РЕШЕНИЕ
№ 76
гр. Карнобат, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Тонка В. Мархолева
при участието на секретаря Петя Н. Ганчева
като разгледа докладваното от Тонка В. Мархолева Административно
наказателно дело № 20222130200265 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 72, ал. 4 от ЗМВР, и е образувано
по жалба на образувано по подадена жалба от адв. К. К. в качеството му на защитник на Н. А. Я.
против Заповед за задържане №282зз-210/30.08.2022 г., издадена от Ж. Д. Д. – мл. инспектор при
РУ на МВР – гр. Карнобат.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваната заповед за задържане, като се оспорва
законосъобразността на същата.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява лично,
представлява се от адв. К., който поддържа жалбата и прави искане за отмяна на заповедта за
задържане.
Ответникът по жалбата - Ж. Д. Д. – мл. инспектор при РУ на МВР – гр. Карнобат, редовно
уведомен, в проведеното съдебно заседание на 02.11.2021 г., оспорва жалбата. Дава обяснения, че
на процесната дата били изпратени с колегата му по сигнал за силна музика – след 23 ч. вечерта.
На място установили две лица, които слушали музика на терасата, съотв. полицейските органи ги
поканили да спрат музиката и да се идентифицират чрез представяне на лична карта. Лицата,
едното от които жалбоподателят Н. Я., след като спряли музиката, казали грешни имена и
обяснили, че нямат документи. Двамата били задържани чрез използване на помощни средства –
белезници и откарани в РУ Карнобат, където била установена самоличността им. Оказало се, че
жалбоподателят бил обявен за ОДИ. Полицейският служител твърди още, че съставил на двете
лица по два АУАН - за силната музика и за неизпълнение на полицейско разпореждане. Сочи се,
че жалбоподателят не можело да бъде освободен вечерта, тъй като бил обявен за ОДИ и следвало
да му се връчи призовка за установяване на адрес, но полицейските служители не могли да
установят контакт с РУ-Камено, от където била призовката, поради късния час, за това Я. останал
в управлението до 16 ч. на другия ден, когато му била връчена призовката.
1
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, приема, че
жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалването. Същата е изготвена в предвидената форма и е
придружена от необходимите приложения.
С обжалваната Заповед за задържане на лице с регистрационен № №282зз-210/30.08.2022 г.,
издадена от Ж. Д. Д. – мл. инспектор при РУ на МВР – гр. Карнобат е постановено задържане за
срок от 24 часа на лицето Н. А. Я., с ЕГН ********** в помещение за временно задържане на Ру-
МВР гр. Карнобат, считано от 03: 40 часа на 30.08.2022 година. Заповедта е издадена на основание
чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР като от фактическа страна налагането на принудителната
административна мярка по чл. 72, ал. 1 ЗМВР е обосновано с това, че жалбоподателят бил устно
предупреден и съзнателно пречил на полицейски орган да изпълни задълженията си по служба.
По делото са приети следните писмени доказателства: Заповед за задържане на лице с
регистрационен № №282зз-210/30.08.2022 г., издадена от Ж. Д. Д. – мл. инспектор при РУ на МВР
– гр. Карнобат, протокол за личен обиск на лицето (л. 13), Декларация от Н. Я. от 30.08.2022
година за уведомяване за праваат му, декларация от Я. на осн. чл. 30, ал. 3 от ЗПП, декларация по
чл. 129б, ал. 4 от ЗИН, че Я. е уведомен за вътрешния ред, изискванията за дисциплина и
дисциплинарната отговорност в помещението за задържане в РУ Карнобат (л. 16), Разписка за
върнати пари и вещи от задържаното лице (л. 17), докладна записка от 30. 08.2022 г. (л. 18-19),
АУАН №085795 от 30.08.2022 г. за нарушаване на шумовите норми на територия, предназначена
за жилищно строителство, АУАН №085792 от 30.08.2022 г. за неизпълнение на полицейско
разпореждане – представяне на документ за самоличност, издадени на жалбоподателя Н. Я.. По
делото е представено и наказателно постановление №282а-16 от 28.09.2022 г., с което на Н. А. Я. е
наложено наказание глоба в размер на 100 лв. заради това, че на 30.08.2022 г. около 3 ч. в гр.
****на ул. ***“ №50 не изпълнява полицейско разпореждане, издадено му в устна форма, а
именно да представи документ за самоличност.
От докладната записка на Ж. Д. Д. – мл. инспектор при РУ на МВР – гр. Карнобат, се
установява, че докато е бил на смяна за времето между 19 ч. на 29.08.2022 г. и 07.00 ч. на
30.08.2022 г. заедно с мл. автоконтрольор З. В. около 2.50 ч. през нощта им било разпоредено да
посетят сигнал на ул. „***“ №*** в гр. ***, поради оплакване от силна музика. На място
установили две лица, които били във видимо нетрезво състояние и слушали силна музика на
терасата на втория етаж на къщата. Било им разпоредено да спрат музиката, а лицата се държали
арогантно, като след известно време слезли при полицейските служители и спряли музиката. Било
им разпоредено да покажат личните си карти, които двете лица, сред които жалбоподателят,
казали, че не носят и посочили фалшиви самоличности. След справка в ОДЧ полицейските
служители отново поискали лицата да се идентифицират, но последните продължили с
арогантното отношение, поради което им било разпоредено да останат на място, за да бъдат
установени. Лицата не се подчинили и полицейските служители използвали белезници и
физическа сила, за да ги задържат и откарат в РУ, където установили, че лицата са С.А.Т. и Н. А.
Я., който бил обявен за общодържавно издирване от РУ Камено на 21.04.2017 г. И двамата били
задържани със заповеди №282зз-210 и №282зз-211 от 30.08.2022 г. на основание чл. 72, ал. 1, т. 2
от ЗМВР, като им били съставени и актове за установяване на административни нарушения.
2
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
писмени доказателства– преписката по издаване на Заповед за задържане на лице с
регистрационен № №282зз-210/30.08.2022 г., издадена от Ж. Д. Д. – мл. инспектор при РУ на МВР
– гр. Карнобат (л. 11-21), удостоверение за длъжността на Ж. Д. Д. – старши полицай в група
„Охранителна полиция“ към Ру Карнобат, както и длъжностна характеристика на полицейския
служител.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна
страна:
Оспорената заповед за задържане представлява индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и като такъв подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по
критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 АПК. При проверката съдът следва да прецени
актът издаден ли е от компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени ли са
материалноправните и процесуалноправните разпоредби и съобразен ли е актът с целта на закона.
Разпоредбата на чл. 169 АПК поставя допълнителни критерии, с които съдът следва да се съобрази
при преценката на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност - да провери
дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е
изискването за законосъобразност на административния акт.
Като извърши дължимата на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразност на
оспорения акт, освен на основанията, сочени от оспорващия, но и на всички основания по чл. 146
АПК, съдът намери, че жалбата е основателна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му
правомощия по чл. 72 от ЗМВР, а именно от полицейски орган – Ж. Д. Д., заемащ длъжност
старши полицай в група „Охранителна полиция“ към РУ Карнобат.
На следващо място съдът намери, че са спазени процедурните правила при издаване на
атакуваната заповед. Издадена е в писмена форма /чл. 74, ал. 1 ЗДвП/ и видно от отбелязването в
самата заповед на задържания са разяснени правата по чл. 72, ал. 3 - 6 ЗМВР и разпоредбата на чл.
73 НПК.
Задължителните реквизити на заповедта за задържане са уредени в чл. 74, ал. 2 ЗМВР. В
случая в оспорената заповед са посочени името, длъжността и местоработата на издалия заповедта
полицейски орган; датата и часа на задържането; данни за задържаното лице, както и правата му
по чл. 72, ал. 3 6 ЗМВР. Съдът намира обаче, че оспорената заповед е издадена в нарушение на
материалния закон, тъй като не е посочено фактическото основание за задържане на лицето. Като
правно основание за задържането на Я. е посочена разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, а
като фактически обстоятелства полицейският орган е посочил: "на 30.08.2022 г. около 3.35 ч. в гр.
Карнобат лицето е устно предупреден и съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни
задълженията си по служба".
Съгласно постановките на ТР № 4/22.04.2004 г. по адм. дело № 4/2002 г. на ВАС излагането
на мотиви при издаване на административен акт дава възможност на адресата на акта и
заинтересованите лица да научат какви са фактите, мотивирали административния орган, да
приложи една или друга правна норма. Мотивите дават възможност на по-горестоящия
административен орган и съда да извършат проверката за законосъобразност на акта. Изключение
3
от този принцип е допустим единствено когато с акта се удовлетворяват изцяло направените
искания и не се засягат права или законни интереси на други граждани и организации, както и
когато въпросът е свързан със защита на класифицирана информация, представляваща държавна
или служебна тайна. В тези случаи се посочва само правното основание за издаването на акта. В
цитираното тълкувателно решение изрично е посочено, че липсата на мотиви във всички случаи е
основание за отмяната на издадения административен акт. Така и когато органът действа при
условията на оперативна самостоятелност, въпреки предоставената му от закона възможност да
извърши преценка дали, кога и какво решение да вземе при осъществяване на дейност от своята
компетентност, неизлагането на мотиви по въпроса защо е избрано едно от няколкото възможни
законосъобразни решения и/или необсъждането на възраженията и обясненията на
заинтересованите граждани и организации, които пряко касаят решавания с административния акт
въпрос, съставляват съществени нарушения на административнопроизводствените правила и са
основания за отмяната на акта.
Като основание за задържане на жалбоподателя издалият я полицейски орган е посочил
разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗМВР, която разпоредба урежда правомощието на полицейските
органи да задържат лице, което след отправено предупреждение, съзнателно пречи на полицейския
орган да изпълни задълженията си по служба. В заповедта полицейският орган е посочил, че
фактическото основание за задържането на жалбоподателя е преченето на полицейския орган да
изпълни задълженията си по служба, без да е ясно как и с какво е попречил жалбоподателят.
Заповедта в тази част е немотивирана. Не е посочено какво разпореждане е отказал да изпълни
жалбоподателят и на осъществяването на какви задължения по служба на полицейските органи е
попречило поведението му.
От доказателствата по делото се установи, че полицейският орган е отправил още едно
разпореждане до жалбоподателя - да преустанови силната музика, която звучала през нощта в зона
за жилищно строителство. Разпоредено е на жалбоподателя според докладната записка и да се
идентифицира чрез надлежен документ, което последният не е сторил. Нито едно от тези
обстоятелства не е посочено в заповедта за задържане обаче, като бланкетно е възпроизведена
диспозицията на нормата на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. В този случай и в заповедта не е посочено
какви служебни задължения на полицейските служители е препятствал жалбоподателят.
Действително от обясненията на ответника, дадени в ОСЗ, както и от докладната записка се
установява, че основанието за задържане на жалбоподателя е било чл. 72, ал. 1, т. 4 от ЗМВР
"установяване на самоличност". А в крайна сметка задържането е било пролонгирано до 15.50 ч.
на другия ден, защото лицето били обявено за ОДИ – основание по чл. 72, ал. 1, т. 6 от ЗМВР.
Задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 4 от ЗМВР е допустимо при
невъзможност да се установи самоличността на лице в случаите по чл. 70, ал. 1 от ЗМВР чрез
представяне на документ за самоличност на лицето, сведения на граждани с установена
самоличност, които познават лицето, или по друг начин, годен за събиране на достоверни данни.
Съдът констатира, че в оспорената заповед не са посочени с достатъчна конкретика нито
фактическото основание за задържането, нито правното такова (арг. от Решение № 7814 от
06.06.2013 г. по адм. д. № 11362/2012 г., V отд. ВАС) Съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 4 от
ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице при невъзможност да се установи
самоличността му в случаите и по начините, посочени в чл. 70 от ЗМВР. Разпоредбата на чл. 70,
ал. 1 от ЗМВР урежда случаите, в които полицейските органи могат да извършват проверки за
установяване самоличността на лице. Такива проверки съгласно цитираната разпоредба
4
полицейските органи могат да предприемат, когато: има данни, че лицето е извършило
престъпление или друго нарушение на обществения ред; когато това е необходимо за разкриване
или разследване на престъпления и при образувано административнонаказателно производство;
при осъществяване на контрол по редовността на документите за самоличност и пребиваване в
страната; на контролен пункт, организиран от полицейските органи; по искане на друг държавен
орган за оказване на съдействие при условия и по ред, предвиден в закон. В случая нито при
посочване на фактическото, нито при посочване на правното основание за задържането е посочено
кое от основанията по чл. 70, ал. 1 от ЗМВР е било налице.
Наред с горното, съдът намира за необходимо да отбележи, че законът свързва
неизпълнението на задължението за удостоверяване на самоличността на конкретно лице с
възможността за неговото задържане само когато тази самоличност не може да бъде удостоверена
по реда на чл. 70, ал. 2 от ЗМВР. Посочената разпоредба предвижда, че установяването на
самоличността се извършва чрез представяне на документ за самоличност на лицето, сведения на
граждани с установена самоличност, които познават лицето, или по друг начин, годен за събиране
на достоверни данни. При анализа на чл. 70, ал. 2 от ЗМВР следва, че за да бъде установена
самоличността на едно лице, на първо място трябва полицейският орган да му поиска документ за
самоличност, а ако то не изпълни това разпореждане по каквато и да е причина, следва
самоличността му да се установи посредством другите способи – чрез показанията на други
граждани с установена самоличност, познаващи лицето без документ, както и по друг начин, годен
за събиране на достоверни данни. Едва ако е невъзможно самоличността на лицето да бъде
установена по този ред, е допустимо на основание чл. 72, ал. 1, т. 4 от ЗМВР то да бъде задържано.
В случая от отразеното в заповедта като фактическо основание за задържане не става ясно дали
самоличността на жалбоподателя е могла да бъде установена по някой от начините, предвидени в
чл. 70, ал. 2 от ЗМВР. В приложената към преписката докладна записка е посочено единствено, че
лицето е отказало да представи документ за самоличност. Установява се, че заедно с него в
полицейското управление е бил и Сергей Тодоров, което твърдение се признава от ответника.
Следователно на мястото е присъствал и друг гражданин, който е бил запознат със самоличността
на жалбоподателя. Не са налице данни обаче за опити от страна на полицейските органи за
установяване на самоличността му чрез всички способи, визирани в чл. 70, ал. 2 от ЗМВР, поради
което не се доказва и наличието на предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 72, ал. 1,
т. 4 от ЗМВР.
Действително и независимо от гореизложеното полицейските служители са задържали
жалбоподателя, защото са открили, че последният е бил обявен за ОДИ по призовка, издадена от
РУ Камено, като призовката е била за установяване на адрес. Дори и да не се вземе предвид
несъответствието между фактическите обстоятелства, довели до процесното задържане с правната
квалификация, посочена в заповедта за задържане, следва да се има предвид, че жалбоподателят е
държан от 03.40 през нощта на 30.08.2022 г. до 15.50 ч. на същата дата, когато е освободен.
Продължителността на задържането му ответникът по жалбата обосновава с това, че нямал връзка
с дежурния екип в РУ Камено, от които изхождало разпореждането за ОДИ на Н. Я.. По мнение на
настоящия съдебен състав административният орган е нарушил принципа на съразмерност по чл.
6, ал. 2 от АПК, тъй като е засегнал права и законни интереси на гражданин в по-голяма степен от
най-необходимото от гледна точка на целта, за която се издава акта. Като всяка ПАМ, задържането
за срок от 24 часа по чл. 72 от ЗМВР налага неблагоприятни последици на адресата с цел
постигане на правно определен резултат. За да се прибегне до задържане, същото трябва да
5
преследва някаква легитимна, законовопризната цел, а не да се явява съобразно наказание,
репресия, налагана по усмотрение на административния орган. В случая издаването на заповедта
превишава целта на закона поради обстоятелството, че принудата и нейното реализиране не е
обусловено от необходимостта лицето да бъде задържано за цели 12 часа. Видно от материалите
по делото действията, които са извършени с лицето е съставяне на АУАН, обиск по реда на ЗМВР,
подписване на декларации. Няма данни дори да са снети обяснения на задържаното лице. В случая
не са налице данни лицето да е възпрепятствало действията на полицейските органи, които да
налагат ограничаване на личната му свобода за извършване на неотложни процесуално-следствени
мероприятия. До освобождаване на лицето на 30.08.2022 г. в 15:50 часа, органите на МВР не са
извършвали други действия с лицето освен посочените вече по-горе. Освен това не може да се
приеме, че на 30.08.2022 г. (работен ден) до 15.50 г. в РУ Камено не е открит служител, който да
даде информация на РУ Карнобат във връзка с разпореденото ОДИ. Задържането по чл. 72, ал. 1
от ЗМВР съставлява ограничаване на правото на свобода и съгласно чл. 5, § 1, б. "с" от ЕКПЧ по
изключение е приложимо с цел да се осигури явяването на лицето пред предвидената в закона
институция при обосновано подозрение за извършване на престъпление или когато обосновано е
призната необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или укриване след
извършване на престъпление. В конкретния случай приложената ПАМ не се оправдава от никоя от
тези цели. Самоличността на лицето е била установена в районното управление. Предвид
гореизложеното настоящият състав приема, че със задържането е нарушен принципът на
съразмерност, приложим в административното производство (чл. 6 от АПК). Всичко това кара
съдът да приеме, че процесната ПАМ е наложена в нарушение на закона и при несъответствие с
целта му, без да е доказана необходимостта от задържането на лицето за съответния времеви
период от 12 ч. и следва да бъде отменена.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът присъжда в полза на
оспорващия своевременно поисканите и доказани разноски. В конкретния случай по делото има
доказателства за сторени разноски в общ размер на 360 лева, от които - 350 лева за адвокатско
възнаграждение /л. 5 от делото/, и 10 лева за държавна такса за образуване на делото, поради което
и същите следва да се възложат в тежест на РУ на МВР Карнобат при ОД на МВР - Бургас.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане №282зз-210/30.08.2022 г., издадена от Ж. Д. Д. – мл.
инспектор при РУ на МВР – гр. Карнобат, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗМВР, на Н. А. Я.
ЕГН: ********** с адрес в гр. ***** е наложена принудителна административна мярка
"Задържане за срок до 24 часа".
ОСЪЖДА РУ на МВР Карнобат при ОД на МВР Бургас, на основание чл. 143, ал. 1 АПК
ДА ЗАПЛАТИ Н. А. Я. ЕГН: ********** с адрес в гр. **** сумата от 360, 00 лева /триста и
шестдесет лева/, представляваща разноски в производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Бургас –
област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението на основание чл. 138 АПК да се изпрати на страните - на
жалбоподателя Н. А. Я. и на ответника – РУ на МВР Карнобат.
6
Съдия при Районен съд – Карнобат:_______________________
7