Решение по дело №1417/2017 на Районен съд - Козлодуй

Р Е Ш Е Н И Е   №…

гр.Козлодуй, 1 февруари 2018 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

КОЗЛОДУЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори състав в публично заседание на 22.01.2018 г. /Двадесет и втори януари две хиляди и осемнадесета година/ в състав:

 

Районен съдия: Адриана Добрева

при секретаря Валентина Гъркова

като разгледа докладваното от съдията Адриана Добрева гражданско дело № 1417 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Образувано по искова молба на Д.С.Л., ЕГН ********** с адрес *** подадена чрез адвокати Л.Д. и Данчо Йорданов и двамата от САК, с която са предявени против работодателя „А.К.” ЕАД ***, ЕИК *********, представлявано от Иван Тодоров Андреев – Изпълнителен директор, обективно съединени искове по чл. 344, ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ, за признаване на уволнението и със Заповед № 103 от 18.08.2017 г. на изпълнителния директор за незаконно и отмяната му, за възстановяване на длъжността която е заемала при ответника преди уволнението – „Организатор документация” в Дирекция „Производство”, ЕП-2, Направление „Ремонт”, отдел „Изпълнение на ремонта”, Цех „Оборудване 1-ви контур” в група „Технологично осигуряване” и за заплащане на обезщетение, за времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение за шест месеца в размер на общо 11 678.16 лева /след изменението на иска, за периода от датата на уволнението на 18.08.2017 г. до 18.02.2018 г./, ведно със законната лихва. Претендира и направените в процеса съдебни разноски.

В съдебни заседание ищецът участва чрез пълномощниците адвокатите Л.Д. и Данчо Йорданов, и поддържа обективно съединени искове. В писмена защита са изложени подробни доводи.

Ответника в срока и по реда на чл.131 ГПК е подал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло исковете като неоснователни и недоказани и иска да бъдат отхвърлени по съображения подробно изложени. С писмения отговор в срок е заявил по отношение претенцията на ищеца за обезщетение по чл.344, ал.1 т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ възражение за прихващане с получено от ищеца обезщетение по чл.220, ал.1 КТ в размер на 2 852.61 лева.

В съдебни заседания ответника участва чрез пълномощник юристконсулт Валерия Борисова, която оспорва исковете и поддържа направеното възражение за прихващане в условията на евентуалност. Подробни съображения излага в писмена защита.

По делото са събрани писмени доказателства – документите съдържащи се в личното трудово досие на ищеца; копие от трудовата книжка на ищеца и извършена от съда констатация с оригинала; документи служебно изискани от ТД на НОИ Враца досежно факта на придобиване и отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от ищеца. Прието е заключение на съдебно счетоводна експертиза относно размера на брутното трудово възнаграждение на ищеца за пълен отработен месец при ответника работодател преди датата на прекратяване на трудовото правоотношение и е приложено за служебно послужване приключилото гражданско дело № 429 по описа за 2016 г. на Районен съд Козлодуй.

С оглед събраните по делото доказателства, твърденията и доводите на страните и съобразявайки закона, съдът приема по делото следното:

            ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА.

Видно от документите  съдържащи се в личното трудово досие на ищеца Д.С.Л. е, че тя работила при ответника «А.К. ЕАД по безсрочен трудов договор от 1974 г. до 20.01.2016 г. на длъжност „Организатор документация” в Дирекция „Производство”, ЕП-2, Направление „Ремонт”, отдел „Изпълнение на ремонта”, Цех „Оборудване 1-ви контур”, Група „Технологично осигуряване”. На 20.01.2016 г. работодателят е връчил на ищеца лично, за което последния се е подписал, предизвестие по чл.326 от КТ за прекратяване на безсрочния трудов договор на основание чл.328, ал.1 т.10 от КТ, при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Същия ден, на 20.01.2016 г. работодателят е връчил на ищеца и Заповед № 6 от 18.01.2016 г. на изпълнителния директор, с която трудовият и договор е прекратен на същото основание чл.328, ал.1 т.10 от КТ, считано от 20.01.2016 г. Видно от приложеното за послужване приключило гражданско дело № 429 по описа за 2016 година на Районен съд Козлодуй е, че ищеца е обжалвала по реда на чл.344, ал. 1 КТ уволнението с искова молба вх. № 2000/18.03.2016 г., по която в Районен съд Козлодуй е образувано и разгледано гражданско дело № 429 по описа за 2016 година. Съдът се е произнесъл с решение № 208 от 13.07.2016 г. по гр.д.№ 429/2016 г. на КРС, с което е уважил исковете като е признал за незаконно уволнението на ищеца и е отменил Заповед № 6/18.01.2016 г. на изпълнителния директор, възстановил е ищеца на заемана преди уволнението длъжност при ответника „Организатор документация” в Дирекция „Производство”, ЕП-2, Направление „Ремонт”, отдел „Изпълнение на ремонта”, Цех „Оборудване 1-ви контур”, Група „Технологично осигуряване” и е присъдил на ищеца обезщетение по чл.344, ал.1 т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ. Въззивната инстанция, Окръжен съд Враца с решение № 325/21.10.2016 г. по гр.д. № 501/2016 г. по описа на ВОС е потвърдила решението на КРС в частта по отношение признаване уволнението на ищеца за незаконно и отмяна на заповедта, както и за възстановяването на ищеца на предишната работа. С определение № 840 от 28.07.2017 г. по гр.д. № 325/2017 г. по описа на ВКС въззивното решение не е било допуснато до касационно обжалване, т.е. решението на КРС по гр.д. № 429/2016 г., с което е отменено като незаконно уволнението на ищеца със Заповед № 6/18.01.2016 г. на изпълнителния директор и тя е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност при ответника „Организатор документация” в Дирекция „Производство”, ЕП-2, Направление „Ремонт”, отдел „Изпълнение на ремонта”, Цех „Оборудване 1-ви контур”, Група „Технологично осигуряване” е влязло в законна сила на 28.07.2017 г. На 14.08.2017 г. ищеца Д.Л. е получила лично съобщението по чл.345, ал.1 КТ, че е възстановена от съда на работа с указание, че следва в двуседмичен срок да я заеме, като се яви на работа.

Видно от документите  съдържащи се в личното трудово досие на ищеца Д.С.Л. е, че на 16.08.2017 г. тя се е явила на работа при ответника и между нея и работодателя е било подписано допълнително споразумение № 4659/16.08.2017 г..

На 18.08.2017 г. работодателя е връчил на ищеца, лично /което обстоятелство тя е удостоверила с подписа си и не спори/ предизвестие по чл.326 от КТ за прекратяване на безсрочния трудов договор на основание чл.328, ал.1 т.10б от КТ – когато трудовото правоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Същия ден, на 18.08.2017 г. работодателят е връчил на ищеца, за което тя се е подписала лично и процесната Заповед № 103/18.08.2017 г. на изпълнителния директор, в която е записано, че трудовият договор е прекратен на основание чл.328, ал.1 т.10б от КТ, считано от 19.08.2017 г. Като причини е посочено, че трудовото правоотношение е възникнало, след придобито и упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Със същата заповед на ищеца е присъдено от работодателя обезщетение по чл.220, ал.1 КТ за неспазен срок на предизвестието. Това обезщетение изчислено от работодателя  в размер на 2 852.61 лева е изплатено на ищеца с фиша за трудово възнаграждение за месец август 2017 г.  

Видно от документите предоставени на съда от ТД на НОИ гр.Враца е обстоятелството, за което страните не спорят, че докато трудовия спор по гр.д.№ 429/2016 г. на РС Козлодуй е бил висящ /с предмет уволнението на ищеца със Заповед № 6/18.01.2016 г./ ищеца Д.Л. е придобила и упражнила правото си на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като с Разпореждане № ********** от 16.06.2016 г. и е отпусната такава пенсия считано от 17.04.2016 г. /л.179/.

Недоволен от прекратяването на трудовия договор, ищеца обжалва заповедта на изпълнителния директор като незаконосъобразна и иска да бъде отменена, ведно със следващите от това последици – да бъде възстановена на предишната работа и й бъде изплатено обезщетение по чл.225, ал.1 КТ по съображения, че работодателят неправилно е приложил разпоредбата на чл.328, ал.1 т.10б от КТ, тъй като трудовото правоотношение с нея е било възстановено от съда с решението по гр.д. № 429/2016 г. на КРС, а не е възникнало ново такова и не налице уволнителното основание по чл.328, ал.1 т.10б КТ.

Ответникът оспорва исковете и иска да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани по съображения, че е допусната техническа грешка при посочване на основанието за прекратяване на трудовия договор на ищеца и то реално е това по чл.328, ал.1 т.10б КТ.

По отношение акцесорния иск за възстановяване ищеца на предишната работа, ответника излага доводи, че дори главния иск по чл.344, ал.1 т.1 КТ да бъде уважен и да бъде признато за незаконно и отменено уволнението и, то не следва да бъде уважен иска за връщане на ищеца на предишната работа, тъй като дисциплинарното наказание на ищеца е било наложено преди да е изтекъл срока на предизвестието по чл.326 КТ, а след отмяна на дисциплинарната заповед този срок вече е бил изтекъл. Позовава се и цитира съдебна практика на ВКС – решение № 44/10.02.2016 г. по гр.дело № 4052/2015 г. на ВКС.

Освен това, по отношение на акцесорния иск за обезщетение по чл.225, ал.1 КТ на ищеца, ответника е направил възражение за прихващане с изплатеното от работодтеля на ищеца обезщетение за неспазено предизвестие по чл.220, ал.1 КТ с фиша за месец август 2017 г. в размер на 2 852.61 лева лева. За факта, че ищеца е получила това обезщетение страните не спорят, а той се потвърждава и от заключението на вещото лице, което съдът изцяло кредитира, че при прекратяване на трудовия договор през месец август 2017 г. ищеца е получила от работодателя обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 2 852.61 лева.

Ищеца е представил копие на трудовата си книжка и съда извърши служебна констатация от оригинала на същата, и установи безспорния факт, че след прекратяване на трудовия договор на ищеца с процесната заповед № 103/18.08.2017 г. на изпълнителния директор, тя не е започнала друга работа по трудово правоотношение.

От приетото от съда като обективно и обосновано,а наред с това и неоспорено от страните заключение на съдебно счетоводната експертиза се установява и, че ищеца е работила пълен работен месец преди датата на прекратяване на трудовото правоотношение – месец ноември 2015 година, когато е получила брутно трудово възнаграждение в размер на 1946.36 лева.

            ОТ ПРАВНА СТРАНА.

По главния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ съдът изцяло споделя доводите на ищеца, че прекратяването на трудовото и правоотношение от работодателя със Заповед № 103/18.08.2017 г. на изпълнителния директор на основание чл.328, ал.1 т.10б от КТ е незаконно и следва да бъде отменено.

Безспорно се установи по делото, че от 1974 година ищеца работи в ответното дружество, като последната заемана длъжност е Организатор документация” в Дирекция „Производство”, ЕП-2, Направление „Ремонт”, отдел „Изпълнение на ремонта”, Цех „Оборудване 1-ви контур” в група „Технологично осигуряване”. Трудовото правоотношение с нея е било прекратено от работодателя – изпълнителния директор с негова заповед № 6 от 18.01.2016 г., на основание чл.328, ал.1 т.10 от КТ, считано от 20.01.2016 г. Ищеца е обжалвала тази заповед по реда на чл.344, ал.1 КТ, Като е предявила наред с главия иск за отмяна на уволнението и акцесорния иск за възстановяване на предишната длъжност при ответника. Спора е разгледан по гр.д. № 429/2016 г. по описа на Районен съд Козлодуй. Съда се е произнесъл с решение № 208 от 13.07.2016 г., с което е уважил исковете като е признал за незаконно уволнението на ищеца и е отменил Заповед № 6/18.01.2016 г. на изпълнителния директор и е възстановил е ищеца на заемана преди уволнението длъжност при ответника „Организатор документация” в Дирекция „Производство”, ЕП-2, Направление „Ремонт”, отдел „Изпълнение на ремонта”, Цех „Оборудване 1-ви контур”, Група „Технологично осигуряване” и е присъдил на ищеца обезщетение по чл.344, ал.1 т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ. Това решение е влязло в законна сила на 28.07.2017 г., когато състав на ВКС се е произнесъл с определение, с което не е допуснал касационо обжалване.

Така, когато ищеца Д.Л. се е върнала на работа на 16.08.2017 г. след като е била възстановена от съда с влязлото в сила решение по гр.д. № 429/2016 г. на КРС, трудовото правоотношение между нея и работодателя ответник не е възникнало отново, а е продължило както твърди ищеца. Възстановяването на работа по смисъла на чл.344, ал.1, т.2 КТ представлява възраждане на трудовото правоотношение. Чрез него не се създава ново, друго трудово правоотношение в сравнение с прекратеното, а по силата на решението на съда или при отмяна от работодателя, се постановява неговото продължаване. Това сочи достатъчно ясно и употребеният от законодателя израз „възстановяване”, което означава отново установяване на съществувалото преди това трудово правоотношение. В този смисъл е задължителната съдебна практика дадена с ТР № 6/2014 по тълк.дело № 6/2014 г. на ОСГК на ВКС.

Предвиденото в чл.328, ал.1, т.10б КТ основание за прекратяване на трудовото правоотношение с работещи пенсионери по осигурителен стаж и възраст се прилага, когато трудовото правоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото се на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Меродавно за наличието на фактическия състав на чл.328, ал.1, т.10б КТ е обстоятелството дали правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст е било упражнено през време на действието на трудовото правоотношение или не. Ако това право е било придобито и упражнено през това време, то посоченото уволнително основание не е налице.

Именно такъв е и настоящия казус, тъй като по делото безспорно се установи, че в хода на висящия съдебен спор, но и в хода на валидно трудово правоотношение /възстановено от съда/, на 16.06.2016 г. ищеца е упражнила и придобила правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и по отношение на нея не е налице уволнителното основание по чл.328, ал.1 т.10б КТ. Отново съда се позовава и на задължителната съдебна практика дадена с ТР № 6/2014 по тълк.дело № 6/2014 г. на ОСГК на ВКС.

Съда не споделя доводите на ответника, че е налице допуснат фактическа грешка при записването на правното основание в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца. От една страна ответника има главна и пълна доказателствена тежест да докаже това си твърдение, което той не стори въпреки, че съда му даде задължителни указания за това и отложи делото именно за ангажиране на гласни доказателства в този смисъл.

На следващо място,  съгласно чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ в случаите, когато трудовият договор се прекратява с предизвестие какъвто е и настоящия, конститутивното действие по прекратяване на съществуващото трудово правоотношение настъпва с изтичането на срока на предизвестието, а издадената заповед за прекратяване на трудовия договор има само констативен характер. В тези случаи релевантните основания за уволнението са тези, които са посочени в предизвестието, тъй като предизвестието е определящо за прекратяването на трудовото правоотношение. При положение, че страната го е получила и е запозната с него, за нея е налице яснота по отношение на прекратителното основание и съответно съдът, при осъществяваната проверка за законност, следва да прецени дали е налице състава на основанията, посочени в предизвестието за уволнение. Обосновката на прекратителното основание е съобразно изложените там фактически доводи, като при несъответствие между тях и дадената правна квалификация, определящо значение имат изложените фактически доводи - решение № 351/20.12.2011 г. по гр. дело № 229/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и решение № 346/23.07.2010 г. по гр. дело № 468/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС. Така видно от съдържанието на връченото лично на ищеца на 18.08.2017 г. предизвестие по чл.326 КТ в него ясно и недвусмислено е посочено правното основание за прекратяване на трудовия договор по чл.328, ал.1 т.10б КТ, както и ясно и изрично е посочено същото фактическо основание съответстващо на цитираната норма на КТ - когато трудовото правоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Т.е. основанието за уволнение на ищеца е това по чл.328, ал.1 т.10б КТ и то не е налице по отношение на нея, поради което и е незаконно и съда следва да го отмени.

По отношение акцесорния иск по чл.344, ал.1 т.2 КТ за възстановяване ищеца на предишната работа съда намира, че е основателен и доказан, и следва да го уважи. Иска за възстановяването на незаконосъобразно уволнения работник или служител на заеманата преди уволнението длъжност е акцесорен иск и следва да бъде уважен при условие, че е уважен главният иск за признаване на уволнението за незаконно, както е в настоящия случай, тъй като за възстановяването се изисква единствено волеизявление на незаконосъобразно уволнения работник или служител в същия смисъл и по надлежния ред.

Съда не споделя заявеното от ответника оспорване на този иск по изложените съображения основании на съдебната практика на ВКС дадена в Решение № 44/10.02.106 г. по гр.дело № 4052/2015 г. на ВКС. Това решение е неотносимо към настоящия казус. То дава отговор на въпроса, следва ли да бъде възстановен на предишната работа работник или служител при дисциплинарно уволнение, извършено в срока на отправено до него предизвестие от работодателя, ако уволнението е отменено, но междувременно е изтекъл срокът на предизвестието. Този въпрос е решен със задължителна сила и с  ТР № 2/12г.на ОСГК на ВКС. В конкретния случай обаче няма нито твърдения, нито доказателства ищеца да е била наказана с дисциплинарно уволнение в срока на предизвестието, напротив срока на предизвестието не е спазен от работодателя, а последния е заплатил на ищеца обезщетение за това на основание чл.220, ал.1 КТ.

По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, предпоставките за уважаване на иска са оставането без работа на ищеца за не повече от шестмесечен период след незаконното уволнение, претърпени от това вреди, както и причинна връзка между уволнението и вредите.

Видно от събраните по делото доказателства – копие на трудова книжка и извършената от съда констатация от оригинала на трудовата книжка на ищеца, същият след уволнението и на 18.08.2017 г. до датата на приключване на съдебното дирене по делото – на 22.01.2018 г. не е работила по трудово правоотношение, с което искът е доказан по основание, включително относно наличието на причинно-следствена връзка между оставането без работа и претърпените вреди. При изчисляването на размера на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ за основа се взема брутното трудово възнаграждение на работника за последния пълен отработен месец, предхождащ уволнението. По делото се установи чрез знанията на вещото лице изготвила заключение, че пълния отработен от ищеца месец преди прекратяване на трудовото правоотношение е месец ноември 2015 г., а брутното трудово възнаграждение получено от ищеца през този месец /арг.чл. 228, ал. 1 КТ/ е в размер на 1 946.36 лева.

Тъй като крайният момент, към който се произнася съдът с решението си е момента на прекратяване на съдебното дирене, иска по чл.344, ал.1 т.3 вр. чл. 225, ал.1 КТ следва да бъде уважен за периода от 19.08.2017 г. до 22.01.2018 г. /датата на приключване на съдебното дирене по делото/. За този период на ищеца се дължат от ответника работодател пет БТВ, или сумата 9 592.35 и още за един ден /22.01.2018 г., тъй като 20 и 21 януари 2018 г. за почини дни събота и неделя/ още 92.68 лева, или общо на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение в размер на 9 824.48 лева, като в останала част до претендирания размер от 11 678.16 лева лева, съда следва да отхвърли иска, като неоснователен с оглед обстоятелството, че се претендира обезщетение за бъдещ период, ненастъпил към приключване на съдебното дирене. Сумата на обезщетението се дължи ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 16.10.2017 г. до окончателното изплащане.

По възражението за прихващане заявено от ответника в условията на еветуалност.

В досегашната си практика по аналогични казуси състава на съда уважаваше такова възражение за прихващане, съобразявайси и практиката на ВКС дадена с Решение № 88 от 29.01.2010г. по гр.д. № 590/2009 г. на ВКС в смисъл, че обезщетението по чл. 220, ал.1 КТ, изплатено за неспазен срок на предизвестие, подлежи на прихващане от размера на предявеното с иск по чл. 344, ал.1 т.3 обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ, тъй като и двете вземания обезщетяват една и съща по естеството си вреда на уволнения, а именно оставането му без работа

Съда изоставя това си разбиране и споделя аргументите на ВКС дадени с Решение № 18 от 08.02.2013 г. по гр.д.№ 1211/ 2012 г., 4-то г.о. на ВКС, че с признаване на уволнението за незаконно не отпада и правото на ищцата да получи обезщетение за неспазено предизвестие. Такова се дължи, защото работодателят не е изпълнил задължението си да предизвести ищцата един месец преди прекратяването на договора, в който месец насрещната страна би получавала трудово възнаграждение. Отмяната на уволнението като незаконно не санира договорното неизпълнение и не заличава основанието, поради което неизправната страна е обезщетила изправната. 

Прихващане може да се извърши обаче с получената от ищцата сума за обезщетение за неспазено предизвестие в размер над БТВ за неспазен срок на предизвестието, който е 30 дни /календарни, или от 18.08.2017 г. до 18.09.2017 г. са 19 работни дни без 06.09.2017 г. – неработен ден/ по 92.68 лева, общо 1 760.92 лева. По делото се установи от заключението на вещото лице, че работодателя неправилно е изчислил размера на БТВ и на обезщетението на ищеца по чл.220, ал.1 КТ, като и е заплатил место дължимото обезщетение в размер на БТВ за 19 работни дни, 1760.92 лева, обезщетение в размер на 2 852.61 лева. Предвид на това възражението за прихващане на ответника е основателно за разликата от 2 852.61 -1 760.92 = 1 091.69 лева, която следва да се прихване от дължимото на ищеца обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, или 9 824.48 -1 091.69 = 8 732.79 лева.

 

ПО РАЗНОСКИТЕ

Общото правило за присъждане на съдебни разноски е уредено в чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК. Така съгласно чл.78, ал.1 от ГПК и предвид изхода на спора, ответника следва да заплати на ищеца направените по делото разноски, съобразно уважената част от иска, а ищеца дължи на ответника разноски съобразно отхвърлената част от иска.

Що се касае до отговорността за разноските на ответника съобразно отхвърлената част,  съдът приема, че ответникът няма право на такива, по отношение отхвърлената част на иска за обезщетение поради извършено прихващане. Основание за отхвърлянето на тази част от иска не е отричане на правното твърдение на ищцата, а извършено прихващане с насрещно вземане на ответника. Предявената срещу последния претенция в тази част обаче е приета за основателна и при това положение разноски ответникът не може да претендира за нея. Освен това ответника  дължи заплащане на таксите за производството пред първата инстанция, включително по компенсация платеното възнаграждение на вещото лице в размер на 100.00 лева - арг . чл.78 ал.6 ГПК. 

Допълнително за конкретния спор пълномощниа на ответника е заявил редовно, в срок възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, което е в размер на 2 160.00 лева. Съдът следва да се произнесе като на първо място ще определи минималния размер на дължимата адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 7, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 2004 г., дължимото минимално възнаграждение по исковете по чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ /и за двата, когато са предявени заедно/ е в размер на минималната работна заплата, или 460.00 лева, съгласно ПМС № 141/13.07.2017 г., а съгласно чл. 7, ал.1, вр. с ал.2, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г., по иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 КТ вр. с чл. 255, ал.1 КТ с цена 11 678.16 лева, възнаграждението е в размер на 880.34 лева или общо 1340.34 лева. Ищецът е заплатил и претендира адвокатско възнаграждение в размер на 21 60.00 лева. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не може да присъди възнаграждение в размер по нисък от минимално от 1 340.34 лева. Наред с това следва да съобрази правната и фактическа сложност на спора, а именно проведените две съдебни заседания, за които пълномощниците на ищеца пътуват от гр.София, както и събраните по делото доказателства и наведените доводи. В този смисъл съдът намира, че платеното от ищеца адвокатско възнаграждение не е прекомерно. С оглед уважената част от иска /предявен за 11 678.16 лева и уважен без възражението за прихващане за 9 824.48/, съдът следва да го редуцира до 1 853.68 лева.

На ответника съгласно чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК се дължи възнаграждение за юристконсулта в размер съобразно отхвърлената част от иска и при минимални размери 1 340.34 лева. Така съобразно отхвърлената част на иска се следва възнаграждение в размер на 212.75 лева.

Съгласно чл.78, ал.6 от ГПК с оглед изхода на спора, който е трудов и ищецът е освободен от такси и разноски, ответникът следва да заплати на Районен съд Козлодуй държавна такса в размер на 4% от присъденото обезщетение и в хипотезата на чл.72 ГПК още 50.00 лева за другите два иска, или общо 392.97 лева и по компенсация възнаграждението на вещото лице от 100.00 лева, платено от бюджетната сметка на съда.

Водим от изложените правни съображения, Козлодуйският районен съд, Втори състав на основание чл. 235 от ГПК

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл.344, ал.1 т.1 от КТ уволнението на Д.С.Л., ЕГН ********** от работодателя „А.К.” ЕАД ***, ЕИК *********, представлявано от Иван Андреев – Изпълнителен директор със Заповед № 103 от 18.08.2017 г., извършено на основание чл.328, ал.1 т.10б КТ.

ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.344, ал.1 т.2 от КТ Д.С.Л., ЕГН ********** на предишната работа при работодателя „А.К.” ЕАД ***, ЕИК *********, на длъжност „Организатор документация” в Дирекция „Производство”, ЕП-2, Направление „Ремонт”, отдел „Изпълнение на ремонта”, Цех „Оборудване 1-ви контур” в група „Технологично осигуряване”.

ОСЪЖДА на основание чл.344, ал.1 т.3 вр. чл.225, ал.1 от КТ, „А.К.” ЕАД, ***, да заплати на Д.С.Л., ЕГН ********** обезщетение за времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение в размер на 8 732.79 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба на 16.10.2017 г. до окончателното изплащане, като в останалата част до претендираното обезщетение от 11 678.16 лева, отхвърля иска за обезщетение, като за сумата 1 091.69 лева, тъй като е погасен поради прихващане с изплатено в повече на основание чл. 220, ал.1 КТ обезщетение в размер на тази разлика, и за остатъка до 11 678.16 лева, като претендирано за бъдещ период.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, „А.К.” ЕАД, *** да заплати на Д.С.Л., ЕГН ********** направените по делото разноски съобразно уважената част на иска в размер на 1 853.68 лева.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК, Д.С.Л., ЕГН ********** да заплати на „А.К.” ЕАД, *** направените по делото разноски съобразно отхвърлената част на иска в размер на 212.75 лева.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК, „А.К.” ЕАД, *** да заплати на Районен съд Козлодуй държавна такса в размер на 392.97 лева и по компенсация възнаграждението на вещото лице от 100.00 лева.

 

На основание чл.242, ал.1 от ГПК, съдът допуска предварително изпълнение на решението в частта за присъденото обезщетение за работа.

 

Решението може да се обжалва от страните пред Врачанския Окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

                                                            Районен съдия:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

*Решението се публикува.