РЕШЕНИЕ
№ 256
гр. София , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:В.А. Г.
като разгледа докладваното от В. А. Г. Административно наказателно дело №
20211110207397 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба от „Й“ , представлявано от Р. И. А., срещу
наказателно постановление /НП/ № 22-007403/ 10.05.2021 г., издадено от
директор на дирекция „Инспекция по труда“ – София /Д ИТ София/, с което
на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева, на
основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от Кодекса на труда КТ), за
нарушение на чл. 62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление, поради допуснати нарушения на процесуалния и
материалния закон. Към съда се оправя искане, да отмени обжалваното
постановление; алтернативно – да намали наказанието до неговия законов
минимум.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя
поддържа жалбата. Моли съда да приеме, че не е налице твърдяното
нарушение и прилага писмени бележки в подкрепа на тезата си. Претендира
адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна от своя страна моли съда за потвърждаване на
наказателното постановление, като оспорва жалбата. Поддържа
1
законосъобразност и правилност на процесното НП. Претендира
юрисконсулско възнаграждение.
След анализ на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 28.01.2021 г. е извършена проверка от служители на дирекция
„Инспекция по труда“ - София по спазване на трудовото законодателство в
обект на контрол: офис, находящ се в гр., район „“, ул.“А Й Т“ № ,
стопанисван от „Й“ , която проверка продължила по документи от 08.01.2021
г. до 13.04.2021 г. При проверката на място е заварено да полага труд лицето
П И И. Направена е констатация за това, че жалбоподателят, в качеството си
на работодател, не е уредил като трудови правоотношения отношенията при
предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена
форма преди постъпването на работа на П. И. И. Последната саморъчно е
декларирала обстоятелството, че работи в дружеството-жалбоподател по
сключен граждански договор като технически секретар от 02.01.2021 г., с
определено работно време от 09.00 ч. до 17.30 ч., с почивни дни събота и
неделя. Представен е договор за услуги от 02.01.2021 г., сключен между
жалбоподателя и П. И.И., но до приключване на проверка /13.04.2021 г./ не е
представен трудов договор в писмена форма между страните.
Въз основа на установеното от контролните органи по-горе, на
жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/, надлежно връчен на упълномощен представител на „Й“
С и подписан от същата без възражения. В законоустановения тридневен срок
е постъпило писмено възражение от жалбоподателя.
Издадено е наказателно постановление № 22-007403/ 10.05.2021 г., с
което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 3 000
лева, на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от Кодекса на труда КТ), за
нарушение на чл. 62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства: показанията на свидетеля Ш. Ш. Х., протокол за извършена
проверка, копие от декларация, копие от длъжностна характеристика, копие
от договор за услуги от 02.01.2021 г. и копие от допълнително споразумение
2
№ 1 към него, копие от регистър на уведомления за трудови договори, копие
от призовка на основание чл.45, ал.1 от АПК, копие от писмено възражение,
копия от заповеди за компетентност и длъжностна характеристика, копие от
уверение на УНСС, копие от известие за доставяне, както и от останалите
материали по делото.
Съдът възприе с доверие показанията на св.Ш. Ш. Х., разпитана в хода
на съдебното следствие, тъй като същите са последователни, подробни и
кореспондират с писмените доказателства по делото. Свидетелят
добросъвестно депозира показания за факти и обстоятелства, които
непосредствено е възприел, като поддържа в цялост констатациите по
АУАН. Съдът цени писмените доказателства, събрани и преобщени по
делото по предвидения в закона ред.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения седемдневен срок от
процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен
контрол, поради което същата е процесуално допустима.
По съществото на спора:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в настоящото
производство районният съд следва да провери законността на обжалваното
наказателното постановление, тоест дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – аргумент от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН. Съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на
административното нарушение и при издаване на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила – както в АУАН, така и в НП се съдържа подробно описание на
твърдяното нарушение, дата и място на извършването му, както и правната
квалификация на описаното. Не е налице противоречие между словесното
описание на фактите и дадената правна квалификация. Така също,
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, видно от заповеди за
компетентност.
Легална дефиниция на понятието „работодател” е дадена в § 1, т.1 от
Допълнителните разпоредби на КТ и това е всяко физическо лице,
3
юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно
и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение,
организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и
други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по
трудово правоотношение. Безспорно се установи, че жалбоподателят има
качеството на работодател по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните
разпоредби (ДР) на КТ и като такъв е адресат на разпоредбата на чл. 62, ал.1
от КТ. Съобразно императивната разпоредба на чл. 62, ал. 1 от КТ,
работодателят „Й“ е следвало да сключи с лицето П. И. И. трудов договор в
писмена форма. По делото не са ангажирани доказателства за изпълнение на
това задължение от жалбоподателя към момента, в който проверката е
приключила, поради което правилно е прието, че е осъществен състав на
административно нарушение по чл. 62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ.
Горният извод не се променя от представения по делото договор за услуги от
02.01.2021 г. за П. И.. Видно и от декларацията, попълнена от нея, сключен
трудов договор с жалбоподателя не е налице. Основните възражения, които са
изложени в жалбата и се поддържат в настоящото съдебно производство,
визират несъставомерност на деянието спрямо санкционната разпоредба на
чл.414, ал.3 от КТ, което според защитата води до материална
незаконосъобразност на постановения санкционен акт. По същество спорът,
който е повдигнат с жалбата, касае не фактически установеното по време на
проверката, по време на откриване на нарушението и предприемане на
действие по самото административно производство, а касае характера и
естеството на възникналото между страните правоотношение. В тази връзка
настоящият съдебен състав счита, че е безспорно установено, че трудов
договор в писмена форма между жалбоподателя и П.И. към периода на
извършване на проверката не е бил сключен. Отделно от това, от
декларацията се установяват длъжност, работно време, почивни дни, трудово
възнаграждение на лицето, собственоръчно деклариращо, че престира труд в
„Й“ , все елементи на трудово правоотношение. В контекста на изложеното е
видно, че изпълнителното деяние, с което е осъществен съставът на
нарушението, е свързано с приемане на работа на работник без наличие на
сключен трудов договор в писмена форма. По тези съображения съдът
приема, че обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния
закон. Отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само
4
като трудови правоотношения, а съгласно чл. 62, ал. 1 от КТ, трудовият
договор се сключва в писмена форма. Съдържанието на трудовото
правоотношение е посочено неизчерпателно в разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от
КТ: място на работа, наименование на длъжността, срок на трудовия договор,
основно и допълнително възнаграждение, продължителност на работния ден
или седмица. Тези основни характеристики на трудовия договор се
установяват от собственоръчно попълнената от п. И. декларация при
проверката. В настоящия случай безспорно е установено, че към датата на
извършената проверка – 28.01.2021 г. - И. не е имала сключен трудов договор
с дружеството-жалбоподател в качеството му на работодател. Това
обстоятелството не е спорно по делото. Вместо трудов договор между „Й.“ .и
И.е бил налице договор за услуги, затова спорен е въпросът, дали
представеният сключен между страните граждански договор действително е
такъв или трудът, който е престирала И. в обекта на „Й.“ , разкрива белезите
на труд, който следва да се осъществи по трудово правоотношение.
Решаващо значение за определяне характера на договора като трудов или
граждански има естеството на осъществяваната дейност. При трудовия
договор се дължи работна сила - жив труд - в рамките на определено работно
време за изпълнение на определена трайно осъществявана работа, като
работникът се намира в отношения на йерархична зависимост и подчиненост
по отношение на работодателя, с оглед установен трудов ред и трудова
дисциплина. По гражданския договор се дължи постигане на определен
трудов резултат, при който изпълнителят се задължава да извърши работата
на свой риск и по собствена преценка за времето на извършване на работата.
В настоящия случай правоотношението между жалбоподатля и И. носи
белезите на трудово правоотношение. Установено е, че И. е предоставяла
работна сила, като престирала труд като технически секретар. Тя лично
писмено е декларирала, че работното й време е от 09.00 ч. до 17.30 ч., с
почивни дни събота и неделя. Това води до извод за предоставяна работна
сила при наличието на работодателска власт, тоест под контрол, указания,
нареждания и ред, създадени от дружеството – жалбоподател. Подобно
правоотношение е аналогично на трудовото, тъй като има същите
характеристики (предмет, вътрешни отношения и други). В тази връзка не е
налице сключен граждански договор, тъй като работникът не е организирал
сам работата си, а бил подчинен под нарежданията на жалбоподателя, за
5
което говорят работно време и изрично регламентирани почивни дни.
Извършването на нарушението се явява безспорно доказано.
При съставяне на АУАН и издаване на обжалваното постановление не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нито са
допуснати нарушения на материалния закон. Спазени са и процесуалните
срокове по чл.34 от ЗАНН.
Предвид на обстоятелството, че е административното нарушение е
извършено от юридическо лице, въпросът за вината не може да бъде
обсъждан, тъй като отговорността на юридическите лице винаги е обективна
и безвиновна.
Нарушението на разпоредбата на чл. 62, ал.1 от КТ е формално, на
просто извършване, същото не предвижда настъпването на съставомерни
вредни последици извън самия факт на осъществяването му. Съдът намира,
че не разполага с правомощие да квалифицира нарушението като
"маловажно" по смисъла на чл. 415в, ал.1 КТ, при приложимост в случая на
ограничението, въведено с разпоредбата на чл. 415в, ал.2 от КТ, и правилно
не е намерила приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, основно от
гледна точка на естеството на самото нарушение, застрашаващо
обществените отношения, свързани с предоставяне на работна сила, и
правата на работника.
Наложената на жалбоподателя имуществена санкция е постановена в
предвиден от закона размер. Съдът намира същия за справедлив, с оглед
тежестта на нарушението и предвид спазване на разпоредбата на чл.12 от
ЗАНН.
По изложените съображения наказателното постановление следва да
се потвърди като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и предвид претенцията на процесуалния
представител на КФН за присъждане на съдебни разноски съдът намира, че
следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН и да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в чл.37 от
Закона за правна помощ /ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63,
ал.5 от ЗАНН. Според заложеното в нормата на чл.37, ал.1 от ЗПП,
заплащането на правна помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в Наредба на Министерския съвет /МС/
по предложение на Национално бюро за правна помощ /НБПП/. В случая, за
защита по дела по ЗАНН, разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащане
на правна помощ предвижда възнаграждение от 80.00 лв. до 100.00 лв. Касае
6
се за съдебно производство, протекло в едно съдебно заседание, в което е
разпитан един свидетел, настоящото производство не се отличава с по-висока
фактическа и правна сложност от обичайните за това дела от такъв вид,
затова следва да се присъди възнаграждение в размер на 80.00 лв.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН,
Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление /НП/ № 22-007403/
10.05.2021 г., издадено от директор на дирекция „Инспекция по труда“ –
София /Д ИТ София/, с което на жалбоподателя е наложена имуществена
санкция в размер на 3 000 лева, на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от
Кодекса на труда (КТ), за нарушение на чл. 62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ.
ОСЪЖДА „Й“ да заплати на ИА „ГИТ“ възнаграждение в размер на
80.00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София град в 14- дневен срок от получаване на съобщение за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК по реда на глава XII от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7