Решение по дело №14236/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260023
Дата: 7 февруари 2023 г.
Съдия: Мария Димитрова Личева
Дело: 20205330114236
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 260023                                  Година 08.02.2023                            Град  ПЛОВДИВ

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                                             ХIII граждански състав      На десети януари                                                    две хиляди двадесет и трета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА

 

Секретар: МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 14236 по описа за 2020 година

и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК, предявен от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев " № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Н..Т...С.. и Ч...Д..Д.. чрез пълномощника: Б...Н...Р..., с която се иска от съда да признае за установено по отношение на П.Г.Ф. ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, съществуването на вземането на следните суми, както следва:

                     10 369,93 лева  главница по 85 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 14.02.2017 г. до 14.02.2024 г.;

                     884,67 лева възнаграднтелна лихва за периода от 14.02.2017 г. до 19.09.2017 г.;

                     634,56 лева обезщетение за забава за периода от 14.02.2017 г. до 12.03.2020 г.:

                     законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното погасяване на дълга.

                При условията на евентуалност, в случай че съдът счете за неоснователен предявения иск по чл.422 от ГПК, в случай че установителния иск по чл.422, вр. с чл.415 от ГПК, бъде отхвърлен частично или изцяло като неоснователен, моли съда, да осъди ответника, да заплати сумите както следва:

                     10369,93 лева главница по 85 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 14.02.2017 г. до 14.02.2024 г.;

                     884,67 лева възнаграднтелна лихва за периода от 14.02.2017 г. до 19.09.2017 г.;

                     634,56 лева обезщетение за забава за периода от 14.02.2017 г. до 12.03.2020 г.:

                     законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното погасяване на дълга.

Претендира разноските направени в хода на заповедното производство на основание чл. 78 ал. 8 ГПК и разноските направени в хода на настоящото производство.

С исковата си молба ищецът твърди, че на …… е подписан индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД. ЕИК …… и „Агенция за събиране на втемания“ ЕАД с ЕИК …. по силата на което вземането на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД срещу П.Г.Ф., произтичащо от договор за потребителски кредит № ………. е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството - кредитор. Общите условия на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД съдържали изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Дтъжникът бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за станалата продажба на вземането с Уведомително писмо с изх. № …………..от името на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, което било връчено на кредитополучателя чрез ЧСИ …………., на когото „Агенция за събиране на вземания" ЕАД е възложила правомощията по чл. 18. ат. 5 ог Закона за частните съдебни изпълнители.

Твърди, че Приложение № 1 към Индивидуален договор та продажба и прехвърляне на вземания от ………… било представено само с данните на кредитополучателя, тъй като данните на останалите длъжници били защитени съгласно Закона за защита на личните данни /чл. 2, ал. 2, т. 2. 3. 5. във вр. с чл. 23, ал. 1. 2. 3. във вр. с чл. 26. ал. 2 от ЗЗЛД/ и приложенията към исковата молба не се представят само на съда.

Съгласно чл. 4.3 от рамковия договора за цесия, Агенция за събиране на вземания, в качеството на цесионер се е задължила от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за което Агенция за събиране на вземания имало изрично пълномощно от „УниКредит Кънсюмър Файненсннг" ЕАД. В изпълнение на договорните задължения и изискванията на закона на кредитополучателя било изпратено по реда на чл. 99. ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия, ведно с уведомление за предсрочната изискуемост с изх. № ……… от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсннг” ЕАД. Длъжникът е уведомен по реда на чл. 99. ал. 3 от ЗЗД за станалата продажба на вземането с Уведомително писмо с изх. № ………… от името на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и за обявената предсрочна изискуемост на процесното вземане. Съобщението било връчено на кредитополучателя, чрез ЧСИ …….., на когото „Агенция за събиране на вземания" ЕАД възложила правомощията по чл. 18, ал. 5 от Закона за частните съдебни изпълнители.

Твърди, че на ……… П.Г.Ф. в качеството й на Кредитополучател е сключил договор за потребителски паричен кредит № ………. с „УниКрсдит Кънсюмър Файненеинг” ЕАД, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Общите условия, при които „УниКредит Кънсюмър Файненеинг” ЕАД предоставило потребителски кредити. Цитираните Общи условия били неразделна част от договора за кредит. С факта на подписването на Договора, Кредитополучателят удостоверявал, че му е предоставен целият обем преддоговорна и договорна информация от страна на банката, получил е екземпляр от Общите й условия, запознат бил с тях и безусловно ги приемал.

При условията на Договора за потребителски паричен кредит, Кредиторът предоставил на Кредитополучателя потребителски паричен кредит в размер на 10 000,00 лева, която сума била преведена по посочената от Кредитополучателя банкова сметка, ***…………

Съгласно сключения договор страните постигнали съгласие, че главницата или общия размер на кредита е 10 500.00 лв., който представлявал сборът от чистата стойност на кредита 10 000.00 лв. и таксата разглеждане на кредита 500.00 лв., като таксата за разглеждане на кредита Кредитополучателят се е задължил да заплати на Кредитора на 85 броя равни части, които били включени в размера на всяка отделна месечна погасителна вноска.

            Страните постигнали съгласие Кредитополучателят да бъде включен в Групова застраховка, по която била договорена застрахователна премия в размер на 1 229.10 лв., за което Кредитополучателят е подписал декларация за приемане на застраховане. Застрахователната премия била разделена на 85 броя месечни плащания, дължими на падежните дати на съответните месечни погасителни вноски.

Съгласно условията на сключената застраховка, при неплащане на текуща месечна застрахователна премия на съответния падеж на погасителната вноска, се предоставял едномесечен гратисен период, в който ако не бъде извършено плащане по застрахователната премия застрахователното покритие се прекратявало автоматично, предвид което за периода считано от …….. по задължението не били начислявани месечни застрахователни премии.

Подписвайки договора за кредит, Кредитополучателят се е задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я върне ведно с начислените лихви и разноски, в сроковете и при условията, указани в Договора, на вноски, чиито брой, размер и падежи са посочени в погасителен план, който бил неразделна част от договора за кредит. Посоченият в погасителния план размер на всяка месечна погасителна вноска включва съответна част от главницата на отпуснатия кредит, лихвата върху нея към момента на предоставяне на кредита, комисионната/таксата и съответна част от застрахователна премия. В погасителния план са посочени и падежът на изискуемост и погасяване на всяка една от вноските.

Съгласно клаузите на сключения договор, усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се олихвявала с възнаградителна лихва, месечния размер на която бил фиксиран за целия срок на договора и която се начислява от датата на отпускане на кредита, като страните са договорили годишен лихвен процент в размер на 14.50%. Така. подписвайки договора за кредит, страните са постигнали съгласие възнаградителназ а лихва за срока на договора да бъде в общ размер на 6334.25 лв. Общата сума. която Кредитополучателят се е задължил да върне при сключване на договора за кредит е в размер на 18063.35 лв.. която съгласно клаузите на договора за кредит е платима на 85 броя анюитезни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 212.51 лева. като първата погасителна вноска е дължима на 14.02.2017 г.. а последната е с падеж на 14.02.2024 г., съгласно погасителен план. неразделна част от Договора за кредит, в който е посочен падежът на всяка отделна погасителна вноска.

Тдвърди, че крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита бил 14.02.2024 г./дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план/, но предвид обстоятелството, че кредитополучателят не е изпълнявал задължението си за заплащане в срок на погасителните вноски, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, на основание чл. 13. ал. 2. б. „а“ от Общите условия, неразделна част от договора за кредит, съгласно който кредиторът има право да обяви всичките си вземания по предоставения кредит, в т.ч. изтекли и непогасени вноски, остатъчна главница и остатъчни лихви, лихви за забава, такси и комисионни за предсрочно изискуеми в пълен размер при неплащане на две последователни погасителни вноски по кредита/главница и лихва/. От страна на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД до кредитополучателят било изпратено уведомително писмо с изх. № ……….с което му било съобщено, че поради допуснато просрочие и неплащане на погасителни вноски по договора всички вземания по него са изискуеми изцяло и в пълен размер, считано от 09.05.2018 /датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост/. Уведомителното писмо било връчено на кредитополучагеля чрез ЧСИ ………на когото „Агенция за събиране на вземания” ЕАД е възложила правомощията по чл. 18. ал. 5 от Закона за частните съдебни изпълнители. Уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост е получено от длъжника на ……….

Съгласно разпоредбите на приложимите към Договора за кредит Общи условия, при забава в плащанията на дължимите от Кредитополучателя суми, същият дължал на Кредитодателя освен всички просрочени и неизплатени месечни суми и обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва, разделена на 360 дни. за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената дължима главница. На посоченото основание, на длъжника е начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в общ размер на 634.56 лв. за периода от 14.02.2017 г. до 12.03.2020 г.

ОТВЕТНИКЪТ П.Г.Ф., чрез чрез пълномощника………Д.Б., с отговора на исковата молба заявява, че исковата претенция е недопустима.

В случай, че съдът намери възражението за недопустимост за неоснователно, то счита установителният и осъдителен искове за допустими, но неоснователни.

Твърди, че ищцовото дружество черпело правата си от договор за потребителски кредит от …… по който договор, ответницата е кредитополучател. Договорът бил потребителски по смисъла на чл.9 от Закона за потребителския кредит (ЗПК).

Твърди, че договорът е недействителен на основание чл.22. вр. чл.10. ал.1 ЗПК, тъй като размерът на текстовата част на шрифта е по-малък от 12.

Твърди, че договорът е недействителен на основание чл.22. вр. чл.11, ал.1. т.10 ЗПК. В Раздел „Характеристики и условия на потребителския паричен кредит" от договора е посочено, че годишният процент на разходите (ГПР) е в размер на 20.37%. Твърдим, че в ГПР не е включена застрахователната премия от 14.46 лева месечно, както и таксата за разглеждане па кредита. Ето защо ТИР е неправилно изчислен. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора по смисъла на чл.11. ал.1. т.10 ЗПК, не давала възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР, което представлявало невярна и следователно измамна информация относно общите разходи по кредита, следвало да се окачестви като нелоялна и по - специално заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6. параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО (Директива за нелоялните търговски практики), тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Това от своя страна означава, че клаузата относно общия размер на сумата, която следва да плати потребителя, е неравноправна по смисъла на член 4. параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност па договора в неговата цялост.

Недействителността на правоотношението означавало, че двата иска следвало да бъдат отхвърлени изцяло. Установявало се, че с договора за цесия „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ" ЕАД, е прехвърлило едно несъществуващо вземане, тъй като договора за кредит бил недействителен. И тъй като това било така, отношенията между страните се определяли съобразно правилото на чл.23 ЗПК - потребителят връщал единствено заемната сума и то на плоскостта на неоснователното обогатяване. То от своя страна било налице единствено между „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ" ЕАД и ответницата, но е и между „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД и П.Ф..

            От събраните по делото доказателства,  които прецени поотделно и в тяхната съвкупност,  при спазване разпоредбите на чл. 235 ГПК,  съдът прие за установено от фактическа и правна старана следното:

  По допустимостта на установителният иск:

  Видно от приложеното ч. гр. д. № …….., вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК, по която длъжника е направил възражение след връчването й и исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

            По основателността:

            Предявен е иск с правно основание чл. 422, във връзка с чл. 415 от ГПК,  с който да бъде прието за установено, че ответника дължи на ищеца сума по вземане, произтичащо от Договор за потребителски паричен кредит ………. ведно със мораторна лихва и законна лихва върху сумата.

Договорът е потребителски по смисъла на чл.9 от Закона за потребителския кредит (ЗПК).

По делото е прието заключение на вещото лице М.К., от което се установява, че размерът на шрифта, с който са отпечатани Декларация за съгласие за обработка на лични данни, Договор за потребителски кредит № …. Общи условия, Погасителен план, Медицински въпросник, Общи условия на застрахователна програма и Съгласие за директен дебит, са с размер на шрифта около 10-11 пункта, но по малък от 12 пункта, което е самостоятелно основание за недействителност по чл.22, вр. чл.10, ал.1 ЗПК.

Отделно от това в договора  за паричен кредит е посочено, че годишният процент на разходите (ГПР) е в размер на 20.37%. Видно от заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза беше установено, че в ГПР е включена като разход само договорната лихва. По този начин при липсата на ясна информация в договора по смисъла на чл.11. ал.1. т.10 ЗПК, потребителя е бил лишен от възможността да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Същото представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6. параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО (Директива за нелоялните търговски практики). Същото е самостоятелна причина за обявяване на договора за кредит за недействителен.

Същото обуславя неоснователност на предявения установителен иск по чл.422 от ГПК и неговото отхвърляне.

По отношение допустимостта на осъдителните искове по чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.86 от ЗЗД, предявени в условията на евентуалност:

Евентуалният иск се счита предявен под условие, като разглеждането му е обусловено от изхода на делото по главния иск. В случая предвид отхвърляне на главния иск, съдът дължи произнасяне по основателността на евентуалния осъдителен иск.

Същият е недопустим. Предмет на двата иска – установителен и осъдителен иск – е вземане за непогасена част от главница, произтичащо от неизпълнение на задължение на кредитополучателя по договор за предоставяне на потребителски кредит за плащане на две поредни погасителни месечни вноски, заявено като предсрочно изискуемо в успешно проведено заповедно производство.
Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено в хода на исковото производство – с връчване препис от исковата молба на ответника, има за последица настъпване на изискуемостта от този момент, но не променя основанието, на което е възникнало вземането и е издадена заповедта за незабавно изпълнение на парично задължение. В процесния случай разликата между главния и евентуалния иск е само във вида на търсената защита. Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение,
е предпоставка за съединяване на осъдителен иск при условията на евентуалност с предявения по реда на чл.422 ГПК положителен установителен иска, а в случая заявеният спорен предмет е един и същ, т.е. налице е недопустимо съединяване на исковете./Решение  №135/26.09.2018 г. по т. д. № 230/2017 г. на ВКС/.

Ето защо, настоящата инстанция намира, че следва да прекрати производството по делото по отношение на предявения осъдителен иск като недопустимо, като решението в тази му част ще има характер на определение.

            По отношение на разноските:

            На основание чл.78, ал.3 от ГПК, в тежест на ищеца следва да се възложат направените от ответната страна разноски, които по ч. гр. д № 8375/2020 г. са в размер на 1073,35 лева на основание чл.38 ал.2 от ЗА, а по настоящото исково производство са в размер на 3275,00 лева, от които 275,00 лева за възнаграждения на вещи лица, 2520,00 лева за възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА и 480,00 лева за допълнително възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА и на основание чл.7 ал.9 от НМРАВ.

            С оглед на горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И:

 

          

ПРЕКРАТЯВА предявеният осъдителен иск на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев " № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Н..Т...С.. и Ч...Д..Д.. чрез пълномощника: Б...Н...Р..., против П.Г.Ф. ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, да заплати следните суми: 10 369,93 лева главница по 85 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 14.02.2017 г. до 14.02.2024 г.; 884,67 лева възнаграднтелна лихва за периода от 14.02.2017 г. до 19.09.2017 г.; 634,56 лева обезщетение за забава за периода от 14.02.2017 г. до 12.03.2020 г.:законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното погасяване на дълга, като НЕДОПУСТИМ.

            РЕШЕНИЕТО в тази му част има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба, в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК, предявен от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев " № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Н..Т...С.. и Ч...Д..Д.., с който се иска от съда да признае за установено по отношение на П.Г.Ф. ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, съществуването на вземането на следните суми, както следва: 10 369,93 лева  главница по 85 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 14.02.2017 г. до 14.02.2024 г.; 884,67 лева възнаграднтелна лихва за периода от 14.02.2017 г. до 19.09.2017 г.; 634,56 лева обезщетение за забава за периода от 14.02.2017 г. до 12.03.2020 г.: законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното погасяване на дълга, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев " № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Н..Т...С.. и Ч...Д..Д.. чрез пълномощника: Б...Н...Р..., да заплати на П.Г.Ф. ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, направени разноски по ч. гр. д. № 8375/2020 г. в размер на 1 073,35(хиляда и седемдесет и три лева и 35 ст.)лева на основание чл.38 ал.2 от ЗА, както и 3 275,00(три хиляди двеста седемдесет и пет)лева по настоящото исково производство.

           РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от  връчването му на страните.

 

 

                                                                                                                                                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Мария Личева – Гургова.

 

Вярно с оригинала.

М.Х.