Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-14 състав, в открито съдебно заседание на трети
декември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 11372 по описа на съда за
2020 г., взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на Д.Л.А. (починал в
хода на производството и заместен от наследника си В.Д.Л.) срещу „К.Х.Б.“ ЕООД,
Р.А.Т. и Д.М.П. за солидарното им осъждане да му заплатят сумата от
205 200 лева, представляваща главница по договор за заем, евентуално „К.Х.Б.“
ЕООД и Д.М.П. да я върнат като получена без правно основание.
В исковата молба Д.Л.А. твърди, че е наследник на А.Д.Л.,
починала на 25.02.2020 г. Л.продала единственото си жилище и получената сума от
продажбата в размер на 205 200 лева превела на три вноски по сметка на „Б.Х.“
ЕООД (с променено наименование „К.Х.Б.“ ЕООД) на 14.11.2019 г., 07.01.2020 г. и
на 18.02.2020 г. Като основание за превод на сумите е посочен договор за заем.
На 05.05.2020 г. търговското
предприятие на „К.Х.Б.“ ЕООД било прехвърлено на Р.Т., с което той станал
едноличен собственик на капитала и единствен управител на дружеството.
Според чл. 16а, ал. 1 от ТЗ правоприемникът и
прехвърлителят отговаряли солидарно за претърпените от кредиторите вреди,
когато в рамките на шест месеца от прехвърлянето предприятието на прехвърлителя
не е било управлявано отделно. Според чл. 16а, ал. 3 от ТЗ солидарна
отговорност за претърпените вреди носели управителите на дружеството.
Заемните суми не били върнати, имуществото на „К.Х.“ ЕООД
не било управлявано отделно от имуществото на приобретателя. Моли ответниците
да бъдат осъдени да върнат заемната сума от 205 200 лева, а в случай, че
такъв договор не е сключен – „К.Х.Б.“ ЕООД и Д.П. да бъдат осъдени да върнат
сумата като получена без правно основание.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „К.Х.Б.“ ЕООД не е
подал отговор на исковата молба.
Ответникът Р.Т., чрез назначения му особен представител
адв. Х. Х., оспорва допустимостта на евентуалната претенция срещу този
ответник. Счита, че и главният иск е насочен срещу нелегитимиран ответник, тъй
като прехвърлянето на предприятието следвало получаването на сумата и единствен
собственик на капитала и управител бил Д.П..
Ответникът Д.М.П. признава, че към датата на посочените в
исковата молба преводи на сума на обща стойност 205 200 лева той е бил
едноличен собственик на капитала и негов управител. Заявява, че на 28.04.2020
г. прехвърлил притежаваните от него дялове в „Б.Х.“ ЕООД на Р.А.Т. и от тази
дата бил освободен като управител на дружеството. Отрича да е извършено
прехвърляне на търговското предприятие на „Б.Х.“ ЕООД, за да е налице основание
за възникване на солидарна отговорност между прехвърлителя на предприятието и
правоприемниците по чл. 15, ал. 3 от ТЗ, съответно за солидарна отговорност на
членовете на управителните органи по чл. 16а, ал. 3 от ТЗ.
Оспорва и основателността на евентуалния иск за
осъждането му да върне сумата като получена на отпаднало основание.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие
за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен и приет договор за паричен заем от
14.11.2019 г., според който А.Д.Л., заемодател се е задължила да предаде в
собственост на заемателя „Б.Х.“ ЕООД, представляван
от Д.М.П., сумата от 183 000 лева по банков път: 92 000 лева – в срок
до 15.11.2019 г., сумата от 46 000 лева – до 25.12.2019 г. и сумата от
45 000 лева – до 15.03.2020 г. Заемателят се е задължил
да върне сумата от 183 000 лева в срок до 31.05.2021 г.
На 25.02.2020 г. А.Д.Л.е починала и е оставила за свой
наследник по закон баща си Д.Л.А..
В хода на производството, на 31.12.2020 г. Д.А. е починал
и на негово място е конституиран наследникът В.Д.Л..
Видно от представеното по делото и неоспорено от страните
извлечение от сметката на А.Д.Л., на 14.11.2019 г. тя е превела сумата от
92 000 лева по сметка на „Б.Х.“ ЕООД, като посоченото в извлечението
основание е „договор за заем“.
На 07.01.2020 г. по сметка на „Б.Х.“ ЕООД е преведена
сумата от 46 000 лева, като отново посоченото основание е „договор за
заем“.
На 18.02.2020 г. по сметка на „Б.Х.“ ЕООД Ани Л.е превела
сумата от 67 200 лева, с посочено в извлечението основание „захранване“.
С договор за продажба на дружествени дялове от 28.04.2020
г. Д.М.П. е продал на Р.А.Т. 10 дяла, от по 1 лев всеки, представляващи 100% от
капитала на „Б.Х.“ ЕООД.
С протокол от 28.04.2020 г. Р.А.Т., като едноличен собственик
на капитала на „Б.Х.“ ЕООД е освободил от отговорност досегашния управител Д.М.П.
и е назначил на негово място новоприетия съдружник Р.А.Т., сменил е адреса на
управление на дружеството, променил е наименованието му на „К.Х.Б.“ ЕООД и е
променил предмета на дейност на дружеството.
Други допустими и относими
доказателства по делото не бяха ангажирани.
При така установените
обстоятелства съдът направи следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 205
200 лева, дадена в заем от наследника на ищеца, и при условията на евентуалност
- иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за връщане на дадената без
основание сума в размер на 205 200 лева.
Съобразно правилата на
доказателствената тежест в гражданския процес, за уважаването на предявения иск
по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно
доказване относно наличието на договорното правоотношение с ответната страна и
предоставянето на заемната сума.
Договорът за заем е реален договор, който е сключен с
предаването на сумата от заемодателя на заемателя. В конкретния случай
наличието на договорното правоотношение се основава на предоставена в заем сума
по договор за паричен заем, сключен между А.Д.Л.на „Б.Х.“ ЕООД (с променено
наименование „К.Х.Б.“ ЕООД).
Наличието на договорно
правоотношение се установява от приетия по делото и неоспорен от страните договор
за паричен заем. Според него заемодателят се е задължил да предостави на
заемателя сумата от 183 000 лева, чрез три превода по банков път.
Предаването на сумата е уговорено
да се извърши на части, като безспорно се установява, че първите два превода –
от 92 000 лева и 46 000 лева са преведени именно по сключения между
страните договор за заем. По делото нито се твърди, нито се установява, че
преводът е извършен в изпълнение на други договорни отношения между А. Л.и „Б.Х.“
ЕООД, а и датите и размерът на сумите съвпадат с тези по уговореното между
страните в чл. 2, ал. 2 от договора. Следователно, заемодателят е изпълнил
задължението си да предаде в заем на дружеството първите две вноски, чрез
извършване на превода по банкова сметка.
***5 000 лева, категорични
данни за нейното заплащане от страна на заемодателя липсват. В извлечението от
сметка преведената на 18.02.2020 г. сума е в размер на 67 200 лева. За
разлика от предходните две плащания, тук основанието е „захранване“, което не
обосновава извод, че остатъкът от 45 000 лева е преведен на заемателя в
изпълнение на договора от 14.11.2019 г.
Падежът за връщане на получената
в заем сума е 31.05.2021 г. и той е настъпил в хода на настоящото производство,
което обстоятелство съдът съобразява в приложение на нормата на чл. 235, ал. 3
от ГПК.
Заемателят не доказа да е налице основание
да задържи сумата от 138 000 лева, нито че е я върнал на заемодателя,
респективно на неговите наследници, поради което предявеният главен иск е
основателен до този размер.
Предвид частичната основателност
на главната претенция, на разглеждане подлежи евентуалният иск за връщане на
даденото от наследодателя на ищеца поради липса на основание.
Безспорно е, че „К.Х.Б.“ ЕООД е
получил по своя банкова сметка ***. Валидно основание за това имуществено
разместване не се установи в хода на настоящото производство. Дружеството дължи
да върне получената от него сума на стойност 67 200 лева.
Неоснователна е претенцията срещу
ответниците Д.П. и Р.Т..
Сделка по
прехвърляне на търговското предприятие на „Б.Х.“ ЕООД не е сключвана. В решение
№ Ф-43 от 16.03.1998 г. по ф.д. № 271/97 г. на ВКС, V г.о. са дадени разяснения
в разликата между договора по чл. 129 от ТЗ и чл. 15 от ТЗ. В първия случай прехвърлянето на всички дялове
в ЕООД по реда на чл. 129 от ТЗ води само до промяна на собственика, но не
представлява прехвърляне чрез сделка на
предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически
отношения по смисъла на чл. 15 от ТЗ. Още по-ясно е очертано разграничението
между двете сделки в решение № 127/27.10.2011 г. по т.д. № 725/2010 г. на ВКС,
І т.о. Така, предмет на сделката по чл. 129 от ТЗ е дружественият дял и той
сменя собственика си. Имуществото на дружеството обаче, включително правото на
собственост върху недвижими имоти и движими вещи, остава собственост на
юридическото лице. Прехвърлянето на предприятието по чл. 15 от ТЗ е обособяване
на съвкупност от права, задължения и фактически отношения, която променя
собственика си. В състава на тази съвкупност може да се включват индивидуално
определени вещи.
В случая
е сключена сделка по прехвърляне на дружествен дял, а това не променя
задължението на дружеството към трети лица. Законово основание за солидарна
отговорност на дружеството и управителя към кредиторите на търговеца липсва.
Претенции за вреди дружеството може да предяви срещу управителя при наличие на
предпоставките за това (чл. 145 от ТЗ), но самият управител не отговаря пред
кредиторите в лично качество за задължения на дружеството.
В
договора от 14.11.2019 г. управителят Д.П. също не се е задължил лично към
заемодателя.
По същите
съображения е неоснователна претенцията за солидарно осъждане на Р.А.Т. наред с
„К.Х.Б.“ ЕООД и с Д.М.П..
Не се установи
Д.П. да се е обогатил в лично качество, за да дължи връщането на ищеца сумата
от 67 200 лева.
Главният
и евентуалният искове са основателни само досежно осъждане на ответника „К.Х.“
ЕООД.
Претенции
за разноски в настоящото производство страните не са направили.
С
определение от 03.11.2020 г. ищецът Д.А. е бил освободен от заплащане на
държавна такса. По отношение на В.Д.Л. основание за освобождаване от държавна
такса и разноски липсва. На основание чл. 77 от ГПК съдът постановява
принудителното им събиране, когато страната остане задължена за заплащането на
разноските. Дължимата държавна такса е в размер на 8 208 лева, а разноските
за депозит за особен представител на ответника Р.А.Т. – 2 817 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 240, ал.
1 от ЗЗД, „К.Х.Б.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да
заплати на В.Д.Л., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 138 000 лева,
представляваща неизплатено задължение за връщане на дадена от А.Д.Л., ЕГН **********
по договор за паричен заем от 14.11.2019 г., като отхвърля иска за горницата до
205 200 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал.
1, пр. 1 от ЗЗД, „К.Х.Б.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***
да заплати на В.Д.Л., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 67 200 лева
като получена без правно основание.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Л.А.,
ЕГН **********, заместен по реда на чл. 227 от ГПК от В.Д.Л., ЕГН ********** иск
по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за солидарно осъждане на Д.М.П., ЕГН ********** и Р.А.Т.,
ЕГН ********** с „К.Х.Б.“ ЕООД, ЕИК ****** за заплащане на сумата от
205 200 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Л.А.,
ЕГН **********, заместен по реда на чл. 227 от ГПК от В.Д.Л., ЕГН **********
иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за солидарно осъждане на Д.М.П., ЕГН **********
с „К.Х.Б.“ ЕООД, ЕИК ****** за заплащане на сумата от 205 200 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 77 от ГПК, В.Д.Л., ЕГН **********, с адрес *** да заплати по бюджетната сметка на СГС
сумата от 8 208 лева държавна такса, а по депозитната сметка – сумата от
2 817 лева.
Решението може да се обжалва пред
САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: