Определение по дело №1078/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е образувано по жалба на НАП срещу разпореждане № 2650/29.3.2013 г.,постановено по ч.гр.д. № 796 по описа за 2013 г. на БРС в частта, с която е отхвърлено заявлението на НАП за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу “., за присъждане на лихва по чл. 18.2. от Общите условия към договора от 28.2.2008 г., в размер на лихвите, определяни от Европейската централна банка върху основните й сделки за рефинансиране в евро, увеличена с 3,5 процентни пункта, начислявана върху главницата, считано от 20.8.2012 г. до окончателното изплащане на вземането и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Сочи се от жалбоподателя, че разпореждането в атакуваната част е незаконосъобразно, тъй като съдът не е съобразил начина по който е уговорена между страните лихвата, установена и с акта за установяване на частно държавно вземане, съответстваща на поисканото със заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Сочи, че юрисконсултско възнаграждение се следва и когато представителството е осъществявано от лице с юридическо образование, противно на приетото от РС.

Жалбата е допустима, тъй като е подадено от надлежно лице, срещу подлежащ на обжалване акт, в срок, по отношение на който съдът съобрази следното: Разпореждането, в частта предмет на въззивния контрол, е връчено на 10.7.2013 г. и едноседмичния срок е изтекъл на 17.7.2013 г. На следващия ден е депозирана частна жалба и очевидно тя е просрочена. На 18.6.2013 г. е депозирана молба, чието съдържание е идентично с това на частната жалба и изрично в нея е посочено, че ако РС я счете за неоснователна, то да приеме, че е частна жалба срещу разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение. РС не се е произнесъл по допустимостта й и/или основателността й, но това е без значение, тъй като според ОС след като има първоначално произнасяне за цялата претенция от РС и предвид чл. 418, чл. 4 от ГПК, според който подлежи на обжалване разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаване на изпълнителен лист, приема, че жалба е подадена на 18.6.2013 г. т.е. в срок срещу постановения от РС акт.

Видно е, че е поискано от НАП издаване на заповед за незабавно изпълнение за лихва по чл. 18, ал. 2 от Общите условия към договора от 28.2.2008 г., в размер на лихвите, определяни от Европейската централна банка върху основните й сделки за рефинансиране в евро, увеличена с 3,5 пункта, начислявана върху главницата, считано от 20.8.2012 г. до окончателното изплащане на главницата. По този начин лихвата е определена в акт № 68/30.8.2012 г. за установяване на частно държавно вземане върху главницата от 16 281,26 евро, въз основа на който документ се сезира съда.

РС е счел искането за неоснователно. Посочил е, че се претендира не законна, а договорна лихва, която не е изчислена по размер и същата не е изискуема. Посочил е още, че размера до датата на подаване на заявлението е определяем, поради което е недопустимо да се присъжда от момент преди подаване на заявлението, което не позволява и определянето на дължимата ДТ.

РС не е присъдил и претендираните разноски за осъщественото процесуално представителство от служител с юридическо образование, позовавайки се на чл. 78, ал. 8 от ГПК, очертаващ лимитивно в кои случай се присъжда адвокатско възнаграждение в полза на юридическите лица и то е при осъществявано представителство от адвокат или юрисконсулт.

За тези неуважени искания е подадена жалбата.

Жалбоподателят сочи, че лихвата, както е посочена в акта за държавно вземане им се дължи, на основание чл. 18, т. 2 от Общите условия към сключения между страните договор, тъй като няма пречки да се уговори размер различен от законната лихва. Или акцента на становището на жалбоподателя е за основателността на това им вземане. РС обаче не е отрекъл въобще правото им на тази претенция, а е извършил преценка в контекста на специфичните правила уреждащи заповедното производство и че съдът разглежда само индивидуализирани претенции, за да счете в случая, че тези предпоставки за претендираната по този начин и ред мораторна лихва не са налице. Окръжният съд счита застъпеното становище от РС за законосъобразно. За да се издаде изпълнителен лист въз основа на постановено незабавно изпълнение със заявлението следва да е представен документ по чл. 417 ГПК. Такъв в случая е представен по т. 7 на чл. 417 ГПК – влязъл в сила акт за установяване на частно държавно вземане. В него обаче начина, по който е посочена присъждане на лихвата „считано от 20.8.2012 г…. до окончателното изплащане” не сочи на индивидуализация на размера на лихвата до предявяване на заявлението на 28.3.2013 г., както е прието и от РС, че до този момент размера на претендираната мораторна лихва е определяем. От друга страна е съобразено, че съдът присъжда след подаване на заявлението респ. исковата молба законна лихва, не и мораторна лихва по арг. от чл. 86, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, където се сочи, че за действително претърпени вреди в по-висок размер /има се предвид над размер на обезщетението, равняващ се на законна лихва/ може да се иска обезщетение съобразно общите правила. В случая е поискано присъждане на мораторна лихва, считано от дата преди заявлението до окончателното плащане на установената с акт за държавно вземане главница. Затова след като не е конкретизиран размера до датата на подаване на заявлението, а след тази дата се претендира различна от законовата лихва, то постановеното от РС отхвърляне на претенцията е правилно и законосъобразно.

Първоинстанционният съд е отхвърлил искането на заявителя – НАП за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 800, 53 лв.Приел е, че не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 8 от ГПК, тъй като се претендира възнаграждение за осъществено процесуално представителство не от юрисконсулт, както е посочено в цитираната разпоредба, а от лице с юридическо образование. Настоящият въззивен състав не споделя тази теза. Като се съобрази че е предвидено заплащане на възнаграждение на юридическите лица при осъществено процесуално представителство от юрисконсулт т.е. от лице , което е на трудов договор с представлявания, съдът счита, че такова възнаграждение се следва и когато представителството се осъществява от други лица, който са също на трудов договори и съотв. са с юридическо образование. Няма логично обяснение за разграничение между двете възможни представителства при заплащане на възнаграждение. Според съда волята на законодателя е да се присъжда възнаграждение на юридическите лица, когато се представляват от лица, посочени в чл. 32, т. 3 от ГПК, но не и когато се представляват от законния им представител дори и да е с юридическо образование. Ето защо в тази част постановения акт следва да се отмени и се постанови уважаване на искането на НАП за присъждане на разноски, представляващи възнаграждение за процесуалното представителство пред РС, осъществено от лицето Л. К. – правоспособен юрист на длъжност началник отдел „Частни държавни вземания”, на трудов договор с НАП, с юридическо образование, упълномощено от изпълнителния директор на НАП. В тази насока ТР № 3/13.5.2010 г. на ВАС по т.д. 5/2009 г. Поискания размер от 800,53 лв. е съобразен с уважения размер на претенцията и чл. 7, ал. 5 във вр. с ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/9.7.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от изложеното и на основание чл. 418, ал. , ал. 1 във вр. с чл. 417, т. 7, чл. 78, ал. 8 от ГПК, Окръжният съд

О п р е д е л и:

` Потвърждава разпореждане № 2650/29.3.2013 г.,постановено по ч.гр.д. № 796 по описа за 2013 г. на БРС в частта, с която е отхвърлено заявлението на НАП за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу “., за присъждане на лихва по чл. 18.2. от Общите условия към договора от 28.2.2008 г., в размер на лихвите, определяни от Европейската централна банка върху основните й сделки за рефинансиране в евро, увеличена с 3,5 процентни пункта, начислявана върху главницата, считано от 20.8.2012 г. до окончателното изплащане на вземането.

Отменя разпореждането, в частта с която е отхвърлено поисканото от НАП присъждане на юрисконсултско възнаграждение и вместо това постанови:

Да се издаде в полза на НАП с ЕИК * заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу “., , с ЕИК *********, представлявано от С. К. Л. за сумата от 800,53 лв., представляващи възнаграждение за процесуално представителство.

Определението е окончателно.

Председател: Членове: