Р Е Ш Е Н И Е
№ 62
24.02.2020 г. гр.Перник
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия в
публичното заседание на 23 януари през
две хиляди и двадесета година в състав :
Председател: Рени Ковачка
Членове: Димитър
Ковачев
Антон Игнатов
при секретаря Златка
Стоянова като разгледа докладваното от съдия Игнатов гр. дело № 836 по описа за
2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 1524/04.11.2019
г. по гр.д. № 06250/2018 г. по описа на Районен съд- П. е признато за
установено по предявените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: ***, срещу Г.Д.С., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес:
***, обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.9 ЗПК, вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и вр. чл.
86, ал.1 ЗЗД, че Г.Д.С. дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК:
*********, сумата от 1 280,05 лв., представляваща непогасена главница по
договор за потребителски кредит № *** г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД, законната лихва върху главницата, смятано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение – 26.04.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 344,30 лв., представляваща
договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 20.03.2017 г. до 20.07.2018 г.
и сумата от 130,49 лв., представляваща лихва за забава за периода от 20.04.2017
г. до датата на подаване на заявлението – до 25.04.2018 г., за които суми по ч.
гр. дело № 02747/2018 г. по описа на Районен съд – П., ГО,VI-ти състав, е
издадена Заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
като е отхвърлен иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата
над уважения размер от 130,49 лв. до пълния предявен размер от 140,58 лв. или
за сумата от 10,09 лв., представляваща лихва за забава за периода от 20.04.2017
г. до датата на подаване на заявлението – до 25.04.2018 г.
Със същото
решение ответницата е осъдена да заплати на ищеца сумата от 84,81
лв., представляваща сторени разноски по ч. гр. дело № 02747/2018 г. по описа на
Районен съд – П., ГО,VI-ти състав, както и сумата от 462,64 лв., представляваща
сторени разноски в исковото производство.
В
законоустановения срок особената представителка на ответницата в първоинстанционното
производство- адв.М.К. от АК- П. е обжалвала постановеното решение в
осъдителната част, като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, с искане
същото да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен. Твърди се, че ищецът не е
установил исковите си претенции в условията на пълно и главно доказване. Според
особения представител договорът за цесия не е бил съобщен на ответника лично,
не било доказано, че приложение № 1 е приложение към процесния договор, поради
което ищецът не бил активно легитимиран да търси изпълнение от ответника, което
водело до недоказаност на съществуване на валидни облигационни правоотношения. С
това, според особения представител, съдът е нарушил чл.92, ал.4 ЗЗД. Твърди се,
че са нарушени процесуалните правила- чл.290, ал.3 ГПК, като съдът се е позовал
на решения на ВКС, които не са задължителни за съдилищата.
В
законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК от насрещната страна – „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД е постъпил писмен отговор, с който въззивната жалба
се оспорва като неоснователна. Излагат се съображения за правилност,
законосъобразност и обоснованост на атакуваното съдебно решение. Поддържа се,
че дори съобщението, връчено по реда на чл.47 ГПК, да не е достигнало до него,
то същият следва да се смята за уведомен за цесията с връчване на препис от
исковото молба заедно с уведомление на особения му представител. В тази връзка
от една страна се посочва, че дружеството като цесионер е упълномощено да
уведомява длъжниците за цесията, а от друга страна, че до участие на особен
представител в производството се е стигнало именно поради неправомерно
поведение на ответника, поради което той не може да черпи права от същото.
Акцентира се върху обстоятелството, че правата му практически са адекватно
защитени именно с участието на такъв особен представител. На последно място се
излагат подробни доводи за валидност и на сключения договор за цесия. С тези
аргументи се иска атакуваното решение да бъде потвърдено в обжалваната част, а
подадената жалба да бъде оставена без уважение. Претендират се разноски пред
въззивния съд.
Пред районния
съд ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД e предявил срещу
ответницата Г.Д.С. кумулативно обективно съединени установителни искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.9 ЗПК, вр. чл.240, ал.1 и
ал.2 ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата
дължи на ищцовото дружество сумата от 1280,05 лв., представляваща непогасена
главница по договор за потребителски кредит № *** г., сключен с „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД, законната лихва върху главницата, смятано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение – 26.04.2018 г.,
до окончателното изплащане на вземането, сумата от 344,30
лв., представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 20.03.2017
г. до 20.07.2018 г. и сумата от 140,58 лв., представляваща лихва за забава за
периода от 20.04.2017 г. до датата на подаване на заявлението – до 25.04.2018
г., за които суми по ч. гр. дело № 02747/2018 г. по описа на Районен съд
– П., ГО,VI-ти състав е издадена Заповед № *** г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.
В хода на исковото
производстнво, на основание чл.47, ал.6 от ГПК, на ответника, длъжник по
заповедта за изпълнение, е назначен особен представител.
В исковата молба
се твърди, че между ответницата Г.С., в качеството й на кредитополучател и „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, в качеството му на заемодател, е сключен договор
за кредит № *** г., по силата на който й
е отпуснат паричен заем в размер на сумата от 1 354,35 лв., в съответствие със
Закона за потребителския кредит, за закупуване на стоки, както и за финансиране
на застраховка по договора. Посочва се, че една част от сумата – тази в размер
от 1 202,80 лв. е преведена от заемодателя по сметката на търговеца – доставчик
на стоките, а останалата част – в размер на сумата от 151,55 лв. по сметката на
застрахователния агент „Директ Сървисис“ ЕАД. Поддържа се, че ответницата
трябвало да върне заемната сума, заедно с договорна лихва в общ размер от
365,55 лв., чрез 18 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер от по
95,55 лв., с падеж на първата вноска на 20.02.2017 г. и с краен срок за
издължаване на 20.07.2018 г. Изяснява се, че поради допусната от ответницата
забава в плащанията по договора и на основание клаузата на чл. 5, последният е обявен за изцяло и
предсрочно изискуем, считано от 19.04.2017 г. Твърди се, че С. е извършвала
плащания по кредита в общ размер от 95,55 лв., с които са погасени договорна
лихва от 21,25 лв. и главница в размер от 74,30 лв. Същата продължава да дължи
главница в размер от 1 280,50 лв. и
договорна лихва в размер от 344,30 лв. за периода от 20.03.2017 г. до
20.07.2018 г. Поради допусната забава в плащанията на ответницата е начислена и
лихва за забава в размер на сумата от 140,58 лв., дължима за периода от
20.04.2017 г. – датата, следваща предсрочната изискуемост до датата на подаване
на заявлението в съда. Посочва се, че процесните вземания са прехвърлени от
заемодателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД на ищцовото дружество по силата
на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от *** г. и Приложение
№ 1 към него от *** г., за което ответницата е уведомена от цедента с писмо от
19.09.2017 г. Намира, че като действие по уведомяването следва да се счита и
връчването на уведомлението на ответника като приложение към исковата молба. С
тези доводи ищецът отправя искане за уважаване на исковите претенции. Намира за
дължима и претендира и законната лихва за забава върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 26.04.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането.
С отговора на
исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК особеният представител на
ответницата – адв. М.К. оспорва предявените искове с твърдението, че ищецът не
е материалноправно легитимиран носител на вземанията, тъй като цесията не е
породила действие спрямо С.. Прехвърлянето на притезанията не е надлежно
доведено до знанието на ответницата преди процеса, нито в хода на същия,
доколкото исковата молба с приложеното към нея уведомление не е връчено лично
на адресата, а връчването на особения представител няма същите правни
последици. Намира за неустановено по делото представеното приложение № 1 от ***
г. да е част от рамковия договор, както и такъв реално да е сключен.
Районният съд е
приел, че искът е допустим и основателен. Изложени са съображения във връзка с
това, че облигационната връзка между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, в
качеството му на кредитор и ответницата Г.Д.С., в качеството й на
кредитополучател, е налице, поради сключен договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта № *** г., по силата на който на същата е предоставена под
формата на паричен заем сумата от 1 202,80 лв. за закупуване на стоки,
продавани от трето за процеса лице- „Технокомерс“ ЕООД, конкретно: телевизор с
марка „Samsung“, модел „49К5502“ на стойност от 1 149 лв., копирна машина с
марка „TP-Link“ на стойност от 13,90 лв. и рутер с марка „TP-Link“, модел
„TL-WR“ на стойност от 39,90 лв., както и за сключване, чрез кредитора, на
застраховка с еднократна застрахователна премия в размер на сумата от 151,55
лв., срещу задължението на кредитополучателя да върне заемната сума заедно с
договорна лихва на 18 месечни вноски всяка в размер от по 95,55 лв., с ГПР от
39,05 % и ГЛП от 33,42 %. Уговорен е падеж на първата вноска на 20.02.2017 г. и падеж на последната на
20.07.2018 г.
На *** г. е
сключен застрахователен договор, обективиран в Сертификат № *** по силата на
който „Кардиф Животозастроховане“ – клон България и „Кардиф Общо застраховане“-
клон България, като представители на съответните застрахователи се задължават
срещу заплащането на застрахователна премия да застраховат една от стоките, предмет
на процесния договор за кредит, а именно: телевизор „Samsung“, модел „49К5502“
на стойност от 1 149 лв. със застраховано лице ответницата Г.С., в качеството й
на кредитополучател и ползващо се лице „БНП Бариба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, което
да получи обезщетението при настъпване на застрахователно събитие – чл.9 от
договора.
Първоинстанционният
съд е установил, че според фактура № *** г., издадена от „Технокомерс“ ООД с
получател ответницата Г.С., следва, че на *** г. дружеството е продало на С.
стоки на обща стойност от 1 202,80 лв. с вкл. ДДС.
Прието е, че с
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от *** г. „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД, в качеството си на продавач, е прехвърлило на настоящия
ищец „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството му на купувач,
вземанията си произтичащи от договори за кредит, сключени с физически лица,
ведно с привилегиите, обезпеченията и другите им принадлежности, включително и
с изтеклите лихви, които ще бъдат индивидуализирани всеки месец в нов списък –
Приложение № 1, което от датата на подписването си става неразделна част от
договора. Съгласно § 7, т. 8 от договора за цесия с подписването му продавачът
упълномощава купувача с правото да уведоми длъжниците за извършената продажба,
за което ще бъде издадено и нарочно пълномощно – приложение № 6 към договора.Приложено
е и въпросното приложение, както и пълномощно, с което новият кредитор е
упълномощен да уведоми всички длъжници за сключения Рамков договор.
Новият кредитор
и ищец по делото е направил опит да уведоми длъжника с уведомително писмо с
изх. № ***, адресирано до ответницата Г.С., в качеството й на кредитополучател
по договора за стоков кредит от *** г., ищецът „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД я уведомява за настъпилото прехвърляне на вземанията с покана за
заплащане на задълженията в общ размер от 1 676,83 лв. в 5-дневен срок от
получаването му. По делото не се установява това писмо да е било надлежно
връчено на адресата преди настоящото производство. Пратката с уведомителното
писмо се е върнала в цялост с отбелязване, че е останала непотърсена от нея,
видно от данните, съдържащите се в известието за доставяне, съставено от
„Български пощи“ АД.
Районният съд се
е позовал на приетата съдебно- счетоводна експертиза, от която се установява,
че частта от сумата, предмет на процесния договор № *** г., представляваща
покупната цена на съответните стоки в общ размер от 1202,80 лв. е наредена на
търговеца „Технокомерс“ ООД на *** г. Изяснява се, че ответницата е извършила
едно плащане по договора – на 24.02.2017 г. в общ размер от 95,55 лв., отнесено
от кредитора за погасяване на главницата и лихвата по първата погасителна
вноска с падеж на 20.02.2017 г., а именно 74,30 лв. за главница и 21,25 лв. за
договорна лихва. Посочва се, че общо неплатените суми по договора за стоков
кредит са в размер на 1 624,35 лв., от която 1 280,05 лв. – главница и 344,30
лв. – договорна (възнаградителна) лихва за периода от 20.03.2017 г. до
20.07.2018 г. Експертизата достига до извод, че размерът на обезщетението за
забава върху неплатената част от главницата и за периода от 20.04.2017 г. до
25.04.2018 г. – датата на подаване на заявлението /уточнена от вещото лице при
изслушването му в съдебното заседание/ възлиза на сумата от 130,49 лв. Съдът
кредитира заключението, преценявайки го по реда на чл. 202 ГПК, съобразявайки,
че в същото е даден обоснован отговор на всички поставени задачи, изготвено е
въз основа на материалите по делото и проверка /на относимите документи/ при
ищцовото дружество.
Анализирайки
събраните доказателства районният съд е достигнал до извода, че искът е
допустим. Налице е облигационно правоотношение между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД, в качеството му на кредитор и ответницата Г.С., в качеството й на
кредитополучател, чийто правопораждащ юридически факт е процесният договор за
потребителски кредит. Налице е осъществено плащане от страна на кредитора и в
този смисъл същият е изпълнил задължението си. За насрещната договаряща страна
– кредитополучателят Г.С. е възникнало задължението да върне цялата заемна
сума, заедно с уговорената договорна /възнаградителна лихва/ чрез 18 месечни
вноски в размери и срокове, определени от страните и удостоверени в
погасителния план, обективиран в договора за кредит.
Първоинстанционният
съд е приел, че с валиден договор за цесия първоначалният кредитор е прехвърлил
вземането на новия- ищеца по делото, като последният е бил упълномощен да
уведоми длъжника за извършената цесия. Предвид получаването на уведомлението
като приложение към исковата молба е приел, че следва да се приема за надлежно
връчване на същото, като това се отнася и за случаите, в които ответникът е бил
представляван от особен представител. Съдът се е позовал на съдебна практика,
като е упоменал Решение № 78 от 09.07.2014 г. по търг. дело № 2352/2013 г., II
т. о. на ВКС и Решение № 3 от 16.04.2014 г. по търг. дело № 1711/2013 г., I т.
о. на ВКС и Решение № 198/18.01.2019 г. по т. дело № 193/2018 г., I т.о. на ВКС
Решение № 40/ 13.05.2010 г. по търг. дело № 566/2009 г. на ВКС и в този смисъл
е постановил обжалвания съдебен акт.
Съгласно чл.269
от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта- в обжалваните части, като по останалите въпроси е ограничен от
релевираните въззивни основания в жалбата. Обжалваното първоинстанционно
решение е постановено от съдия от РС – гр. П. в предвидената от закона форма и
в кръга на неговата компетентност, поради което същото е валидно. По отношение
на допустимост настоящият състав на въззивния съд намира постановения
първоинстанционен акт за допустим в обжалваните части- районният съд се е
произнесъл по заявените с исковата молба факти- наличие на облигационна връзка
между страните и дължимостта на претендираните суми. Наред с това предметът на исковото производство съвпада с
този на заповедното. В заявлението по чл.410 ГПК заявителят се е позовал на наличие
на задължение по договор за кредит за покупка на стоки или услуги № *** г.,
сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, прехвърлено на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД по силата на Приложение № 1 от дата *** г. към Рамков
договор за цесия от *** г. в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
По въпросите за
неправилността на обжалваното решение въззивният съд е обвързан от доводите,
посочени във въззивната жалба.
Основното
възражение е свързано с това, че договорът за цесия не е бил съобщен на
ответника лично. От
фактическа страна по делото безспорно се установява, че между ответницата Г.С.
като кредитополучател и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД като кредитор е
сключен договор за покупка на стоки или услуги № *** г., по силата на
който й е отпуснат паричен заем в размер на сумата от 1 354,35 лв. в
съответствие със Закона за потребителския кредит, за закупуване на стоки, както
и за финансиране на застраховка по договора. Сумата от 1 202,80 лв. е преведена
от заемодателя по сметката на търговеца – доставчик на стоките, а останалата
част – в размер на сумата от 151,55 лв. по сметката на застрахователния агент
„Директ Сървисис“ ЕАД. Ответницата е следвало да върне заемната сума, заедно с
договорна лихва в общ размер от 365,55 лв., чрез 18 равни месечни погасителни
вноски, всяка в размер от по 95,55 лв., с падеж на първата вноска на *** г. и с
краен срок за издължаване на 20.07.2018 г. Установява се също, че след
внасянето на една вноска от 95.55 лв. кредитополучателката е спряла да
изпълнява задълженията си по него.
На следващо
място от представен по делото договор за прехвърляне на вземания и приложение №
1 към него се установява и че дружеството „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е
прехвърлило чрез цесия всички свои вземания срещу Г.С. по посочения договор за
потребителски кредит в полза на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
Въз основа на изрично пълномощно от цедента в този смисъл, цесионерът е
предприел действия по уведомяване на ответника за това прехвърляне, като му е
изпратил уведомление. Видно от приложени по делото разписки пратката се е
върнала в цялост с отбелязване, че е останала непотърсена.
При формиране на
изводите си по делото въззивният съд кредитира и изготвената и приета съдебно-
счетоводна експертиза, доколкото изследването е задълбочено, подробно и
компетентно извършено. Същевременно между страните не се спори, че ответницата
не е изплатила пълния размер на задълженията по кредита, като от заключението
по ССЕ е видно, че размерът на непогасените задължения на длъжника възлизат на 1
280,05 лв., представляващи непогасена главница по договора за потребителски
кредит, сумата от 344,30 лв., представляваща договорна /възнаградителна/ лихва
за периода от 20.03.2017 г. до 20.07.2018 г. и сумата от 130,49 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 20.04.2017 г. до датата на
подаване на заявлението – до 25.04.2018 г.
Така
установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:
Между Г.С. и „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е налице валидно сключен договор за за
потребителски кредит № *** г., като страните са обвързани от уговорените в него
условия. В тази връзка всички вземания на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД по
посочения договор за потребителски кредит
са били валидно прехвърлени на ищеца „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД чрез договор за цесия от *** г. В тази връзка настоящият състав намира за
неоснователни възраженията срещу материалната легитимация на ищеца, изложени
във въззивната жалба. Обстоятелството, че всички процесни вземания са
прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е видно, на първо място от
чл.2, ал.1 и ал.3 вр. с чл.1, ал.2, т.1 от сключения между ищеца и „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД договор за цесия, където е установено задължението на
цедента да прехвърли на цесионера вземанията си срещу длъжниците, произтичащи
от договорите за кредит, заедно с всички допълнителни права, начислени лихви и
други разходи. В цитираните разпоредби е посочено също, че вземанията са
описани в Приложение № 1 към договора за цесия, което е неразделна част от
последния и се подписва едновременно с него.
На последно
място, видно от представеното по делото Приложение № 1, в него е посочен
договорът за кредит от *** г. между ответницата и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД, вземанията по който договор се претендират в настоящото производство, като
под № 6 фигурират трите имена и единният граждански номер на длъжника. В тази
връзка въззивният съд установи, че тези данни обективно съвпадат със
съдържащите се в договора за потребителски кредит, номер на същия и ЕГН.
Последното от своя страна, както и трите имена на длъжника съвпадат със
съдържащата се по ч.гр.д. № 2747/2018 г. по описа на ПРС справка от НБД
„Население“. По тези съображения въззивният съд смята, че дори договорът за
прехвърляне на вземания, сключен между ищеца и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД да има характеристиките на рамков такъв, то предметът му е достатъчно ясно
и недвусмислено индивидуализиран в представеното Приложение № 1, което
съставлява неразделна част от договора за цесия. По тези съображения няма
основание да се приеме, че последният не е породил правно действие, поради
липса на конкретен предмет и в същия смисъл неоснователно се явява и
възражението във въззивната жалба, свързано с това, че не е установено
приложение № 1 да се отнася до процесния договор.
Не могат да
бъдат възприети и възраженията на жалбоподателката срещу редовното му
уведомяване за извършеното прехвърляне на вземания. Посоченият извод следва на
първо място от обстоятелството, че първоинстанционния съд е приел уведомлението
за редовно, като е сметнал, че доколкото законът не поставя специални
изисквания за начина, по който същото следва да бъде извършено, то получаването
му като приложение към исковата молба в рамките на съдебното производство по
предявен иск за изпълнение на цедираното вземане следва да се приема за
надлежно връчване. Ето защо съдът правилно се е позовал на съдебната практика /Решение
№ 78 от 09.07.2014 г. по търг. дело № 2352/2013 г., II т. о. на ВКС и Решение №
3 от 16.04.2014 г. по търг. дело № 1711/2013 г., I т. о. на ВКС и Решение №
198/18.01.2019 г. по т. дело № 193/2018 г., I т.о. на ВКС Решение № 40/
13.05.2010 г. по търг. дело № 566/2009 г. на ВКС/.
По разноските. С
оглед изхода на делото и предвид разпоредбите на чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК Г.Д.С.
следва да бъде осъдена да заплати направените разноски по настоящото
производство в размер на 526.42 лв., от които 350 лв.- юрисконсултско
възнаграждение и 176.42 лв.- внесен депозит за адвокатско възнаграждение.
В горния смисъл,
Пернишкият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №
1524/04.11.2019 г. по гр.д. № 06250/2018 г. по описа на Районен съд- П. в
обжалваната част.
ОСЪЖДА Г.Д.С.,
с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ
адрес: ***, да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 526.42 лв.
/петстотин двадесет и шест лева и четиридесет и две стотинки/- направени
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ: