Решение по дело №2045/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационната жалба от Председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор против Решение № 115 от 15.09.2023г., постановено по АНД № 304/2023г. по описа на Районен съд – Айтос, с което е отменено наказателно постановление № НЯСС-89/ 30.06.2023г. на Председателя на ДАМТН, с което на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ за нарушение на чл.190а, ал.2 вр. с чл.190а, ал.1, т.3 Закон за водите, на основание чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв.

С жалбата се посочва, че решението е незаконосъобразно, неправилно, постановено при нарушение на процесуалния и материалния закон. Изразява се несъгласие с извода на първоинстанционния съд за липса на дата на нарушението и неправилна правна квалификация. Иска се отмяна на атакуваното решение и потвърждаване на издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание, касационният жалбоподател – Председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация, редовно призован, не се явява и не се представлява. Не представя доказателства.

Представителят на прокуратурата, счита че първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил Наказателно постановление № НЯСС-89/ 30.06.2023г. на Председателя на ДАМТН, с което на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ за нарушение на чл.190а, ал.2 вр. с чл.190а, ал.1, т.3 Закон за водите, на основание чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв.

За да отмени наказателното постановление Районен съд – Айтос е приел, че липсва в акта за нарушение и наказателното постановление не е посочена дата на извършване на нарушението, тъй като след срока за изпълнение на предписанието не е посочен периодът на бездействието, който е съставомерен, а именно 29.03.2022г- 15.11.2022г. -периодът за който е доказано , че преливника не е ремонтиран. На следващо място е приел, че посочената за нарушена нормата на чл.190а, ал.1, т.3 ЗВ не съдържа правило за поведение, а урежда правомощията на Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, като едно от тези правомощия е да дава задължителни преписания. Счита, че нарушена е разпоредбата на чл.138в, ал.4 ЗВ, която е специално създадена и урежда задължението на „Операторът на язовирна стена да предприеме действията от своята компетентност за изпълнение на предписанията, дадени по реда на чл. 138а, ал. 3, т. 2 и чл.190а, ал. 1, т. 3 ЗВ.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

От фактическа страна по делото е прието, че при извършена проверка на 15.11.2022г. на язовир „Помпена станция“ в зeмлищeтo на гр. Айтос, стопанисван от Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“. В хода на проверката е установено, че предписанието със срок на изпълнение 28.03.2022г., дадено с Констативен протокол №06-01-148/03.11.2021г. не е изпълнено „да се възстанови профила на преливника, осигуряващ преминаването на висока приливна вълна“.

На 23.01.2023г. е съставен АУАН № 06-002/23.01.2023г. и на 30.06.2023г г. въз основа на съставения акт е издадено обжалваното наказателно постановление.

В акта за нарушение и наказателното постановление от правна страна е посочено, че държавното предприятие е нарушило чл.190а, ал.2 от ЗВ, като не е изпълнило предписание по чл.190а, ал.1, т.3 Закон за водите. С наказателното постановление на основание чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв.

Настоящият касационен състав не споделя изводите на районния съд, че в АУАН и в НП не е посочена дата на извършване на нарушението и че като нарушена погрешно е посочена разпоредбата на чл.190а, ал.1, т.3 ЗВ, която не съдържа правило за поведение, вместо нормата на чл.138в, ал.4 ЗВ.

В акта изрично е посочена датата на извършване на проверката, при която е констатирано неизпълнението, срокът за изпълнение на предписанието и като извод актосъставителят и наказващият орган са приели, че на 29.03.2022г. ДП „Управление и стопанисване на язовири“ в качеството си на собственик на язовир „Помпена станция“ не е изпълнило даденото на основание чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ предписание с указан срок за изпълнение 28.03.2022 г. При наличието на тези данни не може да се приеме, че е нарушено правото на държавното предприятие да узнае всички съществени елементи на вмененото му неизпълнение.

На следващо място, настоящата касационна инстанция не споделя изводът на първоинстанционния съд за неправилна квалификация на деянието, като нарушението е следвало да бъде квалифицирано по чл. 138 ал. 4 от ЗВ, вместо по чл. 190 ал. 1 т. 3 от ЗВ. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че неизпълнението е квалифицирано по чл. 190 ал. 1 т. 3 от ЗВ, тъй като административно-наказващият орган е посочил правна квалифиция по чл. 190а ал. 2 от ЗВ вр. с чл. 190 ал. 1 т. 3 от ЗВ. Нормата на чл. 190 ал. 1 т. 3 от ЗВ действително установява правомощия на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица да дават предписания. Разпоредбата на чл. 138в ал. 4 от ЗВ, която РС е приел, че следва да представлява правната квалификация на незпълнението визира друг субект - "оператор" на язовирна стена и съоръженията към нея, а в случая държавното предприятие е санкционирано като "собственик", а нормата на чл. 190а ал. 2 от ЗВ, вменява задължение на собствениците да изпълняват дадените им предписания. В този смисъл неизпълнението на задълженията към Държавата от страна на държавното предприятие е със съответстваща правна квалификация. Правилно е посочена и административнонаказателната разпоредба на чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ.

Независимо от горното, отговорността на държавното предприятие е ангажирана в противоречие с нормата на чл.34, ал.1, изр.второ, предл.първо от ЗАНН, според която не се образува административно наказателно производство, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. В конкретния случай, първият възможен момент, от който може да бъде установен нарушителят е деня следващ деня, който е определен като краен срок за изпълнение на дадените задължителни предписания, като това установяване не е предпоставено от актове или действия на други органи или лица. Предписанията е следвало да бъдат изпълнени до 28.03.2022г., което обстоятелство е било известно на административнонаказващия орган и е било обективно възможно да предприеме необходимите действия за установяване на тяхното изпълнение/неизпълнение. Ето защо срокът по чл.34, ал.1 от ЗАНН започва да тече на 29.03.2022г. и последният ден, в който може да се образува административнонаказателно производство е 29.06.2022г.. В случая, органът е бездействал и е извършил проверката на 15.11.2022г., а актът за установяване на административно нарушение, с който се образува административнонаказателно производство, съгласно чл.36, ал.1 от ЗАНН, е съставен на 23.01.2023г., много след като срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН е изтекъл. Пропускането на посочения срок опорочава административнонаказателното производство до степен, обуславяща отмяна на издаденото наказателно постановление.

По изложените съображения, решението на районния съд е правилно като краен резултат, и следва да се остави в сила.

Съобразно изхода от спора и своевременно направеното искане от пълномощника на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, следва да бъде присъдено. В този смисъл, юрисконсултското възнаграждение се определя в размер на 80 лева, присъдени в полза на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ за представителство пред настоящата инстанция.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63в, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр.Бургас, ХХVI състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 115 от 15.09.2023г., постановено по АНД № 304/2023г. по описа на Районен съд – Айтос.

ОСЪЖДА Държавна агенция за метрологичен и технически надзор да заплати на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ сумата от 80. 00 лева, юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: