МОТИВИ към Присъда № 182, постановена на 22.07.2019 г. по НОХД № 3108 по описа за 2019 г. на
Районен съд – Варна
Производството по НОХД № 3108
по описа за 2019 г. на Районен съд – Варна е образувано във връзка с внесен по
реда на чл. 247, ал. 1, т. 1 от НПК обвинителен акт от Варненската районна
прокуратура по досъдебно производство № 1119 по описа за 2018 г. на Второ РУ
към ОД на МВР – гр. Варна срещу обвиняемия С.Х.И., с ЕГН: **********, с адрес: ***.
Варненската районна прокуратура
е повдигнала обвинение на С.Х.И. за това, че на 14.09.2018 г. в гр. Варна, от
заведение за бързо хранене „Бургеро“, находящо се на ул. „Евл. Г.“ № 34 и
стопанисвано от „С.р.“ ООД, като непълнолетен, но като могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, чрез
разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот – счупване на
стъклото на прозорец и чрез използване на техническо средство – ключ, отнел
чужди движими вещи – банкноти и монети на стойност 62.50 лева (шестдесет и два
лева и петдесет стотинки), от владението на МОЛ – С.Г.Г.,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по
чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1 и т. 4, пр. 2 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1
от НК.
В хода на съдебните прения по
време на проведеното на 22.07.2019 г. открито съдебно заседание по НОХД № 3108
по описа за 2019 г. на Районен съд – Варна, представителят на Варненската
районна прокуратура изцяло поддържа обвинението срещу подс. И., намирайки, че
събраните в хода на наказателното производство доказателства категорично
обосновават съставомерността на извършеното от подсъдимия деяние против
собствеността. Поради тази причина, предствителят на държавното обвинение
пледира съдът да постанови осъдителна спрямо подс. И. присъда, като предлага да
му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, чието
изпълнение да бъде отложено с изпитателен срок от три години, на основание
разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК.
В хода на съдебните прения по
време на проведеното на 22.07.2019 г. открито съдебно заседание по НОХД № 3108
по описа за 2019 г. на Районен съд – Варна, служебният защитник на подс. И. – адв. И.П. ***
се солидаризира с позицията на Варненската районна прокуратура за категорична
доказаност на авторството и съставомерността на престъплението по чл. 195, ал.
1, т. 3, пр. 1 и т. 4, пр. 2 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1 от НК, за
което е повдигнато обвинение на неговия подзащитен. Адв. П. поставя акцент в
своята пледоария върху многобройните според него смекчаващи отговорността обстоятелства,
които следва да мотивират съда да постанови присъда с минимално по размер наказание
„лишаване от свобода“, което да бъде отложено при възможност с минимален
изпитателен срок.
Бабата на подс. И. – св. С.И.Р.
оправдава поведението на своя внук с липсата на ефективен родителски контрол и
адекватни родителски грижи спрямо подсъдимия, чиито родители са се
дезинтересирали от неговата съдба.
Самият подс. С.Х.И. се придържа
към становището на своя защитник адв. П., като в предоставената му на основание
чл. 297, ал. 1 от НПК възможност да изрази своята последна дума пред съда,
подс. И. изразява съжаление за постъпката си и обещава да преустанови
извършването на престъпни посегателства.
От фактическа страна, съдът приема за
установено следното:
Подс. С.Х.И. е роден на *** г., като същият е
израснал в изключително нездрава семейна среда, тъй като родителите му живеят
разделени и пребивават на различни адреси в чужбина. Контактите на подсъдимия с
родителите му са редки и съвсем епизодични, като те са се дезинтересирали напълно
от детето си, не полагат грижи за него и съответно не осъществяват никакъв
родителски контрол върху неговото поведение.
С решение постановено по ч.н.д. № 2835 по
описа за 2017 г. на Варненския районен съд, по отношение подс. И. била наложена
възпитателна мярка по чл. 13, ал. 1, т. 13 от ЗБППМН – „настаняване във
възпитателно учлище – интернат за срок от една година“ и считано от 25.10.2017 г. подс. И. е бил
настанен във ВУИ „Ангел Узунов“ в гр. Ракитово, обл. Пазарджик.
След настаняването си в интерната, подс. И.
продължил с противообществените си и престъпни прояви, като няколко пъти
самоволно напускал територията на ВУИ „Ангел Узунов“ и се отклонявал от
изпълнението на своите задължения в учебното – възпитателното заведение.
На 20.08.2018 г. за пореден път подс. И. напълно
самоволно напуснал територията на ВУИ „Ангел Узунов“ и се прибрал в гр. Варна.
В ранните часове на 14.09.2018 г. подс. И. ***,
където се намирало заведение за бързо хранене „Бургеро“, стопанисвано от
търговското дружество „С.Р.“ ООД ***. Самият търговски обект имал
административен адрес: гр. Варна, ул. „Евлоги Г.“ № 34, като в момента в който
подсъдимият преминал в близост до него, обектът не работел.
Подс. И. забелязъл, че от вътрешната страна на
прозореца на заведението има разположен барплот, върху който било поставено
метално касово чекмедже с отставен в ключалката му ключ. Подс. И. решил да извърши престъпление и по
противозаконен начин да проникне в помещението на заведението за бързо хранене
и да отнеме паричните средства, налични в металното чекмедже.
Около 03:13 часа на 14.09.2018 г. подс. И. се
спрял до входната врата на заведението, огледал подробно вътрешността му и се
опитал да отвори вратата. След като не успял, направил два последователни (отново
неуспешни) опита да отвори прилежащите към уличното платно прозорци.
След това подс. И. взел в ръката си парче от
счупена тротоарна плочка и счупил с нея стъклото на прозореца, след което
протегнал ръката си през счупения прозорец, достигнал до металното касово
чекмедже и използвайки ключа, намиращ се в ключалката му, го отворил.
В касовото чекмедже се намирали банкноти и
монети с различна номинална стойност, представляващи оборотни парти на „С.Р.“
ООД и които били оставени в чекмеджето при затварянето на търговския обект
вечерта на 13.09.2018 от управителя на дружеството, стопансиващо обекта –
св. С.Г.Г..
Подс. И. взел част от банкнотите и монетите,
като се отдалечил в неустановена посока от заведението, като общата стойност на
паричните средства, които взел от касовото чекмедже възлизала на 62, 50 лева.
По отношение на доказателствата:
Гореизложената фактическа
обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните събрани в хода на
наказателното производство доказателства: показанията на св. С.Г.Г., показанията на св. С.И.Р.; изготвената съдебно –
псхиатрична експертиза от вещото лице д-р. Румяна Бояджиева; изготвената видеотехническа експертиза от вещото лице Т.И. И.; актуалната справка за съдимост на подс. С.Х.И..
На първо място съдът би желал да отбележи, че
изцяло кредитира самопризнанието на подс. И., направено по реда на чл. 371, т.
2 от НПК, доколкото същото е подкрепено от абсолютно всички събрани в хода на
наказателното производство доказателства.
От изключително важно значение за разкриване
на обективната истина е изготвената видеотехническа експертиза, от чието
заключение, което съдът напълно кредитира като обективно и компетентно
изготвено, съвсем ясно се разкрива авторството на деянието, а именно вещото
лице е категорично, че лицето, което е заснето с видеоохранителните камери на
търговския обект – заведение за бързо хранене „Бургеро“ е именно подс. И..
Съдът кредитира и показанията на управителя на
ощетеното юридическо лице „С.Р.“ ООД – св. С.Г.Г.,
който подробно разказва за наличността на паричната сума, която се е
съхранявала в металното касово чекмедже в търговския обект, разположен на ул.
„Е.Г.“***.
Съгласно заключението на назначената в хода на
разследването по досъдебното производство съдебно – психиатрична експертиза,
подс. И. не страда от психично заболяване. Налице са данни за несоциализирано
разстройство на поведението. Интелектуалното и личностово развитие и емоционално
– волева зрялост му позволява да разбира свойството и значението на извършеното
от него към момента на извършване на деянието на 14.09.2018 г., както и е бил в
състояние да ръководи постъпките си.
Кредитирайки изготвеното заключение на
видеотехническата експертиза и свидетелските показания на св. Г., съдът намира
за категорично установено от фактическа страна, че на 14.09.2018 г. в гр.
Варна, от заведение за бързо хранене „Бургеро“, находящо се на ул. „Е.Г.“ № 34 и стопанисвано от „С.р.“ ООД, като
непълнолетен, но като могъл да разбира свойството и значението на извършеното и
да ръководи постъпките си, чрез разрушаване на преграда здраво направена за
защита на имот – счупване на стъклото на прозорец и чрез използване на
техническо средство – ключ, отнел чужди движими вещи – банкноти и монети на
стойност 62.50 лева (шестдесет и два лева и петдесет стотинки), от владението
на МОЛ – С.Г.Г., без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои.
От правна страна, съдът намира следното:
Обект на престъпното деяние по
чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1 и т. 4, пр. 2 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1
от НК са обществените отношения, осигуряващи нормалното упражняване на правото
на собственост върху движими вещи, в конкретния случай това е паричната сума от
62, 50 лева.
От обективна страна изпълнителното
деяние е осъществено чрез действие, което се изразява в прекратяване на
фактическата власт върху вещите, собственост на ощетеното юридическо лице „С.Р.“
ООД *** и установяване на фактическа
власт върху тях от страна на подс. И..
Субектът на престъплението – С.Х.И.
е непълнолетно, но вменяемо физическо лице, което е било в състояние да разбира
свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките си към
датата на извършване на престъплението –14.09.2018 г., за което свидетелства изготвената
съдебно – психиатрична експертиза.
От субективна страна –
престъплението е извършено при формата на вината пряк умисъл. Подсъдимият И. отлично
е съзнавал, че отнетите вещи са чужда собственост, бил е наясно с
противоправния характер на това, което върши, но въпреки всичко е насочил
действията си към отнемане на вещите. Волята му е била насочена именно към
постигане на съставомерния резултат, а именно да прекрати фактическата власт на
ощетеното юридическо лице върху
инкриминираните вещи и да установи своя фактическа власт върху тях, като подс. И.
е искал и целял настъпването му.
По отношение вида и размера на наказанието.
Разпоредбата на чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1 и
т. 4, пр. 2 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1 от НК предвижда наказание
„лишаване от свобода“ за срок до три години за извършителите на този вид
престъпни деяние.
В процеса по индивидуализация на наказанието,
съдът съобрази като смекчаващо отговорността обстоятелството като цяло ниската
стойност на причинената с престъпното деяние щета – стойността на отнетото
имущество възлиза на 62, 50 лева, която сума не е особено висока и представлява
съвсем малка част от стойността на минималната работна заплата за страната.
Направеното самопризнание по време на
съдебното следствие не следва в конкретния случай да се приема като смекчаващо
вината обстоятелство (в този смисъл т. 7 от ТР № 1 от 06.04.2009 г .
постановено по тълк. дело № 1 от 2008 г. на ОСНК на ВКС), тъй като признаването
на фактите в обвинителния акт, не трябва да се интерпретира допълнително като
смекчаващо обстоятелство при индивидуализация на санкцията, съобразно
изискванията на чл. 373, ал. 2 НПК, тъй като благоприятната последица от този
вид самопризнание е предопределена от закона (чл. 373, ал. 2 НПК), поради което
то не трябва безусловно да води до прекомерно снизхождение.
Същевременно безспорно отегчаващо
отговорността обстоятелство е предходната съдимост на подс. И., който за
крехката си възраст е осъждан за няколко престъпни деяния, които според съда се
характеризират с достатъчна степен на обществена опасност.
След внимателен и задълбочен анализ на
събраните доказателства и след като отчете смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства, съдът намира, че най – справедливо наказание, което изцяло
препокрива целите, предвидени в разпоредбата на чл. 36 от НК е наказанието
„лишаване от свобода” за срок от шест месеца, което да бъде наложено на
подсъдимия на основание разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от НК. На основание чл.
58а от НК така определеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест
месеца следва да бъде намалено с 1/3 и на подс. И. да му бъде наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца, чието изпълнение на
основание разпоредбите на чл. 69, ал. 1 във вр. с чл. 66, ал. 1 от НК следва да
бъде отложено с изпитателен срок от три години.
По отношение на веществените доказателства и разноските.
Съдът постанови вещественото доказателство по
делото – един брой CD - R „Kodak“ с надпис „14.09 Бургеро
Евлоги Г. 34“ – ВД № 110/2019 г. по описа на Районен съд Варна да остане на
съхранение в кориците на НОХД № 3108 по описа за 2019 г. на Районен съд – Варна.
На основание разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подс. С.Х.И. да заплати на ОД на МВР – гр. Варна направените
разноски по делото в размер на 219, 20 лева, която сума представлява
обезщетение за сторените от институцията разноски в досъдебната фаза на
наказателното производство.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: