Определение по дело №11/2020 на Софийски окръжен съд

О    П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е 

 

гр. София , 05.02. 2020г.

 

          Софийският Окръжен съд , Наказателно отделение, СЕДМИ  състав в закрито заседание  на 05.02.2020г. , в  състав :

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА

 

 като разгледа докладваното от съдия Бозаджиева,    ЧНД № 11 / 020 г по описа на Окръжен съд София , за да се произнесе  съобрази следното :

 

          Производството е по чл.243, ал.4 и 5 НПК.

         СОС , в качеството му на инстанция по  контрол на актовете на прокуратурата по чл.243 НПК е сезиран с жалба против  постановление  на СОП от 30.12.2019г. по пр.пр. № 2823/2018г. на СОП, ДП № 83/2018г. по описа на ОД на МВР С.,  по силата на което е прекратено наказателното производство, образувано и водено против Н. Р. К.,  за това че на 28.09. 2018г. ,  около 21.30 ч. по АМ „Тракия” при 42+800 км. в посока  на движение от гр. С. до П. при управление на моторно превозно средство л.а. м. „Хонда”, модел „Джаз” с рег. № ******* е нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил смъртта на Б. Р. Н., ЕГН- ********** – престъпление по чл.343, ал.1 ,б.”в”, вр. чл.342,ал.1 НК.

         За да  прекрати производството наблюдаващият делото прокурор от СОП е приел липса на  субективна съставомерност на деянието, а именно – че е налице случайно деяние, при което водачът на л.а. „Хонда Джаз” К., не е могъл и не е бил длъжен да предвиди настъпването на произшествието и да го предотврати, т.к. пострадалият е навлязъл внезапно и неочаквано в платното му за движение, предприемайки рязко пресичане пред превозното средство и по този начин е попаднал в опасната зона за спиране на същото .

Цитираното по- горе постановление е обжалвано от адв.А. В. – повереник на  пострадалите – съответно- син,  и майка на Б. Н.- загинал в резултат на произшествието. В жалбата се съдържа оплакване за непълнота на доказателствата, необоснованост на фактическите изводи на прокуратурата  , нарушаване на правилата на изграждане на вътрешното убеждение- приемане на факти въз основа на необективен анализ на доказателствата, на предположения и най- вече неправилно приложение на материалния закон- разпоредбата на чл. чл.343, ал.1 ,б.”в”, вр. чл.342,ал.1 НК, като е прието, че деянието е несъставомерно по този текст, оспорват се правните и фактическите изводи на прокуратурата, най-вече относно приетия начален момент на възникване на опасността.

Оспорва се компетентносттта на заключението на комплексната съдебно-автотехническа експертиза, в почти всичките и части- относно скоростта, с която е бил управляван лекият автомобил „Хонда”, относно заключението, че пострадалият пешеходец на магистралата е могъл да бъде забелязан  от водача /техническа възможност/ най- рано от водача, когато се е намирал на разстояние от 9.33 метра , а не –на по- голямо такова, в зоната на осветеност на светлините на превозното средство.Оспорва се приетата скорост на движение на пешеходеца -10.6км./ч., при положение, че същият е бил повлиян от алкохола в съществена степен. Оспорват се в крайна сметка фактическите и материалноправните изводи на СОП при съставяне на атакуваното постановление, като се поддържа, че водачът е имал задължение следвало да намали скоростта на движение до безопасна такава, за да бъде в състояние да спре пред възникналата опасност-появата на пешеходец на автомагистралата- в съответствие с разпоредбата на чл. 20, ал.2 ЗДП.Невярно, в разрез със закона и съдебната практика се приема, че водачът не носи отговорност т.к. се е движил с разрешената скорост за съответния пътен участък -автомагистрала. В случая скоростта му не е била съобразена с условията на движение при нощна видимост и движение на къси светлини.

В съответствие с това моли съда да отмени обжалваното  постановление на СОП.

Съдът като разгледа оплакванията, съдържащи се в жалбата, прецени събраните доказателства на досъдебното производство, и осъществи цялостен служебен контрол над обжалваното  постановление  на базата на приложимите законови разпоредби , намира за установено следното:

Разпоредбата на чл. 20 ал.(2) ЗДП (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) налага императивно задължението за подбиране на безопасна скорост, по-ниска от разрешената такава,  с цел да се реализира безопасно спиране в случай на възникнала необходимост от фактори, влияещи на пътната обстановка, създаващи потенциална опасност за движението:

”Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

Когато се касае  за движение на автомобил при условията на нощна видимост, задължение на водача е да избере скорост, която му позволява да спре при поява на опасност в осветената зона на фаровете, при движение на съответно- къси или дълги светлини- по аргумент на чл.70,чл.77 ЗДП.

При преценка на събраните доказателства   по  ДП съдържащи се в два тома, СОП е възприел фактическа обстановка, която настоящият състав не счита за необходимо да повтаря, констатирайки следните упреци към доказателственоправната дейност на прокуратурата:

Фактическата обстановка е била приета при налична непълнота на доказателствата, не са изяснени въпроси от изключително съществено значение за главния факт- предмета на обвинението, сред които са- в какви условия е настъпило произшествието –на дневна или на нощна видимост, как е пресичал пострадалият пешеходец –от дясно на ляво или от ляво на дясно пред лекия автомобил „Хонда”,, кои фактически данни свидетелстват за посоката му на движение, кои травматични увреждания са причинени от сблъсъка  с „Хонда”- инициалния удар и кои травми са от последващо прегазване от едно или няколко МПС, коя е била причината от  техническа гледна точка пострадалият да не бъде възприет по –рано от водача на МПС.Това е причината в атакуваното постановление  при изграждане на фактическата обстановка СОП да борави с условности, неточност или предположения – напр. „видимостта била нормална за този част на денонощието”.

Изложената фактическа обстановка приоритетно се основава на показанията на водача на л.а. „Хонда”, неговите твърдения са приети безкритично и безрезервно от прокуратурата, като извън вниманието на органа на обвинителната власт е останала констатацията, че Н. К. има статут на извършител на деяние, което би могло посредством провеждане на подробно и задълбочено разследване да се окаже инкриминирано по НК като престъпление по чл.343,ал.1 б.”в” НК, така че показанията на това лице дадени в качеството на свидетел нямат процесуална доказателствена стойност. Същият като потенциално привлечено към отговорност лице има право, а не задължение да даде обяснения, които са приоритетно средство за защита, а не –източник на доказателства по делото. С подобни резерви следва да се възприемат показанията на пътуващата заедно с  К. свидетелка-М. И., лице,  което съжителства с К., и на когото законът е признал правото да откаже да свидетелства. Показанията на тази свидетелка извън това са очевидно  нечетливи, от това което би могло да се прочете, става ясно, че вниманието на същата е било заето с мобилния и телефон, поради което изобщо не е наблюдавала пътната обстановка и не е забелязала появата на пешеходеца на пътното платно, а е възприела шума от сблъсъка и тялото  на пострадалия- като силует върху панорамнното стъкло, непосредствено след настъпване на удара. Констатираната  от СОП „еднопосочност” между показанията на двамата, по-скоро е илюстрация на стремежа на И. да обслужи защитната позиция на Н. К., а не – повод да се приемат като истинни и достоверни – както е счела прокуратурата, извън вниманието на която е останала приоритетната мотивация и на двамата да организират защитата на К., призната от закона, а не- да съдействат на разследването, установявайки обективната истина за случилото се.

Изложеното по- горе обосновава в голяма степен обективирана липса на надеждност от страна на гласните доказателствени източници, което от друга страна измества тежестта на установяване на обективната истина по експертен път- с помощта на компетентно и добросъвестно изготвено заключение, от страна на назначена комплексна автотехническа  и съдебно медицинска експертиза.

След като се запозна с експертните заключения, и особено със заключението на КСАТЕ –настоящия съдебен състав намира, че  депозираните заключения по делото не съответстват на критериите на  чл.152 НПК за компетентност и обоснованост, поради което възниква необходимостта за назначаване на повторна експертиза със същите задачи, както и разширяване на обхвата на изследване по чл.153 НПК.

Заключението на експертизата е неубедително и необосновано както в частта за скоростта на пешеходеца, която съвсем необосновано е приета -10.6 км/ч., така и относно скоростта, с която експертите преценят, че се е движил  л.а. м. „Хонда” от 84 км./ч., при положение, че движението се осъществява по автомагистрала и най-вече- че  от показанията на водача К. се установява, че вследствие на удара автомобилът е претърпял съществени деформации, обстоятелство, което кореспондира с по-висока скорост на движение. Още по-неубедителни са експертите в заключението си относно „внезапната поява” на пострадалия пешеходец пред превозното средство, че водачът е имал техническа възможност да го възприеме от разстояние 9.33м., при положение, че късите светлини на фаровете осветяват пространство пред превозното средство от порядъка на 70 м, касае се за прав, равнинен участък на автомагистрала и независимо дали пешеходецът се е придвижвал отдясно наляво или в обратната посока, той е следвало да премине през канавка или банкет /или отбивка / встрани от пътя и да се придвижи по платното до мястото на удара, за това време и автомобилът и пешеходецът са изминали известно разстояние, голяма част от което- в осветената зона на светлините и ако водачът е наблюдавал пътя, няма как да не забележи пешеходеца в значително по- ранен момент /дори и встрани от платното за движение/, поради което твърдяната от експертите „внезапна поява”, е необоснована, нелогична и абсурдна Очевидно, експертизата е отстъпила от техническите и научни преценки, повлиявайки се ненужно от твърденията на уличеното лице –управлявало автомобила, с който е причинен инициалния сблъсък.

 

 

 

 

Според изготвеното експертно заключение на комплексната автотехническа експертиза – на л.46,т.ІІ експертиза, водачът на лекия автомобил е  имал техническа възможност да забележи появата на пешеходеца и предприел спиране в момент, когато е отстоял на 9.33 метра от мястото на удара.

Опасната зона при конкретните пътни условия и скорост 84км/ час е 74 метра.

При преценката на доказателствените средства и така възприетата фактическа обстановка контролираната инстанция – СОП е изградила, следните правни изводи, обосноваващи липса на престъпно деяние по чл. 343,ал.1 НК, а именно:

Водачът на лекия автомобил м.  „Хонда” в момента на навлизане на пешеходеца в лентата за движение на лекия автомобил не е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара.Водачът на лекия автомобил е предприел спиране на отстояние от 9.33 метра до мястото на удара, когато е възприел пешеходеца като опасност за движение, но от това разстояние , движейки се скорост от 84 км/ час не е имал техническа възможност да спре, т.к. пострадалият е попадал в опасната зона от 74 м..

Водачът на лек автомобил „Хонда“ се е движел с  по-ниска от разрешената скорост от 140 км/ час .

Не е длъжен да очаква неправомерно поведение на друг участник в движението намиращ се на неправомерно върху платното на автомагистрала.

Изложеното дотук сочи, че опасността за движение се е появила неочаквано за водача, без да са съществували обективни условия в конкретната пътна обстановка, които да правят напълно възможно появата на едно внезапно препятствие , посоченото препятствие да се е появило в опасната зона за спиране на МПС и невъзможността за избягване на удар да се дължи на предшестващо неправомерно поведение на водача на МПС.

Единственият, който следва да носи отговорност за настъпилото ПТП е пострадалият пешеходец Б. Н., който в нарушение на чл.55,ал.1 ЗДП се е намирал неправомерно върху пътното платно на автомагистрала.

Настоящата инстанция счита, че тези изводи са изградени в нарушение на закона- разпоредбата на чл.343,ал.1 НК във връзка с цитираната по-горе  разпоредба на чл.20,ал.2 НК.

На първо място не би могло да бъде споделено подминаването и необсъждането, без да се вземе под внимание на обстоятелството, че се касае за движение по автомагистрала, прав равнинен участък, при осветеност от порядъка на 70 м. пред превозното средство, по каква причина водачът на „Хонда” не е възприел по- рано наличието на пешеходец встрани или върху пътното платно.

Това обстоятелство се потвърждава и от доказателствата-  протокола за оглед на местопроизшествие –установяващ траекторията и релефа на местопроизшествието- прав и равнинен участък от пътя, при който не съществуват зрителни препятствия за възприемане на опасности от двете страни на пътното платно в рамките на осветената зона отпред, вляво и от дясно, която предстои да бъде очертана по експертен път.

След изследване на фактическите обстоятелства и установяване на обективната истина, основният въпрос, който  стои пред решаващият орган от правна гледна точка е  въпросът за началния момент на възникване на опасността.

Той е достатъчно съществен за настоящия казус, защото от този момент възниква задължението на водача Н. К. да реализира безопасно аварийно спиране, без да се достигне до сблъсък между двамата участници в движението – и –настъпването на тежкия съставомерен резултат –смъртта на пострадалия.

Настоящият състав не би могъл да се съгласи със становището на СОП, че началния момент на възникване на опасността е момента на навлизането на Б. Н. в платното непосредствено за движение на лекия автомобил. По –скоро това е моментът, в който за първи път водачът е имал техническата възможност да забележи пострадалия встрани и в близост до пътното платно.

В това отношение е налице многобройна съдебна практика по приложение на закона, според която пешеходец /или друг участник в движението/, намиращ се или навлязъл в пътното платно представлява опасност за движението, налагаща водачът да намали скоростта до безопасна такава, позволяваща му да спре и да избегне сблъсъка.

В това отношение-

ТР ОСНК №28/28.11.1984г. по н.д. №10/84г- т.6 на същото:

…”Моментът на възникване на опасност за движението се определя от фактически, а не от формални критерии.За начало на възникване на опасност следва да се възприеме моментът, когато пешеходец, без да възприема наближаването на превозното средство, от тротоара или банкета се насочва към платното за движение и с поведението си явно или очевидно показва, че във всички случаи ще навлезе в него”

В този смисъл и Р №1329 по н.д. №1236/74г. на І НО, Р №1271 по н.д. №1128/76г. на ІІІ НО, Р № 819 по н.д. №722/80г. на ІІІ НО и Р № 269/88г. по н.д. №226/83г. на ІІІ НО, в което изрично се подчертава, че пешеходец или друг участник в движението на пътното платно представлява възникнала опасност за движението дори когато стои неподвижен на пътното платно.

В решение № 248/77г. по н.д. №71/77г. ІІІ НО, Р №501 по н.д. №474/2001г. на І НО  и Р №533/2001г. по н.д. №397/2000г. І НО се прави разграничение между разрешена и съобразена скорост.

Движението с разрешена за съответния пътен участък скорост не освобождава водача от отговорност щом е настъпило произшествие, причинило смърт на пострадалия, което е могло да бъде предотвратено при намаляване на скоростта при своевременно възприемане и реагиране на възникнала опасност на пътя.

Разбира се, съдебната практика в редица свои решения приема, че  пешеходец или друг участник в движението, стоящ на разделителната линия между двете платна не представлява опасност за движението, но само тогава, когато участникът в движението е „спрял на нея и с цялостното си поведение е създал пълна увереност у водача, че там ще изчака преминаването на управляваното от него моторно превозно средство” –Р № 65/11.02.1985г. по н.д. №66/85г. ВК.

Очевидно, настоящия случай е различен от хипотезата, предмет на Р№65/85г., и в зависимост от действията на пострадалия обективно не би могла да се формира субективна увереност за липса на опасност у водача на л.а „Хонда” –К..В действителност, в случай, че същият е преценил пострадалия като опасност още в момента на приближаването му към пътното платно, преди навлизането  му с намерение да пресича, както повелява съдебната практика по приложение на закона, същият е могъл да подбере скорост, която му позволява да спре в границите на осветената зона и да предотврати сблъсъка. В случай, че скоростта е несъобразена с величината на осветеност, т.е. , че е избрана  по- висока от съобразената, водачът със своите действия, явяващи се в нарушение на чл.20,ал.2 ЗДП сам е удължил опасната зона и е допуснал попадането на пострадалия пешеходец в същата. Поради което и не следва да се позовава на дължината на опасната зонакато извинително основание.

 В този смисъл Р № 13/84г. по н.д. № 696/83г. на ІІІ НО:

„Скоростта на движението нощно време или при намалена видимост през деня задължава водача да се движи по такъв начин, че разстоянието на видимост да гарантира спиране на МПС в неговите граници.Когато скоростта на движението е по- голяма от възможността за спиране в осветеното пространство, опасната зона неправомерно се удължава и това създава условие да не може да бъде възприето пътното препятствие своевременно, когато се намира в неосветената част на пътя.”

В подобен смисъл и – Р № 684/84г. по н.д. № 662/83г. на ІІІ НО,Р № 512/8.12.1986г. по н.д. №487/86г. на ІІІ НО, Р № 380/85г. по н.д. №356/85г. на ІІІ НО /кога възниква опасността при пресичане от ляво на пътното платно/, Р №587/ 28.05.1980г. по н.д. № 472/80г. на ІІІ НО и много други.

В нарушение на материалния закон е формиран и следващият извод, че виновното поведение на пострадалия, изключва отговорността на водача на автомобил м. „Хонда”

Наличието на съпричиняване , било то от пострадалия, било от трети участник в движението към престъпния резултат, не прекъсва причинната връзка и премахва отговорността на водача, допуснал нарушение на правилата, визирани по ЗДП и ППЗДП при положение, че от фактическа страна е обосновано от доказателствата, че ако не беше допуснато нарушението от обвиняемото лице, не би настъпил и съставомерния резултат.Допуснатото нарушение от друг участник в движението не е в състояние да прекъсне причинната връзка  и да отмени отговорността на дееца, осъществил самостоятелно нарушение, без  допущането на което вредоносният резултат нямаше да настъпи. Признатото  и доказано съпричиняване в тези случаи би могло да повлияе на отговорността /наказателна и гражданска/, да я намали, но не и да я изключи.

 

Всичко, изложено по-горе обуславя отмяната на атакуваното постановление и провеждане на разследване в следните насоки:

 

Следва да се назначи повторна комплексна съдебно-автотехническа експертиза в състав- автотехнически експерти в.л.С. К. с екип от в.л. от ТУ-С. – в.л. Х. У. и В. Ш., в.л. физик- А. Л. З. и съдебен медик- в.л. В. Т., които да изготвят повторно заключение по поставените вече въпроси, предмет на обсъждане на експертизата на л.46, т.ІІ от ДП, както и да се произнесат по следните допълнителни задачи:

- да се определи скоростта на л.а. м. „Хонда”, с която се е движил автомобилът по АМ „Тракия” преди възприемане от водача на опасността- пешеходец, както и скоростта, с която е настъпил сблъсъка с пешеходеца, по всички възможни методи, в т.ч. и с оглед установените деформации по превозното средство

-да се определи скоростта на пешеходеца, като се вземе под внимание степента на алкохолно опианение, в която се е намирал, както и липсата на данни, че е пресичал АМ тичайки

-съобразно установените увреждания, които са причинени от инициалния удар да се даде заключение за най-вероятната посока на придвижване на пешеходеца при пресичането му на пътното платно пред л.а. „Хонда”- отдясно наляво или отляво надясно, да се изготви подробна скица на местопроизшествието в т.ч. и с очертаване на особеностите на АМ в този участък- наличието на отбивки,уширения, крайпътни заведения, банкет, ограда и др. под

- да се даде заключение за размерите и очертанията на зоната на осветеност пред и встрани вляво и вдясно на лекия автомобил, като се изготви скица и се отбележи осветения участък по АМ и встрани от АМ

-с оглед на отговора на предходните задачи да се даде заключение в първия момент, в който водачът на л.а. „Хонда” Н. К. е имал техническа възможност да възприеме  пешеходеца Б. Н. –това е момента на навлизане на пешеходеца и пресичане на границата на осветената зона, какво е било неговото местоположение, къде се е намирал –извън или на пътното платно, да се даде заключение в два варианта-при пресичане от дясно наляво и в обратната посока, да се означи местоположението му на скицата, очертаваща границата на зоната на осветеност на къси светлини.

-на какво разстояние се е намирал в този момент /първия момент  на  техническа възможност за възприемане на пешеходеца/ л.а. „Хонда” от мястото на удара, къде се е намирал пешеходецът – на банкета, на пътното платно или на евентуално уширение /преценката следва да се изгради съобразно приетите  скорости на движение на двамата участници в движението/,  какво разстояние са изминали двамата участници в движението, движейки се един към друг, за какво време, разполагал ли е водачът на МПС „Хонда” К. с техническа възможност от този момент, възприемайки пострадалия Николов като опасност за движението да  реализира безопасно спиране.

- каква е величината на скоростта на л.а м. „Хонда” при която би бил предотвратим сблъсъка с пострадалия Н.

-Да се изготви динамична скица на произшествието.

-с оглед вида на травмите, причинени на пострадалия, установени при аутопсионната находка – да се разграничат отделните травматични увреждания по механизъм на причиняване – кои са причинени от инициалния сблъсък – удар с автомобила и отхвърляне на тялото и кои са причинени от последващото прегазване на пешеходеца, да се даде заключение за причинната  им връзка с настъпилия смъртен резултат.

Да се изиска метереологична справка от ИМХ за времето на настъпване на залеза на инкриминираната дата- 28.09.2018г.

 

          Едва след извършване на разследването в указаните по- горе насоки и попълване на делото с доказателства СОП би могла да се произнесе по обективната и субективна съставомерност на деянието на К. по чл. 343, ал.1 б.”в” НК, като приложи тази разпоредба, спрямо установената фактическа обстановка, изградена при съблюдаване на процесуалните правила за преценка на доказателства и за изграждане на вътрешно убеждение.

 

Всичко, изложено по- горе обосновава наличието на  доказателствена непълнота, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, което налага отмяна на обжалваното постановление и връщане на делото на  СОП за продължаване на процесуалните действия

        

         Предвид гореизложеното и на осн.чл.243,  ал.5 т.3,   НПК съдът

 

        

                            О   П   Р   Е   Д   Е   Л    И   :

 

         ОТМЕНЯ постановление  на СОП от 30.12.2019г. по пр.пр. № 2823/2018г. на СОП, ДП № 83/2018г. на ОД МВР – С.,   за прекратяване на наказателното производство  като незаконосъобразно и ВРЪЩА делото на СОП за изпълнение на указанията за доразследване, визирани в обстоятелствената част на определението.

 

         ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е неокончателно. Същото подлежи на обжалване и на протест пред САС в седмодневен срок от съобщаването му на СОП и на жалбоподателя – чл. 243 ,ал.6 НПК.

                                СЪДИЯ :