№ 6784
гр. София, 17.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20221110113554 по описа за 2022 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 17.03.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на
седемнадесети март през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 13554/2022 г. по описа на
СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 122 ГПК.
Подадена е искова молба от ....., с която се претендира присъждане на твърдени в
исковата молба парични притезания.
С Определение № 85/22.10.2021 г., постановено по т. д. № 132/2021 г. по описа на ОС
– гр. Хасково, V-ти състав, производството по делото е било прекратено, като същото е
изпратено по местна подсъдност на Софийски районен съд. В мотивите на определението си
окръжния съд е изложи съображения по приложението на чл. 108, ал. 1 ГПК, съответно че
ответника е със седалище и адрес на управление в гр. София.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид обстоятелствата по делото, намира
следното:
Според правилото на чл. 118, ал. 1 ГПК всеки съд сам решава дали започнатото пред
него дело му е подсъдно.
В случая, настоящият съдебен състав намира, че не могат да бъдат споделени
съображенията на ОС- гр. Хасково, доколкото съобразно чл. 119, ал. 3 ГПК, Възражение за
неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 може да се прави от
ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от
съда до приключване на първото по делото заседание.
Следователно местната подсъдност по чл. 108, ал. 1 ГПК, съответно по чл. 105 ГПК е
относителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск,
1
поради което, за да е налице произнасяне от съда по местната подсъдност по чл. 108, ал. 1
ГПК следа да е направен надлежен отвод за местна подсъдност от ответника, каквито данни
по делото няма.
Отделно от горното и за пълнота трябва да се спомене принципният факта, че
принципно действително делото с оглед чл. 104, т. 4 ГПК е родово подсъдно на районния
съд, но на районен съд – гр. Хасково по аргумент от чл. 108, ал. 2 ГПК. Тоест принципно
производството е следвало да се изпрати Районен съд – гр. Хасково, а не на Софийски
районен съд.
По отношение приложението на чл. 108, ал. 2 ГПК следва да се вземе предвид
следното:
От извършена служебно справка по реда на чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ се установява,
че ответника е със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. "Джейм Баучер" № 51
ет. 4 ап. 407.
Съгласно правилото на чл. 108, ал. 2 ГПК искове срещу държавата и държавни
учреждения, включително поделения и клонове на последните се предявяват пред съда, в
чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спорът, освен в
случаите по чл. 109 ГПК и чл. 110 ГПК. Когато то е възникнало в чужбина, искът се
предявява пред надлежния съд в София.
В правилото на чл. 119, ал. 3 ГПК (Нова – ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 7.08.2018
г.) е предвидено, че възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2 ГПК, чл. 113
ГПК и чл. 115, ал. 2 ГПК може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на
исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото
заседание.
Следва да се изясни, че в случая при граматическото, систематическото,
телеологичното и историко-политическото тълкуване на правилото на чл. 108, ал. 2 ГПК,
настоящият съдебен състав достига до извод, че за разлика от предходната правна уредба, в
случая в изброените в чл. 119, ал. 3 ГПК, местната подсъдност се явява абсолютна
процесуална предпоставка, което е свързано със служебното правомощие на съда, дори при
липса на отвод за местна неподсъдност, да взема отношение за наличието й. В случая, за да
се прецени дали производството е подсъдно на Софийският районен съд следва да се
отговори на въпрос, къде е възникнало правоотношението на което ищецът основава
претенцията си.
При произнасяне по отношение местната подсъдност на делото, съдът се намира в т.
нар. „процес относно процеса“, като в случая следва да се вземат предвид и ангажираните от
страните доказателства – арг. чл. 119, ал. 5 ГПК. В случая от представения Договор № 1-
ОДЗ-2015/07.04.2015 г., сключен между ... се установява, че същият е сключен на 07.04.2015
г. в гр. Хасково. Следователно с оглед правилото tempus regit factum, настоящият съдебен
състав достига до извод, че процесното правоотношение е възникнало в гр. Хасково.
Съдът намира, че освен формалният критерии – място на сключване на договора,
следва да се вземе предвид и принципа на т. нар. „най-тясна връзка“, които касае
изпълнението на правоотношение. Този допълнителен извод на съда има значение за
определяне на мястото на възникване на правоотношение, тъй като с него се определя
мястото с което договорното правоотношение е по-тясно свързано към момента на неговото
възникване, което е от значение за определяне на местната подсъдност съобразно правилото
на чл. 108, ал. 2 ГПК. В случая с оглед уговореното в договора, изпълнението на процесния
договор касае имоти в землището на с. Долно Войводино, община Хасково, Хасковска
област. Тоест, основната престацията по договора, респ. правоотношението по твърдения
процесен договор е възникнало и е в по тясна връзка с гр. Хасково, а не с гр. София, където
е седалището и адреса на ответника. В тази насока – за пълнота трябва да се посочи, че
2
ответникът е поел задължение за парични претации, които по правило са носими – арг. чл.
68, б. „а“ ЗЗД, което е допълнителна индиция, че правоотношението се намира в по-тясна
връзка с гр. Хасково. В изложения до тук смисъл са Определение № 486 от 22.10.2018 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 3499/2018 г., IV г. о., ГК и Определение № 24 от 20.03.2019 г. на ВКС
и ВАС по ч. гр. д. № 14/2019 г., 5-членен с-в, ГК.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че производството
неправилно и преждвременно е изпратено на Софийски районен съд, а е следвало да се
изпрати на Районен съд – гр. Хасково. При това положение приложимо е правилото на чл.
122 ГПК, като следва да бъде повдигната т. нар. отрицателна препирня за подсъдност между
Софийски районен съд и Окръжен съд – гр. Хасково, която да бъде разгледана от Софийски
апелативен съд.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 13554/2022 г. по описа на СРС, II Г. О.,
156-ти състав.
ПОВДИГНА ПРЕПЯРНА ЗА ПОДСЪДНОСТ на основание чл. 122 ГПК межди
Софийски районен съд и Окръжен съд – гр. Хасково.
ИЗПРАЩА делото на Софийски апелативен съд за разглеждане на повдигнатата
препирня за подсъдност.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3