Р Е Ш Е Н И Е
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в открито заседание на двадесет
и втори януари
през две хиляди двадесети първа година в състав:
СЪДИЯ:
АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Мелиха Халил като разгледа докладваното от съдия Шефки адм.
дело №241 по описа за
2020 г. на КАС и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК.
Образувано
е по жалба от „Пътстройинжинеринг“ АД, ***, ***, ЕИК ***, чрез адв.
А., срещу Ревизионен акт № Р-16001619006455-091-001/21.04.2020
г., издаден от орган по приходите при ТД
на НАП – Пловдив, поправен с РА №П-16000920071885-003-001/28.04.2020
г., потвърдени с Решение №283/22.06.2020
г. на директора на Дирекция „Обжалване
и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив при ЦУ на НАП. Жалбоподателят намира оспорения
акт за незаконосъобразен, като постановен в противоречие
със събраните доказателства и при неправилно приложение на материалния закон.
Счита, че неправилно е отказано правото
на приспадане на данъчен кредит по фактури, с предмет на
доставките - битум, въпреки установеното
наличие и
реалност на доставките, данни за движението
на битума от основния доставчик в *** до получаването му,
чрез транзитни доставки, в базата на дружеството,
както и последващата му реализация. Излага и съображения за едностранност на извършената проверка и събиране
само на доказателства, подкрепящи тезата за липса на доставка.
Намира за установено в случая, в т.ч. и от приложените
международни товарителници за превоз на процесната стока, че последната е доставена в асфалтовата база на дружеството.
Счита също, че част от
изводите на административния орган за ограничаване правото на данъчен кредит,
са формирани въз основа на действия на прекия или предходния доставчик,
които не могат да се вменят в отговорност на ревизираното лице. В подкрепа
на твърденията си, жалбоподателят се позовава и на практика
на СЕС. Иска отмяна на оспорения
ревизионен акт. Претендира направените
по делото разноски. В с.з., и в писмено становище, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата
по изложените в нея съображения.
Ответникът – Директор на Дирекция "Обжалване и
данъчно-осигурителна практика", Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите,
чрез процесуалния си представител - юрк. Калдъшев, намира жалбата за
неоснователна. Намира оспорения ревизионен акт за
законосъобразен, по съображенията изложени в него,
както и в потвърждаващото го решение на директора на Дирекция
"Обжалване и данъчно - осигурителна
практика" - Пловдив. Подробни
съображения излага в писмено становище. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства и становищата
на страните, приема за установено следното:
Ревизията
е втора поред, след като с Решение №538/20.09.2020 г. на директора на Дирекция „ОДОП“-Пловдив е отменен Ревизионен акт №Р-16000919000100-
091-001/17.07.2019 г., като преписката
е върната за извършване на нова ревизия по ЗДДС, за периода
01.10.2014 г. – 31.01.2015 и 01.03.2015- 31.03.2015 г. В тази връзка, със Заповед за възлагане на ревизия
№ Р-16001619006455-020-001 / 04.10.2019 г., издадена от началник
сектор при ТД на НАП – Пловдив, на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, е възложена данъчна ревизия на „Пътстройинжинеринг“
АД, гр.Кърджали, за установяване на задължения за Данък върху добавената стойност
за периода 01.10.2014 г.
– 31.01.2015 и 01.03.2015 -
31.03.2015 г. Срокът за извършване на ревизията
е продължен със Заповед № Р-16001619006455-020-002 / 08.01.2020 г. и Заповед
№ Р-16001619006455-020-003
/ 05.02.2020 г., издадени от същия орган по приходите. Заповедите са подписани с квалифициран електронен подпис
и надлежно връчени на ревизираното лице.
В хода
на ревизионното производство е съставен Ревизионен доклад № Р-16001619006455-092-001/20.03.2020 г., връчен на адресата по електронен път на
25.03.2020 г. /л.118 от делото/.
Въз основа
на горния Ревизионен доклад е издаден
и Ревизионен акт №
Р-16001619006455-091-001/21.04.2020 г., предмет на настоящото
производство, поправен с РА №
Р- 160000920071885-003-001/28.04.2020г., с който, по отношение на РЛ са установени задължения
по ЗДДС, свързани с непризнато право на данъчен кредит за
ревизирания период, в размер на *** лв., от които: *** лв. - главница, както и лихви
в размер на *** лв./л.70/.
С Решение
№283/22.06.2020
г., директорът
на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив е потвърдил Ревизионен акт №
Р-16001619006455-091-001/21.04.2020 г., поправен с РА №П-16000920071885-003-001/28.04.2020 г.
В хода
на ревизионното производство са направени следните относими към предмета на делото
констатации:
През ревизирания период,
РЛ е регистрирано като акционерно дружество,
с основна дейност – строителство на пътища, автомагистрали, самолетни писти, продажба на строителни фракции и др. дейности в областта на строителството. Дейността е
упражнявана в склад при асфалтова база и склад при трошачно-сортировъчна инсталация, находящи се в ***.
Дружеството е регистрирано по ЗДДС.
На ревизираното лице е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по 23 бр. фактури, издадени през периода от
06.10.2014 г. до 30.03.2015 г. от доставчика „***“ ЕООД, ***, всичките с предмет на доставките
- битум 50/70. При извършена насрещна проверка
на доставчика „***“ ЕООД, приключила
с протокол от 04.12.2018 г., е установено
че последният доставчик е с прекратена регистрация по ЗДДС, считано от 19.05.2016 г. Установено е също, че издадените на „Пътстройинжинеринг“
АД, 23 бр. фактури,
предмет на обследване, са отразени от доставчика
в дневника за продажби и в справки-декларации по ЗДДС,
касаещи съответните данъчни периоди. Според
писмените обяснения на управителя на дружеството-доставчик
„***“ ЕООД, същото няма собствени или наети съдове за съхранение на фактурираните
количества битум. Поръчката се прави на
доставчика и той я изпълнява до обекта на клиента. Като предходни доставчици на фактурираните количества битум
50/70 са посочени дружествата: „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, и „***“ ЕООД.
При извършени насрещни проверки на предходните доставчици на битума
- „**** ЕООД, „***“ ЕООД и „***“ ЕООД, е констатирано, че тези дружества са с прекратена регистрация по ЗДДС, като издадените ИПДПОЗЛ са връчени по реда на чл. 32 от ДОПК, респ. не са представени изисканите документи
и писмени обяснения относно издадените от тях фактури с получател „***“ ЕООД. С оглед представените от РЛ международни
товарителници /ЧМР/; фактури,
издадени от гръцки фирми за закупено количество битум; складови разписки за приемане на материални запаси; сертификати за качество; протоколи за изпитване
на битум 50/70; и др. документи, ревизиращият екип констатирал,
че „изпращачи“ на битума, съобразно отразеното
в ЧМР, са *** фирми *** и ***., а като
„превозвачи“ са посочени българските фирми - „***“ ЕООД, „***“ ООД и ЕТ ,***“. Мястото на натоварване на стоките и издаване на товарителниците е в ***,
като е посочена и дата на издаване. В клетка 3 „Разтоварен пункт“ във всички ЧМР е вписвано - ***. За получатели на битума са отразени дружествата
- „***“ ЕООД, „***“ ЕООД и „***“ ЕООД, но в клетка 24, указваща мястото на получаване
на стоката, не са посочени данни на последните три дружества,
респ. в ЧМР не са посочени изрично кои са реалните получатели на стоките.
В последната клетка 24, не е поставян и печат на дружеството – получател, а в част от товарителниците, не са отразени дати
на получаване, като е положен единствено подпис,
без други идентифициращи данни. В други ЧМР, като получател е отразявано „***“ или само
„***“. След справки в информационния масив на НАП е констатирано,
че трите дружества - превозвачи са издавали
фактури към предходните доставчици на битума - „***4
ЕООД, „***“ ЕООД
и „***“ ЕООД, но последните дружества
не са декларирали тези фактури в подадения от тях дневник за покупките. Не са установени взаимоотношения между прекия доставчик „***“ ЕООД с превозвачите
-„***“ ООД, ЕТ „***“ и „***“ ЕООД, вписани в представените ЧМР, като е прието, че не е установен възложителят
на транспорта на тези превозвачи. Прието е също,
че от страна на ревизираното дружество не са представени доказателства
за предаване на стоката „битум“ от предходните доставчици
- „***“ ЕООД, „***“ ЕООД и „***“ ЕООД, към прекия доставчик „***“ ЕООД. Предвид констатираните пропуски при попълването на реквизитите в ЧМР
е констатирано, че няма годни доказателства за реално транспортиране,
товарене, разтоварване и съхранение на
стоката, както и за лицата, осъществили
тези действия и наличието на необходимата кадрова и материално - техническа обезпеченост за извършването им. Посочено
е, че дружествата, посочени в ЧМР
като получатели на стоката, са издали фактури не на ревизираното
дружество /РД/, а на друго дружество
– „***“ ЕООД, което впоследствие издало фактури на РЛ. Поради липсата на договорености, че продавачът
ще престира не на купувача, а на посочено от него трето
лице, е прието че доставките по процесните фактури не са
извършени и в условията на т.нар. „транзитна продажба“, по смисъла на чл. 329, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ). Прието е също, че не са представени и доказателства,
че стоката да е предадена от превозвачите: „***“ ООД, ЕТ ,***“ и „***“ ЕООД,
на крайния купувач - „ПЪТСТРОЙИНЖЕНЕРИНГ“
АД. При така приетото е формирано заключението, че в конкретния случай не е доказано реално
прехвърляне на собственост и превоз на стоките, посочени
в издадените от „***“ ЕООД, 23 бр.
фактури, подробно
описани в табл.1 от Ревизионния доклад, поради което и на основание чл.68, ал.1,
т.1 и чл.69, ал.1,
т.1 от ЗДДС, вр.
с чл.70,
ал.5 ЗДДС, за „ПЪТСТРОЙИНЖЕНЕРИНГ“
АД не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит за доставките по горните
фактури.
Според
писмените обяснения на управителя на РД /л.127/, доставката на процесния
битум е свързана с договор с „***“ ЕООД.
Заявките са подавани по електронен път,
с бланка на доставчик, но не са запазени.
Транспортът е организиран и извършен от доставчика.
Стоките са приемани от негови служители,
в база на дружеството.
Според
писмените обяснения на управителя на „***“ ЕООД-пряк доставчик на РЛ, дружеството няма собствени
или наети съдове за съхранение на битума. Прави поръчка на доставчика и последният я изпълнява
до обекта на клиента. Плащанията се извършват
по банков път. Доставката на стоките се осъществява от фирма-превозвач, като превозът на битум до „Пътстройинжинеринг“ АД е извършен от „***“ ООД.
По делото е приложен и договор за покупко-продажба сключен на 01.10.2014г. между „***“ ЕООД /продавач/ и „Пътстройинжинеринг“
АД /купувач/, с предмет
- горива и други петролни продукти. Съгласно т.1 и
т.2 от Договора, продавачът продава
на купувача продуктите подробно описани в т.2, като конкретното
количество продукти за всяка доставка се определя в писмена заявка, изпратена от купувача, в която се определя видът
и количеството продукти в литри, дата и час на експедиране.
По делото
са приложени и договори за покупко-продажба /л.2097-2100/,
със страни „***“ ЕООД
/продавач/ и „***“ ЕООД /купувач/, сключен
на 27.07.2017г., както и договор,
сключен на 09.03.2014г. между „***“ ЕООД и /продавач/ и
„***“ ЕООД /купувач/. Според уговореното в т.2 от
тези договори, конкретното количество продукти за всяка
доставка е предвидено да се определя в писмена заявка, изпратена
от купувача, в която се определя видът и количеството продукти
в литри, дата и час на експедиране. В т.6.1 е предвидено също, количеството на продуктите, предмет на доставка
по договора да се определя съгласно показанията на сертифицирани уреди, като за всяко измерено количество, страните подписват
приемо-предавателен протокол с определено съдържание.
Според заключението
на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза, 23-те броя фактури /описани в таблица 1 към заключението/,
по които в РА е отказан данъчен кредит, с предмет на доставките „пътен битум 50/70“,
отговарят на изискванията на чл.6 и чл.7
от ЗСч. и имат съдържанието по чл.114
от ЗДДС, по отношение на посочения в тях
ДДС. Същите са осчетоводени в счетоводството
на жалбоподателя, като ДДС е отразен в дневника и СД за
съответния месечен период. Фактурите
са придружени от ЧМР, документ от производител, квитанция за крайно тегло на продукта, складова разписка за приемане на M3.
Към фактурите от № ***/*** г. до № ***/ *** г./вкл./ има приложен и „експедиционен лист“,
с реквизити за тегло на стоката - бруто,
нето и тара тегло, количеството натоварен
битум, място на натоварване и превозното средство,
като по фактурите до № ***, количеството /теглото/
на битума е удостоверено с бележка за крайно тегло на продукта
/кантарна бележка/. Въз основа на горните
документи е констатирано съответствие между експедирано количество битум от
***, доставено количество по международна товарителница и количеството,
фактурирано от „***“
ЕООД, с получател „Пътстройинжинеринг“ АД.
Всички фактури са платени по банков път, с изключение на ф-ра ***/***, която е платена частично, като разликата от *** лв., не е платена до датата
на започване на ревизионното производство. Доставеното количество
стоки е заприходено в счетоводните регистри на РЛ по с/ка
302 Суровини/Материали. Съпътстващите документи, синтетичното и аналитично
отчитане на стопанските операции позволяват извършването на аналитична проверка,
която да обвърже заприходения битум с доставчика „***“ ЕООД, както и проследяване на последващата
реализация на процесния битум. Вещото
лице е констатирало също, че в дневниците за продажби на прекия доставчик „***„ ЕООД са отразени продажбите по процесните
23 броя фактури. В дневниците
за покупки на „***“ ЕООД, касаещи
периода от м.октомври 2014 г.
до м.март 2015 г., са отразени покупки на пътен битум
50/70, от предходните доставчици „***“
ЕООД, „***“ ЕООД, и „***“ ЕООД. Предвид данните от Ревизионния
доклад, изготвен при първата проверка, според вещото лице са налични и данни за извършени плащания по банков
път, от страна на „***“ ЕООД към
„***“ ЕООД, „***“ ЕООД и „***“ ЕООД, като в дневниците на трите доставчика на „***“ ЕООД, са отразени фактурите със сумата на ДО
и начисления ДДС за всяка една от тях, съответно във всяка
СД за месечния период, начисления ДДС е намерил отражение.
В дневниците за покупки на „***“
ЕООД, „***“ ЕООД, и „***“ ЕООД са отразени и покупки от ***
дружества - *** и ***., за периода октомври 2014 г - март 2015 г.
По отношение
на движението на стоката,
вещото лице е посочило, че същата се транспортира
от *** до базата на „Пътстройинжинеринг“
АД, от транспортни фирми, извършващи услуги на „***“ ЕООД, ,,***“ ЕООД и „***“ ЕООД, които са доставчици на „***“ ЕООД. Дружествата осъществили транспорта до базата на „Пътстройинжинеринг“
АД са: „***“ ООД /за услуги с получател „*** ЕООД за м.10
и м.11.2014 г./, ЕТ ***, /за услуги с получател „***“ ЕООД за м.10.2014 г./, и „***“ ЕООД - за извършени
превози в полза на „***“ ЕООД, „***“ ЕООД и „***“ ЕООД в периода м.октомври, м.ноември,
м.декември 2014 г„ м.януари и м.март
2015 г. Според
вещото лице, предаването на стоката е осъществявано от транспортната
фирма, а приемането от служител на „Пътстройинжинеринг“
АД. Прекият доставчик - „***“ ЕООД не съхранява
битума, като стоката се доставя до получателя, без да има фактическо предаване от страна на прекия доставчик.
С оглед
така установените факти, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК и след осъществен административен контрол.
Разгледана
по същество,
жалбата е неоснователна.
Съгласно чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността
на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната
форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването
му.
При извършената проверка на оспорения акт, съдът
установи, че същия е валиден административен акт, издаден след провеждане на ревизия,
възложена от надлежно оправомощен орган и в определения от него срок. РА е издаден от компетентни органи и определя данъчни
задължения за периода, за който е възложена ревизията. В съдържанието на
ревизионния акт, както и на РД е отразено, че са издадени чрез информационна система
"Контрол" като електронен документ, подписан с електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен
от страната препис е допустимо, по силата на чл. 184, ал.1 от ГПК, вр.§
2 от ДР на ДОПК. Оспорения акт е постановен и в съответствие с изискванията на ДОПК, относно формата и съдържанието му.
Не
се констатираха и съществени нарушения на административнопроизводствените правила
в хода на ревизионното производство.
При преценка относно
съответствието на акта с материалноправните разпоредби, съдът съобрази
следното:
Според ревизиращите органи, в случая не е доказано реално прехвърляне на собствеността
върху стоките по процесните 23 бр. фактури, между жалбоподателя
и прекият му доставчик „***“ ЕООД, както и не е налице т. нар. транзитна продажба по
издадените на РЛ фактури.
От своя страна, според жалбоподателя, неправилно е отказано правото на приспадане на данъчен
кредит по горните фактури, въпреки установеното наличие
и реалност на доставките, данни за движението на битума
от основния доставчик в *** до получаването му, чрез транзитни доставки, в базата на дружеството,
както и последващата му реализация.
Спорът между страните е формиран по въпросите дали процесните фактури
документират реална доставка на битум, респ. получателят правомерно
ли е приспаднал посочения във фактурите ДДС? В тази връзка
следва да се установи и дали доставките по изследваните фактури са резултат от т.
нар. „транзитни
продажби“, каквито доводи навежда жалбоподателят.
Съгласно
чл. 68, ал.
1, т. 1 от ЗДДС данъчният кредит е сумата
на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне
от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по
облагаеми доставки. Според чл. 68, ал. 2 ЗДДС правото на приспадане възниква,
когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем, т. е. на датата на възникване
на данъчното събитие по чл. 25, ал. 2 и 3 ЗДДС. Данъчното събитие
по смисъла на ЗДДС възниква на датата, на която собствеността
върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена /чл.
25, ал. 2 и 3 от
ЗДДС/.
Съгласно
практиката на СЕС понятието "доставка на стоки" не се отнася до прехвърлянето на собственост в предвидените от приложимото
национално право форми, а включва всяка сделка по прехвърляне
на материална вещ от определено лице, което овластява друго
лице да се разпорежда фактически с нея като собственик – т.33 от Решение от 18 юли 2013 г. по дело С-78/12, "Евита-К". При преценката
за настъпване на данъчно събитие националният съд следва да определя във всеки отделен
случай в зависимост от фактите по делото, дали е налице
прехвърляне на правото на разпореждане със съответната вещ като собственик
/т. 34 от същото решение/. Лицето, което иска да приспадне ДДС, трябва да докаже, че отговаря на предвидените
условия за това, като в съответствие с националните правила
за доказването съдът дължи извършването на обща преценка на всички доказателства
и фактически обстоятелства по спора в главното производство, за да определи дали претендиращият право на приспадане може да го упражни.
За целите на тази преценка може да се вземат предвид данни относно
доставки, предхождащи или следващи доставките, по които се претендира правото на приспадане, както и свързаните с тях документи като сертификати и свидетелства,
издадени за транспортирането на стоките /т.37 и т.38 на решението/.
Само действително осъществената доставка може да породи изискуемост
на данъка, съответно право на приспадане, в който случай и при изпълнение на останалите материалноправни и процесуалноправни
изисквания, правото на приспадане по принцип не може да
бъде ограничавано – В този смисъл Решение от 13 февруари
2014 г. по дело "***"
ЕООД, С-18/13, точки 23 и 25.
По отношение
на транзитните доставки следва да се съобразят т.32 от Определение на СЕС от
6 февруари 2014 г. по дело J. С-ЗЗ/13, т.37 от Определение от 15 юли 2015 г. по дело И.,
С-123/14, както и т.39 от Определение
от 15 юли 2015 г. по дело К.-Н, С-159/14,
според които фактът, че дадено имущество
не е предадено директно от издателя на фактурата не е непременно последица от измамно
укриване на действителния доставчик, а може да се дължи
на други причини, като например наличието на две последователни
продажби на едни и същи стоки, които по нареждане се транспортират
директно от първия продавач на втория купувач, така,
че са налице две последователни доставки, но само един действителен транспорт. Т.е., за да се счита настъпило данъчното събитие
при транзитните доставки, достатъчно е да се установи реалното
предаване на стоката на разпореждане на получателя, от лице
– доставчик /предходен доставчик на издателя на фактурата,
като по този начин с един транспорт, се
постига изпълнение по всички самостоятелни доставки по веригата. При липсата на документирани уговорки за транзитно
изпълнение, по смисъла на чл. 329, ал.2 от ТЗ, следва да
е безспорно установено участието на всеки един от субектите - доставчици и получатели, в стоковата верига,
така, че да е безспорно, че с изпълнението от първия доставчик директно на крайния получател е
постигнато изпълнение между всички по веригата.
В конкретния
случай съдът
намира, че представените в хода на ревизионното производство, международни товарителници доказват изпращането на стоката
- битум 50/70 от продавачите ***
и ***
– ***. Мястото на разтоварване, според посоченото в тези товарителници е
- ***. Като
получатели на битума са отразени дружествата - „***“ ЕООД, „***“ ЕООД и
„***“ ЕООД, а като превозвачи
- „***“ ЕООД, „***“ ООД и ЕТ „***“. В клетка 24 на всички товарителници
са положени подписи от физически лица,
но в тях, с изкл. на ЧМР към фактура №
***/***г., няма положен
печат на "Пътстройинжинеринг“ АД. Във връзка с изложеното, и въпреки съвпадението
на количествата битум, отразени в процесните фактури и представените
международни товарителници, не е установено по безспорен
начин, стоката посочена в ЧМР, да
е получена именно в база на „Пътстройинжинеринг“ АД,
тъй като не е доказана връзката между ревизираното дружество и
лицата, подписали ЧМР, като получатели
на стоката, респ., че същата е получена
от името и за сметка на дружеството. Последното не се установява
и от приложените по делото пътни листове към фактури за транспорт на битум,
издадени от превозвача „***“ ЕООД /л.3091-3227/. В тях, само по отношение на част от превозения
битум е отразен маршрут до ***, а базата
на РД е в ***,***.
Освен това, по делото липсват и доказателства изпращачът да се
е разпоредил със стоката по реда на чл.
12, пар.1 от Конвенцията CMR, и да е наредил място на доставянето, различно
от първоначално посоченото в ***, респ. правото на разпореждане да е предоставено
на получателя по смисъла на чл. 12, пар.3 от Конвенцията и да е упражнено по правилата на чл. 12, пар.5 от Конвенцията. Предвид обстоятелството, че процесната стока
е определена по своя род и представените складови разписки за приемане на МЗ не
могат да се обвържат с представените
международни товарителници, само
поради отразените в тях еднакви количества стока, следва
да се приеме, че не е оборена презумптивната доказателствена
сила на товарителницата относно условията на договора за превоз и получаването на
стоката от превозвача. По горните съображения съдът не кредитира и заключението
на вещото лице, като несъответно на приложените по делото
доказателства, в частите по т.6 и т.12 касаещи получателя на битума и установяването
на процесните стоки.
По
изложените по-горе съображения за липса на безспорни доказателства, установяващи реалното получаване на стоките, предмет на процесните фактури, по делото не е
установено и сделките да реализират транзитни доставки.
В тази
връзка следва да се отбележи и следното:
Според чл. 329, ал. 1 от Търговския
закон /ТЗ/, регламентиращ транзитните
продажби, страните могат да уговорят продавачът да предаде
стоката на посочено от купувача трето лице. При транзитната продажба,
като особен вид продажба са налице три страни, за които трябва да има ясни клаузи за изпълнение и доказателства,
които да установят по несъмнен начин, че
е налице именно такъв вид продажба. В тази връзка, следва да е налице договаряне,
както между продавач и купувач - страни
по договора за транзитна продажба,
така и между купувача и третото лице, продавачът
да предаде стоката направо на третото лице. Доказателства
за такова договаряне между третото лице -"Пътстройинжинеринг“ АД, от една страна, и "***“ ЕООД, /„***“ ЕООД,
„***“ ЕООД и „***“ ЕООД/, от друга страна;
и продавачите: *** и ***., от трета страна, не са ангажирани. Наличието на такова договаряне
не се установява и от приложените по делото двустранни договори за покупко-продажба между "Пътстройинжинеринг“ АД и
"***“ ЕООД и между "***“ ЕООД
и „***“ ЕООД, и „***“ ЕООД,
които не съдържат уговорки за определено количество и качество
на стоки, а предвиждат заявяване на конкретни количества
стоки от страна на купувача до доставчика, по всеки един
от двустранните договори. Отразените в т.11
от заключението на вещото лице продажби на стоки от „***“ ЕООД, „***“ ЕООД и
„***“ ЕООД към
"***“ ЕООД, също не могат да се обвържат с превозените количества битум, посочен в международните товарителници, като
се има предвид, че стоката е родовоопределена, и в случая не е индивидуализирана, поради липса
на доказателства, както за постигнато между страните съгласие,
в т.ч. и по отношение
на количеството стока, така и за предаването й на получателя.
При констатираната липса на доказателства за договорености, вкл. търговска кореспонденция между субектите,
участващи в евентуалната "транзитна доставка",
както и на реалността на доставките, неотносими
за възникването
и правомерното упражняване на правото на приспадане на ДДС, са доказателствата
за извършени разплащания и за последваща реализация на битума. Сами по себе си горните обстоятелства не са самостоятелно
основание за признаване правото на данъчен кредит, ако не
е установено реалното изпълнение на конкретните доставки, по процесните фактури, а такова в случая не се
установява.
От
своя страна, счетоводното отчитане на доставките и при РЛ, и при издателя на процесните фактури, не е достатъчно,
за да се приеме, че са налице предпоставките
по чл.
68 и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС. Редовно воденото счетоводство,
без категорични доказателства за реалното предаване на стоката,
не е достатъчно основание да се приеме, че е осъществена реална доставка (предаване)
на стока, а липсата на такава е основание
да се откаже правото на данъчен кредит по чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Ето защо, независимо от редовно водените счетоводни
книги, правото на приспадане може да възникне само ако е
настъпило данъчно събитие – т.е. при условие, че се установи съществуването и
фактическото предаване на стоката на разпореждане на получателя, а в случая това не е така. Само наличието на фактура с посочен в нея ДДС, без реално да е настъпило данъчното събитие, не може да обоснове право на приспадане за получателя.
По изложените съображения, съдът намира че оспорения акт е съответен на материалния
закон, фактическите констатации в него съответстват на събраните
в хода на ревизията доказателства, поради което жалбата
срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Във връзка откритото производство по оспорване на съдържанието на Протокол №*** от
*** г. (л.2125 от делото), по отношение
на съдържащите се в него констатации за липса на преминаване на ГКПП на РБ,
на изброени в протокола 17 бр. ППС, в периода
01.01.2015г. – 31.03.2015г., съдът
намира, че оспорването е доказано само в частта,
касаеща товарен автомобил с рег. №*** и ремарке с рег.№***. Видно от представената справка
рег № ***/*** г., издадена от директора на
ГД “Гранична полиция“, горните ППС
са преминали ГКПП „***“ на 26.03.2015 г. Последното обаче не се отразява на законосъобразността
на оспорения ревизионен акт.
При този
изход на делото, с оглед своевременно заявеното искане и разпоредбата
на чл. 161, ал. 1 от
ДОПК, на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение,
в размер на
3 934 лв.,
определено съобразно чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за
установено, на основание чл.
194 от ГПК, че Протокол №*** от *** г., съставен от служители на ТД на НАП-Пловдив, офис Хасково, е неистински документ, в частта, касаеща преминаването
на ГКПП на РБ, на товарен автомобил с рег. №*** и ремарке с рег.№***. В останалата част,
оспорването е недоказано.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Пътстройинжинеринг“ АД, ***, ***, ЕИК ***, срещу Ревизионен
акт №
Р-16001619006455-091-001/21.04.2020 г., поправен с РА № Р- 160000920071885-003-001/28.04.2020г., издаден от органи
по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение №283/22.06.2020 г., на
директора на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „Пътстройинжинеринг“ АД, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК ***, да заплати на Дирекция
"Обжалване и данъчно-осигурителна
практика" - Пловдив при Централно управление на Национална
агенция за приходите, разноски по делото в размер
3 934 лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: