Р Е
Ш Е Н
И Е
№134
гр.
Пловдив, 17.08. 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателна
колегия, на двадесет и четвърти юли две хиляди и двадесета
година в открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАСИЛ ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
ДЕНИЦА
СТОЙНОВА
при секретар Мариана Апостолова
и с участието на прокурора Андрея
Атанасов
разгледа нд /В/ № 279 по описа за 2020 г., докладвано от съдията
ВАСИЛ ГАТОВ, образувано по искане на осъдения П.Т.П., чрез защитника му
адв. Х.Х. за възобновяване на наказателното производство по нохд № 674 /18г. на
Районен съд Х..
Производството е по реда на глава ХХXIIІ НПК.
С Присъда № 16/27.02.2019г. по нохд № 674/18г.,
състав на Хасковския районен съд е признал подсъдимия подсъдимия П.Т.П. за виновен в това, че на
01.11.2016г. в гр.Х., чрез нанасяне на удар с кол и натиск с крак, причинил средна телесна
повреда, изразяваща се в трайно затрудняване движението на левия крак, дължащо
се на счупване на костите на
лява подбедрица в коленната става, на И.Г.Г. от гр.Х. и на основание чл.129,
ал.1, вр. чл.54, ал.2, вр. чл.1 от НК го осъдил на пет месеца лишаване от
свобода, като на основание чл.66, ал.1 от НК отложил изпълнението на
така определеното наказание с изпитателен срок от три години.
Подсъдимият бил осъден да заплати на И.Г.Г. от гр.Х. сумата от 4000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от
престъплението, ведно със законната
лихва от датата на увреждането 01.11.2016г., до окончателното изплащане на
сумата, като искът за разликата до
пълния му предявен размер от 10 000 лв.
бил отхвърлен.
Съдът се разпоредил с разноските.
Първоинстанционната присъда е била обжалвана и с
Решение № 31/16.03.2020г. по внохд № 242/19г. по описа на Хасковския окръжен съд, била изменена, като въззивната
инстанция намалила размера на наложеното на подсъдимия наказание от пет на три
месеца лишаване от свобода и го оправдала да е причинил инкриминираната средна
телесна повреда с кол, като в останалата част присъдата била потвърдена.
Поради липсата на процесуална
възможност за касационно обжалване, присъдата е влязла в сила на датата на постановяване
на въззивното решение.
Срещу
влязлата в сила присъда е постъпило искане от подсъдимия. Изложените в искането
доводи очертават касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК.
Оплакванията са насочени към нарушения на материалния закон и допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Претендира се възобновяване на
делото, отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от
друг състав на първинстанционния съд или прилагане на закон за по – леко
наказуемо престъпление.
В съдебното
заседание представителят
на Апелативна прокуратура предлага искането да се остави без уважение. Сочи, че
и двете инстанции са съобразили всички относими за решаване на отговорността на
касатора обстоятелства. Претенциите за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила според прокурора са неоснователни.
Защитата на осъдения поддържа
искането си. Съществено процесуално нарушение съзира в недаването на възможност
от страна на съда на осъдения да даде обяснения в хода на първоинстанционното
производство. Като нарушение на материалния закон сочи осъждането на подсъдимия
по предявената му правна квалификация по обвинителния акт при данни за осъществено
деяние по непредпазливост. Алтернативно се претендира признаването му за
невиновен с прилагане на института на неизбежната отбрана. Иска се отмяна
на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
първинстанционния съд или прилагане на закон за по – леко наказуемо
престъпление.
Подсъдимият поддържа защитника си.
Апелативният съд, след като обсъди доводите на
страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи
следното:
Искането за възобновяване е
направено в законния шестмесечен срок от процесуалнолегитимирана страна по
отношение на съдебен акт, който не е проверен по касационен ред, поради което е
допустимо.
Произнасянето по основателността на оплакванията, направени от осъдения и насочени към основанието обхванато от разпоредбата на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НП е приоритетно, тъй като проверката за
правилното приложение на материалния закон може да бъде извършена само в
рамките на установената от двете инстанции фактическа обстановка, и то когато са спазени процесуалните изисквания за формиране на
вътрешното убеждение на съда
по фактите.
Доводите за това основание на касатора не намират
опора в делото.
Критиката към първата инстанция, че е лишила
касатора от възможността да даде обяснения е неоснователна. Веднага след даване
ход на съдебното следствие в съдебното заседание на 17.10.2018г. председателят
е разяснил правата на подсъдимия и го е запитал разбира ли и обвинението и
желае ли да даде обяснения по него. Подсъдимият ясно е изразил волята си, като
е запазил правото си даде обяснения на по – късен етап от развитието на
съдебното следствие. Преди приключване на същото в съдебното заседание на
27.02.2019г. подсъдимият е бил категоричен, че няма искания и е съгласен да се
приключи делото. Тук е местото да се отбележи, че подсъдимият разполага с право
да дава обяснения по всяко време на съдебното производство и това му право не
може да бъде ограничено по никакъв начин. От друга страна той разполага със
суверенното право да откаже да дава обяснения.
Желанието му даде обяснения следва ясно да бъде манифестирано и едва
тогава съдът следва да му предостави възможността да се възползва от него.
Възможност да изрази становището си за искания по хода на делото му е била
предоставена преди приключване на съдебното следствие и след като недвусмислено
подсъдимият в присъствие на защитника му е заявил, че няма искания, правилно
първата инстанция е обявила съдебното следствие за приключено и е дала ход на
съдебните прения. Дори и да се приеме, че съдът е пропуснал изрично да го
запита желае ли да даде обяснения и това е причината подсъдимият да не стори
това, този пропуск е бил саниран от въззивната инстанция в хода на въззивното
съдебно следствие, където такава възможност на подсъдимия е била предоставена и
той се е възползвал от нея.
Настоящата инстанция намира, че няма допуснати
съществени процесуални нарушения, които да доведат до отмяна на атакуваните
съдебни актове. Производството и в двете инстанции е преминало при стриктно
спазване на процесуалните правила, като правото на защита на касатора е било
гарантирано в пълен обем. Както първата, така и въззивната инстанция са
извършили обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по
делото и дефект при формиране на вътрешното им убеждение не се констатира.
Всички доказателства са били подложени на внимателна проверка. Решаващите
съдилища са изложили достатъчно
убедителни мотиви защо приемат
за установена фактическата обстановка от обвинителния акт и въз основа на кои
доказателствени материали. Тук е местото да се отбележи, че проверка на формиране на вътрешното
убеждение на съда при спазване на формалните изисквания за това, намерили израз
в разпоредбите на чл.13, чл.14 и чл.107 НПК е недопустимо, защото касае контрол
на обосноваността на съдебните актове, а тя е извън кръга на касационните
основания за възобновяване на делата.
Оплакването за допуснато нарушение на материалния
закон по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 НПК е неоснователно. Нарушението,
свързано с отказа на двете инстанции да преквалифицират деянието на осъдения по
чл.132 и чл.133 НК, както и да приложат института на неизбежната отбрана не е
налично. Решаващите съдилища са изложили достатъчно убедителни мотиви защо приемат за установена фактическата
обстановка от обвинителния акт и въз основа на кои доказателствени материали.
По този начин направеният от тях извод, че П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл. 129, ал.1 НК е законосъобразен. С убедителни съображения, основани на закона и съдебната практика и двете
инстанции са обосновали изводите за съставомерност на деянието му, по
предявената правна квалификация.
Претенцията за действие на осъдения в състояние на
силно раздразнение по смисъла на чл.132 НК е свързана с приетите за установени
от съда по същество фактически положения. Те /фактическите положения/, предвид отсъствието на основанието по чл.348,
ал.1, т.2 НПК, за настоящия състав са тези, които са намерили израз в мотивите
на първоинстанционната присъда и на атакуваното въззивно решение. Внимателния
им прочит очертава отсъствието на каквито и да било фактически констатации за
действия на подсъдимия в състояние на физиологичен афект.
Не може да се приеме и непредпазливост като форма
на вина в действията на подсъдимия. След като от доказателствата по делото се
установява, че същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието и
последиците от него и с действията си е показал, че цели настъпването им, то
изводите на решаващите инстанции, че същият е действал умишлено е обоснован и
законосъобразен. Поради това възражението, че деянието на осъдения следва да
бъде преквалифицирано като такова по чл.132 или по чл.133 НК е неоснователно.
Не може да бъде споделено възражението, че
подсъдимият е действал при условията на чл.12 НК. За да се ползва от института
на неизбежната отбрана, деецът следва да е бил нападнат и това нападение да
провокира отбранителни действия от негова страна. Доказателства по делото за
непосредствено, започнало и незавършено нападение от страна на пострадалия И.Г.спрямо
подсъдимия или други лица липсват. Точно обратното, установено от инстанциите,
че конфликта е провокиран от подсъдимия П. и вследствие на неговите действия е
причинена инкриминираната телесна повреда на пострадалия. При тези безспорно
установени от решаващите инстанции фактически положения, разпоредбата на чл.12 НК по отношение на подсъдимия е неприложима.
При определяне на
обезщетението на причинените на пострадалия болки и страдания
инстанциите по същество са съобразили вида и характера на причинената телесна
увреда и срока на оздравителния процес и определеното парично обезщетение се
явява съответно с принципа на справедливостта. Сумата от 4000лв. е достатъчна
за обезвъмездяване на гражданския ищец за претърпените от него болки и
страдания и касационната инстанция не намира основания за намаляване на размера
й.
Обобщено, не са
налице предпоставките на чл. 422, ал. 1,
т. 5 НПК, които да
доведат до основание за отмяна на атакуваната присъда и въззивното решение.
Поради това искането на осъдения П.Т.П. за възобновяване
на производството по делото следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 425 от НПК Апелативният съд
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения П.Т.П. за възобновяване на
наказателното производство по нохд №674/18г. на районен съд Х. и внохд № 242/19г.
на Окръжен съд Х..
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.