РЕШЕНИЕ
№ ...50
Самоков, 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното
заседание, проведено на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и първата
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Дарина
Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията АНД № 494 по описа на
съда за
Производството е по чл. 59 и сл.
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН – в редакция до
измененията и допълненията със ЗИДЗАНН, обн. ДВ, бр. 109/2020 г., в сила от
23.12.2021 г.).
Образувано е по жалба на Г.Р.Б., с адрес ***, срещу Наказателно
постановление № ..г., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите (РДГ)
– София, с искане за неговата отмяна поради незаконосъобразност.
Съдебното производство пред
настоящата инстанция е приключило с обявяване на края на съдебните прения в
открито съдебно заседание на 22.3.2021 г. при действието на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН (в редакцията на тази разпоредба обн. ДВ, бр. 92/1969 г., доп. ДВ, бр.
10/2011 г., т. е. преди влизане в сила на 23.12.2021 г. на измененията и
допълненията в нея, обн. ДВ, бр. 109/2020 г.). Съгласно цитираната разпоредба в
тази й редакция несъмнено въззиваема страна в съдебното производство е
учреждението или организацията, чийто орган е издал наказателното постановление.
Ето защо в случая въззиваема страна е Регионална дирекция по горите (РДГ) – София,
като няма основание да се приложи Тълкувателно
постановление № 3/28.4.2023 г. на ВАС и ВКС по т. д. № 5/2022 г. и да се приеме, че производството се е развило с участие
на ненадлежна страна и при лишаване от право на участие на надлежна такава.
Пред съда жалбоподателят се представлява
от пълномощника си адв. С. К., която заявява, че поддържа жалбата и в хода на
съдебните прения излага съображения в подкрепа на нейната основателност.
В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН въззиваемата страна заявява
становище за неоснователност на жалбата и отправя искане обжалваното
наказателно постановление да бъде потвърдено. Идентично е становището на въззиваемата страна в писмена
защита, постъпила в съда на 19.3.2021 г., т. е. преди съдебното заседание, в
което са проведени съдебните прения.
Съдът, след като подложи на
преценка събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Жалбата е подадена от
легитимирано лице в законоустановения срок против подлежащо на обжалване пред
РС – Самоков наказателно постановление (НП), поради което е допустима.
При разглеждането й по същество,
съдът намира следното:
В административно-наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да са довели до накърняване на правото на защита на жалбоподателя. Съставеният
срещу него акт за установяване на административно нарушение (АУАН) съдържа
всички реквизити, установени в чл. 42 от ЗАНН и при съставянето и връчването му
са спазени разпоредбите на чл. 40, ал. 1, съответно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. За
така установеното нарушение на Закона за горите (ЗГ) против жалбоподателя е
издадено наказателно постановление (НП) в законоустановения срок от компетентен
орган, оправомощен съгласно чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ с т. 1 от представената
Заповед № РД 49-199/16.5.2011 г. на Министъра на земеделието и храните, без НП
да съдържа нови фактически обстоятелства, против които в
административно-наказателното производство наказаното лице да не е могло да се
защитава.
От събраните по делото гласни и
писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че на 13.6.2020 г. в
дворно място на бунгала, находящи се до ресторант „Горски кът“ (а не „Горски път“, както е погрешно посочено
в НП) в землището на с. Г., Община С., жалбоподателят е съхранявал 3
пространствени куб. м. иглолистни дърва за огрев от дървесен вид смърч,
непридружени с превозен билет.
От показанията на свидетеля В.П.
– актосъставител, на длъжност „специалист – горски инспектор” в РДГ – София,
както и от съдържанието на констативен протокол с бланкови серия и номер ..,
съставен на 13.6.2020 г. от В. В., на длъжност „специалист – горски инспектор“
в РДГ - София и на АУАН с номер по регистъра ..г., се установява, че на
горепосочената дата св. В.П., заедно с колегите си В. В. и Н. Б., извършили
проверка в дворно място в землището на с. Г., Община
С., в което бил разположен комплекс „Горски кът“, състоящ се от бунгала и
ресторант. Жалбоподателят присъствал при извършване на проверката и заявил на
служителите на РДГ – София, че той стопанисва имота. Имотът бил ограден с
ограда от телена мрежа, която на едно място била разградена. Служителите на РДГ
– София установили, че до това място вътре в двора имало сухи дърва за огрев от
дървесен вид смърч, нацепени на секции с дължина 30 см., които не били
маркирани с контролна горска марка. Жалбоподателят заявил, че дървата са негови
и представил на служителите на РДГ – София превозен билет. Те установили, че превозният
билет не се отнася за този адрес, след което иззели дървата, натоварили ги,
измерили ги и така установили, че те са с обем 3 пространствени кубически
метра.
Видно е от тази
доказателствена съвкупност, че към момента на извършената проверка
жалбоподателят е упражнявал фактическа власт върху дървата за огрев от дървесен
вид смърч, с обем 3 пространствени куб. м. Това е така, защото те са се
намирали в площта на имота, който той е заявил, че стопанисва, в границите й,
фактически материализирани чрез ограда от телена мрежа. Дървата са установени
близо до място, където оградата е била частично разградена, но пред служителите
на РДГ – София жалбоподателят не е изтъкнал никакви фактически твърдения те да
са се озовали там против волята му или независимо от волята му, напротив –
заявил е пред тях, че дървата са негови. За това обстоятелство съдът кредитира
не само показанията на св. П., но и безспорно писмено доказателство –
констативен протокол с бланкови серия и номер .., съставен на 13.6.2020 г. от В. В., който е
подписан от жалбоподателя без възражения. Впрочем, жалбоподателят е посочил в
съставения срещу него АУАН, че ще подаде възражения срещу акта, но не се
установява да е сторил това по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, което макар и по
косвен начин, подкрепя показанията на св. П. и съдържанието на констативния
протокол за обстоятелството, че жалбоподателят е направил пред него и
останалите служители на РДГ – София изявление, че дървата са негови.
В обобщение, от гореобсъдените
доказателствени източници се установяват обективните признаци на изпълнителното
деяние на вмененото на жалбоподателя административно нарушение, а именно, че на
горепосочените дата и място той е съхранявал 3 пространствени куб. м. дърва за
огрев.
При това положение е без значение
дали жалбоподателят е собственик на поземления имот, в който са установени
дървата, още повече, че вмененият му факт – да ги е съхранявал – не е изводим
нито в АУАН, нито в НП от негово право на собственост върху имота. Дори ако се
приеме за безспорно от представения договор за покупко-продажба на недвижим
имот, сключен на 4.6.2007 г. между Национално управление по горите и „Б.“ ООД,
че собственик на поземления имот е „Б.“ ООД, ЕИК .. (макар че конкретни
доказателства за идентичност между този имот и имота, в който е извършена
проверката не са ангажирани), от справка в Търговския регистър се установява,
че от 6.11.2009 г. до настоящия момент единствен управител на това търговско
дружество е жалбоподателят. Затова дори да се приеме, че съхраняването на
дървата е осъществявано при осъществяване на дейността на търговското дружество
„Б.“ ООД, личната административно-наказателна отговорност на жалбоподателя за това
деяние като единствен управител на това дружество произтича от разпоредбата на
чл. 24, ал. 2 от ЗАНН.
Съдът намира за неоснователно и
възражението на пълномощника на жалбоподателя в хода на съдебните прения, че не
жалбоподателят, а друго лице следва да носи отговорност за съхраняване на
дървата, поради упражнявана от това друго лице фактическа власт върху имота, релевирано
въз основа на приетия като доказателство договор за наем от 19.12.2019 г., с
който „Б.“ ООД се е задължило да предостави на „Р.-о.“ ЕООД, ЕИК .. за временно
и възмездно ползване недвижим имот: вилно селище „Горски кът“ с площ от 8962
кв. м., представляващо имот с № .. държавен горски фонд в землището на с. Г.,
Община С.. Вярно е, че извън предмета на настоящото производство е произнасяне
на съда по действителността на тази сделка, но е вярно и друго – че в обсъдения
договор липсва съществен елемент, присъщ на такъв договор, а именно – уговорка
за заплащане на наемна цена от наемателя „Р.-. ЕООД. Не може да се изведе
конверсия на този договор за наем в безвъзмезден договор за заем за послужване
поради обстоятелството, че основното задължение на наемателя към наемодателя да
му заплати наемна цена (чл. 4 (1) от договора) е изрично обвързано с чл. 2 (1)
от същия договор, в който такава цена липсва. Затова съдът счита, че този
договор за наем е съставен за целите на настоящото производство и съдържанието
му не може да обоснове извод, че друго лице следва да носи отговорност за
съхраняване на установените в имота дърва за огрев, още повече при положение,
че по вече изложените съображения съдът кредитира показанията на св. П. в
частта им за възприетото от него обстоятелство, че именно жалбоподателят е
заявил пред служителите на РДГ – София, че той стопанисва имота и че дървата са
негови.
От показанията на св. П., както и
от съдържанието на констативния протокол от 13.6.2020 г. и на АУАН, съставен на
същата дата, се установява, че на горепосочените дата и място жалбоподателят е
съхранявал дърва за огрев в обем 3 пространствени куб. м. без превозен билет,
доказващ законния им произход.
Показанията на св. Н. К., както и
съдържанието на превозен билет № .. от 18.9.2018 г., издаден от ДГС - Самоков и
на квитанция № .. от 18.9.2018 г. за събрана такса за лично ползване на
дървесина от физически лица по превозен билет № .., издадена от ДГС – Самоков
на Н.К., не опровергават този извод. В обобщение, с тази група доказателствени
източници жалбоподателят се домогва да докаже, че св. К. придобил дървата
законно, докарал ги в имота, стопанисван от жалбоподателя, който го бил
допуснал да живее в едно от бунгалата там през м. юни 2018 г., изгорил част от
тях в битовата си дейност до края на 2018 г./началото на 2019 г., а останалата
част оставил в имота и че за тази именно част от дървата се отнасял
гореобсъдения превозен билет. Действително, от показанията на св. П. се
установява, че при проверката жалбоподателят е представил превозен билет за
дървата, но се установява също, че той не се отнасял за адреса, на който била
извършена проверката. Съгласно чл. 15, ал. 3, изр. първо от Наредба №
1/30.1.2012 г. за контрола и опазването на горските територии (обн. ДВ, бр.
11/2012 г.) превозният билет удостоверява законния произход на описаната в него
дървесина, когато същата се намира на посоченото в билета място на доставка. В
случая в превозния билет е посочено, че получател на дървата е Н. К., с адрес
с. Г., ул. „К.“ № .., а този адрес е различен от вилно селище „Горски кът“ в
землището на с. Г., какъвто адрес е вписан в официален регистър – в Търговския
регистър – като седалище и адрес на управление на управляваното от
жалбоподателя търговско дружество „Б.“, стопанисващо вилното селище, в което са
открити дървата. Ето защо този превозен билет, дори и да е бил представен от
жалбоподателя при проверката, не може да удостовери законния произход именно на
тези дърва за огрев, които са установени при проверката в имота, който той е
заявил, че стопанисва. Отделен, но не по-маловажен е въпросът, че не се
установява, че дървата за огрев, за които е издаден превозния билет, са
идентични с тези, установени при проверката. В тази връзка е необходимо да се
посочи, че при проверката е установено, че дървата не са били маркирани с
контролна горска марка, като не са били установени дори индиции за маркирането
поне на 30 % от обема им, както изисква чл. 63, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/2012
г. за контрола и опазването на горските територии. Дърва за огрев, ако са
предмет на превозен билет, следва да са маркирани с контролна горска марка по
посочения начин. При това положение се явява недоказано възражението на
жалбоподателя в настоящото производство, че представеният превозен билет № .. от 18.9.2018 г. е бил издаден от ДГС –
Самоков именно за установените на мястото на проверката дърва за огрев и че той
е доказвал законния им произход.
Предвид изложеното съдът намира
за установено по необходимия съгласно чл. 303, ал. 2 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН
несъмнен начин, че на 13.6.2020 г. в дворно място на бунгала, находящи се до
ресторант „Горски кът“ в землището на с. Г., Община С., жалбоподателят е
съхранявал 3 пространствени куб. м. иглолистни дърва за огрев от дървесен вид смърч,
непридружени с превозен билет.
Това деяние на жалбоподателя е
извършено от него виновно в нарушение на забраната, установена в чл. 213, ал.
1, т. 2 от ЗГ, поради което е съставомерно от обективна и субективна страна
като административно нарушение по чл. 266, ал. 1 от ЗГ.
За това административно нарушение
административно-наказващият орган законосъобразно е ангажирал личната
административно-наказателна отговорност на жалбоподателя, като му е наложил
административно наказание глоба в законоустановения диапазон на това
административно наказание съгласно чл. 266, ал. 1 от ЗГ в редакцията на тази
разпоредба (обн. ДВ, бр. 19/2011 г.), действаща към датата на извършване на
нарушението и приложима за това нарушение на основание чл. 3, ал. 2 от ЗАНН като
по-благоприятна за жалбоподателя в сравнение със сега действащата (обн. ДВ, бр.
11/2023 г., в сила от 2.2.2023 г.), предвиждаща за същото нарушение глоба от
500 лв. до 5000 лв.
Административно-наказващият орган
е индивидуализирал глобата на жалбоподателя в размер 120 лв., който е под
средния, но и значително над минималния съгласно приложимата на основание чл.
3, ал. 2 от ЗАНН редакция на чл. 266, ал. 1 от ЗГ, без в достатъчна степен да
съобрази обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН при нейната индивидуализация.
Действително, с оглед обема на дървесината, съхранявана без превозен билет,
доказващ законния й произход, извършеното от жалбоподателя административно
нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК,
вр. чл. 11 от ЗАНН и затова не е налице основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Независимо от това обаче, спецификата на предмета на нарушението (дърва
за огрев), проявеното в хода на административно-наказателното производство съдействие
от страна на жалбоподателя за установяване на нарушението, както и липсата на
доказателства за предходно извършени от него и надлежно санкционирани
административни нарушения по ЗГ и нормативните актове по неговото прилагане
представляват сериозни смекчаващи отговорността му обстоятелства.
Ето защо при наличието на тези
смекчаващи отговорността на жалбоподателя обстоятелства, както и при липса на
установени отегчаващи такива, съдът счита, че една глоба в минималния размер от
50 лв. съгласно чл. 266, ал. 1 от ЗГ (в приложимата на основание чл. 3, ал. 2
от ЗАНН редакция на разпоредбата, обн. ДВ, бр. 19/2011 г.), е съответна на
тежестта на нарушението, справедлива е и е достатъчна за постигане на целите на
административното наказване.
По горните съображения обжалваното
НП, в частта му относно наложеното на жалбоподателя административно наказание
за нарушение по чл. 266, ал. 1 от ЗГ, следва да бъде изменено като наложената с
него глоба следва да бъде намалена до гореобсъдения размер от 50 лв.
В частта му, с която е
постановено отнемане в полза на държавата на предмета на нарушението – 3,0
пространствени куб. м. дърва за огрев от смърч, обжалваното НП е издадено в
пълно съответствие с чл. 273, ал. 1 от ЗГ, поради което и при липса на
основания за негово изменение или отмяна в тази му част, в същата то следва да
бъде потвърдено.
Жалбоподателят не претендира
разноски и не представя доказателства за извършването им, а освен това при този
изход на делото такива не му се и следват (в т. см. неизгубилото сила
Тълкувателно решение № 3 от 8.4.1985 г. по н. д. № 98/1984 г. на ОСНК на ВС на
НРБ).
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № .., издадено на 13.10.2020
г. от Директора на Регионална дирекция по горите – София, В ЧАСТТА МУ, с която на основание чл. 266, ал. 1 от Закона за горите
(ЗГ) на Г.Р.Б., ЕГН **********, с адрес *** и с адрес за призоваване с. Г.,
Община С., е наложена глоба в размер 120,00 лв. за нарушение на чл. 213, ал. 1,
т. 2 от ЗГ, като НАМАЛЯВА размера на
наложената му ГЛОБА от 120,00 лв. на
50,00 лв. (петдесет лева).
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № .., издадено на 13.10.2020
г. от Директора на Регионална дирекция по горите – София, В ЧАСТТА МУ, с която на основание чл. 273, ал. 1 от ЗГ е
постановено ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА на вещите, предмет на извършеното от Г.Р.Б.,
ЕГН ********** административно нарушение по чл. 266, ал. 1, вр. чл. 213, ал. 1,
т. 2 от ЗГ, а именно на 3,0 пространствени куб. м. дърва за огрев от смърч.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Административен съд – София-област в 14-дневен срок от
съобщенията до страните за обявяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: