Р Е Ш Е Н И Е
№ 851
гр. Пловдив, 25.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І
отделение, XIV състав в открито заседание на девети ноември, през
две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при секретаря Недялка Петкова, като разгледа докладваното от съдия
Георгиева адм. дело № 1079 по описа на съда за 2023 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на Дял Трети, Глава
Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с
чл.172, ал.5 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е
по жалба на В.Г.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. С.Б., против заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 149/08.04.2023 г., издадена
от младши инспектор в Пето РУ към ОД на МВР – Пловдив, с която на жалбоподателя
е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ чл.171,
т.1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелство за управление на
моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца.
В
жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на
оспорения акт. Сочи се, че жалбоподателят
не е извършил вмененото му нарушение и че изобщо не е управлявал автомобила по
време на проверката. Навеждат се възражения относно допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила, липса на изискуемата от
закона форма и издаване на акта в несъответствие с целта на закона и принципите
на АПК. Иска се отмяна на оспорваната заповед и се претендират
разноските по делото.
Ответникът - младши
инспектор в Пето Районно управление към ОД на МВР – Пловдив не взема становище
по жалбата. Депозирано е становище с вх. № 14895/10.07.2023г. от началник на сектор
при Пето РУ при ОД на МВР – гр. Пловдив за неоснователност на оспорването.
Жалбата
е подадена при наличие на правен интерес срещу административен акт, подлежащ на
съдебен контрол и в рамките на установения за това преклузивен процесуален срок
– депозирана е в Административен съд – Пловдив на 24.04.2023 г., а заповедта е
връчена на лицето на 08.04.2023 г. Ето защо жалбата се явява допустима.
Процесната заповед е издадена на 08.04.2023
г., предвид това, че на същата дата, около 00:12ч. на жалбоподателят, в
качеството му на водач МПС му е била извършена полицейска проверка, в хода на
която е установено, че лицето управлява лек автомобил Нисан „Серена“ с рег. № ***,
негова собственост, след употреба на алкохол с концентрация над 1,41 промила в
издишания от водача въздух. На същия издаден талон за медицинско изследване №
128937/08.04.2023г. Съставен му е АУАН серия GA 712222 от 08.04.2023г., който е приобщен
по делото. Въз основа на така
съставения АУАН и констатираното с него нарушение е издадена оспорената заповед
за прилагане на ПАМ, с която на основание чл. 22 от ЗАНН и чл. 171, т. 2А, б. „б“ от ЗДвП, е
постановено временно отнемане на свидетелство за управление на
моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца, за
извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Отнето е СРМПС № ********* и
два броя регистрационни табели с рег. № ***.
Към
административната преписка са приложени: заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.; заповед
№ 317з-11675/31.12.2021 г.; заповед №
317з-3162/15.04.2022 г. на директор ОДМВР – Пловдив; справка за нарушител/водач
на В.Д.; талон за изследване № 128937 от 08.04.2023 г.; Протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози от 08.04.2023 г.; амбулаторен лист от 08.04.2023г.
В
хода на съдебното производство са представени писмо рег. № 444000-6172/27.07.2023г.
от началник на Пето РУ Пловдив, съдържащо данни за извършено на Д. на 08.04.2023г.
в УМБАЛ „Св.Георги“ медицинско изследване, вземане на биологични проби и
последяваща експертиза; Постановление за прекратяване на наказателно
производство, издадено на 07.06.2023г. от прокурор при Районна прокуратура
Пловдив, в мотивите на което е обективирано, че в хода на разследването по ДП,
образувано срещу В.Г.Д. за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, за това че на
07.04.2023г. в гр.Пловдив е управлявал МПС Нисан, „Серена“, рег. № *** с
концентрация на алкохол в кръвта си - 1,4 промила, е изготвена химическа
експертиза на взетата от лицето кръвна проба. Според заключението в
изследваната кръв е доказано наличие на алкохол в количество 1,22 промила. При
назначена и изготвена по искане на лицето повторна химическа експертиза се
доказало наличие на алкохол в кръвта на лицето в количество – 1,13 промила.
В
настоящото съдебно производство са събрани гласни доказателства. Свидетелят Й. Г.Г.
заявява пред съда, че познава жалбоподателя от година и половина,
две. През месец април тази година, на 7-ми срещу 8-ми вечерта били на заведение
с приятели, след което решили да отидат в бар. Според свидетеля, Д. към този
момент не е бил употребил алкохол и решил да кара колата. Близо до дома на
свидетеля в ж.к. Тракия оставили колата, за да отиде Г. да си вземе. Д. излязъл от колата да чака свидетеля пред
блока. Колата оставили на спирка - до хлебозавода в ж.к. Тракия. Свидетелят
споделя, че след като се върнал от дома си, където се забавил около 15 минути,
дошли пеша полицаи с фенерчета и им изискали документи за самоличност. На
въпроса на полицаите на кого е колата Д. отговорил, че е негова и му били
изискани документи. Полицаите установили, че колата на Д. нямала преглед, но
свидетелят не е сигурен дали на водача е издаден акт в тази връзка. Г.
пояснява, че жалбоподателят употребявал алкохол от патрончета, които си
закупили от магазин до заведението, до което решили да отидат пеша, когато при
тях дошли полицаите. Колата била паркирана и заключена. Патрулната кола не била
там, а единият полицай я докарал и започнала проверката, която продължила около
час и половина - два. Свидетелят посочва, че това се е случило преди полунощ -
11:10 и 11:15 часа. Д. в началото отказал да даде проба за алкохол, като заявил,
че не е карал колата. След като говорил час и половина с полицаите, накрая се
съгласил да духа. Показали им резултата на дрегера, но свидетелят не помни
какъв е бил той. Жалбоподателят бил качен в патрулната кола. Според свидетеля, Д.
може би е пиел алкохол, докато го чака да дойде от блока, тъй като патрончето
било наполовина празно, когато го показал на полицаите.
Пловдивският
административен съд, въз основа на приетите за установени факти и след служебна
проверка на оспорения акт, съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, на всички основания
по чл. 146, както и на основание чл. 169 АПК, счита следното:
По
делото са представени заповед № 317з-3162/15.04.2022 г. на директора на ОД на
МВР – Пловдив, с която в изпълнение на заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на
министъра на вътрешните работи е оправомощен съответния административен орган
да заповеди за ПАМ от вида на процесната. Поради това съдът намира, че
процесната заповед за ПАМ е издадена от компетентен орган.
Правното
основание за налагане на конкретната принудителната административна мярка е чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. Според
така посочената разпоредба, който управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и
химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор,
или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с
техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да
даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца; при наличие на отказ от тестване и изследване от кръвна
проба след посоченото време, съответно изследване с доказателствен анализатор
по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.
Необходимата
предпоставка за налагане на процесната ПАМ към момента на издаване на процесната
заповед действително е била налице, тъй като по надлежния ред е установено от
контролните органи управлението на МПС от жалбоподателя, под въздействието на
алкохол, обстоятелство установено към този момент с техническо средство.
В тази връзка следва да се посочи, че съгласно чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП АУАН се ползва с доказателствена сила до доказване на противното,
поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка,
различна от тази по АУАН, лежи върху оспорващия заповедта за прилагане на
ПАМ. Такъв акт е съставен на В.Д., като
същият му е надлежно връчен. Съдът констатира, че същият е и редовно
съставен от длъжностно лице в кръга на
правомощията му, при подробно описана фактическа обстановка и при правилна
правна квалификация на констатираното релевантно за настоящия правен спор
нарушение на ЗДвП, а именно чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
С
оглед така установените факти и действията на органа в условията на обвързана
компетентност, не могат да бъдат споделени възраженията на жалбоподателката, че
процесната заповед е издадена при несъобразявене с оспорването на показанията
на дрегера и резултатите от дадената кръвна проба. Действително, съгласно чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, при
наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен
анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. Този
императив, обаче, се отнася до въпроса за отговорността и не отрича сбъдването
на състава на принудителната административна мярка. Обратното тълкуване би
обезсмислило целта на принудителните административни мерки и момента, в който
законодателят е определил да бъдат прилагани съобразно тяхната функция, а
именно – към датата на съставяне на акта за установяване на административно
нарушение, когато се отнема и СУМПС. Само по този начин принудителните мерки
могат да имат преустановяваща функция. Резултатите от проведено контролно
изследване по реда на Наредбата, приета на основание чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, са
определящи за административнонаказателната или наказателната отговорност на
водачите. Съответно, ако те са отрицателни или в допустимия минимум за употреба
на алкохол, този факт ще бъде основание за прекратяване прилагането на
принудителната мярка, защото в този момент ще се реши и въпросът за отговорността.
В
случая съобразно възприетото от ответника в мотивационната част на заповедта,
предпоставките за налагане на ПАМ е управление на МПС след употреба на алкохол -
1,41 ‰, установено с тест. Показанията на
техническото средство са били оспорени, като е дадена кръвна проба, при която е
установено резултат, а именно 1,22 ‰,
съответно – 1,13 ‰. При наличието на кръвна проба законът предвижда именно
резултатите от нея да са определящи – чл.
171, ал. 1, т. 1 б. „б“ от ЗДвП.
При това положение обаче, установените обстоятелства относно наличието на
изискуемия съгласно нормата на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП фактически състав
отново е налице, тъй като установеното с кръвните изследвания количество
алкохол в кръвта е 1,13 на хиляда промила, т.е. в диапазона над 0,5 ‰ .
Заповедта
за прилагане на процесната мярка съдържа необходимите реквизити, визирани в
разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.
Оспореният акт е мотивиран, включително и чрез препращане в съдържанието му към
съставения акт за установяване на административно нарушение - касае се за
фактически обстоятелства, неоспорени от визираното като нарушител лице,
възприети от органа при произнасянето му.
Налице
са фактическите и правни основания на две от
хипотезите по чл. 171, т. 1, б.
"б" от ЗДвП за налагане на процесната ПАМ.
Този
извод не се опровергава и от събраните по делото гласни доказателства, които
съдът преценя за обективни и кредитира, доколкото съвпадат с останалия
доказателствен материал събран по делото и с оглед на факта, че свидетелят е
близък на жалбоподателя и е повлиян от неговата теза.
Съдът
не кредитира показанията на св. Г. относно обстоятелството, че жалбоподателят Д.
бил започнал да пие, едва след като паркирал колата. От показанията на св. става
ясно, че двамата са били в заведение, където са празнували с голяма компания
още преди твърдяното от него паркиране на колата на спирката до хлебозавода в
кв. Тракия.
Тук
е мястото да се посочи, че съдът не възприема възраженията на жалбоподателя относно
наличието на часови разлики в изготвените документи по повод осъществената
проверка. Същите са в рамките на логичен времеви диапазон от около 10 минути,
тъй като е повече от ясно, че физически не могат да бъдат изготвени по едно и
също време. Същите установяват логически последователно времето на започване,
извършване на проверката и установяване на нарушението, както и на съставен
документ за извършване на медицинско изследване. В този смисъл не се кредитират
св. показания на св. Г. относно времето на извършване на проверката. Същият
посочва приблизително време „около“, но следва да се отчете, че свидетелят едва
ли с точност е следял времето и го е засичал всяка стъпка на служителите, като
се има предвид, че е излязъл на празненство и предстояло отиване на бар, като
заяви да е употребил алкохол. От своя страна полицейските служители са на
работа и е логично при изпълнение на правомощията си по изготвяне на документи,
да следят за часа, тъй като е необходимо неговото посочване.
Не
се кредитират и твърденията на св. относно обстоятелството, че не са се
намирали в колата и били върнати от служителите до колата, за да извършат
проверка. Недопустимо е да се извърши проверка и да се ангажира отговорността
на лице, което не управлява МПС, когато фактическият състав на закона изисква това.
Последното безспорно би означавало наличието на полицейски произвол. Тези
твърдения на свидетеля също са изолирани и не се подкрепят от нито едно от
останалите доказателства по делото. Освен това нито има данни да са били сезирани
институциите, нито за тези обстоятелства са били направени възражения в АУАН
или последващо в законовия срок.
Не
са налице допуснати съществени нарушения, изрязяващи се в липсата на видеозаписите от автомобила, нито
такива на самите проверяващи. И да е бил
снабден автомобилът с камера, за който, според отговора по направеното
запитване към Дирекция „Вътрешна сигурност“ при ОД на МВР – л.34 по делото, не
се откриват файлове, то същите, пак съобразно полученото писмо, се съхраняват
за срок от 30 дни, ако не бъдат преиндексирани. Жалбоподателят твърди, че е
подал жалбата си в 30 дневния срок, поради което е следвало тези файлове да
бъдат запазени. Установява се обаче от данните по делото, че жалбата е подадена
на 24.04.2023 г. направо в деловодството на Административен съд - Пловдив, а не
чрез административния орган, съобразно изискването на чл.152, ал.1 АПК. Последният
е узнал за нея едва след изправяне на нередовностите по жалбата и призоваването
му за открито с.з., получено с призовка на 12.06.2023 г. Поради това не е имало
каквото и да било основание тези записи да бъдат индексирани и да бъдат
запазени за по-дълъг срок. Няма данни и такова искане да е било направено в
хода на образуваното досъдебно производство № 131/2023 г. по описа на Районна
прокуратура – гр. Пловдив.
В
тази връзка следва да се посочи, че представеното по делото по искане на
жалбоподателя постановление за прекратяване на наказателното производство от
07.06.2023 г. на РП – Пловдив по досъдебно
производство № 131/2023 г. касае единствено наказателната отговорност на
лицето, но не изключва административнонаказателната му отговорност, тъй като е
установено наличието на етилов алкохол в кръвта на водача Д. от 1,13‰. Точно
поради тази причина и наблюдаващият прокурор е разпоредил изпращането на
преписката на административния орган за реализиране на дминистративнонаказателната отговорност на
лицето, поради което не се споделят възраженията в тази връзка, че заповедта
следва да бъде отменена.
Според
чл. 171, т. 1 б. „б“ който управлява моторно превозно средство с концентрация
на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо
лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с
друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство
или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби
за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до
решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при
наличие на отказ от тестване и изследване от кръвна проба след посоченото
време, съответно изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал.
4 установените стойности са определящи, от които е видно, че установеното
количество алкохол в кръвната проба е 1,41 промила, а след извършените
експертизи – 1,13 промила.
Според
съда са спазени административнопроизводствените правила при издаване на
обжалваната заповед, правото на защита на жалбоподателя не е нарушено, поради
което атакуваният индивидуален административен акт е законосъобразен.
Настоящият
състав намира, че наложената принудителна административна мярка съответства с
целта на закона и с принципите за съразмерност по чл. 6 от АПК. Процесната
принудителна административна мярка /която не представлява наказание, макар и
двете да произтичат от един и същ факт, този на нарушението/ не цели да
санкционира/накаже нарушителя и/или трети лица, а чрез неблагоприятни последици
за адресата да се постигане правно определен резултат – подобряване на пътната
обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните
произшествия, на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в
движението. Мярката действително се характеризира със значителни по тежест
неблагоприятни последици, но е приета от законодателя недвусмислено,
представлява част от действащото право, следва да бъде приложена при извършено
съответно нарушение по ЗДвП и изпълнена при наличието на всички материално и
процесуално правни предпоставки. Временното отнемане на СУМПС препятства възможността
за водача да управлява МПС по пътищата, респ. възможността да бъде извършено
ново и/или повторно нарушение. Предвид установените факти по делото съдът
намира, че отмяната на процесната ПАМ би се явила в противоречие с целта на
закона.
С
оглед изложеното съдът счита, че оспорената заповед е постановена от
компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на съществени
процесуални нарушения, в съответствие с регулиращите материалноправни норми,
като е съобразена и с целта на закона. Предвид това жалбата срещу нея следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
С
оглед изхода на делото не следва да се уважава претенцията на жалбоподателя за
присъждане на разноски по делото.
Ето
защо, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на В.Г.Д., ЕГН:**********, с адрес: ***, против заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 149/08.04.2023 г., издадена
от младши инспектор в Пето РУ към ОД на МВР – Пловдив.
Решението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: