№ 520
гр. София, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-З, в закрито заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вергиния Мичева
Членове:Александър Ангелов
Илиана Станкова
като разгледа докладваното от Илиана Станкова Въззивно гражданско дело
№ 20221100501202 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е по подадена от Г.ф. – длъжник в изпълнителното производство по
изп.дело № 20217870400195/2021 срещу постановление от 08.11.2021 г. на съдебен
изпълнител М.Д., рег. № 787 КЧСИ, с което е оставено без уважение искането на
жалбоподателя за изменение на постановлението за разноските, с което са определени като
дължими от него такива в размер на 4200,00 лева, с ДДС за адвокатско възнаграждение в
изпълнителното производство и съответно дължимата пропорционалта такса по т. 26 по
ТТРЗЧСИ, като твърди така определеното възнаграждение да е прекомерно и да не е
съобразено с усилията на защитата при упражняване на процесуалните права. Твърди, че от
страна на взискателя не са извършени действия за с цел удовлетворяване на паричното
вземане, а само е подадена молба за образуване на изпълнителното дело с посочване на
изпълнителния способ. Моли обжалваното постановление да бъде отменено, като
дължимите от длъжника на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение бъдат
изменени на 200,00 лева, респ. 240,00 лева с ДДС, като моли при намаляване на
възнаграждението съответно да бъде намалена и дължимата пропорционална такса в
изпълнителното производство. Претендира разноски.
Взискателите, представлявани от адв. П.К., не вземат становище по жалбата.
В мотивите на М.Д., рег. № 787 КЧСИ сочи, че разноските за адвокатско
възнаграждение на взискателя не надвишават размера на адвокатското възнаграждение за
образуване на изпълнителното дело по чл. 10 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и това за процесуално представителство, защита и съдействие
при извършване на действия с цел удовлетворяване на вземанията. Сочи, че адвокатското
възнаграждение на взискателя не е включено в размера на задължението, върху който е
изчислена таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
1
Съдът, след като взе предвид до водите на жалбоподателя и прецени
представените доказателства, намира следното:
Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и
насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо,
отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен
надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноски.
Настоящата жалба, като подадена срещу постановление, с което е оставено без
уважение искането на длъжника за отмяна на постановлението за разноски в изпълнителното
производство, което постановление представлява по съществото си произнасяне по чл. 435,
ал. 2, пр. последно ГПК, подадена е в срок, поради което е допустима.
От представените материали по изп.д. № 20217870400195/2021 срещу постановление
от 08.11.2021 г. на съдебен изпълнител М.Д., рег. № 787 КЧСИ, е видно, че е образувано по
молба от 21.10.2021 г. на взискателите Н.Б., Б.Б., Д.Б., Г.К. и В.Б., чрез адв. П.К. срещу
длъжника Г.ф. за събиране на сумите по изпълнителен лист от 15.07.2021 г., издаден по т.д.
№ 217/2019 г. на ОС Пазарджик, за сумата от по 30 000 лева представляваща
застрахователно обезщетение за причинените на всеки един от петимата ищци
неимщуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на сестра им З.М.Б.,
починала при ПТП, настъпило на 15.10.2014 г., ведно със законна лихва върху главниците от
15.10.2014 г. до окончателното плащане. Към молбата е представен договор за правна
защита и съдействие с уговорено общо възнаграждение на адв. П.К. в размер на 4200,00 лева
с включен ДДС, за които е посочено, че са платени изцяло и в брой.
На 22.10.2021 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, в която са
посочени следните разноски в изпълнителното производство - разноски за адвокатско
възнаграждение в изпълнителното производство в размер на 4200,00 лева, 66 лева –
авансови такси по Тарифа към ЗЧСИ и такса по т. 26 от Тарифата по ЗЧСИ в размер на
10 030,15 лева, като на същата дата е наложен запор на банковата сметка на длъжника в
„УниКредитБулбанк“ АД.
На 26.10.2021 г. длъжникът по изпълнението е подал възражение срещу
постановлението в частта на разноските за адвокатско възнаграждение, като е поискал
намаляването им на 200,00 лева и съответно да бъде намалена пропорционалната такса по т.
26 ТТРЗЧСИ.
С постановление от 17.11.2021 г. е отказано намаляването на разноските за адвокатско
възнаграждение като прекомерно, като е посочено, че таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ не е
изчислена върху него като част от материалния интерес по делото.
В настоящия случай процесуалният представител на взискателя е извършил едно
действие по изпълнителното дело – подаването на молба за образуването му.
Установява се, че в срока за доброволно изпълнение, при реализиране на посочения
от взискателя пръв изпълнителен способ – запор върху вземанията на длъжника от банки,
вземанията му са удовлетворени изцяло.
Предвид обстоятелството, че длъжникът е учредено по силата на закона юридическо
лице със специална цел – гарантиране изплащането на застрахователни обезщетения в
определение със закон случаи и поради тази цел разполага с необходимия финансов ресурс,
за да изпълни парично задължение при осъществяване на посочения и най-подходящ способ
– запор на вземания от банки то е сигурно, че ще се стигне до събиране на вземанията,
предмет на принудителното изпълнение.
По изложените съображения следва да се приеме, че в случая не следва да се дължат
разноски на взискателя във връзка с неговата адвокатска защита по изпълнителното дело с
2
оглед предприемането на изпълнителни действия, а разноски за адвокатско възнаграждение
се дължат само за образуването на изпълнителното производство. С оглед на това
разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя следва да се заплатят от длъжника
само за действието по образуване на изпълнителното производство, за което според чл. 10, т.
1 от Наредба № 7/09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
минималният размер на възнаграждението възлиза на 240 лв., определен по чл. чл. 10, т. 1 от
Наредбата. Делото по изложените по-горе мотиви делото не се характеризира с фактическа
и правна сложност.
При изчисляване размера на таксата по т. 26, б. „е” ТТРЗЧСИ се установява, че
същата е изчислена върху размера на главницата и лихвата за забава, като в имуществения
интерес не е включен размерът на адвокатското възнаграждение, поради което в тази част
постановлението не следва да бъде изменяно.
С оглед предмета на настоящето производство в същото не следва да се присъждат
разноски.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление от 08.11.2021 г. на съдебен изпълнител М.Д., рег. № 787
КЧСИ, в частта, в която е оставено без уважение искането на Г.ф. за изменение на
постановлението за разноските, с което са определени като дължими от него такива в размер
на 4200,00 лева, с ДДС за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство и
ИЗМЕНЯ същите в размер на 240,00 лв., като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба
на Г.ф. в частта за изменение размера на такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3