Решение по дело №25/2021 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 36
Дата: 24 февруари 2021 г.
Съдия: Габриела Георгиева Христова Декова
Дело: 20217130700025
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 януари 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

град Ловеч, 24.02.2021 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

                                                                             МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ

 

при секретаря Татяна Тотева и с участието на прокурора Светла Иванова, като разгледа докладваното от съдия Христова к.а.н.д. № 25/2021г. по описа на Административен съд Ловеч, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение № 260088 от 27.11.2020г., постановено по н.а.х.д. № 641/2020г., Ловешки районен съд, първи наказателен състав е отменил Наказателно постановление (НП) № 2020-0051950 от 10.06.2020г. на Директора на Регионална дирекция (РД) за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен към ГД „Контрол на пазара” към Комисия за защита на потребителите (КЗП) – Русе, с което на основание чл.210в от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) на „А1 България” ЕАД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кукуш“ №1, представлявано от изпълнителните директори А.В.Д. и М.М., е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 6000 лева, за нарушение на чл.210в от ЗЗП.

Така постановеното решение е обжалвано в законния срок с касационна жалба от надлежно легитимирано лице – РД Русе към КЗП, страна по н.а.х.д. №641/2020г. по описа на Ловешки РС, чрез упълномощен юрисконсулт.

В касационната жалба се твърди, че в оспореното решение районният съд неправилно е приложил материалния закон и е нарушил процесуалните правила, което води до незаконосъобразност на същото. Оспорват се изводите на съда за допуснати съществени нарушения в хода на административнонаказателното производство с доводи, че нарушението е безспорно установено, в акта е посочена датата му и са спазени тримесечния срок от откриване на нарушителя и едногодишния от извършване на нарушението. Иска се отмяна на решението на РС Ловеч и потвърждаване на НП, претендира се юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител и не ангажира становище.

Ответната страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище.

Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд Ловеч, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима.

Съгласно чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна. Аргументите за това са следните:

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, въззивният съд приел за установено, че на 13.01.2020г. бил съставен Акт  за установяване на административно нарушение № 0051950 от същата дата срещу „А1 България“ ЕАД за това, че след извършена проверка с КП № К-2687621 от 16.12.2019г. било установено, че търговецът прилага агресивна нелоялна търговска практика по смисъла на чл.68и, т.4, във връзка с чл.68з, пр.2, във връзка с чл.68г, ал.4, във връзка с чл.68г, ал.1 от ЗЗП, а именно:

Проверката е извършена във връзка с постъпила жалба с вх. № Р-03-1110 от 27.09.2019 г. в КЗП РД Русе, звено Ловеч от В.И. от гр. Ловеч. Последната се оплакала, че мобилният оператор „А1 България“ ЕАД отказва да прекрати вече изтекъл договор за мобилен номер с нотариално заверено пълномощно. Титуляр по договора е Н.И.Г., която е упълномощила майка си В.И. с пълномощно рег.№ 2540/23.04.2019г. на нотариус рег.№ 481 на Нотариалната камара с права, включително: „Да ме представлява пред всички мобилни оператори на територията на страната, в това число „А1 България“ ЕАД с права да подписва договори, да извършва всякакви действия, включително и да променя условията по вече подписани договори, споразумения и други, както и да ги прекратява, като за целта подписва всички необходими документи“. И. е посетила офиса на „А1 България“ ЕАД в гр. Ловеч, ул. „Търговска“ №52 с цел да подаде предизвестие за прекратяване на договора, който е изтекъл за мобилния номер, но служители на търговеца са й отговорили, че не може да прекрати договора, дори с пълномощно и са отказали да приемат предизвестие.

 

На 16.12.2019г. била извършена проверка във връзка с постъпилата жалба в „А1“ магазин в гр. Ловеч, ул. „Търговска“ №52. На проверката присъствали жалбоподателката и длъжностните лица на КЗП като странични потребители, преди да се легитимират. Жалбоподателката  поискала да подаде предизвестие за прекратяване на договора, като представила и нотариално завереното пълномощно от титуляра по договора пред служител на „А1 България“ ЕАД. Служителят заявил, че не може с пълномощно да се прекрати договора, а трябва лично да присъства титуляра. Единствено можело да се прекрати договор с пълномощно, ако титулярът притежава ТЕЛК с над 90% инвалидност. Имало вътрешни правила, съгласно които не може да се прекратява договор с пълномощно, а трябва да присъства лично титулярът. Констатациите от проверката били обективирани в КП № К-2687621/16.12.2019г., с който били изискани документи.

В КЗП РД Русе, звено Ловеч с Протокол за проверка на документи № К-0114562/30.12.2019г. било представено становище от „А1 България“ ЕАД с изх.№ 7285/20.12.2019г., в което търговецът заявил, че объркването от страна на служителя на дружеството най-вероятно се дължи на недоброто познаване на видовете Общи условия на мобилния оператор и кои са приложимите в конкретния случай, и била изразена готовност след представяне на пълномощното от страна на потребителката, да бъдат предприети желаните от нея действия за прекратяване на услугата.

С писмо изх.№ 7296/27.12.2019 г. на „А1 България“ ЕАД било заявено, че г-жа В.И. е предоставила копие от пълномощното, което е валидно и действително и отговаря на приложимите Общи условия, и договорът за услугата, предоставяна чрез мобилния номер, е прекратен на 23.12.2019г. без едномесечно писмено предизвестие.

В АУАН било прието, че „А1 България“ ЕАД възпрепятства потребителя, когато той желае да упражни правата си по договора и да го прекрати чрез отправянето на едномесечно писмено предизвестие до оператора от надлежно упълномощен негов представител, което представлява нелоялна практика, квалифицирана съгласно разпоредбите на ЗЗП като нелоялна агресивна търговска практика.

Било изложено още, че е издадена заповед № 841 от 11.10.2017г. на председателя на КЗП, с която на основание чл.68л, ал.1 от Закона за защита на потребителите забранява прилагането на агресивна нелоялна търговска практика по смисъла на чл.68и, т.4, във връзка с чл.68з, пр.2, във връзка с чл.68г, ал.4, във връзка с чл.68г, ал.1 от ЗЗП – търговецът да отказва да изпълнява писмени волеизявления и предизвестия за прекратяването на потребителски договори, отправени до него от упълномощени представители на потребителите – титуляри по сключените договори и по този начин да създава прекомерни и несъответстващи на целта извъндоговорни пречки на потребителите, когато те желаят да упражнят правата си по договорите и да ги прекратят по указания в тях ред. Заповедта е влязла в сила от 13.12.2019г. – Решение № 17106/13.12.2019г. на ВАС по адм. дело № 6069/2018г., но в конкретния случай е установено, че „А1 България“ ЕАД прилага същата нелоялна агресивна търговска практика.

Актосъставителят приел, че на 16.12.2019г. търговецът „А1 България“ ЕАД в магазин „А1“ в гр. Ловеч, ул. „Търговска“ №52 не изпълнява Заповед № 841 от 11.10.2017г. на председателя на КЗП, издадена на основание чл.68л, ал.1 във връзка с чл.68в, във връзка с чл.68г, ал.1, във връзка с чл.68г, ал.4, във вр. с чл.68з, пр.2, във вр. с чл.68и от ЗЗП, което е нарушение по чл.210в от ЗЗП. Актът бил съставен в отсъствие на търговеца, при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН. По акта представител на търговеца вписал, че ще представи възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН постъпило писмено възражение по акта, което било прието за неоснователно. Въз основа на цитирания АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление.

При така установените факти и извършения им анализ въззивният съд приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни лица, в изискуемата форма и съдържат всички реквизити по ЗАНН. Решаващият състав приел, че в АУАН и НП има вътрешни противоречия относно описанието на нарушението и посочването на обстоятелства, касаещи две отделни нарушения, извършени по различно  време. Изложил, че не е ясно за кое нарушение е санкционирано дружеството жалбоподател – за това, което И. е съобщила в жалбата си или за това, което проверяващите са констатирали на 16.12.2019г. Съдът направил извод, че смесването на обстоятелства, характеризиращи нарушението, констатирани по различно време и начин, което е изрично посочено в акта и НП, води до неяснота относно описанието на нарушението въобще и до нарушение на процедурата, по която следва да се проведе административнонаказателното производство. На следващо място районният съд приел и допуснато в хода на административнонаказателното производство друго съществено нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП – неспазване на тримесечния срок по чл.34, ал.1 на ЗАНН за съставяне на акт за установяване на нарушение от откриване на нарушителя. Този свой извод съдът подкрепил с подадената на 27.09.2019г. жалба от потребителя, на която дата контролните органи били уведомени за извършено нарушение и нарушителят е бил известен на АНО още към тази дата. С горните мотиви РС отменил обжалваното пред него НП като незаконосъобразно.

Касационният съд намира първоинстанционното решение за постановено при напълно изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства. Не се установяват допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а оплакването в жалбата в тази връзка е бланкетно и не визира конкретни процесуални нарушения, които да бъдат проверени от касационния състав.

Решението на районният съд е постановено и в съответствие с материалния закон. При пълно установена фактическа обстановка съдът е достигнал до правилния извод за незаконосъобразност на оспореното пред него НП.

За допуснатите съществени нарушения в хода на административно-наказателното производство районният съд е изложил подробни мотиви, които не е необходимо да бъдат повтаряни и към които настоящият състав препраща в съответствие с разпоредбата на чл.221, ал.2, изр. второ от АПК.

Съдът намира за неоснователни възраженията в касационната жалба, като към мотивите в оспореното решение следва да добави, че съгласно чл.34, ал.1 от ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Нарушителят се счита за открит, когато в писмен документ, показания на свидетели или лично волеизявление на дееца се съдържат данни, които не пораждат съмнение за авторството на деянието. Тези данни следва да са станали достояние именно на компетентния да състави акта орган. Прилагането на нелоялната търговска практика от страна на „А1 България“ ЕАД в магазин „А1“ в гр. Ловеч, ул. „Търговска“ №52, е било предмет на жалбата на потребителя, заведена в КЗП на 27.09.2019г., в която достатъчно ясно и непротиворечиво е посочен и нарушителя. В този случай тримесечният срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН изтича на 27.12.2019г. и дори в хипотезата на извършена проверка в обекта на 16.12.2019г., органът е разполагал с достатъчно време да състави в този срок и АУАН.

Отделно от горното, Заповед № 841/11.10.2017г. на Председателя на КЗП е издадена много преди постъпването на жалбата на потребителя, в която се излага идентично нарушение. С цитираната заповед е забранено на дружеството да прилага агресивна нелоялна търговска практика по смисъла на посочените в нея разпоредби на ЗЗП – да отказва да изпълнява писмени волеизявления и предизвестия за прекратяване на потребителски договори, отправени до него от упълномощени представители на титулярите. Въпреки че заповедта не е била влязла в сила към 27.09.2019г., производството във ВАС вече е било образувано и е било насрочено съдебно заседание за 14.10.2019г. Следователно не е имало пречки за нарушението, изложено в жалбата на И. (покриващо се по съдържание със забраната на административния акт) против „А1 България“ ЕАД да бъде съставен АУАН в срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН, а при евентуалната отмяна на заповедта на Председателя на КЗП административнонаказателното производство да бъде прекратено в съответствие с чл.54, ал.1 от ЗАНН.

С оглед на изложеното, съдът счита касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд Ловеч за валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.

При този изход на спора разноски на касационния жалбоподател не се дължат.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. последно от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Ловешки административен съд, втори касационен състав

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260088 от 27.11.2020г., постановено по н.а.х.д. № 641/2020г. по описа на Ловешки районен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: