МОТИВИ към присъда от
14.01.20 г. по НОХД№ 899/19 г. на ВРС:
Производството е образувано е по внесен от ВРП обвинителен акт
против подсъдимата П.И.И. *** за извършено престъпление по чл.183, ал.1 НК – за
това, че за времето от м.03.17 г. до
м.07.2019 г. включително, в с.Ч., обл.Враца, след като е осъдена с
влязло в сила решение по гр.д.№ 4610/16 г. на РС-Враца да издържа свой
низходящ- дъщеря М.И.К., съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на
повече от две месечни вноски, а именно – 29 месечни вноски от по 115.00 лв. или
общо неизплатено задължение за издръжка в размер на 3335.00 лв.
Подсъдимата И. и упълномощеният й защитник адв.Д.Д. не оспорват и признават
фактите по обвинението, като в хода на съдебното производство се представят
надлежни доказателства за пълно погасяване на задължението за издръжка за
инкриминирания период. На това основание и поради липса на други законови
пречки, се отправя искане подсъдимата след като бъде призната за виновна по
повдигнатото й обвинение, да бъде освободена от наказание, съгласно чл.183,
ал.3 НК.
Участващият по делото прокурор, както и упълномощеният повереник на
частното обвинение-адв.И.К. поддържат идентични доводи и искания с тези на
защитата.
След цялостен и обстоен анализ на събраните по делото
доказателства, съдът намери за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата И. и св.И.К. живеели на съпружески начала, като от
съвместното им съжителство имат родено през 2010 г. едно дете-дъщеря-М.К..
След като се двамата родители се разделили, с решение №70/13.02.17 г.,
постановено по гр.д.№4610/16 г. на ВРС и влязло в сила на 07.03.17 г.,
родителските права върху детето са предоставени на бащата, а подсъдимата е
осъдена да му заплаща като законен представител на малолетното дете месечна
издръжка от 115.00 лв. След постановяване на горепосочения съдебен акт,
подсъдимата заминала за чужбина, не осъществявала никакви контакти с бащата и
детето и не изплащала дължимата издръжка, поради което срещу нея било
образувано настоящето наказателно производство за престъпление по чл.183, ал.1 НК.За инкриминирания в обвинителния акт период от м.март 2017 г. до м.юли 2019 г., включително,
неиздължените вноски са общо 29 броя от по 115.00 лв. или общо неиздължена сума
за издръжка в размер на 3335.00 лв. В хода на настоящето съдебно производство,
подсъдимата е изплатила изцяло задълженията си по издръжката, както за горепосочения период, така за последващия
период до м.12.19 г.
Така изложената фактическа обстановка, съдът възприе въз основа
на събраните и приобщени по съответния процесуален ред гласни и писмени
доказателства от досъдебното производство и съдебното производство, а именно:
свидетелските показания на И.К., заверени копия от съдебния акт по гр.д.№4610/16
г., акт за раждане на детето, справки от СИС, НАП, НОИ и др., характеристика и
свидетелство за съдимост на подсъдимия,
платежни нареждания и извлечения от банкова сметка ***.И.К.. Данните от
тези доказателствени източници са еднопосочни и не се оспорват от страните,
поради което и не се налага по-подробното им обсъждане.
На базата на възприетите фактически обстоятелства и въз основа
на логичния и безпротиворечив анализ на доказателствения материал, съдът прие
от правна страна, че престъплението за което е повдигнато обвинение е извършено
от подсъдимата и са налице всички обективни и субективни признаци,квалифициращи
го по чл.183, ал.1 НК, а именно: по делото безспорно се установи, че в
инкриминирания период и място, като е имала задължение да издържа свой
низходящ-дъщеря М., установено с влязъл в сила осъдителен съдебен акт, подсъдимата
съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на общо 29 месечни вноски на
обща стойност 33350.00 лв. От субективна страна деянието е извършено с пряк
умисъл, тъй като подсъдимата е съзнавала обществената опасност на поведението
си и на последиците от него и пряко е целяла тези последици.
По делото обаче безспорно се установи и че в рамките на
образуваното съдебно производство, подсъдимата е изпълнила задължението си за
издръжка в цялост, като няма данни да са настъпили други вредни последици за
пострадалото дете.Същевременно до този момент, спрямо подсъдимата не е прилагана
привилегията на чл.183, ал.3 НК. Затова
и на това основание, след като я призна за виновна по повдигнатото обвинение по
чл.183, ал.1 НК, съдът с присъдата си не й наложи наказание.
При горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: