Присъда по дело №15523/2023 на Софийски районен съд

Мотиви по НОХД № 15523 по описа на СРС, НО, 132 с-в за 2023 г.

Софийска районна прокуратура (СРП) e повдигнала обвинение срещу О. В. Г. за това, че на
10.04.2023 г. в гр. ***, Летище ***, *** при влизане в страната за удостоверяване на
самоличност съзнателно се е ползвала, като представила пред Д. Б. Й., младши инспектор
старши полицай, осъществяващ гранична проверка на гише *** от неистински официален
чуждестранен документ за самоличност - паспорт на *** с изписан № ***, на който е
придаден вид, че е валиден до 04.06.2031 г. и издаден за лице с имена *** /О. Г./ с посочена
дата на раждане *** г., като предмет на деянието е украински официален документ за
самоличност, като от нея /О. Г./ за самото му съставяне не може да се търси наказателна
отговорност - престъпление по чл.316, вр.с чл. 308, ал.2, вр. с ал.1 от Наказателния кодекс
/НК/.
Прокурорът поддържа обвинението, като счита, че се подкрепя от показанията и
експертизите. Моли подсъдимият да бъде призната за виновна и да й бъде наложено
наказание „лишаване от свобода” за срок от седем месеца, чието изпълнение да се отложи
по чл. 66, ал. 1 НК за три години.
Защитникът на подсъдимата пледира, че не е доказано по безспорен начин извършването на
престъплението от субективна страна, тъй като не е правила опит да убеди граничните
власти, че паспортът е истински да влезе по този начин в страната, като е заявила, че
документът е неистински и желае да ползва закрила в страната, като мотивите й да влезе в
България не са престъпни. Моли съда да постанови справедлива присъда.
Подсъдимата поддържа казаното от защитника си и иска справедлива присъда.

Съдът, като обсъди доводите на страните и съобрази събраните по делото гласни и
писмени доказателства по реда на чл.14 и чл.18 НПК, приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимaта О. В. Г. е родена на *** г. в ***, ***, *** гражданка, неосъждана, средно
образование, живуща в гр. ***, ***, ЛНЧ: ***.
На 10.04.2023г. подсъдимата пристигнала на Летище - ***, ***, в гр. *** с полет от гр. ***.
Явила се на трасе Пристигане и при паспортен контрол на гише *** представила пред св. Й.
- старши полицай в ГКПП – Аерогара *** неистински официален чуждестранен документ за
самоличност - паспорт на *** с изписан № ***, на който е придаден вид, че е валиден до
04.06.2031 г. и издаден за лице с имена *** /О. Г./ с посочена дата на раждане *** г.
Подсъдимата била закупила неистинския паспорт в ***, като целта на идването й в България
била да дойде при св. К., с когото дотогава живеели при фактическо съжителство в ***.
Св. Й. се усъмнил в редовността на документа за самоличност на подсъдимата, поради което
я предал за последващ контрол, при който била изготвена експертна справка, съгласно която
паспортът бил неистински. Подсъдимата била задържана.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Приетата от съда фактическа обстановка се установи след анализ на следните доказателства
и доказателствени средства:
- гласни –показанията на свидетелите Й., Г., У. и К..
- писмени – заключения на Комплексната техническо-документна и лицево-
1

идентификационна експертиза и лицево-идентификационна експертиза; ксерокопие на
бордна карта протокол за доброволно предаване; писмо от ДМОС; справка за съдимост за
подсъдимата.
- веществени - паспорт на *** с изписан № ***, на който е придаден вид, че е валиден до
04.06.2031 г. и издаден за лице с имена *** /О. Г./ с посочена дата на раждане *** г.

Безспорни са обстоятелствата относно явяването на подсъдимата на 10.04.2023 г. на Летище
- ***, ***, в гр. *** и представянето от нена страна пред св. Й. на инкриминирания паспорт.
Това се установява от показанията на свидетелите Й., Г. и У.. Свидетелите Й. и Г. нямаха
добър спомен за случая,предвид множеството подобни ситуации при работата им. Св. Й.
най-общо си спомни процесния случай – представянето на документа, че е бил паспорт,
издаден в ***, полът на лицето, което го е представило, както и това, че бързо е констатирал
нередовност в документа. Св. Г. нямаше изобщо спомен за случая, като възпроизведе начина
на работа по контрол на втора линия при установени нередовности в документите. Най –
добър спомен имаше св. У., който е провел беседа с подсъдимата и даде подробности
относно споделеното от нея – че е признала, че е закупила неистински паспорт в *** че е
показала на телефона си снимка на истинския й паспорт. От това следва, че тя безспорно е
знаела, че паспортът е неистински.
Липсата на спомен у посочените свидетели бе преодоляна чрез прочитане на показанията им
от досъдебното производство, в които те са дали подробни сведения относно процесния
казус,
Съдът кредитира изцяло техните показания, тъй като кореспондират помежду си и с
писмените материали.
Няма спор и относно това, че представеният от подсъдимата паспорт на *** с изписан № ***
е неистински. Това се установява по несъмнен начин от заключението на Комплексната
техническо-документна и лицево-идентификационна експертиза. Съгласно него паспортът
не отговаря на оригиналните документи от този вид и е неистински, като му е придаден вид,
че е валиден до 04.06.2031 г. и издаден за лице с имена *** /О. Г./ с посочена дата на раждане
*** г. Лицево-идентификационната експертиза, сочи, че лицето на снимката в паспорта е
идентично със снимката на подсъдимата, получена чрез ДМОС от ***. Заключенията се
кредитират изцяло от съда, като изготвени от лице, притежаващо нужните професионални
знания и умения.
Причината за идването на подсъдимата в страната се установява от показанията на св. К., с
когото те са живеели при фактическо съжителство в ***. От казаното от него е видно, че те е
искала по-бързо да дойде при него в България, поради това не е изчакала издаването на нов
паспорт /тъй като старият й бил загубен/ и използвала процесния неистински паспорт.
Всички посочени факти се установяват безпротиворечиво от посочените доказателства и,
доколкото страните не спорят за тях, съдът не намира за нужно да прави по – подробен
доказателствен анализ.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че с поведението си
подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл. 316 вр. чл. 308, ал. ал. 2 вр. ал. 1 НК.
От обективна страна:
Подсъдимата се е ползвала от неистински официален чуждестранен документ за
самоличност - паспорт на *** с изписан № ***, на който е придаден вид, че е валиден до
2

04.06.2031 г. и издаден за лице с имена *** /О. Г./ с посочена дата на раждане *** г., като
предмет на деянието е украински официален документ за самоличност, като от нея /О. Г./.
Документът е официален, тъй като материализира волеизявление на длъжностно лице,
издадено в кръга на службата му, по установения за това ред и в предвидената изискуема
форма.
Паспортът е неистински документ, защото не е издаден от органа и учреждението в държавата, посочени в него и не отговаря на
оригиналните документи от този вид. Следователно на документа е придаден вид, като да е издаден от съответния орган и
държава, макар и това да не е така.
Не се установява инкриминираният документ да е бил съставен/изготвен от подсъдимата - т.е. да е извършила престъпление по
чл. 308, ал 2 вр. ал. 1 НК при условията на съучастие и в този смисъл няма основания за прилагане на тази норма, който състав
изключва приложението на субсидиарния състав по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 1 НК, по който е повдигнато обвинението.
От обективна страна по делото безспорно се установи, че подсъдимата се е ползвала пред
св. Й. при паспортния контрол при влизане в страната от инкриминирания паспорт, като го е
представила пред него. Той е бил необходим, за да бъде удостоверена самоличността й.
Съдът прие, че случаят не е маловажен - той като не разкрива значително по – малка
обществена опасност от типичните случаи от този вид. Това е така, защото с представянето
на процесния паспорт подсъдимата е искала да бъде допусната в България при влизане от
друга страна.
От субективна страна:
Подсъдимата е действала виновно при форма на вината – пряк конкретен умисъл. Тя
безспорно е знаела, че паспортът е неистински документ, като му е придаден вид, че е
издаден от съответния компетентен орган в *** и по установения ред на нейно име. Това
означава, че подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на деянието,
предвиждала е настъпването на обществено опасните му последици – увреждане на
обществените отношения, регулиращи реда за издаване и ползване на официални документи,
като е целяла тяхното настъпване. Умисълът е конкретен, понеже тя е предвиждала
настъпването на конкретен, точно определен обществено опасен резултат и се е насочила
именно към неговото постигане.
Поради това, съдът не споделя възражението, че деянието не е съставомерно от субективна
страна. С представянето на паспорта при паспортен контрол, повече от ясно е, че
подсъдимата е целяла чрез този документ да бъде установена самоличността й при влизане в
страната и да може да влезе в България.

По изложените съображения съдът призна подсъдимата за виновна в извършването на
престъпление по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 НК.

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 НК е предвидено наказание „лишаване от
свобода” до 8 години.
При индивидуализация на наказанието на подсъдимата съдебният състав не намери
отегчаващи отговорността обстоятелства.
Съдът отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство чистото съдебно минало на
подсъдимата. Отчете и целта на използването на паспорта.
Тези смекчаващи признаци обаче не са нито многобройни, нито с изключителен характер,
поради което съдът намери, че няма основание за приложение на чл. 55 НК. Същите обаче
3

дават основание наказанието да се определи в минималните граници и съдът определи
същото в размер на осем месеца. Съдът счете, че за постигане на поправителния и
възпиращия ефект на наказанието този размер се явява достатъчен.
Съдът, като прецени, че подсъдимата не е осъждана на лишаване от свобода към деянието,
прие, че за постигане целите на наказанието, доколкото има шанс да се поправи и
превъзпита, не се налага ефективното му изтърпяване. Предвид това, съдът отложи
изпълнението на наложеното наказание, на основание чл. 66, ал. 1 НК, за срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила.

ЗА ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
На основание чл. 53, ал. 2, б. „а“ НК съдът отне в полза на държавата паспорт на *** с
изписан № ***, на който е придаден вид, че е валиден до 04.06.2031 г. и издаден за лице с
имена *** /О. Г./ с посочена дата на раждане *** г. Тази вещ е предмет на престъплението и
притежаването й, доколкото е неистински официален документ, е забранено.

ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото, съдът на основание чл. 189, ал. 3 НПК, осъди подсъдимата да
заплати разноски по водене на делото, направени на досъдебното производство в размер на
263,91 лева - в полза на държавата, както и, в случай, че не изпълни доброволно в срок
задължението за заплащане на присъдените съдебни разноски, на основание чл. 190, ал. 2
НПК да заплати по 5 лева за служебно издаване на всеки брой изпълнителен лист в полза на
бюджета на съдебната власт и по сметка на СРС.

ТАКА МОТИВИРАН СЪДЪТ ПОСТАНОВИ ПРИСЪДАТА СИ.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	433
Дата:	27 юни 2024 г.
Съдия:	Мирослав Георгиев Георгиев

Дело:	20231110215523
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	15 ноември 2023 г.

Присъда по дело №15523/2023 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите