополучателят бил поканен да върне актива, което ищецът отказал да направи, като включително изразил позиция, че не приема направеното изявление за прихващане от страна на лизингодателя.

            Посочва се освен това в исковата молба, че на 14.12.2016г. между „И Ар Би Лизинг“ЕАД, „Еврокапитал-България“ ЕАД, „България хотел мениджмънт“ ЕООД и „Ем Ви ЕФ Холдинг“АД било сключено рамково споразумение по силата, на което „И Ар Би Лизинг“ЕАД се задължавало да продаде на „България хотел мениджмънт“ ЕООД процесния имот, като по този начин окончателно се уреждали отношенията между ищеца и „И Ар Би Лизинг“ЕАД по повод на договора за лизинг, като купувачът придобивал имота без никакви тежести.

            На 23.12.2016г. между „И Ар Би Лизинг“ЕАД и „Еврокапитал-България“ ЕАД била постигната съдебна спогодба по гр.дело №611 по описа за 2015г. на БОС. На 12.01.2017г.       „И Ар Би Лизинг“ЕАД продало на „България хотел мениджмънт“ ЕООД /преобразувано по- късно в „България хотел мениджмънт“ЕАД/ процесния недвижим имот.

            При изложената в молбата фактология ищецът счита, че договорът за лизинг, сключен между него и „И Ар Би Лизинг“ЕАД не отговаря по своите характеристики и елементи на смисъла на чл.343 ал.2 ТЗ, защото в случая доставчикът не е трето лице, от което лизингодателят да придобие лизинговата вещ, а е самият лизингополучател. Касаело се за ненаименуван и неуреден от закона договор, понякога наричан договор за обратен лизинг, чието единствено основание се свеждало не до ползването на вещ, съчетано с евентуалното бъдещо придобиване собствеността на същата, а до даването и получаването на паричен кредит, с предварително прехвърляне на собствеността върху „лизинговата вещ“-като обезпечение на вземанията на кредитодателя по връщането на кредита, с лихвите, таксите и разноските. Заявена е позиция, че уговорките за изкупуване на вещта от продавача по чл.333 ТЗ и правото на лизингополучателя по чл.342 ал.3 ТЗ били несъвместими и нямало как да съществуват едновременно по отношение на една и съща вещ. Поради това единственият правен и търговски смисъл от прехвърлянето на собствеността на имота се свеждал до финансирането на продавача под формата на платената от купувача цена и директно обезпечаване на вземанията на последния/лизингодател/ за връщане на предоставената на продавача сума по кредита. Докато при договора за финансов лизинг свободният пазар играел ролята на регулатор на цената, на която лизингодателят придобива вещта от третото лице, то при обратния лизинг такава пазарна регулация въобще отсъствала, като достатъчно било лизинговата вещ да бъде продадена от бъдещия лизингополучател на цена, равностойна само на необходимия за момента кредит. На практика в чл.1 от договора за лизинг било постигнато съглашение, с което предварително се уговаряло в случай на неизпълнение или на неточно такова лизингодателят да остане собственик на недвижимия имот, който имот му е бил продаден като обезпечение на вземанията по лизинговия договор с нотариален акт №111 от 26.062008г. Горното съглашение представлявало, различен от предвидения в закона начин на удовлетворяване на кредитора.

            Недействителността по чл.152 ЗЗД се отнасяла до съглашения, чрез които предварително се урежда отговорността за неизпълнение на евентуално неизправния длъжник, като вземането се обезпечава чрез прехвърляне право на собственост върху вещ и кредиторът придобивал привилегия на заложен такъв, но без риск от неудовлетворяване при осребряване на заложената /ипотекираната/ вещ. Хипотезата предпоставяла наличието на неизискуемо задължение, като резултатът от евентуалното му неизпълнение е предварително уговорено прехвърляне от длъжника на кредитора на правото на собственост. Пазарната стойност, която правото на собственост би имало към бъдещия момент на неизпълнението била все още неизвестна, като същата би могла да бъде съответно по-висока или по-ниска в интерес на длъжника или на кредитора. Недействителността по чл.152 ЗЗД на общо основание /чл.288 ТЗ/ се отнасяла и до търговските сделки. Във връзка с казаното са развити съображения, че поначало позволената по смисъла на чл.333 ТЗ търговска продажба с уговорено обратно изкупуване, когато е част от съглашение за предварително обезпечаване на вземане чрез прехвърляне право на собственост върху вещ следва да се счита за нищожна на основание чл.152 ЗЗД вр.чл.288 ТЗ. В настоящия случай не било приложимо и изключението на чл.26 ал.4 ЗЗД.

            Изтъква се още в исковата молба, че в постоянната съдебна практика се приемало, че договорът за покупко-продажба на имот, прикриващ съглашение за обезпечаване на договор за заем е нищожен като симулативен, а самото съглашение е нищожно на основание чл.152 ЗЗД, поради което и няма вещно-прехвърлително действие. В този смисъл противоречието на процесния договор за лизинг с чл.152 ЗЗД е обусловило както собствената му нищожност, така и нищожността на нотариалния акт за покупко-продажба от 26.08.2008г. Казаното предпоставяло недействителност на сключения договор за покупко-продажба на недвижимия имот на 12.01.2017г. между „И Ар Би Лизинг“ЕАД и „България хотел мениджмънт“ ЕООД, който договор не бил породил вещнотранслативния си ефект, правото на собственост не било прехвърлено, защото праводателят по сделката не го е притежавал.

            Ответникът „България хотел мениджмънт“ АД е направил възражения за местна неподсъдност на производството, нередовност на исковата молба и недопустимост на заявените претенции, поради липса на правен интерес. Оспорват се всички, заявени от ищеца претенции, които според този ответник са неоснователни. Във връзка с исковете за прогласяване нищожността на договора за лизинг и договора за покупко-продажба от 26.06.2008г. на основание чл.26 ал.1 предл.1 вр. чл.152 ЗЗД е изразена позиция, че наведените от ищеца твърдения са неверни, а направените правни изводи  неправилни, като не обосноват твърдения фактически състав на нищожност. Обратният лизинг независимо от обстоятелството, че нямал изрична правна уредба във вътрешното ни законодателство, съвсем не представлявал непозволен договор, тъй като не бил в противоречие с императивна правна норма. Правната сделка по обратен лизинг имала своята правна уредба в нормите на международното право- Конвенцията на UNIDRIOT за международния финансов лизинг от Отава 1988г., Международния счетоводен стандарт, както и в норми на вътрешното ни право- Национални счетоводни стандарти приети с приложение към чл.1 на ПМС №65/25.03.1998г. Заявява се по този повод, че нормата на чл.152 ЗЗД не се прилагала автоматично относно търговци, каквито били страните и на следващо място продажбата с уговорка за обратно изкупуване била действителна, при наличието на останалите предпоставки по чл.333 ТЗ. В отношенията между търговци било допустимо да се уговаря продажба с опция за обратно изкупуване, поради което и нямало пречка подобен краен резултат да се постигне чрез договор за обратен лизинг, съдържащ възможност за обратно придобиване на вещта от лизингополучателя-продавач по договора за продажба. Възраженията, че лизингодателят се удовлетворявал  по различен от посочения в закона начин по смисъла на чл.152 ЗЗД, защото предварително е получил собствеността върху вещта нямали отношение към действителността на договора за лизинг. Това било така, тъй като собствеността била придобита не по силата на последния договор, а по силата на договора за продажба, сключен в предписаната от закона форма. Нотариалният акт не страдал от никакви пороци, още повече, че следвало да се държи сметка за факта, че той не препращал към договора за лизинг, поради което и нямало как да бъде свързван с него. Уговорка за обратно изкупуване в договора за продажба отсъствала. В договора за лизинг пък отсъствал текст, в който предварително да е уговорен начин на удовлетворяване на лизингодателя, който да е различен от следващото му се по закон.

            Във връзка с евентуално заявените претенции за нищожност на договора за лизинг и договора за покупко-продажба, поради това че са привидни сделки се сочи, че относителна симулация в случая не е налице, но дори да се приеме, че такава съществува като последица следвало да се приложат правилата за прикритото съглашение, ако същото отговаряло на условията за действителност. Според ответника, тъй като твърденията за нищожност на симулативната сделка били съчетани с признания за наличие на скрито съглашение между страните трябвало да се счита, че съдът е сезиран включително и с искане по чл.17 ал.1 ЗЗД. В тежест на ищеца било обаче да установи, че страните са желали правните последици на прикритата сделка. Ищецът не представял обратно писмо, нито твърдял изгубването или унищожаването му, поради което и тези две претенции се явявали неоснователни.

            По отношение на последната, заявена в условията на евентуалност претенция за прогласяване недействителност на договора за покупко-продажба на процесния имот от 2017г. са изразени съображения, че ако съдът приеме наличието на привиден договор и основания за неговата нищожност, то ответникът би бил в положението на трето добросъвестно лице по смисъла на чл.17 ал.2 ЗЗД, което пък водело до формиране на извод за отхвърляне на горната претенция. „България хотел мениджмънт“АД, освен това придобило собствеността на недвижимия имот и посредством изтекла в негова полза придобивна давност, след присъединяване на неговото владение към това на праводателя му-лизинговото дружество.

            Изложени са и съображения за злоупотреба с право от страна на ищеца.

            В подадения отговор ответникът „М Лизинг“ЕАД излага възражения за местна неподсъдност на спора, нередовност на исковата молба и недопустимост на предявените претенции от ищеца. Заявява позиция, че предявените искове представлявали опит да заобиколи настъпили по отношение на него процесуални преклузии, като в тази връзка са цитирани други, водени между страните производства, в които ищецът не бил направил възражения за нищожност на договорите. Възраженията за нищожност, основаващи се на факти, за които съдът на бил длъжен да следи служебно се преклудирали с изтичане на срока по чл.133 вр. чл.131 ГПК.

            По основателността на исковете и във връзка с претенциите за нищожност на договорите за лизинг и за продажба на имота се сочи на първо място, че така нареченият обратен лизинг бил уреден в Регламент №1126/2008г. на Комисията от 03.11.2008г. за приемане на някой международни счетоводни стандарти. Правото на ЕС имало предимство пред вътрешното право, като регламентите били пряко приложими. Съгласно чл.58 от МСС №17 сделката за продажба с обратен лизинг била свързана с продажбата на актив и обратното наемане на същия актив, а в чл.60 от МСС №17 се посочвало, че такава сделка е средство за предоставяне на финансиране от лизингодателя на лизингополучателя. Договорът за обратен лизинг бил уреден и в Националните счетоводни стандарти, приети с постановление на МС №46 от 2005г., като вътрешната уредба била изцяло синхронизирана с тази на ЕС. Освен това тъй като договорите за лизинг били в съответствие с принципа на договорната свобода трябвало да се приеме, че освен изрично уредените в ТЗ видове лизинг съществували и други техни разновидности, включително договор за обратен лизинг, като в този случай приложение следвало да намери търговския обичай.

            Налице била съдебна практика съгласно, която договорът за обратен лизинг не противоречал на българското право и представлявал действителна правна сделка. Цитирани са в тази връзка решение №521 от 02.06.2010г. на САС по гр.д.№2655/2009г., определение №1030 от 20.09.2011г. на ВКС по гр.д.№1541/10г.,III г.о., решение от 16.11.2003г. по ВАД №15/2003г. на АС при БТПП.

            Процесният договор представлявал типична сделка по обратен финансов лизинг, като страните по него имали намерение и изявили воля да се обвържат от неговите последици. И двете страни считали, че лизинговият актив е собственост на лизингодателя и го третирали като такъв, а не като обезпечение, от което последният би се удовлетворил при неизпълнение. Цитирани са текстове от общите условия, от прочита на които, според ответника  се извеждал горния извод. В договора за лизинг изрично се уговаряли условията, при които лизингополучателят имал право да придобие актива, като в случай на коректно изпълнение на задълженията му лизингодателят бил длъжен да прехвърли резултата върху актива. Лизингодателят следвало да предаде обекта на лизинга като този му ангажимент бил изпълнен в рамките на уговорения срок- в конкретния случай в деня на подписване на нотариалния акт, като тази констатация била отразена в същия документ. Лизингополучателят имал задълженията на наемател- да заплаща лизингови вноски, да пази актива и да заплаща разходите, свързани с ползването и поддържането на вещта, включително рискът от погиване на същата бил в негова тежест.

            От анализа съдържанието на нотариалния акт също не можело да се изведе противоречие с нормата на чл.152 ЗЗД, тъй като в него липсвало препращане към договора за лизинг. Правото на собственост на лизингодателя върху лизинговия актив било безусловно и не зависило  от изпълнението или неизпълнението на задълженията на лизингополучателя.

            Неоснователни били и претенциите за относителна симулация на договора за лизинг и нотариалния акт от 26.06.2008г. Договорите за заем и обратен лизинг се отличавали освен по предмета и по целта им, с която страните се съгласявали. Доказателства за това, че страните са имали вътрешна воля и нагласа да не възникнат типичните за лизинговата сделка последици отсъствали, липсвал и документ /обратно писмо/, установяващ наличието на такова. 

            Предвид изложените аргументи за неоснователност на исковете за прогласяване нищожността на двете сделки на отхвърляне подлежала и последната претенция за нищожност на нотариалния акт, който легитимирал като собственик праводателя на „България Хотел Мениджмънт“АД. Излагат се също така съображения, че евентуалното уважаване на горната претенция за прогласяване нищожността на първата продажба не би довела като последици до нищожност на последващата такава, тъй като дори същата да е извършена от несобственик договорът ще е действителен, но няма да породи вещноправния си ефект.

            В постъпилата по делото допълнителна искова молба ищецът взема отношение по изложените от ответниците доводи за нередовност на исковата молба и недопустимост на претенциите. Мотивирана е подробно позиция, според която правната форма на обратния лизинг не следва да се счита уредена нито в Регламент №1126/2008г. на Комисията от 03.11.2008г., нито в Международните счетоводни стандарти, като в настоящото производство трябва да се съобрази националната правна уредба и разпоредбите на ЗЗД и ТЗ.  Изразено е становище, че посоченият по-горе регламент и МСС №17 е произвел действието си от 03.11.2008г., а процесните сделки са сключени през месец март 2008г. Същият регламент към настоящия момент бил изменен с Регламент 2017/ 1986 на Комисията от 31.10.2017г., като е приет нов международен стандарт за финансово отчитане 16 Лизинг, действащ в България от 01.01.2019г., което означавало, че първият от цитираните регламенти не е имал действие и към датата на подаване на исковата молба. Според ищеца, при  направения от него анализ на действащите в периода на сключване на атакуваните сделки счетоводни стандарти, се следвал извод за приложение на съответния материален закон, като такива материални норми не се съдържали в регламент или счетоводен стандарт.

            Излага се освен това, че на 25.06.2008г. между „Юробанк И Еф Джи България“ АД -в качеството и на доверителна банка, „И Еф Джи Лизинг България“АД в качеството на купувач, „Еврокапитал- България“ЕАД в качеството на продавач и „Петрол Холдинг“АД в качеството му на кредитополучател бил сключен договор за откриване на специална доверителна сметка. По силата на горното съглашение страните приели, че „И Еф Джи Лизинг България“АД и „Еврокапитал- България“ЕАД ще сключат договор за закупуване на процесната хотелска сграда, както и че сумата от продажбата на имота ще се преведе от посочената по-горе кредитна институция за частично погасяване на задължението на „Петрол Холдинг“АД по договор за банков кредит от 17.10.2007г. По същия договор за банков кредит дружеството-ищец се явявало ипотекарен длъжник, като обезпечавало вземането на кредитодателя „Юробанк И Еф Джи България“ с учредената върху имота /хотел България/ипотека. Този договор за ескроу сметка представлявал своеобразно обратно писмо и обосновавал симулативността на оспорените по делото две сделки- договор за лизинг и за покупко-продажба от 25.06.2008г. От същия документ ставало ясно, че ищецът е ипотекарен длъжник по договора за банков кредит, като впоследствие тази правна конструкция била преоформена в договор за лизинг.

            Според ищеца отделно основание за уважаване на претенцията за недействителност на нотариалния акт от 12.01.2017г. била липсата на добросъвестност у втория ответник, който знаел за привидното съглашение, обективирано в договора за лизинг и за покупко-продажба от 25.06.2008г.

            В допълнителния отговор на допълнителната искова молба „България Хотел Мениджмънт“АД поддържа направените възражения за нередовност на исковата молба и недопустимост на исковите претенции, предвид липсата на правен интерес от предявяване на същите. Потвърждава отново изразеното становище в подкрепа на позицията, че договорът за обратен лизинг, въпреки че няма изрична правна уредба във вътрешното ни право, категорично не е непозволен договор, тъй като не е в противоречие с императивна правна норма. Тази правна сделка имала своята уредба в нормите на Конвенцията за международния финансов лизинг от Отава-1988г. и в Международния счетоводен стандарт, в цитираните регламенти 1725/2003г. и №1126/2008г. на Комисията, както и в Националните счетоводни стандарти, приети с приложение към чл.1 на ПМС №65/25.03.1998г., заменено впоследствие с ПМС №46/21.03.2005г. Нито в българската, нито в международната уредба на лизинга се съдържали норми, които забранявали или ограничавали приложението на обратния лизинг.

Заявено е също така, че представеният от ищеца договор за откриване на специална доверителна сметка, по който ответникът не бил страна няма как да обоснове симулативност на оспорените договори. Категорично не се споделяла тезата, че този договор играел ролята на обратно писмо, тъй като следвало да представлява нарочен документ, който е съставен да служи като доказателство за разкриване съдържанието на един прикрит договор и в него изрично се посочи, че съгласието за сключване на договорите не е истинско, а е привидно. Цитирана е съдебна практика в тази връзка. Отново се заявява, че в случай на положително произнасяне по претенцията за симулация, то ответникът би бил в положението на трето добросъвестно лице по смисъла на чл.17 ал.2 ЗЗД. Поддържат се и направените в отговора възражения за злоупотреба с право от страна на ищеца, предвид обстоятелството, че били налице множество изявления от страна на „Еврокапитал- България“ЕАД, в които последният е признал наличието на валидни и обвързващи страните договорни отношения.  

            Ответникът „М Лиздинг“ЕАД също е депозирал допълнителен отговор, в който се поддържат изложените аргументи за нередовност на исковата молба, включително поради обстоятелството, че допълнителната такава е подписана от синдика и изпълнителния директор на ищеца, както и за недопустимост на предявените искове.

            Изброени са нормативните актове, с които според ответника е бил обвързан процесния договор за лизинг, като се поддържа становище, че същият е сключен в съответствие с принципа на договорната свобода и не противоречи на повелителна правна норма. Противопоставя се на твърдението на ищеца, че представеният от него договор за откриване на специална доверителна сметка представлявал обратно писмо. Горният документ следвало да съдържа писмени изявления на страните, недвусмислено разкриващи симулацията на явната сделка и действителната им воля. Този договор, според ответника, потвърждавал волята на страните да сключат именно договор за обратен лизинг с предмет недвижимия имот. Като титуляр на вземането за цената ищецът се бил възползвал от правото си да делегира плащането на същата в полза на посочено от него лице. Финансовата институция при сделката по обратен лизинг била различна от тази по договор за кредит от 17.10.2007г., като твърдението за симулативност се явявало напълно неоснователно, а исковете за нищожност на сделките поради симулация били неоснователни и недоказани.      

           След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:                                              

           На 25.06.2008г. между ответника “И Еф Джи Лизинг“ЕАД /със сегашно наименование „М Лизинг“ЕАД/ и ищеца „Еврокапитал България“ЕАД е сключен договор за лизинг №4572-002 от 25.06.2008г., с който „И Еф Джи Лизинг“ЕАД е поело задължение да придобие и достави за ползване на „Еврокапитал България“ЕАД хотелска сграда, находяща се в гр. Бургас, ул. Александровска № 21, при граници на сградата: ул.“Александровска“, Арменска църква, ул.“Митрополит Симеон“, състояща се от два сутеренни етажа с площ от 2 765 кв.м.,всеки от тях, един партер етаж, застроен върху 2 765 кв.м, междинен етаж /мецанин/ с площ от 2 765 кв.м., един служебен етаж с площ от 455 кв.м., шестнадесет хотелски етажа, с площ на всеки от 455 кв.м., един инсталационен етаж с площ от 455 кв.м., един панорамен етаж с площ от 455 кв.м, или общо ниско тяло от два етажа и високо тяло на деветнадесет етажа, при обща разгъната застроена площ на хотелската сграда 14 175 кв.м. и застроен обем от 56342 куб.м., стоманобетонна конструкция, ведно с прилежаща територия от 3 980 кв.м., представляваща УПИ II-1851 кв.43 по плана на гр.Бургас, при граници: от изток УПИ III “за култова сграда“, УПИ III-1853, УПИ II-1854, от юг-улица, от запад-паркинг, от север УПИ I “за озеленяване“. Видно от пункт 1 от договора, уговорената доставна цена е в размер на 12 168 723.76 евро без ДДС, а като доставчик е посочен „Еврокапитал България“ЕАД. По силата на пункт 2.1 тази цена следвало да бъде заплатена по ескроу-сметка, съгласно сключен договор за откриване на такава между „И Еф Джи лизинг“ЕАД, „И Еф Джи Юробанк България“АД, „Петрол Холдинг“АД и „Еврокапитал България“АД. Ищецът „Еврокапитал България“ ЕАД поел ангажимент да заплати в срок от 180 месеца лизинговите вноски, съгласно приложен погасителен план, в общ размер на 21 849 986.11 евро без ДДС, от които 12 168 723.76 евро без ДДС- главница и 9 681 262,35- лихви, формирани, съгласно уговореното в пункт 2.8 от договора, на база на базов лихвен процент с надбавка от 2,25%. Освен посочените по-горе лизингови вноски, ищцовото дружеството трябвало да заплати и сумата от 6 023 518,26 евро, платима заедно с последната погасителна вноска, представляваща остатъчна стойност на лизинговия актив, съгласно уговореното в пункт  2.4 от договора.                                                                                                       

            На 26.06.2008г. страните сключили договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №***. на нотариус Л.Костадинова, с който „Еврокапитал България“ЕАД прехвърлило на „И Еф Джи Лизинг“ЕАД /със сегашно наименование „М Лизинг“ЕАД/  собствеността върху описания по-горе имот, за продажна цена в размер на 12 168 723.76 евро без ДДС. Не се спори по делото, че сумата от 12 168 723.76 евро без ДДС е постъпила по доверителна смета, открита, съгласно Договор от 25.06.2008г. за откриване на специална доверителна сметка /лист 354/. С протокол от 26.06.2008г. /лист 28 от делото/ страните извършили прихващане на данък добавена стойност в общ размер на 2 499 792.44 евро, дължим от „И Еф Джи лизинг“ЕАД върху продажната цена на имота по договора за покупко-продажба и начисления от лизинговото дружество данък добавена стойност върху размера на  доставната стойност на актива, съгласно договор за лизинг №4572-002 от 25.06.2008 г.

            Към датата на сключване на договора за покупко-продажба, върху процесния имот е била учредена от ищцовото дружество с нотариален акт № ***. договорна ипотека в полза на „Българска пощенска банка“АД, за обезпечаване задълженията на „Петрол Ходинг“АД, до размера на 18 558 000 евро,  по договор за банков кредит №100-636/17.10.2007г. /лист 366 от делото/. След изповядване на сделката за покупко-продажба от 26.06.2008г, ипотеката била заличена на 11.08.2008г,, видно от приложената справка от Агенция по вписванията, Имотен регистър.

            С допълнително споразумение №1 от 27.12.2013г.  към договор за лизинг №4572-002 от 25.06.2008г., страните изменили срока за изплащане на лизинговите вноски на 176 месеца, считано от 01.01.2014г, като уговорили 12 месеца гратисен период, изменили клаузата на пункт 2.4 от договора за лизинг, приемайки че сумата от 5 046 000 евро е „изравнителна вноска“, дължима с последната лизингова вноска, променен е и реда за определяне на базовия лихвения процент, като е уговорена и вноска в размер на 500 000 евро, за предсрочно погасяване на главницата. В пункт 13 от допълнителното споразумение, страните уговорили, че лизингодателят има безусловно и неограничено право, при извършване на плащане от страна на ищеца или трето лице с посочено основание по процесния  договор, да ги отнася по свое усмотрение за погасяване на други договори- договор за лизинг №004572-001/24.03.2008г., сключен между страните, и договор за лизинг №004567-001/24.03.2008г., сключен между лизинговото дружество и „БПИ“ЕАД.

            С допълнително споразумение №2 от 02.02.2015г. към договор за лизинг №4572-002 от 25.06.2008г. бил изменен срока за плащане на лизинговите вноски, начина на определяне на базовия лихвен процент и размера на изравнителната вноска, която е уговорена в размер на 3 548 520.67 евро. В пункт 9 от допълнителното споразумение ищецът поел задължение за предоставяне на допълнителни обезпечения- запис на заповед с авалисти „Петрол еко тур инвест“ЕООД и Митко Василев Събев. Подписан е и нов погасителен план.

            С нотариална покана рег. № 16845/27.10.2015 г. на нотариус Веселка Ивчева, връчена на 19.11.2015г. чрез нотариус Цвета Атанасова /лист 298-300 от делото/, е отправено предизвестие от страна на „И Ар Би Лизинг“ЕАД /сега „М лизинг“ЕАД/ до „Еврокапитал България“ЕАД за разваляне договор за лизинг №4572-002 от 25.06.2008г., като е предоставен 7-дневен срок за изпълнение задълженията на ищеца в общ размер на 10 481 164.26 евро, след изтичане на който „И Ар Би Лизинг“ЕАД /сега „М лизинг“ЕАД/ е заявило, че ще счита договора за развален. С уведомление акт * том ег. ***, чрез нотариус В.Дралчева на „Еврокапитал България“ЕАД са връчени и издадените от „И Ар Би Лизинг“ЕАД  /сега „М лизинг“ЕАД/ на основание чл.115 ал.6 ЗДДС кредитно известие № *********/01.12.2015 г. към фактура № **********/30.06.2008г, и кредитно известие № *********/01.12.2015г. към фактура №**********/23.11.2015г.

„И Ар Би Лизинг“ЕАД  /сега „М лизинг“ЕАД/ се снабдило със заповед за изпълнение на задължение за предаване на вещи въз основа на документ № 1570/31.05.2016г, по ч.гр. дело № 834/2016 г. на БРС,  с която „Еврокапитал България“ЕАД било осъдено да предаде на „И АР Би лизинг“ЕАД процесния имот.

На 24.11.2015г. „Еврокапитал България“ЕАД предявило иск с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор, инкорпориран в т. 2.18.1 от договор за лизинг 4572-002/25.06.2008г, по който повод било образувано търговско дело №611/2015г. по описа на Окръжен съд Бургас. Видно от приложения протокол от 15.12.2016г. в хода на същото производство е постигната съдебна спогодба, с която страните се съгласяват, че процесният договор лизинг №4572-002 от 25.06.2008г. е прекратен, считано от 27.11.2015г, с нотариална покана рег. № 8639 том II № 139 от 30.10.2015г., на нотариус Цвета Атанасова, получена на 19.11.2015г, а „Еврокапитал България“ЕАД се задължава в 45-дневен срок от влизане в сила определението на съда да предаде на „И Ар Би Лизинг“ЕАД /сега „М лизинг“ЕАД/ държането на процесната сграда. Ищецът „Еврокапитал България“ЕАД е заявил, че се отказва от обявяване на предварителния договор за покупко-продажба по смисъла на чл.19 ЗЗД  за окончателен, инкорпориран в договор лизинг №4572-002 от 25.06.2008г.

  На 12.01.2017г. бил сключен договор за покупко-продажба с нотариален акт №11 том I рег. № 154 дело № 7/2017г. на нотариус К.Консулова,  с който „И Ар Би Лизинг“ЕАД /сега „М Лизинг“ЕАД/ продало на „България Хотел Мениджмънт“ЕООД, процесния недвижим имот, за сумата от 8 400 000 евро с вкл.ДДС. С протокол от 11.01.2017г. е предадено владението върху процесния имот на „България Хотел Мениджмънт“ЕООД. 

  Страните не спорят по така установите по делото факти и обстоятелства. Спорът е изцяло материалноправен.

  Съдът е сезиран с искове с правно основание чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.152 ЗЗД за прогласяване за нищожни на сделките, обективирани в договор за лизинг №4572-002 от 25.06.2008 г. и договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №***. на нотариус Л.Костадинова, като съглашения, целящи удовлетворяване на кредитора, по начин, различен от законоустановения, а при условия на евентуалност- за нищожни на основание чл.26 ал.2 предл. пето ЗЗД- като привидни,  както и по предявен иск с правно основание чл.26 ЗЗД за прогласяване за нищожна сделка за покупко-продажба, обективирана в нотариален акт  ***

Настоящият състав намира така предявените искове за процесуално допустими, предвид наличието на активна процесуална легитимация и правен интерес у ищеца от търсената защита. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска. Преценката си, относно наличието на правен интерес, съдът извършва единствено, въз основа на твърденията на ищеца, които той е изложил в исковата молба. За да е налице правен интерес от предявения иск е достатъчно да е налице оспорване на претендираното от ищеца право, като в този случай интересът от предявяване на иска се свежда именно до постигне яснота в отношенията между страните, относно действителното правно положение, което да бъде установено от съда със силата на пресъдено нещо. Безспорно, като страни по оспорените сделки, ответниците се явяват пасивно легитимирани по така предявените искове, като с постановяването си, съдебното решение ще формира сила на присъдено нещо в отношенията между  ищеца и ответниците, респективно при уважаване на исковете ще доведе до положителна промяна в правната сфера на ищцовото дружество. В исковата молба ищецът е извел правния си интерес от предявяване на настоящите искове, като такива, свързани с попълване масата на несъстоятелността, доколкото в случай на прогласяване нищожността на процесните сделки ще се създадат предпоставки за увеличаване масата на несъстоятелността и възможността за осребряване на това имущество. В тази връзка, съдът намира за неоснователни доводите на ответниците за липса на правен интерес от предявените искове, предвид липсата на предявен иск за предаване на владението и твърдението за изтекла в полза на „М лизинг“ ЕАД придобивна давност. Незаявяването на претенция по чл.34 ЗЗД не би могло да мотивира извод за недопустимост на предявените искове за нищожност на сделките, доколкото връщане на даденото по нищожна сделка е законова последица, а не предпоставка за предявяване на иск за установяване на твърдяната нищожност. От друга страна, дори и ищецът да не е във владение на процесния имот, това не би било пречка за осребряване на имуществото, при наличието на установен порок на прехвърлителните сделки, респективно отпадане с обратна сила на правните  им последици. Именно това е целта и правният интерес от предявяване на исковете - попълване масата на несъстоятелния търговец „Еврокапитал-България“ ЕАД. Що се отнася до твърдението за изтекла в полза на ответника „България Хотел Мениджмънт“АД придобивна давност, то възражението е неотносимо към предмета на предявената претенция, доколкото съдът не е сезиран с иск за собственост или иск за предаване на владението и това не би могло да обоснове извод за липса на правен интерес.

 По основателността на така предявените при условия на обективно съединяване искове за прогласяване за нищожни договор за лизинг №4572-002 от 25.06.2008 г. и договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт №*** год. на нотариус Л.Костадинова, на осн.чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. с чл.152 ЗЗД, съдът намира следното:

 За да се произнесе по основателността на предявените претенции, съдът следва да търси действителната обща воля на страните, като за целта тълкува отделните уговорки между тях във връзката  им  една с друга и всяка една поотделно, като ги прилага в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. /чл.20 ЗЗД/. При преценка действителността на договорите, съдът следва да съблюдава дали те не противоречат на императивна правна норма, като коректив на свободата на договаряне. Доколкото предмет на претенциите са предявени искове за прогласяване нищожността на сделките, обективирани в  договора за лизинг №4572-002 от 25.06.2008 г. и договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт *** от 26.06.2008г. на нотариус Л.Костадинова, съдът е обвързан с посочените в исковата молба основания за твърдяна нищожност. Тук следва да се отбележи, че нормите, уреждащи нищожността на сделките в гражданското право и в частност нормите на чл. 26 ал.1 пр.1 ЗЗД и чл.152 ЗЗД, на които основава претенцията си ищеца, намират приложение и по отношение действителността на търговските сделки, съгласно препращащата норма на чл.288 ТЗ.

Възникналите между ищеца и ответника „М Лизинг“ЕАД /с предишно наименование „И Еф Джи Лизинг“ЕАД/ правоотношения, обективирани в договора за лизинг №4572-002 от 25.06.2008 г. и  договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт №***. на нотариус Л.Костадинова, следва да се разглеждат в тяхната взаимна свързаност, като комплекс от правоотношения, обусловени едно от друго. В случая, не би могло да има спор, че сключването на договора за покупко-продажба от 26.06.2008 г. е обусловено от уговореното в договор за лизинг №4572-002 от 25.06.2008 г., с който „М Лизинг“ЕАД /с предишно наименование „И Еф Джи Лизинг“ЕАД/ е поело ангажимент да придобие процесния недвижим имот от дружеството- лизингополучател и собственик на имота до този момент- „Еврокапитал България“ЕАД, а последното от своя страна да прехвърли собствеността върху сградата /пункт 1 от договора/, след което същата да му бъде предоставена за ползване, като включително е уговорена възможност да бъде прехвърлена обратно собствеността, след изпълнение на предвидените в договор за лизинг 4572-002 от 25.06.2008г. условия.

Този факт не се спори и от ответниците. Спорът е концентриран относно изясняване правната природа на съглашението между страните, обективирано в договора за лизинг №4572-002 от 25.06.2008г. и съответно по въпроса дали се касае за позволен от действащото позитивно право договорен източник на правоотношения и дали горното съглашение противоречи или не, на императивна правна норма, налице ли е нарушение на забраната  на чл.152 ЗЗД, сочена като основание за нищожност на сделките по първите два от обективно съединените искове по чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД. 

            В тази връзка, съдът, анализирайки постигнатите между страните договорености, обективирани в договора за лизинг №4572-002 от 25.06.2008 г. и представляващи неговото необходимо съдържание- поети насрещни права и задължения на страните, очертаващи предмета на правоотношението, следва да даде отговор на въпроса налице ли е договор и от какъв вид, съответно съществува ли нормативна уредба, уреждаща неговото необходимо съдържание, а ако такава не е налице - намира ли той опора в действащото законодателство, респективно дали  му противоречи.

В отговора  на исковата молба, депозиран  от страна на ответниците „М Лизинг“ЕАД и „България Хотел Мениджмът“АД, се поддържа  становището, че се касае до договор за „обратен лизинг“, представляващ разновидност на договора за финансов лизинг, уреден в чл.342 ал.2 ТЗ.  От друга страна, се поддържа виждането, че договорът за обратен лизинг е познат на обичаите в практиката /очевидно сочени като самостоятелен източник на правото/, намерил е отражение в цитираните от ответниците Регламенти 1725/2003г. и №1126/2008г. на Комисията, с които са приети международни счетоводни стандарти, както и в Националните счетоводни стандарти, приети с приложение към чл.1 на ПМС №65/25.03.1998г., заменено впоследствие с ПМС №46/21.03.2005г.

Съгласно чл.342 ТЗ, с договора за лизинг лизингодателят се задължава да предостави за ползване на лизингополучателя вещ срещу възнаграждение или - в хипотезата на чл. 342 ал.2 ТЗ при договора за финансов лизинг-  да я придобие от трето лице, при условия, определени от лизингополучателя, както и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение. По отношение на неуредени случаи се прилагат правилата за наем, с известни изключения. В нормите на чл. 344 и 345 ТЗ са регламентирани правата и задълженията на страните по договора, като лизингодателя има задълженията на наемодател, съгласно чл.230 ЗЗД, а лизингополучателят- задълженията на наемател, съгласно чл.232 и 233 ТЗ. По своята същност финансовият лизинг представлява специфична финансова операция за предоставяне на кредит във веществена форма по избор на лизингополучателя. С него лизингодателят, финансирайки със свои средства покупката на съответната вещ по поръчка на лизингополучателя, на практика отпуска кредит на лизингополучателя, в размер на покупната цена, като си осигурява възстановяване на инвестицията, чрез заплащане на лизингово възнаграждение, плащано чрез отделни лизингови вноски на определени интервали от време. За разлика от оперативния лизинг, при договора за финансов лизинг размерът на лизинговото възнаграждение /общата стойност на лизинговите вноски/ е калкулирано по такъв начин, че покрива първоначалната стойност на актива /вещта/, разноските на лизингодателя и неговата печалба, поради което се съдържа и клауза за закупуване на този актив от лизингополучателя. При оперативния лизинг не е налице мандатен елемент- поръчката на лизингополучателя за придобиване на вещ от трето лице. При него стойността на вещта не се покрива изцяло от лизинговите вноски, плащани през установения в договора срок, и лизингодателят има интерес от остатъчната стойност на вещта, като разчита на възможността за продажбата му или за повторното му предоставяне за ползване от друг лизингополучател.

За упражняване правото по чл.342 ал.3 ТЗ за придобиване собствеността върху вещта, страните по договора за лизинг определят отнапред нейната остатъчна стойност, по която лизингополучателят би могъл да придобие вещта. Отчитайки сбора на лизинговите вноски и остатъчната стойност на актива, общата лизингова цена не би могла да се отклонява съществено от доставната стойност на актива, ведно с начислената върху нея лихва за срока на разсрочване и разноските на лизингодателя, Придобиването на собствеността на лизинговата вещ не би могла да бъде поставена под други условия или зависимости, извън изплащане в пълен размер на лизинговата цена.

Така очертания по-горе предмет на договора за лизинг, извлечен от неговата нормативна уредба, съществено се отличава от предмета и целта на постигнатото между страните съглашение, обективирано в договор за лизинг №4572-002 от 25.06.2008г., сключен между „Еврокапитал-България“ЕАД и „М Лизинг“ЕАД /с предишно наименование „И Еф Джи Лизинг“ЕАД/. Очевидно, целта на сключения между страните договор за лизинг не е била придобиването на имота от трето лице,  с цел  да бъде предоставен за ползване на лизингополучателя, тъй като ищцовото дружество безспорно е разполагало със собствеността на имота и преди сключване на договора за лизинг, а финансиране на дружеството- лизингополучател, със сумата от 12 168 723.76 евро, за каквато страните са договорили, че лизингодателят ще придобие от лизингополучателя процесния имот. Видно от договора за откриване на специална доверителна сметка от 25.06.2008г., сключен между „Юробанк И Еф Джи България“АД, „И Еф Джи лизинг“ЕАД /първия ответник/,   „Еврокапитал България“ ЕАД и „Петрол Холдинг“АД,  средствата от продажбата на имота, са постъпили по доверителна сметка, открита на името на продавача и след изпълнението на условията за тяхното усвояване, са послужили за частично погасяване на кредит, предоставен на „Петрол Холдинг“АД, обезпечен с договорна ипотека върху процесния имот, учредена с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № ***. на нотариус Любка Костадинова, в полза на „Юробанк И Еф Джи България“АД.

В договор за лизинг № 4572-002 от 25.06.2008г. страните са уговорили начина на връщане на сумата от 12 168 723.76 евро- на 180 вноски, ведно с лихва, в размер на 2.25% над базовия лихвен процент /пункт 2.7 и 2.8 от договора за лизинг/, както и остатъчна стойност, в размер на 6 023 518.26 евро, платима с последната лизингова вноска /пункт 2.4 от договора/. С последващи анекси е променен лихвения процент, срока на плащане и остатъчната стойност за придобиване на актива. В пункт 2.18.1 от договора страните изрично са уговорили, че ще разглеждат същия като предварителен договор за покупко-продажба на лизинговия актив, при цена и условия, уговорени в същия, като при изплащане на дължимите суми, лизингополучателят има право да иска обявяването му за окончателен по реда на чл.19 ал.3 ЗЗД. Видно от съдържанието на клаузата на пункт 2.18.1 от договора за лизинг, страните изрично са уговорили, че при изплащане на дължимите суми- лизингови вноски и остатъчна стойност на имота, дружеството-лизингодател, се задължава да прехвърли обратно собствеността върху актива. За връщане собствеността върху актива имота, е поставено като изискване и изпълнението и на други условия, различни от изплащане на доставната цена / ведно с уговорената лихва/ и заплащане на остатъчната стойност на актива. Видно от уговореното в пункт 2.18.3 от договора за лизинг, в случай на неизпълнение, на което и да е от задълженията по договор за финансов и/или оперативен лизинг, сключен с „И Еф Джи лизинг“ЕАД /със сегашно наименование „М Лизинг“ЕАД/ или „И Еф Джи ауто лизинг“ЕООД или по който и да договор за кредит, сключен с „И Еф Джи Юробанк България“АД, лизингодателят  „И Еф Джи лизинг“ ЕАД /сега „М Лизинг“ЕАД / има право да обяви за предсрочно изискуеми всички задължения по договорите за лизинг с лизингополучател „Петрол Холдинг“ АД, „БПИ“ ЕАД и/или „Еврокапитал България“ЕАД и да се удовлетвори от предоставените обезпечения.

По-надолу в пункт 2.18.4 от договора е посочено, че всички разходи за данъци, такси, застраховки, строителство и ремонти на актива, са за сметка на лизингополучателя, като той се задължава да представлява лизингодателя като собственик пред всички общински, държавни и други органи.

Посочените по-горе уговорки, отразени в цитираните клаузи на процесния договор №4572-002 от 25.06.2008г, съпоставени със съществените елементи на договора за лизинг, очертани с нормите на чл.342 и сл. ТЗ, потвърждават възприето от съда становище, че съдържанието и най-вече целта на процесния договор за лизинг № 4572-002 от 25.06.2008г, съществено се отличават от тези, предвидени от законодателя за този вид търговска сделка, уредена в глава тридесет и трета, част трета на ТЗ. Договорът за „обратен лизинг“, какъвто според ответниците представлява процесния договор, няма изрична нормативна уредба у нас- насрещните права и задължения на страните по него не са конкретно регламентирани, нито е изрично уреден като разновидност на договора за лизинг. В тази връзка, цитираните от ответниците счетоводни стандарти не могат да послужат като правна рамка, част от позитивната правна уредба, доколкото целта им е съвсем друга- да въведат счетоводното отразяване на договорите за лизинг, поради което, възприетата в тях дефиниция за понятието „обратен лизинг“ е подчинено единствено на целите на счетоводното отчитане- отчитане и оповестяване на договорите за лизинг. Цитираната от ответника „М Лизинг“ЕАД разпоредба на т.6.1 от СС-17-лизинг, дефинирала за нуждите на счетоводната отчетност понятието „обратен лизинг“, също следва да се разглежда съобразно предвидените по-долу опции на счетоводно отчитане на резултата от тази сделка. В т.6.2 е посочено, че не трябва да се признава незабавно за приход във финансовите отчети на продавача превишението на прихода от продажбата над балансовата стойност на актива (когато обратния лизинг е финансов лизинг), респективно в случаите, когато обратния лизинг е оперативен, сделката се отчита като продажба, печалбите и загубите се признават незабавно. В този смисъл, счетоводните стандарти определят счетоводното отражение на едно вече възникнало правоотношение, а не определят неговото съдържание и предмет. Счетоводните записвания на предприятието не могат да служат и като критерий за действителност на сделката, доколкото, с оглед принципите на счетоводната отчетност за предимство на съдържание пред форма и текущо начисляване, всяко едно  правоотношение следва да намери счетоводно отражение, без значение на неговата действителност или недействителност. Дали договорът е недействителен, следва да се изхожда единствено от това, дали противоречи на императивна правна норма. Именно императивните правни норми, като регулатор на отношенията в гражданския оборот са границата на договорната свобода и гаранция за защита на признат от правото позитивен правен интерес.                                            

При така изложената фактология и като съобрази казаното по-горе съдът формира позиция, че процесният договор за лизинг №4572-002 от 25.06.2008г. противоречи на императивната норма на чл.152 ЗЗД и представлява съглашение, в което страните са уговорили начин на удовлетворяване на кредитора, различен от законопредвидения. Ако целта на договора е била финансиране на дружеството-ищец, чрез придобиване на вещта от лизингодателя и предоставянето й за ползване на лизингополучателя, срещу задължението за връщането й, при изплащане на лизинговите вноски и остатъчната стойност на актива, то придобиването й обратно от лизингополучателя, нямаше да бъде поставено под други условия, извън плащането на цената на процесния актив. Както бе посочено и по-горе в клаузата на пункт 2.18.3 се въвежда изрично изискване за погасяване и на всички други задължения по сключени договори за лизинг и кредит между „И Еф Джи лизинг“ЕАД /със сегашно наименование „М Лизинг“ЕАД/, „И Еф Джи ауто лизинг“ЕООД и „И Еф Джи Юробанк България“АД, от една страна, и „Петрол Холдинг“АД, „БПИ“ЕАД или „Еврокапитал България“ЕАД, от друга. Такъв договор за кредит между „Петрол Холдинг“ АД и „И Еф Джи Юробанк България“АД е бил налице, видно от договора за откриване на ескроу сметка, като средствата от продажба на процесния имот са били насочени именно за погасяване на част от задълженията на „Петрол Холдин“ АД по него.

Дори и дружеството-ищец да е изряден платец по процесния договор за лизинг №4572-002 от 25.06.2008г., то неизпълнението на задълженията на ищеца и свързаните с него лица-  „Петрол Холдинг“ АД и „БПИ“ ЕАД, по други правоотношения с лизингодателя и „И Еф Джи Юробанк България“АД, би възпрепятствало придобиване собствеността върху вещта, което далеч не съответства на целта на договора за финансов лизинг.

В потвърждение на посоченото по-горе е и уговореното в чл.14 от Допълнително споразумение №1 към договор за лизинг №4572-002 от 25.06.2008 г. / лист 30 от делото/, с което страните са се споразумели, че процесния договор за лизинг №4572-002/25.06.2008 г. може да бъде предсрочно изплатен, единствено и само при условие, че преди това или едновременно с него бъдат изцяло предсрочно изплатени и задълженията по договор за лизинг №004572-001/24.03.2008г., сключен между страните, и договор за лизинг №004567-001/24.03.2008г., сключен между лизинговото дружество и „БПИ“. В пункт 13 от същото допълнително споразумение №1,  страните са уговорили, че лизингодателят има безусловно и неограничено право, при извършване на плащане от страна на ищеца или трето лице с посочено основание процесния договор, да ги отнася по свое усмотрение за погасяване на други договори- договор за лизинг №004572-001/24.03.2008г., сключен между същите страни, и договор за лизинг №004567-001/24.03.2008 год., сключен между лизинговото дружество и „БПИ“ЕАД. В тази връзка, придобиване собствеността върху актива от страна на ответника „М лизинг“АД /с предишно наименование „И Еф Джи лизинг“ ЕАД/, е обезпечавало не само вземанията по процесния договор № 4572-002/25.06.2008г, но и по останалите договори между страните и свързани с тях лица „БПИ“ЕАД и „Петрол Холдинг“АД, чиито изпълнения са поставени като условия за придобиване собствеността върху процесния имот. Придобиването отново на собствеността върху актива, не е в зависимост единствено от изплащане на лизинговата цена, а е поставено под условие от изплащане на всички други финансови ангажименти на дружеството-ищец и свързаните с него лица/ „Петрол Холдинг“АД и „БПИ“ЕАД/ към дружеството-лизингодател „И Еф Джи Лизинг“ЕАД / със сегашно наименование „М Лизинг“ЕАД/ , и свързани с него дружества „И Еф Джи Юробанк България“ЕАД.

            Важно е да се посочи също така, че дори при много внимателен анализ на клаузите на договора за лизинг №4572-002 от 25.06.2008г. не става ясно как е била определена остатъчната стойност на актива, като условие за неговото придобиване съгласно пункт 2.4, в размер на 6 023 518.26 евро с ДДС. При договора за финансов лизинг интересът на лизингополучателят е да придобие собствеността върху вещта. В процесния договор, доставната цена на актива е  формирана като сбор от уговорени лизингови вноски, състоящи се от главница и лихва. Извън доставната цена е уговорена и остатъчната стойност на актива, платима с последната лизингова вноска. Договорената между страните обща лизингова цена, формирана от сбора на лизинговите вноски и остатъчната стойност за имота, съществено надхвърля стойността за придобиване на имота, заплатена от „И Еф Джи Лизинг“ЕАД. Ако целта на договора е била кредитиране на дружеството-ищец, чрез придобиване на вещта от лизингодателя и предоставянето й за ползване на лизингополучателя, то придобиването и обратно от лизингополучателя, нямаше да бъде поставено под условия, различни от плащането на цената на процесния актив, ведно с начислените лихви. Заплатената от „И Еф Джи Лизинг“ЕАД (сега „М лизинг“ЕАД) доставна цена за имота, в общ размер на  12 168 723.76 евро без ДДС, е била разсрочена на 180 месечни вноски, върху които е начислена лихва за срока на разсрочване, в общ размер на 9 681 262.35 евро. След предвидените плащания на доставната цена, съгласно погасителен план, лизингополучателят е следвало да заплати остатъчна стойност в размер на 6 023 518,26 евро, което представлява 50% от стойността на имота. На практика, срещу финансиране от 12 168 723,76 евро, ищцовото дружество е следвало да заплати сума в общ размер на 26 869 584,66 евро без ДДС в края на срока на договора, което съществено се отклонява от целите на договора за финансов лизинг. В съдебната практика на СЕС в Люксембург, при съпоставка между оперативен и финансов лизинг, се посочва, че финансовият лизинг се отличава с това, че на лизингополучателя се прехвърлят всички рискове и изгоди от собствеността и че стойността от вноските практически е идентична с пазарната стойност на стоката - виж т.38 от решение по дело С-118/2011г. ("ЕОН Асет срещу директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна"). Оттук следва, че остатъчната стойност, която в случая е определена на 50% от доставната цена, не би следвало да е дължима и да се заплаща извън определените по договор вноски, тъй като многократно надхвърля пазарната стойност на актива.                                                                                                                    

             Ако договор за лизинг № 4572-002/25.06.2008г. се разглеждаше като договор за финансов лизинг, то за прехвърляне обратно собствеността върху имота в патримониума на дружеството- лизингополучател „Еврокапитал България“ЕАД не биха били поставени други условия, извън пълното изплащане на лизинговите вноски и остатъчна стойност, които в общ размер следваше да се равняват на стойността на придобиване на актива, ведно с разноските и печалбата на лизингодателя, които се определят от начислените лихви за срока на разсрочване, такси и комисионни.

Във връзка с вече казаното и като обобщение на всичко изложено, съдът намира, че прехвърлянето на имота, с нотариален акт №*., представлява предварително уговорен начин на удовлетворяване на кредитора „И Еф Джи Лизинг“ЕАД /сега „М Лизинг“ЕАД/, при липса на изпълнение или неточно изпълнение от страна на ищцовото дружество, както по процесния договор за лизинг № 4572-002/25.06.2008г., така и по други договори за лизинг и кредити, сключени между „И Еф Джи Лизинг“ЕАД /сега „М лизинг“ЕАД/ и „И Еф Джи Юробанк България“ЕАД, от една страна и „Еврокапитал България“ЕАД, „БПИ“ЕАД и „Петрол Холдинг“АД, от друга. Нормата на чл.152 ЗЗД е императивна и при нарушение на забраната за уговаряне на начин на удовлетворяване на кредитора, различен от предвидения в Закона, съдът обявява сделката за нищожна, съгл.чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД. Нищожно е споразумение, в което страните са уговорили, че при неизпълнение на задължение на длъжника по друго правоотношение, удовлетворението на кредитора по това правоотношение ще настъпи като резултат от изпълнението на споразумението.

Съгласието за начина на удовлетворяване на кредитора е постигнато предварително, преди продажбата на имота с нотариален акт №* г., като реда и начина за връщане на имота са уговорени преди изповядване на сделката по нотариален ред, с  договор за лизинг № 4572-002/25.06.2008г., който  има характер на предварителен договор, съгласно изрично уговореното в пункт 2.18.1. Както бе посочено по-горе, ищцовото дружество е кредитирано със сумата от 12 168 723.76 евро, предоставена като продажна цена на имота, като връщането й, заедно с изплащане на всички останали задължения на ищеца и свързани с него лица („БПИ“АД и „Петрол Холдинг“АД), към дружеството-лизингодател и „И Еф Джи Юробанк България“ЕАД, са обезпечени с прехвърляне  собствеността върху имота.

Съдът намира за основателно и доказано твърдението на ищцовото дружество, че с процесната сделка страните са заобиколили предвидения в чл. 483- 501 ГПК ред за удовлетворяване на кредитора, чрез продажба на ипотекирания в полза на „Българска пощенска банка“ АД с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № *. недвижим имот. Ипотеката е учредена на 23.10.2017г. /само една година преди процесната сделка/, като видно от пункт 2 от нотариален акт № *. страните са уговорили, че процесният имот служи като обезпечение за дълга на „Петрол Холдинг“АД към „Българска пощенска банка“АД, до размера на 18 558 000 евро, каквато очевидно е била приетата от страните пазарна стойност на имота към този момент. Само една година по-късно- на 26.06.2008г, „И Еф Джи лизинг“ЕАД /сега „М Лизинг“ЕАД/ е придобило имота за сумата от 12 168 723.76 евро, която сума е послужила за удовлетворяване на вземането на „Българска пощенска банка“ АД и съответно последната е дала съгласие за заличаване на ипотеката, независимо че са били преведени 6 млн. евро по-малко, от първоначално уговорения размер на обезпечението. Обичайна практика е, при предоставяне на повече от едно обезпечение по банков кредит, страните да договорят предварително размера, до който конкретния актив служи като обезпечение, респективно при изплащане на тази стойност банката- кредитор е длъжна да даде съгласие за заличаване на договорната ипотека. Сключвайки процесния договор за лизинг № 4572-002/25.06.2008 г., очевидно целта е била „И Еф Джи лизинг“ЕАД /сега „М лизинг“ЕАД/ да рефинансира „Еврокапиал България“ЕАД като собственик на имота и ипотекарен длъжник–със сумата от 12 168 723.76 евро, като страните са разсрочили връщането на заема на 180 месечни вноски, върху които е начислена възнаградителна лихва за срока на ползване на заемната сума. Остатъкът обаче, до пълната стойност на обезпеченото имущество от 18 000 000 млн. евро, в размер на 6 000000 евро, е бил оформен като „остатъчна стойност“ на актива, която „Еврокапитал България“ЕАД е следвало да заплати, за да си върне обратно собствеността върху имота. По този начин, общата „откупна стойност“ на обезщетението е договорена в размер на 18 000 000 евро, каквато страните са приели при учредяване на договорната ипотека.

Както бе посочено по-горе, страните са обвързали връщането собствеността върху имота с изплащане и на останалите задължения на свързани с тях дружества, в това число и към „Юробанк И Еф Джи България“АД. Липсва каквато и да било финансова и правна логика, при доставна цена на актива от 12 168 723.76 евро без ДДС, получателят на актива да върне стойността на актива, ведно с лихва за периода на разсрочване, както и 50% от неговата стойност, за да придобие обратно собствеността върху него. 

 Воден от изложените вече съображения, съдът счита така предявените искове по първите два главни иска с правно основание чл. 26 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл. 152 ЗЗД за доказани и основателни, поради което и заявените претенции за прогласяване нищожността на сделките, обективирани в договор за лизинг № 4572-002/25.06.2008г. и нотариален акт №** от 26.06.2008 г. следва да бъдат уважени.

Относно възражението на ответниците, че се касае до договор за търговска продажба с уговорка за изкупуване по чл.333 ТЗ, което изключва приложението на чл.152 ЗЗД при търговските сделки, съдът намира следното: Разпоредбата на чл.333 ТЗ не изключва автоматично приложението на чл.152 ЗЗД по отношение на търговските сделки, като преценката за тяхната действителност следва да се прави във всеки конкретен случай, съобразно уговорките между страните. Това произтича от съдържащото се в  чл.149 ал.1 ЗЗД изчерпателно изброяване (numerus clausus) на допустимите от закона вещни обезпечения. Ако прехвърлянето на имуществото има обезпечителен характер, то нормата на чл.152 ЗЗД намира приложение и по отношение на търговските сделки. В случая, съдът счита, че не се касае до договор за продажба с уговорка за изкупуване по чл. 333 ТЗ, доколкото тази уговорка не се съдържа в самия нотариален акт за покупко-продажба, както и в същия не е поставен срок, в който това право може да бъде упражнено от продавача.

           Във връзка с твърдението на ответниците, че е налице договор за лизинг, трябва да се уточни, че уговорката за изкупуване на вещта от продавача по чл.333 ТЗ и правото на лизингополучателя по чл.342 ал.3 ТЗ не могат да съществуват едновременно, по отношение на една и съща вещ и породени от едно и също правоотношение.

             Относно възражението за изтекла в полза на ответника „България Хотел Мениджмънт“ АД придобивна давност, съдът намира същото за неотносимо към предмета на спора, тъй като изтеклата или не придобивна давност по никакъв начин не оказва влияние на действителността, съответно недействителността на атакуваните с исковата молба сделки, предмет на претенцията. Подобно правоизключващо възражение би имало значение при предявен установителен иск за собственост, с какъвто съдът не е сезиран. Действителността на сделките следва да се преценява към датата на тяхното сключване и в тази връзка всички, настъпили впоследствие факти и обстоятелства, не биха могли да санират изначалната недействителност на същата, нито страните биха могли да потвърдят нейните правни последици. Същото се отнася и до последващите отношения между страните във връзка  с образуваното търговско дело №611/2015г. по описа на Окръжен съд Бургас и сключената по него съдебна спогодба,  тъй като предмет на това производство не е била недействителността на процесните сделки. Няма как с поведението си страната да потвърди съществуването на договор №4572-002/25.06.2008г. и договора за покупко-продажба, обективиран в нот. акт 111 том II рег. № 2381 дело №289 от 26.06.2008 г., предвид допуснатото нарушение на императивна правна норма, което винаги води до нищожност на сделката. В случая, не е налице приложимост и на разпоредбата на чл.293 ал.3 ТЗ, предвиждаща невъзможността на страната да се позовава на нищожността поради порок на сделката, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението и е приела насрещното изпълнение. Както е възприел ВКС в своята константна практика, приложението на нормата на чл.293 ал.3 ТЗ е ограничено единствено до нарушаване на формата за действителност на сделката, но не и при нищожност, поради нарушение на императивните разпоредби на закона (в този см. решение № 14/04.02.13г. по т.д.№ 1201/11г. на ВКС, II т.о., решение № 138/08.11.2013 г. по търг.дело № 103/2012 г. на Върховен касационен съд). 

Предвид уважаване на главните искове, с правно основание чл. 26 ал.1 предл.1 ЗЗД във вр. чл.152 ЗЗД, съдът не дължи произнасяне по исковете, предявени при условия на евентуалност, с правно основание чл. 26 ал.2 предл. 5 ЗЗД.

Претенцията за прогласяване нищожност на договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №**. на нотариус К.Консулова, сключен между „И Ар Би Лизинг“ЕАД /сега „М Лизинг“ЕАД/ и  „България Хотел Мениджмънт“АД, по отношение на процесния имот е неоснователна на соченото от ищеца основание. В трайно установената практика на съдилищата и в правната теория еднозначно се приема, че при разпореждане с имот от несобственик, прехвърлителната сделка не е нищожна, но приобретателят не може да се легитимира като собственик на вещта, тъй като тя не поражда вещноправен, прехвърлителен ефект /никой не може да прехвърли повече права, от колкото сам притежава/.  Ето защо, независимо че „И Ар Би Лизинг“ЕАД /сега „М Лизинг“ЕАД/ не е бил собственик на процесния имот към датата на разпореждането с него /предвид нищожността на договора за покупко-продажба/, то извършената впоследствие сделка с недвижимия имот, в полза на втория ответник- „България Хотел Мениджмънт“АД, не е недействителна, но не поражда правни последици. При това положение третият, предявен от ищеца иск срещу ответните дружества следва да се отхвърли.

С оглед изхода на делото и предвид уважаването на претенциите по първите два иска в тежест на ответника „М Лизинг“ЕАД, ЕИК ********* трябва да се постави дължимата за производството държавна такса в размер на 446 609.08 лева.

Ответникът „М Лизинг“ЕАД, ЕИК ********* следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 22 330.46 лева, представляващи платена такса вписване на исковата молба.

В тежест на „Еврокапитал-България“ЕАД, ЕИК ********* предвид отхвърлянето на третия кумулативно обективно съединен иск трябва да се възложи дължимата за разглеждане на производството по последната предявена претенция държавна такса в размер на 223 304.54 лева, която следва да се събере от масата на несъстоятелността.

Ищецът „Еврокапитал-България“ЕАД, ЕИК ********* следва да заплати на ответниците „М Лизинг“ЕАД, ЕИК ********* и „България Хотел Мениджмънт“АД, ЕИК ********* направените в настоящото производство разноски в размер съответно на 69 272.91 лева на първото дружество и 84 000 лева на второто дружество, представляващи адвокатски възнаграждения, които суми следва да се съберат от масата на несъстоятелността.

Възражението за прекомерност на адвокатските възнаграждения не следва да се уважава, доколкото същите са под минималния размер, предвиден в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от горното, съдът

                                                          

                                                                 Р Е Ш И:

 

ПРОГЛАСЯВА на основание чл.26 ал.1 предл.1 ЗЗД вр. чл.152 ЗЗД по иска на „Еврокапитал-България“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Александровска“ №21, ет.Е срещу „М Лизинг“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,ул.“Околовръстен път“ №260 нищожността на договор за лизинг № 4572-002 от 25.06.2008г., сключен между „Еврокапитал-България“ЕАД, ЕИК ********* и „И Еф Джи Лизинг“ЕАД, ЕИК ********* с настоящо наименование „М Лизинг“ЕАД по силата, на който лизингодателят се задължил да придобие и достави на лизингополучателя следния актив: хотелска сграда, находяща се в гр.Бургас, ул. Александровска № 21 /с идентификатор по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Бургас №07079.610.197.1, одобрени със заповед РД-18-9/30.01.2009г. на изпълнителния директор на АГКК/ при граници на сградата: ул.“Александровска“, Арменска църква, ул.“Митрополит Симеон“, състояща се от  два сутеренни етажа с площ от 2 765 кв.м.,всеки от тях, един партер етаж, застроен върху 2 765 кв.м, междинен етаж /мецанин/ с площ от 2 765 кв.м., един служебен етаж с площ от 455 кв.м., шестнадесет хотелски етажа, с площ на всеки от 455 кв.м., един инсталационен етаж с площ от 455 кв.м., един панорамен етаж с площ от 455 кв.м, или общо ниско тяло от два етажа и високо тяло на деветнадесет етажа, при обща разгъната застроена площ на хотелската сграда 14 175 кв.м. и застроен обем от 56342 куб.м., стоманобетонна конструкция, ведно с прилежаща територия от 3 980 кв.м., представляваща УПИ II-1851 кв.43 по плана на гр.Бургас / представляваща поземлен имот с идентификатор 07079.610.197 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Бургас №07079.610.197.1, одобрени със заповед РД-18-9/30.01.2009г. на изпълнителния директор на АГКК/ , при граници: от изток УПИ III “за култова сграда“, УПИ III-1853, УПИ II-1854, от юг-улица, от запад-паркинг, от север УПИ I “за озеленяване“, като съглашение, с което предварително е уговорен начин, различен от предвидения в закона за удовлетворяване на „И Еф Джи Лизинг“ЕАД, ЕИК ********* с настоящо наименование „М Лизинг“ЕАД.

 

ПРОГЛАСЯВА на основание чл.26 ал.1 предл.1 ЗЗД вр. чл.152 ЗЗД по иска на „Еврокапитал-България“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Александровска“ №21, ет.Е срещу „М Лизинг“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,ул.“Околовръстен път“ №260 нищожността на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №***., сключен между „Еврокапитал-България“ЕАД, ЕИК ********* и „И Еф Джи Лизинг“ЕАД, ЕИК ********* с настоящо наименование „М Лизинг“ЕАД по силата, на който първото дружество в качеството му на продавач прехвърля на второто дружество в качеството му на купувач собствеността на следния недвижим имот: хотелска сграда, находяща се в гр.Бургас, ул.Александровска №21 /с идентификатор по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Бургас №07079.610.197.1, одобрени със заповед РД-18-9/30.01.2009г. на изпълнителния директор на АГКК/ при граници на сградата: ул.“Александровска“, Арменска църква, ул.“Митрополит Симеон“, състояща се от два сутеренни етажа с площ от 2 765 кв.м., всеки от тях, един партер етаж, застроен върху 2 765 кв.м, междинен етаж /мецанин/ с площ от 2 765 кв.м., един служебен етаж с площ от 455 кв.м., шестнадесет хотелски етажа, с площ на всеки от 455 кв.м., един инсталационен етаж с площ от 455 кв.м., един панорамен етаж с площ от 455 кв.м, или общо ниско тяло от два етажа и високо тяло на деветнадесет етажа, при обща разгъната застроена площ на хотелската сграда 14 175 кв.м. и застроен обем от 56342 куб.м., стоманобетонна конструкция, ведно с прилежаща територия от 3 980 кв.м., представляваща УПИ II-1851 кв.43 по плана на гр.Бургас / представляваща поземлен имот с идентификатор 07079.610.197 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Бургас №07079.610.197.1, одобрени със заповед РД-18-9/30.01.2009г. на изпълнителния директор на АГКК/ при граници: от изток УПИ III “за култова сграда“, УПИ III-1853, УПИ II-1854, от юг-улица, от запад-паркинг, от север УПИ I “за озеленяване“, като съглашение, в което предварително е бил уговорен начин, различен от този, предвиден в закона за удовлетворяване на „И Еф Джи Лизинг“ЕАД, ЕИК ********* с настоящо наименование „М Лизинг“ЕАД.

 

             ОТХВЪРЛЯ предявения от „Еврокапитал-България“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Александровска“ №21, ет.Е срещу „М Лизинг“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. “Околовръстен път“ №260 и „България Хотел Мениджмънт“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Славянска“ №29, ет.2 иск за прогласяване недействителността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №**. на нотариус Кремена Консулова, рег. №248 НК с район на действие Районен съд гр.Бургас, сключен между „И Ар Би Лизинг“ЕАД, ЕИК ********* /сега „М Лизинг“ЕАД/ и „България Хотел Мениджмънт“ ЕООД, ЕИК *********/сега  „България Хотел Мениджмънт“АД/ и с предмет процесния имот поради това, че продажбата е извършена от несобственик и не се е породил вещнотранслативния ефект от прехвърляне на собствеността.

ОСЪЖДА „М Лизинг“ЕАД, ЕИК ********* да заплати по сметка на Окръжен съд гр.Бургас държавна такса за производството в размер на 446 609.08 лв. /четиристотин четиридесет и шест хиляди шестстотин и девет лева и осем стотинки/ лева.

ОСЪЖДА „М Лизинг“ЕАД, ЕИК ********* да заплати на „Еврокапитал-България“ ЕАД, ЕИК ********* направените по делото разноски в размер на 22 330.46 лв./двадесет и две хиляди триста и тридесет лева и четиридесет и шест стотинки/ лева.

ОСЪЖДА „Еврокапитал-България“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати по сметка на Окръжен съд гр.Бургас държавна такса в размер на 223 304.54лв./двеста двадесет и три хиляди триста и четири лева и петдесет и четири стотинки/ лева.

ОСЪЖДА „Еврокапитал-България“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на „М Лизинг“ ЕАД, ЕИК ********* направените разноски в размер на 69 272.91 лв. /шестдесет и девет хиляди двеста седемдесет и два лева и деветдесет и една стотински/ лева.

ОСЪЖДА „Еврокапитал-България“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на „България Хотел Мениджмънт“АД, ЕИК ********* направените в настоящото производство разноски в размер на 84 000/осемдесет и четири хиляди/ лева.

 

 Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Бургаския апелативен съд.

 

 

Съдия: