РЕ Ш Е Н И Е №260535
гр.Русе, 08.12.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
II-ри граждански състав, в публично съдебно заседание на 01-ви декември, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН ПЕТРОВ
при секретаря Т. ПЕТРОВА, като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 4160 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 240 ЗЗД.
Ищцовото дружество „Кредитреформ България“ ЕООД-гр.София, представлявано от Р.
Х; В. твърди, че на 02.11.2015г. между „4финанс“ ЕООД и
ответницата е сключен договор за кредит с № ********** по реда на чл.6
ЗПФУР. Процедурата за сключване на
договора за кредит била подробно описана в ОУ на „4финанс” ЕООД и в съответствие
със ЗПФУР. Отпуснатата в заем сума на ответницата била в размер на 350,00лв.,
като тази сума била преведена на името на кредитополучателя чрез „Изипей“АД на 29.09, 02.10, 06.10, 22.10 и 02.11.2015г. Ответницата се задължила да върне сумата по кредита на падеж-28.11.2015г.
Кредитополучателят не изпълнил задължението си по договора и съгласно клаузите
на същия и по-точно на т.13.3. от ОУ и от 28.12.2015г. „4 финанс” ЕООД
започнало да начислява наказателна лихва, формирана чрез надбавяне на основния
лихвен процент, определен от БНБ към договорния лихвен процент. На 23.11.2018г.
„4финанс" ЕООД, в качеството си на цедент, сключило с ищцовото дружество
„Кредитреформ България" ЕООД договор за прехвърляне на вземания, по силата
на който процесното вземане към ответницата било цедирано. Цесионерът бил
упълномощен от цедента да съобщи за извършената цесия и на основание чл.99,
ал.3 ЗЗД ответницата била уведомена за
нея.
С оглед на
изложеното се иска да бъде постановено решение, с което ответницата И.Б.К. да
бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество сумата от 350,00лв. – неплатена
главница по Договор за кредит №**********/02.11.2015г., ведно със законната
лихва върху главницата, от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането. Претендират се и направените по делото разноски.
В срока по
чл.131 ГПК ответницата И.Б.К. *** е подала отговор на ИМ, в който оспорва иска.
От не много ясните й изявление може да се направи извод, че счита, че не дължи
процесната сума поради факта, че не е уведомено относно сключения договор за
цесия.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението
си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забавата.
Уважаването на иска за реално изпълнение предполага кумулативното наличие на
три предпоставки: наличие на облигационно правоотношение, по силата на което да
възниква задължение за изпълнение; пълно или частично неосъществяване на
дължимия резултат от страна на длъжника; реалното изпълнение на облигационното
задължение да е възможно.
По делото са
представени договор за кредит № №**********/02.11.2015г., Договор и приложение
№ 1 към договор за прехвърляне на вземания между „4финанс” ЕООД, в качеството
си на цедент и „Кредитреформ България” ЕООД, общи условия на договора за
кредит, уведомление за прехвърляне на вземания, от които се установява
задължение в размер на 350,00 лв. Сумата
е преведена на ответницата на няколко дати чрез системата на „Изипей“АД /вж.разписки
за плащане-л.23-л.27/. Ответницата не ангажира доказателства за заплащане
на тази сума.
Не е спорно по
делото /видно и от представения договор за кредит с Общи условия/, че на 02.11.2015г.
между „4финанс” ЕООД- кредитодател, и ответницата - като кредитополучател, е
сключен договор за кредит по смисъла на чл. 6 ЗПФУР. С получаване на заемната
сума и при спазване от нейна страна на уговорените срокове ответницата се
задължила да върне на заемодателя сума 350, 00 лв.-главница.
Съгласно чл. 6 ЗПФУР, договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между
доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги
от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние - едно или повече. За да е налице валиден
договор, сключен от разстояние, е необходимо електронните документи, да
съдържат електронни изявления на двете страни, отправени една до друга,
изразяващи волята си за сключване на договора. Възпроизвеждането на електронния
документ върху хартиен носител не променя характеристиките му, нито пък сочи до
липсата на такъв. Съгласно чл.184,ал.1, изр.1 ГПК, той се представя по делото
именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната /Решение №
70/19.02.2014 г. на ВКС по гр.д.№ 868/2012 г., IV г. о./.
В тежест на
ответницата е да докаже, че е върнала предоставената й в заем сума от 350,00 лв.
по договора. Не са представени такива доказателства по делото, не са направени
и такива твърдения. Следователно, след като ответницата не е изпълнила поетото
с договора задължение да върне заетата й сума на падежа, то претенцията за
главницата е основателна и като такава, следва да бъде уважена, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба, както се претендира, до
окончателното изплащане на сумата.
Следва да се
отбележи и че е налице надлежно известяване на ответницата за извършената
цесия, видно от представените договор за прехвърляне на вземания от 23.11.2018г.,
потвърждение към същия договор, пълномощно от 23.11.2018г. за надлежно
упълномощаване от страна на цедента към цесионера /ищец в настоящото
производство/ да извърши уведомяване на длъжниците по смисъла на чл.99,ал.3 ЗЗД, от което упълномощаване цесионерът се е възползвал и е изпратил на 14.12.2018г.
уведомление до ответницата за прехвърляне на вземанията на цедента. Същото е
изпратено на адреса, даден от ответницата за обратна връзка – идентичен с
настоящия и постоянен неин адрес, установени по делото, но е върнат на подателя
на 02.01.019г. като непотърсен. При това положение съдът счита, че ищецът е
положил всички усилия, необходими за връчването на известието и ответницата е
надлежно уведомена за извършената цесия на вземането.
Освен горното и съгласно трайната съдебна практика, уведомление
изходящо от цедента или от цесионера по изрично пълномощие от цедента и
приложено към ИМ и стигнало до ответника със същата, представлява надлежно
уведомление за същата/ в т.см. Решение
№3/16.04.2014г. на ВКС по т.д.№1711/2013г., I т.о./ В случая такова уведомление
е представено с ИМ/л.29/, налице е и
пълномощно, упълномощаващо цесионера да уведомява от името на цедента
длъжниците за сключения договор, поради което съдът приема, че Х. е надлежно уведомена
за договора за цесия от 23.11.2018г.
С оглед изхода
на спора и съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК в полза на ищеца
следва да се присъдят и разноските за настоящото производство в размер на 50,00
лв. -заплатена държавна такса и 100,00 лв.- юрисконсултско възнаграждение,
определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА И.Б.К., ЕГН:********** *** да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ №10,
представлявано от управителя Р. Х. В. сумата от 350,00 лв.,
представляваща неплатена главница по Договор за кредит №**********, ведно със законната лихва върху
главницата,
считано от 21.09.2020г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 150,00
лв.- разноски.
Присъдените на ищеца суми
следва да бъдат заплатени от ответника по следната банкова сметка: ***:***, BIC: ***,
„Банка ДСК“ АД.
Решението може да се
обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.